Доклад 1: Стратегическа рамка за дългосрОчно планиране и прогнозиране 2015 г



страница3/6
Дата30.11.2018
Размер1.73 Mb.
#106099
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6

Подвижен състав

Констатацията е, че най-общо автомобилния парк е остарял и не отговаря на съвременните изисквания за минимално количество на отделяните вредни газове в атмосферата.



Организация и управление

  • организацията на движение не е достатъчно ефективна, включително режима за паркиране;

  • човешкия потенциал за управление на общинската инфраструктура не е достатъчен;

Екология и жизнен стандарт

  • като слаба страна е отчетено намаляването на населението;

  • отчетено е замърсяване с ФПЧ от битовото отопление и от движението на транспортни средства;



  • шумът, създаван от движението на МПС е трайно задържан на ниво средно с 15% по-високо от нормата в 70% от измервателните пунктове;

В този документ са формулирани 4 основни стратегически цели и съответните конкретни мерки към тях. Тяхната връзка и отношение към МГОТ и настоящата стратегическа рамка е показано в следващата таблица:

Таблица 4. Съответствие с ОПР на Плевен 2014-2020.

Стратегическа цел 1.

Ускоряване на социално-икономическото развитие на общината.

Приоритет 1.1.Модерна градска икономика, базирана на знанието

Приоритет 1.2.Стимулиране на предприемачеството



Стратегическа цел 2. Оптимизиране на пространствената организация и инфраструктурното осигуряване на общинската територия

Приоритет 2.1.Усъвършенстване на териториалното устройство и пространственото развитие.

Приоритет 2.2.Инфраструктурно осигуряване на територията

Приоритет 2.3.Опазване на околната среда, ресурсна и енергийна ефективност


Стратегическа цел 4.

Повишаване на административния капацитет и подобряване качеството на предоставяните услуги за гражданите и бизнеса

Приоритет 4.1. Развитие на административния капацитет на общинската администрация

Приоритет 4.2.Подобряване на услугите за гражданите и бизнеса



В ОПР няма количествено или качествено измерими показатели или индикатори, с помощта да бъде оценявано изпълнението на мерките и специфичните цели по набелязаните приоритети, по отношение на МГОТ. Липсват респективно и съответните базови и целеви стойности, както и начините за тяхното отчитане или наблюдение. Това което може да бъде използвано са общите показатели за изпълнение по отношение на инфраструктурата и екологията, а именно:

  • обща дължина на реконструирани или подобрени пътища;

  • емисии на парникови газове (приравнени към CO2 еквивалент) на жител от населението.

Заложен и следния конкретен проект: „Изграждане на автоматизирани системи за управление на транспортните потоци по светофарно регулираните кръстовища”.

Д
Стратегия за управление на общинската собственост


окато в ОПР все пак има общо формулиране на проблеми свързани с МГОТ, то по отношение управлението на активите и собствеността, необходима за извършване на тази специфична обществена услуга – превоз на гражданите, анализ и мерки в този документ липсват. Предвид на това, препоръчваме в следващата стратегия за управление на собствеността да се обърне специално внимание и на елементите на МГОТ, в две насоки: намаляване на разходите за поддръжка и експлоатация и увеличаване на приходите.

Намаляване на разходите:

  • саниране на сгради, необходими за извършване на управленските дейности.

  • използване на по-малко енергоемки технологии, горива, оборудване и подвижен състав.



  • използване на по-ефективни и дълготрайни решения за текущ, превантивен ремонт и поддържане, като материали и краен завършен продукт;

  • въвеждане на система за експлоатация и поддръжка, базирана на показатели на изпълнение.

Увеличаване на приходите:

  • от външна реклама по маршрути и спирки на МГОТ и преместваеми търговски обекти по тях;

  • от по-ефективно прилагане на таксовата политика за извършване на транспортни услуги, включително платено паркиране в централната градска част;

  • чрез отдаване на имоти и сгради по наем или на концесия;

  • продаване на имоти, сгради или оборудване, които не се използват;

  • увеличаване на стойността на имоти в резултат на подобряване на общественото обслужване до тях, например, чрез разкриване на нови линии за градски транспорт;

  • въвеждане на информационни системи за управление на собствеността;

  • подобряване на контрола и управлението на общинските дружества;

  • използване на публично-частното партньорство.

За да бъдат реализирани горецитираните дейности е необходимо да се:

  • остойностят всички активи, включени в системата на градския транспорт;

  • извършва ежегоден анализ и стойносттна оценка относно необходимостта от придобиване/изграждане на нови активи, саниране, възстановяване, рехабилитация и текущ ремонт на съществуващите;

  • оценят елементите от системата на МГОТ, които генерират най-големите разходи и предложение за тяхното редуциране;

  • направи маркетингово проучване на възможностите за получаване на приходи от външна реклама и преместваеми търговски обекти по спирките;

  • реновират активите преди продажба, с оглед повишаване на тяхната продажна цена;

  • разработят конкретни базови и целеви стойности на необходимите показатели за състоянието и използването на собствеността в МГОТ – имоти, улици, контактна мрежа, подвижен състав, сграден фонд и др.

Инфраструктура

По отношение на инфраструктурата в тази общинска стратагия са посочени извършените текущи ремонти по улици и стойност. Това което липсва е информация за разходоефективността във връзка с извършеното или казано по друг начин - оценка на състоянието на настилките на улиците преди и след извършване на текущия ремонт и получаване на информация за това, колко точно струва възстановяването на улиците от едно състояние към това, което е необходимо за извършване на транспортните услуги. Няма дефинирани показатели за следене на състоянието и за изпълнението на текущия ремонт, които да са икономически обвързани със значението на съответната улица или натоварването по нея.

Посочен е и един конкретен проект, който засяга МГОТ частично, а именно: „Организация на уличното движение за подобряване на физическата среда в град Плевен”. Този проект е посочен декларативно с име и стойност, без съответните показатели или индикатори за изпълнение или отчитане на резултати.

Подвижния състав, организацията и управлението, екологията и жизненя стандарт са представени общо и конкретни проблеми свързани с МГОТ не могат да бъдат идентифицирани.

В този документ са формулирани основни, оперативни и специфични цели, както и приоритети за тяхното постигане, посредством изпълнението на определени мерки.

Релевантните към настоящата стратегическа рамка са показани в следващата таблица.

Таблица 5. Съответствие с цели, приоритети и мерки от СУОС.

Цел

приоритет

мярка

Основна

специфична

оперативна

Повишаване на инвестицион-ния потенциал на Общината, чрез ефективно, ефикасно и прозрачно управление на общинската собственост

СЦ1.Оптимизиране управлението и разпореждането на общинската собственост за повишаване на приходите от нейното изпълнение.

СЦ2.Поддържане и подобряване на обема и състоянието на общинската собственост и придобиване на общинска собственост.

СЦ3.Обвързване на обема и състоянието на общинската собственост с настоящите и бъдещи нужди на Общината за устойчиво развитие и предоставяне на публични услуги.

ОЦ1.Увеличаване на общинската собственост чрез проучване и актуване на нови имоти.

ОЦ3.Подобряване на състоянието, ремонт, модернизация на имотите, общинска собственост.

ОЦ4.По-висока степен на задоволяване на реалните обществени нужди и интереси, свързани с общинската собственост.

ОЦ5.Активно използване на европейските фондове

ПРИОРИТЕТ I.Повишаване приходите за Общината от стопанисването на общинската собственост.

Изготвяне на ежегодна годишна програма за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост

ПРИОРИТЕТ II.Съхраняване и подобряване на състоянието на общинската собственост.

Саниране и модернизиране на сградите - общинска собственост, намаляване на топлинните загуби в общинските сгради с подобряване на енергийните им характеристики, осигуряване на отоплителни системи с висока ефективност.

Изграждане и подобряване на качеството на общинската пътната мрежа.



ПРИОРИТЕТ III.Ефективно използване на общинската собственост за подготовка и реализация на печеливши проекти по Структурните фондове на Европейския съюз.

Подготовка и реализиране на проекти по ОПРР.

Операция 1.3.Подобряване на физическата среда и превенция на риска.

Операция 1.4.Системи за устойчив градски транспорт.

ПРИОРИТЕТ IV.Гарантиране на прозрачност и публичност при управление и разпореждане с общинска собственост.

Усъвършенстване на ползваната информационна система по регистрирането и управлението на общинската собственост.

ПРИОРИТЕТ V.Оптимизиране на управлението на общинския капитал в търговските дружества.

Подобряване на управлението в търговски дружества, в които Община Плевен е едноличен собственик на капитала.

В
Програма за развитие на туризма в Община Плевен 2012-2015 г.
този документ приноса или проблемите в МГОТ при предоставянето на транспортни услуги свързани с туризма не са анализирани. Който и да е туристически продукт не би могъл да се реализира без съответното транспортно обслужване, а именно:


  • организиране на обществен или специализиран превоз по маршрути със значими туристически обекти и атракции;

  • комбиниране и съчетаване в един билет на таксата за пътуване и вход в туристически и/или културни обекти;

  • осигуряване при необходимост на съответните възможности за паркиране в близост до атрактивни обекти.

От формулираните цели единствено СЦ3: Разработване на специфични туристически продукти с потенциал и конкурентоспособност и провеждане на маркетингова дейност за предлагане на пакет услуги на организирани и неорганизирани туристи в съответствие с тенденциите и потребностите на пазара, има отношение към градския транспорт и то само при положение, че се предложи обща „пакетна“ услуга на посещение и транспорт до туристически обекти.

В
Стратегически документи за опазване на околната среда


прегледа са обхванати следните документи:

  • Стратегическа шумова карта на град Плевен;

  • Програма за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества (ФПЧ) за територията на гр. Плевен;



  • Общинска програма за опазване на околната среда.

В горецитираните документи за опазване на околната среда ясно са посочени проблемите при замърсяването на околната среда. Формулирани са също така и конкретни мерки, насочени към инфраструктурата и подвижния състав, а именно:

Инфраструктура

  • подмяна на покритието на уличните настилки с такива с по-нисък вторичен унос и изпълнение на по-ефективни системи за изнасянето му посредством повърхностно отводняване;

  • увеличаване честотата и удължаване на периода на миене и отстраняване на прах от улиците;

  • повишаване на енергийната ефективност и стимулиране на топлоизолирането на сградите.

  • изграждане на велосипедна инфраструктура;

  • мерки за намаляване на шумовото натоварване и запазване на тихите зони.

Подвижен състав и начин на движение

  • ограничаване употребата на МПС с високи нива на емисии;

  • въвеждане на подвижен състав с ниски нива на излъчване на емисии;

  • ограничаване употребата на личен автомобилен транспорт;

  • увеличаване използването на масовия градски транспорт;



  • намаляване на общата интезивност на движение в централните градски части и участието на товарния транспорт;

  • въвеждане на непрекъсното и циклично предимство и увеличаване пропускателната способност на уличната мрежа;

  • оптимизиране и актуализация на транспортната схема;

  • използване на подвижен състав с по-ниски нива на шум.

Формулирани са и показатели, които могат да бъдат използвани за отчитане на ефекта от изпълнението на мерките свързани с опазване на околната среда, които са:

  • % от населението изложено на шум над допустимите нива за L24 и Lнощ;

  • % намаление на средногодишна стойност на показателя за финни прахови частици ФПЧ10 (g/m3);

  • % намаление на средногодишната стойност на концентрацията на CO2, CO, NOx и PM.

В
Общински програми за енергийна ефективност, използване на ВЕИ и биогорива
общинските програми за енергийна ефективност и използване на ВЕИ и биогорива проблемите свързани с градския транспорт са посочени в контекста на енрегийната ефективност, а именно:

  • Приоритет 1.Изграждане и развитие на устойчива енергийна инфраструктура, Специфична цел 1.1: Повишаване на енергийната ефективност в публичната инфраструктура, Мярка - Намаляване въглеродните емисии от публичната инфраструктура;

  • Приоритет 1.Ускоряване на икономическото развитие и повишаване на инвестиционната атрактивност на Общината чрез подобряване на достъпността, осигуряване на услуги с адекватно качество и запазване на екологичния потенциал, Мярка 1.2.4.Подобряване на енергийната ефективност и развитие на модели за нискоенергийно потребление чрез използване на алтернативни енергийни източници.

В програмата за енергийна ефективно има посочени и проекти, част от които които са намерили своята реализация в текущия проект за интегриран градски транспорт.

Приоритет 1 Прилагане на интегриран пакет от мерки за подобряване на енергийната ефективност на общинския сграден фонд. Повишаване на енергийната ефективност с 20% в обектите, които се издържат чрез общинския бюджет, Цел 1.3 Повишаване на енергийната ефективност на градския транспорт.

Очаквани резултати


  • подобряване на качеството на транспортното обслужване;

  • намаляване на средната продължителност на трудовите пътувания в рамките на Общината с 10%;

  • неинвестиционни дейности.

1.3.1 Актуализация на транспортно – комуникационния план на Общината за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на средната продължителност на транспортните пътувания

1.3.2 Информационна кампания сред населението и въвеждане на стимули за насърчаване на използването на обществения транспорт



Инвестиционни проекти:

1.Разширение на тролейната мрежа към ж.к. „Кайлъка” и ІХ квартал.

2.Въвеждане на система за управление на градския транспорт – в изпълнение.

3. Изграждане на информационна система на спирките и в тролейбусите – в изпълнение.

4.Изграждане на интелигентна система за управление на транспорта – в изпълнение.

5.Реконструкция на съществуваща контактна мрежа и подмяна на електромеханични стрелки с механични – в изпълнение.

Само част от посочените индикатори са измерими и подходящи за настоящата стратегическа рамка, а някои от тях е по-добре да бъдат дефинирани като мерки, а не като показатели, както това е показано по-долу:


  • Въведена автоматизирана система за управление на трафика – прекалено е общ, резултата не се измерва;

  • Намалени ПТП средногодишно с 30% - подходящ е, но е общ, по-добре е да се отчита броя на убити и ранени;

  • Изградени велоалеи – зададен е общо, би трябвала да се отчита тяхната дължина;

  • Актуализирани транспортни схеми - прекалено е общ, резултата не се измерва, по подходящо е да бъде мярка а не показател;

В
Общинска стратегия за обществен ред и сигурност и

Програма за подобряване безопасността на движението по пътищата


общинските документи за сигурност и безопасност проблемите свързани с градския транспорт са посочени общо без от тях да произлизат допълнителни и конкретни цели, мерки или индикатори, които да е необходимо да се отразят в настоящата стратегическа рамка. Заложените цели за намаляване на убитите и ранените, кореспондират с националните и европейските, както и с показателите посредством които се отчитат. И тук имаме заложени конкретни проекти, за изпълнение, за които обаче не е ясно от къде и могат ли да бъдат финансирани. Значителна част от проектите са свързани с градския транспорт, но това не означава, че са включени заради сигурността и безопасността, защото приноса им би бил не особено голям. Свързаните с интегрирания градски транспорт са:

  • изграждане на център за управление на движението и обществения транспорт – в изпълнение;

  • изграждане на тролейбусно депо – в изпълнение;

  • изграждане на система за позициониране на тролейбусите – в изпълнение;

  • изграждане на система за оповестяване на спирките от обществения транспорт и в превозните средства – в изпълнение;

  • изграждане на нова тролейбусна мрежа – в изпълнение;

  • изграждане на велосипедни алеи – в изпълнение, частично;

  • рехабилитация и ремонт на уличната мрежа, вкл. изграждане на нови светофарни уредби – не е ясно каква част е изпълнена – няма показатели и оценка;

  • обезопасяване на места с концентрация на ПТП, пешеходното движение, зетски и учабни заведения – не е ясно каква част е изпълнена – няма показатели и оценка.

В
Общинска стратегия за развитие на социалните услуги
този документ практически градския транспорт не е засегнат.

И


Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Плевен
ПГВР на Плевен по отношение на градския транспорт се базира на предпроектното проучване за модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в град Плевен от 2010 г., поради което е разработен достатъчно подробно и ориентирано към проблемите на градския транспорт. В него се праделагат вече проучени и утвърдени мерки и проекти.

Обобщено всички горецитирани стратегически документи и тяхното взаимодействие с настоящата стратегическа рамка е показано на следващата фигура





Фиг. 2. Стратегически и планови документи на Община Плевен

От прегледа на националните стратегически документи могат да се направят следните изводи:



  • във всички документи има добра йерахическа подчиненост и целите в тях съответстват на общоевропейските цели;



  • голяма част от целите обаче, са общи и не са конкретизирани в достатъчна степен на ниво Област и Община;

  • целите са формулирани като общи, стратегически, специфични, тематични и др. – разнообразие, което създава повече усложнения, отколкото улеснения при използването им;

  • липсата на цели, ориентирани директно към масовия градски обществен транспорт, води след това и до липса на съответните индикатори, или показатели за оценка на мерките и резултатите – такива липсват и в документите с национално значение;

  • след целеполагането, обикновено се преминава към приоритетни оси и мерки, което също така невинаги е добре обосновано;

  • липсва оценка (или необходимото внимание) относно експлоатацията и поддръжката, както на инфраструктурата, така и на подвижния състав, което оказва сериозно влияние върху устойчивостта на проектите;

  • липсват новите видове транспорт – с хибридно или електро задвижване;

  • липсва внедряването и използването на информационните и интелигентните транспортни системи;

  • подценен е екологичния фокус - връзката между мерките от стратегическите документи за опазване на околната среда и тези за развитие на транспорта, както и необходимите ресурси (административни и финансови) за тяхната реализация;

  • само в единични документи е посочен механизъм за мониторинг и оценка.

От прегледа на документите в общината могат да се направят следните основни заключения:

  • Областната стратегия не засяга достатъчно градския транспорт и не дава ясни насоки за неговото подобряване на територията на Плевен;

  • Общия устройствен план на Плевен не поставя нови конкретни цели или изисквания за подобряване или модернизация на градския транспорт. В него на практика са отразени предложенията, заложени в предпроектното проучване само за настоящия програмен период до 2014 г. – т.е. документа не може да бъде използван за стратегически цели;

  • най-подробно и ориентирано към проблемите на градския транспорт е разработен ИПГВР;

  • и в ИПГВР за град Плевен, отново само е констатирано какво ще бъде извършено по отношение на МГОТ до 2014 г., без да има предложение за изпълнение на проекти в следващия програмен период 2014-2020 г. – т.е. липсва визия за бъдещето;

  • има предложение за „Насърчаване на нисковъглеродни стратегии за всички типове територии, и особено градските райони, включително насърчаване на устойчива мултимодална градска мобилност и смекчаване на съответните адаптационни мерки” в рамките на 3% от общия бюджет, което обаче не е подкрепено с конкретни проекти или обосновка;

  • навсякъде отново се говори само за инвестиционни приоритети, но не и за това как след това ще се експлоатира и поддържа създаденото – т.е. устойчивостта се подлага на риск;

  • управлението на общинската собственост, като част от общия процес на управление на градския транспорт, също е подценена във всички налични стратегически и планови документи.

    1. Критичен преглед на анализа на търсенето, включително прогнозните модели и проучвания на трафика

Към настоящия момент анализ на търсенето по отношение на градския транспорт в Певен има единствено в предпроектното проучване за модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в град Плевен от 2010 г. Извършеният анализ е направен професионално, като са отчетени всички фактори влияещи върху търсенето. Използван е достатъчно подробен и добре калибриран модел за прогнозиране на трафика, който отговаря на международните стандарти. За целите на проучването и обосновката на вариантите за модернизация на градския транспорт до 2014 г. всичко е извършено с необходимото качество. С негова помощ е направен и анализ на текущотто състояние по отношение на функциите на териториите и разпределението на пътуванията към 2010 и 2020 г във вариантите със и без проект.

Това, което липсва от гледна точка на стратегическата рамка е, че горецитирания анализ на търсенето (вкл. модела, който е неразделна част от него) е направен с оглед на конкретното предпроектно проучване, но не и за използването му в бъдеще за обосновка на стратегически цели или планови мерки и проекти през следващия програмен период 2014-2020 г.



Това е така защото:

  • анализа и модела са разработени при базова година 2010 г.;

  • модела не е предоставен на Община Плевен за ползване и актуализация;

  • Община Плевен няма нужния капацитет да актуализира или ползва модела и да прави свои собствени прогнози.

С оглед на обосновката на бъдещи проекти за модернизация или реновиране на елементи, свързани с градската мобилност, Община Плевен има възможност да избере между два основни подхода:

  • създаване, поддържане, регулярно актуализиране и използване на модел на трафика и МГОТ със собствени ресурси (което се извършваше от общинските проектантски организации в страната преди 1989 г.);

  • изнасяне извън Общината (възлагане) на дейностите по създаване, поддържане и актуализиране на модела и регулярно получаване на актуални данни за търсенето и предлагането на транспортни услуги, както и прогнози за тяхната промяна във времето.

Поради необходимостта от комплексни действия от една страна и едновременно много тясна експертиза за работа със специализиран софтуер, към настоящия момент като по-реалистичен се очертава втория подход. Текущия материал е разработен при предпоставката за възприемане на така предложения втори вариант.

    1. Преглед на опциите, разгледани и анализирани по текущата ОПРР

Данни за опциите за модернизация на МГОТ, по текущата ОПРР има отново в предпроектното проучване за модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в град Плевен от 2010 г. Установено беше, че поради липса на зрялост на условията и/или недостатъчни ресурси има две групи от възможности, които не са реализирани:

  • изцяло отхвърлени или нереализирани в рамките на текущия програмен период, поради липса на ресурси или нисък приоритет;

  • частично изпълнени или оставени за изпълнение на етапи или фази от отделни компоненти (например велоалеи) за следващия програмен период 2014 – 2020 г., основно поради липса на финансови ресурси.

Нереализираните възможности, които могат да бъдат обект на изпълнение през следващия програмен период са следните:

  • система за електронно таксуване и тарифна политика;

  • оптимизиране на съществуващата транспортна схема;

  • обновяване или изграждане на съпътстваща инфраструктура;

  • система за управление на транспортната инфраструктура;

  • мерки за подобряване на околната среда.

Надграждане на предвидените за изпълнение компоненти до 2015 г. може да се търси в следните посоки:

  • подмяна на подвижен състав;

  • интелигентна система за управление на трафика;

  • велоалеи;

  • подобряване на условията за паркиране;

  • безопасност на движението;

  • развитие на необходимия административен капацитет;

  • облагородяване на спирките на обществения транспорт;

  • система за управление на обществения транспорт.

    1. Преглед на тарифната политика

Към настоящия момент цените за превоз на пътници се определят по определена тарифа и в съотвествие с Договор за обществен превоз на пътници, сключен между Община Плевен и „Тролейбусен транспорт” ЕООД.

В приложение 1 към договора е предложена „Методика за определяне на цените на превозните документи“.

Съгласно тази методика основните ценообразуващи елементи са:


  • Тарифа, одобрена от Общината;

  • Инфлационно индексиране;

  • Механизъм за максимално допустими цени на едномесечни превозни документи за една и всички тролейбусни линии.

Като изключим инфлационното индексиране нашия коментар е насочен към другите два елемента.

В това приложение тарифата само е посочена без да е ясно специфицирана. От отчета изискван в Приложение 3 се разбира, че става дума за тарифна стафка на пътникокилометър и формиране на цена на еднопосочно пътуване, а не на изминато разстояние.



Без да е изрично посочено, се подразбира, че при ценообразуването се използва разходно-калкулативния метод, основан на определяне на разходите за извършване на превозите, респективно себестойността плюс определен процент разумна печалба. Това което е недостатъчно ясно и добре дефинирано в договорните документи са подробностите и детайлите, които да дадат възможност на Общината да упражнява управленската си функция по отношение на таксовата политика. Това е така защото поради характера на обществения превоз тази услуга винаги трябва да се подпомага, което в нашата държава се извършва посредством компенсации и субсидии. Тези елементи също се изискват в Приложение 3 на Договора, но неяснотата се поражда от нормативно обусловения в нашата страна различен начин на отчитане и начисляване на разходи и приходи, а именно:

  • тарифната ставка (включваща всички разходи и основна ценообразуваща в превозния документ) е в лв. на пътникокилометър;

  • приходите от билети и карти се формират на база брой пътници или еднопосочни пътувания, без да се държи сметка за изминатите километри;

  • субсидиите се формират основно на база пробег или изминати колометри, без да се държи сметка за броя превозени пътници;

  • компенсациите са за конкретни групи пътници – т.е. на пътник;

Причините за възникване на неясноти или проблеми при този запис във договора са:

  1. В договора не е посочен механизма за определяне на тарифната ставка, при който като изключим разходите, които са еднозначно определими, то не е ясно как се разпределят на пътникокилометър. Докато изминатите километри се определят на базата на постоянни величини, като брой курсове и дължина на линията, то броят на пътниците е променлив. Много е важно например дали ставката се изчислява възоснова на пълния капацитет на превозното средство (бр. пътници) или възоснова на среден коефициент на използване, отразяващ действителното натоварване на линията. Тук е и основният момент при съвместяване на стойността на пътникокилометъра с тази само на километър – субсидиите.

  2. Липсва по-детайлно описание на процеса на подпомагане, освен това, което се изисква в отчета. По-голямата степен на подробност е необходима защото:

  • загубите по линиите са различни;

  • обикновенно изплащането на субсидиите не отчита дублирането и припокриването на линиите, а само пробега по тях;

  • субсидирането практически не отчита пътникопотока и изминатото от него разстояние – т.е степентта на използване на капацитет на подвижния състав.

Нашата препоръка е да се отдели внимание на горецитираните елементи и те да бъдат по-подробно специфицирани.

    1. Анализ от гледна точка на увеличаване на жизнения стандарт

Увеличаването на жизнения стандарт на населението може да се търси в следните насоки:

  • подобряване на комфорта на пътуване – климатизация и удобство;

  • разширяване на обслужването посредством покриване на допълнителни територии, които не са обслужени до момента;

  • повишаване на скоростта на придвижване, посредством оптимизиране на транспортната схема, разположението на спирките и осигуряване на приоритет на МГОТ по кръстовищата;

  • намаляване на относителната цена на превоза в сравнение със средния доход на гражданите.

    1. Проблеми и причини

След направения преглед се установи, че основните проблеми, които престоят да бъдат решени са:

  • Намаляване на пътуванията;

  • Подновяването на останалата част от подвижния състав, след изпълнението на мерките по този програмен период (т.е. половината от него) и създаването на уловия за неговото периодично реновиране или възстановяване;

  • Оптимизиране на съществуващата транспортна схема и намаляване на интервалите на следване;

  • Актуализиране на нормативната уредба и начина на таксуване;

  • Оптимизиране на управлението на общинската собственост и експлоатацията на инфраструктурата и подвижния състав;

  • Намаляване на замърсяването на околната среда;

  • Повишаване на безопасността.

    Каталог: uploads -> posts


    Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница