Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)

13. Разработете съвместни и координирани стратегии за адаптиране в трансграничните РБД

Трансграничните басейни създават особено сложни предизвикателства, по отношение на изграждането на адаптивна способност към изменението на климата. Съвместните органи, като международните комисии за речни басейни, следва да бъдат отговорни за развитието на съвместни или координирани стратегии за адаптиране, за трансгранични басейни и за проследяването на тяхното прилагане и оценка на тяхната ефективност. Следователно органите трябва да имат способността и средствата за ефективното осъществяване на тези задачи.

Последващо адаптиране към климатичната промяна може да изисква дейности извън националните граници на речния басейн, напр. някои мерки, които трябва да се предприемат във възходящ ред. Това може да наложи двустранни споразумения, основани на общо разбирателство

След тежките наводнения по река Рейн през годините 1993 и 1995, Международната комисия за защита на Рейн (МКЗР), развива и приема цялостен „План за действие при наводнения от 1998”, обхващащ периода до 2020. В рамките на изпълнението на Плана за действие при наводнения от 1998, се оценява риска за щети при наводнения (определен като резултат от потенциалните щети (€) и вероятността от наводнение (1/година)). В допълнение, се определят възможностите за понижаването на нивата на наводненията, чрез прилагането на мерки във водосборната област. Получената в резултат информация е публикувана в „Атлас на Рейн 2001”, като един от елементите, насочени към повишаване на „информираността за наводнения” на населението. Освен това се подобрява системата за прогнозиране на наводнения, по-специално чрез подобряване на сътрудничеството между администрациите за управление на водите и метеорологичните услуги

Планът за действие има за цел усъвършенстването на защитата на хората и стоките от наводнения, и в същото време подобряването на заливните райони на Рейн. Положени са големи усилия за прилагането на плана за действие и са предприети почти всички мерки, които трябва да бъдат приложени до 2005. Техният положителен ефект е очевиден. През 2007, министрите по Рейн, потвърждават нуждата от развитието на стратегии за адаптиране за управлението на водата, за да бъдат в състояние да преодолеят последиците от изменението на климата, които са ясно забележими.

Изпълнението на Плана за действие при наводнения от 1998, за периода 1995-2005 е оценено през 2007. Оценяването ще се повтаря веднъж на всеки 5 години, за първи път в периода 1995-2010

Основата на стратегията за адаптиране, ще бъде способността да се прогнозират възможни въздействия на изменението на климата върху хидрологията на Рейн (нива и продължителност на наводненията, ниски нива на водата и продължителност, температура на водата). Първата стъпка, оценка на наличната информация, разкрива промени в тези параметри през последните 3-4 десетилетия. Втората стъпка, разработването на общи сценарии за тези параметри, ще бъде завършено през 2010.

В този процес, МКЗР има координираща и ръководеща функция. Действителното прилагане на мерки (включително тяхното финансиране) е отговорност на страните от водосборния район.

Източник: Секретариат на МКЗР

7 РАМКОВА ДИРЕКТИВА ЗА ВОДИТЕ И АДАПТИРАНЕ

7.1 Увод

7.1.1 Цел и фокус на тази глава

Тази глава описва Ръководните принципи за адаптиране към изменението на климата и ги отнася към всяка от стъпките на управлението на речните басейни (УРБ) съгласно РДВ. Въпреки, че насоките се концентрират как да се реагира в обхвата на структурата и времевата рамка за прилагане на РДВ (т.е. до 2027 г.), предложените принципи са подходящи за прилагане към други форми на управление на речните басейни или за продължаване на управлението на речните басейни за по-дълъг период.

Стъпките на УРП съгласно РДВ, които са същината на тази глава са:

1. Оценка на риска - обобщение на значимите влияния и въздействия от човешката дейност върху състоянието на повърхностните и подземните води (Член 5);

2. Мониторинг и оценка на състоянието на повърхностните води (екологично и химическо) и подземните води (химическо и количествено) (Член 8 и Анекс V);

3. Поставяне на цел - в Член 4 за повърхностните води, подземните води и защитените зони, включително изрично определяне на случаи, където използването е разрешено като изключение (Член 4(4), (5), (6) and (7));

4. Икономически анализ - резюме на икономическия анализ на използването на водите съгласно изискванията на Член 5 и Анекс III.

5. Програма от мерки за постигане не екологичните цели (Член 11).

Въпреки че РДВ не споменава изрично рисковете, наложени от изменението на климата към постигането на екологичните цели (вижте също РДВ - Увод на глава 4.1), има много факти за включване на изменението на климата в процеса на УРБ ¹¹ В допълнение, обосновката и процесите на РДВ могат да се коригират към осъществяването на адаптиране (Фигура 1). По-специално интегрираните подходи към управлението на земите, водите и екосистемите, съчетани с повтарящите се процеси на връщане към миналото са съвместими с идеалите на адаптивното управление. Фокусирането върху устойчивостта на здравите водни екосистеми към променящи се и деградиращи условия осигуряват рентабилен и сравнително лесен начин за постигане на адаптиране. Тъй като РДВ съдържа няколко компонента, които биха поддържали устойчивостта на водните екосистеми и рационалното използване на водните ресурси, постигането на нейните цели би спомогнало за адаптиране към изменението на климата.

Превод на схемата:

Планиране на управлението на речните басейни

Опишете басейн

Оценка на риска на влиянията и въздействията (вкл. наблюдаващ мониторинг на влиянията)

Елементи на оценка и линия Basel; Общи цели

Преглед

Рискови водни обекти

Значими влияния

Планове за управление на речните басейни

ПМ § конкретни цели за ВО (водни обекти)

Мониторинг (наблюдаващ и оперативен)

Управление на риска (ПМ) оценка на опциите
Предишна разработка акцентира върху чувствителността към климата на:

• 
  Антропогенни влияния, които засягат възможността за постигане на добро екологично състояние;
  
• 
  Програми за мониторинг;
  
• 
  Типологии на водни обекти;
  
• 
  Състояния в контролните обекти;
  
• 
  Икономическа оценка и рентабилност на инвестициите;
  
• 
  Ефективност на програмите с мерки при постигане на целите;
  
• 
  Синергии и конфликти поради смекчаване и/или адаптиране от други сектори;
  
• 
  Очаквания на заинтересованите лица и нива на ангажираност.
  

Ръководните принципи в тази глава са предназначени да помогнат на отговорните за управление на речните басейни, като разглеждат всеки от чувствителните въпроси по пропорционален и стабилен начин и като приемат присъщите неопределености на преценките за регионалните изменения на климата. Където е възможно се предлагат мерки, печеливши при всички обстоятелства ( “no-regret” или "win-win"); последиците трябва да са благоприятни независимо от вероятностния характер на промените и изменението на климата. Трябва да се осъществяват поддържащи дейности, които да дават практически указания, свързани със стратегиите за адаптиране, пример за които се проекта Води/климат (http://www.climatewater.org/) описан накратко в Анекс II.

Някои от стъпките при управлението на речните басейни (УПР) се считат за по-критични от други по отношение на възможностите ни да се подготвим за изменението на климата, особено в краткосрочен план. Съществени компоненти при планирането на изменението на климата са:

- способността да се идентифицира изменението когато се случва чрез мониторинг;

- гарантиране че се осъзнава вероятния мащаб на влияния от изменението на климата върху съществуващите и очакваните бъдещи антропогенни натиск и рискове и

- разработване и приоритизиране на решения с множество ползи на база водосборен басейн, които възстановяват или поддържат естествените характеристики на водосборните басейни за постигане на устойчивост към редица възможни бъдещи климатични условия. в този контекст, мерките трябва да се изпитат, за да се гарантира, че те няма да се провалят при бъдещите климатични условия.

Ето защо, тези части от УРБ трябва да са фокуса на държавите-членки при обмислянето как да се справят с изменението на климата.

• 
  как преценките за изменение на климата дават информация за оценки на влиянията и въздействията от РДВ,
  
• 
  как се пренастройват програмите за мониторинг за откриване въздействията на изменението на климата и
  
• 
  как изборът на мерки е възможно най-устойчив към бъдещите очаквани климатични условия.
  

Все пак, тези насоки са предвидени за случаи, където има достатъчна яснота от доказателствата от мониторинга, която да показва, че случая е точно такъв. В повечето случаи изменението на климата може да добави допълнителни човешки влияния и ако тези влияния водят до влошаване на състоянието, към него трябва да се приложи Програмата от мерки.

Също така, изменението на климата не трябва най-общо да се използва като оправдание за отклонения, най-малко в краткосрочен план - счита се, че ще има няколко случая, където достатъчния мащаб и сигурност на преценките за климата ще се комбинират с липса на съизмерими и практически приложими мерки, които изискват поставянето на по-ниски цели от зададените (вижте раздел 7.5). Това е приложимо към следващите цикли на УРБ.

7.2 Ръководните принципи за Рамковата директива за водите и адаптиране

Принципите, дадени в долната таблица дават насоки как трябва да се разглежда адаптирането към изменението на климата на всеки етап от управлението на речните басейни съгласно РДВ.

1. Оценете в няколко времеви рамки преките влияния на изменението на климата и косвените влияния, където натиска е създаден от дейностите на човека за адаптиране към изменението на климата

Съгласно Член 5 от РДВ държавите-членки трябва да извършат преглед на въздействието на човешките дейности (например локално и разпространено замърсяване, водочерпене) върху състоянието на повърхностните и подземни води (вижте Анекс II на РДВ за технически спесификации).изменението на климата ще влияе на степента на риска от тези въздействия. Важно е да се разбере не само как риска от тези влияния ще се променя във времето без изменение на климата, но също да се определи как коефициента на изменението на климата ще увеличи или намали степента на риска, за да се планират ефективно подходящи мерки. Това ще е особено важно когато се планират мерки с дълъг период на прилагане или ограничена гъвкавост (например големи инфраструктурни проекти като водохранилища или пренос на води).

Изменението на климата трябва да се интегрира в процесите, които държавите-членки използват за оценка на рисковете от влиянията съгласно РДВ. Доколкото е възможно, то трябва да осигури количествена оценка на ефекта от изменението на климата върху риска от влияния, като се използват данни от преценки за климата от Европейски страни или държави-членки. За първия цикъл на управление на речните басейни, влиянието на изменението на климата върху риска от натиск съгласно РДВ 9 и последващата ефективност на мерките) може да е само качествено. Необходим е обаче количествен анализ, за да се определи .степента на суровост и времевата рамка на проявление на промените и от там да се подобри оценката на риска и да се даде приоритет на работата по адаптиране¹³ в текущото управление на речните басейни. Със сигурност е необходима повече работа преди прилагането на мерки, които имат дълъг период на прилагане и не са гъвкави към последващо адаптиране. Въпреки, че може да е нужен количествен анализ и може да отнеме време, вече може да се предприемат дадени мерки, които вероятно биха имали значително положително въздействие върху състоянието на водните обекти: повишаване на устойчивостта на даден воден обект е важна стъпка без отрицателни последствия при адаптирането към изменението на климата (вижте раздел 7.7).

Всички РДВ влияния са потенциално чувствителни към изменението на климата. В този контекст ние трябва да разграничим “първичните” и “вторичните” влияния. Първичните влияния са свързани в климатични въздействия, които засягат природните системи или процеси (напр. температурните влияния върху темповете на метаболизма, по-малко валежи поради изменение на климата и оттам - по-малък отток и т.н.) и/или променят резултатите от човешките влияния (напр. по-често изпускане на комбинирани канализационни изходни води). Следващата таблица обобщава потенциалните първични влияния на изменението на климата върху водните обекти. Вторичните влияния се тълкуват като влияния от човешката дейност за адаптиране към изменението на климата, напр. повишено съхранение на вода, водещо до вторичен ефект от по-високи концентрации на замърсители по течението на реките.