5.1Общ подход за определяне на масивите от данни
Внимание! Ръководството може да се промени с развитието на INSPIRE и WISE
Тази глава е разработена паралелно с развитието на INSPIRE и обсъжданията в ЕК и ЕАОС относно внедряването на препоръките за INSPIRE в WISE. Поради това съдържанието и съветите могат да се променят с развитието на INSPIRE и WISE.
|
Как се разработват спецификации за данните
Спецификациите за данните в WISE са насочени към задоволяване на потребностите на широка аудитория и следва да отговарят на законовите изисквания, както и на техническата страна на ГИС. Спецификациите следва да бъдат достатъчно недвусмислени, така че когато се прилагат от специалистите по ГИС в цяла Европа, те да спомагат за генериране на хармонизирани масиви от данни, които с минимални допълнителни усилия да бъдат преглеждани и анализирани по съпоставим начин.
INSPIRE е насочен към осигуряване инфраструктура за пространствени данни за Европа. INSPIRE развива насоки за процеса на специфициране на данните. Авторският екип "Спецификации за данните" към INSPIRE създаде документа документ "Общ концептуален модел". Следващата фигура (Фигура 5.1.1) от ISO 19109 ("От реалност към географски данни") илюстрира процеса на моделиране.
Фигура 5.1.1 Процес на моделиране на данни (ISO 19109)
5.1.1.1Вселената на дискурса
Процесът на моделиране на данните произхожда от концепциите, открити в областта на интереси, описана като "Вселената на дискурса". Концепциите са определени, например чрез анализ на текстове на законодателството. Целта на прилагане на развитите пространствени данни при WISE обаче е по-широка от простото документиране на спазването на законодателството. По-широката приложимост следователно изисква повече от прост анализ на законовите текстове.
5.1.1.2Концептуален модел
Концептуалният модел трябва да включва всички концепции (не само пространствените обекти) и техните свойства (атрибути, операции и отношения, които съществуват между обектите). В тази част на процеса на моделиране, фокусът е върху общото разбиране и съгласие на концепциите (характеристиките), които участват, включително необходимото ниво на детайлност (резолюция), както и взаимоотношенията между понятията. На този етап не се разглеждат за техническите детайли за изготвяне и т.н. Резултатите за WISE от тази фаза са отчетни формуляри (първи проекти на каталози на характеристиките) и UML диаграми за преглед.
5.1.1.3 Схема за прилагане
Когато е договорено общо разбиране на концепциите, може да се разработи схема за прилагане. Схемата за прилагане е стриктно описание относно това, как Вселената на дискурса трябва да се като данни. Прилагането на схемата приема формата на UML статични структурни диаграми (класови диаграми), подпомогнати от спецификации на данните и речник на данните. "Общият концептуален модел на INSPIRE" препоръчва изразяване на ограниченията в OCL (Език за ограничения на обектите) и включването им в UML диаграми. Въпреки че е за предпочитане за дългосрочното имплементиране в потоците от WISE данни, UML диаграмите в това ръководство не включват ограничения.
5.1.1.4Схеми за докладване
Схемата за прилагане може да се преобразува и да се изрази в логическа форма, описваща структурата на (например) отчитането на данните. Схемите за докладване на WISE до момента прилагат простия подход на файлове с бланки във ESRI формат. Geography Markup Language (GML) може да бъде алтернатива за изразяване на схеми за докладване във форма, независима от разработчика. GML е изискване за съответствие с INSPIRE.
Внимание! Форматът на докладите за ГИС може да се промени
|
Преминаването към GML схеми следва да бъде потвърдено, (вижте глава 5.6)
|
Авторският екип "Спецификация на данните" към INSPIRE разработи проект за документ "Методология за разработване на спецификации за данните за INSPIRE", които съдържа допълнителни подробности за процеса на специфициране на данните.
Принципи, които следва да се прилагат за специфицирането на данните
Член 8 от Директивата INSPIRE посочва набор от принципи (вижте текста по-долу), които се прилагат в контекста на INSPIRE, при определяне на правила за прилагане (специфициране на данни) на данните съгласно приложение I и приложение II на INSPIRE. Освен това, документът "Общ концептуален модел на INSPIRE" препоръчва да се прилага "поддържане на опростен подход" за разработването на правила за специфициране на данните. Простотата трябва да бъде фокус по-специално за два аспекта:
-
Обработката и използването на данните (INSPIRE) трябва да бъдат възможно най-прости за потребителите и техните софтуерни приложения.
-
Преобразуването/хармонизирането на съществуващи масиви от данни трябва да бъде възможно най-просто за доставчиците на данни.
Член 8 на INSPIRE:
1. В случай на пространствени данни, отговарящи на една или повече от темите, изброени в приложение I или II, правилата за прилагане, предвидени в член 7 (1) трябва да отговарят на условията, предвидени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член.
2. Правилата за прилагане трябва да обръщат внимание на следните аспекти на пространствените данни:
(а) обща рамка за уникална идентификация на пространствените обекти, към която да се картографират идентификаторите в националните системи, с оглед осигуряване на оперативна съвместимост между тях;
(б) връзка между пространствените обекти;
(в) основни атрибути и съответните многоезични тезауруси, които обикновено се изискват за политиките, които могат да окажат въздействие върху околната среда;
(г) информация относно времевото измерение на данните;
(д) актуализиране на данните. "
3. Правилата за прилагане трябва да бъдат предвидени така, че да се гарантира съгласуваност между елементите на информацията, които се отнасят за едно и също място, или между елементите на информацията, които се отнасят за един и същ обект, представени в различни мащаби."
4. Правилата за прилагане трябва да бъдат предвидени така, че да гарантират, че информацията, получена в различните
масиви от пространствени данни, е сравнима по отношение на аспектите, посочени в член 7 (4) и в
параграф 2 от настоящия член."
"Общият концептуален моде на INSPIRE" също приема, че голяма част от специфицирането на данните за INSPIRE ще бъде резултат от процеса на хармонизиране на базата на съществуващи спецификации на данни. Ситуацията по отношение на данните в WISE до голяма степен ще се основава на хармонизирането на съществуващите данни.
От първите години на прилагането на РДВ могат да се извлекат редица полезни принципи, които помагат за по-плавен процес на специфициране на данните. Принципите включват:
-
Използвайте UML модели за комуникация на връзката между концепциите. Езикът за (графично) моделиране UML се превръща де факто в стандарт, който се препоръчва и в ръководните документи за INSPIRE. Графичните модели представят сложни взаимоотношения по прост начин на широката публика без технически познания. UML моделите помагат при анализа на отношенията между данните;
-
Бъдете ясни и точни при описването на съответното съдържание. В областите, където различни общности прилагат подобна терминология и/или набор от концепции, може да възникне объркване поради факта, че възприемането и тълкуването на понятието могат да произхождат от различни подходи. Гледна точка на дадената концепция може да бъде различна в зависимост от традицията за прилагането ѝ. Поради това имплицитното разбиране на концепцията може да бъде различно за всяка страна и трябва да бъде изрично изяснено. При съмнения за двусмисленост на терминологията, семантиката трябва да бъде подкрепени с ясни правила за (например) събиране на данни и валидиране;
-
Изяснете очакваната резолюция и пространствените характеристики. Тъй като голяма част от съответните (хармонизирани) данни ще произхождат от вече събрани данни, въпросът със събирането на данни е много важен. Ако се очаква само част от даден клас от характеристики, критериите за подбор следва да бъдат уточнени. Подобна е ситуацията, ако се очаква група характеристики да има определени свойства на приложение, например очаква се основните реки да са свързани чрез езера и изкуствени отсечки (канали) и да имат излаз към бреговата линия;
-
Бъдете ясни относно начина за идентифициране на обекта (първичен идентификатор). Всеки обект трябва да има поне един постоянен уникален идентификатор. Идентификаторите следва да бъдат текстови стрингове за този тип данни. Макар и сравнението и индексирането да са по-бавни, използването на текстови стрингове предотвратява проблеми с различните видове цифрово кодиране;
-
Помислете за разделяне на геометрията и първичния идентификатор от останалите атрибути в спецификациите относно докладите;
-
Поддържайте класа на пространствената характеристика минимален. Обикновено няколко атрибута могат да бъдат причислени към определен клас от характеристики. Трябва да се внимава класовете да включват само стабилни атрибути. Атрибутите, описващи състоянието или класификацията, които евентуално са претърпели промени, трябва да се моделират в отделни таблици и да се свържат чрез уникални идентификатори. По подобен начин трябва да се избягва използването на атрибути, които могат да бъдат изведени от пространствените връзки с други пространствени обекти. По време на цикъла на докладване може да се добави и излишна информация с цел верификация;
-
Имената на атрибутите трябва да трябва да носят информация за тях;
-
Списъците с атрибутите трябва да се прилагат в максималната възможна степен. Където е възможно областта на атрибута следва да се номерира и обясни по такъв начин, че да се предотврати двусмислие;
-
Когато даден атрибут съдържа географски имена, езикът, както и използвания набор от символи трябва да се изяснят.
Общи спецификации
5.1.1.5Пространствена референтна система
Използването на обща геодезическа референтна система (хоризонтални и вертикални) е първата стъпка към хармонизирането на географската информация за Европа. Приемането на обща референтна система прави възможно да се поддържа непрекъснат разпределен масив от пространствени данни, възложени на различни отговорни лица и избягване или опростяване на работата за геометрично хармонизиране. Общата геодезическа референтна система е особено важна за потребителите на ГИС, които се нуждаят от непрекъснат масив от данни. Нещо повече, фактът, че пространствените данни, предоставени от държавите-членки, често не са достатъчно документирани (например, използваната геодезическа референтна система е неизвестна или е частично известна или е двусмислено описана), е източник на грешка, когато националните данни се превръщат в европейска система. За да се избегнат тези проблеми, държавите-членки следва да предоставят данни според предложената Европейска референтна система.
ETRS89 е признат от научната общност като най-подходящата референтна мрежа от европейски геодезически данни. Тя е определена с точност 1 см и е в съответствие с глобалната ITRS. ETRS89 е на разположение благодарение на създаването на постоянната мрежа от GPS станции на EUREF и утвърдените наблюдения на EUREF.
За островите, които не принадлежат към Европейската континентална суша, използването на ETRS89 може да е неприложимо. Като геодезическа база за тези области следва да се използва WGS84 (Световната геодезична система от 1984 г.).
Подкомисията на МАГ за Европа (EUREF) е определил Европейската вертикална референтна система въз основа на инициативата EUVN/ UELN инициатива. Референтната система се нарича EVRS и се реализира с помощта на EVRF2000. Тази вертикална референтна система трябва да се прилага за стойности, изискващи абсолютни 3D координати.
Националните агенции по картография (НАК) (или други сходни институции и организации) предоставиха информация за описване на националните Референтни координатни системи и за трансформационните параметри между националните Референтни координатни системи и Европейската референтна координатна система ETRS89. Формулите могат да бъде поискани от НАК или на адрес http://crs.bkg.bund.de/crs-eu/ .
Бихме искали да направим следните препоръки: Референтна пространствена система:
-
Да се приеме ETRS89 като референтна геодезическа система и местоположенията да се изразяват и съхраняват в елипсовидно координати (десетични градуси) на базата на елипсоида GRS80 [ETRS89];
-
Да се използват официалните формули, предоставени от НАК или от сходни национални институции за преобразуване между националните референтни координатни системи и ETRS89;
-
Националната референтна координатна система да се документира в съответствие с ISO19111;
-
Освен това, да се приеме EVRF2000 за изразяване на практически височини (свързани с гравитацията).
5.1.1.6Геометрично представяне
Пространствените характеристики могат да бъдат представени чрез използване на прости геометрични обекти (т.е. точки, линии, полигони). Опционално, част от една и съща група от обекти от реалния свят може да се моделира като проста или сложна мрежа.
Линейните референтни системи и топологичните мрежи се поддържат от някои ГИС системи и се прилагат в няколко държави-членки. Прилагането може да се извършва по няколко начина и обменът на данни между системите все още не е достатъчно уреден. Въпреки че и двете структури от данни имат много ползи за управлението на данните, както и за пространствения анализ, прилагането на линейни референтни системи и топологични мрежи не се препоръчва за работата по специфицирането на данните в WISE.
Анализът на мрежите обаче може да бъде подпомогнат чрез прилагане на подхода за кодиране на хидроложките характеристики, описан в глава 5.4, при условие, че простите линии са геометрично свързани (възел до възел). Нуждите от анализ на мрежата на по-късен етап следва да бъде отразена в правилата за топологията в конкретните спецификации на данните.
При определяне на пространствените характеристики в схемата за прилагане се препоръчва да се прилагат само следните прости типове геометрични обекти (Виж таблица 5.1.3.2 от ISO 19107 Географска информация - пространствена схема").
Таблица 5.1.3.2 Препоръчители типове геометрични обекти съгласно ISO
Типове геометрични обекти съгласно ISO
|
Описание
|
GM_Point
|
Характеристики, представляващи единична точка
|
GM_MultiPoint
|
Характеристики, представляващи множество от точки
|
GM LineSegment
|
Линеен сегмент между два върха
|
GM_LineString
|
Линия, съставена от прости линейни сегменти
|
GM_Polygon
|
Функции, представляващи полигон
|
5.1.1.7Мащаб, резолюция и точност на позициониране
При специфицирането на характеристиките на пространствени данни,(препоръчителният) мащабът на визуализацията на данните може да се разглежда като индикатор за резолюцията (какво ниво на детайлност е на разположение за изготвянето на картата). В контекста на WISE, където данните се основават предимно върху хармонизирането на съществуващите, по-точни, национални данни, традиционната гледна точка за мащаба като индикатор на точността на позициониране (което е възможната разлика между реалните координати и координатите на данните) е от по-малко значение, макар и точността на позициониране само по себе си да е много важно.
Резолюцията определя както размера на най-малкия обект в масива от данни, така и размера на детайлите, които биха могли да се различат. На картите с по-едър мащаб (т.е. 1:250 000) дадена река се представя с повече точки, отколкото на картите с по-дребен мащаб (т.е. 1:1 000 000), където, например, малките меандри не могат да се видят. Докато на теория един масив от данни с мащаб 1:1 000 000 може да обхваща същия набор от единици (обекти), като един масив от данни с мащаб 1:250 000, последните могат да представят информацията по по-добър начин (т.е. точността на позициониране е по-висок и форми на обектите са представени по-точно). Представянето на масив от данни, предназначени за употреба при мащаб, напр. 1:50 000 на криволичеща река, заедно с масив от данни, предназначен за мащаб 1:250 000 без предварително генерализиране, ще подчертае данните с по-едрия мащаб. Реките при по-едър мащаб създават впечатлението, че са изобразени с по-широк (но неравномерен) линеен символ. Правилата за генерализиране могат да бъдат определени като "характеристиките трябва да бъдат регистрирани с възможно най-малко двойки координати, въпреки че разстоянието между върховете и истинската позиция на функцията никога не трябва да превишават 125 метра". Стойността 125 метра може да се приеме за толеранс за опростяване.
Препоръчва се държавите-членки да не опростяват пространствените данни, преди представянето им на WISE. Точността на данните трябва обаче да бъде документирана в метаданните, така че процесът на опростяване, извършен в WISE, по време на напр. изготвянето на референтните данни да съответства на първоначалната точност.
Ако линейни или равнинни обекти се представят като точки (центроиди), те трябва да бъдат "геометрични" центроиди, в смисъл, че точката трябва да попада в полигона или при линейни характеристики - да бъде точка от линията. Като правило се препоръчва за изобразяването на характеристики да не се използват центроиди. Дали даден обект ще се представи в масива от данни се определя от компонента за хармонизиране "събиране на данни."
Съгласуваният мащаб за картотекиране в WISE варира от 1:250 000 до 1:10 000 000.
Следващата таблица (Таблица 5.1.3.3) показва отношеноето между мащаба, резолюцията, толеранса за опростяване и пространствената точност (точността на позициониране).
Таблица 5.1.3.3 Отношението между мащаба, резолюцията, толеранса за опростяване и пространствената точност
Мащаб
|
Резолюция
|
Толеранс за опростяване
|
Пространствено точност
|
1:250 000
|
0.5 km 2
|
125 метра
|
125 метра
|
1:1 000 000
|
8 km 2
|
500 метра
|
500 метра
|
1:10 000 000
|
800 км 2
|
5000 м
|
5000 метра
|
Внимание! Изискването за точност е променено
Предишният ръководен документ посочваше пространствена точност от 1000 метра. Беше преценено, че точността на масивите от пространствени данни са се подобрили и може да се очаква точност, по-висока от 500 метра.
Като се вземат предвид както нуждите на WISE, така и практическите ограничения на наличието на данни, работната група по ГИС препоръча точността на позициониране на докладваните данни да е по-добра от 125 метра. Точността на позициониране трябва да се поддържа възможно най-висока и в идеалния случай да бъде подобна на националните оперативни данни.
Характеристики на слоевете данни
От "Общия концептуален модел на INSPIRE" може да се направи обобщение на компонентите, които следва да се хармонизиране, виж фигура 5.1.4. Всеки от тези компоненти участва в спецификациите на данните с определен елемент. Таблица 5.1.4 разглежда още и обхвата на всеки един от компонентите, които следва да се хармонизират.
За развитието на спецификациите на ГИС данните в WISE (виж глави 5.2 и 5.3 и Приложения 05 и 06) се разглежда подгрупа от компоненти. За някои от компонентите няколко решения обхващат всички слоеве на WISE. Например, предишното (както и настоящото) ръководство за ГИС препоръчва ETRS89 да се приеме като референтна геодезическа система и позициите да се изразят и съхраняват, доколкото това е възможно, в елипсоидни координати с основен елипсоид GRS80 [ETRS89]. Това е част от общите спецификации, които (отчасти) изпълняват изискванията на компонент "(Ж) референтни координати и модел за мерни единици".
Други компоненти, които следва да се хармонизират, са разгледани в глави 5.4 до 5.7 и 6.1.
(A) Принципи на INSPIRE
|
(Б) Терминология
|
(В) Референтен модел
|
(Г) Правила за схеми за прилагане и каталози на характеристиките
|
(Д) Пространствени и времеви аспекти
|
(Е) Многоезичен текст и културна адаптивност
|
(Ж) Референтни координати и модел за мерни единици
|
(З) Моделиране на референции за обектите
|
(И) Насоки/модел за конвертиране на данните
|
(Й) Модел за изобразяване
|
(К) Управление на идентификаторите
|
(Л) Регистри и регистрация
|
(М) Метаданни
|
(Н) Поддръжка
|
(О) Качество
|
(П) Трансформиране на данните
|
(Р) Съгласуваност между данните
|
(С) Многократно представяне
|
(Т) Събиране на данни
|
(У) Съответствие
|
|
Фигура 5.1.4 Компоненти, изискващи хармонизиране на данните от Общия концептуален модел на INSPIRE D2.5
Таблица 5.1.4 Обхват на компонентите на INSPIRE от Общия концептуален модел на INSPIRE D2.5, които следва да се хармонизират
Компонент
|
Описание
|
(A) Принципи
|
Принципите, цитирани в точка (6) от Директивата, се приемат за обща основа за развитието на необходимостта от хармонизиране на данните. За да се помогне за определяне на процеса на хармонизация на данните, трябва да се разгледат първите три от пет принципа:
• Това, че пространствените данни се съхраняват, предоставят и поддържат на най-подходящото ниво;
• Това, че е възможно да се съчетаят пространствени данни от различни източници в Общността по подходящ начин и те да се споделят между няколко потребители и приложения;
• Това, че е възможно пространствените данни, събрани на едно ниво на публичните власти, да бъдат споделени между други публични органи.
|
(Б) Терминология
|
Този компонент ще помогне за използването на последователност при реферирането на даден термин с помощта на речник. Той трябва да се регистрира и управлява чрез контрол на промените и многоезична поддръжка.
ESDI трябва да избере обща терминология от цялата налична съществуваща терминология и/или нейните преводи.
|
(В) Референтен модел
|
Този компонент ще определя рамките на техническата част, включително теми като моделиране на информация (т.е. концептуална рамка за моделиране с правила за схеми за прилагане) и администриране на данни (т.е. референтни системи). Той ще осигури структура, която ще позволява на компонентите на INSPIRE, които се отнасят за спецификациите на данните, да бъдат описани по последователен начин.
|
(Г) Правила за схеми за прилагане и каталози на характеристиките
|
Целта на този компонент е да се:
• Осигурят описание на данните, което може да се чете от компютър, определящо структурата на данните, което ще позволи въвеждане на автоматизирани механизми за управление на данните;
• Се постигне общо и правилно разбиране на данните, чрез документиране на съдържанието на данните за определена тема, като по този начин се даде възможност за недвусмислено извличане на информация от данните.
Каталозите на характеристиките определят вида на пространствените обекти и техните свойства (атрибути, асоциирани роли, операции), както и ограниченията, необходими за превръщането на данните в използваема информация. Каталозите на характеристиките насърчават разпространението, споделянето и използването на географски данни чрез предоставяне на по-добро разбиране на съдържанието и смисъла на данните.
Пълното описание на съдържанието и структурата на масива от пространствени данни се извършва според схемата за прилагане, която се изразява във формален език за концептуални схеми. Каталогът на характеристиките определя смисъла на типовете пространствени обекти и техните свойства, определени в схемата за прилагане.
Текстовите елементи в каталозите на характеристиките следва да се поддържат най-малко на всички официални европейски езици
|
(Д) Пространствени и времеви аспекти
|
Концептуалната схема за описание на пространствените и времевите характеристики на пространствените обекти:
• Пространствена геометрия и топология;
• Времева геометрия и топология;
• Покрития (примерите за покрития включват растери, триъгълновидни неправилни мрежи, покрития на точки и покрития на полигони);
• др.
Докато компонентът "референтен модел" определя общата рамка, този компонент се занимава по-подробно с пространствените и времевите аспекти, например, вида на пространствената или времевата геометрия, които могат да бъдат използвани за описване на пространствените и времевите характеристики на дадем пространствен обект .
|
(Е) Многоезичен текст и културна адаптивност
|
Концептуална схема за многоезични стрингове в пространствените обекти и допълнителната информация, която:
• се използва във всички схеми за прилагане и вследствие на това и в конкретните данни: всички свойрства на стрингове, които могат да бъдат предоставени на даден език, следва да използват този тип;
• се използва в модела за речник, така че речниците да могат да са многоезични, като например каталогът на характеристиките, речникът с концепции за характеристиките или списъкът с кодове.
Тъй като каталогът на характеристиките и речникът с концепции за характеристиките са многоезични, определението и имената на всички типове пространствени обекти, техните атрибути/асоциации, както и стойностите на атрибутите, представени чрез номериране/списък с кодове, са многоезични. Досега определянето на ограничения в различните езици все още не е официално необходимо, но в бъдеще може да се добави подобно изискване.
За момента не се планира документиране на официална схема за прилагане (класове, атрибути, асоциации, ограничения) на повече езици, тъй като определенията са част от каталога на характеристиките и речника на данните.
|
|
По принцип културните различия трябва да бъдат взети под внимание, например не всички термини могат да се преведат от един език на друг.
Освен това, културните различия между общностите, използващи един език, могат да бъдат точно толкова голям проблем, колкото при многоезичните проблеми.
Онтологиите могат да спомогнат за определяне на мултикултурните аспекти.
|
(Ж) Референтни координати и модел за
мерни единици
|
Този компонент ще описва методите за пространствени и времеви референтни системи, както и мерните единици, включително параметрите за трансформиране и превръщане.
Акцентът е върху референтни системи, които са валидни в цяла Европа (в случай че системите се разделят на зони, това ще е съвкупността от тези системи, обхващащи различните зони).
Този компонент ще подпомогне европейските географски мрежи.
|
(З) Моделиране на референции за обектите
|
Този компонент ще опише как информацията се отнася към съществуващите обекти, обикновено базови топографски обекти, а не директно чрез координатите.
Ще се уточни как пространствените характеристики на даден пространствен обект могат да се основават на вече съществуващи пространствени обекти. В резултат на това, този компонент ще подпомогне изработването и и поддръжката на "потребителски географски райони" според различното приложени, които ще се основават на референтните данни. Целта е да се въведе лесен и надежден обмен на данни, които са свързани с пространствени обекти (например записи на пробите за качеството на реките) с няколко потребители, които използват обща база (по този начин се предотвратяват пространствени несъответствия и трансфера на големи количества данни към предаваните периодични доклади). Подходът подобрява целостта на данните в разпределените системи и услуги, както и осигурява по-надеждно споделяне на данните.
Реферирането на обектите е от особено значение при реферирането на пространствените обекти в темите в Приложение III към темите в Приложения I и II.
|
(И) Насоки/модел за конвертиране на данните
|
Този компонент се отнася за конвертирането на данните от националната/локалната схема за прилагане в схемата за прилагане на INSPIRE и обратно. Изисква се конвертиране на данните и заявките.
ЗАБЕЛЕЖКА: За момента ГИ общността не е стандартизирала набор от варианти за конвертиране. Все още не е ясно дали ще има нужда също да се дефинира конвертиране между различните европейски схеми за прилагане, например за различни начини на представяне или за създаване на специфични информационни продукти, например за доклади или от база данни и т.н. Също така ще се наложи извършване на допълнително проучване с цел да се определи как тук може да се приложи последователното приемане на онтологии.
|
(Й) Модел за изобразяване
|
Този компонент ще определи модел за правила за изобразяване на данните съгласно спецификацията на данните. Той ще изясни как могат да се използват стандартизирани каталози за изобразяване с цел хармонизиране на представянето на данните.
|
(К) Управление на идентификаторите
|
Пространствените обекти от приложения I и II трябва да имат идентификатор на външен обект. Този компонент ще определи ролята и естеството на уникалните идентификатори на обект (или други механизми) за осигуряване на недвусмислена идентификация на обектите.
За да се гарантира уникалност, се изисква някаква форма на управление. Това не означава, че всички организации трябва да въведат обща форма на идентификатори или други механизми, но механизмите за управление на идентификаторите (например регистри), използвани на национално ниво, ще трябва да бъдат синхронизирани/съпоставени, за да се осигури общоевропейско интегриране.
Имайте предвид, че един и същи обект от реалния свят може да бъде представен чрез различни пространствени обекти (със свои собствени идентификатори).
|
(Л) Регистри и регистрация
|
Регистри ще се изискват най-малко за:
• Всички референтни системи, използвани в масивите от пространствени данни;
• Всички мерни единици, използвани в масивите от пространствени данни;
• Всички списъци с кодове/тезауруси, използвани в схемите за прилагане (многоезични, минимум на всички официални европейски езици);
• Речникът на концепциите за характеристики за елементите, използвани в схемите за прилагане (многоезични, минимум на всички официални европейски езици);
• Имена на идентификаторите;
• Всички каталози на характеристиките;
• Всички схеми за прилагане.
Регистрациите ще се извършват чрез услугите на регистрите.
Метаданните на ниво масив от данни ще бъдат достъпни чрез каталожни услуги.
|
(M) Метаданни
|
Този компонент ще обхваща метаданните на следните нива:
• Откриване;
• Оценка;
• Използване.
Метаданните, свързани с отделните пространствени обекти, в повечето случаи ще бъдат описани като част от схемите за прилагане.
|
(Н) Поддръжка
|
Този компонент ще определи най-добрите практики за гарантиране, че данните в приложенията могат да бъдат управлявани след актуализация на референтната информация, без прекъсване на услугите. Това ще наложи определяне на механизми от различни заинтересовани страни с цел управление на местата, където е необходимо и приложимо:
• Промяна само на актуализираните данни;
• Задаване на версии на обектите (и техните свойства);
• Жизнен цикъл на обектите.
По принцип се изисква разпространение на промените в целия мащаб и между зависимите обекти с цел поддържане на съответствието на данните (автоматични или ръчни процеси).
|
(O) Качество на информацията и данните
|
Този компонент ще се занимава с необходимостта да се публикуват нива на качество за масивите от пространствени данни с помощта на критериите, определени в серията от стандарти ISO 19100, включително пълнота, последователност, актуалност и точност.
|
|
Това ще включва прилагане на най-добрите практики в публикуването:
• Приемливи нива на качество на всеки масив от пространствени данни;
• Постигане на тези нива за всеки масив от пространствени данни.
Качествената информация, свързана с всеки отделен пространствен обект, е част от метаданните, свързани със съответния пространствен обект (виж компонент "метаданни") и по принцип ще се описва като част от схемите за прилагане.
|
(П) Трансформиране на данните
|
Този компонент ще описва методите за кодиране данните за приложенията и референтните данни, както и информационните продукти.
Кодирането на пространствените обекти като цяло ще се основава на модели,, т.е. ще се определя изцяло от схемата за прилагане в UML.
С цел подпомагане на мрежовите услуги, които са имплементирани като уеб услуги, пространствените обекти се очаква да бъдат преди всичко кодирани в XML/GML за обмен на пространствени данни. Данните за покритието се очаква да използват съществуващото кодиране за съответната част от обхвата.
|
(Р) Съгласуваност между данните
|
Този компонент ще опише насоките относно това как трябва да се поддържа съгласуваността между представянето на един и същи обект в различни пространствени масиви от данни (например по продължение на или зад границата, теми, сектори или при различни резолюции).
Операторите на тези масиви от пространствени данни ще вземат решение по взаимно съгласие за изобразяването и позицията на тези общи пространствени обекти или ще се споразумеят за общ метод за постигане на съвпадение на границите или други автоматични средства за поддържане на съпоставимостта на данните.
|
(С) Многократно представяне
|
Този компонент ще опише най-добрите практики за обобщаване на данните:
• Във времето и пространството;
• Между различните резолюции ("генерализиране" на данните).
Такива процеси на обобщение се използват по-специално за постигане на следните резултати:
• Многократно представяне;
• Производни доклади (пример: обикновено пробите от водите през интервали от 1 км се докладват на европейско ниво).
|
(Т) Правила за събиране на данни
|
Този компонент ще описва критерии за според спецификацията им, по отношение на които данните за пространствените обекти следва да бъдат събирани и на кои места/в кои точки ще бъдат събирани такива, за да се представи даден пространствен обект (напр. всички езера, по-големи от 2 хектара, всички пътища от Трансевропейската пътна мрежа и др.).
За спецификацията на данните в INSPIRE по принцип не е от значение как данните са събрани от доставчиците на данни.
|
(У) Съответствие
|
Този компонент ще опише как е проверено съответствието на данните със спецификацията на данните, т.е. ще бъде необходимо да се извърши проверка на съответствието, както е посочено в отделните спецификации на данните. В идеалния случай тя ще бъде автоматизирана. В допълнение, всички спецификации на данни в INSPIRE ще съответстват на Общия концептуален модел, както и на ISO 19131, тъй като спецификациите на данните са определени с помощта на ISO 19131 (Спецификация на данни към продукти).
|
Сподели с приятели: |
