Договор №: рд02-29-394/16. 11. 2011 г. Възложител

10.6.Югозападен район

Броят на населението към 2011 г. е 2 132 848 д. или 29.0 % от населението на страната. Гъстотата на населението е 105,03 д./ кв. км., значително по-висока от средната за страната, което се дължи на столичния град София, където тя е 926,5 д./ кв. км.

Степента на урбанизация е 83,1% - при средна стойност за страната - 72,5%.

Градовете в района са 48, като 9 от тях са с население над 20 хил.д.

Има един много голям град - столицата София – 1 202 761 д.

Има три средни градове над 30 хил.д., центрове на области - Перник - 80855 д., Благоевград – 70881 д., Кюстендил - 44538 д.

Има още пет града над 20 хил.д., които допълват и балансират областните центрове - Дупница - 33519 д., Петрич - 28902 д., Сандански - 26255 д., Самоков – 26589 д., Ботевград - 20345 д.

Увеличава се населението на София и градовете в активната зона на влияние на София - Банкя, Нови Искър, Костинброд.

Главните урбанизационни оси са формирани по направленията Ботевград-София- Благоевград-Кулата и Калотина-София-Пловдив.

Град София е класифициран като град и агломерационно ядро с общоевропейско значение (MEGA), макар и от най-ниската четвърта категория. Като негов естествен дубльор за територията на района заслужава да се счита Благоевград предвид неговото местоположение и традиционна организираща роля.

- Относителният дял на населението в районите от ниво 2, се увеличават по посоката на движение по часовниковата стрелка - за СЗ - 11,5%, за СЦ -11,7%, за СИ - 13,1%, за ЮИ - 14,7%, за ЮЦ - 20,0% и за ЮЗ - 29,0%. По същия начин се движи и гъстотата на населението в районите. Най-слабо населеният и най-силно населеният райони са съседните СЗ и ЮЗ, чиито центрове са Плевен (106 954 д.) и София (1 202 761 д.).

- Степента на урбанизация (процентът на градското население) е най-малък в СЗ - 63,3%, следван от СЦ - 66,5%, ЮЦ - 66,7%, ЮИ - 71,3%, СИ - 72,7% и най-голям в ЮЗ - 83,1%. СЗ и СЦ райони са един до друг с най-малки стойности и по брой на населението, и по степен на урбанизация.

- Броят на градовете по райони е: СЗ 45 града, СЦ 39 града, СИ 29 града, ЮИ 38 града, ЮЦ 54 града, ЮЗ 48 града. Най-малко градове има в СИ район 38 бр., но въпреки това процентът на градското население там е голям 72,7%.

- Градовете с население над 20 хил.д. са СЗ – 9 бр., СЦ – 8 бр., СИ – 5 бр., ЮИ – 7 бр., ЮЦ – 8 бр., ЮЗ – 9 бр. СЗ и ЮЗ райони имат по най-много градове с над 20 хил.д. – по 9 броя, но градовете на СЗ район са с малко население.

- Всички райони имат по един голям град, само ЮИ район има два големи града – Бургас и СтЗагора.

- В градовете живее 72,5% от населението на България, но в големи средни и малки градове над 10 хил.д. живее 45,7% от населението на България, а в големи и средни градове над 30 хил. д. живее едва 36,4% от населението на България.

В периода 2001 – 2011 г. с малки изключения в почти всички населени места в страната намалява населението и то не само в селата, но и в градовете, дори и в големите градове. Това е индикатор за общ спад в урбанистичното развитие както в количествено, така и в качествено отношение. От големите градове расте чувствително населението на София и по-слабо на Варна и Бургас. От средните градове областни центрове единствено Велико Търново нараства леко, а Благоевград намалява минимално. От малките градове с население близо до 30 хил.д. Свищов, Петрич, Сандански и Самоков намаляват минимално. От по-малките градове с население под 20 хил.д. нарастват градове по Черноморското крайбрежие – Царево, Приморско, Несебър, Поморие, Каварна, Обзор, Каблешково, Ахтопол и градове край София – Банкя, Нови Искър, Костинброд, Елин Пелин. Малкото изключения на задържане и нарастване на населението като индикатор на налично или потенциално развитие заслужават внимателен анализ и допълнително подпомагане чрез инструментите на целенасочена държавна политика.

Причините за стабилно развитие на някои малки градове са от различен характер - крайгранично положение, силен икономически фактор, туристическа функция, близост до милионния град на столицата. Общото е, че тези фактори не са провокирани от държавна намеса и целенасочено въздействие в резултат на държавната регионална политика. Но това явление е с положително въздействие върху регионалното развитие, особено когато се отнася до отдалечени от големите градове периферни територии, какъвто е случаят с Петрич, Сандански, Гоце Делчев, Свищов, Каварна, Царево. Тук действието на спонтанните фактори може спокойно да се подкрепи от допълнително държавно стимулиране чрез регионалната политика. Разбира се, държавната регионална политика следва да разпростре своето стимулиращо въздействие и върху други периферни територии - най-вече в Северозападен район (Видин, Монтана, Лом), в южните части на Южен централен район (Смолян, Кърджали, Харманли) и на Югоизточен район (Царево, Малко Търново, Елхово), в северните части на Североизточен район (Силистра, Ген. Тошево, Каварна).
Анализът териториално-урбанистичното развитие в страната позволява да се направят следните обобщени изводи:

- Сравнително равномерно е развита мрежата от населени места в цялата национална територия. Неравномерно е развита обаче мрежата от големи градове - опорни центрове на общото социално-икономическо развитие. Това поражда проблема за център и периферия и обуславя междурегионални и особено вътрешнорегионални различия, които са по-типични за страната и поставят проблеми пред националната политика на регионално развитие. В периода 2001 – 2011 г. сериозно се засилва различието между развитието на столицата София и другите големи градове, нейни балансьори. Балансьорите Пловдив, Варна и Бургас поддържат все още относително добро ниво на развитие, но останалите големи градове загубват постепенно възможности за балансираща роля.

- Наличието на големи градове в определени територии е възможност за използването на техния потенциал и за разпростиране на положителното им въздействие върху целия селскостопански ареал около тях. В периферните територии без наличие на големи градове е необходимо стимулирането на налични средни и малки градове чрез целенасочена държавна политика, за да могат те чрез своето ускорено развитие да компенсират липсата на големи градове.

- Малките градове в страната са разположени в близост до селските населени места, което предполага лесна достъпност на населението до обществени услуги от първа необходимост. Но в последните години оживените връзки между града и селото, изразяващи се в трудови и културно-битови пътувания, са силно ограничени. Съществува опасност от западане на градските функции и организиращата роля на градовете за околните села. Близостта на малките градове до селата обаче е фактор, който трябва добре да се използва в бъдеще, тъй като създава възможности за подобряване връзката "град - село" и за превръщането и на малките градове в опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селската местност.

- В градското развитие и градската структура през периода 2001 – 2011 г. се наблюдава известен напредък. Но са необходими сериозни нови усилия за преодоляване на натрупаното изоставане в предишни периоди и подобряване на състоянието на благоустройството, физическата среда и сградния фонд. Необходимо е подобряване на транспортно-комуникационите мрежи и мрежите на инженерната инфраструктура. Сериозен акцент изисква постигането на устойчив градски транспорт и намаляване на вредните отделяния от транспорта, както и прилагането на интегрирани проекти за управление на отпадъците. Състоянието на производствените територии изисква сериозни усилия за реконструкция, технологично обновяване и подобряване на физическата среда. Подобряването на енергийната ефективност на съществуващи и на нови сгради чрез саниране и въвеждане на нови строителни технологии е задача на настоящето и бъдещото градско възстановяване и развитие. Системите на културата и културните недвижими ценности, на образованието, на здравеопазването изискват сериозни грижи за предпазване от деградация и за бъдещо адекватно развитие. Централните градски части очакват допълнителни действия за подобряване на благоустройството, озеленяването и цялостната физическа среда.