Райони (общини) за целенасочена подкрепа

12.Райони (общини) за целенасочена подкрепа

За проявата на вътрешнорегионалните различия/неравенства от особено значение е наличието на малки слаби общини в районите и областите. Това са общини с малко население и общини без стабилни градски центрове, което означава ниско ниво на развитие и по редица други показатели. Тези общини влошават общата картина на областите особено силно, когато областният град-център и другите градове в областта нямат достатъчен потенциал да компенсират и подобрят общата картина. Натрупването на слаби общини и слаби области води логично и до слаби райони. С други думи регионалното развитие е резултат от местното развитие.

Малките и слаби общини, назовани “райони за целенасочена подкрепа”, са регламентирани със Закона за регионално развитие като обект на особена грижа от страна на държавата с оглед тяхното влошено социално-икономическо състояние и затруднения за постигане на конкурентно способност, устойчиво развитие и общ просперитет. Тези общини се определят като се оценяват по посочени в чл.6 на закона критерии и показатели:

1. 
   нетни приходи от продажби на един жител под 70 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   
2. 
   равнище на средната работна заплата, по-ниско от средната стойност за страната за последните три години;
   
3. 
   средно равнище на безработица над 105 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   
4. 
   коефициент на възрастова зависимост над 120 на сто от средната стойност за страната за последните три години;
   
5. 
   гъстота на населението под 70 души на един квадратен километър;
   
6. 
   над 30 на сто от населените места нямат изградена пътна връзка с асфалтово покритие помежду си или с общинския център;
   
7. 
   над 30 на сто от населените места са без изградена канализационна мрежа;
   
8. 
   над 30 на сто от населените места ползват питейна вода с отклонение от качеството, прието като стандарт за страната, или имат режим във водоснабдяването за последните три години.
   

Тези общини носят белега на периферии – вътрешни и външни, крайгранични. Те се групират в по-компактни ареали в някои от областите и районите от ниво 2. Тяхното присъствие е особено силно преди всичко в Северозападния район – 45 бр., но също и в Северния централен – 26 бр. Североизточния -25 бр., Югоизточния райони – 24 бр., Южния централен – 34 бр., Югозападния – 28 бр. Тези общини влияят върху облика на районите, като ги дърпат назад. Те присъстват и в най-развития Югозопаден район по западната му периферия, но нямат решаващо влияние за нарушаване на облика на района поради решаващото влияние на София. Но тази “прикрита” картина на нивото на района не означава, че регионалните проблеми в този район липсват. Те се проявяват и в него и изискват усилия за тяхното смекчаване.

Всичко това е в подкрепа на необходимостта от прилагане на териториален подход при водене на регионалната политика. В европейската регионална политика засилено внимание се обръща на териториалния аспект на социално-икономическото развитие. Поставя се фокус върху подпомагане на развитието на суб-регионално ниво при идентифициране на диспропорции, специфични проблеми и дефицити, неблагоприятни тенденции и въздействия поради спецификата на определени територии, местни и териториални общности, като например географски условия, затрудняващи инфраструктурния достъп и развитието, периферност и граничен характер, демографски дисбаланси и миграция.

13.Уязвимост на българските райони пред заплахите / предизвикателствата – глобализация, демографски упадък, климатични промени, енергийна зависимост

За оценката на бъдещите предизвикателства за регионите в Европа в проучване от 2008 г. са определени следните четири ключови предизвикателства:

Влиянието на всяко от четирите предизвикателства върху европейските региони е условно прогнозирано към 2020 г. чрез съответните индекси на уязвимостта.

Българските райони от ниво 2 попадат сред европейските региони, които са силно уязвими от тези предизвикателства. Пет от районите попадат в групата на силно уязвимите и по четирите предизвикателства. Само Югозападният район попада в групата на силно уязвими региони по две от четирите предизвикателства – климатичните промени и енергийната зависимост.

По предизвикателството на демографските промени най-уязвим от всички европейски региони се оказва Северозападният район в България. Това е единственият регион в ЕС, който е с индекс 100. Индексът на останалите български региони е за СЦР 70, за ЮЦР 58, за ЮИР 52, като за ЮЗР е сравнително по-нисък - 35. Регионите с намаляващо население и намаляваща работна ръка имат и намалени възможности за икономически растеж. Според прогнозите тези региони ще бъдат изправени пред трудности, свързани с финансирането на основни публични услуги като здравеопазване и социални грижи, жилищна и транспортна инфраструктура, както и инфраструктура на ИКТ, което може да доведе до нарастване на социалната поляризация и бедността.

Карта 31: Индекс на уюзвимост от демографски промени, 2020



Карта 32: Индекс на уюзвимост от климатични промени, 2020



Карта 33: Индекс на уюзвимост от енергийни предизвикателства, 2020



Карта 34: Индекс на уюзвимост от ефекта на глобализацията, 2020



По предизвикателството на глобализацията българските района също са сред най-уязвимите в Европа – ЮЦР е с индекс 100, ЮИЗ е с индекс 97, а СИР, СЗР и СЦР са с индекс между 86 и 83. ЮЗР прави изключение с индекс 39. Прогнозите за производителността на труда за 2020 г. поставят българските региони в групата с най-ниско ниво на индекса спрямо прогнозата за средната стойност за ЕС 27.

Съществува риск глобализацията да засили зависимостта на българските райони. Регионите без капацитет за развитие на икономика, основана на знанието, е много вероятно да бъдат най-силно засегнати от процесите на пренасочване производствата към конкурентни икономики. Само добре образованата работна сила осигурява гъвкавост и мобилност, необходими за преодоляване на негативните ефекти от глобализацията.

По предизвикателството на енергийната зависимост стойностите на индекса на уязвимост за българските райони се движат между 71 и 51, като ЮЗР отново е с най-нисък индекс - 51. Най-висок е индекса на ЮИР - 71. От общо 267 региона всички български райони попадат в групата на 49-те най-уязвими в енергийно отношение.

По предизвикателството на климатичните промени българските райони са също уязвими в значителна степен. Диапазонът на индекса на уязвимост за петте региона се движи между 72 (СИР) и 63 и те са сред най-уязвимите в Европа. Само ЮЗР е с по-ниска стойност на индекса – 46. Климатичните промени представляват значителна заплаха за селското и горското стопанство, производството на енергия и туристическото развитие и крият рискове от засушаване, пожари, бреговата ерозия и наводнения. Адаптацията към климатичните промени е от съществено значение.