Докато свят светува

Спрете за миг и се вслушайте в три гласа - на консервативен американски евреин, на полския римо-католически папа и на популярен евангелски психолог. Слушайте ги внимателно, защото в края може и да се съгласите с тях, че “докато свят светува” днес съществува един морален глад, помитащ цялата ни планета, а човешката цивилизация загива от този глад.

Първо, замислете се върху хапливия коментар, появил се по страниците на новата книга на Дон Федър “Един консервативен евреин разглежда езическа Америка”:

“Когато някаква рап-песен, призоваваща за убийството на ченгетата, се изкачи на върха на поп-класациите, когато избирателите на даден щат са на косъм от узаконяване на медицинското убийство в името на облекчаване на страданията; когато някой кандидат-президент информира избирателите си, че изобщо не е тяхна работа дали изневерява на жена си, спокойно бихме могли да обявим морал банкрут и нуждата на нацията ни от бърза морална помощ.”

Не знам дали папа Йоан Павел II би се изразил по същия начин, но без съмнение и той смята, че по лицето и душата на умиращата ни цивилизация бушува морален глад. В Съединените Щати /а може би и по целия свят/ публикуването на десетата папска енциклика, озаглавена “Veritas Splendor” /Великолепието на Истината/ се превърна във водеща новина. В този документ, състоящ се от 183 страници, папата пише за “истинска криза” в църквата и в обществото, за “цялостен и систематичен призив към оспорване на традиционната морална доктрина.”

Папата силно отстоява способността на църквата да разпознава и проповядва основната моралност и да изисква от католическите теолози да се съгласяват с тези преценки. Убедеността на папата е толкова силна, че - според Асошиейтед Прес - той е бил само на косъм от “позоваване на езика на папската непогрешимост.” Сам папата подчертава, че “това е първият случай, при който от страна на папството е необходимо толкова авторитетно и обширно излагане на фундаменталните морални принципи.”

Какво означава това? Просто че сред религиозните кръгове се наблюдава нарастващ консенсус, че днес сме изправени пред монументален морален глад, пояждащ планетата ни.

А сега си помислете и върху думите на консервативния евангелски психолог Джеймз Добсън, президент на “Фокус върху семейството.” В един от бюлетините на организацията Джеймз Добсън и съавторът му Гари Бауер описват моралния глад по следния начин:

“На традиционните учения на църквата ежедневно се противоречи в класните стаи /на общо-образователните училища/. Родителите са изгубили правото си дори да бъдат уведомявани кога дъщеря им е правила аборт. Презервативите се разпространяват с цели шепи от училищните власти. Навсякъде се ширят венерически болести. Езикът е толкова циничен, че дори и светската преса го заклеймява. В крайна сметка вярата, за която родителите биха отдали живота си, се подценява и отслабва сред младежите. Всички симптоми са на лице! Отново ви казвам, това е театърът на войната, който ще определи хода на западната цивилизация за идните векове. А ние губим тази война!”

Независимо дали сме съгласни или не с теологичния и политически дневен ред на тези три авторитета, повечето от нас биха си признали, че и трите гласа са прави в оценката си за моралния глад на умиращия ни свят. “Докато свят светува” човешката цивилизация е в голяма беда! Изобщо не е необходимо човек да е религиозен, за да си даде сметка за това!

Така че накъде да се обърнем в един свят, който сам се е обърнал с краката на горе? Не е ли настъпило времето да се обърнем към една радикална претенция на Исус от Евангелието на Йоан? Та нали без революционното й обещание изобщо не е възможно да удовлетворим нашия отчаян морален глад!
Той е седнал с кръстосани крака върху окъпания в зеленина хълм. Следобедното слънце е топло, а от кротко плискащите се вълни от долу полъхва приятен бриз. Картината на шепа мъже, седнали на мекия зелен килим, би била напълно пасторална, ако не беше ужасната миризма! Защото бризът от езерото Тиберий носи във въздуха натрапчивия аромат на мъртва сушаща се риба.

Можете да ги подушите още от тук - тези люспести създания, разпръснати близо до бреговете и мокрите лодки, с които ги ловяха. Рибите са разпръснати под палещото слънце, което ги изсушава.

Но не рибният морски бриз привлича вниманието на Исус в момента. Вместо това Той се вглежда в далечината и ги вижда да идват - едно множество, което според библейското преброяване е достигнало 5 000. Но тъй като в преброяването са влизали само мъжете, множеството на практика може да е надвишавало 10 000 души!

“Исус, като повдигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: От где да купим хляб да ядат тия? А това каза, за да го изпита, защото Той знаеше какво щеше да направи” /Йоан 6:5,6/.

