Договор №: рд02-29-394/16. 11. 2011 г. Възложител
Изтегляне 1.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10.Териториално-урбанистично развитие на българските райони
9.2.Културни ценностиПриродните ценности в страната се опазват в повечето случаи заедно със съхраненото културно наследство, тъй като ландшафтът и запазената природа формират неговата пространствена рамка. Едни от най-значимите културни коридори на югоизточна Европа, преминаващи през страната, съвпадат с важни биокоридори и „сини” коридори. Наличието на две водни граници също предопределят основаването на селища на Черно море и Дунав. Богатството на хидротермални ресурси се свърза с развитието на тракийски селища около лечебни минерални извори и създаване на римски градове и балнеолечебни центрове, маркирани на старите римски пътни карти.7 В периода след приемането ни в ЕС бяха внесени промени в действащото законодателство, в терминологията и в подхода към опазването на културните ценности. През 2009 г. беше приет нов Закон за културното наследство (обн. ДВ бр. 19/2009 г.), който отмени Закона за паметниците на културата и музеите, действащ от 1969 г. Изработиха се и се допълниха действащи наредби с важно значение за опазване на културното богатство на страната, въведоха са планове за управление на обявените паметници на културното наследство от световно значение. Тези паметници на територията на страната допълват списъка от природни ценности от световно значение, между които от 1979 г. са Боянската църква, Ивановските скални манастири, Казанлъжката гробница и Мадарският конник, от 1983 г. е Рилският манастир, от 1985 г. Свещарската гробница, а от най-ново време Бистришките баби, включени в списъка на ЮНЕСКО през 2005 г. за приноса им към нематериалното културно наследство на човечеството.8 Правят се постъпки за включване на централната част на гр. Пловдив, направени са проучвания и предложения в ОУП на Столична община (последно изменение 2009 г.) и за централната част на столицата. Подобно на природните ценности и за културните е трудно да се оцени комплексно присъствието им в различните райони на планиране от ниво 2, тъй като с поредица от международни документи през последните години се увеличава териториалния и времевия обхват на културното наследство и то се обвръзва с нематериалните ценности, с фолклора и разнообразните форми на изразяване, с природните ценности и пейзажа, с равитието на туризма. Съгласно Конвенцията за опазване на нематериалното културно наследство, (Париж, 2003) "нематериалното културно наследство" се проявява в езика, в художествено-изпълнителското изкуство, социалните обичаи, обреди и празненства, в наследените знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената, в придобитите знания и умения, свързани с традиционните занаяти. Един от последните документи, обвързващ опазването на културното наследство и използването му като стимулатор на икономическия растеж, Международната харта за културен туризъм (Управление на туризма в местата, значими с културното си наследство, Мексико 1999 г.) има сред основните си цели мотивирането на специалистите по регионално планиране за разработване на стратегии и планове за интегриране на природното и културно наследство и техните обекти при развитието н туризма. Съгласно хартата за консервация на историческите градове и урбанизираните територии (Вашингтон, 1987 г.) „консервацията на историческите градове и други исторически градски територии трябва да бъде интегрална част от икономическата политика и социалното развитие, от градоустройственото и пространственото планиране”. Следователно интегрираният подход се приема за водещ и при опазването на културните ценности, което налага изследването и стратегическото планиране за отделните райони да търси и пространствената интеграция на културните ценности в съседните страни и райони от същото ниво. Това се налага и поради факта, че три от най-важните културни коридора в Югоизточна Европа преминават през страната ни от север на юг, пресичайки шестте района на планиране и античния диагонал Истанбул-Одрин-Пловдив-София-Белград осъществявайки важни връзки с европейските и трансбалканските културни коридори, с концентрация на пресечни точки около София и югозападно от Пловдив. Съществени особености на културното ни наследство са пространствената дисперсност, темпоралното многообразие и стратификация, изразяващи се в присъствието на културни ценности от разкритите неолитни селища по нашите земи, през античността до културните ценности на 20 век, многопластовото присъствие и концентрацията на културни пластове на местата, където последователно са създавани селища от различни епохи, най-често около лечебни минерални извори. Всичко това е предпоставка за формирането на своеобразни ареали, наситени с културни паметници, по подобие на териториите около Пловдив с двата ареала на север около Казанлък и на юг в Родопите, около София с присъствието на Софийската света гора, около Велико Търново, Стара Загора, Русе и Варна. Една значителна част от нашето културно наследство е недостатъчно добре проучено, а това предоставя уникален шанс за приобщаването ни към световното културно наследство, за популяризиране на българската култура и история и за използването на културното наследство като основен ресурс за устойчиво развитие. 10.Териториално-урбанистично развитие на българските райони“Европейските градове са едно от най-привлекателните и желани места за живеене в света, предлагащи благоприятни условия за обитаване и труд, рекреация и култура. Градовете ни имат ключова роля в развитието на Европа и допринасят за нейното икономическо развитие, иновации, образование и сплотено общество. Европейските градове трябва да работят единодушно, за да се справят с предизвикателства като текущата икономическа криза, презастрояването и влиянието му върху средата, както и с по-дългосрочни проблеми, свързани с климата и недостига на ресурси. Това предполага големи предизвикателства за околната среда, за икономиката, за обществото като цяло. Ето защо, трябва да бъдат предприети спешни мерки, които да обезпечат едно устойчиво и обосновано развитие” (Стратегия Европа 2020). Състоянието на урбанистичното развитие е огледало на регионалното развитие и на провежданите регионални политики. Обликът и характерът на българските региони в най-голяма степен зависи от урбанистичното им развитие. Процесът на урбанизация в България протича много бурно до осемдесетте години на двадесети век и по-забавено след това до края на века и началото на новия век, когато степента на урбанизация вече надхвърля 70%. През целия този период броят на населението в селата прогресивно намалява за сметка на броя на населението в градовете. Но в периода след осемдесетте години започва да намалява населението и в някои от градовете, предимно малките, а в края на века и в началото на новия век вече намалява населението на повечето от градовете, в това число и на големите градове. Независимо от намаляващото население големите градове запазват своето влияние и организираща роля в националната територия и в регионите. Големите градове са и ще продължат да се развиват като центрове с разнообразни регионални функции: университетски, научни, научно-технологични и производствени, здравни, търговски, бизнес-делови, банкови, туристически, културни и духовни функции. Освен това те проявяват стремеж към териториално нарастване, “разливане” и приобщаване на съседни малки населени места. Засилва се процесът на създаване на нов тип урбанизационни образувания – агломерационните, които концентрират население, икономическа активност и разнообразни функции, но също и сериозни проблеми от ресурсно, енергийно и екологично естество. На другия полюс се изострят проблемите на периферните територии с незначителна концентрация на население в слабо развити малки населени места, които прерастват в общи регионални проблеми на териториалното развитие - икономически, социални, екологически, културни. В картината на съвременното урбанистично развитие в страната на фона на общо взето равномерното разположение на малките градове и селата се откроява неравномерното разположение на големите градове с техните агломерационни ареали. Това означава и неравномерно разпределение на населението, известна дебалансираност на селищната мрежа и съответно неравномерно социално-икономическо развитие. В резултат на това части от територията на страната и регионите остават отдалечени от големите градски обслужващи центрове и се проявява проблемът за център и периферия. Неравномерното развитие на мрежата от големи градове е причина да се наблюдават различия в социално-икономическото развитие в рамките на националната територия, които се изразяват и като различия между районите от ниво 2, но най-вече като различия вътре в районите. Териториите и районите без присъствие на голям град са изостанали в своето развитие. Такива територии са разположени в северозападната, югозападната, южната, югоизточната и североизточната части от националната територия. Именно отсъствието на големи градове дава облика на изоставащите периферии в Северозападна България и в южните части от територията на Южна централна и Югоизточна България, както и на северните части на Североизточна България. Наличието на някои средни градове в тези територии не е в състояние да компенсира отсъствието на голям организиращ територията център.
В картината на познатата от миналото сравнително балансирано развитата мрежа от големи градове в страната през последното десетилетие започва да се чувства известно дестабилизиране поради прекомерното развитие на столицата София. Ако в 2001 г. населението на 6-те големи града е било по-голямо от това на столицата, през 2011 г. то вече се изравнява със столичното население. В периода 2001 – 2011 г. се увеличава населението само на София, Варна и Бургас, а населението на другите големи градове намалява! (Вж табл. ) В тази ситуация в източната част на страната Варна и Бургас все още играят балансраща роля, но тя започва да отслабва. Няма съмнение, че различията между Югозападния район и останалите райони от ниво 2 се дължат изрично на София. Столицата с нейния агломерационен ареал доминира в националното пространство много по-силно отколкото в минали периоди. Развитието на тази тенденция застрашава бъдещото балансирано развитие на националната територия и прехвърля проблема център и периферия в национален мащаб. Новият обхват на районите от ниво 2, въведен от 2007 г., не променя съществено картината на междурегионалните различия. Югозападният район доминира решително поради ролята на София, а Северозападният район остава относително най-слабият, защото Плевен не може чувствително да компенсира липсата на голям град в северозапада. Населението на Югозападния район нараства, което се дължи на нарастването на София, а населението на всички останали райони намалява. По-малко е намаляването на Североизточния и Югоизточния райони благодарение на нарастването на Варна и Бургас. Таблица 21: Характеристики на териториално-урбанистичното развитие на районите в Р. България
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|
