Система “Здравеопазване” е двузвенна. До болничната помощ се осъществява от различни по вид и структура лекарски практики. Тя е първото звено, непосредствено до хората. На това ниво възникват първите дисбаланси, които са с особено значение за LAU 1 и решението им се търси в други документи.
На ниво NUTS 2 и 3 от значение е болничната помощ. През 2010 г. инфраструктура на болничната помощ включва 346 болнични заведения с 45 832 легла, от които с особена важност са многопрофилните – 164 и специализираните 148 – болници .
За отбелязване е, че в столицата има 54 болнични заведения, което представлява 15.6 % от общия брой на болничните заведения в страната.
В Южен централен (69 здравни заведения) и Югозападен район (94) и Югоизточен район (51) са концентрирани 61.8 % (214 здравни заведения за болнична помощ) от общия брой болнични заведения. В областите Пловдив, Пазарджик, София столица, Софиийска, Варна, Бургас, Русе, Велико Търново и Стара Загора болничните заведения са 193, което представлява 55.8 % от общия брой на болничните заведения на територията на България.
От друга страна, в областите Видин, Враца и Монтана са съсредоточени общо 21 болнични заведения, което е 6.1 % от общия им за страната.
Фиг. 7: Лечебни и здравни заведения, НСИ, 2010 г.
Значително е надвишен броят на болниците за активно лечение спрямо европейските стандарти – броят болници за активно лечение на 100 000 жители население в България е 4.7 срещу 2.7 (Франция), 2.6 (Германия), 1.1 (Словения).
Или налице е значителна диспропорция между Южна и Северозападна България по отношение на броя на болничните заведения, като основната част от болничните заведения е концентрирано в 9 области. Тази констатация налага прилагането на по-целенасочена политика по отношение на здравната инфраструктура и по-ясно очертаване на територията и съответно, населените места , за които достъпът до обща и специализирана здравна помощ е затруднен, поради неравномерно разпределената към настоящия момент здравна инфраструктура.
Осигуреността с болнични легла в България за 2010 г. е 664,4 на 100 000 души стандартизирано население. В сравнение с останалите страни членки на ЕС, за които Евростат представя данни(2007 г.), показателят за България е по-висок от този на 14 страни.
В Северозападния район те са 11.5 %, Северния централен 11.2 %, Североизточния район 9.2 % , или 31.9 %. В Югоизточен район 14.0 %, Югозападен район 29.2 %, Южен централен район 20.2 %, или 63.4 %. Останалите 4.6 % от леглата са ведомствени.
Данните показват неравномерното разпределение на болничните легла в лечебните заведения, разположени в Северна и Южна България, а водещ приоритет в областта на здравеопазването за новия програмен период трябва да бъде осигуряването на равни възможности за достъп до здравни услуги на хората, включително и на живеещите в малки, отдалечени от градските центрове места.
Фиг. 8: Легла в лечебни и здравни заведения, НСИ, 2010 г.
Таблица 14: Население на един лекар по статистически зони, статистически райони и по области за периода 2008 - 2010 година, НСИ
Статистически зони и райони, области
|
2008
|
2009
|
2010
|
Общо за страната
|
277
|
270
|
268
|
Северна и Югоизточна България
|
305
|
296
|
290
|
Северозападен район
|
276
|
264
|
256
|
Видин
|
302
|
297
|
281
|
Враца
|
303
|
282
|
277
|
Ловеч
|
272
|
262
|
246
|
Монтана
|
332
|
331
|
326
|
Плевен
|
234
|
223
|
217
|
Северен централен район
|
349
|
344
|
336
|
Велико Търново
|
333
|
331
|
330
|
Габрово
|
282
|
281
|
271
|
Разград
|
419
|
423
|
403
|
Русе
|
354
|
339
|
328
|
Силистра
|
407
|
400
|
398
|
Североизточен район
|
275
|
267
|
267
|
Варна
|
218
|
211
|
212
|
Добрич
|
364
|
370
|
368
|
Търговище
|
361
|
329
|
350
|
Шумен
|
347
|
338
|
328
|
Югоизточен район
|
332
|
321
|
311
|
Бургас
|
382
|
384
|
382
|
Сливен
|
362
|
353
|
343
|
Стара Загора
|
257
|
246
|
228
|
Ямбол
|
426
|
373
|
399
|
Югозападна и Южна централна България
|
268
|
269
|
268
|
Югозападен район
|
247
|
254
|
254
|
Благоевград
|
386
|
376
|
370
|
Кюстендил
|
314
|
295
|
293
|
Перник
|
375
|
366
|
362
|
София
|
281
|
273
|
262
|
София (столица)
|
209
|
221
|
224
|
Южен централен район
|
304
|
293
|
290
|
Кърджали
|
409
|
385
|
381
|
Пазарджик
|
377
|
357
|
348
|
Пловдив
|
247
|
241
|
238
|
Смолян
|
364
|
349
|
340
|
Хасково
|
364
|
358
|
359
|
Проблемите пред системата, от гледна точка на регионалното развитие могат да се сведат до:
-
отдалечеността на мястото на предлагане на медицинска помощ (първична, специализирана, болнична, спешна и неотложна);
-
осигуряване на равни възможности за достъп до здравните услуги на хората, включително и на живеещите в малки населени места отдалечени от градските центрове;
-
повишаване на качеството на здравните услуги чрез развиване на капацитета на медицинския персонал;
-
оборудването на здравните заведения с нова, по- модерна медицинска техника;
В сферата на културата
Елементите на тази система са част от социалната подгрупа на общественото обслужване. По броят на обектите си и териториалното им проявление тя покрива почти цялата селищна мрежа. Читалището е типична за България обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност със 150 годишна история.Те са безспорно припознати от българското общество като устойчиви културни институции, които имат специфична мисия за съхранение и развитие на традиционните ценности на нацията. По актуални данни в момента те са 3507 , при 5121 населени места с повече от един жител. В съвременните условия, запазвайки своята социална легитимност и гъвкавост, простирайки се на територията на цялата страна, те са призвани да откликнат на новите потребности на българското общество- средища за културна, информационна и социална дейност. Театрите, другата важна културна институция има две форми на финансиране: държавна - в нея попадат 28 драматични театъра, от 22 областни центъра. В София те са шест. Отделно има 12 куклени и 8 музикални формации; общински театри има в 6 общини( 3 областни центъра). Към системата са и музеите . Класифицираните като национални са 21, като 6 са извън София. Седем са археологическите музей , три военно-историческите, три природонаучните, 27 регионалните исторически музеи. В повечето от общинските центрове има музейни сбирки. Множество, представляват и къщите-музеи на известни личности или такива свързани с определени събития. Особена ценност в контекста на системата представляват историко-археологическите резервати, свързани с древната история по нашите земи, паметниците на недвижимото културно наследство в урбанизираните и извън селищните територии. По данни от 2011 година броят на тези паметници е:
Таблица 15: Културни институции по райони, 2010 г.
|
Брой на недвижимите културни ценности
|
Относителен дял (%)
|
БЪЛГАРИЯ
|
29436
|
100,0%
|
СЗР
|
3883
|
13,2%
|
СЦР
|
5480
|
18,6%
|
СИР
|
3180
|
10,8%
|
ЮИР
|
4270
|
14,5%
|
ЮЦР
|
5275
|
17,9%
|
ЮЗР
|
7348
|
25,0%
|
Източник: НСИ
Недвижимите културни ценности от „световно значение”, които имат особено значение за международния и вътрешен познавателен туризъм са шест. Те могат да играят роля на центрове на комплексни регионални тематични културни маршрути. Музикалните и фолклорните фестивали, провеждани у нас също са с международен авторитет и привличат множество наши и чужди граждани. Последната групи елементи на системата “Култура”, могат да играят роля на обединителен фактор, между районите в изграждане на общи туристически продукти, подпомагащи местните икономики и популяризиращи културните и исторически ценности на страната.
Сподели с приятели: |