Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите

„Течна (разтворена) фракция” означава процесно определена фракция от необработената вода, от която са отделени твърдите частици, по съответния метод.

„Суспензирано нехомогенно вещество” (СНВ) означава нехомогенната твърда фракция на необработената водна проба, след сепариране по съответния метод.

„Обща концентрация на аналита” означава общата концентрация на аналита в необработената водна проба, представляваща разтворената концентрацията, плюс концентрацията в твърдите частици на аналита.

„Разтворена концентрация на аналита” представлява концентрацията на аналита в течна (разтворена) фаза в необработената водна проба.

„Концентрация на аналита в твърдите частици” означава концентрацията на аналита в СНВ.

Едно вещество се счита за изхвърлено в речния басейн, когато то е вкарано от точков или дифузен източник или чрез инцидентни изпускания.

Мрежата за мониторинг на повърхностните води трябва да бъде установена в съответствие с изискванията на член 8 от Рамковата директива за водите (РДВ). Мрежата за мониторинг трябва да бъде проектирана така, че да осигурява последователен и изчерпателен преглед на екологичното и химично състояние в рамките на всеки речен басейн.

На базата на характеристиките на оценката на въздействието, извършена в съответствие с член 5 и приложение ІІ към РДВ, държавите-членки трябва да определят за всеки период от плана за управление на речния басейн три вида програми за мониторинг:

• 
  наблюдателна програма за мониторинг;
  
• 
  оперативна програма за мониторинги;
  
• 
  ако е необходимо, изследователска програма за мониторинг.
  

За определяне на стратегията за мониторинг трябва да бъде използвана цялата налична информация за химическото натоварване и въздействията. Тази информация трябва да включва свойствата на веществата, оценка на натоварванията и въздействията и допълнителна информация за източниците, напр. данни за емисиите, данни къде и за какво е използвано определено вещество, съществуващи данните от мониторинга от миналото.

В много случаи ще бъде от значение да се използва поетапен подход за проверка, за да се идентифицират безпроблемните области, проблемните области, основните източници и т.н. Този подход може например да започне с изготвянето на преглед на очакваните горещи точки и източници, за да се получи първоначално впечатление за мащаба на проблема. След това може да се извърши по-фокусиран мониторинг, насочен към съответните проблемни области и обекти. За много вещества, скрининг на нивата на водата, както и на флората и фауната с ограничена подвижност и на седиментите, ще бъде най-добрият начин да се получи оптимална информация в рамките на определени ресурси. Когато се идентифицират проблемните области, може да се извърши анализ на ограничен брой водни проби.

Програмите за мониторинг ще трябва да отчитат вариациите във времето и пространството (включително и в дълбочина) в рамките на водния обект. Достатъчен брой проби трябва да бъдат взети и анализирани, за да характеризират адекватно такива вариации и за генериране на значими резултати, с необходимата достоверност.

Може да бъде от полза също и използването на числени модели с достатъчна достоверност и точност, при проектиране на програми за мониторинг.

Документирането на прогресивното намаляване на концентрациите на приоритетните вещества и другите замърсители, както и принципа за липса на влошаване, са ключови елементи в РДВ и изискват подходящ мониторинг на тенденциите. Държавите-членки следва да обмислят това, при определяне на своите програмите за мониторинг. Данните, получени от наблюдателен и оперативен мониторинг, могат да бъдат използвани за тази цел.

В ръководния документ от ОСП № 7 са описани важни принципи на стратегията за пробовземането (2.4, 2.7.2, 5.2.5). В зависимост от целите на мониторинга, за определяне на физико-химичните свойства на веществата, трябва да бъдат вземани проби от водите на водните обекти, седиментите и от флората и фауната.

Създаването на стратегия за мониторинг включва определяне на местата за вземане на проби, честотата и методите на пробовземането. Този избор е компромис между достатъчно на брой проби във времето и пространството, за получаване на смислени резултати с голяма достоверност и ограничаване разходите за мониторинг.

Тъй като създаването на стандарти за качество на околната среда (СКОС) е ограничено за мнозинството от приоритетните вещества само до съдържанието им във вода, принципната матрица за оценка на съответствието² по отношение на СКОС, е за необработената вода или за метали, течната фракция, получена чрез филтрация на необработената водна проба. СКОС в Общността, отнасящи се до концентрации в флората и фауната, са определени само за живак, хексахлорбензен и хексахлорбутадиен. С цел да се позволи на държавите-членки гъвкавост в зависимост от техните стратегии за мониторинг, те могат или да наблюдават и прилагат СКОС за флората и фауната, или да въведат по-строги СКОС за вода, за да се осигури същото ниво на защита, като СКОС за флората и фауната. Освен това, държавите-членки могат да изберат да определят и приложат СКОС за седименти и / или флората и фауната и за други вещества изброени в предложената Директива. Тези СКОС трябва да осигурят най-малко същото ниво на защита, като СКОС за водите.

За другите замърсители, матрицата на анализите трябва да съответства на матрицата, чрез която са определени националните СКОС.
Води / СНВ

Химичното състояние по РДВ се оценява от анализите на водните проби за вещества, с определен критерии за химическото качество на водата. Допълнителните параметри обаче, необходими за оценката на химическото и екологичното състояние, може да се наложи да бъдат анализирани във водата или в други матрици.

Видът на водната проба, която трябва да бъде взета от всяко място, е част от стратегията на програмата за мониторинг. За повечето водни обекти, точкови проби вероятно са подходящи. В специфични ситуации, където концентрациите на замърсители са силно повлияни от условията на потока и временни вариации и ако трябва да се прави оценка на натоварването от замърсяване, може да са необходими други, по-представителни видове проби. Пропорционални на потока или пропорционални на времето проби може да са най-подходящи в такива случаи. В стратифицирани водоеми като езера, някои устия и крайбрежните райони, водни проби могат да бъдат взети на различни дълбочини, за да се създаде по-добра представа за водния стълб, в сравнение с една дълбочина за вземане на проби. Така например, мултипараметрийни сонди (например, ОТД сонди) могат да бъдат използвани за откриване на стратификации.

___________________________________________

a) отчетените средно годишни концентрации или отчетените концентрации на приоритетни вещества / други замърсители, не превишават СКОС определени в Директивата за стандартите за качество на околната среда в областта на политиката за водите, допълваща Директива 2000/60/ЕО.

б) екологичните цели, определени в РДВ - да няма влошаване в състоянието на водния обект, добро химическо състояние на водния обект и обръщане на тенденциите, да бъдат постигнати.
11
В общи линии, надеждни данни за източниците на емисии намаляват разходите за мониторинг, защото те дават добра основа за правилния избор на места за вземане на проби, както и за оптимизиране на техния брой и честотата на пробовземанията.
Вж. в:

Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО, член 16, параграф 7

Доказването на съответствие със СКОС обаче в някои случаи може да се окаже проблематично. Например:

• 
  наличните методи за анализ не са достатъчно чувствителни или точни, за количествено определяне на вещества на необходимото концентрационно ниво (виж 6.1);
  
• 
  водни обекти с високо и променящо се съдържание на СНВ и вариращи свойства (вземането на представителна водна проба става проблемно).
  

За проверка на съответствието на стойностите за флората и фауната със СКОС най-подходящите видове сред рибите, мекотелите, ракообразните и другите биотични елементи трябва да бъдат наблюдавани (това ще бъде разгледано в отделен ръководен документ, виж бележка под линия 3).

В допълнение към оценката на химичното и екологичното състояние, предотвратяването на по-нататъшното влошаване на състоянието на водните екосистеми е друга важна цел на Рамковата директива за водите. Мониторинг на замърсителите в седиментите и флората и фауната могат да бъдат използвани, за да се оцени в дългосрочен план въздействието от антропогенната дейност и по този начин да се оцени постигането на посочената по-горе цел. Това включва определянето на степента и скоростта на промените в нивата на замърсяване на околната среда.

В тези матрици могат да бъдат наблюдавани хидрофобни и липофилни вещества, имащи свойството да се натрупват в седиментите и флората и фауната, за ресурсно ефективен мониторинг на тенденциите с цел:

• 
  да се оцени съответствието с целта за липса на влошаване (концентрациите на веществата са под границата за откриване, намаляващи или стабилни и няма непосредствен риск от нарушаване на РДВ);
  
• 
  да се оценят дългосрочните промени в природните условия и тези, предизвикани от широкомащабна антропогенна дейност;
  

• 
  да се наблюдава непрекъснатото намаляване на концентрациите на приоритетните вещества (ПВ) и постепенното премахване на приоритетните опасни вещества (ПОВ).
  

• 
  определяне съдбата и поведението на замърсителите;
  
• 
  описание на общото състояние на замърсителите и осигуряване на референтни стойности за регионалните и местни програми за мониторинг;
  
• 
  обобщаването на матрици дават интегрирана и по-стабилна мярка за натоварването със замърсители за по-дълъг период от време и следователно, подобрява статистическата достоверност при анализа на времевите серии
  

Ако седиментите или флората и фауната, се използват за мониторинг на тенденциите във времето, се препоръчва, ако е осъществимо, да се определят количествените цели на мониторинга, преди да се стартира програмата за наблюдение. Например, количествените цели могат да бъдат откриване на годишна промяна от 5 % в рамките на период от 10 години, с доверителен интервал 90 %, при ниво на значимост 5 %, с еднокомпонентен тест.

Седиментните проби трябва да се събират с подходяща честота, която ще трябва да се определи на местна основа, когато е уместно, като се вземат предвид скоростта на утаяване на изследвания воден обект и хидроложките условия (напр. наводнения). Типичната честота на вземане на проби ще варира от веднъж на всеки 1 до 3 години за големи реки или устия на реки, които се характеризират с високи скорости на утаяване, до веднъж на всеки 6 години за езера или крайбрежни райони, с много скорости на утаяване.

Местата за мониторинг на седиментните тенденции трябва да бъдат представителни за водния обект или за системата водни обекти. Когато е възможно, вземането на проби трябва да се извършва в неерозирали площи, които са представителни за образуването на утайки. За динамични системи, може да се окаже подходящо да се събират суспензирани вещества за целите на мониторинга.

Ако се използват на флората и фауната за мониторинг на тенденциите, обичайната практика е вземане на проби най-малко веднъж годишно, не по време на размножителния период.

Представителността е основен момент, т.е. колко добре пробата отразява дадена област или колко площ представлява пробата, при дадено ниво на статистическа значимост. Например, важно е вземането на образци за анализ, да става далеч от зоните на смесване, когато точката за вземане на проби е по направлението на значително изхвърляне.

За да се подобри достоверността на програмата за мониторинг, пробите трябва да се събират от области, които се характеризират с относително ниски естествени вариации.
4.3 Използването на модели като инструмент за мониторинг по РДВ

Числените модели са важен инструмент при планирането на стратегиите за мониторинг и проектиране на програмите за мониторинг. Те могат да помогнат да се разберат пространствените и времеви изменения в концентрациите на замърсители. Така например, измервания в седиментите и флората и фауната, в комбинация с модели, могат да бъдат използвани за оценка на концентрациите на разтворените във вода замърсители, особено хидрофобни органични съединения. Подходящо валидирани и тествани модели, могат да осигурят, в рамките на оценките на въздействието и товара, допълнителни доказателства, че СКОС няма да бъдат нарушени в даден воден обект при най-неблагоприятни условия.

Според теорията на разделението, моделите на сродните криви и / или механистичните модели, могат да се използват за оценка на кореспондентите или равновесни концентрации във водата, чрез измерените нива на хидрофобни замърсители във флората и фауната / утайките. По този начин могат да бъдат икономически ефективно сканирани области, чрез сравняване на нивата на замърсяване в седиментите и флората и фауната, за да се идентифицират възможните източници на замърсявания в района.

Моделите на сродните криви са основани на корелацията между данните от химичните измервания и някой определител, докато механистичните модели, са основани на процеса, предизвикващ наблюдаваните данни. Примери за модели на сродните криви са OMEGA (Проект Ребека на ЕС) и BCFWIN (Meylan и други 1999)⁴, а за механистични модели, Модела за биоакумулиране в рибите (Mackay 2001)⁵ и SEDFLEX⁶. Един пример за модел на сродните криви е използването на отношението на факторите на биоакумулиране (ФБА), към парциалния коефициент между октанол и вода (Ков). ФБА са били използвани през последните 25 години за описание на общото увеличаване на концентрацията на органични замърсители, преминаващи от водата във флората и фауната, като ФБА = ХИМИКАЛживотно/ХИМИКАЛвода. Тъй като ФБА зависи линейно от Ков⁷, тази сродна крива може да се използва за изчисляване на концентрацията във водата на химикала, когато са известни концентрацията му във флората и фауната и неговия парциален коефициент. При липса на екологични измервания на химикала във флората, фауната и водата, за да се пресметне ФБА, това сродство, може да бъде използвано също и за оценка на експозицията и риска при нови химикали. Този въпрос е изследван от няколко програми, като например: За регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (РОРОХ)⁸ на ЕС (Европейска комисия, 2004 г.), Канадския Закон за опазване на околната среда (КЗООС) "Списък на битовите вещества (СБВ) (ОКОЛНА СРЕДА КАНАДА 2003)⁹, и оценката на производството на химикали на АООС на САЩ (WALKER и др., 2004 г.)¹⁰.

_____________________________________

Прогностичната способност на моделите е валидна само в рамките и ограниченията определени от техните предположения. Модели с достатъчна степен на достоверност, могат да бъдат полезни при разработване на програмите за мониторинг. Все пак важно е да се определи желаната степен на достоверност и да се обмислят несигурностите, свързани с химичните измервания във флората и фауната / утайките, както и с други параметри използвани в модела. В резултат, прогнозните концентрации във водата могат да варират значително. Чрез анализа на чувствителността на модела, съчетан със знанието за несигурността на измерването, може да бъде оценена достоверността на моделираните концентрации. Степента на достоверност ще зависи от мястото и химическото състояние. От решаващо значение е резултатите от модела да бъдат внимателно документирани. Съществуващите пропуски в познанията трябва да бъдат количествено определени и взети предвид като фактори на несигурност при прилагането на моделите.

При използване на седиментите и флората и фауната като първо скринингово ниво за някои химикали в програмата за мониторинг, измервания на водата може да се намалят. Първоначалния скрийнинг ще помогне да се идентифицират проблемните области и накъде да се насочат усилията, като например последващи водни проби и преки измервания. Този процес осигурява добра основа за използването на модели, където това е уместно.
4.4 Честота на мониторинга

Вж. в:

Рамкова директива за водите 2000/60/ЕО, приложение V 1.3.4

Ръководен документ № 7 – МОНИТОРИНГ ПО РАМКОВАТА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ, 2.1

Събирането на смесени проби (от 24 ч. до една седмица) може да бъде другия вариант за откриване на пикови концентрации на сезонно променливи съединения.

За оценка на замърсителите, които се прехвърлят през границите на държава-членка в морската среда, може да е препоръчителна по-голяма честота за вземане на проби. В случай на точково вземане на проби за вещества, които показват широк спектър на концентрациите, може да бъде оправдано вземането на проби на всеки две седмици т.е. 26 проби на година. Пропорционално на потока или пропорционално на времето вземане на проби може да бъде от полза в подобни случаи.

При определени обстоятелства може да бъде оправдана намалена честотата на пробовземане, дори спиране на мониторинга може да бъде оправдано, ако мониторингът покаже, че концентрациите на веществата са далеч под СКОС, намаляват или са стабилни, без очевиден риск от нарастване.

Посочените в директивата честоти на мониторинг може да не са приложими на практика за преходните и крайбрежните води, скандинавските езера, които могат да бъдат заледени в продължение на няколко месеца, и за средиземноморските реки, които могат да бъдат без вода в продължение на няколко месеца всяка година.