Доц. Николай Досев д-р Христо Христов основи на охранителната дейност

Рецензенти:

доц. Радослав Узунов

доц. Велико Петров

Проф. д-р Генчо Сандев

……………………………………….

Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2015

Въведение ........................................................................................... 7

1. 
   Възникване на частната охранителна дейност ................ 11
   
2. 
   Европейски модел на частна сигурност ........................... 17
   
3. 
   Европейски модел на държавно-частно сътрудничество в сигурността ...................................................................................... 20
   
4. 
   Поява и развитие на частната охранителна дейност в Република България ........................................................................ 22
   
5. 
   Цели, принципи, задачи, изисквания и дейности на охранителната дейност ................................................................... 27
   
   1. 
      Цели и принципи на ЧОД .................................................. 27
      
   2. 
      Задачи пред частните охранители ..................................... 28
      
   3. 
      Изисквания към частната охранителна дейност .............. 30
      
   4. 
      Видове дейности при извършване на охранителна дейност ............................................................................................................ 31
      

1. 
   Лицензиране на частната охранителна дейност .............. 33
   
2. 
   Контрол на частната охранителна дейност ...................... 36
   
3. 
   Взаимодействие с органите на МВР ................................. 41
   

1. 
   Ежегодно охранително обследване .................................. 46
   
   1. 
      Методика за извършване на охранително обследване на обекти, подлежащи на физическа и техническа охрана .............. 47
      
      1. 
         Подготовка за извършване на охранително обследване . 48
         
      2. 
         Извършване на охранително обследване ......................... 48
         
      3. 
         Задълбочено изучаване на социалната организация ....... 50
         
      4. 
         Същност на дефиниране и оценка на ценностите и активите за защита на организацията ............................................ 52
         
      5. 
         Идентифициране на източниците на заплаха на дефинираните активи ...................................................................... 53
         
      6. 
         Запознаване с вътрешно-разпоредителни документи и тяхната ефективност върху охранителната дейност .................... 58
         
      7. 
         Извършване оглед на обекта, оценка на надежността на елементите на охранителна дейност и степента на готовност на системата да неутрализира заплахата и риска от престъпни посегателства ................................................................................... 58
         
      8. 
         Преглед и оценка на елементите ....................................... 59
         
2. 
   Обобщаване и анализ на получените резултати от извършеното охранително обследване. Изготвяне на протокол за охранително обследване ................................................................. 60
   
3. 
   Обучение на лицата, осъществяващи частна охранителна дейност ............................................................................................. 61
   

1. 
   Лична охрана на физически лица ...................................... 64
   
2. 
   Охрана на имущество ......................................................... 69
   
   1. 
      Дейност по физическата защита чрез осигуряването на пропускателен режим в обектите .................................................. 74
      
   2. 
      Технически средства, използвани за физическа защита . 81
      
   3. 
      Технически средства, използвани при осъществяване на пропускателен режим ..................................................................... 85
      
3. 
   Охрана на мероприятия ..................................................... 91
   
4. 
   Охрана на ценни пратки и товари ..................................... 96
   

1. 
   Списък на документите съхранявани в охраняван обект .......................................................................................................... 105
   
2. 
   План за охрана и отбрана ................................................. 107
   
3. 
   Правила и указания за извършване на охранителна дейност ........................................................................................... 118
   
4. 
   Правилник за пропускателния режим ............................ 129
   
5. 
   Инструкция за получаване, носене, съхранение и използване на ООБ ........................................................................ 131
   
6. 
   Списък на въоръжението ................................................. 149
   
7. 
   Заповед относно забрана за достъп до огнестрелно оръжие .......................................................................................................... 149
   
8. 
   Заповед за началник на охранителната група в обект .. 151
   
9. 
   Списък на важни телефонни номера .............................. 153
   
10. 
    Декларация по качеството ............................................... 154
    
11. 
    Лиценз за извършване на частна охранителна дейност .......................................................................................................... 155
    
12. 
    Договор за охрана ............................................................. 156
    
13. 
    Опис на имуществото ...................................................... 159
    
14. 
    Правилник за вътрешния ред .......................................... 160
    
15. 
    Рапорт за получена заплаха от бомбен, терористичен или диверсионен акт ............................................................................. 174
    
16. 
    Списък на лицата в трудово правоотношение ............... 181
    
17. 
    Списък на служителите, осъществяващи охранителна дейност ........................................................................................... 182
    
18. 
    Разпореждане за използване на средствата за комуникация .......................................................................................................... 183
    
19. 
    Заповед относно физиологичен режим на труд и почивка .......................................................................................................... 186
    

В създадения глобален пазар посегателствата и заплахите за сигурността на бизнес организациите са с висока степен на неопределеност, проявяват се в сложна взаимозависимост и са трудно предвидими, поради което пораждат редица проблеми, касаещи oцеляването, гарантирането нa сигурността, запазването на конкурентното предимство и тяхното развитие. В тази връзка бизнесът все повече се ориентира към използването на услугите на частните охранителни дружества за запазването на своите активи и предотвратяването на последиците от престъпни деяния.

През последните години на дневен ред бяха поставени и проблемите, свързани с гарантирането на личната сигурност на отделния индивид, опазването на живота, здравето и имуществото на гражданите в контекста на личните права и свободи, гарантирани от Конституцията на Република България.

Анализът на възможностите на структурите от системата на МВР, занимаващи се с охранителна дейност, както и натрупаният в това отношение опит в държавите членки на Европейския съюз и извън него, показват, че за ефективна защита на членовете на обществото и активите на многобройните промишлени и административни обекти освен силите на МВР е необходимо привличането и на частни охранителни дружества, отговарящи на изискванията на Закона за частната охранителна дейност.

Настоящото учебно пособие е посветено на проблемите, свързани със същността, организацията и правната уредба на частната охранителна дейност на територията на Република България.

Учебното пособие „Основи на охранителната дейност” е предназначено основно за студентите от специалност „Системи за сигурност” на ШУ „Еп. К. Преславски“ в професионално направление „Национална сигурност”, но би могло успешно да се използва и от студенти и от други специалности, имащи отношение към проблемите на сигурността.

Основна цел на пособието е студентите да получат начални знания и практически умения, след усвояването на които ще могат успешно да прилагат наличните изследователски подходи, методически апарат и технически инструменти за организиране и управление на реална охранителна дейност в сферата на частния бизнес.

Пособието „Основи на охранителната дейност” се вписва в обучението на посочените специалисти чрез изграждането на фундаментална база от знания в областта на частната охранителна дейност. В учебното съдържание на пособието са включени пет глави, проследяващи възникването, развитието и съдържанието на частната охранителна дейност.

В глава първа на учебното пособие са разгледани възникването, същността и развитието на частната охранителна дейност. Посочени са целите, принципите, задачите, видовете дейности и изискванията към частната охранителната дейност.

В глава втора е анализиран процесът за лицензиране и контрол на частната охранителна дейност в Република България, както и механизмите за взаимодействие между частните охранители с органите на МВР.

В глава трета са формулирани правата и задълженията на лицата, извършващи частна охранителна дейност. Предложен е вариант на методика за извършване на охранително обследване на обекти, подлежащи на физическа и техническа охрана.

В глава четвърта е направен преглед на задачите, изпълнявани от частните охранителни дружества при извършване на различните видове дейности, регламентирани от Закона за частната охранителна дейност.

В глава пета са предложени варианти на примерни документи за частните охранителни дружества, извършващи физическа и техническа охрана на стационарен обект, съгласно изискванията на закона и другите регламентиращи документи.

Предложената структура на пособието осигурява възможност за самостоятелна подготовка на обучаемите чрез изложените сравнително къси единици учебен материал за описване, дискутиране и сравняване на същностните въпроси и синтезиране на подходите за организацията на физическата и техническа охрана на обекти на защита, предмет на частната охранителна дейност, разглеждана като един от компонентите на сектора за сигурност в Република България.

При разработването на учебното пособие авторите са използвали опита, теоретични разработки, публикации и изследвания на авторитетни специалисти в сферата на охранителната дейност като проф. д.ик.н. Христо Иванов, проф. д-р Николай Арабаджийски, проф. д-р Генчо Сандев, Пламен Григоров, Венци Богданов и др., на които изказват личната си благодарност.

Необходимостта от противодействие на престъпността и опазването на живота и имуществото на хората съпътства човечеството от дълбока древност. Развитието и усъвършенстването на охранителната дейност е отражение на общественото развитие и се определя от нарастващата потребност от сигурност на личността, държавата и обществото.

Заразени от примера на французите, в средата на XIX век в много държави от Западна Европа възникват подобни частни детективски бюра и агенции. Наред със сериозните случаи на разследване на банкови обири, мошеничества, нелоялна конкуренция, отвличания и др., агентите често пъти издирвали престъпници, които полицията не можела да открие или разобличи или пък разкривали изневери по поръчка на ревниви съпрузи.

Американският континент бързо последва примера на Европа. Бумът на създаването на подобни структури е благоприятстван от факта, че в средата на XIX век в САЩ липсва федерална полиция и все още не са сформирани полицейски структури, което кара хората да търсят услугите на частните детективи. Най-често те са наемани за разкриването на убийства и други углавни престъпления, издирване на хора, откраднати вещи и др.

За първи частен детектив в САЩ е всепризнат Алън Пинкертон. Той е роден на 21 юли 1819 година в Глазгоу, Шотландия, в семейството на Уилям Пинкертон и съпругата му Изабел Маккуинпрез. След като веднъж по щастлива случайност залавя банда фалшификатори, Пинкертон постъпва в новообразуваната полицейска организация и става детектив. През 1950 г. в Чикаго, заедно със своя партньор чикагският адвокат Едуард Ръкър, Пинкертон създава Северозападна полицейска агенция, която по-късно става известна като Национална детективска агенция Пинкертон (Pinkerton National Detective Agency). В началото на своята дейност бюрото се специализира в борбата срещу влакови крадци и банди. Интересното е, че тя съществува и днес под името „Пинкертон консултинг и разследвания”, дъщерно дружество на „Секюритас AB”. Броят на филиалите й в САЩ и Канада надхвърля петдесет. Логото на агенцията е широко отворени очи с надпис „Ние никога не спим”.

Алън Пинкертон Детективска значка

Логото на агенция Пинкертон

В условията на бързо разрастване на железопътния транспорт през XIX век и съпътстващите го обири, агентите на Пинкертон успяват да разкрият поредица от влакови грабежи, което им спечелва авторитет на професионалисти в детективския бранш. Постигнатите от Алън Пинкертон успехи го правят известен и администрацията на президента Ейбрахам Линкълн го наема за личен телохранител на президента по време на пътуването му от Мериланд до Вашингтон за официалната церемония по встъпването му в длъжност. Узнавайки че се готви покушение срещу Линкълн, Пинкертон и хората му организират превозването на президента тайно през нощта. По-късно, към края на XIX век, агенцията е наемана и за проникване в редиците на работническите съюзи с цел разкриването на плановете на синдикатите, охрана на стачкоизменници и т.н., което често пъти водело до конфликти между работници и агенти.

Агенцията се разраства дотолкова, че в началото на XX век тя има повече служители от армията на САЩ. Това принуждава властите на щата Охайо да вземат решение за поставяне на агенция Пинкертон извън закона, заради опасения, че може да бъде наета като частна армия или полиция. Това не пречи агенция Пинкертон да се разрастне до най-голямата частна изпълнителна организация в света по това време. Нейните агенти разработват някои нови техники за разследване, които се използват и до днес. Част от тях са така наречените „сенки” (наблюдение на заподозрян) и „влизане в роля” (работа под прикритие). Пинкертон сам участва в няколко такива мисии под прикритие, носейки името на майор Ей Джей Алън. След напускането на Съюзната разузнавателна служба, той е наследен като ръководител на Разузнавателните служби от Лафайет Бейкър. Тази разузнавателна служба е предшественик на Щатските Тайните Служби, известна и до днес под името „US Secret Service”.

Краят на Втората световна война води до бързо нарастване на броя на подобни бюра и агенции в целия свят. Това е обусловено от ускореното развитие на икономиките на развитите държави и нарастването на промишления шпионаж, повишаването на ръста на престъпления, както и недостига на полицейски сили за противодействието им. Именно в този период за първи път се налага разпределение на функциите по защита на правовия ред между държавата и частните охранителни структури. На „частниците” се пада защитата на частната собственост в различните й форми (частни предприятия, банки, търговски фирми, застрахователни компании, събиране, обработка и предоставяне на информация за частни лица и др.). Една от причините за процъфтяването на частната охранителна и детективска дейност, включително и в наше време, е нежеланието на предприемачите да се обръщат към легитимните правителствени органи за разследване на различни инциденти и престъпления, поради страх от накърняването на имиджа на фирмата или изтичането на конфиденциална информация. Голяма част от частните структури, занимаващи се с охранителна и разузнавателна дейност решават задачи, свързани със защита на промишлено-търговската тайна и предотвратяването на служебни престъпления. Краят на XX век и началото на XXI век също са белязани от нарастване на частните детективски бюра, агенции и компании. В таблица 1.1 са показани данни за броя на частните охранители на някои европейски държави.

Таблица 1.1

Брой регистрирани частни охранители
в някои държави от Европа

Подобно е положението и на другите континенти. Според агенция Франс Прес, позовавайки се на данни от годишния доклад за леките оръжия, общият брой на охранителите в света е между 19,5 милиона и 25,5 милиона души – почти двойно повече от персонала на полицейските служби във всички държави. Според същия доклад „В световен план се наблюдава тенденция за съкращаване на правителствените служители, в това число и на служителите в агенциите по национална сигурност, което допринася за разрастване на сектора на частните охранители”.

Основна тенденция през последните години е фирмите с дългогодишни традиции и опит в бранша да се разширяват с бързи темпове като „задушават” новосъздадените и неконкуретноспособни дребни фирми. В подкрепа на този факт говори статистиката, че четири от най-големите фирми в САЩ си разпределят приблизително половината от печалбите на всички подобни фирми в страната. В своята дейност сътрудниците и агентите използват последните достижения на научно-техническия прогрес като често пъти разполагат с техника, по-модерна от тази на официалните държавни структури, занимаващи се с подобна дейност.

