Хранителните вещества в подходящи количества (т.е. фонови нива) са от съществено значение за поддържане на подходящо ниво на първично производство, което от своя страна е от съществено значение за поддържане на всички останали трофични нива в екосистемата, т.е. поддържане на здрава структура и функциониране. Като цяло, прекомерните нива хранителни вещества от антропогенен произход могат да предизвикат увеличение на растежа на растенията, което в тихи води води до увеличена биомаса на фитопланктона, който може да бъде доминиран от вредни или отровни видове. В реките еутрофикацията може да се разглежда като повишаване на растежа на водораслите или дори прекомерно разрастване на висши растения в резултат на дисбаланс между процесите на производство и потребление на растения/водорасли. Гниенето на органичните вещества ще доведе до стимулиране на микробното разлагане и потреблението на кислород, изчерпвайки кислородните концентрации във водата на дъното, особено в стратифицирани водни обекти. Еутрофикацията може да причини сериозни увеличения на растежа на растенията и водораслите, но също така може да имат неблагоприятен ефект върху видовото разнообразие и да доведе до намаляване на годността на водата за употреба от страна на човека, например потребление, туризъм и промишлени нужди.
Докладът на Европейската агенция за околна среда от 1995 г. (ЕАОС) "Околна среда в Европа: Оценка на Dobris", посочи еутрофикацията на сладките и морските води, както в общоевропейски проблем от огромно значение. Докладът на ЕАОС (2003 г.) "Водите в Европа: оценка на базата на индикатори" посочва, че е постигнат напредък в подобряването на качеството и количеството на водата, особено в Европейския съюз, но че много от европейските реки, езера, устия на реки и крайбрежните води все още са засегнати от човешката дейност, което води до еутрофикация. "Четвъртата оценка на околната среда в Европа" (2007 г.) от страна на ЕАОС показва, че концентрациите на фосфор като цяло са намалели в реките и в по-малка степен в езерата в Западна и Централна Европа след 1990 г., в резултат на общото подобрение в пречистването на отпадъчни води. Еутрофикацията остава проблем във всички затворени морета и морските води без течения в паневропейския регион. Наблюдавате се някои подобрения в западноевропейските морета, както и в северозападна шелф на Черно море, в резултат на големи съкращения на точкови източници на замърсяване на хранителни вещества от индустрията и отпадните води от държавите-членки на ЕС-15. Въпреки това, дифузните източници на хранителни вещества, особено от селското стопанство, остават голямо препятствие за възстановяването и се нуждаят от повишен контрол в цяла Европа. Страните от Източна Европа трябва да намалят точкови източници и да предотвратят изхвърлянето на хранителни вещества в морските води следствие на по-нататъшно разрастване и интензификация на земеделието. Освен това, последните оценка на еутрофикацията, предприета от OSPAR установи проблеми в някои области, свързани с еутрофикацията, обхващащи основно устията на реките, фиордите, крайбрежните води и някои зони в откритите води. Актуалната оценка на HELCOM относно еутрофикацията дава съпоставими резултати.
Трябва да се подчертае, че водните системи могат да проявяват различни естествени фонови концентрации на хранителни вещества, в зависимост от геологията и другите характеристики на водосбора, което води до различни природни трофични условия, описвани като олиготрофни (с ниско), мезотрофни (със средно) до еутрофни (със значително първично производство). Въпреки това, в контекста на политиката, еутрофикацията се използва широко като референция към нежеланите ефекти на антропогенното увеличение на съдържанието на хранителни вещества във водните екосистеми. Ръководството отчита само антропогенната еутрофикация, т.е., еутрофикацията в резултат от увеличаване на нивата на хранителните вещества в резултат от човешката дейност. Повече подробности за концепцията и определения са предоставени в глава 3.
В случай на изкуствени или силно модифицирани водни обекти, всички референции в документа относно екологичното състояние следва да се тълкуват като препратки към екологичния потенциал.
Структура на документа
Този документ сравнява как еутрофикацията се разбира, дефинира и оценява в различни директиви на Европейската общност и другите международни политики. Той дефинира обща концептуална рамка за оценка на еутрофикацията, която включва съществуващите причинно-следствените връзки в морските и сладководните екосистеми.
Документът е структуриран в две части (Глави 2-4 и Глави 5-8). Първата част разглежда изграждането на общо разбиране на процесите, които участват в еутрофикацията а) от техническа и научна гледна точка (глава 2), б) в контекста на различните политики (Глава 3) и в) в концепцията на РДВ относно екологичния статус по отношение на въздействията, причинени от увеличаването на нивата на хранителните вещества (глава 4).
Втората част от ръководството прави преглед на настоящите методи за оценка и критериите за оценка на еутрофикацията в различните видове води (Глава 5), дава насоки за хармонизиране на критериите за класифициране (Глава 6), описва координирането на изискванията за мониторинг, произтичащи от различните политики и задължения (Глава 7) и дискутира връзките на оценката на еутрофикацията с анализа на натоварването и въздействието, както и програмата от мерки (Глава 8).
Цялостна концептуална рамка за оценка на еутрофикацията
Основният аспект на създаването на общо ръководство за мониторинг и оценка на процеса на еутрофикация е определянето на обща концептуална рамка, която да може да се адаптира за специфичните категории води. Тази обща отправна точка би следвало да описва приликите в процеса и признаците на еутрофикацията в различните категории води, както и следва да предоставя средства за свързване на "процеса" на еутрофикация (т.е. нивата на процеса) с изискванията на РДВ за оценка на екологичното състояние на всички повърхностни водни обекти.
В допълнение, една обща родова концептуална рамка, която е валидна за всички категории повърхностни води, би предоставила подходящо средство за развитие на специфични за дадената категория контролни листове, като основа за класификация, оценка и уточняване на изискванията за мониторинг (вж. Фигура 1).
Фигура 1.Схема за използване на концептуална рамка за оценка на еутрофикацията в различните водни среди.
Оценката на еутрофикацията в различните категории и типове води би изисквала мониторинг на водите според категорията и вероятно според типа. В няколко ръководни документа на РДВ вече са описани някои от специфичните нужди за мониторинг (напр. Ръководство за мониторинг, Ръководен документ COAST), но пространствените и времевите изисквания за мониторинг силно зависят от сезонността на хранителните вещества, хлорофила и концентрациите на кислород в различните категории води. Специфичните изисквания за мониторинг с цел оценка на еутрофикацията са разгледани в Глава 7.
Общата "всеобхватна" концептуална рамка трябва да бъде в състояние да опише общите аспекти на еутрофикацията, които са често срещани в различни водни среди, но и да бъде достатъчно подробна, за да бъде полезни за извличане на аспектите, които са специфични за отделните водни категории и региони. Аспектите на процес, които могат да са общи за всички водни среди, включват:
Увеличаване нивата на хранителни вещества;
Увеличено първично производство/биомаса;
Цъфтеж на водорасли;
Промени в таксономичния състав на водораслите/растенията;
Въздействия върху светлинния климат, а оттам и върху флората и фауната;
Увеличено фиксиране на въглерод;
Намалени/увеличени нива на кислород, евентуална аноксия и последващи ефекти върху флората и фауната;
