1.1.Секторно развитие
За периода 2005-2008 г. българската икономика динамично увеличава своя растеж, като за всичките години той надвишаваше 6%. Това води до едно постоянно сближаване с ЕС и достигане на нива от 44% от средните нива за ЕС на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2008 г. Основен двигател на растежа бяха крайното потребление и инвестициите в основен капитал, които бяха подпомогнати от значителното повишаване на кредитната активност на търговските банки и увеличаването на разполагаемия доход на домакинствата вследствие на нарастването на средната работна заплата. Друг съществен двигател на икономиката до 2008 г. е добрата инвестиционна активност.
За последните две години темпът спада и се задържа на нива малко над тези за 2007г. За това има логични обяснения – световна криза, намалели преки чуждестранни инвестиции, намалели доходи, спад в цените на основни продукти и др.
Каква е картината в регионален аспект?
Северна и Източна България (NUTS 1) произвеждат БВП 37.75% от общия за страната или 6 550 лв. на глава от населението му. Най-голям принос има Югоизточния район- 31,4%, а най-малко е участието на Северозападния район – 19.66%. На ниво NUTS 3 разликите вече са фрапантни – 2.06% за област Видин, срещу 17,32 за област Варна.
Югозападна и Южна Централна България е водеща по показателя създаден БВП – 62.25% от общия за страната ,при 11 661 лв. на глава от населението. Това първенство се дължи преди всичко на участието на столичния град(област). Тази област формира близо 40% от националния БВП, като на глава от населението, този показател надхвърля 2.4 пъти средния за страната. И тук има явно изразени диспропорции, но във всеки случаи по-малки (при условие,че изключим София град от ранжирането) от колкото предишния район на статистическа отчетност.
Карта 1: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в сравнение с покупателната способност (СПП) на ниво 2, Европа, 2008 г. спрямо 2000 г.
Карта 2: Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в сравнение с покупателната способност (СПП) на ниво 2, Европа, 2008 г.
Карта 3: Брутен вътрешен продукт на човек, Структура на БДС, НСИ, 2009 г.
Фиг. 1: БДС по икономически сектори в хил. лв., 2009 г.
Таблица 1: Структура на БДС, Брутен вътрешен продукт, НСИ, 2009 г.
Райони / ик.сектори
|
БДС по икономически сектори
|
БДС, хил.лв.
|
БВП, хил.лв., % от страната
|
БВП на човек, лв., % от средното за страната
|
Аграрен
|
Индустрия
|
Услуги
|
БЪЛГАРИЯ
|
4.8%
|
30.7%
|
64.5%
|
58 695 489
|
68 321 610
|
9 007
|
Северозападен район
|
11.9%
|
31.1%
|
57.0%
|
4 355 860
|
5 070 226
7.4%
|
61.9%
|
Северен централен район
|
9.2%
|
33.8%
|
57.0%
|
4 694 042
|
5 463 870
8.0%
|
66.0%
|
Североизточен район
|
7.4%
|
28.1%
|
64.5%
|
6 151 168
|
7 159 964
10.5%
|
80.3%
|
Югоизточен район
|
5.8%
|
42.6%
|
51.6%
|
6 958 771
|
8 100 019
11.9%
|
80.4%
|
Южен централен район
|
7.5%
|
38.0%
|
54.5%
|
8 189 024
|
9 532 033
14.0%
|
69.0%
|
Югозападен район
|
1.5%
|
25.6%
|
73.0%
|
28 346 624
|
32 995 498
48.3%
|
173.3%
|
Фиг. 2: Принос на районите от ниво 2 към БВП на страната
В аналитичен порядък е важен и прегледа за формиране на БВП по икономически сектори. За последните пет години, в национален план той показва едни постоянни тенденции: – водеща роля на сектора на услугите ( дял от 61,77- 64,51 % в БВП), сравнително постоянен дял на индустрията в рамките на 31 % и намаляващ дял на селското и горско стопанство.
Секторните различия в четирите района( NUTS 2) от район Северна и Източна България не са с голяма амплитуда. За аграрния и индустриален сектор, те са в рамките на средните показатели за ниво страна. При сектора “услуги” обаче, само Североизточния икономически район е в тези граници, докато другите три района са с показатели, значително под средните за страната.
Южният централен район в голяма степен се доближава по показатели до районите от предходния абзац.
Югозападният район е водещ по отношение на сектора “ услуги”, като той формира близо 55 % от БВП в национален мащаб. БВП от сектор “ Индустрия” също се различава повече от два пъти от останалите пет района от NUTS 2.
Тук трябва да отчетем и ниско равнище на общата и секторна производителност на труда. Производителността на труда на едно заето лице при сравнение с ЕС-27 = 100 през 2010 г. е 41.5, като България трайно заема последното място сред страните-членки през изминалите шест години.
Равнището на производителността на труда е най-високо в индустриалния сектор – 5307.8 лева брутна добавена стойност (БДС) средно на един зает и 12.4 лева за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 4 276.8 лева БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 9.9 лева от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 705.4 лева БДС на един зает и 2.3 лева за един отработен човекочас.
1.1.1.Аграрен сектор (селско, горско стопанство, риболов и аквакултури)
Териториите заети от тези сектори заемат близо 92 % от националната територия. Земята е основен ресурс, ограничен по своята същност и нейното опазване е от съществено значение за бъдещето.
Аграрното производство e свързано с рационалното използване на този ресурс.
От гледна точка на регионалното развитие, тя е факторът който може да окаже положителна роля при развитие на регионалната икономика, респективно повишаване на доходите и заетостта на населението.
През 2009 г. създадената в аграрния сектор Брутна добавена стойност (БДС) в стойностен обем е 3 313 млн. лв. и представлява 5,6% от общата БДС и 4,8% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Според статистиката, въздействието на световната икономическа криза върху селското стопанство е значително по- ограничено, отколкото върху другите сектори на икономиката. Въпреки това, през 2009 г. е отчетено забавяне на растежа в земеделието и физическият обем на продукцията от отрасъла е намалял с 3,5% спрямо 2008 г. През 2010 г. е налице преодоляване на спада, регистриран през предходната година и е генериран растеж на БДС в отрасъла и през трите тримесечия на годишна база. Прирастът в сектора е най-голям спрямо другите икономически сектори. От години единственият отрасъл на българската икономиката, който формира положително външнотърговско салдо е селското стопанство.
Към 2010 г. делът на обработваемата земя от общата площ във всички северни райони и в Югоизточния район е по-голям от средния за страната (44,8%). С най-висока стойност е показателят в Североизточния район - 59,5%, а с най-ниска в Югозападния район - 25,9% (фиг. 8). Всичко това в голяма степен корелира с размера на получената добавена стойност от отрасъла в тези райони.
По-важното тук е установената трайна тенденция на нарастване на показателя “ обработваема земя” и намаляване делът на не обработваемите земи. Субсидиите в земеделието и животновъдството са мощен стимулатор за развитие на аграрния отрасъл.
Таблица 2: Обработваема земя
Категория
|
2011
|
2010
|
2009
|
2008
|
Площ
(ha)
|
% от страната
|
Площ
(ha)
|
% от
страната
|
Площ
(ha)
|
% от
страната
|
Площ
(ha)
|
% от
страната
|
Площ със селскостопанско предназначение (ПССП)
|
5 486 572
|
49.4%
|
5 492 891
|
49.5%
|
5 490 113
|
49.5%
|
5 648 206
|
50.9%
|
Използвана земеделска площ (ИЗП)
|
5 087 948
|
45.8 %
|
5 051 866
|
45.5%
|
5 029 585
|
45.3%
|
5 100 825
|
46.0%
|
Обработваема земя
|
3 227 237
|
63.4%
|
3 162 526
|
62.6%
|
3 122 516
|
62.1%
|
3 060 543
|
60.0%
|
Таблица 3: Земеделски земи
Райони
|
Използвана
земеделска площ
|
Необработвана
земя
|
Площ със селскостопанско
предназначение
|
България
|
5 087 948
|
398 624
|
5 486 572
|
Северозападен
|
1 064 001
|
79 907
|
1 143 908
|
Северен централен
|
825 111
|
36 051
|
861 162
|
Североизточен
|
878 977
|
55 165
|
934 142
|
Югоизточен
|
909 330
|
74 617
|
983 947
|
Южен централен
|
786 520
|
85 777
|
872 297
|
Югозападен
|
624 009
|
67 107
|
691 116
|
1.1.2.Индустрия
Промишлеността и услугите в областта на компютърните технологии са двигателя на икономическото развитие, защото те се конкурират на един глобализиран пазар.
Като положителни характеристики и тенденции в развитието на българската промишленост могат да се изтъкнат: значителния дял на капитало интензивната промишленост, която произвежда стоки с висока добавена стойност. Тя формира и голям процент от българския износ. В допълнение, макар и от ниска база, се забелязва ускорено развитие на иновативната промишленост и увеличение на дела на високотехнологичния износ.
България е силно зависима от сектори, свързани с природни ресурси. Те са с най-висок дял в добавената стойност (26.2%) и на трето място по осигуряване на заетост в промишлеността (20.8%), като страната ни е далеч по-зависима от тези сектори от ЕС 27 (съответно 15.5% и 15.8%).
Производителността на преработката на селскостопанска продукция зависи в много висока степен от способността на предприятията да реализират иновативен маркетинг, но българските фирми, работещи в тази област, все още отстъпват в маркетинга на своите европейски конкуренти.
Анализът на данните за българската промишленост разкрива сериозни структурни слабости. Например, близо половината от заетостта в промишлеността на България е в секторите, зависими от евтина работна ръка, а секторите, свързани с използването на природни ресурси, формират най-голям дял във брутната добавена стойност на промишлеността. И двата вида сектори формират значителен дял от българския износ, имат ограничен потенциал за развитие в бъдеще и не предлагат възможности за увеличение на доходите на заетата в тях работна ръка.
От гледна точка на структурата (на база брой заети), активните фирми от отрасъла се разпределят, както следва:
-
до 9 заети - 26029 или 75.20%;
-
от 10 до 49 – 6355 или 18.36%;
-
от 50 до 249 – 1883 или 5.43%;
-
250+ - 483 или 1.01%
От данните става ясно водещата роля на МСП в индустрията.
Основният двигател на икономически растеж и постигането на по-висок жизнен стандарт в развитите държави са секторите, свързани с иновации. В България делът на тези сектори в общата добавена стойност (25.5%) и в заетостта (23.1%) са почти наполовина по-ниски от средните за ЕС (съответно 46.2% и 40.7%). Въпреки това се забелязват положителни тенденции за нарастващата роля на тези сектори.
Сподели с приятели: |