ИЗМЕНЕНИЕ НА КЛИМАТА И ВОДИТЕ – РАМКОВА ПОЛИТИКА

• 
  Изграждане на устойчивост срещу допълнителен риск от изменение на климата чрез действия върху съществуващи антропогенни рискове,
  
• 
  Използване на цикличен подход на управление, за да се включи нарастващото с времето знание за въздействието на изменението на климата
  
• 
  Използване на възможността за прилагане на съществуващи инициативи, за да"
  

15. 
    се възстанови естествената екосистемна функция на водосборите, в частност тяхната способност да задържат и бавно да изпускат вода, и да намаляват замърсяването,
    

15. 
    се намали фрагментацията и да се подобрят връзките между местообитанията, за да се позволи движението на видовете,
    

15. 
    се балансира екологичното и икономическото развитие.
    

1. 
   Увод към РДВ
   

Изменението на климата трябва да се вземе предвид през различните стъпки по прилагането на РДВ, и в процесите на планиране и прилагане на УРБ като характеризиране, анализ на натиска и въздействието, икономически анализ, мониторинг, проектиране на програмите от мерки и неизпълнение на задълженията, както и процеса на поставяне на цели за водните обекти (виж глава 7 от Насоките).

В много случаи, въздействията от изменението на климата, могат да окажат допълнителен натиск на европейските водни ресурси. От характеризиращите доклади на член 5, оценяващи доклада на Комисията за прилагането на РДВ през 2007², няма индикации, натиска оказван от климатичните промени да застрашава постигнатото добро състояние от първият цикъл на РДВ. Въпреки това, е важно, че плановете за управление на речни басейни взимат предвид средносрочното и дългосрочно влияние на изменението на климата, защото то има голям потенциал за синергия между целите на РДВ и целите на адаптирането. Затова вторите планове за управление на речните басейни, предвидени за 2015г. трябва да бъдат проектирани устойчиви на влиянието на изменението на климата и променливостта на климата.

Това означава, че трябва да се гарантира, че предприетите мерки са или достатъчно гъвкави, за да се нагаждат в зависимост от променящите се климатични условия, или че са с фиксиран характер, с дългосрочно действие, включващи климатични преценки в тяхното проектиране.

В допълнение към прилагането на Директивата за наводненията, се изисква координация с прилагането на РДВ, с член 9 от втория цикъл на плановете за управление на водните басейни на РДВ (ПУРБ). Съществува възможност, чрез съгласуваност да се предоставят алтернативни по рентабилни и устойчиви басейнови подходи, които да осигурят много ползи за управлението на риска от наводнение, управлението на недостига на вода и сушата и резултатите от управление на речните басейни. Изискването за координация между двете директиви установява подходяща рамка за прилагане, така че различните и конфликтни интереси да бъдат правилно балансирани и да се достигне максимална ефективност.

Глава 8 от Насоките акцентира върху това как да се борави с евентуалните промени при опасностите от наводнение, в следствие на изменението на климата, от първия цикъл и как – при възможност за потенциално увеличен риск - да се намали уязвимостта и потенциалните неприятни последици.

4.3 Увод към политиката на недостиг на води и сушата

Европейската Комисия прие официално съобщение относно недостига на вода и сушите на 18 юли 2007 (EК 2007б), което има за цел по-нататъшното развитие на мерки за адаптиране, за справяне с очакваните увеличаващи се въздействия от недостига на вода и суши, през следващите десетилетия.

В съобщението се представя спектър от възможни решения за управление на проблемите, свързани с недостига на водни ресурси и сушите, и се цитират някои от съществуващите добри практики в други страни, като се подчертава, че пестенето на водата трябва да стане приоритет; освен това се препоръчва изготвянето на работни планове за управление на сушите и се осигурява подкрепа за изграждането на европейска стратегия, предлага се да се създаде Европейска обсерватория за суша (в процес на разработване от ЕНЦ) и се предоставя възможност за използването на европейските фондове от страни, страдащи от продължителни засушавания.

В съобщението се препоръчва да бъдат проучени всички възможности за подобряването на водната ефективност и изграждането на политики да се базира на ясна йерархия на възможните решения на проблема с водата, т.е. като вариант да бъдат разглеждани допълнителни инфраструктури за водоснабдяване, когато другите възможности са изчерпани. Съветът одобри съобщението и го счете като основен и добре развит първи набор от политики за бъдещи действия в рамките на принципите за управление на водите, политиките и целите на ЕС. В частност, Съветът подчерта, че плановете за управление на речните басейни на РДВ са подходящо средство за справяне с недостига на вода и сушите, и че доколкото е възможно мерките свързани с търсенето трябва да бъдат предпочитани пред тези, свързани с предлагането⁴.

В този дух, Насоките подчертават значението на общото прилагане на РДВ и плановете за управление на речни басейни, с инициативите за политики на ЕС относно недостига на вода и сушата. Съобщението на ЕС за недостига на вода и сушите служи като градивен блок за развитието на насоките, предвидени в глава 9 на настоящия документ за управление на сушите, недостига на вода и адаптиране. Последващият доклад на съобщението за недостига на вода и сушите, показва, че въпреки постигнатият прогрес, трябва да се направят още много неща, с цел подобряване на управлението на водата в Европа и избягване на неправилното управление на водни ресурси, особено в области с недостиг на вода.

4.4 Бяла книга на ЕК за адаптирането

Бялата книга на Европейската Комисия „Адаптиране изменението на климата: Към европейска рамка за действие” (COM/2009/147) беше издадена през април 2009г. и установява рамка за намаляване уязвимостта на ЕС към въздействията на изменението на климата.

Въпреки, че полагането на усилия насочени към намаляването на емисиите на парникови газове в ЕС продължава, има допълнителна необходимост от приемането на действия за адаптиране, третиращи неизбежните изменения на климата и произтичащите от тях рискове. Според Бялата книга, адаптирането се осъществява в различните части на Европа, поради което е необходим по-стратегически подход, който да осигури навременно и ефективно приемане на мерките за адаптиране и да гарантира съгласуваност между различните сектори и нива на управление.

Заедно с редица други области, предложената от ЕС рамка на Бялата книга, включва цели и действия за повишаване на устойчивостта на водните системи в ЕС. Специално внимание се обръща на правилното прилагане на РДВ, Директивата за наводненията и стратегията за недостиг на вода и сушите, за адаптирането по отношение на водата.

Предложени са следните конкретни действия свързани с водата (на ниво държави-членки и ЕС):

• 
  Разработване на насоки и набор от инструменти (насоки и обмен на добри практики) до края на 2009г., което ще гарантира, че промяната на климата е вградена в последващото прилагане на управлението на речните басейни на РДВ.
  
• 
  Гарантиране, че изменението на климата е взето предвид при прилагането на Директивата за наводненията.
  
• 
  Оценка на необходимостта от последващи мерки за подобряване на водната ефективност в селското стопанство, домакинствата и строителството.
  
• 
  Изследване потенциала на политиките и мерките за повишаване капацитета на екосистемите за съхранение на вода в Европа.
  
• 
  Търсене на възможности за осигуряване на действия за адаптиране, които да предоставят ползи за управлението на риска от наводнения, недостига на вода и управление на сушите, управлението на речните басейни, чрез по-добро съгласуване на планирането и прилагането, и басейнови подходи.
  
• 
  Създаване на механизъм тип „Клирингова къща” като база данни за влиянието на изменението на климата, за уязвимостта и най-добрите практики за адаптиране.
  
• 
  Изследване на възможностите за подобряване на политиките и развитието на мерки, насочени към загубата на биологичното разнообразие и изменението на климата чрез съгласуван подход, който да използва напълно съвместните ползи и да избягва обратните връзки от екосистемата, които ускоряват глобалното затопляне.
  
• 
  Изработване на проект с насоки за справяне с влиянието на изменението на климата върху управлението на обектите на Натура 2000
  

5. 
   Други приложими политики и законодателство на ЕС
   

Като допълнение, Бялата книга за адаптирането приканва към действие за да се гарантира, че адаптирането в крайбрежните и морски райони е взето под внимание в рамките на Интегрираната морска политика и в реформата на общата политика за рибарството.

Конкретни разработки свързани с намаляването на въздействието от изменението на климата, чрез прилагане на политиката на ЕС в областта на възобновяемите енергийни източници (напр. Развитие на водната енергия, продукция на биомаса) могат да имат въздействие върху водните екосистеми, особено когато такива дейности или не се признават, или се предприемат в недостатъчна степен за защитата на околната среда като част от многофункционалната употреба на водните обекти. От друга страна, изискванията за опазване на водната среда могат да повлияят на потенциала на някои мерки за смекчаване на изменението на климата. Затова, от всички приложими политики на ЕС, добре балансираният подход трябва да отговаря на целите за опазване на климата и водата.

Добре балансиран подход в рамките на транспортната политика на ЕС е необходим, за постигане на целите както за смекчаването и адаптирането на климата, така и за опазването на водата. С увеличаването на парниковите газове от транспорта, преминаването от високите емисии на въглероден двуокис при сухопътния транспорт, към ниско въглеродните морско и вътрешно водно корабоплаване се насърчава от транспортната политика на ЕС, тъй като и двете модалности допринасят сравнително положително за намаляването на цялостното въздействие на изменението на климата от транспорта. От друга страна, корабоплаването по реки, захранващи се от дъждовни води, ще става уязвимо към въздействията на изменението на климата като изменящите се модели на валежи. Затова балансираният подход трябва да гарантира, че смекчаването на въздействието и адаптирането на климата и защитата на различните аспекти от околната среда, се проверяват и докладват за транспортни проекти с последици за околната среда, както и за проекти за околната среда с последици за транспорта, в оценките за въздействието върху околната среда (ОВОС) и стратегическите екологични оценки (СЕО). Такава мултидисциплинарна политика трябва да гарантира действия, които осигуряват най-благоприятно положение между адаптирането и смекчаването.

Селското стопанство също може да допринесе за адаптирането. Това може да стане чрез гарантиране на политическа съгласуваност с разпоредбите на ЕС относно Общата селскостопанска политика по отношение на адаптивните цели за управлението на водите.

В допълнение, правилното управление на почвата се очаква да играе ключова роля в усилията, свързани с изменението на климата. Като се има предвид тясното взаимодействие на почвената с водната среда, настоящите Европейски политики за опазване на почвата също трябва да бъдат отнесени към контекста на усилията за адаптиране в управлението на водния сектор (Тематична стратегия за опазване на почвите(COM(2006) 231), предложената Рамкова директива за почвите (COM(2006) 232).

• 
  Осигуряване на отводнителни системи, които да се справят с променящия се режим/ интензитет на валежите
  
• 
  Развитие на превантивен и базиран на риска подход за наводняваните райони
  
• 
  Осигуряване на адекватно бъдещо управление на предлагането и търсенето на вода
  
• 
  Избягване на действия, ограничаващи бъдещото адаптиране
  

Съобщението на Европейската комисия за подход към предотвратяване на природни и причинени от човека бедствия COM (2009) 82 окончателен, е издадено през февруари 2009 и определя рамките на стратегия за предотвратяване, с връзки между стъпките на цикъла на управление на риска; превенция, готовност, реакция, възстановяване и уроци, определени да създадат условия за развитието на знание, основано на превантивната политика за бедствия на всички нива на управление. Между 1990 и 2007г. Европейският съюз стана свидетел на значително нарастване на броя и сериозността на природните и причинени от човека бедствия. Загубата на човешки живот и разрушаването на икономическата и социална инфраструктура, заедно с деградацията на вече нестабилните екосистеми се очаква да се влошат, тъй като изменението на климата увеличава честотата и мащаба на екстремните метеорологични условия като топлинни вълни, бури и проливни дъждове.

Анекс VII на настоящото ръководство се отнася до важни информационни центрове на ниво държави-членки, засягащи националните инициативи за адаптиране, и евентуално отнасящи се до мерки свързани с водата (напр. уеб портали за климатичната промяна и управлението на водни басейни). Комисията ще направи достъпна допълнителна информация за инициативите на адаптиране на ЕС и държавите-членки на официалната интернет страница за адаптирането

http://ec.europa.eu/environment/climat/adaptation/index_en.htm

Европейска Клирингова къща за адаптиране към изменението на климата е в процес на подготовка от ЕК, и трябва да съдържа бъдещите актуализации на националните стратегии по адаптиране

Тази глава цели да предостави насоки за това как се оперира с налични научни знания от модели, преценки и сценарии за изменението на климата, както и приложими неопределености за целите на управлението на речните басейни.

Тя предвижда кратко обобщение на възможните глобални модели, преценки и сценарии с акцент върху техните силни и слаби страни, както и общ преглед на основните прогнози за въздействието на изменението на климата върху водните ресурси в Европа. Предложен е набор от ръководни принципи за взимането на решения и управлението на водната среда във връзка с изменението на климата и неопределеностите.

Тази глава включва допълнителни източници на информация за тези, които се интересуват от моделирането и преценките за климата. Целта на настоящата глава се ограничава до осигуряването на общ преглед на състоянието на нивото от знания, което може да послужи за подходяща основа за следващите глави от политиката на ЕС в областта на водата и адаптирането към изменението на климата.

1.Преценките и сценариите за климата трябва да се използват за подобряване на планирането на управлението на речните басейни.

2. Жизнено важно е да има ясно разбиране на направените предположения и неопределеностите, свързани с тези предположения.

3. Най-добрият модел или сценарии за изменение на климата за даден регион или речен басейн трябва да се решава за всеки отделен случай, тъй като,няма "един-подходящ-за-всички" модел или сценарии за Европа

За да се предвиди потенциалният обхват на бъдеща климатична промяна, се извършват няколко глобални климатични преценки – в международното координиране – на всяка една от тях се прилагат различни сценарии за емисиите и различни глобални климатични модели.⁶ Резултатите се тълкуват, описват и публикуват на редовно основание от Междуправителствения панел по изменение на климата (МПИК). МПИК наскоро публикува своя четвърти доклад за оценка (ГД4) „Изменение на климата 2007” ” (МПИК 2007). Публикацията на петият доклад (МПИК ГД5) е планирана за 2013г. (РГ I – Доклад за физическата наука за изменението на климата).

Новото поколение от глобални климатични модели (Атмосферни и Океански глобални циркулационни модели - АОГЦМ ) са по-надеждни от техните предшественици. Наред с други важни подобрения, е разглеждането на съответните процеси на земната повърхност и базата данни за нейните качества. В допълнение, прогнозирането на процеса на формиране на облаци е преразгледано, и е получена допълнителна информация, като изходна база данни, благодарение на по-високата резолюция на новите модели. Планират се бъдещи подобрения на следващото поколение глобални климатични модели. Например, съществуват планове ледената повърхност да се взима под внимание при изчислението на процесите на земната повърхност

Трябва да се има предвид, че глобалните модели се основават на много опростявания и предположения, така че резултатите им съдържат доза несигурност. Освен това, грубата пространствена резолюция на глобалните модели не е приложима за моделите на въздействие, следователно и за определяне на ефектите на регионалното и местното изменение на климата. За преодоляване на това ограничение се прилагат регионализирани процедури. С тези процедури глобалните преценки се „смаляват” до по-малки елементи на мрежата с размери до 25 км × 25 км; в отделните изследвания смаляването е дори под този размер, или е коригирано спрямо местоположението на отделните станции.

5.1.2 Преценки за климатичните промени в ЕС

Изчерпателен анализ на данните и синтез на регионалното изменение на климата в европейски мащаб бе проведен през последното десетилетие от проектите PRUDENCE, STARDEX, все още действащия ENSEMBLES и проектите CECILIA и CLAVIER за Централна и Източна Европа (подробности за тези изследователски проекти се намират в Анекс II).

Проектът PRUDENCE осигурява серии от преценки за изменението на климата с висока резолюция за Европа в периода 2071-2100г., и характеризира нивото на променливост и достоверност в тези сценарии като функция от неопределености във формулировката на модела, естествените/вътрешните колебания в климата, и алтернативни сценарии за състава на атмосферата в бъдеще. Проектът ENSEMBLES разширява и подновява подхода, включвайки изследвания за влиянието на изменението на климата върху цялостната система за прогнозиране.

Проектът STARDEX прави щатно и систематично сравнение и оценка на методите с намаляване на мащаба (низходящо скалиране), за изграждане на регионален сценарии на крайностите. Целта е да се установят повече устойчиви техники, които да се използват за разработката на бъдещи сценарии на крайностите за европейските региони, за до края на 21 век. Постигнат е голям прогрес, свързан с основният въпрос дали екстремни явления ще се случват по-често в бъдеще

Проектът на ЕС CECILIA осигурява подробни регионални климатични преценки (и влияния и оценки) за Централна и Източна Европа, подобно на проекта CLAVIER, който се фокусира върху Унгария, Румъния и България

Обобщена информация относно наблюдаваната и преценена климатична промяна в ЕС се предоставя и от Европейската агенция за околна среда (виж ЕАОС/СНЦ/СЗО (2008) и раздел 0 на тези насоки за кратко обобщение за ключовите очаквани въздействия).

В момента много национални и европейски научноизследователски дейности дават приложими и ценни резултати за въздействието на изменението на климата върху европейските сладки, преходни и морски води (много изследователски проекти, свързани с изследвания за въздействието на изменението на климата върху водата са описани на кратко в Анекс II). Някои държави-членки извършват свое собствено по-локализирано моделиране (напр. Преценките на Обединеното Кралство(UKCP09)). Вижте Анекс V за допълнителни уеб връзки към местни климатични преценки на държавите-членки.

Въпреки че, резултатите от изследователските дейности, развити на местно ниво могат да бъдат много полезни, се препоръчва информацията използвана в процеса на планиране да бъде добита и утвърдена от компетентните власти на национални ново, за да се осигури задоволителна еднородност при третирането на различните географски райони. Например испанската метеорологична агенция (AEMET) публикува Регионален сценарии за оценка на въздействието на изменението на климата и разпространява съответната информация чрез нейния уеб сайт, за да подпомогне прилагането на стратегиите за изменението на климата на всички нива на различните политики.

Количествените преценки за промените във валежите и речния отток в мащаба на речния басейн остават неопределени, поради ограниченията на климатичните модели, и проблемите с мащабирането между климатичните и хидрологични модели. Въпреки това, през последните години резолюциите на регионалните климатични симулации са се повишили. В допълнение, развитието на статистическите методи за корекция, води до приближаване на моделите до реална симулация на, например, количество и интензивност на валежите в мащаба на речните басейни и малките водосбори