Доклад Човешките права в мултикултурното общество Носенето на религиозни символи на обществени места



страница1/5
Дата24.04.2017
Размер0.76 Mb.
  1   2   3   4   5









Страсбург, 9 февруари 2007

GT-DH-DEV B(2006)004







УПРАВИТЕЛЕН КОМИТЕТ ПО ЧОВЕШКИ ПРАВА

(CDDH)


ЕКСПЕРТНА ГРУПА ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

(DH-DEV)
______

РАБОТНА ГРУПА B



______
Доклад

Човешките права в мултикултурното общество

Носенето на религиозни символи на обществени места
______



СЪДЪРЖАНИЕ


Предварителни бележки 3

1. Противостоящи права и интереси 5

2. Приложими международни инструменти за защита на човешките права 5

3. Приложима практика на Европейския съд по правата на човека, позиция на Комитета по правата на човека на Международния пакт за граждански и политически права и национална практика 7

3.1. Приложима практика на Европейския съд по правата на човека 7



3.1.1. Ограничения, наложени на ученици и студенти в държавни учебни заведения 7

3.1.2. Ограничения в контекста на трудовите правоотношения 10

(i) Ограничения за държавните служители 10

(ii) Ограничения в частния сектор 12

3.1.3. Ограничения, свързани с обществената сигурност и здраве 13

3.2. Позиция, приета от Комитета по правата на човека на Международния пакт за граждански и политически права 13

3.3. Национална практика в страните членки: законодателство и съдебна практика 14

3.3.1. Специфично национално законодателство или разпоредби, регулиращи носенето на облекло или символи, които може да изразяват религиозна принадлежност 15

3.3.2. Национална съдебна практика 17

(i) Държавни училища 17

(ii) Работно място 19

(iii) Други интересни обстоятелства 20

4. Mетоди и фактори, взети предвид от Европейския съд по правата на човека и други органи при уравновесяването на противостоящи интереси и права 21

4.1. Практика на Европейския съд по правата на човека 21



4.1.1. Увод в ограниченията, допустими съгласно Европейската конвенция за правата на човека 21

4.1.2. Приложими принципи, идентифицирани в практиката на Съда 22

4.2. Работа на ООН по проблема 28

4.3. Някои насоки, очертани от Консултативния комитет за Рамковата конвенция за защита на националните малцинства 29

5. Примери за национални инициативи и мерки за насърчаване на толерантността 30

5.1. Създаване на институции/органи за насърчаване на междукултурния диалог 31

5.2. Назначаване на омбудсман и разширяване на неговите функции 32

5.3. Законодателни или нормативни мерки 33

5.4. Национални семинари, конференции или кръгли маси и дългосрочни планове за действие 34

5.5. Инициативи, насърчаващи диалога между вероизповеданията 34

5.6. Обучение на съдии и държавни служители 35

5.7. Различни инициативи в сферата на образованието 35

5.8. Медийни инициативи 35

Приложение I – Приложими разпоредби на международните инструменти 36

(пълен текст) 36

Приложение II – Цитати от присъди и решения на Европейския съд по правата на човека и на Европейската комисия по правата на човека, свързани с религиозните символи 46


* * *


Предварителни бележки
1. Общата цел на действията, извършвани във връзка със защитата на човешките права в мултикултурното общество, винаги трябва да избягва каквато и да е дискриминация. Това означава, че трябва да се имат предвид правата на лицата, принадлежащи към определени части от населението, като религиозни общности, и да се избягва непряката дискриминация, например в резултат на подкрепата на общи мерки, които засягат непропорционално, без обективно или разумно оправдание, лица от тези общности. По отношение на проблемите, с които се занимава Работна група В, трябва да се припомни, че ограниченията на носенето на религиозни символи могат се изтълкуват като намеса в правото на всеки да изповядва своята религия, защитено от чл. 9 от Европейската конвенция за правата на човека (която за кратко ще бъде наричана ЕКПЧ или Конвенцията), в правото на всеки да не бъде дискриминиран, гарантирано от чл. 14 на ЕКПЧ и Протокол No. 12 и, в някои случаи, в правото на образование, заложено в чл. 2 на Протокол No. 1. Докато свободата на мисълта, съзнанието и религията като такава (вътрешна свобода или forum internum) е абсолютна, правото на всеки да изповядва своята религия или убеждения (външна свобода или forum externum) може да подлежи на определени ограничения, ако такива са предвидени от закона, следват легитимна цел и са пропорционални на тази цел (чл. 9 т. 2 от ЕКПЧ). Другите права, които може да бъдат засегнати, също не са абсолютни и могат да бъдат ограничавани при определени условия. Предизвикателството, пред което са изправени властите, е да постигнат справедлив баланс между, от една страна, интереса на членовете на религиозната общност да бъде спазено тяхното право да изповядват религията си или правото им на образование и, от друга страна, интереса на широката общественост (например обществения ред, сигурност и морал) или правата и интересите на другите (например хората с различни убеждения или религии).

2. При опита да се балансират индивидуалните права и интереси и правата на другите или общественият интерес, могат да изникнат редица въпроси: правилата, наложени от определени религиозни убеждения, винаги ли са съвместими с принципите за равнопоставеността между половете? В училищата трябва ли да се вземе предвид възрастта на ученика и дали желанията на родителите са по-важни от тези на тяхното дете? Нужни ли са по-стриктни правила за учителите и преподавателите при условие, че те имат задължението да предават “посланието на толерантност, уважение към другите и преди всичко, равнопоставеност и недискриминация”, по думите на Европейския съд по правата на човека (който за кратко ще бъде наричан по-натаък в текста Съдът)?

3. По отношение на общия подход към въпросната тема Работната група беше на мнение, че трябва да се вземе предвид фактът, че отношението между държавата и религията е различно в различните страни. Следователно предприетите мерки трябва да се преценяват в светлината на контекста във всяка страна, както и на момента, в който те са били предприети; Работната група твърди, че мерки, предприети на дадено място в даден момент може да не са валидни при други условия. Затова доктрината за границите на преценката (margin of appreciation) на държавите по този проблем не трябва да се подценява.

4. Работната група беше на мнение, че започнатата работа трябва да доведе до един описателен документ, който да направи преглед на приложимите международни инструменти за защита на човешките права, ситуацията в страните членки и съдебната практика на Съда. Групата твърдо се противопостави на идеята да се изработи нормативен инструмент или препоръка за оптималние практики.

5. Що се отнася до изследваната тема, Работната група заяви, че концепцията за “обществените места” трябва да се разглежда като противоположна на концепцията за частната сфера или “дома”.

6. Относно съдържанието на документа, Работната група прецени, че той ще се фокусира върху съдебната практика на Съда. Същевременно групата постигна съгласие, че би било полезно да се посочат и други международни инструменти освен Европейската конвенция за правата на човека, да се работи и с други механизми и форуми за защита на човешките права. Освен това Работната група заключи, че примерите от националната практика, насочена към насърчаване на толерантността, ще са от неоценима полза за документа.

7. Настоящият документ най-общо следва структурата на плана, който DH-DEV предложи за доклада на Работната група (документ DH-DEV(2006)008, Приложение V) с някои малки изменения, които Работната група сметна за уместни:
- Противостоящи права и интереси;

- Приложими международни инструменти за защита на човешките права;

- Приложима съдебна практика на Европейския съд за правата на човека, позиции на Комитета по човешките права на ООН за Международния пакт за гражданските и политическите права на ООН и националните практики в страните членки;

- Методи и фактори, взети предвид при балансиране на противостоящи интереси;

- Примери за национални мерки и инициативи за насърчаване на толерантността.
1. Противостоящи права и интереси
8. Когато става дума за носенето на религиозни символи на обществени места, противостоящите си права по Конвенцията са основно зачитането на свободата на религията, по-конкретно свободата на всеки да изповядва своята религия (чл. 9 от ЕКПЧ) и по-общо свободата на изразяването (чл.10 от ЕКПЧ). Може да е засегнато и правото на образование (чл. 2 от Протокол No. 1 към ЕКПЧ). Възможно е да става дума и за забрана за дискриминация (чл.14 от ЕКПЧ и Протокол No. 12). Интересите, които може да си противоречат в даден контекст (вкл. в държавните училища, университети и на работното място) често са именно интересите на хора, принадлежащи към религиозна общност срещу интересите на други, които не принадлежат към тази общност, или обществения интерес.
2. Приложими международни инструменти за защита на човешките права
9. Редица международни инструменти за защита на човешките права, правно обвързващи или необвързващи, са пряко приложими във връзка с религиозните символи на обществени места. Таблицата по-долу посочва приложимите разпоредби на тези инструменти, класифицирани според засегнатите права. Понеже някои инструменти, които не са правно обвързващи, са ратифицирани от всички страни членки, бележките под линия посочват, където е необходимо, кои страни членки са ратифицирали съответния документ. Пълният текст на тези разпоредби ще намерите в Приложение I към настоящия документ.



Права
Инструменти

Свобода на религията и свобода на всеки да изповядва своята религия


Забрана за дискриминация на база на религията


Свобода на словото



Право на образование


Право на зачитане на личния живот


Всеобща декларация за правата на човека

- Член 18

- Член 29 (допустими са условия за ограничения)

- Член 2


- Член 7

Член 19

Член 26

Член 12



Международен пакт за граждански и политически права1

- Член 18

- Член 27

Член 26

Член 19




Член 17



Международен пакт за икономически, социални и културни права 2










Член 13






Европейска конвенция за правата на човека 3

Член 9


- Член 14

- Член 1,

Протокол No. 12



Член 10

Член 2,

Протокол No. 1


Член 8



Европейска социална харта (изм) 4




Член E












Рамкова конвенция за защита на националните малцинства5

- Член 5


- Член 7

- Член 8

Член 4

Член 9

Член 12






Декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения на ООН

- Член 1


- Член 6













3. Приложима практика на Европейския съд по правата на човека, позиция на Комитета по правата на човека на Международния пакт за граждански и политически права и национална практика


3.1. Приложима практика на Европейския съд по правата на човека
10. В първото си голямо дело по чл. 9, Кокинакис с/у Гърция6, Съдът постанови, че свободата на мисълта, съзнанието и религията е една от опорните колони на обществото. Той потвърди, че плурализмът, като неразделна част от демократичното общество, зависи от тази свобода. Нещо повече, Съдът подчерта, че т. 2 от чл. 9 дава основание за ограничения само по отношение на свободата на всеки да изповядва религията си. Това сочи, че според Съда в демократичните общества, в които съжителстват няколко религии, може да е необходимо да се наложат ограничения на тази свобода, за да се помирят интересите на различните групи и да се гарантира, че се зачитат религиозните убеждения на всеки. Това са инструментите що се касае за носенето на религиозни символи на обществени места. Като приложи чл. 2 от Протокол No. 1, който защитава правото на образование, в решението си по делото Кьозе и 93-ма други с.у Турция7, Съдът следваше подобна логика, смятайки че това право не е абсолютно и подлежи на определени ограничения.

11. Контекстът, в който са наложени ограниченията, влияе върху балансирането на интересите в спора в Съда – личните интереси срещу интересите на другите или обществения интерес. Съдът и Европейската комисия по правата на човека (която за кратко ще бъде наричана Комисията) досега се сблъскваха с ограничения, наложени от властите на учениците и студентите в рамките на държавните учреждения (3.1.1.), ограничения на лица, назначени на работа в държавния или частния сектор (3.1.2.) и ограничения, мотивирани със защитата на обществената сигурност и здраве (3.1.3.).


3.1.1. Ограничения, наложени на ученици и студенти в държавни учебни заведения
12. В решението на Голямата камара по делото Лейла Шахин с/у Турция8, Съдът за първи път разгледа въпроса, дали една разпоредба, забраняваща носенето на ислямската забрадка в турските университети по същество е съвместима със свободата на религията. Съдът предостави на властите голяма граница на преценката, уповавайки се, inter alia, на липсата на общоевропейски консенсус в тази област. Съдът заключи, че свободата на религията на ищцата не е била нарушена от разпоредбата, забраняваща й да носи забрадка. Според Съда намесата в нейната свобода на религията, явно основана на принципите на секуларизма и равенството, е оправдана от политическия контекст в Турция. Съдът реши, че в една страна, в която по-голямата част от населението принадлежи към исляма, макар същевременно да проповядва спазване на правата на жените и светски начин на живот, може да се приеме, че налагането на ограничения на носенето на мюсюлманската забрадка отговаря на “належаща обществена нужда”, особено след като през последните години този религиозен символ придоби политическо значение в Турция. В своето особено становище съдия Тулкенс изрази мнението си, че няма уместни и достатъчни основания за забраната, като се има предвид, че ищцата е пълнолетна млада жена, следваща висше образование. Според съдия Тулкенс ограничението на нейното право да упражнява свободата на религията и явно да демонстрира тази религия не могат напълно да се оправдаят с нуждата от защита на обществения интерес чрез борбата с екстремизма.

13. Съдът също така наскоро постанови недопустимост на едно дело по чл. 2 на Протокол No. 1 за ученици в държавно училище с религиозна насоченост, на които е било забранено да носят мюсюлманската забрадка в училище, освен в часовете по вероучение (Кьозе и 93-ма други с/у Турция)9:

- Що се отнася до първата част на жалбата, основана на първото изречение от чл. 2 от Протокол 1, Съдът реши, че мерките, предприети срещу учениците, са били предвидими, тъй като се основават на правилника за облеклото в училището, който учениците са се съгласили да спазват при постъпването си в това заведение. Съдът постанови, че фактът, че забрадката е била толерирана от училището няколко години не е равносилен на мълчаливо съгласие, тъй като родителите на учениците изрично да били информирани за правилата за облеклото при приемането на децата. По-строгото спазване на тези правила е било в отговор на искане от община Истанбул, целящо да запази спокойствието в училищата при нарасналото негодувание срещу правилата за облеклото. Следователно това ограничение преследва легитимна цел – защита на свободата на другите и запазване на реда. Що се отнася до пропорционалността на мярката Съдът отбеляза, че правилникът за облеклото, който е в сила в основните училища, е еднакъв за всички ученици и в този случай не представлява пълна забрана във въпросното училище, след като оставя за учениците да решат дали да носят или не забрадка в часовете по вероучение. Това правило видимо служи на легитимната цел – неутралността на основното образование, оважно с оглед на младежите по-податливи на натиск. Съдът припомни, че държавите могат да действат в определени граници на преценката по отношение на училищните правила. Той постанови, че оспорваната мярка е била предприета единствено вследствие на негодуванието от разпоредбата, забраняваща забрадките и след като опитите за преговаряне със семействата са се провалили. Съдът реши, че по това дело забраната е оправдана от риска от безредици в училището, породен от нарастващата враждебност срещу разпоредбата сред определени кръгове. Следователно Съдът заключи, че предприетите мерки са оправдани и пропорционални на легитимните цели да се защитят правата и свободите на другите, редът и принципът на неутралност на основното образование. Съдът отхвърли тази жалба като явно необоснована.

- По отношение на жалбата, основана на второто изречение на чл.2 от Протокол 1, Съдът постанови, че целта на тази разпоредба е била държавите да гарантират, че информацията и знанията, които са част от учебната програма, се предават по един обективен, критичен и плуралистичен начин, спокойно и без каквито и да е опити за религиозно вербуване. В този случай въпросното училище, макар да е религиозно ориентирано, не е изцяло религиозно училище и следователно светският принцип важи и за него, както за всяко друго държавно училище в Турция. Родителите, както и учениците, са били запознати с евентуалните последици от нарушаване на училищния правилник и отказът да се разреши на учениците да носят забрадка на територията на училището не са били придружени от никаква дисциплинарна мярка (само фактът на спазване на правилника за облеклото би отворил вратите на училището за тях и би им разрешил да посещават занятията). Освен това Съдът е на мнение, че фактът, че забрадките са разрешени само по време на часовете за изучаване на Корана, не е лишил родителите от възможността да направляват децата си. Следователно съдът заключи, че и в тази си част жалбата е също толкова необоснована.


14. Трябва да се отбележи още, че през 1993 г. Европейската комисия по правата на човека разгледа два казуса, засягащи отказ на университети да издадат дипломи, тъй като на снимките, които ищците са предоставили за тези документи, те са били с покрита глава.10 Комисията реши, че отказът на властите не може да се сметне за намеса в свободата на религията на ищците с мотива, че светските университети могат да регулират показването на религиозни ритуали и символи с оглед гарантирането на хармоничното съжителство между студентите от различни вероизповедания и защитата на обществения ред, както и убежденията на другите.
3.1.2. Ограничения в контекста на трудовите правоотношения
(i) Ограничения за държавните служители
15. В контекста на трудовите правоотношения с държавата Съдът заключи, че принципът на свобода на мисълта, съзнанието и религията се прилага също и за държавни служители. Същевременно той реши, че е легитимно държавата да изисква от служителите известна дискретност поради техния статус. Следователно остава в правомощията на Съда, като взима предвид обстоятелствата по всяко дело, да определи дали е бил постигнат справедлив баланс между фундаменталното право на всеки свободно да изповядва религията си и легитимния интерес на демократичната държава да гарантира, че нейните служители правилно съдействат за постигане на целите, заложени в чл. 9 т. 2.11

16. В решението си по делото Дахлаб с/у Швейцари12 Съдът обяви за недопустима жалбата на учителка в начално училище, на която е било наредено да свали забрадката си в съответствие с принципа на религиозна неутралност на държавната учебна система. Съдът реши, че трудно може да прецени какво би било въздействието, което явен външен символ като носенето на забрадка би оказало на свободата на съзнанието и религията на много малки деца. Съдът реши още, че не може напълно да се отрече, че носенето на забрадка би могло да има и ефект на религиозно вербуване, имайки предвид, че забрадката изглежда е наложена на жената от заповед в Корана, която трудно би се вместила в принципа за равнопоставеност на половете. Затова Съдът заключи, че носенето на забрадка е трудно съвместимо с посланието за толерантност, уважение към останалите и, най-вече, равнопоставеност и недискриминация, което всички учители в едно демократично общество трябва да предават. Съдът даде на швейцарските власти по-голяма свобода на преценката по този казус. С оглед на гореописаното той постанови, че резултатът от съпоставката между правото на учителката да изповядва своята религия и необходимостта да се предпазят учениците, които са лесно манипулируеми на тази крехка възраст, не може да се сметне за необоснован. По този начин крехката възраст на децата беше приета от Съда като важен фактор при разглеждането на случая.

17. Съобразно юриспруденцията си Съдът обяви за недопустима жалбата на университетска преподавателка, на която е било забранено да носи мюсюлманска забрадка на работа (Куртулмуш с/у Турция).13 Съдът изрично се позова на решенията си по делата Лейла Шахин с/у Турция и Дахлаб с/у Швейцария (вж. по-горе), в които се изтъква важността на спазването на принципа за неутралност на държавното образование и на секуларизма (laïcité), както те се прилагат в двете държави. Съдът първо отбеляза, че правилникът за облеклото на държавните служители се прилага еднакво за всички държавни служители, независимо от техните задължения и религиозна принадлежност. Ищцата би трябвало да е била запозната с необходимостта тя самата, в качеството си на университетски преподавател, да бъде дискретна по отношение на религиозните си убеждения при упражняване на задълженията си. Съдът отбеляза още, че запазването на принципа на светската държава е един от основните принципи на Турската държава. Съдът припомни, че в предходно дело е постановил, че една демократична държава има правото да изисква от държавните си служители да спазват конституционните принципи, на които страната се основава. Освен това Съдът обяви, че е взел предвид границите на преценката, в рамките на които държавата може да вземе решение по отношение на задълженията на учителите в държавната образователна система според равнището на образование (начално, основно и висше образование). Като взе предвид изискванията за неутралност и светски характер на държавната образователна система и границата на преценката на държавата в тази област, Съдът реши, че намесата е била основателна и пропорционална и следователно обяви жалбата на ищцата за явно необоснована.

18. По отношение на въоръжените сили Съдът постанови, че лице, избрало да служи във въоръжените сили, приема определена система на дисциплина, която по начало предполага възможността за налагане на ограничения на някои права и свободи на членовете на въоръжените сили, вкл. на свободата им да изповядват религията си, които ограничения не могат да бъдат налагани на цивилните граждани (Калач с/у Турция). 14

19. В делото Континен с/у Финландия 15 служител на държавните железници е бил уволнен, след като не спазил работното си време, защото работата след залез в петък се забранява от Адвентистката църква от Седмия ден, към която той принадлежал. По това дело Комисията сметна, че той не е бил уволнен заради своята религия, а защото е отказал да спазва работното време. Съдът бе на мнение, че макар отказът да е бил свързан с религиозните убеждения на ищеца, подобна ситуация не поражда защита по чл. 9 т. 1. Нещо повече, Съдът сметна, че ищецът не е успял да докаже, че върху него е бил оказан натиск да смени религията си или че му е било попречено да изповядва религията си (той е имал, освен всичко останало, свободата да напусне).
(ii) Ограничения в частния сектор
20. Що се отнася до заетите в частния сектор и положителните задължения на държавите по отношение на чл. 9, при обстоятелства, подобни на тези в гореописаното решение по делото Континен, Комисията проучи случая, в който ищцата е била освободена от работа, защото отказала да работи определени часове, а не заради религиозните й убеждения и е имала свободата да напусне, което и е направила.16 Комисията сметна, че ако ищцата е била назначена от държавата и уволнена при подобни обстоятелства, едно такова уволнение не би представлявало намеса в нейните права според чл. 9 т. 1. Комисията сметна също така, че “не може да се очаква Обединеното кралство да има законодателство, което да предпазва служителите срещу подобни уволнения от частни работодатели”. Комисията заключи, че при отсъствието на уволнение, съставляващо намеса в правата на ищеца по чл.9, фактът, че ищцата не е могла да претендира несправедливо уволнение пред компетентен съд не може, сам по себе си, да бъде нарушение на чл. 9.
3.1.3. Ограничения, свързани с обществената сигурност и здраве
21. Струва си да се отбележи и решението на Съда да допусне дело (Фул с/у Франция)17, засягащо сикх, помолен да свали тюрбана си при проверка на пътниците на летище, макар той да се е съгласил да премине през скенера и да бъде проверен с ръчен детектор за метали. По отношение на необходимостта, в демократичното общество, от намеса в правото на ищеца да изповядва своята религия, носейки тюрбан, Съдът сметна, че проверките на пътниците без съмнение преследват легитимната цел на обществената сигурност и приложимите мерки попадат в границата на преценка на държавите, още повече, че това са само спорадични мерки. Като се има предвид, че в този случай не се оспорва дали мярката е предвидена в закона и преследва легитимна цел, Съдът обяви този елемент от жалбата за явно необоснован.

22. Комисията разгледа казус18, при който ищецът, сикх по религиозна принадлежност, е бил преследван, осъден и глобен 20 пъти, защото не носел предпазна каска, докато карал мотоциклета си. Той обжалвал изискването да се носи предпазна каска, което го задължавало да сваля тюрбана си и по този начин му пречело да изповядва религията си. Комисията сметна, че задължителното носене на предпазна каска е необходима мярка за сигурността на мотоциклетистите. Затова Комисията реши, че каквато и намеса да е имало в правото на ищеца да изповядва своята религия, тя е била оправдана заради защитата на здравето в съответствие с чл. 9 т. 2.


3.2. Позиция, приета от Комитета по правата на човека на Международния пакт за граждански и политически права
23. Комитетът по правата на човека проучи при един случай, дали има нарушение на свободата на религията на студентка19, на която е било забранено да носи мюсюлманска забрадка в университета.20 От решението по това дело обаче, в което Комитетът постановява нарушение при конкретните обстоятелства, както и от различните мнения, приложени към него, не може да се изведе никаква ясна позиция. От една страна Комитетът сметна, че “да се забрани на едно лице да носи религиозни дрехи на обществено място или в частен кръг може да представлява нарушение по чл.18 т. 2”. От друга страна, той постанови, че “при конкретните обстоятелства по настоящото дело и като нито осъжда предварително правото на държавата са ограничи проявленията на религиозна принадлежност в контекста на чл. 18 от Пакта, взимайки предвид специфичния контекст, нито осъжда предварително правото на учебните заведения да приемат специфични правила за работа, [Комитетът] заключи, че при отсъствието на основание, предоставено от държавата, е било налице нарушение на Член 18 т. 2”. Трябва да се отбележи, че обстоятелствата по делото са неясни, точният вид на облеклото, предмет на спора, не е бил определен и също така държавата не е успяла да докаже необходимостта на мярката, наложена по смисъла на чл. 18 т. 3, а само се е позовала на отказа на ищцата да съблюдава правилника на университета.

24. Подобно на решението на Комисията в делото X. с/у Обединеното кралство, споменато по-горе, Комитетът не откри нарушение в друг казус, при който ищецът, сикх по религиозна принадлежност, е бил уволнен, защото отказал да носи предпазна каска на работа, тъй като религията му го задължавала да носи тюрбан. Комитетът сметна, че законовата разпоредба, изискваща работниците да са предпазени от злополуки по време на работа чрез каски, е разумна и е насочена към обективни цели, съвместими с Пакта.21


3.3. Национална практика в страните членки: законодателство и съдебна практика
25. Следващите подточки са изготвени въз основа на отговори, получени от страните членки на въпросник за носенето на религиозни символи на обществени места, изработен от комитета DH-DEV на последното му пленарно заседание (вж. въпросника в документ GT-DH-DEV B(2006)004 Приложение).
3.3.1. Специфично национално законодателство или разпоредби, регулиращи носенето на облекло или символи, които може да изразяват религиозна принадлежност
26. Повечето страни членки нямат специални закони или разпоредби, ограничаващи носенето на облекло или символи, които могат да изразяват религиозна принадлежност. Много от страните наблягат на конституционното право на всеки да изповядва религията си, но в същото време и на факта, че това право не е абсолютно.

27. Редица страни уточняват, че съществуват ограничения по отношение на снимките за документи за самоличност и носенето на шапки или облекло, покриващо главата поради съображения за сигурност: в Азербайджан е абсолютно забранено на жените да носят забрадка на снимките за документи, докато в Белгия, Естония и Италия забрадките, шаловете или тюрбаните се разрешават дотолкова, доколкото оставят лицето открито. Във Финландия е изготвено полицейско упътване за паспортните снимки: носенето на забрадки, шаловете или тюрбани не е забранено, но цялото лице трябва да се вижда ясно. От друга страна, френските разпоредби забраняват подобно покриване на главата на които и да е документи за самоличност.

28. Що се отнася до носенето на религиозни символи на обществени места в Белгия, някои местни власти забраняват носенето на дрехи, покриващи лицето от съображения за сигурност. В един италиански град е била наложена глоба на жена, носеща афганистанска бурка (дреха, покриваща тялото, цялото лице и главата на жената, бел. прев.) с мотива, че дрехата закрива лицето й (подобна глоба е била наложена и на лице, носещо каска).

29. По отношение на държавните служители полицейските униформи в Белгия са несъвместими с носенето на религиозни символи като част от облеклото (например еврейска кипппа, афганистанска бурка, мюсюлманска забрадка). За разлика от това в Обединеното кралство мюсюлманският хиджаб (шал, покриващ цялата глава и косата на жената, оставайки лицето открито, бел. прев.) и сикхският тюрбан са включени в полицейските униформи. В Белгия учителите трябва да спазват строга религиозна неутралност, а във Франция и Швейцария на учителите е забранено да носят религиозни символи. В Германия този въпрос е от компетентността на отделните региони: редица германски региони са приели разпоредби, които забраняват на учителите да носят символи или облекло, изразяващи религиозни или идеологически убеждения, които могат да внесат съмнение в тяхната неутралност. В Холандия съществува обща разпоредба, засягаща носенето на специфично облекло за някои категории държавни служители (например полицаи и пазачи в затвор).



30. По отношение на учениците в редица държави (например Италия) не е забранено на учащите да носят религиозни символи, но училищната управа може да наложи определени ограничения (например в Белгия, Германия). Училищните униформи съществуват отдавна в Обединеното кралство: докато училищата имат законовото право да въвеждат и налагат униформи, правителството издава насоки в тази област и при разработването на своята политика училищата са длъжни да вземат предвид законовите си задължения според съответното законодателство, като например законите за дискриминация на половете и междурасовите отношения. Нещо повече, очаква се училищата, когато е възможно, да се съветват с учениците, родителите и широката общественост, вкл. съответните религиозни органи, преди да вземат решение за въвеждането на правила за облеклото или да променят съществуващите такива. В Ирландия носенето на мюсюлманска забрадка в училище не е забранено, но тя трябва да е в същия цвят като задължителната училищна униформа, като такива униформи обикновено се носят в държавните училища. Във Франция по силата на господстващия принцип на светското облекло на обществени места през март 2004 г. беше приет закон, според който учениците не трябва да носят очевидни религиозни символи или облекло. В последвалия правилник за прилагане на закона бяха дадени примерите с мюсюлманска забрадка, еврейска киппа и християнски кръст с определена големина, като същевременно се уточняваше, че дискретните религиозни символи са позволени. Прилагането на тези разпоредби е оставено на училищната управа. Преди да бъдат предприети някакви дисциплинарни мерки трябва да се проведе среща между училищната управа и ученика за разрешаване на проблема. В Швеция, въпреки че няма разпоредба, която да забранява носенето на религиозни символи, Шведската национална агенция по образованието реши, че училищата имат правото да забраняват носенето на афганистанска бурка, ако това възпрепятства педагогическата дейност. В Норвегия някои училища приеха разпоредби, забраняващи носенето на мюсюлмански никаб (шал, покриващ лицето на жената, оставайки открити само очите, бел. прев.) в час; това не се отнася за мюсюлманския хиджаб (шал, покриващ цялата глава и косата на жената, оставайки лицето открито, бел. прев.).
3.3.2. Национална съдебна практика
31. Няколко страни имат съдебна практика по проблеми относно носенето на религиозни символи или облекло.
(i) Държавни училища
32. Във Франция съответната съдебна практика засяга прилагането на закони, забраняващи носенето на явно религиозно облекло в училище. Първоинстанционните съдилища потвърдиха тълкуването на училищата на концепцията за “очевидни знаци” (“signes manifestement ostensibles”). Възможността за обжалване на това решение все още се разглежда. Законността на циркулярния указ за приложение на гореспоменатия закон беше потвърдено от Държавния съвет с решение от 8 октомври 2004 г. Освен казусите, засягащи забрадката, Административният апелативен съд в Париж се произнесе по дело, засягащо сикхите “с тюрбани” в училище, преценявайки, че те може да се приемат като дискретен религиозен символ.

33. През 2003 г. германският Федерален конституционен съд се произнесе по дело за носенето на мюсюлманската забрадка по време на час. Съдът сметна, че във въпросния регион няма достатъчно правни основания, за да се забрани на учителите да носят мюсюлманска забрадка.

34. Върховният съд в Люксембург реши, че религиозните или философски убеждения не могат да противоречат на фундаменталното право на децата да получат образование и че свободата на всеки да изповядва своята религия не може да води до разделения в образователната система. Административните съдилища приеха, че учениците могат от време на време да бъдат извинявани от училище, за да посещават религиозни церемонии.

35. Швейцарският федерален съд бе на мнение, че освобождаването на ученичка мюсюлманка от часовете по плуване попада под защитата на свободата на религията, както и освобождаването на ученик евреин от учебни занятия в събота. На равнище кантон Административния съд в Нюшател сметна, че ученичка не може да бъде изключена, защото носи мюсюлманска забрадка в училище.

36. При един скорошен казус в Обединеното кралство, Шабина Бегум с/у Гимназия Денбай, в който става дума за ученичка, избрала да не ходи на училище, освен ако не може да носи джилбаб (дълъг шал за глава, оставящ лицето открито, бел. прев.), който не е в съответствие с училищната политика за носене на униформи. Съдът сметна, че при конкретните обстоятелства училището не е действало неправомерно, като е задължило учениците да спазват определени правила за облеклото, нито е действало в нарушение на която и да е разпоредба от Европейската конвенция за правата на човека. Решението на Камарата на лордовете от 22 март 2006 г. потвърди, че политиката за носене на униформи е въпрос, който всяко учебно заведение трябва да реши, съветвайки се с родителите. Решението на камарата на лордовете надделя над решението на Апелативния съд, произнесъл се в полза на ищеца.

37. Белгийският Държавен съвет е изправен пред казуси за училищните правилници, забраняващи облекло, което покрива главата. В решението си от 14 юни 2005 г. Апелативният съд в Антверпен прецени, че забраната за носене на такова облекло е оправдана.



38. Трябва да се отбележи, че в Холандия, макар още да няма подобни съдебни решения, съществуват редица необвързващи становища на Комисията за еднакво отношение, издадени по проблема с религиозните символи в училище. Според Комисията отказът на държавното училище да позволи на учителка да носи забрадка в училище представлява незаконна пряка дискриминация на базата на религиозна принадлежност, само ако се основава на схващането, че забрадката, носена в час, демонстрира специфични религиозни убеждения, които училището смята за неприемливи. Училищната управа трябва да се допита до учителката за нейното отношение спрямо идеологичните или социални ценности (решение на Комисията за еднакво отношение 1999/18). Същевременно Комисията прие, че определени изисквания, наложени на учителите може да доведат до непряка дискриминация. В подобни случаи трябва да има обективно оправдание. Трябва да съществува легитимна цел (която да е едновременно значима и недискриминационна по своята същност) и средствата за постигане на тази цел трябва да са уместни и необходими. Правилата за облеклото на учителите трябва да съответстват на тези критерии. Същото се отнася до правилата за облеклото на учениците. Легитимна причина може да бъде насърчаването на диалог чрез възможността да бъдат идентифицирани учениците в час, съображения за сигурност в часовете по плуване или физическо възпитание, както и изпълнението на някои от задачите, възложени със закон на учебното заведение.
(ii) Работно място
39. В Дания няколко съдебни дела третираха носенето на религиозни символи и отношенията на работното място. Първото решение на Върховния съд на Източна Дания през 2003 г. засягаше студентка, недопусната до работа в универсален магазин, чиято политика е била да не разрешава на персонала си да носи каквито и да е забрадки или шалове за глава. Върховният съд не беше на мнение, че магазинът е успял да докаже наличието на някакви специални обстоятелства, които биха доказали, че отказът е имал обективно и разумно оправдание, заради което съдът е наредил на магазина да плати на студентката компенсация съобразно Закона за дискриминацията. Второто решение по подобно дело на Върховния съд на Източна Дания беше оповестено през 2001 г. и засягаше фабрика за шоколад, уведомила мюсюлманка, че не може да работи на поточната линия, ако иска да носи забрадка или някакъв друг шал, покриващ главата, тъй като това е в разрез с изискването работниците да носят мрежичка за коса по хигиенни причини и от съображения за безопасност. Върховният съд сметна, че политиката за работното облекло и прилагането й са оправдани по обективен начин с интереса за качеството на работата. Затова Върховният съд се произнесе в полза на шоколадената фабрика. Впоследствие страните уредиха спора и въведоха шалове, покриващи главата на работниците, при които са взети предвид съображенията и на двете страни. И накрая, през 2005 г. Върховният съд оповести решението си по подобно дело, при което прецени, че уволнението на мюсюлманка заради носенето на забрадка, противно на правилата за работното облекло в супермаркета, в който работела, не съставлява незаконна косвена дискриминация и не противоречи на чл. 9 от ЕКПЧ. Според Закона за дискриминацията и като пример за законна косвена дискриминация в Дания е разрешено на работодателя да изисква от служителите си да носят униформи или специално облекло, ако това допринася за доброто име на компанията и ако това е постоянно правило, важащо за всички служители на дадена позиция.

40. В Германия имаше много съдебни решения за трудовите правоотношения във връзка с мюсюлманските забрадки и шалове; уволнения, основани единствено на носенето на мюсюлманска забрадка или шал, не се приеха за законни. В решението си от 10 октомври 2002 г. Федералният съд по трудовите правоотношения прецени, че по дело за уволнение работодателят трябва да докаже конкретни факти, сочещи действителен риск от смущения в работата или икономически загуби, ако служителят продължава да носи мюсюлманска забрадка на работа. На работодателя не беше предоставена възможност да обжалва пред Федералния конституционен съд.

41. В Норвегия Съдът по равноправие между половете постанови, че правилникът за хотелския персонал, забраняващ носенето на забрадка на работа, косвено дискриминира жените.
(iii) Други интересни обстоятелства
42. В Италия проблемът за показването на католически символи в правителствени сгради, съдилища и други обществени сгради доведе до редица съдебни решения. Например през април 2005 г. съдът постанови, че не е нужно кръстовете да се махнат от избирателните секции. През ноември 2003 г. Апелативният съд в Пескара отхвърли предходно съдебно решение, според което кръстовете трябва да се махнат от класните стаи. През декември 2004 г. Конституционният съд се произнесе, че показването на разпятия в класните стаи е конституционно. За разлика от това, в Германия Федералният конституционен съд обяви в решението си от 16 май 1995 г. за невалидна училищна наредба, според която във всяка класна стая трябва да има кръст. Швейцарският федерален съд също постанови, че поставянето на кръстове в класните стаи не съответства на изискването на неутралност на държавните училища.

43. Австрийският конституционен съд постанови, че да се пречи на евреите в ареста да използват депозираните си молитвени принадлежности е нарушение на свободата на религията и съзнанието.

44. В Белгия Първоинстанционният съд в Брюксел посочи, че свободата на всеки да изповядва своята религия индивидуално или колективно не е абсолютна и ограничения могат да бъдат налагани, когато има опасност, че религиозните практики могат да внесат смут. През юни 2006 г. полицейският съд в Маасеик потвърди законността на забраната за носене на бурка в открити публични пространства (“sur la voie publique”).

45. Апелативната камара на Върховния съд на Руската федерация през 2003 г. постанови, че като има предвид конституционната свобода на религията при отсъствието на федерален закон, който да го забранява, мюсюлманките, които желаят, могат да запазят забрадките си на снимките за документи.


46. Швейцарският Федерален съд оповести решението си за задължителните предпазни каски за мотоциклетистите: Федералният съд постанови, че сикхите не са в по-лошо положение отколкото другите, що се отнася до задължението за спазване на правилата за безопасност.

47. Върховният съд във Финландия постанови, че ромските одежди могат да се приемат като традиционни и обичайни сред дадената етническа група и следователно няма причина да се отказва достъпът, до което и да било учреждение на основание на тези дрехи.


4. Mетоди и фактори, взети предвид от Европейския съд по правата на човека и други органи при уравновесяването на противостоящи интереси и права
4.1. Практика на Европейския съд по правата на човека
4.1.1. Увод в ограниченията, допустими съгласно Европейската конвенция за правата на човека
48. Според Конвенцията всяко ограничение на свободата на всеки да изповядва своите убеждения трябва да изпълнява следните условия, които са поделени между чл. 8 за правото на зачитане на личния и семейния живот и дома, чл. 10 за свободата на словото и чл. 11 за свободата на сдружаването:

- ограничението трябва да е предписано от закон. Целта е да се гарантира, че когато правата се ограничават от публичните власти, това ограничение не е произволно и се основава на националното право. Съдът обяви, че за да отговаря на това изискване, дадено ограничение трябва да е оповестено и достъпно и последствията му трябва да са предвидими.



  • то трябва да преследва някоя от легитимните цели, посочени в т. 2 от съответната разпоредба. Според чл. 9 т. 2 такива легитимни цели са: обществената сигурност (например проверката на пътниците на летищата, като решението по делото Фул с/у Франция – т. 21. по-горе), спазването на обществения ред (например вълнения или смут в университетите като в решението по делото Лейла Шахин с/у Турция, вж. т. 12 по-горе), общественото здраве (например носенето на каска по съображения за безопасност, както в решението по делото Х. с/у Обединеното кралство, вж. т. 22 по-горе) или морал, или за защита правата и свободите на другите (например защитата на интересите на децата, както в решението по делото Дахлаб с/у Швейцария, в. Т. 16 по-горе).

- ограничението трябва да е необходимо в едно демократично общество, което подсказва, че мярката е пропорционална на легитимната крайна цел. За тази цел Съдът съпоставя индивидуалните интереси с интересите на общността, за да реши кое от двете надделява при конкретните обстоятелства и до каква степен правата, включени в Конвенцията, могат да се ограничат до интересите на общността. В този смисъл държавата може да се разпорежда в определени граници на преценката, а Съдът има предвид, че националните власти са в по-добра позиция да преценят най-подходящите мерки в дадена ситуация, за да се постигне легитимната крайна цел. Същевременно доктрината за границите на преценката върви ръка за ръка с надзора на европейските институции, както над законодателството, така и над решенията за неговото прилагане. Задачата на Съда е да определи дали мерките, предприети на национално ниво, по принцип са оправдани и дали са пропорционални.
49. Правото на образование, защитено от чл. 2 на Протокол 1, подлежи на определени ограничения. Както гласи чл.9, държавите могат да решават в определени граници на преценката, като приемат мерки, ограничаващи пълното упражняване на правото на образование. За да гарантира, че наложените ограничения не ограничават въпросното право до такава степен, че да накърняват неговата същност и ефективност, Съдът трябва да се убеди, че ограниченията са предвидими за засегнатите лица и че преследват легитимна цел (за разлика от позицията по отношение на чл. 9 – както и на чл. 8, 10 и 11, Съдът не е обвързан с изчерпателен списък от легитимни цели). Освен това едно ограничение ще е съвместимо с чл. 2 на Протокол 1, само ако е налице пропорционалност между използваните средства и крайната цел.
4.1.2. Приложими принципи, идентифицирани в практиката на Съда22
50. Съдът подчерта, че не всички действия, мотивирани или вдъхновени от религия или убеждение, са защитени от чл. 9 на ЕКПЧ.23 Докато контекстът може силно да повлияе на степента, до която подобни действия ще получат защита, съществуват също така и по-широки теми, които трябва да се имат предвид, независимо от контекста, като например взаимоотношенията между държавата и религиите или защитата на плурализма. Трябва да се подчертае, че факторите трябва да се възприемат по-скоро като указания, а не като окончателни в своето прилагане. Носенето на религиозни символи е сложен феномен, който не подлежи на обобщения. Всеки случай трябва да се разглежда в конкретния си контекст, а трябва да се вземат под внимание и националните особености. Трябва да се отбележи още, че практиката на Съда не изобилства с казуси във всеки един аспект на проблема и вероятно тепърва ще се обогатява.



Eлементи, които трябва да бъдат взети предвид в зависимост от контекста, в който са наложени ограниченията
a. Ограничения в училищата и университетите


  1. Възможно е да възникне необходимост от защита на учениците, за да се запази религиозната хармония, като се има предвид, освен всичко останало, и крехката възраст на децата, за които учителят е отговорен като представител на държавата;24

  2. Всички учители в демократичното общество трябва да предават послание за толерантност, зачитане на останалите и най-вече равнопоставеност и недискриминация;25

  3. Държавите не трябва да целят системно обучение, което може да се приеме като незачитащо религиозните или философски убеждения на родителите. Държавните власти също така трябва да гарантират, че информацията и познанието, включени в учебната програма, се преподават по един обективен, критичен и плуралистичен начин в спокойна атмосфера, без каквото и да е неуместно вербуване;26

  4. Мерките, предприети от университетите, за да попречат на някои фундаменталистки религиозни движения да оказват натиск върху студентите, които не практикуват тази религия или върху онези, които принадлежат към друга религия, може да намерят оправдание по чл. 9 т. 2;27

  5. Забраната на религиозните символи в правилниците за облеклото в училище може да бъде оправдана по чл. т. 2;28

  6. Съдът сметна, че е разбираемо в контекста на училищата и университетите, където ценностите на плурализма, зачитането на правата на другите и по-специално равнопоставеността на жените и мъжете пред закона се преподават и прилагат на практика, съответните власти да поискат да запазят светския характер на институцията и затова да приемат за противно на тези ценности да се носят религиозни одежди, вкл. мюсюлманската забрадка.29


b. Ограничения на работното място
- Държавните служители


  1. Задължението за дискретност на държавните служители, простиращо се до публичното изразяване на тяхната религия, може да бъде легитимно наложено, като се има предвид правното положение на тези служители. Една демократична държава има право да изисква от държавните служители да са верни на конституционните принципи, на които се основава държавата;30

  2. Задължението държавните служители да спазват нормално работно време, което може да съвпадне с времето за молитва или с други религиозни задължения, може да се обоснове с чл. 9 т. 2;31

  3. Задължението на учителката да не носи религиозна забрадка по време на учебните занятия може да се обоснове с чл. 9 т. 2;32

  4. Когато дадено лице избира военната кариера, то приема по собствено съгласие военната дисциплина, която по своята същност подсказва възможността някои права и свободи на членовете на въоръжените сили да бъдат ограничени по начин, който е неприложим за цивилните граждани;33


- Частният сектор


  1. Работното време трябва да се спазва независимо от религиозните убеждения. Не може да се очаква държавите a fortiori да имат законодателство, защитаващо служителите от уволнение от частни работодатели заради неспазване на работното време заради религиозни задължения.34


c. Ограничения, свързани с обществената сигурност и здраве


  1. Може да бъде наложено изискване за сваляне на религиозните кърпи, покриващи главата (като тюрбани) по време на проверката на пътниците на летищата;35

  2. Може да бъде наложено изискване мотоциклетистите да носят предпазни каски, което от тяхна гледна точка да е несъвместимо с религиозните им задължения.36

- Общи принципи, които трябва да се вземат предвид, независимо от контекста


a. Плурализъм и съжителство на групи с различни религиозни убеждения


  1. Там където няколко религии съжителстват, може да се наложат ограничения на свободата на всеки да изповядва своята религия, за да се уравновесят интересите на различните групи и за да се гарантира, че се зачитат религиозните убеждения на всеки;37

  2. Регулирането на практикуването на религиозни ритуали и демонстрирането на религиозни символи чрез налагането на ограничения по отношение на мястото и начина на тези действия с цел гарантиране на мирното съжителство между хората от различни вероизповедания, може да е обосновано по смисъла на чл. 9 т. 2;38

  3. Ролята на властите не е да премахнат причината за напрежението, като унищожат плурализма, а да гарантират, че различните групи проявяват търпимост една към друга;39

  4. Плурализмът и демокрацията трябва да се основават на диалог и компромиси, които задължително водят до различни отстъпки от страна на лицата или групите лица, които отстъпки са оправдани в името на запазване и насърчаване на идеалите и ценностите на демократичното общество;40

  5. Макар че понякога трябва интересите на лицата да бъдат подчинени на интересите на групата, демокрацията не означава надмощие на възгледите на мнозинството: трябва да се постигне баланс, който да гарантира справедливото и адекватно отношение към хората от малцинствата и да предотвратява злоупотреби с господстващо положение;41

  6. По отношение на правото на образование, второто изречение на чл.2 от Протокол 1 на ЕКПЧ предполага, че държавите, при изпълнение на образователните си функции, трябва да се погрижат информацията или познанията, включени в учебната програма, да се предават по обективен, критичен и плуралистичен начин в спокойна обстановка без неуместно религиозно вербуване.42


b. Отношение между държавата и религиите


  1. Ролята на държавата е да организира по един безпристрастен и неутрален начин практикуването на различните религии, съществуващи в рамките на демократичното общество, за да гарантира обществения ред, хармонията между религиите и толерантността;43

  2. Когато предмет на спора са отношенията между държавата и религиите, по който в демократичното общество може да има противоположни мнения, трябва да се отдели специално внимание на ролята на националния компетентен орган. Такъв е именно случаят, когато става дума за регулиране на носенето на религиозни символи в учебните институции особено с оглед на различните подходи на националните власти по проблема;44

  3. Значимостта на религията в обществото, както и значението и въздействието на публичното демонстриране на религиозни убеждения варират според времето и контекста;45

  4. При определяне границите на преценката на националните органи Съдът обръща внимание на предмета на спора, а именно на необходимостта да се защитят правата и свободите на другите, да се запази общественият ред и да се осигури граждански мир и истински религиозен плурализъм, който е жизненоважен за оцеляването на демократичното общество.46


c. Равенство между половете
Равенството между половете е един от ключовите принципи, на които се основава Конвенцията.47
d. Най-добрите интереси на детето
Най-добрите интереси на детето трябва да бъдат защитени, като се запази религиозна хармония.48
e. Недискриминация


  1. Ограниченията, основани на разпоредби, трябва да се прилагат еднакво за всички цивилни граждани, независимо от тяхната професия и религия;49

  2. Носенето на религиозни символи от учител не трябва да противоречат на посланието за толерантност, зачитане на околните и най-вече за равенство и недискриминация, което всички учители в демократичното общество трябва да предават на своите ученици.50

  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница