Договор №: рд02-29-394/16. 11. 2011 г. Възложител
Икономическо развитие 1.1.Секторно развитие
Изтегляне 1.91 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1.1.Аграрен сектор (селско, горско стопанство, риболов и аквакултури)
- 1.1.2.Индустрия
1.Икономическо развитие1.1.Секторно развитиеЗа периода 2005-2008 г. българската икономика динамично увеличава своя растеж, като за всичките години той надвишаваше 6%. Това води до едно постоянно сближаване с ЕС и достигане на нива от 44% от средните нива за ЕС на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2008 г. Основен двигател на растежа бяха крайното потребление и инвестициите в основен капитал, които бяха подпомогнати от значителното повишаване на кредитната активност на търговските банки и увеличаването на разполагаемия доход на домакинствата вследствие на нарастването на средната работна заплата. Друг съществен двигател на икономиката до 2008 г. е добрата инвестиционна активност. За последните две години темпът спада и се задържа на нива малко над тези за 2007г. За това има логични обяснения – световна криза, намалели преки чуждестранни инвестиции, намалели доходи, спад в цените на основни продукти и др. Каква е картината в регионален аспект? Северна и Източна България (NUTS 1) произвеждат БВП 37.75% от общия за страната или 6 550 лв. на глава от населението му. Най-голям принос има Югоизточния район- 31,4%, а най-малко е участието на Северозападния район – 19.66%. На ниво NUTS 3 разликите вече са фрапантни – 2.06% за област Видин, срещу 17,32 за област Варна. Югозападна и Южна Централна България е водеща по показателя създаден БВП – 62.25% от общия за страната ,при 11 661 лв. на глава от населението. Това първенство се дължи преди всичко на участието на столичния град(област). Тази област формира близо 40% от националния БВП, като на глава от населението, този показател надхвърля 2.4 пъти средния за страната. И тук има явно изразени диспропорции, но във всеки случаи по-малки (при условие,че изключим София град от ранжирането) от колкото предишния район на статистическа отчетност.
Фиг. 2: Принос на районите от ниво 2 към БВП на страната 
В аналитичен порядък е важен и прегледа за формиране на БВП по икономически сектори. За последните пет години, в национален план той показва едни постоянни тенденции: – водеща роля на сектора на услугите ( дял от 61,77- 64,51 % в БВП), сравнително постоянен дял на индустрията в рамките на 31 % и намаляващ дял на селското и горско стопанство. Секторните различия в четирите района( NUTS 2) от район Северна и Източна България не са с голяма амплитуда. За аграрния и индустриален сектор, те са в рамките на средните показатели за ниво страна. При сектора “услуги” обаче, само Североизточния икономически район е в тези граници, докато другите три района са с показатели, значително под средните за страната. Южният централен район в голяма степен се доближава по показатели до районите от предходния абзац. Югозападният район е водещ по отношение на сектора “ услуги”, като той формира близо 55 % от БВП в национален мащаб. БВП от сектор “ Индустрия” също се различава повече от два пъти от останалите пет района от NUTS 2. Тук трябва да отчетем и ниско равнище на общата и секторна производителност на труда. Производителността на труда на едно заето лице при сравнение с ЕС-27 = 100 през 2010 г. е 41.5, като България трайно заема последното място сред страните-членки през изминалите шест години. Равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор – 5307.8 лева брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 12.4 лева за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 276.8 лева БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 9.9 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 705.4 лева БДС на един зает и 2.3 лева за един отработен човекочас.
Аграрното производство e свързано с рационалното използване на този ресурс. От гледна точка на регионалното развитие, тя е факторът който може да окаже положителна роля при развитие на регионалната икономика, респективно повишаване на доходите и заетостта на населението. През 2009 г. създадената в аграрния сектор Брутна добавена стойност (БДС) в стойностен обем е 3 313 млн. лв. и представлява 5,6% от общата БДС и 4,8% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Според статистиката, въздействието на световната икономическа криза върху селското стопанство е значително по- ограничено, отколкото върху другите сектори на икономиката. Въпреки това, през 2009 г. е отчетено забавяне на растежа в земеделието и физическият обем на продукцията от отрасъла е намалял с 3,5% спрямо 2008 г. През 2010 г. е налице преодоляване на спада, регистриран през предходната година и е генериран растеж на БДС в отрасъла и през трите тримесечия на годишна база. Прирастът в сектора е най-голям спрямо другите икономически сектори. От години единственият отрасъл на българската икономиката, който формира положително външнотърговско салдо е селското стопанство. Към 2010 г. делът на обработваемата земя от общата площ във всички северни райони и в Югоизточния район е по-голям от средния за страната (44,8%). С най-висока стойност е показателят в Североизточния район - 59,5%, а с най-ниска в Югозападния район - 25,9% (фиг. 8). Всичко това в голяма степен корелира с размера на получената добавена стойност от отрасъла в тези райони. По-важното тук е установената трайна тенденция на нарастване на показателя “ обработваема земя” и намаляване делът на не обработваемите земи. Субсидиите в земеделието и животновъдството са мощен стимулатор за развитие на аграрния отрасъл. Таблица 2: Обработваема земя
Таблица 3: Земеделски земи
1.1.2.ИндустрияПромишлеността и услугите в областта на компютърните технологии са двигателя на икономическото развитие, защото те се конкурират на един глобализиран пазар. Като положителни характеристики и тенденции в развитието на българската промишленост могат да се изтъкнат: значителния дял на капитало интензивната промишленост, която произвежда стоки с висока добавена стойност. Тя формира и голям процент от българския износ. В допълнение, макар и от ниска база, се забелязва ускорено развитие на иновативната промишленост и увеличение на дела на високотехнологичния износ. България е силно зависима от сектори, свързани с природни ресурси. Те са с най-висок дял в добавената стойност (26.2%) и на трето място по осигуряване на заетост в промишлеността (20.8%), като страната ни е далеч по-зависима от тези сектори от ЕС 27 (съответно 15.5% и 15.8%). Производителността на преработката на селскостопанска продукция зависи в много висока степен от способността на предприятията да реализират иновативен маркетинг, но българските фирми, работещи в тази област, все още отстъпват в маркетинга на своите европейски конкуренти. Анализът на данните за българската промишленост разкрива сериозни структурни слабости. Например, близо половината от заетостта в промишлеността на България е в секторите, зависими от евтина работна ръка, а секторите, свързани с използването на природни ресурси, формират най-голям дял във брутната добавена стойност на промишлеността. И двата вида сектори формират значителен дял от българския износ, имат ограничен потенциал за развитие в бъдеще и не предлагат възможности за увеличение на доходите на заетата в тях работна ръка. От гледна точка на структурата (на база брой заети), активните фирми от отрасъла се разпределят, както следва:
От данните става ясно водещата роля на МСП в индустрията. Основният двигател на икономически растеж и постигането на по-висок жизнен стандарт в развитите държави са секторите, свързани с иновации. В България делът на тези сектори в общата добавена стойност (25.5%) и в заетостта (23.1%) са почти наполовина по-ниски от средните за ЕС (съответно 46.2% и 40.7%). Въпреки това се забелязват положителни тенденции за нарастващата роля на тези сектори. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
