Доклад Човешките права в мултикултурното общество Носенето на религиозни символи на обществени места



страница5/5
Дата24.04.2017
Размер0.76 Mb.
1   2   3   4   5
- Общи принципи, които трябва да се имат предвид, независимо от контекста
(a) Плурализъм у съжителство на различните вероизповедания
- “Точка 2 от Чл. 9, който предвижда ограничения “се отнася само до “свободата на всеки да изповядва своята религия или убеждения”. По този начин той признава, че демократичните общества, в които съжителстват няколко религии в една и съща нация, може да е необходимо да се поставят ограничения на тази свобода, за да се помирят интересите на различните групи и да се гарантира, че се зачитат убежденията на всеки.”

Кокинакис с/у Гърция, пак там, т. 33; Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 11; Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 106.

- “В страна като Турция, където мнозинството от населението принадлежи към една религия, мерките, предприети в университетите, за да се попречи на определени фундаменталистки религиозни движения да оказват натиск върху онези, които не изповядват тази религия или които принадлежат към друга религия, може да са оправдани по силата на Член 9 т. 2 от Конвенцията. При такива обстоятелства светските университети могат да регулират демонстрирането на ритуали и символи на въпросната религия, като налагат ограничения по отношение на мястото и начина на подобни прояви, за да гарантират мирното съжителство между студентите от различни вероизповедания и по този начин да запазят обществения ред и убежденията на околните.”



Рефах Партизи с/у Турция, пак там, т. 95; Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 111.

- “Съдът често е подчертавал ролята на държавата на неутрален и безпристрастен организатор на практикуването на различни религии, вярвания и убеждения, и е изтъквал, че тази роля допринася за обществения ред, религиозната хармония и толерантността в демократичното общество. Съдът смята също така, че задължението на държавата да бъде неутрална и безпристрастна е несъвместимо с каквато и да било власт на държавата да преценява легитимността на религиозните вярвания или на начините, по които тези вярвания биват изразявани. Съответно ролята на властите не е да премахват причината за напрежение, като ликвидират плурализма, а да гарантират, че различните групи се толерират една друга.”



Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 107, на базата на Метрополската църква на Бесарабия с/у Молдова (Metropolitan Church of Bessarabia v. Moldova), решение от 13 декември 2001, т. 116.

- “Плурализмът, толерантността и либерализмът са отличителните белези на ‘демократичното общество’. Макар понякога интересите на индивида да са подчинени на тези на групата, демокрацията не означава само превес на възгледите на мнозинството: трябва да се постигне баланс, който да гарантира правилното отношение към хората от малцинствата и да се избягва всяка злоупотреба с господстващото положение. Плурализмът и демокрацията винаги трябва да се основават на диалог и компромиси, които задължително водят до различни отстъпки от страна на индивидите или групите, които отстъпки са оправдани в името на запазването и насърчаването на идеалите и ценностите на демократичното общество.”



Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 108.

- “Второто изречение на Член 2 подсказва предимно, че при изпълнение на образователните си функции, държавата трябва да се погрижи информацията или познанията, включени в учебната програма, да бъдат предавани по един обективен, критичен и плуралистичен начин в спокойна обстановка и без неуместно вербуване.”



Кьозе и други с/у Турция, стр. 15 от решението; Келдсен, Буск Мадсен и Педерсен с/у Дания, пак там, стр. 53.
(b) Отношението между държавата и религиите
- “Съдът често е подчертавал ролята на държавата на неутрален и безпристрастен организатор на практикуването на различни религии, вярвания и убеждения, и е изтъквал, че тази роля допринася за обществения ред, религиозната хармония и толерантността в демократичното общество. Съдът смята също така, че задължението на държавата да бъде неутрална и безпристрастна е несъвместимо с каквато и да било власт на държавата да преценява легитимността на религиозните вярвания или на начините, по които тези вярвания биват изразявани. Съответно ролята на властите не е да премахват причината за напрежение, като ликвидират плурализма, а да гарантират, че различните групи се толерират една друга.”

Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 107, на базата на Метрополската църква на Бесарабия с/у Молдова (Metropolitan Church of Bessarabia v. Moldova), решение от 13 декември 2001, т. 116.

