Договор №: рд02-29-394/16. 11. 2011 г. Възложител

11.Неформални райони

Развитието на тези райони ще бъде стимулирано чрез подобряване на транспортната и комуникационна достъпност, икономическо активизиране и повиша­ване на заетостта. Основен инструмент на регионалната политика в тях е развитието на трансгранично сътрудничество, чрез което ще се реализират ползи за общото им развитие.

• 
  Подобряване на инфраструктурата, позволяваща социално и икономическо развитие, както и на средата от двете страни на границата посредством улесняване достъпа до транспортни, информационни и комуникационни услуги и трансгранични системи за комунални услуги, както и опазване на околната среда.
  
• 
  Повишаване на икономическата синергия в региона и подобряване на капацитета за общо използване на съвместния регионален потенциал за подобряване на регионалното благополучие посредством разработване на съответните политики и социални мрежи, на стабилна рамка за (трансгранична) подкрепа на бизнеса, сътрудничество в конкретни сектори като например култура, туризъм, развойна дейност, опазване на околната среда и образование, активен обмен на най-добри практики и съвместно регионално планиране, както и подготовка на икономическия сектор в региона за участие в общия европейски пазар.
  
• 
  Насърчаване на принципите за устойчиво развитие на трансграничния регион по всички въпроси, свързани с укрепването на взаимното разбирателство и уважение посредством разработване на успешни модели за сътрудничество на ниво бизнес, както и на ниво местни основни действащи лица и политики в ключовите приоритетни области.
  

Българската позиция на участие в Дунавската стратегия отчита визията на стратегията “Европа 2020”, основните европейски и национални политики и нуждите от развитие на местните и регионалните общности и се основава на принципите на сближаване, добросъседство и сътрудничество.

За мото на българската позиция е възприета идеята за „Отключване на потенциала” - съществуващият огромен потенциал да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. Стремежът е със средствата на социално-икономическото и пространственото планиране и по-доброто управление и с помощта на всички заинтересовани страни и партньори да се вдъхне нов живот за този потенциал, да се използва енергията му за постигане на поставените цели и задачи. Приоритетните области за стратегията са:

• 
  подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по и към Дунава и ефективното използване на енергийните ресурси;
  
• 
  подобряване качеството на водите, опазване на богатото биоразнообразие, превенция и управление на риска;
  
• 
  повишаване на конкурентоспособността на регионите, чрез иновации, образование, култура, туризъм, мултикултурен диалог и съхраняване на регионалната идентичност и богатото културно наследство.
  
• 
  подобряване на системата на управление, увеличаване на административния капацитет и сътрудничество и справяне с проблемите на сигурността.
  

Българското черноморско крайбрежие носи всички белези на контакта с морския басейн, което го прави един от най-активните и привлекателни райони в страната. То има богата история и култура, благоприятен климат, богато биоразнообразие, отлични условия за туристическо развитие, а и за развитие на много други важни функции – транспорт, търговия, икономика, наука, образование. Успоредно с това то носи и всички белези на предходния период, характеризиращ се със засилен инвестиционен интерес, стихийно застрояване на най-привлекателните части, засилващ се натиск за използване на природните ресурси на сушата и в акваторията, активизиране на свлачищните процеси и абразията, увеличаване на риска за чистотата на морските води, поради закъсняващо изграждане на екологичната инфраструктура.

Градовете Варна и Бургас в най-голяма степен дават своя благоприятен отпечатък върху социално-икономическото развитие на двата района. Варна остава единственият град след столицата, чието население нараства с 13069 души по данни от Преброяване 2011. Двете най-големи морски пристанища, които се намират тук са със сериозен принос на морския транспорт за националната икономика. И двата града се обслужват от автомагистрали и от основните жп линии и са своеобразни транспортни центрове/хъбове, интегриращи всички видове транспорт. И двата града са вани културни, образователни и обслужващи центрове с развитата си социална инфраструктура. За разлика от Дунавското крайбрежие, Черноморското крайбрежие се обслужва от първокласен път, предвижда се и изграждане на автомагистрала „Черно море”. Във всички общини по крайбрежието се наблюдава увеличение на приходите от туризъм и цялостно оживяване, но то има подчертано сезонен характер.

В същото време в хинтерланда и особено във втората „ивица” общини, формиращи тила на Черноморското крайбрежие, се наблюдават много сериозни проблеми и изоставане в развитието. Тези територии не се възползват достатъчно от близостта до морския бряг. Все пак по Северното крайбрежие се наблюдава известно „проникване” на стимулиращото влияние на туризма към вътрешността, но тилът на Южното крайбрежие остава все още силно изолиран, въпреки благоприятните природни условия и разнообразното културно наследство.

Развитието на Черноморския район, като част от крайбрежните зони на ЕС, а и като външна граница на съюза, е обект на специално внимание и се обвързва с няколко ключови документа, между които Директива 2000/60/ЕС, установяваща рамката за действията на Общността в областта на политиката за водите и Директива 2008/56/ЕС, поставяща основите на интегрираната морска политика, която цели обединяването на приоритетите в областта на транспорта, рибарството и аквакултурите, туризма, сигурността и безопасността, управлението на риска, опазването на околната среда, развитието на науката и иновациите.

Съвместната оперативна програма на Черноморския басейн 2007-2013 (СОП Черноморски басейн), регулирана от инструмента за европейско добросъседство и партньорство (ENPI) на ЕС има за цел да допринесе за: “засилено и устойчиво икономическо социално развитие на регионите на Черноморския басейн”. Трите конкретни цели на програмата са:

• 
  Подпомагане на икономическото и социално развитие в граничните области
  
• 
  Съвместна работа за справяне с обичайните предизвикателства
  
• 
  Насърчаване на местното пряко сътрудничество
  

Към втория приоритет за Споделяне на ресурси и компетенции за защита и опазване на околната среда се предвиждат мерки за укрепване на съвместна база от знания и информация, необходими за справяне с общите предизвикателства в опазването на околната среда на морските системи, насърчаване на научните изследвания и иновациите в областта на опазването и защитата на природни територии и насърчаване на инициативите за сътрудничество, насочени към иновациите в технологиите и управлението на твърди отпадъци и управление на системи за отпадъчни води

СОП Черноморски басейн обхваща Югоизточния и Североизточния райони от територията на България и мерките по тази програма могат да допринесат за подпомагане развитието на проблемните територии и изглаждане на вътрешно регионалните различия. Това е от изключително важно значение, тъй като от 2005 зо 2011 г., независимо от увеличението на населението на двата черноморски урбанистични центъра – Варна и Бургас, населението в СИРП намалява с около 43000 жители, а в ЮИРП с около 75000 жители. Независимо от препоръките на ЕС, България няма стратегия за Черноморското крайбрежие и поради тази причина отчита като ефективни инструменти, изготвените планове за развитие на районите на планиране от второ ниво, областните стратегии, общинските планове за развитие, общите и подробните устройствени планове, изготвени за общини, градове или части от тях съгласно Закона за устройство на територията, с придружаващите ги оценки на въздействието. Тези документи не изпълняват интегриращата роля, необходима за устойчивото развитие на територията и акваторията, и не покриват в пълна степен онези приоритети, които в период на икономическа криза, глобализация и промени в климата ще направят икономиката ни по-конкуретноспособна.

По критерии, близки и съвместими с тези на страните - членки на ЕС, като планински в България се определят териториите с надморска височина над 500 м. На този критерий отговарят 42 % от общия брой на населените места, почти 40 % от обработваемата земя и над 80 % от горския фонд. В тях са съсредоточени минералните извори, основен дял от курортните туристически ресурси и природни забележителности и биосферни резервати на страната, голяма част от добива на полезни изкопаеми. Най-затруднено е развитието на населените места, разположени на над 1000 м височина, които са с най-бедна инфраструктура по отношение на транспорт, електроснабдяване, водоснабдяване, образование и здравеопазване.

В същото време интензивното развитие на туризма в отделни селища (Банско) вече създава определени проблеми, което налага специални мерки за ограничаване на застрояването и нарушаване на природната среда.

Наличният природен ресурс в планинските райони трябва да се използва по-ефективно за развитие на целогодишен здравен, СПА, селски и познавателен туризъм. Същевременно мерките на регионалната политика за тези райони трябва да са насочени към изграждане на техническата инфраструктура, създаване на условия за производствена заетост, развитие на устойчива стопанска дейност и постигане на икономически растеж; подобрен достъп до инфраструктурата на образованието и здравеопазването; професионална квалификация на работната сила и осигуряване на услуги за развитие на икономиката; стабилизиране на малките градове в селска местност.

За разлика от другите неформални райони, планиниските райони не са обект на програми, ориентирани изрично към тях. Осигуряването на финансова схема за развитие на инфраструктурата, МСП, селско стопанство, преработване на продукцията до краен продукт, използване на екологичния потенциал на планината чрез данъчни облекчения, преференции и стимули ще стимулира тяхното развитие.

Селските райони, с типичните свои проблеми покриват голяма част от територията на страната. Националната дефиниция определя като селски райони общините, в които няма населено място с над 30 хиляди души. Съгласно тази дефиниция 231 от общо 264 общини в България са класифицирани като селски. Те обхващат 81% от територията на страната и 42% от населението.

Селските райни са обект на Програмата за развитие на селските райони, която обхваща три тематични области:

• 
  Конкурентоспособност на селскостопанското производство и горския сектор – чрез мерки, насочени към разпространяване на знание и подобряване на човешкия потенциал, преструктуриране и развитие на физическия потенциал, подобряване качеството на селскостопанските продукти, преходни мерки, засягащи 10-те новоприсъединили се държави-членки на ЕС от 2004 г.
  
• 
  Околна среда в селските райони – чрез мерки, насочени към продължително използване на селскостопанската земя, подходящата и дългосрочна употреба на горската земя.
  
• 
  Качество на живот в селските райони – чрез мерки, свързани с разнообразяване на селската икономика, подобряването на качеството на живот в селските райони, подготвителни и информационни мерки, мярка за придобиване на умения, с цел подготовка и прилагане на местни стратегии за развитие.