Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)

• 
  Управлявайте очакванията на заинтересованите страни в смисъл колко значимо ще бъде въздействието на изменението на климата във времевата рамка на РДВ.
  
• 
  Наблюдавайте отблизо и при всеки цикъл преразглеждайте категоризацията на всички специфични водни обекти, за които се предвиждат по-ниски цели от зададените поради изменението на климата.
  
• 
  Когато считате въздействията от изменението на климата като основание за оправдание на отклонения, първо разгледайте изменението на климата като най-вероятната причина за всяка от наблюдаваните промени.
  
• 
  При изменящ се климат, когато за причина за отклоненията се използват непропорционални разходи, представете солидна доказателствена основа, която отчита разходите за мерките и ползите за различни времеви интервали и преценки за климата.
  
• 
  Оценете последствията от използването на отклонения за превръщане на водните ресурси в по-устойчиви към изменението на климата.
  

5. Отчитайте измененията на климата при правене на дългосрочни прогнози за търсенето и предлагането и давайте предимство на варианти, които са стабилни спрямо неопределеността при преценките на климата.

изменящите се климатични условия не променят изискванията и стъпките при прилагане на икономически анализ на РДВ. Все още съществува необходимостта от последователност на стъпките при икономическия анализ на РДВ, но с интегриране на потенциални допълнителни влияния, въздействия и ограничения поради изменението на климата.

Анекс III на РДВ постановява, че трябва да се направи икономически анализ за възстановяване на разходите за водни услуги (и той трябва да вземе под внимание дългосрочни прогнози за предлагането и търсенето на вода в РБД) и за преценка на рентабилните комбинации от мерки. Фигура 2 по-долу напомня как икономическия анализ трябва да се интегрира при вземане на решения за УРБ, този подход остава същия при изменящи се климатични условия.

Държавите-членки са предприели подчертано различни подходи към икономическия анализ, ето защо начинът по който ще се включи разглеждането на изменението на климата ще варира. Препоръчително е обаче, която и методология да се използва, исканите дългосрочни прогнози за предлагане и търсене на вода да включват сценарий за изменение на климата. В допълнение, при оценка на комбинации от мерки, трябва да се търсят опции, за които може да се покаже, че се изпълняват (и са рентабилни) при широк диапазон от сценарии за бъдещи изменения на климата (вижте същи глава 7.7. на тези Насоки).

Оправданието за по-ниски цели поради непропорционални разходи трябва също да отчита тези дългосрочни изменения на климата. Съотношението разходи-ползи може да се променя във времето и ако не се предприемат действия на ранен етап, може да увеличи общите разходи за адаптиране, напр. намаляване на водочерпенето за напояване може да се приеме като непропорционално поради загубата при доходите на фермерите. Ако, обаче водата стане още по недостатъчна, разходите на фермерите, изоставящи бизнеса си може да са по-високи в дългосрочен план. По същия начин изискването фермерите да инсталират зимни резервоари за вода за напояване може да увеличи разходите, ако нямат достъп до достатъчно вода с която да ги напълнят във времето на възвращаемост на актива.

• 
  Направете оценка на въздействието от изменението на климата с дългосрочна прогноза за предлагането и търсенето в региона на вашия речен басейн. Вмъкнете тези преценки в икономическа оценка на използването на водата.
  
• 
  Проведете изпитване за чувствителност на базата на преценки за изменението на климата при оценката на рентабилността на мерките. Дайте предимство на онези мерки, които са стабилни или гъвкави към редица възможни бъдещи условия на климата.
  

Превод (от дясно горе наляво долу)

Дефиниране на глоби

Оценяване въздействията на програмите

Анализиране на съществуващото използване на водата, въздействия и влияния

• 
  икономическо значение на използването на водата
  
• 
  Оценка на текущите нива на възстановяване на разходите за водни услуги
  
• 
  Тенденции в предлагане и търсене
  

• 
  Оценка на цялостните разходи за мерки
  
• 
  Оценка на ефективността на мерките
  
• 
  Оценка на рентабилността на мерките
  

• 
  Оценка на разходите/ползите на пакетите от мерки
  
• 
  Обозначаване на СИВО (силно изменени водни обекти)
  
• 
  Определение за по-малко строги мерки
  
• 
  Основание за предложените нива на възстановяване на разходите
  

• 
  Определяне на съвкупност от рентабилни мерки
  
• 
  Оценяване ролята на цената като мярка
  

Екологични цели (в средата)

Най-важното използване на водата от селскостопанската общност е за напояване. Необходимостта от напояване е концентрирана главно в Източна Англия и част от Мидландс. Въпреки че в настоящия момент представлява едва около един процент от общото водочерпене, напояването е концентрирано в няколко месеца, когато ресурсите са най-недостатъчни и малкото водата се връща в околната среда. В горещ сух ден през лятото може да има повече използвана вода за напояване в някои водосбори, отколкото за обществено водоснабдяване.

За селското стопанство, потенциалното въздействие на изменението на климата върху повишеното търсене се очаква да е силно. Фигурата по-долу показва, че евентуалните изисквания за напояване може да нараснат драматично и може да се измести на север и на запад в Обединеното кралство в резултат от изменението на климата. До 2020-та година централните части на Англия и източните покрайнини на Уелс може да са подложени на условия, подобни на тези, типични в момента за южните и източни части на Англия. До 2050-та очакваме да видим значително увеличение на търсенето на вода за напояване в селското стопанство съгласно всички сценарии, които разглеждаме. Тези преценки може да се вмъкнат в икономически анализ при разглеждането на икономическото значение на използването на водата и от там – рентабилността на бъдещите мерки (напр. резервоари за вода през зимата или рентабилно напояване) за да се избегне влошаването на качествата на околната среда.

Базова линия 2020

2050 Агроклиматични зони

Нарастване на нуждите от вода

При настоящите условия, натиск от водочерпене в даден речен басейн означава, че не се постига добро екологично състояние и в отговор на това са необходими мерки. Разглеждат се мерки както за разработване на нови доставчици на вода така и въвеждане на ново управление на търсенето. Включването на сценарий за изменение на климата в модела на зоната с водни ресурси показва, че до 2050 околността на речния басейн вероятно ще стане между 10 и 30% по-суха. Комбинациите от мерки са разработени на база на текущ натиск. Има твърде малка разлика в разходите между двата варианта – а) нов резервоар и въвеждане на измерване и б) малко по-евтината възможност за нов резервоар и намаляване на течовете в доставната мрежа. След това те са изпитани за чувствителност спрямо очакваната бъдеща наличност на водни ресурси. Докато и двата имат гъвкавостта да се приспособяват във времето, за да могат да се изпълняват в пълната гама очаквани бъдещи климатични условия, разходите за приспособяване на вариант б) се покачват много по-рязко, отколкото за вариант а). На тази основа е избран вариант а).

В случаите с вече въведено измерване и/или намалени сравнително силни течове, изборът ще бъде различен. Намаляването на течовете може да бъде важен инструмент, който заслужава внимание за реализирането на устойчиво използване на водата.

7.7 Мерки за адаптиране, свързани с РДВ

7.7.1 Увод

Какво ще намерим в следващите раздели за мерките?

След като изложихме принципите за вземане изменението на климата предвид в останалите стъпки на управлението на речните басейни (УРБ) съгласно РДВ (вижте предните раздели на тази глава), нека се концентрираме върху съответните мерки за адаптиране, включително върху ролята, която изменението на климата може да играе върху програмите от мерки от РДВ.

При първата стъпка (раздел 7.7.2), ще дискутираме необходимостта от оценка на програмите от мерки от РДВ или индивидуалните мерки във връзка с въздействието, което изменящите се климатични условия може да окажат на тяхната ефективност за постигане на целите на РДВ. Целта трябва да бъде да се повиши стабилността на програмите от мерки към изменящите се климатични условия.

Извън гарантиране на стабилността на отделните мерки и програмите от мерки, може да се наложи да се предприемат конкретни действия за постигане на добро състояние на водите.

Въпреки че, както вече бе обяснено, не е вероятно изменението на климата да има такива въздействия, които да застрашат постигането на целите на РДВ в краткосрочен план и да се наложи вземането на мерки, някои насоки в най-общ план ще бъдат предоставени ако това все пак се случи.

В допълнение, когато Програмата от мерки (за 2-ри и 3-ти цикъл) съдържа основни инвестиции за дълъг период (напр. изграждане на нови или усъвършенстване на станции за градски отпадни води), трябва да се включи изменението на климата, дори когато е малко вероятно да има значителни въздействия от изменение на климата в следващите цикли на управление на речните басейни. Но, за дълъг период от време, преценките за изменение на климата може да покажат значително въздействие, ето защо може да е полезно да се приспособят мерките, които се вземат в момента (или в 2020г.) към предвидените мерки за по-дълъг период.

В раздел 7.7.3, ще дискутираме влиянието на мерките за адаптиране, които обслужват други цели, свързани с водите (напр. гарантиране на водоснабдяване, защита от наводнения, устойчив туризъм и т.н.), които може да въздействат върху постигането на целите на РДВ. Тези мерки са повече и се планират повече. Мерките за управление на водите за смекчаване на влиянието на изменението на климата също може да имат влияние върху постигането на целите на РДВ. Тези потенциални въздействия и влияние трябва най-малкото да се разгледат в процеса на планиране.

Следващите раздели нямат за цел да съберат наличните мерки за адаптиране към изменението на климата, свързани с РДВ, а по-скоро да се фокусират върху разглеждането на мерките за адаптиране от ангажираните с отговорности към управлението на речните басейни на базата на настоящи познания и инструменти и върху мерките – резултат от принципите, зададени в предишните раздели на тази глава. Вместо да има свръх-амбицията да покаже всички подробности за постигането на адаптиране в дългосрочен план, тази глава се концентрира върху мерките и действията, които вече могат да се предприемат през 2-ри и 3-ти цикъл на УРБ съгласно РДВ, за да започне адаптирането на нашата водна среда към изменението на климата.

Анализът на влиянията и въздействията, съгласно изискванията на РДВ и описан в предишните раздели на тази глава предоставя съответната входяща информация за уязвимостта на изменението на климата в дадена зона, особено в краткосрочен план (напр. 6-годишен цикъл на планиране). Необходимо е обаче оценяване на уязвимостта в дългосрочна перспектива за да се оцени ефективността на Програмите от мерки (7.7.2).

Както беше посочено по-рано, РДВ предлага важни инструменти за адаптиране към въздействията от изменението на климата, но понякога не е лесно да се разграничат въпросите на обичайното управление на водите и мерки от мерките за адаптиране.

Конкретните мерки, свързани със защитата от наводнения и управлението на сушата и взаимовръзките с РДВ са разгледани в Глави 8 и 9.

Вижте също Анекс I на тези насоки за неизчерпателен списък от ключови източници на информация за мерките за адаптиране и дейностите, свързани с водите в Европа.

7.7.2 Как да направим климатична проверка на Програмите от мерки?

Ръководни принципи

6. Вземете предвид евентуалните или възможни бъдещи промени на климата когато планирате мерки днес, особено когато тези мерки имат дълъг живот и са интензивни по отношение на разходите и направете оценка дали тези мерки ще са все още ефективни при евентуално или възможно бъдещо изменение на климата.

7. Дайте предимство на мерки, които са стабилни и гъвкави към неопределеността и се погрижете се потенциалните варианти, свързани с бъдещите климатични условия. Проектирайте мерки на базата на оценка на натиска, извършена преди това и включваща преценки за климата )както е обяснено в раздел 7.3).

8. Изберете устойчиви мерки за адаптиране, особено тези с междуотраслови ползи и които имат най-слабо въздействие върху околната среда, включително емисии на парникови газове.

Поради факта, че в следващите цикли на управление на речните басейни ще се инвестират значителни финансови ресурси и че много мерки и инвестиции ще имат дълъг период на приложение и няма задължително да включват възможност за регулиране, държавите-членки/властите от РБД трябва да пресеят потенциалните последици от изменението на климата и да предприемат "климатична проверка" на Програмите от мерки (ПМ).

Главната цел на климатичната проверка е да гарантира, че ПМ са достатъчно адаптивни към бъдещите климатични условия. Климатичната проверка трябва да предостави под вид чувствителен анализ за избор на мерки, които са ефективни, стабилни и рентабилни при променящи се условия. Освен това тя трябва да гарантира, че мерките са полезни за целите в плановете за управление на речните басейни и сега и в бъдеще³⁰. Вижте полето с Пример 7t за оценка на мерките за адаптиране, определяне на предимствата и недостатъците, и дефиниране дали и при какви обстоятелства дадена мярка може да бъде класифицирана като приложима към управление на водите при ПУРБ.

През последващите цикли на УРБ, Програмата от мерки трябва да премине през климатична проверка като правило и изцяло основана на научно доказателство, независимо от факта, че познанието и новите данни постоянно се развиват (ОСП-РДВ, 2008-3)

По правило само мерки, които са стабилни към въздействията от изменението на климата и не увеличават тежестта от изменението на климата трябва да преминат климатичната проверка и да се вземат под внимание в бъдещи ПУРБ. Схемата на климатична проверка на мерките е дадена на Фигура 3.

Превод:

Оценете как ще функционира мярката при бъдещи климатични условия

• 
  На базата на цялата налична информация и модели
  
• 
  Вземайки предвид очакваната продължителност на мерките
  
• 
  Отчитайки множеството ползи
  

Не

Мерките да не се прилагат или Мерките да се прилагат внимателно

Да

Ще имат ли мерките отрицателни климатични последствия?

Може ли мярката да се регулира или отрицателните климатични последствия да се смекчат?

Да

Мерките трябва да се регулират или да се смекчат отрицателните последствия

Мярката е ОК

Всяка климатична проверка на ПМ трябва да включва оценяване на нивото на отделните мерки или категории от мерки, така че да определи дали съответните мерки са стабилни спрямо бъдещи промени.

Първо трябва да се оцени чувствителността на мярката спрямо очакваните бъдещи климатични условия като всяка мярка или група от мерки има своя собствена чувствителност. В случаи, в които мярката е чувствителна към очакваните бъдещи климатични условия, тя трябва да бъде повторно оценена и евентуално приспособена така че да е по-стабилна към бъдещите климатични условия.

Поради, често ограниченото познание и дадено ниво на несигурност по отношение на въздействията на изменението на климата върху водните обекти, най-добрия вариант е да се даде предимство на мерки, които могат да се справят с повече бъдещи климатични условия и са достатъчно адаптивни към тях. Това ще намали до минимум рисковете, свързани с прилагането на мерки, чиято ефективност за постигане на целите на РДВ може да бъде компрометирана от изменение на климата, дори в лицето на големи неопределености.

Ако чувствителността/уязвимостта на дадена мярка по отношение на исканата ефективност е висока, трябва да се провери дали тази уязвимост влияе на общите предимства на мярката. За да се улесни процеса, по-подробен анализ трябва да се концентрира върху мерки, които вероятно ще бъдат повлияни от изменение на климата.

Много е важно процесът и методологията на климатичната проверка на мерките да се документират в ПУРБ. Това позволява проверката да се повтори на по-късен етап, когато се появят повече или по-добри преценки. Документирането на климатичната проверка трябва да е последвано от подходящ мониторинг за оценяване на резултатите от проверката.

Предложени действия

• 
  Оценете чувствителността на мярката спрямо бъдещи климатични условия.
  
• 
  Използвайте подходящ диапазон от преценки за бъдещия климат, когато проверявате мерките, включително неопределеностите. Ограничението за диапазона на преценките се дава от практи1еската приложимост на оценката за чувствителност.
  
• 
  Документирайте процеса и методологията на климатичната проверка на мерките в ПУРБ.
  

9. Избягвайте мерки, които са противопоказни за водната среда и които намаляват устойчивостта на екосистемите.

10. Прилагайте Член 4.7 на РДВ към мерки за адаптиране, които изменят физическите характеристики на водните обекти (напр. водохранилища, водочерпения, диги) и влошават състоянието на водата.

11. Направете всички възможни стъпки за да смекчите неблагоприятните резултати от противопоказните мерки.

Има благоприятна възможност за много мерки за адаптиране да подкрепят постигането на целите на РДВ. Такива са например мерките, които осигуряват пространство за реката за защита от наводнения, които също така биха подобрили хидроморфоложките условия (вижте полето с Пример 7r за повече примери.

Има обаче някои мерки за адаптиране, които в действителност ще са противопоказни за водната среда и те трябва да се избягват колкото е възможно най-много. Ако няма шанс тези мерки да бъдат избегнати, те трябва да отговорят на условията, дадени в Член 4.7 на РДВ за нови модификации (вижте ОСП на политиката на РДВ спрямо отклоненията на Член 4.7). Прилагането на условията на Член 4.7 може все пак да доведе до извода, че за планираните мерки съществуват по-добри екологични варианти, които трябва да се предприемат, вместо планираната мярка.

В случай, че не съществуват по-добри екологични варианти трябва да се предприемат всички практически стъпки за да се смекчат неблагоприятните последици от въпросната мярка за адаптиране. Член 4.7 (РДВ) дава възможност за освобождаване от постигане на добро състояние поради нова физическа промяна на водния обект, когато ползите от вземането на мерки за подобряване на обществената безопасност например са счетени за по-важни, отколкото ползите за околната среда.

Може също така да се случи дадени мерки за облекчаване на климата да имат неблагоприятни последици за водната среда и тогава се прилагат същите ръководни принципи. Такъв може да е случая с развитието на хидроенергията, подобряването на вътрешния воден транспорт и отглеждането на биомаса.

Различни мерки за намаляване на тежестта на хранителните вещества са моделирани като е използван модел HBV-NP във водосборния басейн на Rönneå (1900 км²) в южна Швеция. Посочено е, че целите за качеството на водите могат да се постигнат с различни стратегии, които ще повлияят на различните замърсители и социални сектори. Нито една мярка за намаляване на тежестта на хранителните вещества, обаче не е достатъчна сама по себе си, а ще е необходима комбинация от мерки. Рентабилната стратегия може да постигне целите при 20% от разходите, в сравнение с най-скъпата изследвана стратегия (Arheimer et al., 2005). Тогава бяха приложени най-евтините мерки, там където изглеждаха най-ефективни и включваха промяна на селскостопанските практики (с повишено използване на пролетни култури, междинни култури, наторяване през пролетта и буферни зони), създаване на поливни площи в обработваема земя в близост до големи точкови източници и модернизация на съоръженията за пречистване на отпадни води в частните селски домакинства.

Въздействието от изменението на климата беше изследвано за фосфор и за прилагане на изпитаните настояща комбинация от рентабилни мерки. Моделирането се базира на сценарий ECHAM4/OPYC3 B2, с намален мащаб до модел RCA3 и допълнителна процедура по скалиране. Хидрологията и концентрациите на фосфор бяха симулирани за периода 1961–2100, използвайки модела ICECREAM за обработваемите земи и модела HBV-NP за интегриран анализ на водосборния басейн, включително всички източници, ерозия и основните повтарящи се процеси в обхвата на водосбора. Резултатите показват 10% увеличение на тежестта на фосфора при текущото използване на земята и емисиите при бъдещия климат (Фиг.1). При включването на рентабилни мерки в модела, общия транспорт се намали с 28% в сравнение с настоящата ситуация, но тъй като въздействието на изменението на климата еволюира, ефектът от мярката значително намаля (Rosberg и Arheimer, 2007). През 2090, остават само 12% от намаления ефект и може да се направи извода, че избраната мярка е доста зависима от климата. Ето защо изменението на климата трябва да се взема под внимание при поставяне на бъдещи цели и програми от мерки съгласно Рамковата директива по водите. Трябва да се акцентира върху мерки, устойчиви на климата.



Транспорт [тонове P yr-1]

Тежест при настоящо използване на земята&емисии при бъдещ климат

Тежест след прилагане на план за мерки при променен климат

Фигура 1. Симулирана тежест на фосфор в река Rönneå River при изменен климат на база настоящо използване на земята и емисии и респективно рентабилна програма от мерки. Дадени са линиите на тенденциите. (от Rosberg и Arheimer, 2007).

Източници

Шведски метеорологичен и хидроложки институт (SMHI), Норкьопинг

-Arheimer, B., Löwgren, M., Pers, B.C. и Rosberg, J. 2005. Интегрирано моделиране на водосборен басейн за намаляване на нутриентите: сценарий, показващ въздействията, потенциала и стойността на мерките. Ambio 34(7):513-520.

-Rosberg, J. и Arheimer, B. 2007. Моделиране на въздействието от изменението на климата върху тежестта на фосфора в шведските реки. В Качество на водата и поведение на седиментите в бъдеще. Предвиждания за 21-ви век IAHS Publ. 314:90-97.