Европейски стратегически документи

• 
  интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;
  
• 
  устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
  
• 
  приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
  

Бяла книга „Пътна карта за единна Европейска транспортна област – към конкурентоспособна и ефикасна транспортна система" на Европейската комисия.

• 
  намаляване на вредните емисии с 80-95% през 2050 г. в сравнение с 1990 г., което означава в транспортния сектор да има намаляване на GHG емисиите до 2030 г. в сравнение с 2008 г. от 20%;
  
• 
  намаляване на разходите до 2050 г. в резултат на задръствания с 50%;
  
• 
  потребителите на транспортни услуги да плащат всички разходи за транспорт в замяна на по-малко задръствания, повече информация, по-добро обслужване и по-голяма сигурност;
  
• 
  подобряване на показателите за енергийна ефективност на превозните средства във всички видове транспорт;
  
• 
  разработване и внедряване на устойчиви горива и задвижващи системи;
  
• 
  по-ефективно използване на транспорта и инфраструктурата чрез подобрение на управлението на трафика и приложението на информационни системи;
  
• 
  чист градски транспорт и пътувания до работното място;
  
• 
  по-висок дял на пътуванията с обществен транспорт, което да доведе респективно и до по-висока честота и обхват на услугата;
  
• 
  използване на по-малки, по-леки и по-специализирани автомобилни пътнически превозни средства;
  
• 
  подобряване на начините на таксуване и отстраняване на съществуващите проблеми при данъчното облагане, с оглед насърчаване на използването на обществения транспорт и постепенно въвеждане на алтернативни горива;
  
• 
  по-ефективна организация на връзките между междуселищните и крайните (местни) дестинации на транспорта.
  

Би могъл да се използва единствено като референтен по отношение на целеполагането.

На практика насоките за реализиране на планове за устойчива градска мобилност (ПУГБ) са вече коментирани по-рано и отразени в настоящия материал. Те засягат преди всичко методологията, което е взето предвид при текущата работа.

2. 
   Национални стратегически документи
   

Документите може да се ползват като отправни при целеполагането, което трябва да съотвества на национално заложените цели.

Цитират се основните европейски стратегически цели и документи, което може да се обобщи по следния начин:

От европейските цели:

• 
  поставяне на потребителите в центъра на транспортната политика – набелязаните мерки се свеждат до повишаване на безопасността на пътищата и намаляване на жертвите от катастрофи; разработване на обща методология за инфраструктурно таксуване; ясно формулиране на правата и задълженията на потребителите; развитие на устойчива система за градски транспорт; поставяне на технологиите в основата на чистия и ефективен транспорт;
  

• 
  Насърчаване ходенето пеша, придвижването с велосипед, с обществен масов транспорт, както и изграждането на подходяща инфраструктура;
  
• 
  О
  Национална програма за развитие: България 2020 и Стратегия за подобряване на транспортната свързаност
  птимизиране на използването на личните автомобили;
  
• 
  Осигуряване на достъпна инфраструктура и превозни средства;
  
• 
  Внедряване на енергийно ефективни технологии, използване на алтернативни горива и на по-екологосъобразни и безопасни превозни средства;
  
• 
  Значително подобрение на масовия обществен транспорт.

  В тези документи градския транспорт е засегнат от Приоритет 8 – Устойчиво развитие на масовия обществен транспорт, с три мерки както следва:

  
  
• 
  Мярка 1: Развитие на интегрирани мрежи и услуги за обществен транспорт;
  
• 
  Мярка 2: Оптимизиране на обществения пътнически транспорт в крайградските зони на големите селищни агломерации;
  
• 
  Мярка 3: Устойчиво финансиране на масовия обществен транспорт.

  Липсва:
  

• 
  описание и конкретизиране на индикаторите за следене и отчитане на изпълнението на мерките по този приоритет;
  
• 
  ясно разпределение на отговорностите и задълженията свързани с иницирането, възлагането, финансирането, изпълнението и контрола на проектите по отделните мерки;
  
• 
  начини, източници и рамка на финансирането;
  
• 
  времева рамка на изпълнението на дейностите.

  Има обща декларация, че отговорността на МТИТС трябва да бъде споделена с МРРБ и общините, без обаче това да бъде достатъчно подробно специфицирано и разписано.

  
  

Другият елемент третиращ транспорта е Приоритет 8: Подобряване на транспортната свързаност и достъпа до пазари със следните подприоритети:

• 
  Ограничаване на вредните емисии и замърсяването от транспортния сектор, както и неблагоприятното влияние върху климата - изграждане и въвеждане в експлоатация на интелигентни транспортни системи по републиканската пътна мрежа и вътрешноградския транспорт в големите градове; увеличаване дела на биогоривата за автомобилния транспорт; развитие и стимулиране на ползването на „хибриден” и електрически автомобилен транспорт; въвеждане на евростандартите за лекотоварни и тежкотоварни автомобили по отношение на емисиите на прахови частици и азотен оксид; разработване на стратегически карти на шума за основни пътни артерии, основни ж.п. линии и основни летища;
  
• 
  Създаване на благоприятна среда и предпоставки за съществен ръст на превозите с интермодален транспорт - относително намаляване на пътуванията с лични моторни превозни средства, чрез стимулиране на комбинираното ползване на масовия обществен транспорт; разработване и прилагане на политика, стимулираща ползването на воден и железопътен транспорт;
  
• 
  Обновяване и модернизация на транспортния парк, инсталациите и съоръженията – разработване на политика за стимулиране обновяването на транспортния парк; модернизация на подвижния състав в железопътния сектор; модернизация на транспортния парк в автомобилния сектор; поетапно въвеждане на техническите спецификации за оперативна съвместимост.
  

• 
  Развитие на интегрирани мрежи и услуги за обществен транспорт, координиране на разписанията на различните видове транспорт;
  
• 
  Оптимизиране на обществения пътнически транспорт в крайградските зони на големите селищни агломерации - оптимизиране на транспортните схеми и тяхното интегриране; координиране на разписанията на различните видове транспорт;
  
• 
  Устойчиво финансиране на масовия обществен транспорт - прилагане на гъвкава тарифна политика; контрол върху самотаксуването; внедряване на интегрирани системи за таксуване.
  

В този документ има изведен Приоритет 4.1. Интегрирано устойчиво градско развитие и укрепване на полицентричната мрежа от градове, Специфична цел 1: Интегрирано обновяване и развитие на градовете и подобряване качеството на градската среда, където е визирано конкретно развитието на интегрирания екологичен градски транспорт. Специфична цел 2: Подобряване на благоустройството, транспортната и комуникационната свързаност в агломерационните ареали на големите градове.

От посочените общи индикатори за оценка, релевантните са:

• 
  повишаване на енергийната ефективност;
  
• 
  е
  Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г.
  мисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението - т/ човек/ година.

  Документът е сравнително общ и може да се използва само като референтен по отношение на целеполагането и част от индикаторите.

  
  

Това е отразено и в един от факторите, формиращи визията за пространствено развитие, а именно „Балансираното и устойчиво интегрирано развитие, постигнато чрез рационално организирана икономическа, социална, транспортна, инженерна, културна и туристическа инфраструктура и осигуряващо интелигентен икономически растеж, адаптивност към промените и равнопоставеност“.

Следните основните фактори са изведени, като забавящи агломерирането:

• 
  са демографският спад;
  
• 
  икономическата криза;
  
• 
  изоставането в обслужващата сфера и в обществения транспорт.
  

Приоритетните оси и операции, заложени в ОПИТИ 2014-2020 са съсредоточени върху магистралите от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), първокласните и някои второкласни пътища, които са част от TEN-T мрежата, но не и към градския транспорт.

С
Оперативна програма „Региони в растеж” 2014-2020 г.
ъщото важи и за другия документ – разгледана е републиканската пътна мрежа, но масовия градски обществен транспорт в големите градове на страната не е третиран.

Установено беше, че няма отделен стратегически или планов документ за градския транспорт на национално ниво. Има документи в свързани области като транспорт, околна среда, регионално и пространствено развитие. В най- голяма степен проблемите на градския транспорт са засегнати в ОПРР 2014-2020 г. и по- конкретно в Приоритетна ос 1: Устойчиво и интегрирано градско развитие, Операция 1.5: Системи за устойчив градски транспорт.

Специфична цел на Приоритетната ос е: Да се подпомогне развитието на устойчиви, свързани, достъпни градски центрове, които да бъдат привлекателни за жителите, посетителите, инвеститорите, приходящите работещи в тях и да се превърнат в двигател за повишаване конкурентоспособността на регионите.

Конкретните цели на операцията са:

• 
  Създаване на по-ефективен и бърз градски транспорт с по-малко потребление на енергия;
  
• 
  Изграждане на по-достъпна вторична инфраструктура на обществените транспортни мрежи и въвеждане на природосъобразни видове градски транспорт;
  
• 
  Повишаване на привлекателността на обществения градски транспорт;
  
• 
  Въвеждането на ефективна автоматизирана система за управление на трафика и контрол на транспортните процеси;
  
• 
  Осигуряване на социално включване и равен достъп на групите в неравностойно положение.
  

В процеса на разработване на ОПРР 2014-2020 г. са предлагани и разглеждани различни индикатори в зависимост от приоритетните оси или цели които са били дефинирани. По-долу са дадени тези от тях, които считаме, че имат отношение към тази стратегическа рамка. Някои от приоритетите или индикаторите понастоящем са отпаднали или са модифицирани в последното издание на ОПРР.

По инвестиционния приоритет “Предоставяне на подкрепа за енергийната ефективност и за използването на енергия от възобновяеми източници в публични инфраструктури, включително в публични сгради и в жилищния сектор” (ИП1) индикаторите за продукт и резултат са показани на следващата фигура.


Източник:Обсъждане на индикатори по ОПРР 2014-2020 г., Шесто заседание на Тематична работна група за разработване на оперативна програма за регионално развитие 2014-2020 г., 18 декември 2012 г., гр.София.

Фиг.2. Индикатори по ИП 1 на ОПРР 2014-2020 г.

По инвестиционния приоритет „Разработване на екологосъобразни и нисковъглеродни транспортни системи и насърчаване на устойчиво развита градска мобилност” (ИП6) индикаторите за продукт и резултат са показани на следващата фигура.

В последствие за ИП 5. Насърчаване на нисковъглеродни стратегии за всички типове територии, и особено градските райони, включително насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност и смекчаване на съответните адаптационни мерки, СЦ 1. Подобряване на качеството на въздуха в градовете, чрез подобрена градска мобилност и повишаване дела на електротранспорта са предложени следните индикатори:

• 
  увеличен дял на електротранспорта от обема на градските превози, %;
  
• 
  обща дължина на подкрепените линии на градски транспорт, км.
  

Както се вижда от цитираните по-горе документи, постепенния процес на обобщение и специфициране на оси-цели-индикатори в ОПРР, практически е довел до намаляване на броя на тези индикатори, които са конкретно насочени към оценка на резултатите от Операция 1.5: Системи за устойчив градски транспорт.

Независимо от това, при фомулиране на индикаторите в настоящата рамка, ще бъдат взети предвид всички изброени до тук индикатори.

Н

3. 
   О
   План за развитие на Община Плевен 2014-2020
   бластни и общински стратегически документи
   

Няма ясно посочени проблеми и набелязани мерки за тяхното решаване.

След направения от нас преглед от ОПР могат да да бъдат изведени следните проблеми:

Инфраструктура

• 
  липсва източен обходен път на града, което натоварва допълнително градската транспортна мрежа с транзитен трафик;
  
• 
  наличната улична мрежа в кв. ж.к. „Кайлъка“ и ж.к. „Дружба“ не е достатъчна;
  
• 
  състоянието на настилките на улиците и на мостовите съоръжения не е добро;
  
• 
  съществуващите кръстовища не провеждат достатъчно ефективно наличното движение;
  
• 
  има места с повишена аварийност и концентрация на пътно-транспортни произшествия (ПТП);
  
• 
  страничните обиколни улици се избягват от трафика и той преминава директно през центъра на града;
  
• 
  средствата за подобравяне на състоянието на уличната мрежа са недостатъчни.