Доклад дейност 18 Краткосрочни експерти: Йоланда Родригес Вивалес, Бригите Кьопенхофер, Блас Алберто Гонсалес Наваро
СРЕЩА С Г-Н СТЕФАН КЮРКЧИЕВ (ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДА) И Г-ЖА ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА (ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДА)
Изтегляне 228.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СРЯДА 11 НОЕМВРИ.
- ЧЕТВЪРТЪК 12 НОЕМВРИ ПОСЕЩЕНИЕ ВЪВ ВСС ЗА РЕДОВНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА (в залата за представители на медиите). Среща с присъстващи журналисти
- 2.- AНАЛИЗ НА СЪБРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
СРЕЩА С Г-Н СТЕФАН КЮРКЧИЕВ (ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДА) И Г-ЖА ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА (ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪДА) СТЕФАН КЮРКЧИЕВ споделя, че средствата за комуникация са медиатор между съдебната власт и обществото. Ето защо, за да има добра връзка между двете страни, както съдебната власт, така и обществото, трябва да проявяват разбиране. От друга страна, медиите би трябвало да предават тази информация обективно. По негово мнение, процесът е по-сложен отколкото изглежда. Не е удовлетворен, защото съдебната система е много консервативна и затворена и не е развила умения да комуникира с обществото. Освен това, обществото е изградило лош образ за съдебната система. Счита се, че тя работи зле и е бавна. Обществото не се интересува от факта, че тази система е започнала да се променя, то счита че е лоша и с това се приключва. За тези 20 години твърде малко са били позитивните неща, които е научило обществото за съдебната система. Казвало се е, че тя работи зле и това е образът, който се е наложил. Що се отнася до средствата за информация като медиатор, всички знаем, и така е не само в България, че новината е лошата новина, защото тя привлича вниманието. Медиите са частни и са насочени към пазара. Те продават лошите новини. Той счита, че ако съединим всички елементи от тази картина, може да се добие най-обща представа за състоянието на нещата. Относно ролята на Прес-центъра, счита, че с неговото създаване се е улеснила работата на съдиите при връзката им с медиите, макар да смята, че това не е достатъчно. Г-жа ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА изразява категоричната си подкрепа относно съществуването на Прес-център, защото медиите търсят сензацията и не разбират езика на съдебната система. За да се предаде достоверно мнение, както на медиите, така и на обществото, тази информация трябва да е поднесена на достъпен език и в това се състои ролята на Прес-центъра. Благодарение на контактите, които се установяват със съдиите, трябва да се извлече точната информация, да й се придаде юридическа, но достъпна за обществото форма и да се представи за разпространение в този вид. Така ще се избегнат погрешни тълкувания. Обществото трябва да получава информация, но информация, която може да бъде разбрана. Това няма да стане по начина, по който съдиите пишат своите актове. Работата в тази насока трябва да продължи, защото по нейно мнение един човек не е достатъчен. В отговор на въпроса относно стратегията на ВСС спрямо медиите и предложението да има говорител, който ще е оторизираното лице за връзка между ВСС и медиите, ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА споделя, че подобна фигура би била полезна. Всички институции, които имат говорител, се радват на високо обществено доверие. Създава се усещането, че те са готови да предоставят информация за обществото. (Дава ни пример с МВР, което е много активно). Счита, че задачата на ВСС е да взима решения, а представянето на тази информация на обществото не е нещо, с което да се занимават членовете на ВСС. Трябва да има фигура, която да създава усещането за единство и отвореност към обществото. Според нея, това би предотвратило ситуации, при които членове на ВСС говорят твърде много с медиите, за да изтъкнат собствената си личност. СТЕФАН КЮРКЧИЕВ твърди, че всеки представител на медиите, който желае да се свърже с него, би го направил без затруднения. Все пак, ако той работи по дадено решение и трябва да го постанови бързо, журналистите не са склонни да чакат, те просто ще публикуват факта, че им е бил отказан достъп до това решение. Какво по-интересно от съдия, който не дава информация! Той счита, че би било добре да има оторизиран говорител, при условие, че успява да предаде информацията на обществото и то я разбира. ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА е на мнение, че ако съдиите не предоставят реалната информация, обществото ще потърси „жълтата” информация. Ако те не дават точна, истинска, достоверна юридическа информация на достъпен език, обществото ще продължи да търси жълтата преса и няма да чуе техните обяснения. СРЯДА 11 НОЕМВРИ. СРЕЩИ С ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ПРЕС СЛУЖБИ НА ИНСТИТУЦИИ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ: РОЗА ГЕОРГИЕВА, Върховен Административен съд, ЕЛЕНА БАНЧИЕВА, Апелативен съд – Варна, и ЦВЕТА БОЕВА, Апелативен съд – Велико Търново На тази среща присъства и ХРИСТИНА ТОДОРОВА, която отговаря за международната дейност на ВСС. Тя е единственият човек, който се занимава с проектите във ВСС. Тя е партньор от българска страна по този проект. Освен нея, присъства СВЕТЛА ИВАНОВА, представител на Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" към ВСС. Тези три пресаташета са започнали професионалната си дейност през 2003 г. и са изминали дълъг път в процеса на отваряне на съдилищата към обществото. Всички познават журналистическата професия, а това им помага да разбират потребностите на медиите. Проблеми: Всички споделят мнението, че взаимоотношенията се подобряват благодарение на дейността на пресаташетата. Журналистите са започнали да получават официална информация. Преди създаването на длъжността пресаташе, журналистите е трябвало да се обръщат директно към съдиите по телефона, а възможността да пропуснат някое дело, е била голяма. Сега журналистите са сигурни, че когато има някаква новина, или важно събитие, ще получат тази информация. Отношенията са се нормализирали. Журналистите и съдиите са доволни. Освен това, от 2003 г. функционира единна информационна система, качена в интернет. На този сайт, всеки човек по света, може да провери как се движи дадено дело, какво се случва в даден съд. Препоръчително е, когато даден журналист иска да разговаря с магистрат, да се обърне предварително към пресаташето.
Разясняват се Решение 56/2004 и Решение 57/2004 на испанския Конституционен съд, във връзка със достъпа на медиите в съдебна зала. Да припомним, че преди произнасянето на тези решения, на 12 септември 1995 г., Председателството на испанския Върховния съд утвърди Норми за достъпа в сградата на Върховния съд, шестата, от които, се отнася за достъпа на обществените медии в Палатата. Според нея, освен в определени тържествени случаи, като напр. Откриването на Съдебната година, за достъп на журналисти е необходимо изрично разрешение, като се забранява достъпа на фотоапарати и телевизионни камери в съдебните зали. Испанските журналисти протестираха и след дълъг процес, се стигна до Конституционния съд, който се произнесе в тяхна полза. Бе коригиран критерият, традиционно възприеман от Върховния съд. След това решение, достъпът на аудиовизуалните медии в съдилищата е позволен по принцип, а всяко ограничение или забрана, трябва да се издава изрично от съдебния орган за всеки отделен случай. Бе зададен въпрос относно уредбата, свързана с тази тема в България. Обясняват, че според член 39 на българската Конституция, всички имат право да получават и разпространяват информация, но има някои ограничения относно достъпа на медиите, установени чрез седем нормативни акта: Закон за съдебната власт, Закон за защита на личните данни (забранено е да се публикуват имената, вкл. имената на обвиняемите), Закон за класифицираната информация, Граждански кодекс (който позволява дадено дело да се гледа при закрити врати, най-вече при проблеми свързани с деца, или при дела от особен характер), НПК (който забранява да се публикува информация за действия, предприети от съда, когато става въпрос за малолетни и непълнолетни при тежки и насилствени престъпления); друг закон, в който се урежда достъпа на медиите, но в по-малка степен, е АПК (това е нов закон, въз основа на който работят новите административни съдилища в страната. Създаден е да контролира дейността на държавните органи – както действията, така и бездействията). Законът за достъп до обществена информация, урежда дейността на администрацията относно информацията, която трябва да се предоставя ... Налага се задължението на електронната страница да бъдат качени всички формуляри, с които се търси някаква информация. По реда на този закон е имало журналисти, на които е бил отказан достъп до информация и те, позовавайки се на същия закон, са спечелили делата. Бяхме информирани, че журналист, на който варненският Административен съд е отказал достъп, е завел дело срещу Административния съд и го е спечелил. В България, не съществува законова норма или произнесено решение на Върховния или Конституционния съд, както в Испания, относно достъпа на медиите в съдебните зали. Споделят, че в Конституцията на Република България има член, който урежда правото на всеки граждани да не бъде сниман. И макар че, по принцип, в съдилищата в България е позволен достъпът на медиите, защото по закон, делата трябва да се гледат в публични заседания (с изключение на делата за изнасилване или когато подсъдимите са деца), в случай, че няма съгласие на страните, делото се гледа при закрити врата. По подобен начин се действа и в Испания. Достъпът е ограничен и в рамките на гражданското съдопроизводство. Пресаташетата, например, не могат да предоставят информация относно осиновявания, настойничество или родителски права, както и относно здравословното състояние на дадено лице. В рамките на гражданския процес, информацията, която може да се предостави, е доста ограничена и затова журналистите я получават пряко от адвокатите. Адвокатите, работещи по наказателни дела в Апелативния съд, които се гледат при закрити врати, в 95 процента от случаите молят да не бъдат снимани техните клиенти. Това ограничава достъпа на медиите. Тази практика е общо разпространена в българските съдилища. Ето защо, съдията моли да се отрази в протокола това искане и по тази причина журналистите не могат да присъстват в залата, нито да правят записи. Тук се ограничава правото на информация и правата на гражданите като цяло. Образът на ВСС. Считат, че образът на ВСС е недооценен от обществото, макар да смятат, че това няма нищо общо с пресцентъра. За съжаление, процедурите, предприети понастоящем срещу предполагаема корупция, влияят върху отношението на хората и намират отзвук във всеки български съд. Това влияе върху стотиците добре работещи служители и съдии, но понастоящем те се намират под ударите на обществото. „Рибата започва да мирише от главата, но я чистят от опашката”. Основната цел е да се защити авторитета и независимостта на съдебната система. Ролята на пресаташетата е да направят всичко възможно, за да могат съдиите да взимат своите решения самостоятелно и законосъобразно. Важното е да има справедливо правораздаване. Накрая се предлага да бъде организиран курс или семинар с всички пресаташета в България, за да се обсъдят предложенията, отправени към ВСС от този TWINNING проект и те считат, че инициативата е много добра, защото е важно средство за споделяне на опит. Подкрепят я безрезервно. ЧЕТВЪРТЪК 12 НОЕМВРИ ПОСЕЩЕНИЕ ВЪВ ВСС ЗА РЕДОВНОТО ЗАСЕДАНИЕ НА СЪВЕТА (в залата за представители на медиите). Среща с присъстващи журналисти Най-напред посетихме пленарната зала на ВСС, където видяхме, че всеки негов член разполага с персонален компютър и с устройство за гласуване по време на заседанията. Има и електронно табло, на което се виждат резултатите от това гласуване. Освен това, в залата има и телевизионна камера, която предава сигнал в залата, където са представителите на медиите. На това заседание присъстват 19 от 25 членове на ВСС. То бе председателствано от Министъра на правосъдието Маргарита Попова, която няма право на глас. По-късно слязохме в залата на Пресцентъра. В нея има два монитора, от които журналистите могат да следят заседанията на пленарния състав и да наблюдават гласуването чрез електронното табло. Първото нещо, което привлича вниманието в тази зала е, че звукът, получаван от Пленарна зала е с много лошо качество. На практика, трябва да се гадае за какво гласуват членовете на ВСС. За щастие, журналистите разполагат с дневния ред и могат да следят дискусиите. Най-учудващото е, че почти по всички точки от дневния ред се гласува единодушно. Това е така, защото всичко е обсъдено предварително, а в пленарна зала само се гласува. Това е една от най-критичните бележки на журналистите, които присъстват тук всеки четвъртък. Независимо от факта, че от 2 месеца протоколите от заседанията се публикуват на електронната страница, ни уверяват, че това обикновено става със закъснение и те не разполагат с техния архив, подреден хронологично. Може би трябва да се определи една дата, като например влизането на България в Европейския съюз и в електронната страница да се качват всички решения след тази дата. На срещата с журналистите ги информирахме за Туининг проекта и попитахме какво е мнението им за ВСС и за отношенията му с медиите. Попитахме дали са затруднени при установяване на контакт с членовете на ВСС. Те споделят, че този проблем не съществува, но тези срещи не се осъществяват чрез Пресцентъра, а разполагат със собствени източници, към които се обръщат пряко. Оплакват се, че поради техническите проблеми не чуват добре изказванията на членовете на ВСС. Все пак, най-големият проблем е, че протоколите не се качват навреме в електронната страница – през следващата седмица в електронната страница ще се качи това, за което се гласува днес. Точките, по които се гласуваше този ден, вече са били дискутирани от Атестационната комисия. Медиите нямат достъп до тази дискусия. Те не знаят дали не се оказва лобистки натиск върху комисиите във ВСС. Понякога, ако възникне спор, правят почивка и прегласуват съответната точка. В зависимост от дневния ред присъстват повече или по-малко представители на медиите. Обикновено присъстват журналисти от всички медии (преса, радио, агенции и телевизии). Макар, че не ползват помощта на пресцентъра при контактите си, признават, че от този пресцентър им се предоставят дневния ред, обявените конкурси, прессъобщенията и обикновено се отговаря на почти всички отправени въпроси. Запознати са с проекта за нова медийна стратегия и са обещали да направят своите препоръки. Тази стратегия е предоставена на всички и е качена в електронната страница на ВСС. 2.- AНАЛИЗ НА СЪБРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ
След провеждане на гореспоменатите дейности и срещи, стигаме до извода, че, признавайки ясно и категорично напредъка, осъществен от България през последните години, който се явява като разделителна линия между това, което е било преди и след извършените промени в комуникационната политика (особено видими в Главна прокуратура) и отчитайки усилията за установяване на прозрачност, които полагат отговорните лица в тази област, все още съществуват структурни проблеми в българската комуникационна политика и при изграждането на публичния образ. Някои от тези проблеми несъмнено са извън ограниченото поле на комуникационната политика, насочена към обществото, но е очевидно, че те пряко му въздействат, обуславят го и го моделират, така че трудно бихме могли да си представим алтернативни модели за публичния образ на правосъдната система, без да отчетем тези проблеми. Винаги ще бъде трудно да се започне каквато и да е реформа в комуникационната политика, ако няма отчетливо, ясно и постоянно разграничаване между изпълнителната и съдебната власт. Макар че наличието на въздействие може да се приеме по-скоро като символично, а не като реално, фактът, че Министърът на правосъдието председателства заседанията на Висшия съдебен съвет (ВСС) и може да контролира графика или дневния ред, не само хвърля съмнение върху безусловното разделение между двете власти, но във връзка с провеждането на настоящия Проект и дейността, свързана с комуникационната политика и публичния образ на Съдебната система в България, (този факт) значително изкривява представата, изградена в обществото за независимостта на съдебната система и обуславя предприемането на мерки за промяна на тази представа. Ако става въпрос само за формално смесване на власти, което няма реален резултат, не изглежда целесъобразно това да продължава – понесената вреда ще е минимална, докато ползата за образа на Съдебната система ще бъде огромна. Освен това, политическата нестабилност, която ще трябва да понесат членовете на ВСС, назначени за петгодишен период, с цел да им бъдат осигурени стабилни условия за разгръщане на техните проекти, но засегнати от политическите обрати и/или промени, настъпили в изпълнителната власт, постоянно отнема част от доверието на обществото в съдебната система. По този начин борбата срещу корупцията е компрометирана от един образ за правосъдието, изграден в обществото и свързан винаги с приоритетната защита на интереси, различни от обществените – били те на правителството или други, частни интереси. Нужно е да се промени този ход на нещата. В същия контекст отбелязваме, че службите за комуникация и връзки с обществеността във ВСС, са на подчинение на неговия Главен секретар, който не е част от самия ВСС, а действа като чисто административен орган, извън неговата структура. По този начин, не се осъществява пряка и непосредствена връзка между самия ВСС и системата, изграждаща неговия образ и комуникационна политика, както би било, ако се създадат Комисии за комуникационна политика, които са на пряко подчинение на членовете на ВСС. Може би най-непосредствено и бързо трябва да се реши проблемът, породен от факта, че българската (съдебна) система не разполага с обща комуникационна политика за изграждане на публичния си образ. Какъв образ се представя пред обществото, как обществото възприема съдебната власт и нейните представители, как да се подобри този образ, какви мерки да се предприемат и кои трябва да са отговорниците за това – със сигурност тези въпроси несъмнени са били задавани в България, но, в настоящия момент те нямат координиран отговор на национално ниво. Всеки съд – в София и в останалата част на страната, всеки административен ръководител, могат да взимат решения по тези въпроси независимо един от друг, въз основа на собствените си критерии, защото няма основни насоки, очертани от ВСС, които да бъдат основа за всяко последващо развитие. Необходимо е да има обща политика, без това да попречи на свободата на всеки съд да взима решения, в рамките на тези общи правила, съобразно характеристиките на съответния район и конкретния момент. Във връзка с гореизложените, трябва да се каже, че отсъствието на обща комуникационна политика се обвързва с липсата на общи структури – има местни структури във всеки апелативен съд, в някои районни съдилища, както и във върховните, но те действат като независими звена, без връзка помежду си, без да има орган, очертал насоката, която трябва да се следва в една йерархична и координирана система. На практика не се налага пресаташетата във всеки район да се познават и те работят изолирано – само личните взаимоотношения и приятелството между някои от хората, извършващи тази дейност, създават някаква връзка между пресцентровете. Липсата на обща политика и обща структура, се проявява в някои различия при взимане на решения, много често породени от факта, че информацията се получава по неформални пътища, вместо да идва по регламентирани официални канали. Без да отричаме, че те винаги ще съществуват, позоваването единствено на нерегламентирана информация, може да доведе до вземане на различни решения в различните части на страната или на решения, съобразени с интересите на засегнатото отговорно лице, нещо, което отнема юридическата сигурност в системата за комуникация. От друга страна бе посочено, че връзката между съдебната власт и гражданското общество, чрез НПО, всякакъв вид асоциации, гражданите като цяло, практически не се осъществява. Няма разработки и социологически проучвания за образа на правосъдната система. Подобни изследвания, проведени от висококвалифицирани специалисти, в съответствие с научните статистически и социологически критерии, хвърлят светлина върху тенденциите в обществото при изразяване на мнение относно съдебната система – спонтанно употребени шаблонни изрази, конкретен опит, извеждане на проблемите в правосъдието като приоритет, оценката на ВСС като институция или на съдиите и прокурорите като специалисти и като цяло, доверието им в системата. Не е достатъчно да се констатира, че образът на системата е лош. Нужно е да се определи какво е заложено като клише в подсъзнанието и какво се свързва с конкретен опит, защото мерките за подобряване на образа на правосъдната система са много различни във всеки един от случаите. На последно място, трябва да се отбележи, че материалните и човешки ресурси, с които разполагат службите за връзки с обществеността, са оскъдни, както по отношение на персонала, така и в материално отношение. Това затруднява изключително много положителния изход от описаната ситуация. Конкретно във ВСС, считаме, че само двама специалисти, занимаващи се с връзки с обществеността и пресата, са твърде малко като бройка. В този смисъл, наложеното от закона драстично ограничение на (административния) персонал във ВСС (да не надвишава три пъти броя на членовете на ВСС) е може би, непророционално препятствие пред подобряване работата на споменатата служба (всъщност – на всички).
Голяма част от казаното във връзка с анализа на образа на системата и комуникационната политика, може да бъде отнесено и към медиите. Наличието на пресценторвете в страната, днес е подобрило предишното положение, когато не са съществували подобни предварително установени канали, но ефективността от тяхната дейност е намалена, поради вече изброените проблеми – няма обща политика по отношение на медиите, нито единна, йерархическа и координирана структура за пресценторвете. Отговорниците в различните пресцентрове действат независимо един от друг, без да се подчиняват на минимални общи и сигурни критерии, установени от ВСС. Вместо да съществува интегрирана система с национален характер, има система от автономни клетки, разпръснати из цялата страна. Така например, предвид възможността, предоставена от българския закон, да не се дава съгласие за запис по време на гледане на делото, след като председателят на съда е уведомен от адвоката (за това), се стига до забрана за достъп на аудиовизуалните средства, а това е много непропорционално. Може да се съвместят по-балансирано двете основни права чрез прост механизъм – да не се записва заинтересованата страна, но да се записва всичко останало. Една обща политика би позволила да се уеднакви преценката в тези случаи за цялата страна. Това се проявява и в твърде голямото значение на неформалните канали, свързващи едно звено с друго, когато трябва да се обмени информация между тях, в непропорционално голямата тежест на личните взаимоотношения, с последващото недоволство от страна на онези, които не участват в тях, защото се чувстват дискриминирани при предоставяне на информацията, или в липсата на електронни страници, основани на единни критерии или генерализирани информационни системи за цялата страна. Новата медийна стратегия, която се разработва в настоящия момент, може да разреши някои от тези проблеми. Ето защо, считаме, че е необходимо да подкрепим създаването на фигурата говорител на ВСС, който институционално да изразява волята на ВСС и да се интегрира в него по естествен начин, защото е част от неговата структура. Наличието на Говорител ще разсее съмненията относно критериите, въз основа на които ВСС решава всеки проблем и ще представя пред гражданите един по-кохерентен и единен негов образ, а информацията ще е много по-сигурна и ефикасна. Фактът, че заседанията на ВСС са публични – постигано сега чрез действащата аудио и видеосистема в реално време, се съвместява чудесно с фигурата на говорителя. Несъмнено, проследяването в реално време на заседанията на ВСС от медиите, е показател за опита системата да стане по-прозрачна, но при самото проследяване на заседанията ясно се вижда, че няма нито дебат, нито противопоставяне, а едно обикновено гласуване до изчерпване на дневния ред, без никакви спонтанни действия, което логически показва, че дискусиите вече са били проведени при затворени врати, както става в другите европейски страни и че се касае само за една инсценировка, наистина с добри качества, но с много ограничена ефективност. Независимо от казаното дотук, дори журналистите да виждат и да установяват какво е отношението и какви са критериите на всеки член на ВСС, какви са аргументите и основанията, за да подкрепят или не всяка точка от дневния ред, в действителност те само биха присъствали на оформянето на решенията на ВСС, но никога, на тяхното официално представяне. Последващото представяне на тези решения пред обществото, от страна на един Говорител, осигурява достъп до един привилегирован и сигурен канал за тази информация. Тук не става въпрос за заключения, тълкувания и преценки на отделни журналисти, каквито, разбира се, могат да съществуват, а за волята на институцията, резултат от волята на отделните членовете, конкретизирана по-късно във институционалната воля и критерии и представени от Говорителя. Смятаме, че тази фигура трябва да бъде подкрепена. Очевидно е, че в пресцентровете се работи с ограничените средства, имайки предвид тяхната много важна функция, най-вече значимостта им по пътя към една по-ясна и прозрачна за гражданите правосъдна система. Без тези средства, не би се постигнало осъществяването на тази задача. Естествено, трябва да се вземат предвид ограничените обществени фондове, но едно постепенно обогатяване на инфраструктурата, нарастване на кадровия и материален потенциал, чрез разумни инвестиции, за нови технологии, например, би помогнало да се постигнат значими резултати. И накрая, трябва да отбележим, че не можахме да получим сигурни данни за наличието на устойчива съдебна практика, с национален характер, т. е., произтичаща от върховните съдилища, или от Конституцията, относно обвързаността между правото на достоверна информация, признато в член 39 на Конституцията на България и свързаното с него право на зачитане на достойнството, личния живот и собствения образ (например, при достъпа на аудиовизуални средства в откритите заседания), защото подобна съдебна практика би успокоила и моделирала връзките между тези основни права и би им придала правна основа. Каталог: register -> project-2009 -> WorkSpace1 -> Component4 WorkSpace1 -> До членовете на комисия „международно правно project-2009 -> Доклад за работни срещи по дейност 23 26-29 октомври 2009 г Component4 -> Доклад по изпълнение на дейност 20 WorkSpace1 -> Дейност 8 Работна среща project-2009 -> Доклад заключителна конференция Изтегляне 228.5 Kb. Сподели с приятели:
|