Специфични въпроси, свързани с риска от наводнения

40. Очаква се бъдещите промени в интензитета и честотата на екстремални валежи, в съчетание с променящото се използване на земята да повиши риска от наводнения в по-голямата част на Европа. Директивата за наводненията има много общи характеристики с РДВ, като цикличен подход към оценката на риска, изготвянето на планове за управление и консултантски процеси. Това което обаче отличава Директивата за наводненията от РДВ е че оценката на риска поставя на централно място въпросите по безопасността. Много от гореописаните ръководни принципи са следователно приложими към управлението на наводненията.

41. Директивата за наводненията също така акцентира върху необходимостта от координирани действия при изменението на климата посредством всички РБД, особено когато те са трансгранични или имат общи рискове от наводнения. Част от информацията, събрана по РДВ се отнася и към управлението на наводненията. Предварителната оценка на риска от наводнения също така изисква да се вземат предвид и минали наводнения, ето защо усилията да се хомогенизират и премахнат отклоненията от записите на речния отток ще са полезни за даване на общата тенденция.

42. РДВ и целите на управлението на риска от наводнения се припокриват в дадени моменти по отношение на изменението на климата. Например по-честите наводнения могат да бъдат от полза за екологията на водите, плодородността на почвата, възобновяването на подземните води и биоразнообразието. Член 4.6 на РДВ допуска временно влошаване в случай на силни наводнения, но не трябва да се използва от държавите-членки като средство за избягване на задълженията съгласно Директивата.

Както е описано по-горе, Член 4.7 на РВД се отнася до евентуални отклонения при нови инфраструктурни проекти.

Специфични въпроси, свързани с недостига на вода

43. Очаква се изменението на климата да утежни структурните проблеми, които вече водят до недостиг на вода в някои Европейски страни. Трябва обаче да се прави разграничение между суша и недостиг на вода: - първото се отнася до временно отклонение в естествения кръговрат на водата от средна стойност, определена за дълъг период; а втората до дългосрочен системен дисбаланс между предлагането и търсенето на вода. Както търсенето, така и предлагането имат възможност да влияят върху състоянието на водните обекти като честотата, продължителността и интензитета на сушите може да се промени в бъдеще.

44. Плановете за управление на речните басейни, задължителни съгласно РДВ дават значителен потенциал за справяне с последиците от сушата и недостига на вода. Процесът на планиране осигурява поле за анализиране на натиска, поставяне на цели и въвеждане на рентабилни контрамерки. Например за постигането на добро количествено състояние на подземните води може да наложи повторно балансиране на водочерпенето и възобновяване на подземните води. Мерките за постигане на тези цели може да включват икономически инструменти като ценообразуване на водата и други инициативи за по-ефективното използване на водните ресурси. Що се отнася то Директивата за наводненията, може да се направи позоваване на Член 4.6 и 4.7 от РДВ, но в този случай, съответно за непредвидени суши и нови инфраструктурни обект, проектирани за справяне с недостига на вода.

45. Отчитайки високата степен на неопределеност при преценките за изменение на климата и растящия натиск върху водните ресурси е жизнено важно хидроизмервателните станции да са на място, подходящо за мониторинг на сушите, а причините за недостиг на вода да се диагностицират изчерпателно, т.е. да се наблюдава търсенето на вода и дългосрочните тенденции в предлагането на вода.

46. Следващ приоритет е да се засилят мероприятията за управление на търсенето и от там да се намали натиска върху източниците на вода, особено по време на суши. Най- голямата възможност за действие е при намаляване на нуждите от напояване, която обикновено се счита за най-голямата част от общото търсене в регионите с воден дефицит. Другите мерки включват намаляване на течовете във мрежите за водоснабдяване, рециклиране на отпадните води и пазарни инструменти. Допълнителна стабилност може да се постигне при системите на водните ресурси чрез интегриране на множество източници на предлагане и търсене в съединени схеми, при което трябва внимателно да се обсъдят евентуалните последици за екосистемите.

47. Гореспоменатата обща загриженост подчертава необходимостта от тясно сътрудничество и активно участие на всички заинтересовани страни в процеса на управлението на риска при речните басейни и от наводнения, разпростираща се извън традиционната ангажираност на ръководните органи за водите и инженерите по водите към специалисти по териториално планиране, застрахователи, частни и обществени заинтересовани лица.

Европейските сладководни, преходни и морски води вече са повлияни от много човешки дейности, например използването на земята, водочерпенето и замърсяването с хранителни и опасни вещества. Има много индикации, че водните ресурси, които вече са под натиск от дейността на човека са силно податливи към въздействията на изменението на климата и че изменението на климата може да попречи на усилията за предотвратяване на влошаването и/или възстановяване на доброто състояние на някои водни обекти. Очакванията са изменението на климата да доведе до съществени изменения в годишните и сезонни количества вода в Европа в дългосрочен план и до увеличение на граничния воден отток за големи части от Европа.

Базирайки се на съвременното познание, обаче, не е вероятно във времевата рамка на прилагане на Рамковата директива за водата (РДВ) (т.е. до 2027г.), последствията от сигнала за изменение на климата да бъде адекватно различим от резултатите на останалите човешки влияния и естествени промени до такова ниво, че да бъдат необходими широкообхватни изменения на състоянието. Само в няколко особено чувствителни случая е вероятно изменението на климата да може да въздейства на оценката на състоянието в сравнително кратки срокове. По-вероятно е първите последици за състоянието на водите, свързани с изменение на климата да се очакват от прибавянето на допълнителна тежест към съществуващия антропогенен натиск върху водните обект, като увеличено водочерпене поради по-високи летни температури или увеличаване на разпространението на замърсяването поради увеличена интензивност на валежите от дъжд.
Каква е целта на тези Насоки?

Настоящият Документ с насоки се фокусира върху това как изменението на климата може да се интегрира във 2ри и 3ти цикъл на планиране за управление на речните басейни (УПР) от РДВ, като също разширява обхвата до наводнения и суши. Тези насоки на ЕС се определят като приоритетна дейност от Бялата Книга на европейската комисия по "Адаптиране спрямо изменението на климата — към европейска рамка за действие”.

В държавите-членки, обсъждането на изменението на климата беше въведено при процесите на управление на речните басейни по много качествен начин, особено за 1ви цикъл на планиране на УРБ от РДВ. В някои случаи, имаше тенденции адаптирането да се разглежда в края на процеса на управление на речните басейни. За 1вия цикъл, Докладът по политиките на Директорите по водите постави изрично ударение на гарантирането, че Програмите от мерки (ПМ) са достатъчно адаптивни към бъдещите климатични условия (така наречената климатична проверка на Програмите от мерки, която се базира на наличните познания, данни и разум).

За 2ри и 3ти цикъл на планиране на УРБ от РДВ, се очаква, че изменението на климата ще бъде напълно интегрирано в процесите на управление на речните басейни. При това положение, стълбовете на подхода на адаптиране при управление на речните басейни съгласно РДВ трябва да бъдат 1) ефективен дългосрочен мониторинг (който да дава възможност да се идентифицират сигналите за изменение на климата и да се реагира в необходимия срок), 2) оценка на вероятното допълнително въздействие на изменението на климата върху съществуващия антропогенен натиск, и 3) използване на тази информация в проектирането на мерки (особено за предложени мерки с дълъг проектен живот на действие). Така се очаква като минимум държавите-членки ясно да демонстрират как са разгледани преценките за изменението на климата при оценката на влиянията и въздействията в програмите за мониторинг и при избора на мерки.

По отношение на Директивата за наводненията, изменението на климата трябва да се разгледа през първия цикъл на планиране на риска от наводнения в рамките на предварителния цикъл на планиране на риска от наводнения и на базата на наличната информация, както и през последващите цикли на планиране, когато ще се направят ревизии и актуализация на предварителната оценка на риска от наводнения и плановете за управление на риска от наводнения.

Към кого са адресирани тези Насоки?

Тези Насоки са адресирани към отговорните лица за управлението на речните басейни, включително за управлението на риска от наводнения и суша, особено през 2ри и 3ти цикъл на управление на речните басейни от РДВ (от 2015г. до 2027г.).

Основните глави в този документ (глави 5-9) следват подобен модел по отношение на структурата на дадената насока:

Ръководните принципи са дадени в текстови полета в началото на всяка глава или ключова подглава. Принципите имат за цел да са общо приложими и всеобхватни в международен мащаб, така че да са валидни за всички държави-членки. Текстовите полета се следват от по-подробен текст, разясняващ принципите.

След обяснителните текстове за ръководните принципи, текстови полета въвеждат по-конкретни и практически действия, които трябва да се предприемат през следващите години за да се приложат принципите.

Ръководните принципи и предложени дейности се допълват от примери, които имат за цел да покажат как принципите и дейностите да се приложат на практика. Някои от примерите са с общ характер или фиктивни и не може да се даде конкретен източник за справка за повече информация.

Насоките започват с преглед на рамковата политиката на ЕС, свързана с въпросите на водите и изменението на климата, както и с препратки към съответните инициативи за адаптиране в държавите-членки (глава 4).

Глава 5 дава кратък увод към използването на модели, преценки и сценарии като ключови инструменти и източници на информация за отговорните органи в управлението на речните басейни при определяне на вероятните въздействия на изменението на климата върху речните басейни. Дадени са ръководни принципи как да се справим с неопределеността на моделите, преценките и сценариите при вземане на решения за управление на речните басейни.

Надхвърляйки боравенето с наличните научни познания и свързаните с тях неопределености, глава 6 дава насоки за разработването на стратегия за изграждане на адаптивни способности за управление при изменение на климата, служейки за напомняне за ключови аспекти като повишаване на информираността, включване на заинтересовани лица, правилно обучение на персонала и съдействие между различните нива на власт и сектори.

Следващата таблица предоставя общия план на всички ръководни принципи , дадени в различните части на този Документ с насоки.