Доклад Човешките права в мултикултурното общество Носенето на религиозни символи на обществени места

* * *

2. При опита да се балансират индивидуалните права и интереси и правата на другите или общественият интерес, могат да изникнат редица въпроси: правилата, наложени от определени религиозни убеждения, винаги ли са съвместими с принципите за равнопоставеността между половете? В училищата трябва ли да се вземе предвид възрастта на ученика и дали желанията на родителите са по-важни от тези на тяхното дете? Нужни ли са по-стриктни правила за учителите и преподавателите при условие, че те имат задължението да предават “посланието на толерантност, уважение към другите и преди всичко, равнопоставеност и недискриминация”, по думите на Европейския съд по правата на човека (който за кратко ще бъде наричан по-натаък в текста Съдът)?

3. По отношение на общия подход към въпросната тема Работната група беше на мнение, че трябва да се вземе предвид фактът, че отношението между държавата и религията е различно в различните страни. Следователно предприетите мерки трябва да се преценяват в светлината на контекста във всяка страна, както и на момента, в който те са били предприети; Работната група твърди, че мерки, предприети на дадено място в даден момент може да не са валидни при други условия. Затова доктрината за границите на преценката (margin of appreciation) на държавите по този проблем не трябва да се подценява.

4. Работната група беше на мнение, че започнатата работа трябва да доведе до един описателен документ, който да направи преглед на приложимите международни инструменти за защита на човешките права, ситуацията в страните членки и съдебната практика на Съда. Групата твърдо се противопостави на идеята да се изработи нормативен инструмент или препоръка за оптималние практики.

5. Що се отнася до изследваната тема, Работната група заяви, че концепцията за “обществените места” трябва да се разглежда като противоположна на концепцията за частната сфера или “дома”.

6. Относно съдържанието на документа, Работната група прецени, че той ще се фокусира върху съдебната практика на Съда. Същевременно групата постигна съгласие, че би било полезно да се посочат и други международни инструменти освен Европейската конвенция за правата на човека, да се работи и с други механизми и форуми за защита на човешките права. Освен това Работната група заключи, че примерите от националната практика, насочена към насърчаване на толерантността, ще са от неоценима полза за документа.

7. Настоящият документ най-общо следва структурата на плана, който DH-DEV предложи за доклада на Работната група (документ DH-DEV(2006)008, Приложение V) с някои малки изменения, които Работната група сметна за уместни:
- Противостоящи права и интереси;

- Приложими международни инструменти за защита на човешките права;

- Приложима съдебна практика на Европейския съд за правата на човека, позиции на Комитета по човешките права на ООН за Международния пакт за гражданските и политическите права на ООН и националните практики в страните членки;

- Методи и фактори, взети предвид при балансиране на противостоящи интереси;

- Примери за национални мерки и инициативи за насърчаване на толерантността.
1. Противостоящи права и интереси
8. Когато става дума за носенето на религиозни символи на обществени места, противостоящите си права по Конвенцията са основно зачитането на свободата на религията, по-конкретно свободата на всеки да изповядва своята религия (чл. 9 от ЕКПЧ) и по-общо свободата на изразяването (чл.10 от ЕКПЧ). Може да е засегнато и правото на образование (чл. 2 от Протокол No. 1 към ЕКПЧ). Възможно е да става дума и за забрана за дискриминация (чл.14 от ЕКПЧ и Протокол No. 12). Интересите, които може да си противоречат в даден контекст (вкл. в държавните училища, университети и на работното място) често са именно интересите на хора, принадлежащи към религиозна общност срещу интересите на други, които не принадлежат към тази общност, или обществения интерес.
2. Приложими международни инструменти за защита на човешките права
9. Редица международни инструменти за защита на човешките права, правно обвързващи или необвързващи, са пряко приложими във връзка с религиозните символи на обществени места. Таблицата по-долу посочва приложимите разпоредби на тези инструменти, класифицирани според засегнатите права. Понеже някои инструменти, които не са правно обвързващи, са ратифицирани от всички страни членки, бележките под линия посочват, където е необходимо, кои страни членки са ратифицирали съответния документ. Пълният текст на тези разпоредби ще намерите в Приложение I към настоящия документ.

Права Инструменти	Свобода на религията и свобода на всеки да изповядва своята религия	Забрана за дискриминация на база на религията	Свобода на словото	Право на образование	Право на зачитане на личния живот
Всеобща декларация за правата на човека	- Член 18 - Член 29 (допустими са условия за ограничения)	- Член 2 - Член 7	Член 19	Член 26	Член 12
Международен пакт за граждански и политически права1	- Член 18 - Член 27	Член 26	Член 19		Член 17
Международен пакт за икономически, социални и културни права 2				Член 13
Европейска конвенция за правата на човека 3	Член 9	- Член 14 - Член 1, Протокол No. 12	Член 10	Член 2, Протокол No. 1	Член 8
Европейска социална харта (изм) 4		Член E
Рамкова конвенция за защита на националните малцинства5	- Член 5 - Член 7 - Член 8	Член 4	Член 9	Член 12
Декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения на ООН	- Член 1 - Член 6

3. Приложима практика на Европейския съд по правата на човека, позиция на Комитета по правата на човека на Международния пакт за граждански и политически права и национална практика

11. Контекстът, в който са наложени ограниченията, влияе върху балансирането на интересите в спора в Съда – личните интереси срещу интересите на другите или обществения интерес. Съдът и Европейската комисия по правата на човека (която за кратко ще бъде наричана Комисията) досега се сблъскваха с ограничения, наложени от властите на учениците и студентите в рамките на държавните учреждения (3.1.1.), ограничения на лица, назначени на работа в държавния или частния сектор (3.1.2.) и ограничения, мотивирани със защитата на обществената сигурност и здраве (3.1.3.).

13. Съдът също така наскоро постанови недопустимост на едно дело по чл. 2 на Протокол No. 1 за ученици в държавно училище с религиозна насоченост, на които е било забранено да носят мюсюлманската забрадка в училище, освен в часовете по вероучение (Кьозе и 93-ма други с/у Турция)⁹:

- Що се отнася до първата част на жалбата, основана на първото изречение от чл. 2 от Протокол 1, Съдът реши, че мерките, предприети срещу учениците, са били предвидими, тъй като се основават на правилника за облеклото в училището, който учениците са се съгласили да спазват при постъпването си в това заведение. Съдът постанови, че фактът, че забрадката е била толерирана от училището няколко години не е равносилен на мълчаливо съгласие, тъй като родителите на учениците изрично да били информирани за правилата за облеклото при приемането на децата. По-строгото спазване на тези правила е било в отговор на искане от община Истанбул, целящо да запази спокойствието в училищата при нарасналото негодувание срещу правилата за облеклото. Следователно това ограничение преследва легитимна цел – защита на свободата на другите и запазване на реда. Що се отнася до пропорционалността на мярката Съдът отбеляза, че правилникът за облеклото, който е в сила в основните училища, е еднакъв за всички ученици и в този случай не представлява пълна забрана във въпросното училище, след като оставя за учениците да решат дали да носят или не забрадка в часовете по вероучение. Това правило видимо служи на легитимната цел – неутралността на основното образование, оважно с оглед на младежите по-податливи на натиск. Съдът припомни, че държавите могат да действат в определени граници на преценката по отношение на училищните правила. Той постанови, че оспорваната мярка е била предприета единствено вследствие на негодуванието от разпоредбата, забраняваща забрадките и след като опитите за преговаряне със семействата са се провалили. Съдът реши, че по това дело забраната е оправдана от риска от безредици в училището, породен от нарастващата враждебност срещу разпоредбата сред определени кръгове. Следователно Съдът заключи, че предприетите мерки са оправдани и пропорционални на легитимните цели да се защитят правата и свободите на другите, редът и принципът на неутралност на основното образование. Съдът отхвърли тази жалба като явно необоснована.

- По отношение на жалбата, основана на второто изречение на чл.2 от Протокол 1, Съдът постанови, че целта на тази разпоредба е била държавите да гарантират, че информацията и знанията, които са част от учебната програма, се предават по един обективен, критичен и плуралистичен начин, спокойно и без каквито и да е опити за религиозно вербуване. В този случай въпросното училище, макар да е религиозно ориентирано, не е изцяло религиозно училище и следователно светският принцип важи и за него, както за всяко друго държавно училище в Турция. Родителите, както и учениците, са били запознати с евентуалните последици от нарушаване на училищния правилник и отказът да се разреши на учениците да носят забрадка на територията на училището не са били придружени от никаква дисциплинарна мярка (само фактът на спазване на правилника за облеклото би отворил вратите на училището за тях и би им разрешил да посещават занятията). Освен това Съдът е на мнение, че фактът, че забрадките са разрешени само по време на часовете за изучаване на Корана, не е лишил родителите от възможността да направляват децата си. Следователно съдът заключи, че и в тази си част жалбата е също толкова необоснована.

16. В решението си по делото Дахлаб с/у Швейцари¹² Съдът обяви за недопустима жалбата на учителка в начално училище, на която е било наредено да свали забрадката си в съответствие с принципа на религиозна неутралност на държавната учебна система. Съдът реши, че трудно може да прецени какво би било въздействието, което явен външен символ като носенето на забрадка би оказало на свободата на съзнанието и религията на много малки деца. Съдът реши още, че не може напълно да се отрече, че носенето на забрадка би могло да има и ефект на религиозно вербуване, имайки предвид, че забрадката изглежда е наложена на жената от заповед в Корана, която трудно би се вместила в принципа за равнопоставеност на половете. Затова Съдът заключи, че носенето на забрадка е трудно съвместимо с посланието за толерантност, уважение към останалите и, най-вече, равнопоставеност и недискриминация, което всички учители в едно демократично общество трябва да предават. Съдът даде на швейцарските власти по-голяма свобода на преценката по този казус. С оглед на гореописаното той постанови, че резултатът от съпоставката между правото на учителката да изповядва своята религия и необходимостта да се предпазят учениците, които са лесно манипулируеми на тази крехка възраст, не може да се сметне за необоснован. По този начин крехката възраст на децата беше приета от Съда като важен фактор при разглеждането на случая.

17. Съобразно юриспруденцията си Съдът обяви за недопустима жалбата на университетска преподавателка, на която е било забранено да носи мюсюлманска забрадка на работа (Куртулмуш с/у Турция).¹³ Съдът изрично се позова на решенията си по делата Лейла Шахин с/у Турция и Дахлаб с/у Швейцария (вж. по-горе), в които се изтъква важността на спазването на принципа за неутралност на държавното образование и на секуларизма (laïcité), както те се прилагат в двете държави. Съдът първо отбеляза, че правилникът за облеклото на държавните служители се прилага еднакво за всички държавни служители, независимо от техните задължения и религиозна принадлежност. Ищцата би трябвало да е била запозната с необходимостта тя самата, в качеството си на университетски преподавател, да бъде дискретна по отношение на религиозните си убеждения при упражняване на задълженията си. Съдът отбеляза още, че запазването на принципа на светската държава е един от основните принципи на Турската държава. Съдът припомни, че в предходно дело е постановил, че една демократична държава има правото да изисква от държавните си служители да спазват конституционните принципи, на които страната се основава. Освен това Съдът обяви, че е взел предвид границите на преценката, в рамките на които държавата може да вземе решение по отношение на задълженията на учителите в държавната образователна система според равнището на образование (начално, основно и висше образование). Като взе предвид изискванията за неутралност и светски характер на държавната образователна система и границата на преценката на държавата в тази област, Съдът реши, че намесата е била основателна и пропорционална и следователно обяви жалбата на ищцата за явно необоснована.

18. По отношение на въоръжените сили Съдът постанови, че лице, избрало да служи във въоръжените сили, приема определена система на дисциплина, която по начало предполага възможността за налагане на ограничения на някои права и свободи на членовете на въоръжените сили, вкл. на свободата им да изповядват религията си, които ограничения не могат да бъдат налагани на цивилните граждани (Калач с/у Турция). ¹⁴

19. В делото Континен с/у Финландия ¹⁵ служител на държавните железници е бил уволнен, след като не спазил работното си време, защото работата след залез в петък се забранява от Адвентистката църква от Седмия ден, към която той принадлежал. По това дело Комисията сметна, че той не е бил уволнен заради своята религия, а защото е отказал да спазва работното време. Съдът бе на мнение, че макар отказът да е бил свързан с религиозните убеждения на ищеца, подобна ситуация не поражда защита по чл. 9 т. 1. Нещо повече, Съдът сметна, че ищецът не е успял да докаже, че върху него е бил оказан натиск да смени религията си или че му е било попречено да изповядва религията си (той е имал, освен всичко останало, свободата да напусне).
(ii) Ограничения в частния сектор
20. Що се отнася до заетите в частния сектор и положителните задължения на държавите по отношение на чл. 9, при обстоятелства, подобни на тези в гореописаното решение по делото Континен, Комисията проучи случая, в който ищцата е била освободена от работа, защото отказала да работи определени часове, а не заради религиозните й убеждения и е имала свободата да напусне, което и е направила.¹⁶ Комисията сметна, че ако ищцата е била назначена от държавата и уволнена при подобни обстоятелства, едно такова уволнение не би представлявало намеса в нейните права според чл. 9 т. 1. Комисията сметна също така, че “не може да се очаква Обединеното кралство да има законодателство, което да предпазва служителите срещу подобни уволнения от частни работодатели”. Комисията заключи, че при отсъствието на уволнение, съставляващо намеса в правата на ищеца по чл.9, фактът, че ищцата не е могла да претендира несправедливо уволнение пред компетентен съд не може, сам по себе си, да бъде нарушение на чл. 9.
3.1.3. Ограничения, свързани с обществената сигурност и здраве
21. Струва си да се отбележи и решението на Съда да допусне дело (Фул с/у Франция)¹⁷, засягащо сикх, помолен да свали тюрбана си при проверка на пътниците на летище, макар той да се е съгласил да премине през скенера и да бъде проверен с ръчен детектор за метали. По отношение на необходимостта, в демократичното общество, от намеса в правото на ищеца да изповядва своята религия, носейки тюрбан, Съдът сметна, че проверките на пътниците без съмнение преследват легитимната цел на обществената сигурност и приложимите мерки попадат в границата на преценка на държавите, още повече, че това са само спорадични мерки. Като се има предвид, че в този случай не се оспорва дали мярката е предвидена в закона и преследва легитимна цел, Съдът обяви този елемент от жалбата за явно необоснован.

22. Комисията разгледа казус¹⁸, при който ищецът, сикх по религиозна принадлежност, е бил преследван, осъден и глобен 20 пъти, защото не носел предпазна каска, докато карал мотоциклета си. Той обжалвал изискването да се носи предпазна каска, което го задължавало да сваля тюрбана си и по този начин му пречело да изповядва религията си. Комисията сметна, че задължителното носене на предпазна каска е необходима мярка за сигурността на мотоциклетистите. Затова Комисията реши, че каквато и намеса да е имало в правото на ищеца да изповядва своята религия, тя е била оправдана заради защитата на здравето в съответствие с чл. 9 т. 2.

24. Подобно на решението на Комисията в делото X. с/у Обединеното кралство, споменато по-горе, Комитетът не откри нарушение в друг казус, при който ищецът, сикх по религиозна принадлежност, е бил уволнен, защото отказал да носи предпазна каска на работа, тъй като религията му го задължавала да носи тюрбан. Комитетът сметна, че законовата разпоредба, изискваща работниците да са предпазени от злополуки по време на работа чрез каски, е разумна и е насочена към обективни цели, съвместими с Пакта.²¹

27. Редица страни уточняват, че съществуват ограничения по отношение на снимките за документи за самоличност и носенето на шапки или облекло, покриващо главата поради съображения за сигурност: в Азербайджан е абсолютно забранено на жените да носят забрадка на снимките за документи, докато в Белгия, Естония и Италия забрадките, шаловете или тюрбаните се разрешават дотолкова, доколкото оставят лицето открито. Във Финландия е изготвено полицейско упътване за паспортните снимки: носенето на забрадки, шаловете или тюрбани не е забранено, но цялото лице трябва да се вижда ясно. От друга страна, френските разпоредби забраняват подобно покриване на главата на които и да е документи за самоличност.

28. Що се отнася до носенето на религиозни символи на обществени места в Белгия, някои местни власти забраняват носенето на дрехи, покриващи лицето от съображения за сигурност. В един италиански град е била наложена глоба на жена, носеща афганистанска бурка (дреха, покриваща тялото, цялото лице и главата на жената, бел. прев.) с мотива, че дрехата закрива лицето й (подобна глоба е била наложена и на лице, носещо каска).

29. По отношение на държавните служители полицейските униформи в Белгия са несъвместими с носенето на религиозни символи като част от облеклото (например еврейска кипппа, афганистанска бурка, мюсюлманска забрадка). За разлика от това в Обединеното кралство мюсюлманският хиджаб (шал, покриващ цялата глава и косата на жената, оставайки лицето открито, бел. прев.) и сикхският тюрбан са включени в полицейските униформи. В Белгия учителите трябва да спазват строга религиозна неутралност, а във Франция и Швейцария на учителите е забранено да носят религиозни символи. В Германия този въпрос е от компетентността на отделните региони: редица германски региони са приели разпоредби, които забраняват на учителите да носят символи или облекло, изразяващи религиозни или идеологически убеждения, които могат да внесат съмнение в тяхната неутралност. В Холандия съществува обща разпоредба, засягаща носенето на специфично облекло за някои категории държавни служители (например полицаи и пазачи в затвор).

33. През 2003 г. германският Федерален конституционен съд се произнесе по дело за носенето на мюсюлманската забрадка по време на час. Съдът сметна, че във въпросния регион няма достатъчно правни основания, за да се забрани на учителите да носят мюсюлманска забрадка.

34. Върховният съд в Люксембург реши, че религиозните или философски убеждения не могат да противоречат на фундаменталното право на децата да получат образование и че свободата на всеки да изповядва своята религия не може да води до разделения в образователната система. Административните съдилища приеха, че учениците могат от време на време да бъдат извинявани от училище, за да посещават религиозни церемонии.

35. Швейцарският федерален съд бе на мнение, че освобождаването на ученичка мюсюлманка от часовете по плуване попада под защитата на свободата на религията, както и освобождаването на ученик евреин от учебни занятия в събота. На равнище кантон Административния съд в Нюшател сметна, че ученичка не може да бъде изключена, защото носи мюсюлманска забрадка в училище.

36. При един скорошен казус в Обединеното кралство, Шабина Бегум с/у Гимназия Денбай, в който става дума за ученичка, избрала да не ходи на училище, освен ако не може да носи джилбаб (дълъг шал за глава, оставящ лицето открито, бел. прев.), който не е в съответствие с училищната политика за носене на униформи. Съдът сметна, че при конкретните обстоятелства училището не е действало неправомерно, като е задължило учениците да спазват определени правила за облеклото, нито е действало в нарушение на която и да е разпоредба от Европейската конвенция за правата на човека. Решението на Камарата на лордовете от 22 март 2006 г. потвърди, че политиката за носене на униформи е въпрос, който всяко учебно заведение трябва да реши, съветвайки се с родителите. Решението на камарата на лордовете надделя над решението на Апелативния съд, произнесъл се в полза на ищеца.

37. Белгийският Държавен съвет е изправен пред казуси за училищните правилници, забраняващи облекло, което покрива главата. В решението си от 14 юни 2005 г. Апелативният съд в Антверпен прецени, че забраната за носене на такова облекло е оправдана.

40. В Германия имаше много съдебни решения за трудовите правоотношения във връзка с мюсюлманските забрадки и шалове; уволнения, основани единствено на носенето на мюсюлманска забрадка или шал, не се приеха за законни. В решението си от 10 октомври 2002 г. Федералният съд по трудовите правоотношения прецени, че по дело за уволнение работодателят трябва да докаже конкретни факти, сочещи действителен риск от смущения в работата или икономически загуби, ако служителят продължава да носи мюсюлманска забрадка на работа. На работодателя не беше предоставена възможност да обжалва пред Федералния конституционен съд.

41. В Норвегия Съдът по равноправие между половете постанови, че правилникът за хотелския персонал, забраняващ носенето на забрадка на работа, косвено дискриминира жените.
(iii) Други интересни обстоятелства
42. В Италия проблемът за показването на католически символи в правителствени сгради, съдилища и други обществени сгради доведе до редица съдебни решения. Например през април 2005 г. съдът постанови, че не е нужно кръстовете да се махнат от избирателните секции. През ноември 2003 г. Апелативният съд в Пескара отхвърли предходно съдебно решение, според което кръстовете трябва да се махнат от класните стаи. През декември 2004 г. Конституционният съд се произнесе, че показването на разпятия в класните стаи е конституционно. За разлика от това, в Германия Федералният конституционен съд обяви в решението си от 16 май 1995 г. за невалидна училищна наредба, според която във всяка класна стая трябва да има кръст. Швейцарският федерален съд също постанови, че поставянето на кръстове в класните стаи не съответства на изискването на неутралност на държавните училища.

43. Австрийският конституционен съд постанови, че да се пречи на евреите в ареста да използват депозираните си молитвени принадлежности е нарушение на свободата на религията и съзнанието.

44. В Белгия Първоинстанционният съд в Брюксел посочи, че свободата на всеки да изповядва своята религия индивидуално или колективно не е абсолютна и ограничения могат да бъдат налагани, когато има опасност, че религиозните практики могат да внесат смут. През юни 2006 г. полицейският съд в Маасеик потвърди законността на забраната за носене на бурка в открити публични пространства (“sur la voie publique”).

45. Апелативната камара на Върховния съд на Руската федерация през 2003 г. постанови, че като има предвид конституционната свобода на религията при отсъствието на федерален закон, който да го забранява, мюсюлманките, които желаят, могат да запазят забрадките си на снимките за документи.

47. Върховният съд във Финландия постанови, че ромските одежди могат да се приемат като традиционни и обичайни сред дадената етническа група и следователно няма причина да се отказва достъпът, до което и да било учреждение на основание на тези дрехи.

- ограничението трябва да е предписано от закон. Целта е да се гарантира, че когато правата се ограничават от публичните власти, това ограничение не е произволно и се основава на националното право. Съдът обяви, че за да отговаря на това изискване, дадено ограничение трябва да е оповестено и достъпно и последствията му трябва да са предвидими.

• 
  то трябва да преследва някоя от легитимните цели, посочени в т. 2 от съответната разпоредба. Според чл. 9 т. 2 такива легитимни цели са: обществената сигурност (например проверката на пътниците на летищата, като решението по делото Фул с/у Франция – т. 21. по-горе), спазването на обществения ред (например вълнения или смут в университетите като в решението по делото Лейла Шахин с/у Турция, вж. т. 12 по-горе), общественото здраве (например носенето на каска по съображения за безопасност, както в решението по делото Х. с/у Обединеното кралство, вж. т. 22 по-горе) или морал, или за защита правата и свободите на другите (например защитата на интересите на децата, както в решението по делото Дахлаб с/у Швейцария, в. Т. 16 по-горе).
  

1. 
   Възможно е да възникне необходимост от защита на учениците, за да се запази религиозната хармония, като се има предвид, освен всичко останало, и крехката възраст на децата, за които учителят е отговорен като представител на държавата;²⁴
   
2. 
   Всички учители в демократичното общество трябва да предават послание за толерантност, зачитане на останалите и най-вече равнопоставеност и недискриминация;²⁵
   
3. 
   Държавите не трябва да целят системно обучение, което може да се приеме като незачитащо религиозните или философски убеждения на родителите. Държавните власти също така трябва да гарантират, че информацията и познанието, включени в учебната програма, се преподават по един обективен, критичен и плуралистичен начин в спокойна атмосфера, без каквото и да е неуместно вербуване;²⁶
   
4. 
   Мерките, предприети от университетите, за да попречат на някои фундаменталистки религиозни движения да оказват натиск върху студентите, които не практикуват тази религия или върху онези, които принадлежат към друга религия, може да намерят оправдание по чл. 9 т. 2;²⁷
   
5. 
   Забраната на религиозните символи в правилниците за облеклото в училище може да бъде оправдана по чл. т. 2;²⁸
   
6. 
   Съдът сметна, че е разбираемо в контекста на училищата и университетите, където ценностите на плурализма, зачитането на правата на другите и по-специално равнопоставеността на жените и мъжете пред закона се преподават и прилагат на практика, съответните власти да поискат да запазят светския характер на институцията и затова да приемат за противно на тези ценности да се носят религиозни одежди, вкл. мюсюлманската забрадка.²⁹
   

1. 
   Задължението за дискретност на държавните служители, простиращо се до публичното изразяване на тяхната религия, може да бъде легитимно наложено, като се има предвид правното положение на тези служители. Една демократична държава има право да изисква от държавните служители да са верни на конституционните принципи, на които се основава държавата;³⁰
   
2. 
   Задължението държавните служители да спазват нормално работно време, което може да съвпадне с времето за молитва или с други религиозни задължения, може да се обоснове с чл. 9 т. 2;³¹
   
3. 
   Задължението на учителката да не носи религиозна забрадка по време на учебните занятия може да се обоснове с чл. 9 т. 2;³²
   
4. 
   Когато дадено лице избира военната кариера, то приема по собствено съгласие военната дисциплина, която по своята същност подсказва възможността някои права и свободи на членовете на въоръжените сили да бъдат ограничени по начин, който е неприложим за цивилните граждани;³³
   

5. 
   Работното време трябва да се спазва независимо от религиозните убеждения. Не може да се очаква държавите a fortiori да имат законодателство, защитаващо служителите от уволнение от частни работодатели заради неспазване на работното време заради религиозни задължения.³⁴
   

1. 
   Може да бъде наложено изискване за сваляне на религиозните кърпи, покриващи главата (като тюрбани) по време на проверката на пътниците на летищата;³⁵
   
2. 
   Може да бъде наложено изискване мотоциклетистите да носят предпазни каски, което от тяхна гледна точка да е несъвместимо с религиозните им задължения.³⁶
   

- Общи принципи, които трябва да се вземат предвид, независимо от контекста

1. 
   Там където няколко религии съжителстват, може да се наложат ограничения на свободата на всеки да изповядва своята религия, за да се уравновесят интересите на различните групи и за да се гарантира, че се зачитат религиозните убеждения на всеки;³⁷
   
2. 
   Регулирането на практикуването на религиозни ритуали и демонстрирането на религиозни символи чрез налагането на ограничения по отношение на мястото и начина на тези действия с цел гарантиране на мирното съжителство между хората от различни вероизповедания, може да е обосновано по смисъла на чл. 9 т. 2;³⁸
   
3. 
   Ролята на властите не е да премахнат причината за напрежението, като унищожат плурализма, а да гарантират, че различните групи проявяват търпимост една към друга;³⁹
   
4. 
   Плурализмът и демокрацията трябва да се основават на диалог и компромиси, които задължително водят до различни отстъпки от страна на лицата или групите лица, които отстъпки са оправдани в името на запазване и насърчаване на идеалите и ценностите на демократичното общество;⁴⁰
   
5. 
   Макар че понякога трябва интересите на лицата да бъдат подчинени на интересите на групата, демокрацията не означава надмощие на възгледите на мнозинството: трябва да се постигне баланс, който да гарантира справедливото и адекватно отношение към хората от малцинствата и да предотвратява злоупотреби с господстващо положение;⁴¹
   
6. 
   По отношение на правото на образование, второто изречение на чл.2 от Протокол 1 на ЕКПЧ предполага, че държавите, при изпълнение на образователните си функции, трябва да се погрижат информацията или познанията, включени в учебната програма, да се предават по обективен, критичен и плуралистичен начин в спокойна обстановка без неуместно религиозно вербуване.⁴²
   

1. 
   Ролята на държавата е да организира по един безпристрастен и неутрален начин практикуването на различните религии, съществуващи в рамките на демократичното общество, за да гарантира обществения ред, хармонията между религиите и толерантността;⁴³
   
2. 
   Когато предмет на спора са отношенията между държавата и религиите, по който в демократичното общество може да има противоположни мнения, трябва да се отдели специално внимание на ролята на националния компетентен орган. Такъв е именно случаят, когато става дума за регулиране на носенето на религиозни символи в учебните институции особено с оглед на различните подходи на националните власти по проблема;⁴⁴
   
3. 
   Значимостта на религията в обществото, както и значението и въздействието на публичното демонстриране на религиозни убеждения варират според времето и контекста;⁴⁵
   
4. 
   При определяне границите на преценката на националните органи Съдът обръща внимание на предмета на спора, а именно на необходимостта да се защитят правата и свободите на другите, да се запази общественият ред и да се осигури граждански мир и истински религиозен плурализъм, който е жизненоважен за оцеляването на демократичното общество.⁴⁶
   

1. 
   Ограниченията, основани на разпоредби, трябва да се прилагат еднакво за всички цивилни граждани, независимо от тяхната професия и религия;⁴⁹
   
2. 
   Носенето на религиозни символи от учител не трябва да противоречат на посланието за толерантност, зачитане на околните и най-вече за равенство и недискриминация, което всички учители в демократичното общество трябва да предават на своите ученици.⁵⁰