Проблемна реализация на стратегията за електронно правителство от 2002 г

1.2. Проблемна реализация на стратегията за електронно правителство от 2002 г.

1.3. Новата стратегия за електронно управление е синхронизирана с основните приоритети и тенденции в Европа, но не и по отношение на защитата на личните данни в електронен формат.

Декларацията от 5-та министерска конференция по въпросите на електронното управление (т. нар. „Декларация от Малмьо“) определя 4 политически приоритета, които обобщават ключовите насоки, дефинирани и детайлизирани в стратегическите документи: укрепване на правата³⁴; мобилност в единния пазар³⁵; ефикасност и ефективност³⁶; и отворено, гъвкаво предоставяне на услуги на електронното управление³⁷.

Стратегическите цели за развитието на електронното управление в България са групирани в четири теми: електронни услуги за гражданите и бизнеса; цифрова администрация; популяризиране, достъп и участие; институционално изграждане. Те са синхронизирани с тези в стратегически и програмни документи³⁸, като следва да се отбележат два основни пропуска:³⁹

1.3.1. Първият се отнася до защитата на личните данни в електронен формат и повишаване доверието на гражданите в тази връзка. В ЕС е възприет принципът личните данни да се събират, обработват и предоставят за конкретни, ясно формулирани и законни цели⁴⁰, които по отношение на електронното управление са свързани с предоставяне на електронни административни услуги. Посоченото изискване е отразено в специалния Закон за електронното управление⁴¹.

Сред приоритетите на ОСЕУ са предвидени задачи, резултатите от които най-общо следва да се използват и за осигуряване спазването на този принцип като въвеждане на утвърдени стандарти за информационна сигурност, система за мониторинг на информационна сигурност и създаване на функциониращо контролно звено по електронно управление. По данни на МТИТС, в рамките на проектите за електронно управление, финансирани по Оперативна програма „Административен капацитет“ (ОПАК), се предвиждат мерки за защита на личните данни в електронен формат, свързани с: прототип на системата за електронна идентификация, архитектурната рамка на електронното управление⁴², защита на достъпа в портала на електронното правителство⁴³; рамка за защита от киберпрестъпления; придобиване на устройства и софтуер за защита на инфраструктурата на електронното управление от хакерски атаки, компютърни вируси и др. ⁴⁴

Високите нива на рискове, породени от възможностите за достъп до лични данните в електронна форма и използването им за неправомерни цели, изискват допълнителни мерки за противодействие. Инструмент за повишаване на общественото доверие е осигуряване на автоматизиран достъп на гражданите до съхраняваните за тях лични данни в електронна форма⁴⁵. Посоченият достъп трябва да включва и електронно информиране за всяка автоматична обработка на въпросните данни, по един опростен и недвусмислен начин⁴⁶. По този начин ще се създадат и способи за подобряване и контрола върху използването на личните данни в електронен формат, разчитащи и на личната заинтересованост на отделния гражданин. Допълнително би имало и превантивна роля за възпиране на публичните власти и държавните служители да обработват лични данни без законна потребност като знаят, че гражданите могат лесно да се информират за това. Възможни мерки за противодействие на рисковете са посочени в Каре № 2.

Каре № 2 Защита на личните данни в електронен формат В инфраструктурите на изчислителните облаци47, където между много ползватели се споделят различни ресурси, като например памет и мрежи, се създават допълнителни рискове, включващи оповестяване и обработване на данните за неправомерни цели. Противодействие на тези рискове е т.нар. предпазно „изолиране”, което осигурява гаранции, че данните не се използват извън първоначалната цел на тяхното обработване и се поддържа тяхната поверителност и достоверност. Изолирането изисква организационни и технически мерки: - адекватно управление на правата и ролите за достъп до лични данни, които следва да се преразглеждат редовно; - въвеждане на принципа на най-малка привилегия и избягване на определянето на роли с прекомерни правомощия (например, никой от потребителите или администраторите не бива да има разрешен достъп до целия облак) като администраторите и потребителите трябва да имат достъп само до информацията, която е необходима за изпълнението на техните законни цели;48 - подсилване на софтуера за управление и правилното управление на споделените ресурси, ако се използват виртуални машини за споделяне на физически ресурси между различните клиенти в облака.49 По информация на МТИТС се предвиждат механизми за следене на пълната история за работа с личните данни в електронен формат и за извеждане на пълна справка за всеки гражданин коя институция и на какво основание е достъпвала личните му данни. 50

Безспорно сигурността на данните, обработвани и съхранявани във връзка с е-управление, трябва да се гарантира посредством най-модерни технологии в тази посока⁵¹. В Каре № 3 е представен опита на Австрия за осигуряване на сигурност и защита на личните данни.