Доклад дейност 18 Краткосрочни експерти: Йоланда Родригес Вивалес, Бригите Кьопенхофер, Блас Алберто Гонсалес Наваро



страница1/3
Дата28.10.2018
Размер411.34 Kb.
  1   2   3



ДОКЛАД

ПОВИШАВАНЕ НА КАПАЦИТЕТА НА ВСС ЗА ВРЪЗКА С МЕДИИТЕ И ГРАЖДАНИТЕ

Дейност 18. Работна среща

9 - 12 ноември 2009

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН ДОКЛАД – ДЕЙНОСТ 18

Краткосрочни експерти: Йоланда Родригес Вивалес, Бригите Кьопенхофер, Блас Алберто Гонсалес Наваро.

Съдържание: 1.- ОПИСАНИЕ НА ПРОВЕДЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ. 2.- АНАЛИЗ НА СЪБРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ. 3.- ПРЕПОРЪКИ

1.- ОПИСАНИЕ НА ПРОВЕДЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ (RTA г-жа Йоп и краткосрочните експерти г-жа Родригес Вивалес, г-жа Кьопенхофер и г-н Гонсалес Наваро.

ПОНЕДЕЛНИК 9 НОЕМВРИ 2009 г.

СВЕТЛА ИВАНОВА – Отдел „Връзки с обществеността и протокол” към Висшия съдебен съвет

От една година в Прес-центъра на Висшия съдебен съвет работят две пресаташета – така се нарича в България лицето, завеждащо връзките с обществеността и протокола, връзките с медиите, с НПО, с гражданите и гражданското общество. Преди това, във ВСС е работил само един специалист.


Длъжността пресаташе е въведена в България от 2002-2003 г. и нейните характеристики се определят от Единния класификатор на длъжностите в съдебната система, който съотвества на RPT, Relación de Puestos de Trabajo – Списък на работните места в Испания. За да се заеме длъжността „пресаташе”, председателят на даден съд трябва да заяви това пред ВСС и да се обявяви публичен конкурс за запълване на съответната бройка. Прави се преценка и Пленарният състав на ВСС взима съответното решение.
Пресаташетата, както и отговорниците за пресата към Върховните съдилища, са и завеждащи на Прес-центъра. Преди назначението на пресаташетата, средствата за информация са установявали преки контакти със съдиите или магистратите, макар да бе посочено, че по-рано не е имало толкова голям интерес към съдебните теми, както сега. Предполага, че са съществували неформални канали, макар че, (колегата) не разполага с информация по въпроса.


  • През 2003 г., благодарение на сътрудничеството от американска страна (USAID), са били проведени обучителни курсове. Имало е 10-дневно посещение във Вашингтон и е била създадена длъжността „пресаташе в съдебната власт”. Първоначално, хората, заемащи тази длъжност са били петима – по един във всеки Апелативен съд, един в Софийски градски съд и един в Софийски районен съд. Това са съдилищата с най-голям брой дела и покриват цялата територия на страната. Създадена е също медийна стратегия, която се развива и до днес.

  • По-късно са назначени пресаташета във Военно-апелативен съд, във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд.




  • Наскоро са били назначени пресаташета в 2 или 3 окръжни съдилища.

ИВАНОВА сподели, че пресаташетата общуват помежду си, благодарение на добрите лични отношения, които ги свързват. Поради тази причина считаме, че би било препоръчително да се проведат курсове или семинари с тези пресаташета, за да се сподели опит и да се разработи обща стратегия във връзка с делата, които събуждат интерес у медиите.
Тя е била първото пресаташе в (съдебната система на) България. Завършила е българска филология и право, а преди това е работила като журналист. Когато е било обявено място за говорител към ВСС, тя е подала молба и е била назначена. Тогава се е считало, че е по-добре решенията на ВСС да бъдат представяни пред медиите от човек, извън Съдебната власт (говорител). Считало се е, че така решенията на ВСС ще бъдат представяни по-разбираемо пред обществото. Освен това, към онзи момент, членовете на ВСС не са разполагали с изключителни правомощия. В него е имало е известни противоречия, особено с групата около Главния прокурор. Имало е и групи на властта. Целта е била говорителят да не принадлежи на никоя от тези групи. Преди това всяка от групите е имала свой говорител. Иванова е била назначена за говорител.
Относто фигурата на говорителя, чието установяване е заложено в новата медийна стратегия, преставена на този Twinning, тя счита, че е по-добре да не бъде магистрат. Поддържа мнението, че един съдия трудно би предоставял информация и че съдиите говорят чрез своите решения.
Относно публичността на актовете на ВСС. Припомня, че през 2005 г. са били приети промени в Закона за съдебната власт, с които се постановява, че заседанията на ВСС трябва да бъдат публични. Оттогава няма нужда от независим говорител. Въпросите са били разяснявани от Комисия за връзки с обществеността, съставена от трима членове.
Откакто ВСС е постоянно действащ орган, тези разяснения се правят от съответните ръководители на комисии. Те са членове на ВСС. Обикновено председателят на всяка комисия или упълномощено лице прави разясненията. Председателите могат да упълномощават и членове на Прес-центъра. Журналистите не могат да задават въпросите си пряко, а правят това чрез Прес-центъра. Въпреки това, няма пречки даден журналист да постави въпросите си пряко на член на ВСС.
/Тя/ Счита, че откакто ВСС е постоянно действащ орган, нещата са се променили и сега за журналистите е много по-лесно да установят контакт с неговите членове. Те, в качеството си на членове на ВСС, имат много повече контакти с медиите. Изпълняват редица други функции, като напр. разработване и контрол на работния график в Съдебната система. Мониторингов процес на Европейския съюз.
Във ВСС има монитори, които се изключват само при по-особени случаи. Всичко останало се наблюдава в реално време. Журналистите са в отделна зала. Те имат право да получават цялата информация. Всъщност, дневният ред и решенията са качени на електронната страница на ВСС и журналистите са информирани. В понеделник се представя дневния ред за четвъртък. От два месеца, ВСС публикува и протоколите от заседанията.
След Юлския доклад от страна на Европейския съюз от 2008 г., който е бил силно критичен към Правораздавателната система, ВСС е създал петчленна постоянна комисия, с председател Пламен Стоилов (и членове) Елена Митова, Пенка Маринова и Костадинка Наумова. В нея има и специалист по статистика. ИВАНОВА подпомага нейната работа при определяне на делата с особен обществен интерес. Оповестен е списък, в който са установени критериите на работа, а представителите на медиите са запознати със съдържанието му. Уверява, че представителите на медиите познават изцяло работата на членовете на ВСС. Споделя, че настоящия състав на ВСС работи при най-прозрачни условия. Всичко се наблюдава, с изключение на случаите, за които е наложена забрана от Закона за съдебната власт – например всички дисциплинарни производства се провеждат при закрити врати, докато решението влезе в сила.
Относно йерархичната и административна структура. Пресаташетата на ВСС са под разпорежадането на Главния секретар на ВСС. Той не е член на ВСС. Независимо от това, връзката между пресаташетата с членовете на ВСС е пряка. Главният секретар може да поставя задачи. Той отговаря за електронната страница на ВСС и одобрява съдържанието в нея.
Наскоро е разработен Проект за медийна стратегия. Предоставен е на Туининг-проекта (4 страници). Най-важният нов момент в него е, че функциите на говорител ще бъдат изпълнявани от член на ВСС. Бяхме информирани, че (проектът) е предоставен на (представителите на) съдебната власт, на журналистите и на НПО, за да направят коментариите, които счетат за целесъобразни, преди 15 ноември, когато е последният срок. По-късно, тази медийна стратегия, ще бъде утвърдена за цялата съдебна власт.
Основните проблеми в работата на пресаташето са липсата на материални и технически условия. Понастоящем, пресаташетата на ВСС работят в едно помещение с още трима души от международен отдел. Това затруднява работата им, тъй като не могат да следят телевизионните предавания, нито записите на интервютата с представители на съдебната власт.
/Тя/ Смята, че би било добре да се обвържат звената в съдебната власт, за да се върви в една и съща посока. Този обединяващ център трябва да е Прес-центърът към ВСС. Трябва да се изготви списък на всички пресаташета в българската съдебна система и да се качи в електронната страница, за да знаят всички журналисти в страната към кого да се обърнат, когато възникне проблем. Понастоящем връзките между пресаташетата на ВСС и другите съдебни институции са добри, макар да не са институционализирани. Основават се на лични взаимоотношения.
За подобряване на работата, би трябвало да се промени законът, в който е поставено изискване броят на административния персонал да не надвишава три пъти броя на членовете на ВСС – общо 75 души (вкл. шофьори, чистачки ...). Би било препоръчително да се премахне това ограничение за административния персонал и да се направи разумен разчет на специфичните потребности.

ПОНЕДЕЛНИК 9 НОЕМВРИ 2009 г.

ВЕЛЬО ВЕЛЕВ “Член на Висшия съдебен съвет и Ръководител на проекта в България”
Той е прокурор. От две години е във ВСС. Има 29 години съдебен стаж. На 54 години.
Обяснява как функционира ВСС. Споделя, че половината от членовете са назначени от Народното събрание, а останалата част – от съдебната власт (има 6 представители на съдилищата и 5 от Прокуратурата).
Медии и взаимоотношения с пресата. (Състояние в момента): Според него, няма нищо, което да не е публикувано в електронната страница. Все пак, трябва да се отбележи едно изключение, свързано с дисциплинарните призводства. Според Закона за съдебната власт, дисциплинарните производства не са публични, докато няма влязло в сила решение. Обжалванията могат да се правят пред Върховния Административен съд.
Уверява, че има специалисти, отговарящи за връзките с обществеността и взаимоотношенията на ВСС с гражданското общество. Един от членовете – АНЕЛИЯ МИНГОВА, е натоварена с представителни функции. Освен това, е създадена Дирекция „Връзки с обществеността (и протокол)”, която е в постоянен контакт с гражданите.
Трябва да се работи при максимално прозрачност и в по-пряк контакт с гражданите. Неотдавна, обществото не е било така добре информирано. Според него, вече е наложено задължение на съдилищата и прокуратурите да имат електронна страница, за да публикуват своите решения.
Твърди, че се създава вътрешна електронна комуникационна система, до която ще имат достъп определени лица от Съдебната власт. Колкото по-висок е постът, заеман от лицето, толкова по-голям достъп до тази информация ще има. Например, Главният прокурор ще има пълен достъп до информацията. Ще знае на какъв етап са процесуалните действия по всяко дело, ще бъде запознат със сроковете, в които трябва да се гледат тези дела. Това е средство за противодействие на корупционните практики и подобряване на връзките между различните звена, изграждащи Съдебната власт, изпълнителната власт и защитата на данни.
ВСС и корупцията. През юли 2009 г. двама колеги от ВСС са информирали, че лицето КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ пътува из страната и търси контакт с магистрати, кандидатстващи за длъжността на административни ръководители (председатели на съдилища и прокуратури). Това лице е обещавало подкрепата си, благодарение на връзките с 8 от членовете на ВСС срещу 200 000 евро. Според Закона е нужна подкрепата на тринадесет от членовете на ВСС, за да има мнозинство. Цялата информация е била представена на членовете на ВСС и на Главния прокурор. Било е поискано да се заведе дело и да се издири това лице. Не е било ясно дали става въпрос за лобизъм или измама. При разследването е установено кое е лицето. Касае се за Красимир Георгиев, на 27 годити, от град Плевен, живущ в София.
В указателя на неговия мобилен телефон са били разкрити 1 140 телефонни номера на различни лица. Четиридесет от тези номера са били на магистрати. Мобилният оператор е МТел. За съжаление, са били открити и номерата на двама от членовете на ВСС (Стойко Стоев и Иван Димов). Двамата са от квотата на Парламента.

Било е доказано, че КРАСИМИР е лобист, свързан с партията на бившия цар на България, с която е поддържал контакти. Било е разкрито, също така, че през 2005 г. Георгиев е работил в предизборната кампания на партия на на бившия цар – Симеон Саксгобургготски, Национално движение на стабилност и възход (НДСВ), в град Плевен.


Не е известно съдържанието на телефонните разговори, знаят се само имената от телефонния указател. Красимир отрича да е обещавал помощ и подкрепа на магистратите от този списък, както и на двамата членове на ВСС, за да получат постове. Всички твърдят, че разговорите между тях са били свързани с други теми (строителство). Учудващ е фактът, че всички телефонни повиквания са прекратени, когато ИВАН КОЛЕВ публично разкрива тази практика. Този факт буди подозрения. Тук започва скандалът. От 40-те имена на магистрати в посочения списък, които са били представили кандидатурата си, са били избрани само пет:


  • АНДРЕЙ АТАНАСОВ (Административен ръководител на Апелативна прокуратура – Пловдив). Установено е, че е провел 8 телефонни разговора с Красимир Георгиев. Кандидатурата му е била представена от Главния прокурор на Република България. Няма нито един телефонен разговор между Красимир и Главния поркурор. Членовете на ВСС са одобрили неговата кандидатура.




  • АНГЕЛ АНГЕЛОВ (Административен ръководител на Районна прокуратура – Бургас). Вече е бил приключил един петгодишен мандат. В Закона за съдебната власт е предвидено, че има право на втори мандат. Неговото продължение е било подкрепено от Главния прокурор.



  • МИЛЧО ВАНЕВ (Заместник – председател на Апелативен съд- Велико Търново). Също е разговарял с Красимир. ВСС не го е избрал пряко. ВСС е избрал ИЛИЯНА ИЛИЯНОВА, а тя е предложила ВАНЕВ като заместник-председател и неин заместник. ВСС е приел това предложение.



  • Другите два случая – на ПЛАМЕН НАЙДЕНОВ (Председател на Районен съд -Несебър) и на ДОРА ЧИНЕВА – (Председател на Апелативен съд – Бургас) са различни. Те не са били предложени от горестоящ ръководител. Били са избрани от ВСС преди 18 юли.

Въз основа на всички тези назначения, ВСС стига до извода, че образът му е накърнен, защото някои от неговите членове са разговаряли с човек на 27 години, който не е бил юрист, но е имал високи доходи и луксазен начин на живот. Красимир не е плащал данъци. Фактът, че разговорите са се водили до деня за избор на кандидатите, е бил основание за оставката на двама от членовете, подадена пред Етичната комисия. По-късно подават оставка и АНГЕЛ АНГЕЛОВ, МИЛЧО ВАНЕВ, ДОРА ЧИНЕВА и ПЛАМЕН НАЙДЕНОВ. За съжаление АНДРЕЙ АТАНАСОВ не е подал оставка.


Поведението на тези магисрати е било анализирано от Дисциплинарната комисия и е взето решение за започване на производство. Сега се очаква какви действия ще бъдат предприети срещу тях.
Участие на Министъра на правосъдието Маргарита Попова във ВСС. Беше разяснено, че според Закона трябва да има контакт между Изпълнителната и Съдебната власт и че Министърът на правосъдието е натоварен да председателства заседанията на ВСС, макар да няма право на глас. Независимо от това, може да оттегля точки от дневния ред.
Във ВСС е бил преустановен процесът на назначения, макар че никой не може да гарантира, че при следващи назначения няма да бъде избран човек, който е разговарял с Красимир.
Въпреки, че в настоящия момент съществуват сериозни съмнения за лобизъм, те не са напълно доказани, защото не е известно съдържанието на телефонните разговори. Въпреки това, бе припомнено, че ВСС е предприел дисциплинарни мерки.
Стабилност в статута на членовете на ВСС. Висшият съдебен съвет е създаден на 12 юни 1991 г., след приемането на новата Конституция. Започва дейността си в настоящия състав, макар че в началото неговите членове не са били освободени от преките си задължения. Както в началото, така и сега, членовете му имат петгодишен мандат, но твърде малко са тези, които остават до неговото приключване. Първото нещо, което прави всяка партия, спечелила изборите, е да се опита да обнови ВСС. Би било препоръчително да се гарантира несменяемостта на членовете на ВСС, независимо от политическите обрати.
Изборът на кандидатите е прозрачен и всяка кандидатура трябва да бъде мотивирана. Всички медии и гражданите знаят кой подкрепя всеки кандидат и защо.
Изразява се уважение към министър ПОПОВА и очакването, че тя трябва да намери баланса между Съдебната и Изпълнителната власт. За да има реформи по отношение независимостта на ВСС, би било необходимо да се направят промени в Конституцията, а това би означавало пренареждане на властите. Подкрепя се становището на министър ПОПОВА, че са нужни промени в Съдебната власт. Все пак, Съдебната власт е най-консервативната от трите власти в държавата. Не би било целесъобразно да се предизвиква недоволство в правораздавателната система. Промените трябва да се извършват разумно, доколкото това зависи от самия ВСС. Макар че не притежава законодателна инициатива, у него съществува желание за промяна. През последните две години, настоящият ВСС е образувал по-голям брой дисциплинарни дела, отколкото през всички 18 години преди това.
Изразява се увереност, че всички предложения, изготвени в рамките на този Туининг-проект, ще бъдат отчетени за подобряване на реформата, която се осъществява в Съдебната власт.
ВСС и медии. Беше изложена комуникационната политика, която ще се прилага в бъдеще. Бе потвърдено, че имат електронна страница, на която се качват всички получени мнения, дори да не са пряко свързани със съдебната система. Бе потвърдено също и мнението, че фигурата на говорителя би улеснила взаимоотношенията с медии в ситуации като настоящата.
Изразява се критично мнение по отношение на пресата, защото зад всяка медия стоят много политически и икономически интереси. Беше ни разказан пример, за това как той е информирал пресата за случаи на корупция и лобизъм. И въпреки, че е била предоставена цялата налична информация, са били публикувани само две негови фрази извън контекста на случилото се.
Беше споделено, че българският народ векове наред е бил под владичеството на Османската империя, в която официалната религия е ислямът. Това означава, че 24 поколения българи са били родени в робство, а това влияе върху тяхната психология. Те не вярват на държавата, нито на институциите, защото в продължение на 482 години не е съществувала българска държава и това е повлияло върху съзнанието на хората. В англосаксонския свят думата „съдилища” внушава респект, но тук нещата са твърде различни. Бе споделено, че предстои дълъг път, за да се спечели доверието на обществото.

ВТОРНИК 10 НОЕМВРИ.
ПОСЕЩЕНИЕ ВЪВ ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА

MИЛЕНА ЗАХАРИЕВА, Главен експерт в Прес-центъра на Главна прокуратура, замества НИКОЛАЙ МАРКОВ, който е Ръководител на отдел „Връзки с обществеността”
Основната част от информацията в тази Прокуратура се предоставя чрез говорителите. Те са около 40 души (прокурори), които не получават никакво допълнително заплащане, нито са освободени от професионалните си задължения. Другата голяма част от информацията се осигурява от пресаташетата, които изготвят прессъобщенията и всеки вторник организират редовен брифинг, на който бяхме поканени да присъстваме.
Пресаташетата в Прокуратурата са посредниците между съдебната власт и медиите. Те осъществяват обичайната дейност за всяка прес-служба (ежедневен преглед на националните вестници, изготвяне на резюме на пресата – върху хартиен носител, подпомагане на прокурорите в медийните им изяви ...). Те изготвят и резюме в електронен вид, до което имат достъп всички прокурори.
Ежедневно отговарят на десетки въпроси, които им поставят медиите във връзка с различни дела. През целия ден анализират публикациите на електронните медии (агенции, други медии ...), предаванията по радиото и телевизията, за да могат да информират ръководството за всяко случило се събитие. От 6 месеца следят и трите големи „жълти” вестници, защото в тях са отразени много новини, свързани с правосъдието.
Организират семинари и курсове за прокурорите, където ги обучават как трябва да се държат пред камерите. Организират и редовни срещи между журналистите, отразяващи дейността на Прокуратурата и ръководителите в различните звена на съдебната власт.

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ В СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, Г-Н КОКИНОВ
ЮЛИЯНА ИВАНОВА – пресаташе на Градска прокуратура ни представя Градския прокурор (НИКОЛАЙ КОКИНОВ). Присъстваме на срещата му с журналистите. С него бяха и няколко пресаташета.
Обикновено, във вторник сутрин, Градският прокурор на София, се среща с медиите и ги информира за делата от особен обществен интерес, по които работи Прокуратурата.
В продължение на около 15 – 20 минути той отговаря на въпросите на журналистите, присъстващи на пресконференцията, свързани с актуалното състояние на съдебната власт и най-вече теми като корупцията, едно отвличане, повдигане на обвинение срещу лице, заемащо висок политически пост. Най-много бяха въпросите, свързани с дело, което представляваше следствена тайна.
Журналистите бяха информирани на какъв етап се намира всяко дело, във връзка с което са били зададени въпроси. Много от въпросите са представени предварително.
В деня, в който ние присъствахме (на брифинга), имаше представители на повече от 30 медии (преса, радио и телевизия), които отразяваха събитието.

НИВЕЛИНА ГЯУРОВА, Завеждащ „Информационен център за работа с граждани” към Прокуратурата в България
Този Център е създаден в края на 2008 г., в рамките на проект, осъществен с помощта на САЩ (USAID). Целта е била отваряне (на системата) и прозрачност за гражданите. На стената в този Център, на видно място, са поставени в обобщен вид, правата на гражданите при правораздаването. Също на стената има графика, на която е отразена структурата на Прокуратурата в България, за да се разясни на гражданите къде трябва да представят своите молби, оплаквания или жалби.
На разположение на гражданите има много формуляри – три различни модела (молби, оплаквания и жалби). Има и разяснителни брошури (4 модела, взимаме по един екземпляр от всеки). В единия има информация за пострадалите от престъпления, в другия има разяснение за свидетелите на престъпление, в третия са описани стъпките, които се предприемат при търсене на адвокат, а в последния са отразени правата и задълженията на гражданите.
Беше ни обяснено, че на ден правят около 100 консултации по интернет, по телефона и лично. Този Център е на пряко подчинение на Отдел „Връзки с обществеността”.
В същото помещение има три регистратури –. на Главна прокуратура, на Върховна касационна прокуратура и на Софийска градска прокуратура. По този начин, гражданите могат да подават жалбите си на едно и също място. В това помещение работят четири души.
Най-често гражданите търсят информация, свързана с техните права. Беше ни даден пример – много граждани, след като са станали жертва на престъпление и са били в полицейското управление, трябва да дойдат в Прокуратурата, за да подадат жалба, а не знаят към кой отдел да се обърнат.
Споделят, че в Софийска градска прокуратура обемът на работа е най-голям. По закон, по-голямата част от престъпленията са от компетенциите на тази Прокуратура. В нея дори се водят преписки, насочени срещу министри. В тази служба идват не само гражданите лично, но и техните адвокати, които представят документи, свързани с делата, по които работят, или търсят информация за някое дело.

ПОСЕЩЕНИЕ В СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД.

Среща с пресаташето – Г-ЖА МИЛА ГЕОРГИЕВА
Това е най-натовареният съд в страната. В Пресслужбата работи само един човек (МИЛА ГЕОРГИЕВА). Тя също е завършила обучителния курс за пресаташета през 2003 г. Работата й е свързана предимно с медиите, но изготвя и прес-съобщения, дава устни отговори, прави устни и писмени уточнения. Поддържа постоянен контакт с журналистите (приблизително 30), като им припомня, че този съд продължава да работи, независимо от това дали пишат за него или не. Предоставили са й дори функцията директно да предоставя информация по не особено значими дела.
MИЛА е на подчинение на Председателя на районния съд и общува с него ежедневно. Познава го от 8 години. Преди това той е бил Заместник председател и заедно са организирали работата на Пресслужбата.
В този Съд ни показаха няколко кабинета и съдебни зали, наказателното отделение, регистратурата, помещението на Пресслужбата, помещения за администрацията. Разговаряхме с няколко души, между които Административния отговорник, която е и заместник председател на Районния съд.
МИЛА ГЕОРГИЕВА ни информира, че в този Съд работят 636 души (включително съдии и служители). От тях приблизително 150 са съдии и 150 са прокурори. Има един председател и четирима заместник председатели. Има 32 зали и само в 1 е инсталирана аудиоапаратура, макар че са закупени още девет, които не са инсталирани. Не се използват.
Показва ни съдебна зала, където се водят дела от обществен интерес. В нея има аудиовизуални средства (звукозаписен пулт), но няма разпределител за видео-сигнал.
Според българското законодателство възниква проблем във връзка със съгласието на страните дали да бъдат записвани или не. Това се урежда чрез закона.
Беше й зададен въпрос във връзка със защитените свидетели. Тя ни информира, че съдията е този, който отива в друга зала, придружен от секретаря, за да бъдат разпитани тези свидетели, а после се завръща в залата и продължава делото.
Показва ни също и кабинети, в които работят съдиите. Уверяваме се, че те наистина са малки – в тях работят по четирима съдии.

  1   2   3


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница