Дого Аржентино Произход: Аржентина Дата на публикуване на стандарта: 29. 01. 1999 г. Приложение: Куче за лов на едър дивеч Класификация: Група 2 – Шнауцери и пинчери, молоси и швейцарски пастирски кучета, Секция 1 – тип Молоси

Произход: Аржентина

Дата на публикуване на стандарта: 29.01.1999 г.

Приложение: Куче за лов на едър дивеч

Класификация: Група 2 – Шнауцери и пинчери, молоси и швейцарски пастирски кучета, Секция 2.1 – тип Молоси. Без работни изпитания
Общ вид

Типичен молос, нормотипни, мезоморфни, едри, с правилни пропорции, без гигантизъм.

Хармоничен и мощен външен вид благодарение на силната мускулатура, която изпъква под кожата. Кожата е здрава и еластична, прилепена към тялото чрез не много отпусната подкожна тъкан. Походката е спокойна и лека, но сигурна. Проявява проницателност и бързина на реакциите. Движенията му са живи и енергични. По природа е нежен, любящ, верен и винаги изглеждащ весел. Притежава блестяща белота, а физическите качества, които притежава, го превърщат в истински атлет.
Важни пропорции

Като типично мезоморфно куче, нито една от частите на тялото не изпъква и не нарушава общия баланс и хармония на тялото.

Дължината на муцуната е равна на дължината на черепа.

Височината в холката е равна на височината в крупата.

Дълбочината на гръдния кош е равна на 50% от височината в холката.

Дължината на тялото е с 10% по-голяма от височината в холката.

Весел, жизнен, открит, покорен, дружелюбен, лае рядко, съзнава своята сила.

Никога не трябва да проявява агресия без основателна причина. Тази черта трябва да се съблюдава стриктно. Доминантен тип куче, обича да налага превъзходството си, което често се изразява в непрекъснато териториално съперничество с екземпляри от същия пол, като по-често срещано е при мъжките кучета.

Като ловец е умен и находчив, тих, смел и упорт.

Мезоцефален тип (черепът и муцуната са с еднаква дължина), демонстрира сила и мощ, без рязко очертани ъгли и силно изразени черти. Горната линия на профила е вдлъбнато-изпъкнала: изпъкнала е на черепа заради ясния релеф на дъвкателните и задтилните мускули и леко вдлъбната на предната част на лицето. Главата при свързването с врата формира силна мускулеста дъга.

Череп: масивен и изпъкнал в надлъжно и напречно сечение, надочните дъги са доста отдалечени от черепния свод, формирайки широка слепоочна кухна, което дава възможност за развтието на слепоочните мускули.

Тилният гребен не е ясно израден, прикрит от силно развитите тилни мускули. Средната линия на черепа е леко изразена.

Стоп: слабо изразен, очертава прехода между изпъкналия череп и леко вдлъбната муцуна. В профил изглежда добре изразен, но това е задари релефа на надочните дъги.

Лицева част: равна по дължина на черепната.

Нос: голям с широки ноздри. Черен цвят. Линията леко се издига към върха на носа. Това придава вдлъбнатост на муцуната. Погледната в профил, предната линия на муцуната е права и перпендикулярна на хоризонталата, съвпада с края на предната челюст и е леко изнесена напред.

Муцуна: силна, малко по-дълга отколкото висока, добре развита в широчина. Горната линия е леко вдлъбната – белег, който се среща почти единствено при дого аржентино.

Устни: умерено дебели, къси и обтегнати, краищата са свободни и, за предпочитане - оцветени в черно.

Челюсти: силни, не са издадени нито отгоре, нито отдолу. Трябва да са леко и хомогенно конвергиращи, което да осигурява максимален капацитет на захапката.

Зъбите са големи, добре развити, здраво закрепен в една линия, чисти и без кариеси.

Пълната зъбна формула е желателна, като предимство се дава на хомогенността на зъбните дъги. Захапката е клещовидна, допустима е и ножична захапка.

Бузи: големи и полуплоски, без бръчки, без вдлъбнатини или изпъкналости. Кожата, която ги покрива, е здрава и

еластична.

Очи: тъмни или с цвят на лешник, защитени от клепачи, за предпочитане оцветени в черно, но дефигментацията не се счита за наказуем недостатък. Формата им е бадемовидна, поставени са достатъчно раздалечени едно от друго, умерено хлътнали.. Погледът е внимателен и жив, но подчертано твърд, особено при мъжките екземпляри.

Уши: странично поставени, с голямо разстояние между тях, което идва от големината на черепа. Предвид функционалността – трябда да бъдат купрани и стоящи изправени, в триъгълна форма, дължината им не бива да е повече от 50% от предния край на външната част на ухото. Ако не са купирани, те са средно дълги, широки, дебели, гладки и със заоблени краища. Козината по тях е гладка и по-къса отколкото по други части на тялото. Малки черни петна по ушите не се санкционират. Носи ги естествено отпуснати, като покриват задната част на бузите. Когато кучето е нащрек са полуизправени.

Врат: със средна дължина, силен, високо поставен, с много добра мускулатура, горната линия е леко изпъкнала, има форма на пресечен конус. В горната част, където се свързва с главата, има мускулест обръч, който покрива всяка изпъкнала кост. Основата на конуса, в мястото където достига гръдния кош, е широка. Вратът е покрит с дебела и еластична кожа, която се плъзга свободно върху подкожната клетъчна тъкан. Тук кожата е малко по-отпусната, отколкото по останалата част по тялото, около гърлото образува малки, непровисващи гънки.

Тази характеристика е основополагаща за функционалността на дого аржентино. Козината по врата е по-дълга.

Горна линия: холката и крупата имат еднаква височина. Това са най-високите точки на горната линия на тялото.

Холка: широка и висока.

Гръб: широк и силен, с добре развита мускулатура, която прави гърба да изглежда леко снижаващ се към кръста.

Поясница: силна, покрита с мощно развита мускулатура, което оформя един леко изразен канал по дължината на гръбначния стълб. Малко по-къса в сравнение с гърба, едва доловимо се издига към горната точка на крупата.

Силно развитата мускулатура на частите, които съставляват горнатата линия на дого аржентино, му придават леко седлест профил, който не е достатъчно силно изразен, за да бъде определен като такъв, като при възрастните екземпляри е по-силно изразен поради развитата мускулатура на гърба.

Крупа: средно издължена, широка, с добра мускулатура, широка е колкото гръдния кош или малко по-тясна. Ъгълът с хоризонталата е около 30 градуса, което прави горната линия леко изпъкнала към основата на опашката.

Гърди: широки и дълбоки. Горният край на гръдната кост е разположен на нивото на рамото (раменната става), а долната линия на гръдния кош е на височината на лактите.

Гръдният кош е широк, като осигурява максимален дихателен обем. Ребрата са дълги и умерено извити, свързват се с гръдната кост на нивото на лактите.

Корем: прибран леко над долната линия на гръдния кош. Не стои никога отпуснат. Силен, със стегната мускулатура на нивото на хълбоците.

Опашка: средно високо поставена, образува ъгъл от 45 градуса с горната линия на тялото. Дебела и дълга до скакателната става, но не по-ниско от нея. Образува саблена дъга на нивото на ставата. В покой се носи естествено отпусната, при преследване е повдигната малко над горната линия и извършва непрекъснат движения встрани. В тръс я носи на нивото на горната линия или леко над нея.
Крайници

Предни крайници: погледнати заедно, представляват едно силно съчетание на здрава костно-мускулна структура. Размерът е пропорционален на размера на тялото. Погледнати отпред и странично, стоят перпендикулярни на хоризонталната равнина.

Плешки: високи и съразмерни, много силни, с релефна мускулатура, но не прекалено. Наклонени са под ъгъл от 45 градуса към хоризонталата.

Надлакетна част: със средна дължина, пропорционална на крайниците, силна мускулатура, ъгълът с хоризонталата е 45 градуса.

Лакти: здрави и силни, покрити с по-дебела и еластична кожа, без гънки и бръчки. Лактите са естествено прибрани към ребрената стена, създавайки впечатлението, че са част от нея.

Подлакет: еднакъв по дължина с надлакетната част, перпендикулярен на хоризонталата. Костта е здрава и изправена. Мускулите са добре развити.

Карпални кости: дълги. Образуват права линия с подлакета. Липсват костни издатини и грапавости.

Метакарпална част: плоска, със здрави кости, наклонена към хоризонталата под ъгъл от 70-75 градуса.

Предни лапи: закръглени, с къси пръсти, здрави и добре прибрани един към друг. Възглавничките са дебели и твърди, покрити с дебела кожа, при допир са грапави.

Задни крайници: умерено заъглени, гледани заедно са силни, здрави, успоредни. Създават впечатление за сила и мощ, които се изисват за тяхната добра функционалност. Осигуряват необходимия тласък и определят типичната походка.

Скакателната става стои на същата линия на крайника. Бедрено-пищялния ъгъл е 110 градуса.

Бедрата са издължени и пропорционални на крайниците. Мускулатурата е силна и много добре развита.

Ъгълът в тазобедрената става е 100 градуса.

Подбедрица: малко по-къса от бедрото, силна, явява се като продължение на силно развитата мускулатура на крайника.

Задна колянна извивка: частта на крайника, образувана от пищяла и свирката е къса, твърда и силна, осигуряваща двигателна сила на задните крайници.

Пищялът е здрав, а скакателната става – ясно очертана. Извивката при скакателната става образува ъгъл от приблизително 140 градуса.

Свирката е здрава, почти кръгла в сечение и е разположена под ъгъл от 90 градуса към хоризонталата. Петият пръст, в случай че съществува, трябва да се отстрани.

Задни лапи: подобни на предните, малко по-тесни и малко по-дълги, иначе описанието им е същото както на предните.

Между две кучета с еднакви характеристики съдията винаги трябва да даде предимство на по-бялото от двете.

Височина в холката: мъжки - 62-68 см., женски - 60-65 см.

Тегло: средно при мъжките – 45 кг, за женските 10-15 % по-малко
Недостатъци: Всяко отклонение от горепосочените критерии се счита за недостатък, а степента му се измерва със степента на отклонение от Стандарта.

Когато недостатъкът е проявен до такава степен, че застаршава функционалността на животното, той се счита за сериозен недостатък.

Психическа неуравновесеност

Недостатъчно развита костно-мускулна структура

Малки и слаби зъби или зъби с кариес, непълна зъбна формула.

Нос със слаба пигментация

Отпуснати висящи устни

Прекалено светли очи, ентропия, ектропия

Удължена или скъсена муцуна

Бъчвообразен гръден кош

Тесни гърди

Плоски ребра

Прекалено дълъг пищял и сврка

Прекалено заъгляване на задните крайници

Прекалена пигментация при млади кучета

Поява на малки области с оцветена козина

Нетипична походка

Агресивност

Нос без пигментация

Прогнатия – горна или долна

Сини очи или очи с различен цвят

Глухота

Петна по тялото и повече от едно петно на главата