Доклад дебат по въпросите на координацията и сътрудничеството между българските органи на съдебната власт и механизмите за координация между комисиите и звената на всс и други външни институции
УЧАСТИЕТО НА СЪДИЛИЩАТА И СЪДИИТЕ
Изтегляне 0.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА СЪДЕБНАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ В ГЕРМАНИЯ
- ПРИЛОЖЕНИЕ 6 различни модели на съвети на съдебната власт в европейския съюз Цигов Чарк, април 2010 г.
УЧАСТИЕТО НА СЪДИЛИЩАТА И СЪДИИТЕ В ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ НА ГЕРМАНИЯ Dr. Johann-Friedrich Staats Wachtberg-Villiprott, den 16. April 2010 Im Maargarten 5 53343 Wachtberg-Villiprott Te.: 0228-325230 und 3240524 Fax: 0228-3240525 E-Mail: johann-st@t-online.de
Германия също прилага разделението на властите. По тази причина германската законодателна власт е рязко разделена от съдебната власт и взема решения независимо. Въпреки това органите на законодателната власт се съветват в определени граници със съдилищата и със съдиите, но трябва да се подчертае, че не както в България до централно представителство на съдиите. Германия няма централен Висш съдебен съвет (Supreme Judicial Council). Предвидените съгласно Закона за съдебната власт в Германия (German Judiciary Act) множество представителства на съдиите, а именно президиумите на съдиите (councils for judicial appointments) и съвети на съдиите (councils of judges) имат други задачи. Ето защо толкова по-важни при нас са съюзите на съдиите, където членството е по избор. Около 60 % от съдиите и прокурорите са членове на отдавна съществуващия Германски съюз на съдиите (German Union of judges). Един по-малък съюз на съдиите и прокурорите е Нов съюз на съдиите. Съдилищата и съдиите дават своя принос в законодателството на различни етапи от законодателната процедура. Тези етапи са (на предна линия – законодателството на федералната държава):
- изготвяне на законопроект, по правило във федерално министерство (ministerial draft), първоначално като вътрешен проектозакон, - към изготвянето на проектозакона участват и структури и организации извън министерството, натоварено с изготвянето на проектозакона, - Федералното министерство на правосъдието проверява правно-организационно законопроекта (conformity with constitution and legal form) - Решение на федералното правителство за изготвения законопроект (governmental draft) - Внасяне на законопроекта на правителството като законодателна инициатива (legislative initiative) във Федералния съвет (Бундесрат) и оттам като правителствен законопроект в парламента, Германския бундестаг, - в парламента – първо четене, обсъждане в комисиите, второ и трето четене - второ участие на Федералния съвет - в случай на конфликт между парламента и Федералния съвет: сформиране на помирителната комисия (на представители на парламента и Федералния съвет, изработваща предложение) - след окончателното решение на парламента, законът се подписва и обнародва от федералния президента. (подробности: чл. 76 – 78 Конституцията) За отбелязване е и факта, че освен Федералното правителство, Федералният съвет или групи от депутати в Бундестага („от средите на парламента”) могат да внасят законопроекти. Те се изработват, както в случая на Федералния съвет, от някое министерство на федералната провинция. При инициативата от депутат от Бундестага, най-често е въз основа на проектозакон, подготвен от Федералното министерство.
Законодателните идеи постоянно възникват, както е известно, в съзнанието на много хора. Инициатор за започване на работа, която да доведе до законопроект, по правило е действителен или предполагаем проблем в обществото,, който е забелязан в публичното пространство. Това биха могли да бъдат и съдебни производства или съдебни решения, предизвикали широк обществен интерес. Проблем може да възникне и така също, когато правото на ЕС или международни конвенции трябва да се въвеждат във вътрешното право. За да получи тласък, с идеята трябва да са съгласни силните политически сили и някой от трите органа на властта, които могат да внасят законопроекти в Бундестага. На практика трябва да се „спечели” някои министър от Федералното правителство. „Силните политически сили” не са по правило съдилищата или съдиите. Но има изключения: Пример 1: Аз си спомням как Федералният конституционен съд беше много претоварен и подготви собствен проектозакон за облекчаване на служебната натовареност и го внесе във Федералното правителство. Федералният конституционен съд има толкова силни политически позиции, че Федералното правителство веднага се ангажира с този проектозакон. Пример 2: Германският съюз на съдиите не беше съгласен със системата за представителството на съдиите и изисква основна промяна. Федералното правителство първоначално се съгласява с идеята, но я отхвърля, защото конкурентният съюз на съдиите с различна идея е имал по-добри позиции в правителството. Приемането на законодателни идеи от съюзите на съдиите е изключително рядко. Компетентният за тази дейност държавен служител на министерството понякога сам стига до идеята да се започне изготвянето на проектозакон. Обичайно обаче тласъкът идва от съответния министър.
Ако законодателните идеи получат необходимата политическа подкрепа, министърът възлага на ръководителя на отдел (head of section), компетентен в министерството за тези дейност. Ръководителят на отдел сяда на бюрото си и подготвя първия проект, член по член, както и мотивите. Резултатът от неговата работа е изготвеният предварителен или работен законопроект. Ръководителят на отдел по правило съгласува мненията за работния проект в рамките на отдела (division), който оглавява и дори с министъра, когато е от голяма политическа важност. Във Федералното министерство на правосъдието се случва ръководителят на отдел още преди да е изготвен работния законопроекта, да обсъди законодателната идея с компетентните съдии от Федералните върховни съдилища (при нас те са 5) (Federal Supreme Court). Пример 3: При процедура по изграждане на летище биват подавани множество жалби. Компетентният административен съд (administrative court) изпада в затруднено положение поради огромното количество производства. Компетентният ръководител на отдел на Федералното министерство на правосъдието се обръща с молба към Федералния административен съд (Federal Administrative Court) за обсъждане на проблема с председателя на съда и с членовете на съдийската колегия (panel), работеща по този вид жалби. Предложенията на съдиите са добри и затова са основа на работния вариант на проектозакона на ръководителя на отдела. Работният проектозакон бива разискван във всеки случай с останалите отдели на министерството и след одобрението на министъра може да бъде официално публично представен като проектозакон на министерството (ministerial draft),
За становище (comments) по проектозакона биват помолени
a) В тази фаза освен всички останали за мнение отново биват питани и Федералните върховни съдилища, доколкото се отнася до тяхната компетентност. Например: в тези случаи, в които се касае да гражданско право, наказателно право включително и за свързаното с това процесуално право, с мнение се включва и Федералния върховен съд (Federal Court of Justice). Когато, например, трябва да се измени Закон за устройство на територията, Федералния административен съд (Federal Administrative Court) взема участие. Изготвянето на становище от един съд е допустимо административно задължение на първо място на неговия председател. Той събира мненията на съдиите, работещи с тази материя, и на тази база изготвя обобщено становище, което бива подадено в министерството. Становищата на Федералните върховни съдилища естествено имат само консултативен характер. Те са експертни по своята същност и много ценни.
Тези становища също са много ценни в законодателната работа. Известен недостатък е, че поради дългия път за събиране на мнения остава много малко време за съдията. Проблем се явява и факта, че министерствата на федералните провинции не са лишени от склонността да поставят политически акцент на обобщения доклад. c) При всички закони се появява голямото професионално и политическо значение на становищата, които централните съюзи на съдиите дават. Примерно за един федерален министър на правосъдието е много трудно да прокара проектозакон на министерството си, ако Германският съюз на съдиите публично не го одобри. Министърът ще се опита чрез консултации със съюза да постигне компромиси. Това често се оказва успешно. Подобен е и подходът за получаване на становищата на Федералния адвокатски съвет (публичноправен съюз, в който всички адвокати трябва да членуват) и Германския съюз на адвокатите (в който членуват повечето адвокати). Адвокатурата има особено голямо влияние. Тя е добре организирана и обича да играе ролята си, тъй като много високопоставени политици са и адвокати. d) Най-общо според материята се осъществяват обсъждания със синдикатите и други асоциации, играещи важна роля. Когато са заинтересувани неправителствените организации биват изслушвани, много често на среща при самия министъра. При наказателното право, според конкретния случай биват изслушвани Амнести интернешънъл или Трансперънси интернешънъл. e) Една особеност на правно-организационната проверка: Преди внасянето в кабинета всеки законопроект на федерално министерство, без значение от кой ресор, се проверява от федералното министерство на правосъдието, дали законопроекта не противоречи на Конституцията и дали са изгладени всички правно-технически детайли, спазвайки установените правни стандарти. Почти всички висши служители на Федералното министерство на правосъдието са бивши съдии или съдии, назначени в министерството. Това оказва влияние на правно-организационната проверка. След постъпването на всички становища се прави оценка, проверка и се взема решение и след това се изготвя проектозаконът на кабинета, който, след като бъде одобрен, става законопроект на правителството. В мотивите се изтъкват по правило най-важните моменти, които са обект на критика или одобрение и се представят пред правителството.
Проектозаконът на правителството се представя първо на Федералния съвет (Бундесрат) и бива обсъждан в комисиите. Тук често отново биват изложени аргументи, които съдилищата са коментирали, отхвърлили или подкрепили. Към становището на Бундесрата с мнение реагира федералното правителство и внася всичко в Бундестага.
В Германския Бундестаг има обичайно няколко представители, които са съдии (много малко). Те естествено са политически ангажирани и само в определен случай могат да вложат опита се на съдии. По-важно е при всички значими закони компетентната законодателна комисия на Бундестага да проведе публични изслушвания на експерти, заинтересувани страни или „запознати лица” (най-често професори от университети). По този начин на върховни съдии и представителите на съюзите на съдиите често им се дава възможността да изкажат вижданията си на заседания на комисиите. Малкото депутати, които се занимават с правни въпроси, най-често имат специални канали, за да се информират детайлно за експертното мнение на съдиите. Пример 4: Преди няколко години един председател на съд се оплаква, че по системата за възнаграждение на съдиите е получил по-малка заплата. Той е имал право, ставало дума на практика за правно-техническа грешка в изчисляването на заплатата. Никой не се е поинтересувал, че той е споделил затова на един депутат, член на законодателната комисия в Бундестага, който при първата появила се възможност се погрижва за член в закона, с който да се отстрани нередността. Общо: В законодателната работа съдилищата и съдиите биват питани за тяхното мнение. Професионалните им съвети биват ценени. Политически е ограничено влиянието на съюзите на съдиите. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО НА СЪДЕБНАТА И ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ ПРИ ОБУЧЕНИЕТО НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ В ГЕРМАНИЯ Dr. Johann-Friedrich Staats Wachtberg-Villiprott, den 16. April 2010 Im Maargarten 5 53343 Wachtberg-Villiprott Te.: 0228-325230 und 3240524 Fax: 0228-3240525 E-Mail: johann-st@t-online.de При обучението на юристи (в това число и на бъдещи съдии и прокурори) и текущото обучение на съдии и прокурори съдилищата и прокуратурите от своя страна тясно работят с управлението на съдебната власт (в тази връзка това са министерствата на правосъдието във федералните провинции).
Германските юристи биват обучавани съвместно до получаването на пълна правоспособност независимо от последващата им професионална реализация (принцип на единни изисквания за обучение на юристи). Затова трябва да се преминат две нива: завършване на университетското обучение чрез полагане на първи юридически изпит и практическо обучение (стажантска практика), завършващо с втори юридически изпит, с което се става „правоспособен юрист”, което е изискване за всички професии, които са част от правораздаването (главно: съдия, прокурор, адвокат, нотариус, висши служители-юристи в администрацията).
Заслужава да се отбележи високата организационна, финансова и персонална ангажираност на съдебната власт в обучението на бъдещи юристи, тъй като по-голямата част от тях, в момента около 85 %, стават адвокати.
Изпитващите действащи юристи се набират по същия начин, както и при първия изпит.
Текущото обучение на юристи в Германия не се провежда съвместно за всички юридически професии, а е целево специализирано за всяка професия. Тук ще бъдат изложени някои аспекти на текущото обучение на съдии и прокурори. За тях е задължителна собствената подготовка вкъщи или на работното място, свързана с развитието на законодателството и съдебната практика. В допълнение съдебната власт предлага семинари (с продължителност 3 - 14 дена), за които, който иска да участва, бива командирован от съда или прокуратурата, в която работи. Изпращането на магистрати на подобни форми на текущо обучение на съдии и прокурори е в ръцете на отделните управления на съдебната власт, на които те служат. 95 % от съдиите работят за федералните провинции, за които са компетентни съответните управления на съдебната власт, а за останалите, които най-често са високопоставени съдии (които почти не се нуждаят от текущо обучение) – върховните съдилища на федералната държава, отговаря Федералното министерство на правосъдието. Повечето провинции разполагат с бази за семинари, които да предоставят на своите съдиите и прокурорите за провеждането на обученията. Особено ценни са съвместните семинари за съдии и прокурори от всички федерални провинции и всички сфери на централната власт на федералната държава в Германската академия по право. Тя е основана през 1973 година от федералната държава заедно с федералните провинции. След Обединението тя има два обучителни центъра, на запад в Триер (между другото с басейн и дегустация на вино) и на изток във Вустрау, на 70 км северозападно от Берлин (със замък и езеро). И на двете места има участници от цяла Германия. Годишно се организират над 130 семинара почти изцяло за съдии и прокурори в групи по 35 – 40 души, което прави общо около 5000 съдии и прокурори на година. Все повече участници – съдии и прокурори - идват от чужбина, за които се отделят места по определен план на Европейската мрежа за съдебно обучение. Предпоставка за участие са познанията по немски език. Повечето теми на семинарите са насочени към специфични клонове на националното законодателство и до определено ниво и европейско право (прилагане в националното законодателство или самото право на ЕС). Те са ориентирани към практиката. Има и теми, засягащи сравнение на законодателствата и международно право. Или теми, свързани с политиката, икономиката и науката. Лекторите най-често са съдии, прокурори, университетски преподаватели, но не винаги юристи, те също така биват и политици, лекари, психолози, висши държавни служители от всички сфери, историци, мениджъри и т.н. Всеки семинар се организира от едно от управленията на съдебната власт на някоя от федералните провинции или от Федералното министерство на правосъдието (което организира само около 6 семинара годишно). Годишната програма на обученията се определя на конференция на компетентните в текущото обучение служители от всички управления на съдебната власт (също и на федерално ниво) със съвещателно участието на представители на централните съюзи на съдиите. Преди всяка конференция за определяне на програмата съдилищата и прокуратурите биват призовани да направят своите предложения за теми за обучение. Всеки център за обучение на магистрати в Германия е подчинен на директор, съдия или прокурор назначен от Академията. Що се отнася до програмата той е в известна степен ограничен в даването на съвети на управленията на съдебната власт. Той се грижи на място за безпроблемното протичане на семинарите. Той е ръководител на служителите, администриращи Академията по право, включително и хотелската част. Относително трудно е да се съпостави Германската академия по право спрямо институциите за текущо обучение на магистрати в чужбина. Тя може да се сравни с националните институтите на правосъдие в България и Испания, тъй като предлага текущо обучение, но трябва да се отбележи, че не предлага начално обучение. За разлика от другите институти за обучение тя не разполага със собствен преподавателски екип. Директорът не е ръководител на обучителната програма, тъй като за нея окончателно решение вземат управленията на съдебната власт. Освен класическите текущи обучения на магистрати управленията на съдебната власт на ниво федерални провинции организират семинари според необходимостта към момента. Най-актуални в момента са и ще бъдат обученията на съдии, прокурори, съдебни помощници и другите съдебни служители по компютърни технологии. ПРИЛОЖЕНИЕ 6 различни модели на съвети на съдебната власт в европейския съюз Цигов Чарк, април 2010 г. Мария-Лурдес Арастей, Върховен съд на Кралство Испания Съветите на съдебната власт представляват продукт на правната култура и нейното развитие, което от своя страна се корени в историческия, културния и социалния контекст на съответната страна. Това предопределя уникалния характер на всеки съвет на съдебната власт, което изисква разглеждането му в светлината на този контекст. Ето защо въпросът за това дали можем да извлечем полезни идеи от съветите на съдебната власт, функциониращи в условията на други правни системи, е деликатен в различни отношения. Безспорно е, че не можем да следваме непосредствено примерите от такива структури в други страни. Опитът на всяка страна в това отношение е обусловен в голяма степен от спецификата на социалните условия и конституционната уредба в нея, както и от развитието й в културно отношение. При всяка система вътрешният баланс е постигнат посредством метода на пробата и грешката. За да може да се оцени приложимостта на система от друга страна, трябва да се познават добре обстоятелствата, при които действа, и историческото развитие, довело до въвеждането й. В много случаи се установява тясна обвързаност между конституционните гаранции за независимостта на правораздаването и съдилищата и формите на публичен контрол на системата.
|