КООРДИНАЦИЯ МЕЖДУ ИСПАНСКИЯ ГЕНЕРАЛЕН СЪВЕТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ И ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ОРГАНИЗИАЦИИ: ПРЕКТИЧЕСКИ ПОГЛЕД

Давид Веласкес Виоке. Старши съдия. Барселона

Основната цел на тази дейност е да се анализира сътрудничеството между разлините съдебни институции, като се идинтифицират съществуващите пропуски и преди всичко възможностите за подобрение в бъдеще. Без съмнение, една от областите с по-голямо обществено значение е отношенията с адвокатите, което има две страни: негативна, тъй като понякога е необходимо да се предприемат дисциплинарни действия, и позитивна, тъй като създаването на комисии има за цел намирането на съвместно решение на общите проблеми, с които се сблъскват ежедневно като юристи. За да се подобри тази връзка, трябва да знаем кого адвокатите наричат „идеалния съдия”, както и че в проучване, проведено от ГССВ се посочва, че адвокатите оценяват високо подготовката и техническата компетентност (68%) и честността (40%), но само 17% отчитат способността за работа в екип. Този факт показва как управленските способности се разглеждат по-скоро като координационна задача, отколкото като индивидуално качество и че е необходимо да се поощрят отношенията между всички съдебни органи, с цел постигане на тази цел.

Принципът, от който трябва да се ръководят отношенията между съдилищата и адвокатите е добросъвестност при воденето на делото. Една от основните цели на комисиите е да се разпространява този принцип. Това е важно, защото поведения, които водят до налагането на санкции се отнасят често във връзка с нарушения на този принцип. Някои примери са липсата на респект, неявяване в съда без основателна причина и неподчинение на съдийските заповеди, съгласно чл. 553 от ЗСВ, включително наказания по чл. 554. От друга страна ГПК допуска налагането на глоба в размер от 180 до 6 000 евро за нарушение от страните на принципа за добросъвестно при воденето на дело, но в никакъв случай не трябва да надвишава една трета от стойността на иска (чл. 247).

Но, от друга гледна точка можем също да открием в нашата правна система предвидените наказания за съдиите и магистратите в тези случаи. Така, чл. 418 от ЗСА посочва като сериозно нарушение прекомереността или злоупотребата с власт, или значителната липса на уважение към съдиите. Тежките престъпления се наказват с глоба до 6 000 евро, докато дребните нарушения се наказват с предупреждения или глоби до 300 евро или и двете. В резултат, глобите са по-ниски в случай на съдии, отчитайки тяхната властническа позиция в процеса. Що се отнася до юрисдикцията, то тя зависи от наказанието: за наказание предупреждение - председателят на Върховният съд, Националният съд; и Висшите съдилища - по отношение на съдии, които са им подчинени. За глоби или предупреждения и глоби за дребни нарушения, Върховният съд и също онези отделения на Националните съдилища и Върховните съдилища; за тежките престъпления, дисциплинарни комисии към ГССВ, а за много тежките, ГССВ, по предложение на дисциплинарната комисия.

Налагането на наказания по отношение на адвокати трябва да се ограничи до зачитането на основните права, като се спазват гаранциите на наказателното производство. Бе обсъдено дали фактът, че наказанието се налага от същия съдия, който председателства заседанията нарушава правото на честен процес. Трябва да отчетем факта обаче, че повечето престъпления, посочени в правните текстове налагат незабавен отговор от страна на съдебната власт, като затова отлагането на решението за по-късен етап и друг съдия ще отклони целта на закона.

Независимо от това, изслушването на засегнатото лице е необходимо, но ако съществува такава възможност не за първоначално, а за последващо изслужване при апелация, испанският конституционен съд е посочил, че в такъв случай не трябва да се нарушава правото на ефективна съдебна защита. Така, обвиненията по чл. 555 от ЗСА могат да бъдат повдигнати в последствие при апелативното производство, което позволява да говорим за липса на разследване в тази област.

От положителна страна е необходимо да се установят канали за комуникация, с цел да се разгледат общо проблемите, поставени от необходимостта от координация между двете институции – бавност на делата, адекватно поведение при заседанията от страна на съдията и право на защита. В нашата система един от членовете на ГССВ е отговорен за отношенията с професионалните колегии, който има право да отправя препоръки, предложения и доклади. Интересно е развитието на кодексите за поведение за отношенията между съдии и адвокати или способността да се отправят препоръки по отношение на правни текстове. Други примери за действия в рамките на съвместни комисии са за подобряване на правото на безплатна правна помощ на задържаното лице чрез разпределение на съдилищата, предложения за създаването на нови сгради за съдилища, координация по отношение на базите данни на съдилищата за защита на непълнолетни, ограничен достъп до разследващите съдилища, молби от върховни съдилища за списъци с адвокати, които защитават задържани лица, като се поставят спрямо адвокатите критерии за унификация по отношение на висшите съдилища, протокол за прекратяване на съдебното дело, например в случай на бащинство или майчинство, протокол за унифициране на критериите в разследващите съдилища, както и редовни срещи за дискутиране на жалбите по отношение на съдиите, като се предлагат решения на споровете без започване на дисциплинарно производство.

По отношение на средствата за масово осведомяване в испанския ГССВ е създадена Комисия по комуникациите, съставена от председател (който е в същото време и говорител на Съвета) и четирима членове. Връзките с медиите се извършват предимно от говорителя, като така се предотвратяват конфликтни мнения, които могат да възникнат по една и съща тема, което от своя страна може да накърни имиджа на институцията, главно по отношение на дела за корупция и организирана престъпност. Основните действия са фокусирани към изтъкване на важната роля на съдиите и към уведомяване на обществото за състоянието на администрацията на правосъдието. ГССВ се стреми да развива активна комуникационна политика, с цел да гарантира прозрачността на съдебната система, която да е близо и да е разбираема за гражданите. Бе приет рамков комуникационен план, който цели позитивната оценка на испанската съдебна действителност и работата, която съдиите извършват. Бяха подобрени комуникационните служби във върховните съдилища и бе постигнато споразумение с пресата за включване на стажанти журналисти в тези служби. В тази връзка, трябва да се подчертае липсата на средства за извършване на тази така трудна задача, като нуждата от информация по делата нараства непрекъснато. Друго действие, което бе предприето бе промяната на уеб-сайта на Съвета, като бе взето предвид, че всички дела се ръководят от принципа за качество, бързина и прозрачност.

По отношение на координацията чрез инспекция на съдилищата, тази нужда от координация става явна в момента, когато МП изиска ГССВ да назначи проверка във всеки един съд, а ГССВ уведомява МП за приетото решение и мерките, които биха могли да допринесат за разрешаване на проблемите. Прокурорът може също да иска налагането на мерки, в зависимост от ситуцаията в съдебния орган. Инспекторатът е подчинен на ГССВ и упражнява дейността си, като проверява и контролира работата на службите, свързани с управлението на съдебната система.

В чл. 175.3 ЗСА е предвидено също, че досието за проверката се допълва от доклад за инспектирания орган, изготвен от адвокатската колегия, която е предварително уведомена за обстоятелствата, при които се извършва дейността.

Службата се състои от Главен инспекторат, териториални служби, отдел за доклади и Звено за обслужване на граждани, създадени с Решение от 1998 г., с цел да се координира работата по приемане на жалби и оплаквания и информирането на гражданите затова.

Инспекторатът изготвя годишен план за регулярни посещения. Съдиите, извършващи проверки трябва да изготвят доклад, който се изпраща на по-горния орган. По-късно бе създаден териториален координационен орган за всяка автономна област и по един за всяка юрисдикция. Засили се координацията с Комисията за модернизация и информационни технологии, като се създаде нов отдел, който да следи за изпълнението на плановете.

Друга предприета мярка касае координцаията между Инспектората и статистическите отдели за извършване на електронни проверки.

По отношение на взаимоотношенията с Парламент, Министерство на правосъдието и автономните области основните дейности, които се провеждат са насочени към въвеждане на нови технологии, преструктуриране на съдебната служба и обучение на персонала, което налага промяна в законодателство и процедурни реформи. Сред областите, нуждаещи се от координация трябва да се посочат обучението на персонала, предвиждане на поощрения и въвеждане на съвместим и взаимо-свързан софтуер, например по отношение на регистъра за съдимост.

Нуждите на правосъдието са отразени също в годишния доклад на ГССВ, изпратен на парламента. Тази необходимост се налага от състава на управителния орган, както и че всички членове се назначават от парламента: 12 между членовете от съдебната система, от 36 предложени от асоциации на съдии и 8 измежду юристи с признат престиж. ГССВ изпраща всяка година на МП или на автономната област необходимия бюджет и МП предоставя на ГССВ необходимите материални и човешки ресурси.

Друга възможност за координация се явява в случай на структурни закъснеия: тук проекто-предложението на ГССВ до МП или до автономните области е за промени в съдебния състав или за създаването на нови съдилища. Важно е също да има координация между горепосочените институции, с оглед намирането на нови пътища за разрешаване на конфликти, за намаляване на свиването, което се набюдава в много съдилища днес.

По отношение на работата с прокурорите, тя е явна на първо място при избора на главен прокурор, където ГССВ трябва да бъде предварително изслушан. Трябва да споменем също състава на членовете на изпитната комисия за назначаване на съдии, която включва двама прокурори, отделно от Председателя, който може да бъде прокурор или съдия. Изпитът се провежда и за съдии и прокурори, но веднъж преминат, трябва да се избере една от професионалните кариери, за да се започне курс в съдебната школа в Барселона или в испанския Център за правни учения в Мадрид.

Съвместната работа с инспектората и съдебната власт е залегнала в правомощията за провеждане на проверка, които чл. 171.4 предоставя на прокурорите или правомощията за намеса по дисциплинарни въпроси.

Главният прокурор следва да изпраща на правителството годишен доклад за дейността си, по отношение на въпроси като борба с престъпността, превенция на престъпността и провеждане на реформи с оглед по-висока ефективност на правосъдието. Главният прокурор следва да си сътрудничи с парламента, като се явява, ако няма правна пречка, пред него за отчет по някои въпроси. В Закона за Прокуратурата е посочена също възможността за постигане на споразумение с публичните власти за дискутиране, обсъждане и проучване на проблеми, свързани с управлението на съдебната система. От гражданска гледна точка Прокуратурата участва по дела за лишаване от правоспособност и временно отстраняване от длъжност, като една от главните й функции е при доклада да защитава законността на процеса.

Трябва да се отбележи също намесата по дела за наказателна отговорност и лишаване от права на съдии, както и ролята на специални прокуратури, като Прокуратурата по дела, свързани с наркотици и Прокуратурата за борба с корупцията и организираната престъпност. Първата работи със съдебните органи във връзка с мониторирането на работата с наркозависимите, осъдени на пробация, като получават данни от всички акредитирани институции, участващи в подобен процес. Координацията с други институции е подчертана при тези специализирани прокуратури, като за тяхното правилно функциониране към тях може да бъде зачислено съдебно-полицейско звено, както и професионалисти и експерти, които да подпомагат постоянно или инцидентно тяхната работа.

За разлика от българската система, трябва да се подчертае липсата на Главен прокурор в състава на ГССВ, въпреки, че има прокурори, които се избират за членове на ГССВ като юристи с признат престиж.

И накрая, по отношение на съдебната школа трябва да посочим, че като технически орган под крилото на ГССВ, изпълняващо и развиващо правомощията на Съвета в областта на подбора и обучението на съдии и магистрати. Управителните органи на съдебното училище са Управителен съвет, директор и заместник -директор, като е от огромно значение факта, че петте членове на ГССВ и председателят са част от Управителния съвет на съдебната школа. Нуждата от координация изхожда от функциите, които трябва да изпълнява съдебната школа, като подписване на споразумения за сътрудничество с други аналогични испански и чужди организации, сътрудничество и обмен на информация, подбор и начално обучение, документация и служба за публикации, със специално звено за външни и между-институционални отношения.

Годишният доклад на школата се представя на ГССВ за одобрение. Отделите към школата са „Подбор на съдии и начално обучение”, „Продължаващо обучение” и „Служба за документи и публикации”. Към съдебната школа съществува също педагогическа комисия, съставът на която се определя всяка година от директора. В нейния състав влизат директора по подбор и обучение, който председателства комисията, началникът на отдел „Начално обучение”, представител на всяка от професионалните колегии и член на съдебната власт за всяка юрисдикция (гражданско, наказателно, адиминстративно и осигурително право). Създаването на комисията е препоръчително, тъй като позволява участието на различни хора, които докладват за нуждите от общи образователни програми и начално обучение. Съществува също комисия, отговаряща за съдебната школа към ГССВ, съставена от председател и четирима членове, като бюджетът на школата е част от бюджета на ГССВ.

Др. Елмар Шуерман (Dr.Elmar Schürmann)

Преди всичко следва да се посочи една съществена разлика между българската съдебна система, тази в редица европейски страни и немската съдебна система: докато в България съществува изборна система за „самоуправление на съдилищата”, в Германия отговорни за управлението на съдебната система са основно изпълнителната и съдебната власт.

В Германия не съществува Висш съдебен съвет, нито е познат инструмент, какъвто е Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.

На пръв поглед, когато наблюдаваме немската съдебна система, изглежда като че ли има заплаха за нейната независимост. В крайна сметка обаче, отношението между демократичната легитимност и независимост носи редица гаранции за правата на третата власт. От обсъждането на система като тази биха могли да бъдат изведени редица идеи и предложения, приложими в български условия.

Бундестагът в Берлин има правомощия по Конституция, свързани с гласуването на почти всички материално-правни и конституционни норми, които се прилагат от съдилищата и прокуратурите на всички федерални провинции.

Управлението на всички Върховни федерални съдилища по много диференциран начин се определя от компетентното федерално министерство в Берлин (основно от Федералния министър на правосъдието в Берлин). Парламентът, чрез изборни комисии, си запазва влиянието върху избора на върховни съдии и върховни прокурори. По отношение на всички принципни въпроси следва да се обърне внимание на ролята на федералните провинции.
Става дума, преди всичко, за големия брой съдии и прокурори. Това е и причината да анализираме условията в отделните федерални провинции.

В обикновения случай, традиционно, системата за управление на съдебната власт съсредоточава всички основни правомощия за управление на съдебната власт в Министерствата на правосъдието в отделните федерални провинции.

Съществува обаче тясно регламентирана система на участие във вземането на решения, като гаранция за нейната независимост.
b) Министърът на правосъдието управлява, като ползва широко съдебния апарат: председателите на апелативни и окръжни съдилища, техните заместници, както и ръководителите на прокуратури на всички равнища.

Председателите на тези съдилища разполагат с многоброен щаб от сътрудници, които ги подпомагат в тяхната работа. Доколкото тези сътрудници извършват съдийска или прокурорска дейност за съответните председатели, те самите се числят към съответната професия. Председателите имат контролна функция (supervisory authority) в своя съдебен район по отношение на всички професионални групи. По-високопоставен административен ръководител е председателят на съответния апелативен съд, най-високопоставеният административен ръководител обаче е министърът на правосъдието. Понеже всички председатели на съдилища гледат ограничен брой дела, те изпълняват двойна функция – тази на съдия и административен ръководител.

Това важи и за прокуратурите, чийто статут е в известна степен по-различен.

Понеже правораздаването и управлението са две много различни дейности, за председател на апелативен или окръжен съд на практика се избират само кадри, които са натрупали административен опит в щаба от сътрудници на даден председател на съд.

Министърът на правосъдието и председателите на съответните съдилища (съответно ръководителите на прокуратури) координират своята дейност на работни срещи.
c) Управление на съдебната система посредством участие във взимането на решения и упражняване на контрол
По-надолу, в отделни точки, са изброени най-важните правомощия на съдебната система:
aa) Разпределението на всички задачи в съда е в правомощията на т.нар. президиум, избиран от всички съдии. Това е колективен изборен орган, в който участват колеги, който има широки правомощия. Броят на участващите в този орган съдии е в зависимост от големината на съда. Например: В моят съд, съставен от 50 съдии, президиумът се състои от 8 съдии и председателя на съда. Председателят има право да прави предложения, но разполага само с един глас.

Този орган определя работния план за разпределение на делата за следващата година (distribution of cases), или казано по друг начин, кой колега каква работа ще върши, т.е. какъв тип граждански или наказателни дела ще гледа, вкл. като се определя и района, и началната буква на името на ищеца или ответника за делата на конкретния съдия.

Случайният принцип е гарантиран. През годината органът също заседава и взема решения, по повод промени в персоналния състав или броя постъпили дела.

Президиумите имат изключително добре работещи механизми, даващи възможност за участие във взимането на решения.

Те решават дали даден съдия да бъде частично освободен от гледане на дела, поради изпълняване на административни функции.
bb) Друг орган за вземане на решения в съдебната система е т.нар. Съвет за съдийски назначения (council for judicial appointments). Това е орган, който се избира от колегите във всяка федерална провинция, който упражнява контрол върху решенията на съответния министър на правосъдието, свързани с назначения в съдебната власт. Избраните членове на Съвета могат да не подкрепят предложенията на министъра на правосъдието, по повод на повишения например. При конфликт между министъра и Съвета, до какъвто рядко се стига, поради нежеланието на министъра да участва в политически дебат при засилено медийно внимание, решението се взема от помирителна комисия.

Членовете на Съвета в отделните федерални провинции обикновено са 10 съдии, избрани от съдийския състав на федералната провинция.

Има каталози със строго диференцирани правила, засягащи компетенциите на тези комисии (изслушване, участие във взимането на участие). При противоречия въпросите се отнасят до т.нар. помирителна комисия.

d) По най-важните въпроси съдебната система е тази, която решава как да се извършва управлението й. Това се реализира чрез участие в законотворчеството, определянето на бюджета и създаване на комисии за избор (виж. s.o.2.a).

3. Управление на съдебната система във федералните провинции
Както вече посочихме, основна роля за управлението на съдебната система (съдилища и прокуратури) играят шестнайсетте федерални провинции – и като следствие на немския модел, върховен административен ръководител е съответния министър на правосъдието на провинцията. Сътрудничеството и координацията на системата за служебен контрол (supervisory authority) се е утвърдила в процеса на дългогодишна практика.
Задачи:
a) човешки ресурси

Назначенията и повишенията се решават от министъра на правосъдието, като следва да се вземе под внимание мнението на колегите ( s.o. Nr. 2).

Предпоставка за назначение е полагането на държавни изпити с оценки над средното ниво, стаж от минимум две години, а преди окончателното назначение (до живот), няколкогодишен стаж като младши съдия или прокурор.

В много федерални провинции назначаването се предшества от атестация

(assessment), т.е предварителна оценка за това, дали личностните качества на кандидата отговарят на изискванията за заемане на длъжността. Назначение на хора „отвън”– т.е. на юристи, работили извън системата (напр. адвокати) са редки.

Много важна е служебната характеристика (оценката на професионалните постижения) давана от председателя, съответно заместник-председателя на съответния окръжен съд. Председателят на апелативния съд може да потвърди служебната характеристика.

Важна е и още една подробност – която може би могла да бъде приложена и в други страни: Не е възможно повишение без предхождащ изпитателен стаж (testing stage before promotion). Той се провежда обикновено в апелативния съд или в Главна прокуратура, като продължителността му е обикновено една година. За административни ръководители обичайно не се избират хора, без такъв стаж и в администрацията на съда.

Служебният контрол за съдебните служители е регламентиран по същия начин.

Поради независимостта на съдебната система тази област е по-чувствителна от всяка друга.

Административният ръководител (председател на съд или ръководител на прокуратура) има право, като дисциплинарна мярка да прави „забележка”, това е най-малкото дисциплинарно наказание. Тя може да се отнася до начина на изпълнение на служебните задължения. Решенията за отправяне на забележка подлежат на обжалване, но това се случва рядко.
Всички останали дисциплинарни мерки срещу съдии и прокурори се решават от специализирани съдилища. Често решенията се взимат след изслушване на съдийските съвети. (s.o. Nr. 2).
В следващата част на изложението се разглеждат някои особени задачи пред управлението на съдебната власт, както и възможностите за координация.
c) Проверки на съдилища и прокуратури от страна на административния ръководител

Служебният контрол се осъществява от административния ръководител и именно той проверява на около всеки три години дали състоянието на съответния съд или прокуратура отговаря на изискванията (напр. председателят на окръжния съд и неговият щаб проверяват районните съдилища в съответния съдебен район, председателят на апелативния съд – съответните окръжни съдилища. Проверката не е с цел разработване на статистики или проверка на работната натовареност на отделните съдии и прокурори, защото тези данни се събират чрез новата електронна система, следяща работната натовареност и данните от нея са достъпи онлайн през компютъра. Разглеждат се работните процеси, отстраняват се пропуски в ежедневната работа. Важните за независимостта на съдебната система елементи, не подлежат на контрол ( напр. качеството на съдебните решения).

Доказа се, че дебатът за добра система за определяне работната натовареност (workload system) е в основата на взимането на това решение.

Ако оценим развитието на реформата на българската съдебна система можем да кажем, че тя бележи развитие по отношение на събирането на данни за системата, съдържащи множество подробности за внесените и решени дела. Същото време испанският модел (modules) и немската система ( Pebb§y) осигуряват много по-ефективна информация, с която да се защитят исканията на съдебната система по отношение на човешките ресурси.

Само като напомняне: средното работно време през годината на един съдия или прокурор е установено. Освен това, в зависимост от вида на делото е възможно да се проучи, колко време е необходимо за решаване на такъв вид дело. С изключение на големите дела и някои регионални особености, по определена математическа формула се установява, какви човешки ресурси са необходими за решаването на определен брой внесени дела. Броят има подлежи на преразглеждане всяка година.

Разработената компютърна система установява по този начин, какъв обем работа, измерен въз основа на необходимия персонал може да бъде свършена от съответния съд или прокуратура. Освен това този метод позволява да се установи, какво е свършил всеки отделен колега в сектора, и какво предстои да бъде свършено през годината.

Тази система е валидна и за съдебните служители в съдебната система – от портиера до машинописките.

Следва да се отбележи, че при обсъждане на бюджета за човешките ресурси не се срещат почти никакви трудности след въвеждането на системата. Като пример можем да посочим, че министърът на правосъдието на Долна Саксония (Lower Saxony – провинция с 8 милионно население, почти равно на България) се позовава на системата (workload system).

По сложен е въпросът с материалното и техническо осигуряване. Това е така, защото едно ограничаване на това осигуряване би се разбирало индиректно като посегателство върху независимостта на съдебната система. Съсловните организации на съдии и прокурори в Германия са наясно с това и акцентират исканията си върху ново оборудване. Типични искания, свързани с борба за отпускане на средства са: специализирана правна литература, канцеларско и друго помощно оборудване на работното място, добро компютърно обезпечаване, вкл. компютърен достъп до правен софтуер и юридическа литература (последното е практически осъществено).

Отделните съдилища и прокуратури, чрез съответния административен ръководител, заявяват нуждите си. Министърът на правосъдието влиза в дебата по бюджета със списък от приоритети. При преговори за закупуване на терени за строителство на обществени сгради, държавните органи имат право на участие във вземането на решение.

b) Съгласно един нов модел се предвижда съдебните институции на районно равнище да получат право да се разпореждат с бюджетните средства. Досегашните средства, отпуснати от министъра на финансите на база определените нужди следва да се разходва от местните съдебни власти, съгласно предвидените от тях нужди. Размерът на преведените средства се ориентира според досега заявените нужди.

Тази „бюджетна децентрализация“ в момента се прилага само на места, но се изпитва все повече и повече на практика.
c) Има широка дискусия и за т.нар. управленски модел на база на икономическо пресмятане на разходите и ползите, който да обхване и „продуктите на съдебната система”. Прави се опит за определяне на т.нар. средни разходи за отделни действия в рамките на съдебната власт (чрез Controlling) и на база на това да се отпускат средства. Съсловните организации оказват съпротива на подобни опити, които са все още в начална фаза, защото виждат в тях посегателство срещу независимостта на съдебната система. Финансовата криза и ограничените средства на отделните федерални провинции ще дадат своето отражение и върху третата власт.

Друг опит за оказване на влияние върху работата на съдебната система произтича от усилията, с методи, заимствани от индустрията, като напр. Бенчмаркинг, да се повиши нейната ефективност. Резултатите от тези усилия (които ще бъдат представени по-подробно) не са особено големи в нашата федерална провинция Долна Саксония.

d) По-добри са резултатите от т.нар. цикли на качество. Под това понятие се разбира следното: работещите в съдебната система (преди всичко за дейности, различни от тези на съдията или прокурора) от различни места да обменят опит за работа, която може да бъде свършена на аналогични позиции. В резултата на това се разработват препоръки за подобряване на работата.

e) В друга област е постигнат забележителен резултат (системата при нас се нарича „Eureka“). Моделът е въведен за всички граждански съдилища в нашата федерална провинция и дава възможност на потребителите да обработват компютърно стандартни процедури (напр. призоваване на свидетели, страни, вещи лица, разяснение на процесуални права, често срещани съдебни актове и др.). Това е едно много полезно облекчение в работата. В центровете за компютърно обучение се обучават всички, как да работят със системата.

5. Медии
Работата с медиите е важна дейност по пътя на подобряване на образа на съдебната система и укрепването на доверието в нея.

В България са провеждани такива семинари. Поради това ще отправя само няколко бележи по отношение на координацията на работата между отделните институции:

Всички съдилища и прокуратури имат отдели за работа с медиите. Техните правомощия са ясно регламентирани и засягат информацията от местно значение. Когато става дума за информация от национално значение, следва да се информират всички по-високостоящи органи, вкл. и министъра на правосъдието, които могат да събират и управляват информацията за обществеността. В министерство на правосъдието има отдел „Връзки с обществеността”, който събира цялата информация, включително и тази от местно значение, публикувана в пресата.

Принципно става дума за „активна работа с медиите”. Навременната информация за всички важни дела и решения е от особено значение.

Много отдели за връзки с обществеността по места имат практика да обявяват интересните открити съдебни заседания в интернет, за да може обществеността да бъде подготвена за тях. Всички отдели за връзки с обществеността получават предварителна информация за тези заседания.

Следните принципни правила са валидни за отношенията между административните ръководители и министерството: Административният ръководител следва да усеща, кои новини от неговата област могат да засегнат интереси на министерството и незабавно да ги докладва. Всички случаи на педофилия в училища и църковни интернати – тема номер едно в Германия – веднага се докладват на министерството.

По предложение на министрите на правосъдието на някои федерални провинции в много градове и общини на всеки три години се провежда „ден на отворените врати”. Става дума за това, обществеността да се запознае с работата на съдебната система.Този проект намери широк отглас в почти всички градове, с хиляди посетители. Съдилищата отварят врати, и с помощта на прокурори и адвокати, представят симулирани процеси по граждански, наказателни и други дела. Участват съдии, прокурори и адвокати, както и свидетели, вещи лица, съдебни заседатели, като тяхната роля се изпълнява от съдебни служители. Казусите са заимствани от практиката. Множество органи, работещи със съдебната система, като напр. Полиция, Гражданска защита, Планинска спасителна служба и други – представят своята работа. Междувременно „програмата” се обогати и с нови инициативи – занимални за деца, предлагат се закуски и напитки и т.н. Организират се дискусии по актуални проблеми на съдебната система. Това е инструмент, с който се обогатява опита.

Наказателни дела: Примери: сигнали до полицията, избирателни списъци, разследвания срещу държавни служители, съдии и други категории, информация поради спецификата на закононарушението или спецификата на положението на засегнатото лице, въпроси, свързани с лекарската професия, вещи лица и т.н. Силно изразени са правилата в случай на организирана престъпност и корупция, като съществуват специални разпоредби, касаещи сътрудничеството на отделните институции.

Граждански дела: Примери: Семейни дела, дела свързани със спорове за попечителство над деца, осиновявания, принудително настаняване в институция (на психично болни лица), несъстоятелност, дела по принудително изпълнение, обявяване на вещи за публична продан, информация от граждански дела, даваща данни за престъпления (данъчно-наказателни дела, полагане на нелегален труд) и др.
7. Публикуване на съдебни решения
В Германия Върховните съдилища на федерално равнище се грижат за уеднаквяването на противоречивата съдебната практика и за нейното развитие. Всички важни решения се публикуват и всеки съдия или прокурор има достъп до тях от своя комютър онлайн. Това важи и за публикациите в множеството специализирани издания, решенията на съдилищата от по-ниска инстанция в голямата си част също се публикуват. Има различни възможности за търсене – по ключова дума или по определена тема.
8. Съсловни организации на съдии, прокурори и адвокати
Съдиите и прокурорите имат една обща голяма съсловна организация и множество малки. Адвокатите са организирани по подобен начин.

Осигурява се възможност за участие в законотворческия процес. Организациите подържат и чести контакти с министрите на правосъдието, подобно на лобистите. За обмена на информация особено важни са контактите на местно равнище.

Голямата съсловна организация на съдиите и прокурорите изготвя списъци за избор на членове в специализираните комисии (виж Nr. 2). Добрите отношения между съдебната власт и съсловните организации са желана цел, независимо от възможни противоречия на интересите.

Институционално контактите със съсловната организация на адвокатите са регламентирани така, че местният председател на съд или ръководител на прокуратура или упълномощени от тях лица се срещат по конкретен повод или регулярно с представители на местната адвокатура. Тази система се доказа като особено полезна.