Направеният обзор и развитието на частната охранителна дейност през последното столетие позволяват да се откроят характерните черти, отличаващи я от дейността на държавните институции. Тези особености могат да се обединят в три групи:

1. Частната охранителна дейност се явява предприемаческа дейност, осъществявана по инициатива на гражданите или тяхното обединяване в сферата на охраната. Характерно за тази дейност е, че тя се извършва с комерсиална цел и предлагащите я лица разчитат на определена печалба от нейното извършване;

2. Услугата „частна охранителна дейност” се предлага на отделни клиенти – физически или юридически лица. Такива клиенти могат да бъдат отделни платежоспособни граждани, както и различни предприятия, фирми, държавни учреждения и организации от всяка сфера на обществено-политическия живот в дадена страна. Съгласно действащото законодателство в отделните държави, за осъществяването на подобна дейност, договарящите се задължително сключват писмен договор помежду си, определящ условията за извършване на дейността и цената на услугата;

3. Извършването на подобни услуги се разрешава само на фирми или сдружения, отговарящи на определени условия и получили необходимия лиценз от съответните държавни институции.

1.2. Европейски модел на частна сигурност

Европейският модел на частните охранителни услуги е разработен през 2004 г. в съвместна декларация на Конфедерацията на европейските услуги за сигурност CoESS и Профсъюзната мрежа UNI-Europa – двете организации, които представляват частния охранителен сектор пред Европейската комисия и са признати от нея за партньори.

Моделът се основава на ключови принципи, формулирани в Кодекса за поведение и етика, гарантиращи професионализъм и качество на предлаганите услуги. От съществено значение тук е наличието на прозрачна система за разрешения за дейността, за подбора и назначаването на персонала, за обучението на всички нива, спазването и подобряването на условията на работа, стандартите за здраве и безопасност и диалогът за съответствуващо ниво на възнаграждение.

Днес предизвикателствата пред частната охранителна дейност са огромни и преодоляването им, на европейско и на национално ниво, никак не е лесно. Европейският модел на частните охранителни услуги се развива и ще се развива при наличие на диалог и партньорство между публичния и частния сектор, професионализъм и все по-високо качество на услугите, добро правно регулиране на частната охранителна дейност в националните законодателства, непримиримост към нездравата конкуренция, „сивата” икономика, недекларираната дейност и корупцията, свободно движение на услугите през вътрешните граници на Европейския съюз.

Специфичната природа на частните охранителни услуги, тясно свързани със сигурността в обществото, изисква установяването на строги условия за влизането на пазара, проучването на служителите, обучението, определянето на дейностите и правото/задължението на националните власти да осъществяват постоянен контрол върху частните охранителни фирми. Нужна е регулаторна рамка на европейския пазар по минимум четири показателя: кой може да бъде на пазара в сферата на сигурността, кой може да бъде охранител, какво да бъде обучението и какъв да бъде контролът.

В много европейски държави частният охранителен сектор е добре и строго регулиран от националното законодателство. Същевременно в някои страни членки не съществуват специални национални правила или те не са адекватни и не гарантират професионализма, от който секторът се нуждае. Тези различия отличават една държава от друга и пречат на сектора да извлече пълната полза от Европейската интеграция.

Твърде често пазарните практики дават приоритет на цената на охранителните услуги и малко или въобще не отделят внимание на качествените аспекти в частната охранителна дейност. Често непривлекателните условия за работа, с които все още голям брой от работниците в сектора трябва да се борят, силно конкурентната икономическа обстановка и тенденцията частните охранителни услуги да се възприемат като стока, имат негативен ефект върху качеството на услугите и имиджа на сектора.

В условията на ускорено развитие на научно-техническия прогрес в световен мащаб, съвсем естествено е частният охранителен сектор да се развива в технологично отношение, но човешкият фактор все още остава важна сила и ресурс, които следва да бъдат усъвършенствувани. Затова социалните измерения на Европейския модел са свързани с важността на този фактор и с развитието на свързаните с него професионално обучение, здраве и безопасност, организация на работа, методите на работа и работните условия.

Предоставянето на високо качество на услугите се разглежда като един от основните моменти за развитието на частната охранителна дейност в Европа. Качеството на охранителните услуги се определя като съвкупност от следните пет взаимосвързани и обусловени елементи:

1. Стандарти, които да бъдат минимални и да служат като пътеводител, а не като ограничител в дейността.

2. Мотивиращи заплати за персонала, позволяващи им да издържат семействата си, гордост от упражняване на професията и положителни перспективи за развитието й.

3. Добро финансово развитие на фирмите, даващо възможност за подобряване на услугите, рефинансиране и модернизация.

4. Усъвършенстване във всички аспекти, насочено към пълноценно партньорство на частните охранителни фирми с работниците, клиентите и държавата.

5. Внедряване на съвременните постижения на научно-техническия прогрес, рационализация и модернизация на услугите, осигуряващи по-доброто им качество и по-ниска себестойност.

Отговорността за качеството на охранителните услуги следва да се споделя наравно от държавата и представителите на охранителния бизнес.

Отговорността на държавата се заключава в установяването на основните правила за функциониране на частния охранителен бизнес – правила, които да бъдат ефективни за положително развитие на пазара и качеството на охранителните услуги. Сертификацията и лицензирането следва да бъдат обвързани с качеството в дейността, а държавните органи да осъществяват системен и ефективен контрол.

От своя страна, охранителната индустрия следва да гарантира доброто заплащане и обучението на персонала, както и да осъществява контрол по отношение на подизпълнителите.

Бъдещият процес по хармонизация и стандартизация на европейско ниво трябва да отчита горепосоченото и да не води до понижаване ефективността на националните правила и стандарти, до излагане на риск професионализма в частния охранителен сектор и на сигурността като цяло. Затова процесът трябва да се развива на две нива: подобрения на национално ниво и европейска хармонизация. Стандартите за качество на охранителните услуги следва да са в хармония със стандартите, свързани с лицензиране, професионално обучение, организацията на работа, етиката, здравето и безопасността в частната охранителна дейност.

В процес са и предстоят фундаментални промени в частния сектор за сигурност на европейско и национално ниво. Глобализацията е факт и в сферата на сигурността, а приватизацията на последната е световна тенденция.

На европейско ниво тези промени са свързани със стандартизацията, прилагането на директивата за услугите на вътрешния пазар в ЕС, предстоящата хармонизация в регулирането на частните охранителни услуги и бъдещите реформи в сферата на сигурността. На национално ниво промените се отнасят до усъвършенстване на нормативната база, регулираща частните охранителни услуги, по-високите изисквания на пазара и на клиентите по отношение на качеството, специализация и интернационализация на частните охранителни фирми.

В цяла Европа държавните и частните субекти в сферата на сигурността стават все повече реални партньори. Понастоящем всяка държава, член на Европейския съюз развива програми за работа с частния сектор в областта на сигурността и за ограничаване на престъпността. Основните акценти в тях са свързани с професионализма в дейността на частните компании и квалификацията на техните служители, промяна в отношението на обществото и държавата, особено на полицейските институции, към частния сектор, усъвършенстване на правната рамка за частния сектор и регулиране на нови права и отговорности.

Публичните институции в Европа са все по-мотивирани да приемат инициативи и становища от частния охранителен сектор, да се възползват от гъвкавостта и опита му, както и от неговите специалисти. На частната охрана се гледа като на актив в битката с престъпността, а правилното използване на този актив дава забележителни резултати.

Партньорството между държавните органи (респективно полицията) и частните охранителни фирми (както и техните обединения) става все по-значим фактор. То предполага равнопоставеност между страните, точно определяне на компетенциите и отговорностите. Сферата на дейност на МВР все повече и повече се пресича с интересите на частната охрана, затова и правното поле за дейност се явява предмет за съвместно обсъждане.

Във всички европейски държави редът и сигурността в обществото са изключителен приоритет на държавата. Поради това публичната власт носи пълната отговорност и задължение за мерките по осигуряване на реда и сигурността. В този смисъл, при партньорство държавният сектор следва да договаря само разбираеми задачи и не може да делегира своите специални разследващи функции. Партньорството се разглежда в смисъл на участие в съвместна дейност на национално, регионално и местно ниво, в която страните работят съвместно за достигане на общи и ясни цели.

В близко бъдеще трябва да очакваме публичната власт да пренасочи към частния сектор увеличаващ се брой задачи, свързани с охраната на критичната инфраструктура, обществения ред и сигурност в покрайнините на градовете, търговските центрове и индустриалните зони. В тази връзка нараства значението в партньорството на размяната на знания, информация, опит и добри практики.

Общественият интерес на европейско и национално ниво за безопасност и сигурност ще бъде най-добре обслужен чрез адекватни правни стандарти за интеграция и качество, развивани в тясно сътрудничество между държавния сектор и частната охранителна индустрия

Кои са ключовите проблеми в частния охранителен сектор на европейско ниво?

Специалистите посочват няколко важни проблема, успешното разрешаване на които би довело до подобряването на качеството на услугите в частния охранителен сектор.

По важните от тях са:

• липса на общоприета дефиниция за частната охранителна дейност. Дори и на национално ниво частният и публичният сектор имат различни определения;

• нарастване на търсенето на частни услуги в сферата на сигурността при силна конкуренция и по-високи изисквания на пазара, но при липса на баланс между качеството и цените на услугите;

• тенденция към намаляване броя на охранителите за физическа охрана, вследствие на технологичното развитие на системите за сигурност. В същото време все още човешкият фактор остава важен ресурс, който следва да бъде усъвършенстван;

• проблеми на национално ниво, свързани със спад на професионализма, ниско заплащане на охранителите, увеличаване на недекларираната дейност, „сивата” икономика, корупцията и нелоялната конкуренция.

Частната охранителна дейност е част от превантивната система за противодействие на престъпността и подпомага укрепването на обществения ред и сигурността в страната. Тя е вплетена в болшинството отрасли на българската икономика и засяга почти всички сфери на обществените отношения.

Основите на частната охранителната дейност в нашата страна се поставят в началото на XX век. За първи път през далечната 1925 г. в Закона за администрацията и полицията се създават предпоставки за решителна борба с престъпността в България. Като цяло текстовете на закона са насочени към модернизация на полицейските служби чрез централизация и реорганизация на службите, професионализация на полицейските служители и изучаване и прилагане на положителния европейски опит в тази насока. Законът предвижда създаването на частни полицейски служби по ред и условия, определени от министъра на вътрешните работи и народното здраве. В случаите на кризисни ситуации, когато Държавната полиция не може да се справи сама със запазване на обществения ред и вътрешната безопасност или със залавянето на престъпници, може да се иска съдействие и от частната полиция. Разрешение за оказването на съдействието се издава от окръжния управител. Въпреки че на практика в България не беше развита частна охранителна дейност, законът за пръв път в Европа регламентира извършването на подобен вид услуги – частната охранителна дейност.

По късно, през 1941 г. е публикувана Наредба за организиране на частна полиция по опазване на частните складове от злосторства. Наредбата задължава всички собственици на складове да изградят частна полицейска униформена стража за опазването на принадлежащите им складове от „злосторства”. В наредбата са описани правомощията и задълженията на частните стражари, както и задълженията на отговорните полицейски началници по отношение на определяне на броя и контрола на дейността на частната стража. С тази наредба се създават необходимите условия за създаване и развитие на частната охранителна дейност в България.

След установяването на социализма в България, частната дейност е забранена и охранителната дейност се поема изцяло от Народната милиция. През 1969 г. народната власт прави макар и малко отстъпление от установените правила и разрешава извършването на търговска услуга по самоохрана в областта на селското стопанство. С постановление на Министерския съвет № 20 от 1969 г. и публикувания на основание т. 10 от това постановление Правилник на полските пазачи, към общинските съвети е позволено назначаването на полски пазачи, задачата на които е охрана на селскостопанската продукция.

Настъпилите демократични промени в България в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, наред с положителните резултати доведоха до драстично увеличаване на престъпността във всичките й форми. Увеличаването на безработицата, обезценяването на българския лев, скритата приватизация, укриването на данъци, подкупите, рекетите, „изпирането на мръсни пари”, автокрадците, фалшификаторите, мошениците-милионери и ред други престъпления наложиха необходимостта от разширяване на услугите в сферата на охраната на имуществото, личността и правата на гражданите и фирмите. Ограничените възможности на полицията и другите държавни структури за гарантиране на сигурността на гражданите и обществото, както и усвояването на опита на развитите в икономическо отношение държави, наложи появата на частните охранителни фирми и в нашата страна. Тяхната поява бе закономерна последователност на социално-икономическите промени, настъпили в България през този период. Тази закономерност може да бъде обяснена с две неразривно свързани помежду си причини. От една страна постоянното нарастване на списъка на услугите, предлагани от частните охранителни фирми в зависимост от търсенето им на пазара на услугите, а от друга – необходимостта от промяна на държавното регулиране, изразяващо се в тотален контрол на държавата във всички сфери на обществения живот, както и промяна в националното правно законодателство, регламентиращо охранителната дейност.

Безконтролното роене на частните охранителни фирми в първите години на демокрацията, неясните правила за работа и контрол над дейността им наложи създаването на нова нормативна база за урегулиране на пазара на частните охранителни услуги. Първа крачка в тази насока бяха някои промени в Закона за Националната полиция. С тези промени физическите и юридическите лица, осъществяващи частна охранителна дейност се задължаваха да декларират в тримесечен срок дейността си, разрешена до този момент от Търговския закон. Макар и първа стъпка в урегулирането на дейността на частните охранителни фирми, тези промени на практика само регистрираха появата им, без да се даде възможност на държавните структури да осъществяват някакъв контрол върху тяхната дейност. Практиката в следващите години и натрупаният в това отношение опит (международен и национален) предизвикаха необходимостта от последващи законодателни промени по отношение дейността и контрола на частния охранителен бизнес.

В новите обществено-политически условия на пазарни отношения частната охранителна дейност беше изведена като вид търговска услуга. Създаде се пазар на охранителните услуги, в който се конкурират държавата и частните дружества. За да регламентира тази сложна социална дейност и да защити интересите на държавата, МВР с издадената Наредба № 14 определи условията и реда за издаване на разрешения за извършване на дейност по охрана на физически и юридически лица. Търговските дружества, осъществяващи частна охранителна дейност представяха необходимите документи за издаване на съответните разрешения за дейност в Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи по мястото на регистрация на търговското дружество.

Развитието на пазара на охранителните услуги, необходимостта от регламентирането на дейността на фирмите, предлагащи подобни услуги, наложи разработването и приемането на специален закон за охранителна дейност. През 2004 г., отчитайки опита на развитите европейски държави и конкретните условия на българския пазар, Народното събрание обсъди и прие Закон за частната охранителна дейност (ЗЧОД). Приемането на закона целеше хармонизиране на българското с европейското законодателство в периода на предприсъединява-нето ни към Европейския съюз.

Текстовете в новоприетия закон уреждаха обществените отношения, свързани с частната охранителна дейност, нейното административно регулиране и контрол. Според чл. 2 от ЗЧОД „частната охранителна дейност е дейност по охрана на обекти, на мероприятия и на лица и на техни права и законни интереси от противоправни посегателства”.

С появата и узаконяването на частната охранителна дейност възникна и естествената необходимост от кадри, които да работят в частните структури на сектора за сигурност. Ако в първите години на демократичните промени се считаше, че бившите спортисти от силовите спортове са най-подходящите хора за охрана и осъществяване на частната охранителна дейност, днес нагласите и реалностите са съвсем други. За периода от 1989 г. до 2004 г. (от създаването на бранша до появата на ЗЧОД) бяха преформулирани изискванията към качествата на личността на охранителите, работещи в частния сектор за сигурност, както и нормативната база за тяхното обучение. В резултат на това през 2005 г., създаденото от фирма „Балкан секюрити” през 1996 г. първо частно училище за подготовка на кадри по охранителна дейност беше преобразувано в колеж. Днес вече функционира веригата училища по охрана и сигурност, включваща професионалната гимназия по охрана и сигурност „Св. Георги Победоносец” и колежите в градовете София, Стара Загора и Смолян.

Випускници на колежа Лого Практическа подготовка

В тях се подготвят специалисти по организация на охранителната дейност. Това са длъжности, които освен базови, изискват и мениджърски умения за ръководене на екипи за охрана. Колежаните се подготвят да правят оценка на обстановката в обектите за охрана и да реагират адекватно, да прилагат правните норми, регулиращи поведението и действията на служителите от охраната в нормални и извънредни ситуации, да прилагат основните средства и методи за разкриване, разследване и предотвратяване на престъпленията, да познават способите и да могат да оказват долекарска помощ при нараняване с хладно, газово и огнестрелно оръжие, да познават същността, принципите и видовете охранителна дейност, да умеят да създават охраната на обект, лица и мероприятия, да определят степента на риска и да разработват стратегии за снижаване на рисковете, да организират взаимодействието на физическата охрана при задействане на сигнално-охранителната техника (СОТ), да осъществяват контрол на състава на охраната по изпълнение на функционалните задължения, да оценяват, атестират и стимулират служителите от охраната, да извършват охранително проучване на обекти и т.н.

Съгласно промените, направени в ЗЧОД през 2011 г., от 01.01.2012 г. лицата, заемащи длъжност „Ръководител на охранителна дейност” и „Охранител” трябва задължително да преминат първоначално обучение в учебни заведения, които имат право да обучават лица за професията „охранител”. Служител от частна охранителна фирма може да изпълнява дейност по охрана след успешно завършване на курса за първоначално обучение. Обучението се провежда въз основа на учебна програма, която включва задължително програма минимум, изготвена от Академията на МВР и утвърдена от МВР. Целта на обучението е усвояване на необходимите професионални знания и умения за изпълнение на охранителна дейност, съгласно изискванията на ЗЧОД. По време на обучението, законът предвижда служителите да получават и допълнителна подготовка в зависимост от вида на охранителната дейност, спецификата на охранявания обект, степента на риска, изискванията на възложителя и други.

Основната цел на частната охранителна дейност (ЧОД) е да минимизира рисковете от евентуални загуби и щети, които може да понесе физическото и/или юридическото лице от целенасочени посегателства върху неговото имущество. Това предполага обвързване в единен, цялостен комплекс от мерки на всички елементи и дейности по защитата на обектите за охрана, т.е. изграждане на организация и наличие на мерки, приложими ефективно и законосъобразно по отношение на видовете охранителни дейности.

Всяка правоохранителна дейност се осъществява на основата на система от принципи, отразяващи основните й закономерности и в същото време, подчертаващи специфичните й особености, отличаващи я от подобни дейности. Принципите са най-общите правила, които важат и следва да се прилагат във всички случаи и са валидни за всички субекти, имащи отношение към ЧОД. Основополагащите принципи на частната охранителна дейност са изведени в ЗЧОД. Четири са принципите, които следва да се спазват при осъществяване на ЧОД, а именно:

• 
  зачитане на правата, свободите и достойнството на гражданите;
  
• 
  взаимодействие с органите на МВР в борбата с престъпността и опазването на обществения ред;
  
• 
  гарантиране на сигурност и безопасност в охраняваните обекти;
  
• 
  осъществяване на превантивна дейност въз основа на анализ на причините и условията за правонарушения в охраняваните обекти.
  

При изпълнението на дейността си по охраната на различни обекти частните охранители осъществяват следните задачи:

• 
  осъществяват комплекс от охранителни мероприятия, насочени към недопускане и своевременно предотвратяване на престъпления и нарушения;
  
• 
  контролират осъществяването на пропускателния режим в охраняваните обекти и следят за спазването на установения ред за внасяне, изнасяне и съхраняване на имущество, ценните пратки и товари, както и спазването на установения вътрешен ред;
  
• 
  провеждат системни мероприятия за отстраняване на условията и причините за извършване на престъпления и нарушения;
  
• 
  във взаимодействие с органите на МВР, както и с общинските власти, вземат необходимите мерки за охраната на масови мероприятия, за спасяване и защита на хора и имущество в извънредни ситуации и в случаите на престъпни посегателства, стихийни бедствия и аварии до нормализиране на обстановката.
  

• 
  предупредителни задачи;
  
• 
  процесуални задачи;
  
• 
  представителни задачи.
  

Предупредителните мероприятия могат да се осъществят и чрез: маскировка; прикриване на информационните канали за конкретна производствена дейност и дезинформация на конкурентите и престъпните елементи за характера на фирмената дейност, състоянието на охраната, наличието на стоково-материални ценности и т.н.

• 
  събиране и запазване на доказателствата за подготвяна или извършена престъпна дейност;
  
• 
  установяване на свидетели и очевидци;
  
• 
  документално оформяне на случая и предаването му на компетентните органи;
  
• 
  оказване на първа медицинска помощ на евентуално пострадали хора;
  
• 
  известяване на органите на МВР за инциденти в близост до охранявания обект.
  

ЧОД се изгражда и осъществява при спазването на следните изисквания:

• 
  законност;
  
• 
  комплексност;
  
• 
  обособеност;
  
• 
  полезност;
  
• 
  адаптивност;
  
• 
  секретност.
  

За да бъде полезна, частната охранителната дейност трябва да се изгражда и да функционира, без да затруднява с допълнителни изисквания и процедури работещите в обекта и едновременно с това да не се допуска увеличаване на риска от посегателства и правонарушения.

Изискването за секретност (конфиденциалност) е важно изискване, което, в зависимост от особеностите на конкретния обект, следва да се извежда като основен принцип за качествено провеждане на дейностите по неговата охрана. Част от способите, силите, средствата, методите за осигуряване на сигурността могат да бъдат засекретени и да са известни на тесен кръг ръководители и специалисти. Това дава възможност за по-ефективна борба както с вътрешните, така и с външните заплахи и позволява своевременно да се предотвратява нанасянето на щети на охраняваните обекти.

Cпоред приетия през 2004 г. ЗЧОД, субектите, извършващи частна охранителна дейност могат да извършват точно определени от закона дейности, свързани с охраната на различни обекти и структури.

Такива охранителни дейности са:

• 
  лична охрана на физически лица (граждани);
  
• 
  охрана на имуществото на физически или юридически лица;
  
• 
  охрана на мероприятия;
  
• 
  охрана на ценни пратки и товари;
  
• 
  самоохрана на имущество на търговци или юридически лица.
  

Охраната на имуществото на юридически и физически лица е дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, като тази защита може да включва и осигуряването на пропускателен режим в обекта.

Охраната на мероприятия е комплекс от действия, насочени към обезпечаване на спокойното и безпрепятствено протичане на масови прояви или дейности с краткосрочен характер.

Охраната на ценни пратки и товари (в т.ч. и т.нар. „инкасо”) е дейност по защитата на пари, ценни книжа, благородни метали, произведения на изкуството и други ценности, чието транспортиране задължително се осъществява с въоръжена охрана, специално оборудван автомобил, надеждна връзка и други технически и помощни средства за защита. Инкасовата дейност представлява събиране на финансови средства от фирмени служители (инкасатори) в специално пригодени за целта помещения, в селищни райони, през деня и извън територията на фирмата.

Самоохраната на имущество на търговец или юридическо лице е дейност, осъществявана от служители на търговеца или юридическото лице, обособени в самостоятелно структурно звено за охрана.