Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)

Определяне на текущо състояние

Сценарии за климата Wettreg, REMO) A1B, A2,B1 сух/влажен
Симулационен модел на водния баланс
Методология: WaSiM-ETH

Предлагане на вода днес – в бъдеще

Вход/изход:хидроложки данни

MHQ, MQ, MNQ, HHQ, NNQ, UZ

Зареждане на подземни води

За всеки сценарий разделени за зима/лято/година

Методология: неясна логическа / метод AHP

(сравнение годишно количество – потребление на вода – разговори със заинтересовани страни

Разговори със заинтересовани страни

Предвиждане и оценка на

- Количества на води (днес/2050/2100)

- потребление на вода (промяна на търсенето на вода / тежест

(използване на вода

> днес > до 2050 > до 2100
Оценка на мерки за адаптиране
Методология: ютилити анализ/AHP метод

(оценка на възможности за адаптиране – разговори със заинтересовани страни)

AHP метод

Мулти атрибутивна процедура за оценка

Оценка на целия процес чрез теглово обобщение на всяко използване/полза


Резултат: оценка на мерки за адаптиране

При отчитане на

Ползи (кратко-, средно- и дългосрочни), устойчивост

Принос за защита на климата, конфликти 9приложимост)

Приключилият наскоро Проект за изследвания и развитие цели да развие съкратен метод, който да позволи взимането на решения при неопределеност на основата на адаптивната способност и уязвимост. Затова, са извършени симулации с модели на водния баланс (WaSiM-ETH), включително симулации на сценарии за 2050 и 2100, в три водещи области (въз основа на регионалните модели WettReg и REMO). Успоредно с това, регионални конференции в тези три водещи области, анкети и интервюта с експерти, предоставят знания за уязвимостта на съответната употреба на водата. Тези резултати са въведени в неясна, основана на логиката система за поддържане на решения (СПР).

Комбинацията от експертно знание, заедно с резултатите от симулацията на по-нататъшните ефекти от изменението на климата създава основа за оценка на мерките за адаптиране.

Като резултат СПР дава становища за това от коя употреба на водата има приоритетна нужда от адаптивно действие, както и за предварителен избор на подходящи стратегии за адаптиране.

СПР осигурява полезна основа за изграждане на диалог и процеси на участие. В първия етап на този подход, се изисква интензивно отразяване на основните условия за различна употреба на водата. Това включва анализ на уязвимостта на тази употреба, отделно от резултатите от моделирането на климатичното въздействие. Във втората етап се добавят климатичните преценки. По този начин подходът показва необходимостта от действие чрез препокриване на разпространението на резултатите от моделирането и работния обхват, даден от становищата на експертите. Колко са стабилни приоритета и препоръките за конкретни мерки за адаптиране, които са резултат от СПР може да се изпита посредством чувствителен анализ. Така целият процес на решение може да се направи прозрачен и отворен за участие и обществена дискусия.

За да се подчертае уязвимостта на климата в бъдеще, той използва голям брой глобални сценарии за изменението на климата. Това включва два глобални климатични модела и два глобални сценария за емисиите от страна на МПИК. Въз основа на тези четири сценария, Шведският институт по метеорология и хидрология Росби (ШИМХ), прави изчисления, използвайки регионални модели. Съставени са общо над 10,000 климатични карти, показващи развитието на показателите. Изчисленията са направени за различни времеви периоди – 2020, 2050 и 2080. Изведена е и информация за тенденцията през последните 15 години. Те са в постоянно сравнение на климата в бъдещето и с последния завършен референтен период, използван в климатологичния контекст (1961−1990). Анализираните сценарии показват драматични промени в климата на Швеция в края на века. Като цяло климата през зимата в Швеция, ще бъде подобен на сегашния климат в северна Франция, Валежите почти в цялата страна ще се увеличат през есента, зимата и пролетта. Лятото вероятно ще бъде по-топло, с по-сух климат, особено в южна Швеция. Поройните дъждове ще станат по-интензивни

След консултация с комитета и различните сектори, ШИМХ разработва около 40 конкретни климатични показателя, като основа за оценка на бъдещата уязвимост на секторите

В заключение, трябва да се има предвид, че в някои държави-членки, „климатичното обслужване” е устроено, за да спомага преодоляването на различието между климатичните модели/сценарии и взимането на решения. Вижте примерите дадени в полето по-надолу

На лице са значителни насоки за взимането на решения, неопределеността и използването на възможни климатични преценки във Великобритания. Моля вижте: http://ukclimateprojections.defra.gov.uk

Германия има установен нов център за климатично обслужване. Моля вижте: http://www.climate-service-center.de/

Френския проект, наречен DRIAS, чиято цел е да даде широк достъп до сценариите за изменение на климата и симулациите на въздействие и изследванията за адаптиране, беше стартиран през 2009 (в рамките на GICC програма, ръководена от Матео-Франция).

Във Финландия, Системата за симулация на воден басейн и прогнозиране (WSFS) се използва както за симулации на хидрологични сценарии за изменение на климата, за оценка на въздействието на изменение на климата върху наводненията, сушите и водните ресурси, така и за оценка на възможностите за адаптиране на управлението на водните ресурси. Резултатите се разпространяват чрез публикации, семинари и конкретни доклади за водосбора, относно изпълнението на проекта на заинтересованите страни. WSFS се използва и за хидрологични прогнози в реално време и за планиране на езерни регулации, разпространени сред заинтересованите страни и дори управлявани от тях чрез интернет (www.environment.fi/waterforecast), за да бъдат използвани при управлението на наводнения и водни ресурси.

Проектът VACCIA (2009-2011), се основава на данни от интензивно изследвани обекти/подрегиони на FinLTSER мрежа. Обектите имат изобилие от налична информация и са силно интегрирани в местната икономика и дейности. Това осигурява връзка с мащаба. Спрямо който могат да бъдат планирани и оценени реалистични мерки за адаптиране. Проектът ще осигури едновременно подробни описания за методологията и инструментите за изготвянето на оценки за климатичните въздействия и адаптирането, както и списък на различни мерки за адаптиране за ключови стоки и услуги на екосистемата. Тази методология и информация могат да се използват от заинтересованите страни в местен, регионален, национален и международен мащаб.

В допълнение, FINESSI (http://www.finessi.info/finessi/index.php), е уеб инструмент, който позволява на потребителя да изучи различните въздействия на изменение на климата във Финландия, на избрани повлияни територии, и за различни времеви периоди до края на 21 век. Инструментът е предназначен за проектанти и изследователи, но може и да представлява интерес за студентите и членовете на обществото. FINESSI предлага една обща платформа за обединяването на наблюденията върху настоящия климат и околна среда, с моделирана информация за бъдещите климатични условия (сценарии) и техните въздействия. Въздействията от изменение на климата са представени на климатично-чувствителни системи и дейности като селско стопанство, водни ресурси и природни екосистеми.

Полезна информация може да бъде намерена на следните сайтове

CHMI (Чешки институт по хидрология и метеорология): http://www.chmi.cz/cc

Национална климатична програма на Република Чехия: http://www.chmi.cz/nkp/nkp.html

Министерство на околната среда: www.env.cz

6. НАЧАЛО: КАК ДА ИЗГРАДИМ АДАПТИВНА СПОСОБНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ В УСЛОВИЯТА НА КЛИМАТИЧНИ ПРОМЕНИ

6.1. Увод

Тази глава предлага набор от ръководни принципи, които трябва да помогнат на лицата с отговорности в управлението на речните басейни, чрез създаването на стратегия за изграждането на адаптивна способност⁸ за управлението на речни басейни в условията на изменение на климата.

Освен това, главата служи и за да напомня на ръководителите, че трябва да обмислят аспекти, които надминават боравенето с налично научно познание за изменение на климата и свързаните с него неопределености (глава 5), за да осъществят планирането и управлението в условията на променящ се климат (както е описано в следващите глави на тези насоки). „По-меките” аспекти на управлението на речни обекти, като повишаване на информираността, подходящо обучение на персонала, и сътрудничество между различните нива на органи и сектори, също трябва да се разгледат контекста на опитите за изграждането на адаптивна способност за управление в условията на изменение на климата.

Начинът, по който изменение на климата е вградена в цикъла на управление на речните басейни, също трябва да се подложи на обществено допитване (като част от обикновените процедури в съответствие с чл.14 на РДВ), докато същевременно, изменението на климата може да допринесе за повишаването на обществения профил на устойчиво управление на водата. Ефективно използване на процеса на обществено участие на РДВ, е от особено значение за повишаването на информираността за изменението на климата в управлението на водата, но също и за интегрирането на ценното, специфично за сектора знание на заинтересованите страни.

Изграждането на адаптивна способност има много аспекти. По-долу е представена информация за използване на налично знание и данни в РБД, включвайки съответните заинтересовани страни, и търсейки по-широка публичност и започване от международни речни басейни

6.2.1 Използване на съществуващите изследвания и дейности по адаптиране за увеличаване на познанията на ниво речни басейни

Ръководни принципи

1. Свържете адаптирането на управлението на речните басейни към националните и регионални стратегии и дейности за адаптиране към измененията на климата.

Такива стратегии са източник на приложими изследвания, информация и оценки. Те често се основават на подробни оценки за въздействието на изменението на климата върху водата и в много случаи включват първо оценките на потенциалните мерки за адаптиране на водата. Тези стратегии за адаптиране и оценките на въздействието могат да допълнят оценката за въздействието на изменение на климата на РДВ (член 5, виж глава 7)

2. Проверете съществуващата приложима научна и изследователска информация за моделиране на измененията на климата и въздействията върху речните басейни.

Това може да включва например, изработването на списъци с информация, мета-база данни и уеб-страници. Моля, направете справка с глава 5, Грешка! Съответният източник не е намерен., Грешка! Съответният източник не е намерен. и Анекс I от настоящите насоки за обобщение на ключови европейски мрежи за информация, обзор на ключови изследователски проекти и бази данни или набор от инструменти за действия/мерки за адаптиране

3. Използвайте примерите за добри практики, идващи например от съществуващия опит в проучването и прилагането по отношение на стратегии и мерки за адаптиране.

4. Погледнете отвъд границите на вашата река

Адаптирането към изменението на климата ще е необходимо в цяла Европа. Възможни бъдещи въздействия в един речен басейн, могат да са изображение на настояща ситуация в друг, освен това може да съществува полезен опит за адаптиране, със сходни характеристики в други региони/РБДи. Важно е редовно да се обменят знания и опит с други региони/РБДи и да се обединят научените уроци

Като цяло, пропуските в знанията, които могат да бъдат засегнати от ръководителите по водите на ниво РБД, не са свързани с пропуски в науката за изменението на климата и водата, а с това какво означава настоящето състояние на знанието, за тяхната конкретна РБД. Това означава, че често ръководителите на речните басейни трябва да се възползват от наличните изследвания и опит. В допълнение, трябва да бъдат разработени доколкото е възможно съответните местни познания, както прогнозите за въздействията от изменението на климата върху речния басейн, за различни бъдещи климатични сценарии. Моля вижте препоръките от глава 5, за това как да се оперира с наличното научно знание и неопределености, свързани с изменението на климата.

Натрупването на политическа подкрепа и внедряването на адаптирането към изменението на климата в планирането на управлението на речните басейни изисква изпълнението на следните две ключови характеристики:

• 
  Събиране на подходящи данни за подобряване на процеса на взимане на решения и за развитие на стабилна стратегия за адаптиране.
  
• 
  Определяне на заинтересованите страни и взимане на решение за подхода към ангажимента и за работата в партньорства.
  

5. Оценете обхвата на данните (напр.. метеорологични, хидроложки, качество на водата, данни за влажност на почвата, граници, данни за разходите за вреди и т.н.).особено имайки предвид следните въпроси:

• 
  Обхващат ли настоящите събрани данни едновременно текущите данни и изискванията за мониторинг, както и бъдещите изисквания, при променени климатични условия?
  

• 
  Стабилни ли са настоящите събрани данни, имайки предвид възможните промени в основните променливи, които определят типологиите и следователно референтните условия?
  
• 
  Дали настоящите събрани данни и мониторинг осигуряват адекватно наблюдение върху въздействието от изменението на климата? Дали настоящите събрани данни и мониторинг осигуряват наблюдение на ефективността на мерките за адаптиране?
  
• 
  Дали набора от исторически данни е съгласуван и последователен, с оглед на напр. промените на методите за измерване във времето? Ако са забелязани проблеми със съгласуваността, могат ли да бъдат разгледани, за постигането на надеждни поредици от исторически данни?
  

В заключение, адаптирането към изменението на климата предполага нови изисквания отнасящи се до вида и размера на събраните данни за управлението на речните басейни. Дългосрочните серии са оценявани като съществени за разбирането на еволюцията на физически променливи и избраните видове във времето. По въпросите за мониторинг съгласно РДВ в условията на изменение на климата на, моля вижте глава 7.4 за по-подробни насоки и предложения за действие

7. Осигурете комуникация и координиране на въпросите по към измененията на климата между различните нива на управление в РБД.

8. Работете в междуотраслови партньорства и с други администрации. Осигурете дискусии по аспектите на измененията на климата между съответните публични администрации, при срещи на заинтересовани страни и обсъждайте как съответните сектори, свързани с водата могат да допринесат за адаптирането.

9. Уверете се, че получавате информация, свързана с влиянието на изменението на климата върху другите отрасли, които са пряко свързани с управлението на водите 9(напр. нуждите на селското стопанство от вода, необходимостта от вода за производството на енергия и т.н.)

10. Обединете в едно цяло междуотрасловото прилагане на мерки за адаптиране и координирайте дейностите по териториално планиране

Установете връзки между планирането на управлението на речните басейни и други национални и регионални дейности и политики по планирането, които са свързани с въздействието от изменение на климата и адаптиране в РБД (напр. общинско планиране, териториално планиране, планиране на земеползването). В рамките на речните басейни и водосбори, интегрирайте дейностите по адаптиране с тези от други сектори, за развитието на цялостен план, който да използва преимуществата на ползите от междуотрасловото адаптиране – например възстановяването на заливните влажни зони, които предотвратяват наводнения, задържат вода и предоставят местообитания за дивата природа

Смисленият и ранен ангажимент на заинтересованите страни може да подобри приемането на решения и мерки, и по този начин да увеличи приложимостта на стратегията за адаптиране. Данните и анализът често са по-точни, когато се извършат в координация със заинтересованите страни.

Интеграцията се прилага във всички сектори, за да се избегнат отрицателните обратни връзки на междуотрасловите мерки (или бездействията в друг сектор), както и на различните нива на управление в рамките на РБД, включително различните видове органи. Следователно е важно да се извърши дейността „Картографиране на заинтересованите страни” преди да се ангажират заинтересованите страни в процеса по адаптиране, за да се определи пълния кръг заинтересовани лица. Въз основа на списъка от определените заинтересовани страни, наличието на ресурси и предпочитания или опит, следва да се определи подходът към ангажимента на заинтересованите страни. Това би довело до изработването на стратегия за ангажимента, определяща целите и средствата на ангажимента на заинтересованите страни и ясна дефиницията на ролите и отговорностите на всеки орган и заинтересована страна.

Австрия се намира в преходна зона, с високо валежния район на Алпите от една страна, и предразположените към засушавания източни части от друга. В алпийския район се предвижда бъдещо увеличаване на количеството на валежите на север и намаляване количеството на валежите на юг. Въпреки това, поради високата пространствена променливост на климатичните условия и хидроложки процеси на Алпите, е възможно да бъдат отбелязани сезонни колебания на валежите

Интердисциплинарна работна група на Австрийската асоциация за управление на водите и отпадъчните води (ÖWAV) и Федералното министерство на селското стопанство, земеделието, околната среда и управлението на водите (BMLFUW), с участието на различни заинтересовани страни, бе създаден, за да събира мултидисциплинарна информация за възможните ефекти от изменението на климата върху управлението на австрийските води и да оцени нейното значение. Окончателните резултати на работната група са представени на обществеността и публикувани като доклад за Ефектите от изменението на климата върху управлението на австрийските води в края на 2008г⁹

Пример за резултат на работната група е оценката на последиците от изменението на климата върху обилните валежи и наводнения. Проектът Риск от НАВОДНЕНИЯ II, разкрива, че до сега не са направени значителни промени за средните и големи водосборни области (> 250 км²), и посочва необходимостта от действие в по-малки водосборни области, където вече съществува риск от обилни валежи. Въпреки това, резолюцията на съществуващите климатични модели все още не е достатъчно висока за получаването на устойчиви резултати за такива малки области. Във високопланинските области, допълнителни фактори, като увеличение на седиментните натрупвания, следствие на нарастващата основа от дълбоко замръзналата земя, трябва да бъдат взети под внимание. Възможните бъдещи мерки биха могли да бъдат

• 
  Насоките за Федералната хидравлична инженерна администрация 2006 (RIWA-T) предвиждат запасни височини на язовирни стени, като допълнителна мярка за сигурност срещу високите равнища на водата, следствие от изменението на климата.
  
• 
  Опазване на областите на за задържане, с цел намаляване на ефекта от обилните дъждове върху пиков отток
  
• 
  Мерки за намаляване на ерозията на почвата и извличането на торове
  
• 
  Мерки, които да въздействат върху повишаването на работата на дъждоприемниците
  

Европейският проект ESPACE (Програма INTERREG IIIB за Северозападна Европа) е създаден, за да окаже влияние върху философията и практиката на териториалното планиране. Акцентът на проектът ESPACE (Европейско пространствено планиране и адаптиране към климатичните събития) е върху това как адаптирането към изменението на климата да бъде включено в системите на териториалното планиране, със специален акцент върху въпросите за управлението на водите. Това е първият по рода си проект, който акцентира върху повишаването на информираността за нуждата от адаптиране към въздействията на изменението на климата, и предоставя някои от необходимите политически насоки, инструменти и механизми за включването на адаптирането в системите и процесите на планиране ESPACE бе основан от международна група от 10 партньори, обхващаща четири северозападни европейски страни, и обединяваща представители от всички нива на гражданското общество. Бяха предприети редица действия от партньорите за определяне на най-добрия начин за адаптиране към изменението на климата. Те включват действия, ориентирани към най-ефективните начини за повишаване на информираността, ролята на промяната на поведението за адаптирането към изменението на климата, преглед на политиката чрез употребата на иновативни техники и развитието на инструменти и модели.

URL: www.klimaprojekt-espace.bayern.de

6.2.3 Разширяване кръга на заинтересованите страни и нарастване на техния капацитет – повишаване на информираност, образование и обучение

Ръководни принципи

11. Включете въпроса за въздействията на климатичните изменения върху речните басейни в дейностите по повишаване на информираността във вашата РБД, като част от процесите с участие на обществеността съгласно РДВ.

12. Учредете програми за обучение на персонала и изграждане на капацитет по въпросите на изменението на климата, т.е. запознайте персонала с моделирането, сценариите и преценките за изменението на климата.

Важен страничен ефект на информираността може да бъде улесняването на приемането на мерки за адаптиране сред различните заинтересовани страни. Всички свързани с водата отрасли трябва да бъдат насърчавани да бъдат добре информирани за възможните въздействия на изменението на климата върху техния сектор. Основният резултат е гарантиране на готовност, например чрез прилагането на собствени мерки за управление на риска или мерки за адаптиране, като следствие от повишената информираност.

Допълнителни предпоставки за изграждане на адаптивна способност за управление на речни басейни в условията на изменение на климата, са обучението и натрупването на знания в съответни организации, както и трансфера на съответните познания.

6.2.4 Поглед извън границите