Хълмът, на който си почиват Исус и учениците Му, се намира близо до крайбрежното селце Витсаида и по една случайност Филип е именно от това заспало селище. Така че когато Исус се обръща към него, Той като че ли му казва: “Виж какво, Филипе, ти си от тия места. Има ли наблизо супермаркет, от който можем да напазарим за множеството, тръгнало към нас?”

На горкия Филип сигурно му призлява само от мисълта за подобно пазаруване! И когато отговаря на Исус, той възкликва, че непосредственият проблем не е намирането на супермаркет, а “Просто нямаме пари, за да си позволим подобна вечеря!”

Но в тази позната история от живота на Христос, ученикът Андрей случайно дочува разговора на Исус и Филип и предлага едно временно разрешение на проблема. “Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две рибки; но какво са те за толкова хора” /стих 9/.

Точно тогава се разиграва незабравимата драма. Защото Исус бързо се изправя и поглежда към нарастващото море от хора, вече покрило зелените хълмове на Галилея. И, вземайки кутията с обяда на анонимния хлапак, Исус я издига пред небесния Бог с благодарност и след това започва да раздава вечеря от хляб и риба за всеки гладен стомах, намиращ се на хълма през онзи следобед!

А в Евангелието е записано, че всички са получили “колкото поискаха” /стих 11/. Но нали това е бил Исус! Но това все още е Исус - все още Той е единственият, Който може да се изправи сред глождещия ни глад и да ни нахрани до пълното ни засищане.

Точно по тази причина някой блестящ политически ум от тълпата през онази вечер родил гениалната идея: “Този човек трябва да се кандидатира за президент!” Като горски пожар, предложението обхванало цялото множество и масата стремглаво се втурнала към хълма.

“И тъй, Исус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли Сам на хълма” /стих 15/.

Което, между другото, си остава една много добра идея. Когато светът иска да ви направи звезда, герой или героиня, време е да се оттеглите и да прекарате насаме с Бога. Защото ако паднете в жертва на хипнотичните им напеви, това ще ви убие в морален и в духовен план. И освен това видът герои, които светът желае, изобщо не е онзи, от който се нуждае умиращата ни цивилизация! Така че престанете да си губите времето, за да станете големи в един свят, който само ще ви направи малки! Моралните гиганти на историята винаги са били мъже и жени, отхвърлили блясъка на славата и избрали вместо нея верността в живота. Така постъпи и Исус през онази вечер.

“Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме?... Бащите ни са яли манната в пустинята” /стихове 30,31/. Не може да се каже, че речта им е много изискана. Тълпата разгорещено отправя предизвика-телство към този Чудотворец. “Е, добре, даде ни хляб за вечеря. Онова, което искаме да разберем, е: Можеш ли да направиш нещо по-добро от ечемик? Я ни дай да опитаме малко истинска манна! Да Те видим тогава!”

Разбирате ли, сред евреите в дните на Христос се ширело убеждението, че когато дойде истинският Месия, Той ще повтори чудото на Мойсей от пустинята и ще накара манна да падне от небето на земята. Ангелски кекс за всички, така да се каже!

Исус се вглежда в обърканите им и неспокойни лица и извиква: “Но вие всичко сте разбрали погрешно!” Идването на истинския Месия не е свързано с ангелската храна манна. То е свързано с животодавния Хляб!

“Защото Божият Хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света. Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги от тоя хляб. Исус им рече: Аз Съм Хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее” /стихове 33-35/.

Ето ги пак: АЗ СЪМ - експлозивните думи, които Исус запазва само за най-радикалните Си претенции. А за какво претендира този път? Спомняте ли си какво бе казал на жената при кладенеца? “Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века.” Е, през онзи ден Той казва на тълпата: “Който дойде при Мене, няма да огладнее или да ожаднее.” Оставате с впечатлението, че този Хляб на живота настина засища глада, нали? Никога, никога, никога няма да огладнеете!

Точка! Но май че Исус все още не е готов за “точката,” защото Той запазва Своята кулминация за края. И вие трябва да я чуете!

Но внимавайте! Онова, което сега ще чуете, ще се стори отблъскващо на благовъзпитаната ви чувствителност.Но ако прибързано отпишем следващите думи, ние също ще загинем от моралния глад, вече разяждащ гладуващия ни свят. Така че замислете се над кулминацията, предлагана от Исус:

“Аз Съм живият Хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му.

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото Моята плът е истинската храна и Моята кръв истинско питие. Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене и Аз в него” /стихове 51-56/.
От това по-отблъскващо - здраве му кажи! Освен ако, разбира се, не сте чели бестселъра на Пиърс Рийд “Живи сме: Историята на оцелелите от Андите,” обявен за “най-великата съвременна епика на катастрофата и човешкото оцеляване.” Това е приковаващ вниманието разказ за уругвайския отбор по ръгби, който на 12 октомври 1972 г се качил на някакъв старичък самолет Фейърчайлд F 227, който трябвало да ги закара с чартърен полет до един дългоочакван мач през Андите в съседно Чили. За съжаление, самолетът с 45-та пътници на борда никога не пристигнал в Сантяго. Полет N 571 приключил в убийствените снегове на една от най-високите планини в света.

Единственият им подслон били разхвърлените корпуси на самолета, единствените им хранителни запаси били малко вино и няколко парчета шоколад и за света, който се отказал от търсенето им след осем дни на отчаяно издирване, те били мъртви. Изчезнали. Загинали на някой от върховете на Андите - такова било последното съобщение в новините.

Но след катастрофата имало 32 оцелели. А сърцата и стомасите на света се преобърнаха десет седмици по-късно, когато от дебрите на смъртта излязоха 16 измъчени момчета, за да разкажат ужасяващата история за оцеляването на постоянно намаляващата група.

“Най-накрая Канеса /един от играчите/ извади въпроса на бял свят. Той яростно оспори възможността да бъдат избавени - те трябваше сами да се измъкнат от там. Но нищо не може да се направи без храна, а единствената храна бе човешката плът... Канеса не спореше само по целесъобразност. Той настояваше, че те имат моралния дълг да оцелеят с всички средства, които са на тяхно разположение... “Това е месо,” каза той. “Нищо повече... Всичко, което е останало, са само трупове, които са хора не повече от мъртвата плът на животните, които ядем у дома.”

В края логиката на Канеса била приета и спасила живота на 16 ръгбисти. Те се измъкнали живи от планината, защото поддържали живота си с плътта на загиналите си другари.

Канибализмът в която и да е форма е отблъскващ за човешката мисъл. И все пак Исус говори с толкова непогрешим език: “Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.”

Ама към какво ни призовава Исус?

Изобщо не е изненадващо, че евреите са реагирали толкова бурно. Според богослужебния им и церемониален закон да се пие кръвта на което и да било същество е било анатема. Въпреки че ако се бяха замислили и ако си бяха спомнили причината, поради която Бог им бе заповядал да не пият кръв, те щяха да се натъкнат на единствения ключ, който отключва радикалната и тайнствена претенция на Исус!

Разбирате ли, Мойсеевият закон бе съвсем ясен: “Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е в кръвта й” /Левит 17:14/. Кръвта е символ на живота. Което означава, че ако те не бяха прибързали да възприемат радикалната претенция на Исус съвсем буквално, лесно биха могли да разберат основната идея на Христовите думи - че да пиеш кръвта Му и да ядеш плътта Му означава да абсорбираш живота Му. Това бе само една картинна метафора!

Вие и аз използваме тази метафора през цялото време. Ние “изгълтваме” книги, “изпиваме” с очи дадена сцена. “Преглъщаме” някоя история, а понякога “преглъщаме” и обида. Ние “предъвкваме” определена идея или стихотворение. Понякога успяваме да “смелим” онова, което ни е било казано, понякога - не. Някой път дори ни се налага да се “задавим” със собствените си думи. Както казва Джордж Бийзли-Мъри, “Чувал съм разнежени баби да заявяват, че ще изядат внучетата си /т.е. обичат ги до смърт/, докато фразата “ще му отхапя главата” предава съвсем друга идея.”

Исус не се различава от нас, когато в радикалната Си претенция включва метафората за яденето и пиенето.

Но за какво говори на практика?

Въведителните думи на тази дълга глава съвсем не случайно ни напомнят, че Исус е отправил радикалната Си претенция именно по време на Пасхата. Защото само една Пасха по-късно Той щеше да бъде прикован между небето и земята, плътта Му щеше да бъде разпъната, а кръвта Му щеше да се лее по самотния кръст извън Ерусалимските порти. Няма никакво съмнение, че Онзи, Който е Хлябът на живота, в същото време се обявява и за Божия Агнец. Пасхалното Агне, което стана разломения Хляб.

Ето защо Исус вика към всеки, който би пожелал да Го чуе: Когато видите плътта Ми наранена и кръвта Ми да се пролива - както ще стане на върха на Голготския Хълм - тогава ще разберете, че Хлябът на Живота е бил разломен за света. Вземете този хляб и яжте от него и никога, никога, никога няма да огладнеете.

Кой от нас може да забрави изплашените очи на сомалийските деца, вглеждащи се в нас от гланцираните страници на лъскавите списания? Какво бихме могли да направим ние за тези призраци с изпъкнали кости, с гротескно опъната кожа по измършавелите скелети? Но колкото и да са трагични тези издути коремчета и изпъкнали ребра, ние вече не можем да си позволим да пренебрегваме един дори още по-жесток глад.

Един възрастен фермер, станал по-късно пророк, Амос описва нашето време по следния начин: “Ето, идат дни, казва Господ Йеова, когато ще изпратя глад на земята - не глад за хляб и не жажда за вода, но за слушане думите Господни. Те ще се скитат от море до море да търсят словото Господно и ще обикалят от евер до изток, но няма да го намерят” /8:11,12/.

Гладът вече е настъпил и нашето общество загива от гладна смърт. Тъй като вече не ни задоволява жаждата за реалността, ние сме се потопили в ужасите на Оруел за “виртуалната реалност.” Изключвайки умовете си от осъзнаването на растящия интелектуален и морален крах, ние изобретихме окончателната технология: един компютъризиран умствен контрол, който може да поведе нищо неподозиращата човешка психика към тъмните страни на необузданата фантазия. Или както се изразява списание “Тайм,” “С виртуалния секс, умните наркотици и синтетичния рокендрол, една нова контракултура се плъзга по тъмния ръб на компютърния век.”

Загиваме от глад. Може ли някой да ни помогне?
Може ли някой да ни помогне?

Да, вика революционерът Исус от Евангелията. Аз мога да ви помогна, защото Аз Съм Хлябът на Живота. И Аз мога да ви предложа онова, за което най-силно жадувате. Елате при Мене, яжте и пийте от Мене.

Но какво имаш предвид, Исусе? - чудим се ние.

Помислете си върху думите на немския коментатор А.Шлатер: “Онова, което трябва да направим с Неговата плът и кръв, не е да сдъвчем и да преглътнем, а да видим в разпънатото Му тяло и пролятата Му кръв основата на нашия живот, да окачим вярата и надеждата си на това тяло и кръв и от там да черпим нашите мисли и воля.”

Схванахте ли? “ДА окачим вярата и надеждата си на това тяло и кръв и от там да черпим нашите мисли и воля.” Казано по-просто, за да изядем Хляба, трябва да отидем там, където той е бил разломен. Което означава, че единствената реалност, останала за изгладнелите ни сърца и празния ни живот, е окончателната реалност на средния Голготски кръст.

Тук не става въпрос за виртуална реалност. Вместо това при кръста вие и аз сме изправени пред сияйната истина за Бога, Който обичаше нас повече от Самия Себе Си. “Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” /Йоан 3:16/. Ако истината за тази окончателна реалност можеше да обхване умовете ни и да запълни мъничкия ни свят, никога вече не би имало морален глад!

Защото какво бе казал евангелистът Йоан към края на живота си? “Съвършената любов изпъжда страха” /1 Йоан 4:18/. А не е ли това нашия страх от скуката; нашия страх от изправянето пред нещо повече от виртуалната реалност на наситения ни с вина живот; нашия страх от безсмислието и липсата на всякаква стойност - не е ли нашият пантеон от страхове онзи, който ни кара да преследваме подобни запаси от морално плесенясал хляб?

“Съвършената любов,” която сияе от кръста, е същия Хляб на Живота, който единствен може да утоли глада ни и да задоволи душите ни.

Ето от това се правят революциите! Защо да преследваме жалките трохички и сухите корички на най-добрата виртуалност на този свят, ако можем да пируваме с Хляба на Живота в пълнотата на любовта Му, възстановяваща дълбокото чувство за достойнство и смисъл в живота ни? Ако знаем, че сме обичани до дълбините на Голгота, не бихме имали никакви основания да преследваме плесенясалите филии на почти виртуалния, но никога не напълно реален хляб на обществото!

Но стойността на хляба не се определя от престоя му по рафтовете. Хлябът е най-добър, когато е погълнат. И точно в това се състои предложението на Исус: “АЗ СЪМ живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века” /Йоан 6:51/.

Така че защо не намерите някое тихо кътче утре сутринта, където може да се усамотите с този Хляб? Не забравяйте, за да бъде изяден Хлябът, трябва да отидете там, където Той се разчупва. Извадете отново прашната си Библия и намерете историята на кръста в едно от четирите евангелия. Тихо прочетете и си представете кърваво-червения миг, в който Хлябът на Живота бе разломен за вас и мен. Задръжте в сърцето си историята за тази невероятна любов. Прошепнете си: Той направи всичко това заради мен, защото ме обича. И след няколко мига на размишление станете и излезте в света, който ви очаква. Ще установите, че след като сте яли от Хляба на Живота, старите ви разяждащи страхове и глад /които никога вече не биха могли да ви заситят/, ще са изчезнали.

Защото “докато свят светува” остава революционната истина: “АЗ СЪМ Хлябът на Живота.” Една много добра новина за умиращия от глад свят! Защото при кръста на Христос няма глад.