- “Когато предмет на спора са отношенията между държавата и религиите, за които в демократичното общество може да има противоположния мнения, трябва да се отдели специално внимание на ролята на националния компетентен орган. Такъв е именно случаят, когато става дума за регулиране носенето на религиозни символи в учебните институции, особено с оглед на различните подходи на националните власти по проблема. В Европа не може да се разграничи една общовалидна концепция за значението на религията в обществото, а значението и въздействието на публичното изразяване на религиозните убеждения варират в зависимост от времето и контекста. Вследствие на това правилата в тази област варират в различните страни според националните традиции и изискванията, произтичащи от нуждата да се защитят правата и свободите на другите и да се запази обществения ред. Съответно степента и формата на подобни разпоредби неизменно донякъде зависи от съответната държава, тъй като зависят от контекста в съответната страна.”



Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 109.

- “Доктрината за границите на преценката вървят ръка за ръка с надзора от страна на Европа, обхващащ както закона, така и решенията за неговото прилагане. Задачата на Съда е да определи дали мерките на национално ниво по принцип са оправдани и пропорционални. При определяне на границите на преценката по настоящото дело Съдът трябва да вземе под внимание предмета на спора, а именно необходимостта да се защитят правата и свободите на другите, да се запази обществения ред и да се осигури граждански мир и истински плурализъм на религиите, който е жизненоважен за оцеляването на демокрацията.”



Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 110.
(c) Равенство между половете
- “Равенството между половете (е) признато от Европейския съд за един от ключовите принципи, на които се основава Конвенцията и представлява цел, която трябва да бъде постигната от страните членки на Съвета на Европа (...).”

Лейла Шахин с/у Турция, пак там, т. 115.
(d) Най-добрите интереси на детето
- “Като съпостави правото на учителката да изповядва своята религия с необходимостта да се предпазят учениците чрез запазване на религиозна хармония, Съдът прецени, че при обстоятелствата по делото и предвид преди всичко крехката възраст на децата, за които ищцата е била отговорна като представител на държавата, (...) властите не са надхвърлили границите на преценката и следователно мярката (забрана на ищцата да носи мюсюлманска забрадка), която са предприели, не е била необоснована.”

Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 13.
(e) Недискриминация
- “Съдът отбелязва, че правилата за облеклото на държавните служители се прилагат еднакво за всички държавни служители, независимо от техните функции или вероизповедание; (…) Несъмнено ищецът свободно е приел статута на държавен служител.”

Куртулмуш с/у Турция, пак там, стр. 7 (неофициален превод, оригиналът е на френски език).

- “Не може напълно да се отрече, че носенето на забрадка може да има някакъв ефект на религиозно вербуване, когато е ясно, че забрадката явно е наложена на жената от повеля в Корана, която, както Федералният съд посочи, е трудно съвместима с принципа за равенство между половете. Следователно изглежда трудно носенето на мюсюлманска забрадка да е съвемстимо с посланието на толерантност, зачитане на другите и най-вече равенство и недискриминация, което всички учители в демократичното общество трябва да предават на учениците си.”



Дахлаб с/у Швейцария, пак там, стр. 13.

* * *


1 Международният пакт за граждански и политически права е правно обвързващ за всички страни членки.

2 Международният пакт за икономически, социални и културни права е правно обвързващ за всички страни членки.

3 Протокол No. 1 от ЕКПЧ беше ратифициран от всички страни членки, с изключение на Андора, Монако и Швейцария. Протокол No. 12 към ЕКПЧ беше ратифициран от следните страни членки: Албания, Армения, Босна и Херцеговина, Хърватия, Кипър, Финландия, Грузия, Люксембург, Холандия, Румъния, Сан Марино, Сърбия, Македония, Украйна.

4 Европейската социална харта (изм) беше ратифицирана от следните страни членки: Албания, Андора, Армения, Азербайджан, Белгия, България, Кипър, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Молдова, Холандия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словения, Швеция.

5 Рамковата конвенция за защита на националните малцинства беше ратифицирана от всички страни членки, освен Андора, Белгия, Франция, Гърция, Исландия, Люксембург, Монако и Турция.

6 Kokkinakis v. Greece, решение от 25 май 1993.

7 Köse and 93 others v. Turkey, решение от 24 януари January 2006 (налично само на френски).

8 Leyla Şahin v. Turkey, решение от 10 ноември 2005 (Голяма камара).

9 Köse and 93 others v. Turkey, пак там.

10 Karaduman v. Turkey, No. 16278/90, и Bulut v. Turkey, No. 18783/91, решения от 3 май 1993, Европейска комисия по правата на човека.

11 Kurtulmuş v. Turkey, No. 65500/01, решение от 24 януари 2006; mutatis mutandis Vogt v. Germany, решение от 26 септември 1995.

12 Dahlab v. Switzerland, решение от 15 февруари 2001.

13 Kurtulmuş v. Turkey, No. 65500/01, решение от 24 януари 2006 (само на френски език).

14 Kalaç v. Turkey, решение от 1 юли 1997.

15 Konttinen v. Finland, No. 24949/94, решение от 3 декември 1996, Европейска комисия по правата на човека.

16 Stedman v. United Kingdom, No. 29107/95, решение от 9 април 1997, Европейска комисия по правата на човека.

17 Phull v. France, No. 35753/03, решение от 11 януари 2005.

18 X. v. United Kingdom, No. 7992/77, решение от 12 юли 1978, Европейска комисия по правата на човека.

19 Член 18 от Международния пакт за граждански и политически права.

20 Комитет по правата на човека на Международния пакт за граждански и политически права, Raihon Hudoyberganova v. Uzbekistan, 18 януари 2005, No. 931/2000.

21 Комитет по правата на човека на Международния пакт за граждански и политически права, Karnel Singh Bhinder v. Canada, 28 ноември 1989, No. 208/1986.

22 Вж. Приложение II за съответните откъси от практиката на Съда.

23 Kalaç v. Turkey, решение от 1 юли 1997, т. 27, Refah Partisi v. Turkey, решение от 13 февруари 2003 (Голяма камара), т. 92.

24 Dahlab v. Switzerland, решение от 15 февруари 2001, стр. 13.

25 Leyla Şahin v. Turkey, решение от 10 ноември 2005, т. 111.

26 Köse and Others v. Turkey, решение от 24 януари 2006, стр. 14 и 15 (само на френски език).

27 Refah Partisi v. Turkey, пак там, т. 95; Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 111.

28 Köse and Others v. Turkey, пак там, стр. 15.

29 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 116.

30 Kurtulmuş v. Turkey, решение от 24 януари 2006 (само на френски език).

31 Refah Partisi v. Turkey, пак там, т. 92, с препратка към X v. the United Kingdom, No. 8160/78, решение от
12 март 1981 и Konttinen v. Finland, решение от 3 декември 1993, и двете решения са на Европейската комисия по правата на човека.

32 Dahlab v. Switzerland, пак там; Kurtulmuş v. Turkey, пак там.

33 Kalaç v. Turkey, решение от 1 юли 1997, т. 27.

34 Stedman v. United Kingdom, решение от 9 април 1997, Европейска комисия по правата на човека.

35 Phull v. France, решение от 13 ноември 2003, стр. 3.

36 Refah Partisi v. Turkey, пак там, т. 92, с препратка към X v. the United Kingdom, No. 7992/77, решение от
12 юли 1978, Европейска комисия по правата на човека.

37 Kokkinakis v. Greece, решение от 25 май 1993, т. 33; Dahlab v. Switzerland, пак там, стр. 11; Leyla
Şahin v. Turkey
, пак там, т. 106.

38 Refah Partisi v. Turkey, пак там, т. 95; Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 111.

39 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 107, с препратка към Metropolitan Church of Bessarabia v. Moldova, решение от 13 декември 2001, т. 116.

40 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 108.

41 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 108.

42 Köse and Others v. Turkey, пак там, стр. 15 (само на френски език); Kjeldsen, Busk Madsen and
Pedersen v. Denmark, решение от 17 декември 1976, т. 53.

43 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 107.

44 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 109.

45 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 109.

46 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 110.

47 Leyla Şahin v. Turkey, пак там, т. 115.

48 Dahlab v. Switzerland, пак там, т. 13.

49 Kurtulmuş v. Turkey, пак там, стр. 7 (само на френски език).

50 Dahlab v. Switzerland, пак там, стр. 14.

51 Документ E/CN.4/2006/5. Г-жа Джахангир групира показателите според това дали националните мерки явно противоречат на международните стандарти за правата на човека (влошаващи фактори) или те не противоречат автоматично на тези стандарти (неутрални фактори).

1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница