- Общи принципи, които трябва да се имат предвид, независимо от контекста
(a) Плурализъм у съжителство на различните вероизповедания
- “Точка 2 от Чл. 9, който предвижда ограничения “се отнася само до “свободата на всеки да изповядва своята религия или убеждения”. По този начин той признава, че демократичните общества, в които съжителстват няколко религии в една и съща нация, може да е необходимо да се поставят ограничения на тази свобода, за да се помирят интересите на различните групи и да се гарантира, че се зачитат убежденията на всеки.”
Кокинакис с/у Гърция, пак там, т. 33; Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 11; Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 106.
- “В страна като Турция, където мнозинството от населението принадлежи към една религия, мерките, предприети в университетите, за да се попречи на определени фундаменталистки религиозни движения да оказват натиск върху онези, които не изповядват тази религия или които принадлежат към друга религия, може да са оправдани по силата на Член 9 т. 2 от Конвенцията. При такива обстоятелства светските университети могат да регулират демонстрирането на ритуали и символи на въпросната религия, като налагат ограничения по отношение на мястото и начина на подобни прояви, за да гарантират мирното съжителство между студентите от различни вероизповедания и по този начин да запазят обществения ред и убежденията на околните.”
Рефах Партизи с/у Турция, пак там, т. 95; Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 111.
- “Съдът често е подчертавал ролята на държавата на неутрален и безпристрастен организатор на практикуването на различни религии, вярвания и убеждения, и е изтъквал, че тази роля допринася за обществения ред, религиозната хармония и толерантността в демократичното общество. Съдът смята също така, че задължението на държавата да бъде неутрална и безпристрастна е несъвместимо с каквато и да било власт на държавата да преценява легитимността на религиозните вярвания или на начините, по които тези вярвания биват изразявани. Съответно ролята на властите не е да премахват причината за напрежение, като ликвидират плурализма, а да гарантират, че различните групи се толерират една друга.”
Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 107, на базата на Метрополската църква на Бесарабия с/у Молдова (Metropolitan Church of Bessarabia v. Moldova), решение от 13 декември 2001, т. 116.
- “Плурализмът, толерантността и либерализмът са отличителните белези на ‘демократичното общество’. Макар понякога интересите на индивида да са подчинени на тези на групата, демокрацията не означава само превес на възгледите на мнозинството: трябва да се постигне баланс, който да гарантира правилното отношение към хората от малцинствата и да се избягва всяка злоупотреба с господстващото положение. Плурализмът и демокрацията винаги трябва да се основават на диалог и компромиси, които задължително водят до различни отстъпки от страна на индивидите или групите, които отстъпки са оправдани в името на запазването и насърчаването на идеалите и ценностите на демократичното общество.”
Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 108.
- “Второто изречение на Член 2 подсказва предимно, че при изпълнение на образователните си функции, държавата трябва да се погрижи информацията или познанията, включени в учебната програма, да бъдат предавани по един обективен, критичен и плуралистичен начин в спокойна обстановка и без неуместно вербуване.”
Кьозе и други с/у Турция, стр. 15 от решението; Келдсен, Буск Мадсен и Педерсен с/у Дания, пак там, стр. 53.
(b) Отношението между държавата и религиите
- “Съдът често е подчертавал ролята на държавата на неутрален и безпристрастен организатор на практикуването на различни религии, вярвания и убеждения, и е изтъквал, че тази роля допринася за обществения ред, религиозната хармония и толерантността в демократичното общество. Съдът смята също така, че задължението на държавата да бъде неутрална и безпристрастна е несъвместимо с каквато и да било власт на държавата да преценява легитимността на религиозните вярвания или на начините, по които тези вярвания биват изразявани. Съответно ролята на властите не е да премахват причината за напрежение, като ликвидират плурализма, а да гарантират, че различните групи се толерират една друга.”
Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 107, на базата на Метрополската църква на Бесарабия с/у Молдова (Metropolitan Church of Bessarabia v. Moldova), решение от 13 декември 2001, т. 116.
- “Когато предмет на спора са отношенията между държавата и религиите, за които в демократичното общество може да има противоположния мнения, трябва да се отдели специално внимание на ролята на националния компетентен орган. Такъв е именно случаят, когато става дума за регулиране носенето на религиозни символи в учебните институции, особено с оглед на различните подходи на националните власти по проблема. В Европа не може да се разграничи една общовалидна концепция за значението на религията в обществото, а значението и въздействието на публичното изразяване на религиозните убеждения варират в зависимост от времето и контекста. Вследствие на това правилата в тази област варират в различните страни според националните традиции и изискванията, произтичащи от нуждата да се защитят правата и свободите на другите и да се запази обществения ред. Съответно степента и формата на подобни разпоредби неизменно донякъде зависи от съответната държава, тъй като зависят от контекста в съответната страна.”
Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 109.
- “Доктрината за границите на преценката вървят ръка за ръка с надзора от страна на Европа, обхващащ както закона, така и решенията за неговото прилагане. Задачата на Съда е да определи дали мерките на национално ниво по принцип са оправдани и пропорционални. При определяне на границите на преценката по настоящото дело Съдът трябва да вземе под внимание предмета на спора, а именно необходимостта да се защитят правата и свободите на другите, да се запази обществения ред и да се осигури граждански мир и истински плурализъм на религиите, който е жизненоважен за оцеляването на демокрацията.”
Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 110.
(c) Равенство между половете
- “Равенството между половете (е) признато от Европейския съд за един от ключовите принципи, на които се основава Конвенцията и представлява цел, която трябва да бъде постигната от страните членки на Съвета на Европа (...).”
Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 115.
(d) Най-добрите интереси на детето
- “Като съпостави правото на учителката да изповядва своята религия с необходимостта да се предпазят учениците чрез запазване на религиозна хармония, Съдът прецени, че при обстоятелствата по делото и предвид преди всичко крехката възраст на децата, за които ищцата е била отговорна като представител на държавата, (...) властите не са надхвърлили границите на преценката и следователно мярката (забрана на ищцата да носи мюсюлманска забрадка), която са предприели, не е била необоснована.”
Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 13.
(e) Недискриминация
- “Съдът отбелязва, че правилата за облеклото на държавните служители се прилагат еднакво за всички държавни служители, независимо от техните функции или вероизповедание; (…) Несъмнено ищецът свободно е приел статута на държавен служител.”
Куртулмуш с/у Турция, пак там, стр. 7 (неофициален превод, оригиналът е на френски език).
- “Не може напълно да се отрече, че носенето на забрадка може да има някакъв ефект на религиозно вербуване, когато е ясно, че забрадката явно е наложена на жената от повеля в Корана, която, както Федералният съд посочи, е трудно съвместима с принципа за равенство между половете. Следователно изглежда трудно носенето на мюсюлманска забрадка да е съвемстимо с посланието на толерантност, зачитане на другите и най-вече равенство и недискриминация, което всички учители в демократичното общество трябва да предават на учениците си.”
Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 13.
* * *
Сподели с приятели: |