Договор №: рд02-29-394/16. 11. 2011 г. Възложител



страница6/16
Дата15.08.2018
Размер1.91 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

5.Демографско развитие


По данни на НСИ от Преброяването на населението от 1.02. 2011 г., постоянното население на България възлиза на 7 364 570 души, а средната гъстота на населението за страната е 66.3 души на кв.км.

В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души, при средногодишен темп на намаление 0.7 %. Или загубата на населението е повече от населението на градовете Варна и Бургас, което е общо 535 141 души.

Карта 11: Динамика на населението, 2011 – 2001 г., НСИ



Карта 12: Динамика на населението на ниво 3, Европа, 2008 г.



Две трети от намалението на населението 68.9 % се дължат на отрицателния естествен прираст (повече починали лица от родените). За периода 1.03. 2001 – 1.02. 2011 г. населението на страната е намаляло с 389 087 души. Поради отрицателен естествен прираст. Естественият прираст за всички години през периода между двете преброявания епрез 2001 – 2011 г. е отрицателен, като най -голямо е намалението на броя населението през 2002 г. (– 46 118 души).

Почти една трета от намалението на населението (31.1 %) за периода между преброяванията през 2001 г. и 2011 г. се дължи на външна миграция, която се оценява на 175 244 души.

Близо половината от населението живее в Югозападния и Южния централен район, като тяхното население е съответно 2 132 хил. (29 %) и 1 479 хил. души (20 %). Югоизточния и Североизточния район са следващите по брой на населението, като в тях живият съответно 1 076 хил.(14.6 %) и 966 хил. (13.2 %). Северният централен и Северозападния район имат население от съответно 861 хил. (11.7 %) и 847 хил. души (11.5 %) .

Най-малката по брой на население е област Видин, в която живият 101 хил.души, или 1.4 % от населението на страната, а най-голямата е област София (столица) – 1 291 хил. души (17.5 %). В резултат на естественото и механичното движение в сравнение с 2001 г. във всички области, с изключение на София (столица,10.3 %) увеличение и Варна (2.8 %) увеличение, населението намалява. В областите София (столица) и Варна увеличението на населението се дължи главно на механичен прираст. За областите Бургас, Пловдив, Благоевград и Кърджали относителният дял на намалението е по-нисък от средния за страната. С над 20 % е намаляло населението на областите Враца и Видин. В значителна степен (между 15 % и 20 %) е намаляло населението на областите Габрово, Кюстендил, Ловеч, Монтана и Силистра.

В началото на 2011 г. в градовете живеят 5 339 хил. души, или 72.5 % от населението на страната, а в селата – 2 025 хил., или 27.5 %.

Населението е разположено неравномерно в територията на страната. Северозападният район е най-рядко населеният 44,4 д/км2. Данните показват ясно изразена тенденция на намаляване на гъстотата на населението и в други райони, като Северен централен 57,5 д/км2, Югоизточен 54,4 д/км2 и Южен централен 66,1 д/км2. Най гъсто населен остава Югозападният район 105,0 д/км2, което е продиктувано от по-добрите възможности за живот и работа, които предлага столицата.

Карта 13: Население към 01.02.2011 г. – обем, възрастова структура и естествен прираст, НСИ, преброяване



Карта 14: Гъстота на населението



Карта 15: Гъстота на населението на ниво3, Европа, 2008 г.

Продължава тенденцията на намаляване на броя на населението в резултат на по-висока смъртност спрямо раждаемостта. Както общо за страната, така и за отелните райони е характерен отрицателен естествен прираст. Коефициентът на естествен прираст е най-висок в Югозападния (- 2.5 ‰) и Североизточния (- 3.3 ‰) райони, а най- нисък в Северозападния район (- 10.6 ‰). По данни на НСИ за 2010 г. само област София (столица) е с положителен естествен прираст (- 0.1 ‰). С най- високи коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите Видин (- 14.6 ‰) , Монтана (- 12.2 ‰) и Враца (- 10.3 ‰) . С естествен прираст между – 9 и - 10 ‰ са областите Ловеч, Плевен, Габрово, Кюстендил и Перник.

Дълготрайна е тенденцията на намаляване на раждаемостта. Въпреки нарастване на броя на ражданията и повишаване на равнището на раждаемостта в последните години, то не може да достигни нивото от 1990 г. и все още не може да компенсира нивото на смъртност. Коефициентът на раждаемост за 2010 г. е 10.0 ‰ при 10.7 ‰ за 2009 г. и 10.2 ‰ за 2008 г. Най - нисък е този коефициент в Северозападния 8.4 ‰ и в Северния централен район 8.6 ‰. С най-висока раждаемост са Югозападния и Югоизточния район с по 10.7 ‰, плътно до тях е Североизточния район с 10.6 ‰.

Тенденцията в развитието на раждаемостта може да се проследи и чрез разглеждане на стойностите на тоталния коефициент на плодовитост, които показва средния брой деца, които би родила една жена през целия си детероден период. През 2010 г. стойностите на този показател достигат 1.49 , като за 2008 г. е 1.48 живородени деца. Все още този показател е доста отдалечен от теоретично необходимия минимум за осигуряване на простото възпроизводство на поколенията – 2.1 живородени деца от една жена. Най-нисък е този коефициент в Северния централен район1.32 а най-висок в Североизточния район.1.67. В останалите райони стойностите са близки до средните за страната.

През 2008 г. коефициентът на детската смъртност е 8.6 ‰, а през 2010 се е покачил на 9.4 ‰. Данните сочат, че детската смъртност у нас продължава да е по-висока от тази на европейските държави. В повечето страни в Европа коефициентът на детската смъртност е между 3.0 ‰ и 5.0 ‰. Блика до тази в България е стойността на детската смъртност в Латвия 8.7 ‰. В Унгария, Полша, Литва, Словакия и Кипър нивото на този показател е в границите между 5.9 ‰и 6.2 ‰. Само Румъния има по-висока стойност на показателя от този на нашата страна. – 12.0 ‰. Необходимо е да се подобрят здравните грижи и профилактиката на децата и бъдещите майки, с цел намаляване на детската смъртност.

По отношение на възрастовата структура на населението се потвърждават неблагоприятните тенденции в демографското развитие. Налице е продължаващ процес на застаряване на населението, което се изразява в намаляване на абсолютния и относителния дял на населението под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години. През 2001 г. под 15 –годишна възраст са били 15.3 % от населението на страната. През 2011 г. техния дял намалява на 13.2 %. Незначително се увеличава делът на населението във възрастовата група 15 – 64 години. Спрямо 2001 г. този дял е нараснал с 0.4 % и от 67.9 % е достигнал 68.3 %. Най голямо е увеличението на дела на населението над 65 години – от 16.8 % през 2001 г. на 18.5 % през 2011 г.

Фиг. 4: Полово-възрастова пирамида, НСИ, 2011 г.

Най- голям е относителния дял на населението на 65 и повече години в областите Видин 25.5 %, Монтана и Габрово по 24 %, Ловеч 23.3 % и Кюстендил 22.8 % . Най- нисък е делът на възрастното население в областите Благоевград, Варна и София (столица) – 16 %. В 13 области на страната населението на 65 и повече години е повече от 20 %. Делът на населението на възраст под 15 % е най-висок в областите Сливен – 17.2 % и Бургас – 14.7 %. Най – нисък е този дял в областите Габрово и Перник – 11 %, Кюстендил – 11.5 %, Велико Търново и Смолян – 11.7 %. Населението във възрастовите групи 15 – 64 години е с най-висок относителен дял в областите София (столица) – 71.2 %, следват областите Смолян – 70.7 % и областите Благоевград и Варна с по 70 %. На ниво район относително по-благоприятна възрастова структура има Североизточния район – 17.5 % на 65 и повече години, както и Югоизточния район – 14.8 % под 15 годишна възраст. В най-неблагоприятно положение са Северозападния район – 23.1 5 от населението е на 65 и повече години, както и Северния централен район с 12.3 % под 15 г. и 20.4 % над 65.



Фиг. 5: Относителен дял на населението на 65 и повече години, НСИ, 1.02. 2011г.



Общия коефициент на възрастова зависимост за страната е 46.5 %, тоест на 100 лица във възрастовата група 15 – 64 навършени години се падат близо 47 лица под 15 г. и на 65 и повече години. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 41 %, в сравнение със селата – 63.1 %. Най-висок е този коефициент във областите Видин 59.6 %, Ловеч 57.2 % и Монтана 56.9 %. Общо в 10 области на страната този показател е над 50 %. Областите, в които това съотношение е по-благоприятно, са София (столица) – 38.8 %, Смолян 41.4 % Благоевград 42.7 % и Варна 43.2 %. По отношение на районите от ниво 2 , коефициентът е значително по-неблагоприятен в Северозападен район – 56.1 %, а в останалите райони той е сравнително близо да средното за страната. Показателя има по-ниска стойност в Югозападния район – 45.9 %.

Фиг. 6: Коефициент на възрастова зависимост, НСИ, 2011 г.

Отбелязват се значителни различия в страните от ЕС по показателя за ефективна възрастова зависимост главно поради различията в нивата на заетост и броя на хората над пенсионна възраст. За България и Италия тази зависимост е силно изразена – над 45 % и е следствие от големия брой на възрастните хора и по-ниските нива на заетост на трудоспособното население, докато в холандия и Ирландия съответните коефициенти на възрастова зависимост са едни от най-ниските за ЕС – съответно 25 % и 22 %.

Тенденцията за остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура – разпределението на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние на обхвата на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени в определяне на възрастовите граници на пенсиониране. 62.3 % от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души. 52.5 % от тях са мъже, а останалите 47.5 % са жени. 65 % от населението в градовете е в трудоспособна възраст, а в селата – 54.7 %. София столица е областта с най висок относителен дял на населението в трудоспособна възраст, следват областите Благоевград и Смолян с по 64.7 %. С най-нисък дял на населението в трудоспособна възраст е област Видин – 54.8 %. Броят на населението под трудоспособна възраст към 1.02. 2011 г. е 1 030 949 лица, или 14.1 5 от цялото население. С най-висок относителен дял на населението под трудоспособно възраст е област Сливен – 18.3 %, следват Бургас – 15.6 %, Пазарджик – 15.4 %, Търговище – 15.2 %, Варна и Шумен – 15.5. Най-малък е делът на населението под трудоспособна възраст в Габрово – 11 .8 %, Перник – 12.1 %, Кюстендил – 12.3 % и Велико Търново – 12.4 %. Почти една четвърт от населението на страната 23.7 % е над трудоспособна възраст – 1 747 717 лица. Областите с най-висок дял на възрастно население над трудоспособна възраст са Видин – 32.4 %, Габрово – 30.6 %, Монтана – 29.6 %, Ловеч – 29.5 %. Най нисък е делът на населението над трудоспособна възраст в област Благоевград и София столица – по 20.4 %, Бургас и Кърджали – 21.0 % , Сливен - 21.8 %.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 г.). Общо за страната това съотношение е 70. За сравнение през 2001 г. всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Кърджали (97), Благоевград (94), Сливен( 84) и Разград (82). Най - нисък е показателя в областите Габрово – 48, Видин – 49, Перник и Кюстендил, където 100 лица излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

В регионите нивото на коефициента на демографско заместване е различно. Най - неблагоприятно е то в Северозападния район – 58, а със сравнително по –добри стойности – в Южния централен район (76) и Североизточния район (75). В останалите райони – Северен централен (65), Югозападен (67) и Югоизточен (71) коефициентът на демографско заместване е под и около средното за страната.



Карта 16: Коефициент на заместване, НСИ, 2011 г.



Карта 17: Коефицент на заместване на ниво3, Европа, 2009 г.

В половата структура на ниво страна преобладават жените, на 1000 жени се падат 937 мъже. За EU (27) този показател е 954. Обяснението в случая, е по-високата продължителност на живота на жените в сравнение с мъжете.

По отношение на образователната структура, една от водещите цели на общоевропейската стратегия „Европа 2020” е подобряване на образователното равнище на населението, по-специално намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на населението с висше или еквивалентно на висше образование.

Към 1.02. 2011 година броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил., или всеки пети (19.6 %) е висшист. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на висшистите се е увеличил с 5.5 процентни пункта. Лицата завършили средно образование, към момента на преброяването са 2 990.4 хил (43.4 %), като за последните 10 години увеличението е също с 5.5 процентни пункта.

Значителни са вътрешнорегионални различия в относителния дял на висшистите. Делът на високообразованото население в Югозападния район е най- висок (27.7 %) поради влиянието на столицата, която има най-добрите образователни характеристики на населението в страната. С относително добри показатели са Североизточния 18.5 % и Северния централен район 16.5 %. В най-неблагоприятно положение са Северозападния район 14.8 % и Южния централен район 15.8 %.

Значителни са различията в образователната структура по местоживеене – 71.6 % от жителите на градовете са със завършено най-малко средно образование, докато за жителите на селата този относителен дял е 40.3 %. За селското население е типично по-ниско образователно ниво. По тази причина районите и областите с висок дял на селско население се характеризират с по-висок дял на групи от населението с по-ниско образование. Населението с висше образование също е съсредоточено в общините, чиито центрове са градовете-областни центрове.

В регионален аспект най-образовани са жителите на област София – столица, където всеки трети 36.6 % е с висше образование. Което е почти два пъти по- високо от средния дял за страната. Следват областите Варна и Пловдив, където относителния дял на висшистите е съответно 23.7 % и 19.4 %. С най-негативна образователна система са областите Кърджали (10.3 %), Търговище (11.5 %) и Разград (11.6 %).

Бъдещето на Европа зависи в голяма степен от нейните младите хора. Чрез своята стратегия „Европа 2020“, Европейският съюз цели да подпомогне по-добре младите хора и да им даде възможност да развият напълно дарбите си в свой интерес, но също така и в полза на икономиката и обществото. Една от одобрените от Европейския съвет водещи цели е намаляване на процента на преждевременно напусналите училище под 10 % и гарантиране, че най-малко 40 % от младото поколение има завършено висше образование или равностойна на него квалификация

Причините, поради които младите хора напускат преждевременно системата на образование и обучение, са строго индивидуални. Въпреки това е възможно да бъдат установени някои постоянно проявяващи се характеристики. Преждевременното напускане на училище е тясно свързано с неравностойното социално положение и ниското равнище на образованост. Децата на родители с ниско равнище на образование и в неравностойното социално положение е по-вероятно да напуснат системата на образование и обучение, преди да завършат степените на средното образование в сравнение с други млади хора. По данни на НСИ през учебната 2008/2009 г. 20 050 ученици (около 2,4% от всички записани) са напуснали училище, като най-висок е делът на напускащите прогимназиалния етап на основното образование (V-VIII клас) – 39,5%. Причините за напускане на училище са различни, като най-голям е и нараства делът на напусналите по семейни причини – 51,5 % от всички напуснали. Голям е делът и на напусналите поради нежелание да посещават училище – 44,7 %, а поради заминаване в чужбина – 1,8 %. Въпреки, че това са деца, които не са напуснали окончателно образователната система, т.е. през следващите години те могат да продължат образованието си в същото или в друго училище, тревожен е фактът, че 48% от запитаните деца на възраст 12-16 г. не искат да се връщат в училище.

По данни на НСИ, делът на преждевременно напусналите образованието през 2007, 2008, 2009 и 2010 г. е съответно 14.9 %, 14.8 %, 14.7 % и 13.9 %, т.е. налице е чувствително забавяне на темпа на изменение на този показател в сравнение с предходни години. За EU(27) през 2010 г. този показател е 14,1%.



Тревожен е обхватът на групата “никога непосещавали училище”. Броят на тези лица е 81.0 хил., или 1.2 % от населението на 7 и повече навършени години. Тревожен е фактът, че те никога не са се включвали в образователната система.

Относителният дял на лица “никога непосещавал училище” е най-висок в Югоизточния (2.0 %) и Южния централен (1.7 %) райони, а най- нисък в Югозападния район (0.5 %). Най-висок е делът на лица “никога непосещавал училище” в областите Кърджали (3.6 %), Сливен (3.5 %), Силистра (2.5 % ) и Ямбол (2.0 %). Най-нисък е делът на лица “никога непосещавал училище” в София столица 0.3 %, Габрово и Перник с по 0.4 %, Русе и Велико Търново съответно по 0.6 %.



Неграмотните лица са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и повече навършени години е 1.7 %. Най-висок е делът на неграмотните лица сред населението на област Сливен (5.7 %), Кърджали (5.2 %), Силистра (3.8 %) и Ямбол (3.0 %). Най-нисък е делът на неграмотните в София столица (0.4 %), Перник (0.5 %), Габрово (0.6 %), Русе и Велико Търново съответно по 0.8 % и 0.9 %.

Вътрешнорегионалните неравновесия в демографското развитие са още по-силно изразени на ниво – общини и населени места, като могат да се наблюдават екстремни характеристики при сравняване на демографските показатели. Запазват се значително неблагоприятните демографски тенденции в части на Северозападния и Северен централен район, както и относително благоприятната демографска ситуация на Югозападния район и в Столична община, части от Североизточния и Южния централен и Югоизточния район.

Сред държавите членки на ЕС, България се намира в неблагоприятна демографска ситуация. Очаква се в периода до 2050 г. населението на страната да намалее значително до (5.1 млн.д.) в резултат на по-ниска раждаемост, по-висока смъртност и ниво на нетна външна миграция. Според прогнозите до 2050 г. коефициентът на зависимост на възрастното население ще достигни 61 %, което ще представлява значително повече от средните нива на ЕС – 53 %. Това ще създаде сериозни предизвикателства за системата на пенсионното осигуряване, както и за социалното включване на възрастните хора, от които над 16 % през последните няколко години са застрашени от бедност.

Съществен проблем по отношение устойчивото развитие на регионите в България би било струпването на населението в по-привлекателни райони и обезлюдяването на по-слабо развитие, особено в условията на икономическа криза. В този контекст, регионалната политика трябва да се насочи към подобряването на условията за живеене и бизнес в районите, в които сега се наблюдава отлив на население, с оглед задържането на населението и по-добро използване на вътрешен потенциал за развитие. Икономическата криза, в която се намира България, дава отражение в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място, задълбочаването на диспропорцията в териториалното разпределение на населението.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница