Доклад 2009 030 обща стратегия за изпълнение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)


Комбиниране на информация от различни качествени елементи в оценката на екологичното състояние



страница14/29
Дата01.07.2017
Размер2.29 Mb.
#24761
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   29

Комбиниране на информация от различни качествени елементи в оценката на екологичното състояние


Използване на стандарти за хранителни вещества в класифицирането и как да се справяме с несъответствията между хранителните вещества и биологичните качествени елементи

  1. Според Ръководството за класификация към РДВ, даден воден басейн може да се класифицира като басейн с недобро екологично състояние съгласно РДВ, тъй като стойностите за физико-химични качествени елементи (в контекста на еутрофикацията, особено хранителните вещества) надвишават нивата, при които се гарантира функционирането на екосистемата и постигането на биологично качество, необходими за добро състояние (сравнете Фигура 6 и по-нататъшните обяснения в раздел 1.1.6 в приложение 1). Научното разбиране на причинно-следствената връзка между нивата на физико-химичните качествени елементи във водния басейн и състоянието на биологичните качествени елементи е непълно. Глава 4 от Ръководството за класификация към РДВ предлага процедура за проверка, създадена да гарантират, че стойностите на общите физико-химични качествени елементи, определени за съответния тип, са нито повече нито по-малко строги, отколкото се изисква от Рамковата директива за водите. Процедурите за проверка се прилагат само по отношение на стойностите/потенциалните граници за добро-умерено състояние и на местата, за които държавите-членки са уверени, че разминаването между резултатите от мониторинга на биологичните и физико-химичните качествени елементи не е в резултат от неточен мониторинг. Това обикновено изисква доказателство, че разминаването е постоянно за значителен брой водни басейни от съответния тип. Съответно може да бъде подходящо държавите-членки да позоват стандартите за хранителните вещества, установени за определен тип, предмет на специфични разпоредби (виж фигура 8 от Приложение 1.1.6), ако има доказателства за значителен брой водни басейни, за които състоянието на хранителните вещества е недобро, а биологичното състояние е добро.Обратната ситуация, когато биологията не е добра, а спомагателните елементи са добри, може следва подобна процедура, за да се определи дали стандартът за хранителните вещества за определения тип е достатъчно стриктен. Трябва да се отбележи, че корекциите на нивата на хранителните вещества за даден тип ще доведе до намаляване на степента на несъответствията, но няма да ги премахне напълно. Това е така, защото характеристиките на водните басейни в рамките на даден тип никога не са идентични.

  2. В някои случаи може да бъде по-уместно да се преразгледа състоянието на отделен воден басейн, ако (а) хранителните вещества са с недобро състояние, (б) биологията съответства на изискванията. а биологичното оценка е надеждна и точна, и (в) забавени въздействия са малко вероятни, отколкото да се преразгледат нивата на хранителни вещества за съответния тип.

  3. Преди преразглеждане на състоянието на даден воден басейн и/или на стандартите за хранителни вещества, се счита за важно да се предприемат проверки за потвърждаване на отсъствието на биологични въздействия (включително забавени такива) и на възходящи тенденции в концентрациите на хранителни вещества. Що се отнася до неналичието на биологични въздействия, такива проверки трябва да се правят чрез прилагане на биологични методи за оценка, които напълно отговарят на изискванията на РДВ.

Избор на биологични качествени елементи

  1. Глави 4.1 до 4.3 обясняват общата концепция за използване на "най-чувствителните качествени елементи". За оценка на еутрофикацията често може да е подходящо да се използват няколко биологични качествени елементи. Въпреки че е неуместно да се вземат предвид елементи, които не са чувствителни към хранителните вещества, може да има редица качествени елементи, които са такива, и за които е налице стойност при цялостната оценка на екологичните данни. Индикативните списъци в приложение 2 показват, че е необходимо прилагане на повече от минималистичен подход, а в глава 4.1 се посочва, че не е лесно да се тълкува смисъла на "най-чувствителни", тъй като съществуват много аргументи в полза на и срещу различните показатели за растенията/водораслите.

  2. Съответните подраздели от глава 5 относно разработването на системи за оценка, съвместими с РДВ, предоставят допълнителна информация относно наличните методи за класификация. Допълнителна информация се съдържа и в доклада от семинара за класификация на ECOSTAT.

Ефекти на променливостта в пространството и във времето, свързани с класификацията

  1. Според Ръководния документ към РДВ относно класификацията на водните обекти, "дискретните елементи от повърхностните води не трябва да съдържат значителни елементи с различно състояние. Всеки воден басейн трябва да позволява определяне на едно екологично състояния с достатъчно сигурност и точност посредством прилагане на програмите за мониторинг към Директивата."

  2. Въпреки това в рамките на даден вид, в рамките на даден воден басейн или група водни басейни е налице пространствена променливост. Държавите-членки в момента обсъждат редица подходи относно начини за справяне с такива колебания. Те включват определяне на усреднено състояние или на най-лошото състояние, като се вземе предвид обхвата на променливостта, например като процент от засегнатия воден басейн. За целите на класификацията трябва да се приемат и пространствени критерии. Като приложим подход беше предложена комбинация от критерии въз основа на страничното разпространени, дълбочината на водата и времето на пребиваване на дадения воден басейн и равномерно разпределение на местата на вземане на проби, отразявайки факта, че размерът на водния басейн е променлив, в зависимост от начина, по който са били определени границите му. Често се препоръчва вземане на поби от околностите на определените типове, за да се установи обмена с прилежащите площи посредством теченията. Местата на вземане на проби трябва да бъдат равномерно разпределени върху площта на водния басейн, в случай че не се наблюдават резки изменения. В подобни зони за разстояние между отделните места може да се използва определен процент (например 10% от максималната дължина на водния басейн). Водните басейни трябва да бъдат определени така, че те да са повече или по-малко хомогенни, като по този начин се постига максимално намаляване на променливостта в рамките на водния басейн. Ако по-нататъшното намаляване на площта на водния басейн не е възможно, например в морските зони, където се наблюдават стръмни градиенти при предните системи, се изисква по-висока честота на местата за вземане на проби. Те трябва да се разпределят правилно, като се отчетат съответните физически параметри като соленост, температура и скорост на течението.

  3. При групирането на водните басейни е важно да се използват по най-добър начин наличните данни от мониторинга и да се вземе предвид обменът на водни маси между съседните басейни. По-голямата част от държавите-членки прилагат групиране на водните басейни за целите на класирането. Същите принципи като споменатите по-горе се прилагат за групираните водни басейни. Групирането може да увеличи променливостта. Това трябва да бъде балансирано със сигурност в резултатите от мониторинга. Групирането на водните басейни от еднакъв тип и с еднакво натоварване не означава автоматично, че всички водни басейни са с еднакво екологично състояние. Поради наличието на дифузни натоварвания, групирането на водните басейни като цяло е доста полезно за оценка на екологичното състояние.

  4. В крайбрежните води териториалните градиенти на стандартите, последните концентрации и тяхната разликата могат също така да бъдат свързани с градиентите на солеността или вертикалното движение, което води до доминиращо смесване и с това до разстояние от основните източници на реката, разширения на речните течения и разреждане от водите от открито море. Освен това, диаграмите на смесване могат да се използват за сравнения/оценки, прецизиране на регионалната променливост, причинена от хидродинамиката и определяне на големи различия в стойностите за повторно проучване. Градиентите на хранителните вещества от брега към открито море често са съчетани с градиентите на солеността, ако доминиращите източници на хранителни вещества са устията на сладководните реки. Ако се появят такива градиенти, те трябва да бъдат отразени в съответните градиенти на стандартите за хранителните вещества, които отразяват смесването (на крайните членове).

Отчитане на несигурността в оценката на еутрофикацията

  1. Несигурността в класификацията, особено за водните басейни в близост до границата на добро/умерено състояние, е важен въпрос за планирането на управлението на речните басейни. Информацията относно надеждността и точността на класификациите е важна за вземането на решения за подходящи последващи действия. Като за начало, приемливото ниво на надеждност и точност трябва да се реши предварително, а вземането на проби/мониторингът трябва да бъдат подходящо планирани (места за вземане на проби, честота, методи за вземане на проби и анализ, и т.н.), за да може водните басейни да се класифицират надеждно. В зависимост от нивото на надеждност, тази информация може да определя, ако е уместно, решения за освобождаване, приоритети за подобряване на водните басейни и/или приоритети за по-нататъшно наблюдение и изследване с цел подобряване на надеждността. След като постигнатото ниво на надеждност е ясно, както са и последващите действия, когато нивото на надеждност не е достатъчно за да оправдае скъпите, се счита за важно: подходящите последващи действия в такива случаи включват (а) допълнителен целеви мониторинг и оценка, за да се направи опит да се подобри надеждността и да се оцени риска от влошаване, и (б) действия за оценка на риска от, и да се предотврати влошаване.

  2. Липсата на мониторинг не трябва да бъде извинение за бездействие, въпреки че се признава, че в първия цикъл на планиране на речните басейни, когато новите инструменти за класификация и плановете за мониторинг се прилагат от скоро, несигурността ще бъде по-голяма, отколкото в следващите цикли. Проучвателният мониторинг трябва да се въведе като приоритет, там, където е необходимо, за да се подобри базата с доказателства и да се определят решения относно програмите от мерки.

  3. Във водните басейни, където не е налице достатъчно надеждност на оценката на еутрофикацията, правилната мярка като цяло би била да се предприеме по-нататъшен мониторинг и изследване, за да се подобри надеждността, отколкото незабавно да се премине към мерки за контрол съгласно Рамковата директива за водите или към дедукция съгласно Директивата за ПГОВ или Директивата за нитратите. Това може да се прилага, когато, например, хранителните вещества са с недобро състояние, но не сме сигурни, че съответните биологични качествени елементи също не са добри. Надеждността на биологичните оценки трябва да бъде подобрена и, когато е необходимо, граничните стойности на хранителните вещества следва да бъдат преразгледани. Във всеки случай държавите-членки не могат да чакат докато всички симптоми на еутрофикацията са налице, за да предприемат действия. Както е посочено в параграф 46 в глава 3.6, ако е постигната достатъчна степен на сигурност, че водният басейн вероятно ще стане еутрофен в близко бъдеще, тогава трябва да се предприемат предпазни мерки (прилагане на принципа за предпазливост).

    1. Каталог: docs -> Zakoni -> EURukovodstva
      EURukovodstva -> Рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №1 Икономиката и околната среда
      EURukovodstva -> 1. обхват на насоките
      EURukovodstva -> Наръчник №10 реки и езера – типология, изходни условия и системи за класификация
      EURukovodstva -> На рамкова директива за водите (2000/60/ЕС) Ръководство №3 Анализ на натиска и въздействията
      EURukovodstva -> Ръководство №8 Публично участие във връзка с Рамковата директива за водите
      EURukovodstva -> Доклад 2009 025 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите
      EURukovodstva -> Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)
      EURukovodstva -> Обща стратегия за изпълнение за Рамковата Директива за водите (2000/60/ЕК) Ръководен документ No 12


      Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   29




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница