Договор №: рд02-29-394/16. 11. 2011 г. Възложител


Икономическо развитие 1.1.Секторно развитие



страница2/16
Дата15.08.2018
Размер1.91 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

1.Икономическо развитие

1.1.Секторно развитие


За периода 2005-2008 г. българската икономика динамично увеличава своя растеж, като за всичките години той надвишаваше 6%. Това води до едно постоянно сближаване с ЕС и достигане на нива от 44% от средните нива за ЕС на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2008 г. Основен двигател на растежа бяха крайното потребление и инвестициите в основен капитал, които бяха подпомогнати от значителното повишаване на кредитната активност на търговските банки и увеличаването на разполагаемия доход на домакинствата вследствие на нарастването на средната работна заплата. Друг съществен двигател на икономиката до 2008 г. е добрата инвестиционна активност.

За последните две години темпът спада и се задържа на нива малко над тези за 2007г. За това има логични обяснения – световна криза, намалели преки чуждестранни инвестиции, намалели доходи, спад в цените на основни продукти и др.



Каква е картината в регионален аспект?

Северна и Източна България (NUTS 1) произвеждат БВП 37.75% от общия за страната или 6 550 лв. на глава от населението му. Най-голям принос има Югоизточния район- 31,4%, а най-малко е участието на Северозападния район – 19.66%. На ниво NUTS 3 разликите вече са фрапантни – 2.06% за област Видин, срещу 17,32 за област Варна.

Югозападна и Южна Централна България е водеща по показателя създаден БВП – 62.25% от общия за страната ,при 11 661 лв. на глава от населението. Това първенство се дължи преди всичко на участието на столичния град(област). Тази област формира близо 40% от националния БВП, като на глава от населението, този показател надхвърля 2.4 пъти средния за страната. И тук има явно изразени диспропорции, но във всеки случаи по-малки (при условие,че изключим София град от ранжирането) от колкото предишния район на статистическа отчетност.

Карта 1: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в сравнение с покупателната способност (СПП) на ниво 2, Европа, 2008 г. спрямо 2000 г.



Карта 2: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в сравнение с покупателната способност (СПП) на ниво 2, Европа, 2008 г.



Карта 3: Брутен вътрешен продукт на човек, Структура на БДС, НСИ, 2009 г.



Фиг. 1: БДС по икономически сектори в хил. лв., 2009 г.



Таблица 1: Структура на БДС, Брутен вътрешен продукт, НСИ, 2009 г.


Райони / ик.сектори

БДС по икономически сектори

БДС, хил.лв.

БВП, хил.лв., % от страната

БВП на човек, лв., % от средното за страната

Аграрен

Индустрия

Услуги

БЪЛГАРИЯ

4.8%

30.7%

64.5%

58 695 489

68 321 610

9 007

Северозападен район

11.9%

31.1%

57.0%

4 355 860

5 070 226

7.4%


61.9%

Северен централен район

9.2%

33.8%

57.0%

4 694 042

5 463 870

8.0%


66.0%

Североизточен район

7.4%

28.1%

64.5%

6 151 168

7 159 964

10.5%


80.3%

Югоизточен район

5.8%

42.6%

51.6%

6 958 771

8 100 019

11.9%


80.4%

Южен централен район

7.5%

38.0%

54.5%

8 189 024

9 532 033

14.0%


69.0%

Югозападен район

1.5%

25.6%

73.0%

28 346 624

32 995 498

48.3%


173.3%

Фиг. 2: Принос на районите от ниво 2 към БВП на страната

В аналитичен порядък е важен и прегледа за формиране на БВП по икономически сектори. За последните пет години, в национален план той показва едни постоянни тенденции: – водеща роля на сектора на услугите ( дял от 61,77- 64,51 % в БВП), сравнително постоянен дял на индустрията в рамките на 31 % и намаляващ дял на селското и горско стопанство.

Секторните различия в четирите района( NUTS 2) от район Северна и Източна България не са с голяма амплитуда. За аграрния и индустриален сектор, те са в рамките на средните показатели за ниво страна. При сектора “услуги” обаче, само Североизточния икономически район е в тези граници, докато другите три района са с показатели, значително под средните за страната.

Южният централен район в голяма степен се доближава по показатели до районите от предходния абзац.

Югозападният район е водещ по отношение на сектора “ услуги”, като той формира близо 55 % от БВП в национален мащаб. БВП от сектор “ Индустрия” също се различава повече от два пъти от останалите пет района от NUTS 2.

Тук трябва да отчетем и ниско равнище на общата и секторна производителност на труда. Производителността на труда на едно заето лице при сравнение с ЕС-27 = 100 през 2010 г. е 41.5, като България трайно заема последното място сред страните-членки през изминалите шест години.

Равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор – 5307.8 лева брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 12.4 лева за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 276.8 лева БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 9.9 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 705.4 лева БДС на един зает и 2.3 лева за един отработен човекочас.

1.1.1.Аграрен сектор (селско, горско стопанство, риболов и аквакултури)


Териториите заети от тези сектори заемат близо 92 % от националната територия. Земята е основен ресурс, ограничен по своята същност и нейното опазване е от съществено значение за бъдещето.

Аграрното производство e свързано с рационалното използване на този ресурс.

От гледна точка на регионалното развитие, тя е факторът който може да окаже положителна роля при развитие на регионалната икономика, респективно повишаване на доходите и заетостта на населението.

През 2009 г. създадената в аграрния сектор Брутна добавена стойност (БДС) в стойностен обем е 3 313 млн. лв. и представлява 5,6% от общата БДС и 4,8% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Според статистиката, въздействието на световната икономическа криза върху селското стопанство е значително по- ограничено, отколкото върху другите сектори на икономиката. Въпреки това, през 2009 г. е отчетено забавяне на растежа в земеделието и физическият обем на продукцията от отрасъла е намалял с 3,5% спрямо 2008 г. През 2010 г. е налице преодоляване на спада, регистриран през предходната година и е генериран растеж на БДС в отрасъла и през трите тримесечия на годишна база. Прирастът в сектора е най-голям спрямо другите икономически сектори. От години единственият отрасъл на българската икономиката, който формира положително външнотърговско салдо е селското стопанство.

Към 2010 г. делът на обработваемата земя от общата площ във всички северни райони и в Югоизточния район е по-голям от средния за страната (44,8%). С най-висока стойност е показателят в Североизточния район - 59,5%, а с най-ниска в Югозападния район - 25,9% (фиг. 8). Всичко това в голяма степен корелира с размера на получената добавена стойност от отрасъла в тези райони.

По-важното тук е установената трайна тенденция на нарастване на показателя “ обработваема земя” и намаляване делът на не обработваемите земи. Субсидиите в земеделието и животновъдството са мощен стимулатор за развитие на аграрния отрасъл.



Таблица 2: Обработваема земя

Категория

2011

2010

2009

2008

Площ

(ha)



% от страната

Площ

(ha)



% от

страната


Площ

(ha)



% от

страната


Площ

(ha)



% от

страната


Площ със селскостопанско предназначение (ПССП)

5 486 572

49.4%

5 492 891

49.5%

5 490 113

49.5%

5 648 206

50.9%

Използвана земеделска площ (ИЗП)

5 087 948

45.8 %

5 051 866

45.5%

5 029 585

45.3%

5 100 825

46.0%

Обработваема земя

3 227 237

63.4%

3 162 526

62.6%

3 122 516

62.1%

3 060 543

60.0%

Таблица 3: Земеделски земи

Райони

Използвана

земеделска площ

Необработвана

земя

Площ със селскостопанско

предназначение

България

5 087 948

398 624

5 486 572

Северозападен

1 064 001

79 907

1 143 908

Северен централен

825 111

36 051

861 162

Североизточен

878 977

55 165

934 142

Югоизточен

909 330

74 617

983 947

Южен централен

786 520

85 777

872 297

Югозападен

624 009

67 107

691 116


1.1.2.Индустрия


Промишлеността и услугите в областта на компютърните технологии са двигателя на икономическото развитие, защото те се конкурират на един глобализиран пазар.

Като положителни характеристики и тенденции в развитието на българската промишленост могат да се изтъкнат: значителния дял на капитало интензивната промишленост, която произвежда стоки с висока добавена стойност. Тя формира и голям процент от българския износ. В допълнение, макар и от ниска база, се забелязва ускорено развитие на иновативната промишленост и увеличение на дела на високотехнологичния износ.

България е силно зависима от сектори, свързани с природни ресурси. Те са с най-висок дял в добавената стойност (26.2%) и на трето място по осигуряване на заетост в промишлеността (20.8%), като страната ни е далеч по-зависима от тези сектори от ЕС 27 (съответно 15.5% и 15.8%).

Производителността на преработката на селскостопанска продукция зависи в много висока степен от способността на предприятията да реализират иновативен маркетинг, но българските фирми, работещи в тази област, все още отстъпват в маркетинга на своите европейски конкуренти.

Анализът на данните за българската промишленост разкрива сериозни структурни слабости. Например, близо половината от заетостта в промишлеността на България е в секторите, зависими от евтина работна ръка, а секторите, свързани с използването на природни ресурси, формират най-голям дял във брутната добавена стойност на промишлеността. И двата вида сектори формират значителен дял от българския износ, имат ограничен потенциал за развитие в бъдеще и не предлагат възможности за увеличение на доходите на заетата в тях работна ръка.

От гледна точка на структурата (на база брой заети), активните фирми от отрасъла се разпределят, както следва:



  • до 9 заети - 26029 или 75.20%;

  • от 10 до 49 – 6355 или 18.36%;

  • от 50 до 249 – 1883 или 5.43%;

  • 250+ - 483 или 1.01%

От данните става ясно водещата роля на МСП в индустрията.

Основният двигател на икономически растеж и постигането на по-висок жизнен стандарт в развитите държави са секторите, свързани с иновации. В България делът на тези сектори в общата добавена стойност (25.5%) и в заетостта (23.1%) са почти наполовина по-ниски от средните за ЕС (съответно 46.2% и 40.7%). Въпреки това се забелязват положителни тенденции за нарастващата роля на тези сектори.



Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница