Доклад 2010 042 Обща стратегия за приложение на рамковата директива за водите (2000/60/ЕО)

Важно е да се документират всички стъпки на концептуалния модел. Комплексността на визуализацията зависи от обхвата на въпросите и потенциалната аудитория. Тя може да се разшири от прости двуизмерни карти до по – сложни сечения и триизмерни картини. Приложение II дава по-подробно описание на процедурата, с предложения за подходящо ниво на визуализация.

Пример на визуализация е взет от www.wfdvisual.com (виж фигура 7) и допълнен с надписи, описващи най-подходящата информация. Триизмерна основна картина като тази без точен мащаб, може да се използва за информация за политици, заинтервесовани страни и обществеността за визуализация на хидрогеоложката ситуация и необходимите данни. Тази картина показва пространственото разпределение на водоносния хоризонт и надлежащата ненаситена зона, посоката на потока подземна вода и повърхностната вода, както и хидрогеоложките характеристики на водоносния хоризонт, такива като вид (разкъсан), литология (пясъчник), пропускливост и др. Чрез комбиниране на хидроложките компоненти – валежи, презареждане на подземни води, повърхностни води и подземни води – в една картина, могат да бъдат показани (концептуалните) взаимоотношения. Показани са също и точките на натиск (за химичното качество и количествения статус), както и съответните рецептори.
3. 6. Валидизиране и осигуряване на качеството на концептуалните модели

Концептуалният модел е динамичен, еволюиращ с времето, с получаването на нови данни и с изпитването на модела. Неговото развитие и усъвършенстване трябва да получат повторителен подход. Преди повторното характеризиране, концептуалният модел трябва да се оцени, подобри и валидизира. Всички данни за естеството на подземния воден обект, събрани в процеса на характеризиране, трябва да се изпитат на фона на концептуалния модел, за да се подобри модела и за да се проверят грешките в данните. Като се прави това, трябва да се има в предвид и разстоянието до целта: колкото по-близо е подземния воден обект към лошото състояние, толкова по-точен трябва да бъде концептуалния модел за да може да се извърши правилен тест за съответствие.

Когато е възможно, валидизирането на концептуалния модел трябва да се базира на достатъчни данни от мониторинг. Когато това не е възможно, анализът на характеристиките на натиска и рецепторите, комбинирани с данните от мониторинга могат да бъдат подходящ валидизиращ метод. Следвайки подхода, прилаган към подбор от релевантни вещества (Ръководство на СИС № 3), може да се анализира натичка върху подземния воден обект (горе-долу), да се анализират наблюдаваните обекти (долу – горе) и да се сравняват като се отчитавремето за път в околната среда. Това сравнение предлага вникване във валидността на концептуалния модел. Изобщо, тежестта на доказателствените сведения трябва да подкрепят концептуалния модел.

По принцип, важно е да се планират и записват в дневник валидизационните стъпки като се отчитат аспекти като наличност на данни и разстояния до крайната цел.

В тази глава се обсъжда използването на оценката на риска по отношение на петте цели на член 4 (виж глава 2. 3). За целите на предотвраряването или ограничаването (1) на доброто състояние на подземните води (3) и защитените зони (5) вече има много информация. Особено подходящи са следните:

• 
  Ръководен документ на СИС № 3 „Анализ на натиска и въздействията” (2003):
  

• 
  (страници 25 – 50), глава 3 описва „общ подход за анализ на натиска и въздействията”
  
• 
  (страници 63 – 65), раздел 4.5.3 се занимава с инструментите за анализ на натиска и въздействията, особено за подземните води
  
• 
  (страници 70 – 76) раздели 5.2 и 5.3 третират „информационните нужди и източници на данни” при анализа на натиска и въздействията.
  

• 
  Технически доклад за характеризирането на подземния воден обект (2004):
  

• 
  (страници 6 и 7) откъсите за началното и последващото характеризиране са особено полезни за начина на извършване на оценката на риска. Те се занимават с химичното и количественото състояние и със замърсителите.
  

• 
  Технически доклад за оценката на риска на подземните води (2004):
  

• 
  (страници 13 и 14) откъсите за началното и последващото характеризиране (раздели 2. 4. 1 и 2. 4. 2)
  
• 
  (страници 14 – 18) глава 3, „специфични насоки”, раздели 3. 1, 3. 2 и 3. 3, които третират:
  

• 
  идентифицирането на задвижващите сили и видовете натиск;
  
• 
  идентифицирането на значителните водове натиск;
  
• 
  оценката на въздействието на натиска
  

• 
  (страница 19), в която се оценява риска за неспазване на целите
  

• 
  Ръководен документ на СИС № 16 „Ръководство за защитените райони с питейна вода” (2007)
  
• 
  Ръководен документ на СИС № 17 „Ръководство за недопускане или ограничаване на непреките замърсявания” (2007)
  

Тази цел може да се прилага на всички нива от местно (за точкови източници) до подземен

обект (най-вече за дифузни източници) и е описана подробно в Ръководен документ на СИС № 17 (препратка 1), Мерките за „недопускане или ограничаване” са първа линия защита и са най-ефективния механизъм за защита на качеството на подземните води. Ако правилно оценяваме рисковете за постигане на целта за „недопускане или ограничаване” (Н/О) и след това прилагаме подходящите мерки за управление на риска на време, всички други цели на РДВ за качеството на подземните води ще се постигнат.

Оценките на риска от изпускане на опасни вещества (което трябва да избегнем) и не-опасните вещества (които трябва да ограничим за да избегнем замърсяването) са ясни.

За опасните вещества, оценката на риска е съкратена в смисъл, че преди това е била определена (от РДВ и ДПВ), че предмент на изключенията на член 6 на ДПВ, навлизането в подземните води е нежелателно и трябва да се предотврати¹⁰. Всички източници (опасни вещества) се приема, че имат подобни характеристики, а цел или рецептор, във всички случаи е горния хоризонт на подземните води. Характеризирането „източник-пътека-приемник”, следователно се ограничава до източника (обема и физико-химичните качества) и връзките по пътя, в частност, възможността на наситената зона (където това съществува) да облекчи навлизането на замърсителите.

За неопасните вещества пълно характеризиране на „източник-пътека-приемник” не необходимо, понеже източниците може да варират по отношение на присъща опасност и целта може да бъде подземните води в околността на замърсяване (в случая на чувствителен и ценен източник на подводни води) или приемник на известно разстояние, с низходящ градиент на мястото на попадане на замърсителя като водовземане или зависима водна или наземна екосистема. Това, което съставлява вреда за целите (приемниците) ще варира според естеството на замърсителя и употребата и чувствителността на приемника. Процедурата за изработването на тази оценка е указана в Ръководство на СИС (препратка № 1).

По отношение на концептуалното моделиране, само сравнително прост, специфичен за обекта модел може да бъде достатъчен за разбирането на местната система от подземни води и в помощ на оценката на риска от точковото замърсяване за целта „превантивност / ограничение” (П/О). По – широкият обем на дифузни замърсявания може да изисква по-комплексен модел в подкрепа на оценката на риска.

Поради много широкия обхват потенциални опасности и много точни на съответствие, трудно е да се поставят на карта рисковете за П/О целта за целите на докладите по член 5 на РДВ. Картите на потенциални източници на замърсяване могат да дадат само първоначална оценка на опасността в голям мащаб. Могат да се прилагат ефективни системи от разрешителни или други видове контрол. По този начин, рисковете се управляват за постигане на П/О целта и би било подвеждащо да се укаже, че има риск от непостигане на тази цел. Предлага се картите „в риск” П/О по член 5 да се фокусират най-вече върху изпусканията (точкови източници или очертани дифузни източници), които могат да не бъдат под достатъчен контрол за постигане на целите на РДВ. Тогава ще има по-пряка връзка между картите с риска и необходимостта за приложение на допълнителни мерки по време на планирането на управлението на речния басейн.

Рискът от непостигането на тази цел се състои от два елемента:

• 
  Рискове, свързани с липсата на достатъчно приложени П/О мерки ( за дифузните и точкови източници) – с други думи, под контрол ли са всички съществуващи дейности (потенциални опасности)?
  
• 
  Рискове, произтичащи от източниците на замърсяване в земята, където пътвоначалната дейност е спряна или сега е под контрол, но има остатъчно замърсяване, което може, от време на време, да въздейства на състоянието на водните обекти.
  

Поради забавянията във времето между замързяванията, наземната повърхност и въздействията върху околната среда на подземните води, възможно е някои подземни водни обекти да се влошат от добър към лош химичен статус, даже и когато всички и разумни мерки за недопускане или ограничаване на допълнителни замърсявания са предприети. Моделиране може да е необходимо за да се направи пълна оценка на рисковете в тези случаи и тези модели ще трябва да бъдат подкрепени от валидизиран концептуален модел.

Ръководен документ № 18 на СИС описва изискванията за постигане на доброто състояние. Редица изпитания или елементи се отнасят за химичното и качественото състояние, както е отбелязано нв фигура 1 на този документ.

За да се извърши поценката „в риск” на следващия цикъл на планиране, при всеки тест е необходима оценка на рисковете от непостигане на доброто състояние. Първоначално, базовите условия, от които тази оценка може да започне трябва да се дефинират. Това ще се състои от оценка, основаваща се на данните от мониторинг) за текущите условия в подземния воден обект и значителните тенденции в качеството и/или нивото/потока. После, това трябва да се комбинира с данните за текущите и прогнозните водоползвания и входно количество в подземните води (характеризиране на източника).

Значителен риск за всеки от елементите на състоянието ще влоши химичното или количественото състояние на водния обект. Тази система е проста, но картата на риска от всички комбинирани изпитания може да не представи ясна картина на действителните рискове. Препоръчва се, картите на риска за всеки елемент или тест на доброто състояние да се представят така, че директно да се сравняват с картите за състоянието (статуса). Колкото по-голям е натискът, толкова по подробен трябва да бъде концептуалния модел.

За някои тестове, оценката на влошаването е част от теста за добро състояние (тестове на защитени зони за питейна вода за навлизане на солени води), така че да могат да се припокриват с оценките на риска за влошаване на състоянието и оценката на тенденцията.

Когато има риск от непостигане на добто състояние на подземните води, концептуалният модел и оценките на риска ще играят важна роля при обяснението на изключенията / алтернативните цели.

Оценката на риска за тази цел ще бъде тясно свързана с оценката на влошаването, спомената по-горе – в много случаи данните от мониторинга, които ще спомогнат за съответствието, ще дойдат от същата мрежа за мониторинг. Основната разлика ще бъде, че за да сеоценят рисковете да не се постигне тази цел, ние трябва не само да оценим влошаването на качеството, но и кога това влошаване ще спре и тенденцията ще се обърне. Предвижданията ще бъдат за дълъг период (може би за няколко периода на управление на речни басейни) и ще бъдат неясно по същество.

Ключова част от оценката на риска ще бъде отчитане не само на въздействието на минали и настоящи дейности по земеползването, но и какви са вероятните бъдещи видове земеползване, които може да имат въздействие върху предсказваните тенденции. Планираните мерки ще трябва да се факторизират в оценката. Климатичните промени биха могли да бъдат значителен фактор, който може да повлияе на дългосрочните тенденции. Например, промените в презареждането или селскостопански практики биха могли да обърнат (или да спомогнат) вече взетите мерки да обърнат възходящите тенденции. Серия от бъдещи сценарии за земеползване могат да се имат в предвид, с приложение на концептуален модел на подземен воден обект за да се оценят по принцип потенциалните въздействия. Това може да се разшири към количествено моделиране за оценка на ефективността на оздравителните мерки при тези различни сценарии.
4. 5. Постигане на изискванията за защитените райони

За химичното и количественото състояние, защитените райони на практика влизат в рамките на обективното състояние през изискването да се оценят рисковете за зависимите екосистеми. Освен това, съответствието с член 7. 3 (цел за защитената зона за питейни води) е един от елементите за постигане на добро химично състояние на подземните води.

За да се проведе оценка на риска на обектите за черпене на питейна вода, цялата информация в рамките на водосбора за входящите количества, харакперистиките на подземните води (география и химия) трябва дса се анализират взаимосвързано. Инициатива като Файл за защита на питейната вода може да бъде подходяща платформа за това (Вуитс и др. 2007 г.; виж приложение III). Този подход може да се прилага и към анализа на зависимите екосистеми.
5. Елементи, които трябва да се отчитат през втория цикъл на планиране

5. 1. Как да се разглежда информацията и данните от предишния цикъл на планиране

5. 1.1 Ключови въпроси

Както бе отбелязано във въведението към това ръководство, планирането на втория цикъл на РДВ, ПУРБ стартира скоро след подаването на първите ПУРБ. Подготвителният период е значително намален от 9 години за първия цикъл (2000 – 2009) на 6 години (2010 – 2015), с първия доставен ключ, следващия доклад за характеризиране по член 5, който е за декември 2013 г. Докато държавите – членки (и трябва) да продължават работата, извършена през първия цикъл, ще бъде значително предизвикателство да се предприеме планиране на втори цикъл, докато едновременно с това се прилагат мерки за първия цикъл.

Ключовите елементи на характеризирането през втория цикъл и оценка на риска ще бъдат:

• 
  Уточняване на очертанията на водния обект, когато е необходимо;
  
• 
  Преглед на натоварванията и рисковете за идентифициране на измененията и новите натоварвания;
  
• 
  Факторизиране в климатичен обхват;
  
• 
  Прецизиране на процедурите за характеризация за да се гарантира последователността на подхода с класификация (оценка на статуса).
  

Определянето на границите на водните обекти, макар и предмет на ръководството на СИС не е предписано в подробност в РДВ и следователно държавите – членки са предприели много различни подходи. Водните обекти са управляеми единици и следователно тяхното определяне трябва да отразява проблемите на управлението на ново речна басейнова дирекция.

С ползите от опита от първия цикъл на планиране, държавите – членки могат да пожелаят да променят границите на водния обект. Обаче, като извършват това, те трябва да отчитат последоващите промени в оценката/класификацията на статуса, които могат след това да последват. Радикалните промени в границите могат да се отразят на способността да се даде стабилна основа, върху която ефективността на мерките и напредъка в постигането на целите на статуса по РДВ да се оцени – ще бъде трудно да се оцени съответствието между ПУРБ циклите.

Всички подземни водни обекти трябва да бъдат асоциирани със зависимите повърхностни водни обекти – статъса на подземните води е частично детерминиран от условията на тези зависими водни обекти. Следователно, измененията в очертанията на подземните и повърхностните водни обекти трябва да се отчитат. Потенциалните промени в статуса (влошаване и подобрение) могат да се случат просто с промените в границите, при което на практика може да няма екологични изменения.

Като общо ръководство, препотъчително е да не се правят мащабни изменения в границите на подземните обекти от един басейнов план за управление към друг, освен ако това не е наложително за управлението на тези водни обекти и постигане на целите на РДВ.

РДВ единствено изисква отчитане на границите на подземните водни обекти в две измерения и в някои случаи държавите – членки може да дефинират трето (дълбочина) измерение за техните подземните водни обекти.

Обаче, наложително е пълното пространствено разположение на подземните водни обекти да се дефинира и включи в концептуални модели за втори цикъл на планиране на речния басейн, даже и това да не е официално докладвано.

максималната дълбочина на подземните водни обекти може да се управлява от чисто хидрогеоложки фактори или съображение за това дали има ресурсни проблеми в рамките на дълбок водоносен хоризонт. Понеже има управленски звена, не е необходимо да се дефинират подземните водни обекти в дълбоки водоносни хоризонти, които не се еклспоатират от човека и имат ограничена връзка със зависимите екосистеми. Оценката на статуса може да не послужи за никаква цел в тези обстоятелства, но все пак има изискване за защита на качеството на подземната вода, по целта „недопускане или ограничение”.

Характеризирането в рамките на втория цикъл на планиране трябва да отчита цялата информация, събрана по време на упражненията при първоначалния или последващ цикъл на планиране. В допълнение, всички данни и информация, получени от мониторинга и други изследователски дейности, трябва да бъдат интегрирани в новата оценка.

Преди всичко, трябва да се провери дали очертанията на подземните водни обекти и зависимите повърхностни водни обекти не са се изменили. После, първоначалното характеризиране (виж Внимание, глава 3. 3), трябва да се провежда за всички новодефинирани подземни водни обекти или просто да се актуализират като съществуващи подземни водни обекти. Тези данни после се използват за оценка на това, дали подземния воден обект е „в риск” да не постигне целите на РДВ (включително добро състояние) в края на втория период на плана за управление (виж глава 4).

За подземните водни обекти, които са оценени преди като „не в риск” проверки трябва да бъдат направени затова, дали има съществуващи или планирани промени в земеползването, водочерпенето или други фактори, причиняващи риск за самия подземен воден обект, или рискове, пряко зависими от повърхностните водни екосистеми или земни екосистеми, или рискът от влошаване на човешки и други легитимни употреби, които биха могли да попречат постигането на целите на РДВ.

Допънително характеризиране трябва да се извърши за всички подземни водни обекти „в риск” (виж Внимание, глава 3. 3).
5. 1. 4. Данни от мониторинг

В първия цикъл на планиране, някои държави – членки може да имат малко или никакви данни от мониторинг за някои значителни натоварвания и въздействия. В рамките на прилложението на изисквнията за мониторинг по РДВ, всички държави – членки трябва сега да имат подобрени данни, които могат да се използват за оценка на точността на първия цикъл на оценките на риска и да актуализират концептуалния модел на подземния воден обект и /или оценката на риска. На базата на допълнителни данни, получени за подпомагане на втория цикъл на характеризиране, стратегиите за мониторинг и мрежите трябва да се прегледат, и ако е необходимо да се ревизират. Обаче, при прецизирането на мрежите за мониторинг, трябва да се направят проверки за гарантиране, че мониторингът за оценка на ефективността на мерките и дългосрочното съответствие със целите на РДВ не е нарушено и све поддържа необходимостта от последователност и сравнимост на данните с предишните цикли.

Първият цикъл на първоначално и последващо характеризиране трябва да постави основната линия, по която могат да се оценят мерките и предвижданите бъдещи ефекти от новите дейности върху количеството и качеството на подземните води. Ако тази основна линия е непълна, тя трябва да се доразработи през характеризирането и оценката на риска от втория цикъл.

Ключовият фокус трябва да бъдат измененията в селското стопанство и потреблението на вода, дължащи се на растящото производство на биогорива или монокултури за производството на бързорастящи дървесни видове за горене. Също важно е предвиждането на измененията в населението и бъдещото земеползване (напр. разрастващи се градове, намаляващо население в провинцията, изменения в транспортната инфраструктура, индустриални дейности, взаимовръзка и взаимодействие с повърхностните води).

Количеството на подземните води често се повлиява от промените в земеползването. Запечатването на почвата чрез изграждане на нови пътни инфраструктури и нови населени места могат да имат значителни последици за възстановяването на подземните води. В допълнение към това, може да има и увеличение във водовземането в областта на населените места поради увеличеното потребление на вода от населението и индустрията. Промените в селското стопанство могат да причинят повишено водовземане поради увеличената нужда от напояване.

Промените в земеползването също се отразяват на качеството на подземните води: разораването на затревените терени мобилизира натоварването с азот. Високата потребност от напояване може да бъде отговорна за повишената инфилтрация на хранителни вещества от почвата. Отглеждането на нови сортове култури може да изисква повишено потребление на торове и пестициди. В този случай, много важно е да се оценят защитните свойства на земята и на ненаситената зона и да се избегне отглеждането на култури с високо потребление на изкуствени торове или пестициди на чувствителни почви и водоносни хоризонти.
5. 2. 2. Климатични промени

Източниците от подземни води и дългосрочното им възстановяване се контролират от дългосрочните климатични условия. Следователно, климатичните промени ще имат голямо въздействие върху ресурсите от подземни води през следващите десетилетия. Макар, че времевите мащаби на климатичните промени и циклите за планиране на речния басейн са различни, важно е сега систематично да се обяснят очакваните промени.

Климатичните промени могат да причинят различни въздействия върху системите подземна вода, от суши и недостиг на вода в средиземноморския район до увеличения в презареждането в средно-европейските страни. Във влажните региони, може да има по-чести и интензивни валежи и по-дълги периоди на засушаване.

Подземните води ще бъдат по-малко пряко и по-бавно повлиявани от климатичните промени в сравнение, например с реките. Това е защото реките се възстановяват за по-кратък период от време, а сушата и наводненията бързо се отразяват на нивата на реките. Подземните води, от друга страна, ще се повлияват по-бавно и понякога чрез различни модели на валежи. Само след продължителни засушавания (особено с намалени зимни валежи) нивата на подземните води ще покажат бавно намаляващи тенденции.

Сезонните изменения във валежите са един важен ефект на климатичните промени. Прогнозните модели (напр. Германия) предсказват увеличение на валежите през зимните месеци и намаление през летните. За селското стопанство, това се отразява на нуждата от напояване през летните месеци. Даже и да има по-голямо попълване с подземни води през цялата година, увеличеното водовземане през лятото поради напояването и голямото потребление на комунална вода може на места да доведе до дългосрочна изходяща тенденция за нивата на подземните води с последиците от това, т. е. рискове за земните екосистеми и влияния върху химичното качество на подземната вода. Също, самото напояване може да има въздействие върху качеството на подземната вода, понеже повече хранителни съставки могат да бъдат отмити от почвата.

Увеличената вариабилност на валежите може също да намали попълването с подземни води във влажните области, защото по-честите валежи от проливен дъжд ще доведат до превишаване на инфилтрационната способност на почвата, с което ще се увеличат повърхностните оттоци. В полу-сухите и сухите области, обаче, увеличената вариабилност на валежите от дъжд може също да увеличи попълването на подземните води, поради това, че само много интензивните валежи могат да се инфилтрират достатъчно бързо преди да се изпарят, а алувиалните водоносни хоризонти се възстановяват главно чрез наводнения. (Подземни води и климатични промени: предизвикателства и възможности, BGR и GEUS, 2008).

За втория цикъл на оценката на риска по член 5 от РДВ се счита за важно отчитането на прогнозираните изменения във валежите и презареждането на подземните води и въздействието на последиците от това (по-високо потребление на питейни води през лятото, повишаване на мерките за напояването, повърхностнен отток). Данните от динамичното регионално климатично моделиране CLM / REMO могат да се използват за оценка на ефектите от климатичните промени в Европа. Климатичните водни баланси, с използване на прогнозирани валежи и температурни данни, могат да дадат регионални данни за презареждането на подземните води за бъдещето. Във връзка с предвижданията за изменението на населението, потребността от вода и промените в земеползването, въздействието на количеството и качеството на баланса на подземните води може да се оцени за предстоящите периоди на ПУРБ.