Доклад №0700010614 за извършен одит Изпълнение на Националната стратегия за научни изследвания за периода от 01. 08. 2011 г до 31. 12. 2014 г юли, 2015 година

1.3.1. С двустранните спогодби за научно-техническо сътрудничество се цели да се създадат условия за подкрепа на дейности, свързани с международното научно-техническо сътрудничество на базата на преки контакти между учени и научни колективи от университети и научни институции в обществения и частния сектори на страните, в съответствие с националните им законодателства.

Дирекция „Наука”, съгласно УП на МОН, участва в подготовката на междудържавните и междуведомствените споразумения, програми, протоколи и неправителствени споразумения за научно-техническо сътрудничество и научен обмен и отговаря за изпълнението на задълженията на министерството по двустранните споразумения за научно-техническо сътрудничество.¹⁷⁵

В плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за периода 2011-2013 г. е предвидено да се извърши подготовка, сключване и изпълнение на нови спогодби за двустранно научно-техническо сътрудничество с Австрия, Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Италия и Турция, в резултат на което да се финансират съвместни проекти с партньорските страни.

През одитирания период е изготвен проект на Споразумение в областта на научното и техническото сътрудничество между България и Босна и Херцеговина, което не е подписано и не е влязло в сила.¹⁷⁶

През 2013 г. от ФНИ са сключени договори само с Австрия, на база на програма за сътрудничество. Тези договори не са приключени в рамките на одитирания период, което не позволява да се установят постигнатите от реализацията на проектите резултати.^177,178

Поради липсата на ефективна организация в дирекция „Наука“ при изпълнението на предвидения инструмент, подготовката и сключването на спогодби с тези страни е заложено в Плана за действие за следващия програмен период. ^179,180,181

С неизпълнението на мярката е пропусната възможността за обмен на знания и ползването на съвременни научни инфраструктури, както и за разширяване на партньорството с европейски и други държави.

1.3.2. Един от проблемите, поставени за решаване чрез Националната стратегия, е изкуственото разделение на науката и висшето образование, налагано от модела на научно-иновативната система в страната до 90-те години и трудностите, свързани с преодоляване на виждането за университетите като чисто образователни структури. Възможно частично решение на този проблем е финансирането на науката в ДВУ по реда на Наредба № 9 от 08.08.2003 г. за условията и реда за планиране, разпределение и разходване на средствата, отпускани целево от държавния бюджет за присъщата на ДВУ научна или художествено-творческа дейност (Наредбата).¹⁸²

Наредбата има за цел предоставяне на финансови средства на конкурсен принцип за:

- проекти за научни изследвания или художествено-творческа дейност в областите на науката или изкуството, в които ДВУ подготвя студенти и докторанти;

- проекти за подготовка за участие в международни научни програми, допълнителна финансова подкрепа към текущи проекти или за художествено-творческа дейност, финансирани от национални или международни научни конференции, частично финансиране на научни или творчески форуми;

- провеждане на културни мероприятия - концерти, изложби, постановки и други прояви, свързани с художествено-творческата дейност;

- инфраструктурни проекти за провеждането на качествени и конкурентоспособни научни изследвания в ДВУ;

Обобщени количествени данни от отчетите на ДВУ за финансиране на проекти по реда на Наредба № 9 за периода 2011 г. - 2013 г. са представени в таблица № 11:¹⁸³

Таблица № 11: Обобщени количествени данни за финансираните проекти по реда на Наредба № 9

за периода 2011 г. – 2013 г.

а) Към края на периода броят на финансираните проекти във висшите училища по реда на Наредба № 9 бележи тенденция на увеличение. Всяко ДВУ има определени приоритети, съобразени със специалностите по професионалните направления в основните области на науката (хуманитарни, природни, обществени и технически)¹⁸⁵, по които са финансирани проектите.

б) Получените резултати от проектите са отчетени на проведени научни форуми - български и чуждестранни (конференции, симпозиуми, фестивали и др). Представянето на резултатите е чрез изнасяне на доклади, научни съобщения, постери. За трите години с най-много проведени форуми (български и чуждестранни) са СУ „Св. Климент Охридски”, Тракийския университет-Стара Загора, Югозападния университет „Неофит Рилски”, Технически университет-Габрово, а с най-много изнесени доклади на конференции са Университета за национално и световно стопанство и Техническия университет - София.

в) Броят на публикациите, произлезли от реализацията на проектите, бележи тенденция на намаление през тригодишния период, но същевременно е регистрирано нарастване броя на публикациите в български и в чуждестранни реферирани списания. С най-много публикации в тези издания са СУ „Св. Климент Охридски” - 147 публикации през 2011 г. и Техническия университет София със 120 и 138 съответно за 2012 г. и 2013 г. Относителният дял на публикациите в реферирани издания остава нисък и варира между 9 и 13 на сто за публикациите в български реферирани списания и между 6 и 7 на сто за публикациите в чуждестранни реферирани списания.

г) Броят на подадените/издадените патенти и на полезните модели е нисък за трите години. Основно заявки са подавани от Техническите университети, Медицинските университети и СУ „Климент Охридски”. През 2013 г. от Техническия университет – Габрово и от СУ „Св. Климент Охридски” са подадени заявки за международен патент.

д) Наблюдава се активност на изследователите във възрастова група до 35 и до 45 години и същевременно намаляване броя на участвалите в изпълнението на проектите изследователи до и над 55 години.

За трите години в представените научни отчети от ДВУ се съдържат констатирани проблеми при изпълнението на проектите и предприетите действия за тяхното преодоляване.¹⁹⁰ Посочените проблеми от ДВУ са свързани с:

а) организацията и навременното стартиране на конкурсната сесия за съответната година във висшите училища, неспазването на сроковете за изпълнение на финансираните проекти, което се дължи на преподавателската натовареност на участниците в проекта и сложната и продължителна процедура, регламентирана в Закона за обществените поръчки при закупуването и доставянето на консумативи и техника за изпълнение на проектите;

б) забавяне при превеждане на субсидията и непроменените й финансови параметри за трите години;

в) изискването на наредбата,¹⁹¹ ръководителите на проектите да са хабилитирани преподаватели на основен трудов договор във висшето училище, което е неприложимо за медицинските университети, тъй като основната част от хабилитираните преподаватели по клиничните дисциплини са на основен трудов договор към университетските болници и на втори договор към университетите.

За проблемите, свързани с организацията и по-доброто администриране на проектите, в част от ДВУ са намерени решения чрез внедряване на интегрирана информационна система за управление на университетски научно-изследователски проекти и чрез актуализиране на вътрешната нормативна база за научно-изследователска дейност.

Организацията, координацията, контрола и подпомагането на академичния състав на ДВУ са възложени на дирекция „Наука” (отдел „Национални научни инициативи”)¹⁹², вкл. и разпределението и контрола на средствата, отпускани по реда на Наредба № 9. През одитирания период не са разработени „Правила за разпределение и контрол на средствата, отпускани целево от държавния бюджет за присъщата на държавните висши училища научна или художествено-творческа дейност”.¹⁹³
Липсват ясно разписани срокове и отговорни длъжностни лица от дирекция „Наука“за извършването на мониторинг и контрол при финансирането на проектите. Не е извършен цялостен анализ на проблемите, с които се сблъскват висшите училища при тяхното изпълнение. Това създава риск за ефективността на целевото финансиране на проектите, изпълнявани от висшите училища.
Дължи се на недобрата организация при осъществяване на дейността в дирекция „Наука“ и честата смяна на ръководния състав.
1.3.4. Размерът на субсидията за ДВУ и на целевата субсидия по Наредба № 9 са показани на фигура № 7.

Данните за трите години показват, че субсидията на ДВУ, определяна ежегодно със ЗДБРБ, бележи тенденция на увеличение. Нарастването на субсидията през 2013 г. спрямо 2011 г. е със 40 532 600 лв. Същевременно размерът на целевата субсидия по Наредба № 9 се запазва постоянен и за трите години.

Средно за периода, делът на целевата субсидия от общия размер на субсидията за ДВУ, е само 2,4 на сто.

Фигура № 7: Субсидия на държавните висши училища за периода от 2011 г. до 2013 г.

Привлечените средства чрез реализация на научни продукти, получени въз основа на научни проекти и в резултат от сътрудничеството с български и чуждестранни висши училища, научни институции и др., отнесени към общо изплатените средства по реда на Наредба № 9, показват по-висока възвращаемост в края на одитирания период.

Една част от привлечените средства от ДВУ са от проекти, финансирани по реда на Наредба № 9, от които са произлезли нови методики и др. модели, внедрени в реалния сектор и от които висшето училище получава приходи. Другата част от приходите са формирани от съфинансирането на проекти, реализирани при осъществено сътрудничество с български и чуждестранни висши училища, научни организации и др. институции.
1.4. Интегриране на българската наука в европейското изследователско пространство

1.4.1. Съфинансирането на проекти по 7РП и програма КОСТ за сътрудничество в областта на науката и техниката е инструмент, чрез който се изпълнява мярка „Интегриране на българската наука в Европейското изследователско пространство” от Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия.^197,198

Съгласно УП на МОН, ЗННИ и Правилника на ФНИ, общата координация по 7РП и програма КОСТ се извършва от дирекция „Наука”, а съфинансирането на проектите по тези програми се осъществява от ФНИ.¹⁹⁹

До месец юни 2013 г. проектите по 7РП и програма КОСТ са финансирани от ФНИ.

През 2013 г. без нормативно основание, на база одобрен от министъра на образованието и науката доклад на директора на дирекция „Наука”²⁰⁰, е извършена промяна в отговорностите на дирекцията, относно финансирането на проекти по Рамковите програми на ЕС и двустранното сътрудничество в областта на науката и иновациите. Не е издадена изрична заповед за възлагане на новите отговорности на дирекцията.²⁰¹ Посоченият в доклада мотив за прехвърляне на отговорностите от ФНИ на МОН е неефективност на процедурите по 7РП и програма КОСТ и несъответствие с добрите европейски практики, което възпрепятства доброто изпълнение на проектите по тях.²⁰² Предложено е да се подпишат нови договори или анекси към тях, считано от месец август 2013 г.^203,204

Със заповеди на министъра на образованието и науката и управителя на ФНИ, е определен състава на комисия за приемане от ФНИ на документите по Седма рамкова програма и програма КОСТ.^205,206 С двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 27.08.2013 г. са приети 148 досиета по сключени договори, 27 искания за съфинансиране на проекти по Седма рамкова програма и 2 искания за финансиране на проекти по програма КОСТ, съхранявани във ФНИ.²⁰⁷

Приетите досиета от ФНИ не съдържат опис на документите в тях, същите не са подредени в хронологичен ред, липсват платежни нареждания за преведени суми по договорите, научни и финансови отчети от изпълнението на етапи по договорите, сключени допълнителни споразумения.²⁰⁸ Не са определени длъжностни лица, отговорни за окомплектоването и съхраняването на досиета на сключените договори по проекти на ЕК²⁰⁹.
Неопределянето на длъжностни лица, отговорни за администрирането на договорите по 7РП и КОСТ, създава предпоставки за неосъществяването на адекватен контрол върху изпълнението и отчитането на резултатите от научните проекти.
Вменените нови отговорности на дирекция „Наука“ не са нормативно регламентирани, с което е създаден риск за ефективното управление на проектите по Рамковите програми на ЕС.

1.4.2. Финансирането на договори по 7РП, сключени от МОН и ФНИ в периода 2011-2014 г. е представено в таблица № 13:

за периода 2011 г. - 2014 г.

С решения на Комисията е определено постъпилите искания, придружени с документи по съответния проект да се разглеждат съвместно от двама експерти от комисията. От общо 44 искания за съфинансиране на проекти, само 18 са разпределени за разглеждане от двама експерти, а останалите 26 - от един експерт .²¹³

Изготвени са от Комисията няколко варианта за изчисляване размера на националното съфинансиране. За база е използван типа на проекта според етапа на изпълнение. Вариантите не са предложени за утвърждаване от министъра на образованието и науката.²¹⁴

Разпоредбите на чл. 3 от Правилата за организация на работата на Комисията изискват подписване на декларации за конфиденциалност и липса на конфликт на интереси от представителите на научните среди. Представени са само декларации, подписани от трима членове на Комисията.²¹⁵

Не е осъществяван текущ контрол върху работата на Комисията по 7РП, като е допуснато да не се спазва процеса по разглеждане и докладване на резултатите от дейността й пред министъра на образованието и науката.

а) В досиетата са приложени попълнени от Комисията Експертни карти за Техническа оценка за предоставяне на национално съфинансиране на одобрени от ЕК проекти за участие по 7РП, от извършена проверка за легитимност на необходимите документи за предоставяне на национално съфинансиране. Същите не са утвърдени от министъра на образованието и наука.²¹⁷

В тях е определен размер на националното съфинансиране на проектите, без да е посочен кой от разписаните варианти от Комисията по 7РП е използван за неговото изчисляване.²¹⁸ Непълното попълване на Експертните карти затруднява контрола за правилността на определения размер съфинансиране.

В прилаганата Експертна карта за техническа оценка на проектите не са предвидени реквизити, по които да се извърши оценка за легитимност и съдържание на документите, свързани с отчитането на предоставеното национално съфинансиране.²¹⁹ Липсата на реквизити за проверка на пълнота и достоверност на представените научни и финансови отчети за изпълнението на проектите създава риск за тяхното обективно оценяване.

б) Неразделна част от сключените договори са Работна програма и Предварително финансово разпределение за етап 2014 г.²²⁰

б1) В Работните програми към девет договора²²¹ (със срок за изпълнение до 29.05.2015 г.), са посочени видовете работи за изпълнение със срок, определен в брой месеци, вместо начален и краен срок и съответната година за изпълнение. Това създава предпоставки за несвоевременно отчитане на резултатите от проектите.

Видовете работи не са разпределени по етапи на изпълнение и не са посочени необходимите средства за тях, което създава предпоставки за повторно финансиране на вече извършени дейности в следващ етап от изпълнението на проектите.

б2) В предварителното финансово разпределение за етап 2014 г. не е посочено разпределението на средствата за следващите етапи.

Във финансовите условия на договорите е определена конкретна сума в размер до 25 на сто от стойността на признатите разходи по финансовите отчети от ЕК. Договорено е средствата да се изплащат поетапно. Предоставеното национално съфинансиране по деветте договора²²² не е изплатено поетапно от МОН, а средствата са преведени еднократно на изпълнителите.²²³

б3) По три договора²²⁴ със срок за извършване на научни изследвания в частта на работната програма на проекта до края на 2014 г., определените средства са изплатени еднократно от МОН на изпълнителите.²²⁵

б4) В досиетата на 10 договора²²⁶ не е приложен график за изпълнение на проектите.²²⁷

б5) По три проекта са сключени договори от МОН²²⁸, без разглеждане на исканията за съфинансиране на проектите от Комисията, с което не са спазени условията на чл. 4,

а) В чл. 2 е регламентиран конкретен срок (дата) за извършването на научни изследвания в частта на работната програма на проекта. В Раздел VІІ. „Ред за предаване и приемане” на договорите, не е регламентиран ред за предаване и приемане на извършената работа (отчети съдържащи научна и финансова част), както и не е определен конкретен срок (дата) за отчитане на постигнатите резултати от проекта.

б) В Раздел ІV „Финансови условия”, чл. 6, ал. 1 е регламентирано, че „предоставяното финансиране от страна на МОН е определено в размер до 25 на сто на признатите разходи по финансовите отчети от ЕК в размер на …”. Посоченото условие не съответства на изискванията на Процедурата, определящи размер на националното финансиране – до 25 % от общата сума на полученият грант от ЕК за българския бенефициент за дейности по научни изследвания и технологично развитие, и до 50 % от общата сума на полученият грант от ЕК за българския бенефициент за демонстрационни дейност.”

в) В чл. 9 е вменено задължение „изпълнителят да отчита изпълнението на задачите и получените резултати в срокове съгласно Работната програма. Отчитането е на база утвърден отчет от ЕК”. В Работните програми към сключените договори са определени срокове за изпълнение на видовете работи (в бр. месеци), но не е посочен срок за отчитане на получените резултати от проекта.

Допуснатите несъответствия се дължат на неизвършен преглед и актуализация на формата и съдържанието на договорите, по които е предоставяно национално съфинансиране.

1.4.6. С доклади от директора на дирекция „Наука” до министъра на образованието и науката е предложено финансиране на общо 18 договора^{231 232}, сключени от ФНИ в периода 2009-2013 г. и отговарящи на изискванията за съфинансиране по 7РП.²³³ Посочено е, че проектите трябва да бъдат незабавно финансирани, при наличие на изискващите се документи и искания за плащания, съгласно условията в действащите за този период „Насоки за кандидатстване за съфинансиране на проекти по 7РП” (Насоки по 7РП) от 2010 г.²³⁴

Съфинансирането на следващи етапи от изпълнението на проекти по 7РП по стари договори, извършено през 2014 г., е въз основа на одобрени с положителна резолюция от министъра на образованието и науката доклади на дирекция „Наука”.

За разглеждане на исканията за съфинансиране на следващи етапи на научни проекти по 7РП, от министъра на образованието и науката не е издадена заповед за определянето на комисия за разглеждане и оценка на приложените междинни отчети към договорите, и съответно предлагане на финансиране. Не е утвърдена и процедура за разглеждане и одобряване на искания за съфинансиране на проекти за втори или следващ етап по сключените договори.²³⁵
1.4.7. При проверката на досиетата на сключените през 2014 г. от МОН допълнителни споразумения за национално съфинансиране на втори етап е установено:²³⁶

а) Преди сключването на допълнителните споразумения към осем от договорите не са представени от изпълнителите необходимите отчети - по четири от тях²³⁷ няма приложени финансови отчети за направените разходи за изпълнението на първия етап²³⁸, а към други четири договора²³⁹ не са приложени научни отчети за постигнатите резултати за съответния етап.²⁴⁰

б) От дванадесет бенефициента, преди сключването на допълнителните споразумения,²⁴¹ не са представени копия от извлечение по банковата сметка на организацията им, като гаранция че са получили средства за следващите етапи на изпълнение на работната програма от ЕК.²⁴²

в) От сключени дванадесет допълнителни споразумения, със срок на изпълнение, който изтича през 2014 г., само по три са представени финансов и научен отчет.²⁴³

Достъп с парола до европейската информационна система е предоставен на началника на отдел „Транснационални научни инициативи” в дирекция „Наука”.²⁴⁵ Няма издаден вътрешен акт за определяне на длъжностно лице и дадените му права за достъп до система CORDIS²⁴⁶. Не са приети правила или процедури, регламентиращи реда за ползване и предоставяне на информация от системата.²⁴⁷

Преди сключването на договорите и допълнителните споразумения за осигуряването на националното съфинасиране, от МОН не са използвани възможностите, които предоставя система CORDIS за проверка на статуса на съответния проект.²⁴⁸
С включването на МОН към Европейската информационна система CORDIS са дадени възможности за достъп до цялата информация за научноизследователска и развойна дейност на ЕС, които не са използвани ефективно и пълноценно. В резултат на това е пропусната възможността за осъществяване на обратна връзка за получаване на информация от базата данни с приключили и актуални европейски проекти и базата данни с резултати от научни изследвания, преди подписването на договорите и допълнителните споразумения за национално съфинансиране.
Причината за това е липсата на вътрешен акт/заповед на министъра на образованието и науката за определяне на длъжностно лице с права за достъп до система CORDIS и конкретните му задължения, както и на приети правила или процедури, регламентиращи реда за ползване и предоставяне на информация от система CORDIS.

1.4.9. За осигуряване на финансирането на научни проекти по програма КОСТ, от министъра на образованието и науката е утвърдена „Процедура за предоставяне на национално финансиране за участие на български колективи в научни проекти по Европейската програма за сътрудничество в областта на науката и техниката” (Процедура по КОСТ).^249,250

Със заповед на министъра на образованието и науката е определен 18-членен състав на Комисията за разглеждане на исканията за предоставяне на национално финансиране за участие в научни проекти по Европейската програма за сътрудничество в областта на науката и техниката (Комисия по КОСТ).²⁵¹

През 2014 г. са проведени две заседания от Комисията по КОСТ, на които са разгледани отчети и искания за предоставяне на национално финансиране по програма КОСТ. Одобрените суми по двата протокола от заседанията възлизат на 335 058 лв. за следващи етапи и искания за 30 хил. лв. за първи етап.^252,253

Не са подписани от всички членове на Комисията декларации за конфиденциалност и липса на конфликт на интереси, с което не са спазени изискванията на чл. 3 от Правилата за организация на работата на комисиите.^254,255

В протоколите на Комисията от 30.04.2014 г. и от 25.06.2014 г. не е посочено разпределение на отчетите на проектите и исканията за национално финансиране по програма КОСТ, между членовете й по компетентност и съобразно техните научни области, както и липса на конфликт на интереси.²⁵⁶

От Комисията по КОСТ не са изготвени мотивирани доклади с предложения за национално финансиране, за размера на бюджета на всеки проект, сключване, изменение или прекратяване на договора, с което не са спазени изискванията на чл. 4 ал. 5 от Правилата за организация на работата на комисиите за разглеждане на искания за финансиране по рамковите програми на европейската общност за научни изследвания.²⁵⁷

През 2014 г. от МОН не са извършвани плащания по договори за проекти по Европейската програма за наука и технологии КОСТ, поради административни причини – забавяне на подготовката на изискуемите тристранни споразумения между МОН, ФНИ и изпълнителя – необходим реквизит за легитимиране на прехвърлянето; липса на консенсус по отношение на вида на типовия договор и липса на ясно становище за осъществяване на финансирането.

а) В досиетата не са приложени графици на проектите и решението на съответния тематичен панел на програма КОСТ за приемане на извършената работа и продължаване на дейностите на същата акция за следващ период, съгласно изискванията на Процедурата по КОСТ.²⁵⁹

б) В част от тях не е приложена информация за работните групи и пакети на Акцията, в които българския партньор участва, представен е „неративен отчет” вместо „научен отчет”, не е представена финансова обосновка за необходимите средства по видове разходи, декларация за очакваното допълнително финансиране, анекси за изпълнение на следващ етап.²⁶⁰ Допуснато е да се представят документи без подписи върху тях, като в един случай липсва подпис на ръководителя на проекта/или ръководителя на базовата организация, а в друг липсва подпис на възложителя.^261,262

в) В седем досиета²⁶³ не са приложени експертни карти за оценка на научния отчет от изпълнението на етап на договорите, изготвени от рецензенти на ПНЕК на ФНИ, съгласно изискванията на чл. 9 от Правилата за работата на постоянните научно-експретни комисии към ФНИ (посл. изм. доп. ДВ бр. 49 от 04.06.2013 г.). Проверените договори имат изпълнен етап, съгласно условията и сроковете в тях, преди те да бъдат предадени от ФНИ в МОН.²⁶⁴ Само по един договор²⁶⁵ е изготвена експертна карта от рецензент на ПНЕК за оценка на научния отчет за изпълнение на първия етап на договора.

От Комисията по КОСТ също не е извършена оценка на представените отчети по проектите на КОСТ акциите.

г) От Комисията по КОСТ са изготвени Експертни карти за техническа оценка за представяне на национално финансиране на български изследователи, участващи по проекти на Европейската програма за наука и технологии - КОСТ, в които не са попълнени всички изискуеми реквизити и липсват подписи на председателя на комисията и зам. председателя, определени за проверка на изпълнението на проекта. Направените в експертната карта оценки на научите отчети по договорите не са достатъчни за целите на предлагания размер финансиране.²⁶⁶

Попълваната Експертна карта за техническа оценка на проектите не е утвърдена от министъра на образованието и науката.²⁶⁷

д) В проверените досиета не се съдържат официални писма, изпратени от Комисията по КОСТ до бенефициентите, за представяне на липсващи документи в досиетата на договорите с искания за национално финансиране.²⁶⁸

е) В приетите от ФНИ досиета липсват контролни листа за осъществен предварителен контрол за законосъобразност от финансовия контрольор на ФНИ, преди поемане на задължение и извършване на разходи, което е индикатор, че тази контролна функция не е прилагана.²⁶⁹

ж) В сключените договори от ФНИ за съфинансиране на научни проекти, е определено че в случай на финансови затруднения на Възложителя (чл. 16, ал. 4 от договора) се подписват двустранни протоколи за прекратяване или временно спиране на договорите.²⁷⁰ Такива двустранни протоколи не са подписани, което води до неспазване на сроковете и неосигуряване на средства за финансиране на следващи етапи от изпълнението на научни проекти.²⁷¹

Като научни резултати от изпълнението на проверените осем проекти са отчетени - регистрирани патенти и полезен модел, научни публикации, резултатите от проекта са използвани в защита на дипломни работи и реферати и др.

Платформата е предвидена като място за среща на науката и бизнеса, с цел изграждане на партньорства и съвместна работа по проекти и осигуряване на възможност за предлагане на национални научни резултати и виртуална борса за научната продукция.

С платформата се представя информация за научни области, търсене на научна информация, научни организации, бизнес партньори и др. Въведени са данни за проведени научни школи и борси за научни идеи и бюлетини за част от научните области, част от подкрепени специализирани публикации, които са резултат от изпълнение на други дейности от проект „Наука и бизнес“. Осигурена е пряка връзка с данни на НАЦИД, Патентното ведомство и Регистъра на научната дейност в България, който не е поддържан и не съдържа пълна и актуална информация.

Един от индикаторите за измерване подобряването на връзките между партньорите в „триъгълника на знанието“ е разработването и реализацията на съвместни идейни проекти между научните организации и бизнеса. В изпълнение на мярката в Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия е предвиден показател за изпълнение „съвместни идейни проекти между академията и индустрията“. Конкретна целева стойност – 3 съвместни идейни проекта по този индикатор е планиран в програма „Оценка и развитие на научния потенциал за изграждане на устойчива връзка образование-наука-бизнес, като основа за развитие на икономика, базирана на знанието“ от бюджета на МОН в програмен формат за 2013 г. До края на одитирания период няма осъществени съвместни идейни проекти между научните организации и бизнеса.²⁷²

3.1.1. В плана за действие е предвидено да се организира независима външна оценка на научната дейност на държавните висши училища.

Въвеждането на система за международна оценка, организирана от МОН и включваща наблюдение на организациите, провеждащи изследователски дейности по смисъла на ЗВО и институциите, финансиращи научни изследвания, е включено като дейност в програма № 13 „Оценка, развитие и съхранение на научния потенциал“ от бюджета на МОН в програмен формат за 2011 г. В годишния отчет по програмата към 31.12.2011 г. няма отчетено изпълнение.

Извършването на международна оценка на ДВУ не е предвидено в програмните бюджети на МОН за следващия тригодишен период.

В актуализираната стратегия е направена промяна в инструментите за реализиране на мярката, като е предвидено въвеждането на международна оценка само на организациите, които кандидатстват за публично финансиране на големи изследователски проекти.

Поради неефективни управленски действия не е проведена оценка и извършването й не е включено в Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия за следващия програмен период 2015-2020 г.

В изпълнение на заповеди на министъра на образованието и науката от 2011 г.²⁷⁴ е изготвен проект на Правилник, който не е одобрен от министъра на образованието и науката. През 2013 г. е предложено възобновяване на работата по текстовете на правилника. ²⁷⁵ До края на одитирания период не е разработен проект на Правилник. Със заповед на министъра на образованието и науката от месец декември 2014 г. отново е определена работна група за изготвяне проект на Правилник в срок до 31.05.2015 г. ^276,277

Ангажираността на експертите по изготвянето на проекта на Правилника в рамките на повече от три години и непостигането на краен резултат е показател за неефективно и неефикасно осъществявана дейност.
Не е осигурена възможност за анализ на ефективността на научната дейност и предприемането на действия за нейното усъвършенстване, на основата на съпоставимост и съизмерване на качеството на научноизследователската дейност със световните и европейските стандарти.
Причина за неприемането на правилника е липсата на регламентиран срок в ЗННИ за неговото приемане, честата смяна на ръководния състав, както и концептуалните различия между отделните структурни звена, ангажирани с изготвянето на правилника.
3.2. Развитие на научната инфраструктура

3.2.1. Научната инфраструктура обвързва трите ключови фактора, необходими за изграждането на динамичен икономически модел на устойчиво развитие и заетост – образование, научни изследвания и иновации.

С РМС № 692 от 21.09.2010 г. е приета Национална пътна карта за научна инфраструктура, която има за цел да осигури стратегическото и ефективно развитие на науката и иновациите и да повиши конкурентоспособността на научните продукти. Националната пътна карта е основа за преговори с международните и европейски партньори за бъдещи инвестиции в избрани национални инфраструктурни комплекси, които да бъдат част от пан-европейски инфраструктурни мрежи.

В пътната карта за научна инфраструктура е предвидено участие на България в 5 европейски проекта и включване на 7 национални инфраструктурни комплекса с фундаментално и практическо значение за науката.

За включените в пътната карта национални консорциуми е предвидено да се организират предпроектни проучвания и анализи, на чиято база да бъдат допълнително специфицирани типа управление и участие.

През месец април 2011 г. между МОМН и националните координатори на консорциумите са сключени 7 договора за предпроектни проучвания на обща стойност 525 000 лв., със срок на действие една година.^278,279 Изпълнението на дейностите от работните програми към договорите не е отчетено в договорения срок.²⁸⁰

Към 31.12.2014 г. научни и финансови отчети по договорите за изпълнение на предпроектните проучвания са изпратени само от трима координатори на научни инфраструктури.²⁸¹ Не е сформирана комисия от МОН за приемане и извършване на оценка на резултатите от дейностите, заложени в работните програми към сключените договори. Не са предприети действия и не е създаден механизъм за възстановяване от координаторите на проекти на неизразходваните средства по сключените договори за предпроектни проучвания.²⁸²

За 2012 г. и 2013 г. са планирани средства за предпроектни проучвания в размер на 1 411 382 лв.²⁸³ Средствата не са изразходени, поради неподписване на допълнителни споразумения от страна на МОН за удължаване срока на договорите за предпроектните проучвания.

2. 
   Като предварително условие за определяне на приоритетите за следващия програмен период по договора за партньорство на РБ с ЕС е извършена актуализация на Националната пътна карта за научна инфраструктура.²⁸⁴ Целта на актуализацията е да се направи оценка на напредъка в изграждането на научноизследователски инфраструктури, както и да се включат нови национални научноизследователски инфраструктури.
   

Актуализираната национална пътна карта за научна инфраструктура е приета с РМС № 569 от 31.07.2014 г.

От седемте научни инфраструктури, включени в националната пътна карта, приета през 2010 г., 6 от тях са включени в актуализираната през 2014 г. национална пътна карта.

3.2.3. България е включена в част от европейските проекти за подготовка и изграждане на научноизследователски инфраструктурни комплекси, чрез подписани през 2011 г. от министъра на образованието, младежта и науката Меморандуми за разбирателство. Нашата страна участва в три пан-европейски научни инфраструктури:

• 
  EURO-ARGO - глобален мониторинг на океаните и моретата;
  
• 
  CLARIN - електронни лингвистични модели;
  
• 
  BBMRI - европейска инфраструктура за биобанкиране.²⁸⁸
  

За популяризиране на резултатите на българската наука, в Националната стратегия е заложена мярка укрепване на социалните измерения на науката. Мярката се изпълнява чрез проект „Наука и бизнес“.²⁹⁰ По проекта е изградена „Национална интерактивна платформа”, в която се отразяват получените резултати от изпълнението на финансираните дейности, с цел тяхното популяризиране.

Със заповед на министъра на образованието и науката²⁹¹ е утвърдена „Методология за подкрепа на специализирани публикации в реферирани издания и издания с импакт фактор и индексиране на научни издания“. В утвърдената методология е предвидено да се подкрепи публикуването на 250 научни разработки. Поради големия интерес към конкурсната процедура и наличието на неусвоени средства по проекта, от договарящия орган с писмо²⁹² е дадено положително становище, конкурса да бъде с постоянен срок на кандидатстване до изчерпването на финансовия ресурс. Със заповед на министъра на образованието и науката²⁹³ е утвърдена актуализираната методология.

За участие в конкурсната процедура за финансова подкрепа на публикации е необходимо представяне от кандидатите на документи, доказващи приемането на научните резултати за публикуване в реферираните световни бази данни на ISI Web of Science или SCOPUS. В базите данни се проследява цитируемостта на научната публикация в други научни списания, което повишава значимостта на даденото научно списание.

Към 31.12.2014 г. са проведени осем конкурсни процедури по два модула, като са подкрепени общо 335 публикации в специализирани издания. Разпределението на подкрепените публикации по модули, е представено в таблица № 14:
Таблица № 14: Проведени конкурсни процедури и подкрепени публикации

Конкурсни процедури	Брой подкрепени публикации
„Конкурс за подкрепа на специализирани публикации в реферирани издания и издания с импакт фактор“	240
„Конкурс за подкрепа на специализирани публикации в реферирани издания и издания с импакт фактор и индексиране на научни издания“ (предвидена е подкрепата в научни списания 20)	95
Общ брой публикации	335

Източник: МОН²⁹⁴

Разпределението на публикациите по приоритетни области на Националната стратегия и в други научни области е представено в таблица № 15:

От общо 335 финансирани публикации, 74 на сто от тях са по приоритетните области на Националната стратегия, а 26 на сто са в други научни области, с което са изпълнени в значителна степен заложените индикатори в Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия.

В интерактивната платформа на проект „Наука и бизнес“²⁹⁶, от МОН е публикувана информация само за 13 публикации или 4 на сто от всички подкрепени, което не осигурява публичност и информираност на обществото за получените резултати от български учени, публикувани в списания с присъден импакт фактор или импакт ранг.

Незначителният брой на публикациите, отразени в интерактивната платформа на МОН е вследствие от неефективната координация и взаимодействие между служителите на дирекция „Наука”.