Доклад до българското правителство за посещението в българия


II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, УСТАНОВЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ПОСЕЩЕНИЕТО, И ПРЕДЛАГАНИ ДЕЙСТВИЯ



страница2/8
Дата25.10.2018
Размер0.63 Mb.
#98117
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, УСТАНОВЕНИ ПО ВРЕМЕ НА ПОСЕЩЕНИЕТО, И ПРЕДЛАГАНИ ДЕЙСТВИЯ
A. Заведения под ръководството на Министерството на вътрешните работи (МВР)
1. Предварителни бележки
11. Правната рамка, на която е подчинен полицейският арест, е останала в основни линии непроменена от предишното посещение на КПИ. По-конкретно, по смисъла на Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, лица (в това число лица, заподозрени в извършването на престъпления) могат да бъдат задържани от полицията съгласно правомощия й за максимум 24 часа6. Освен това, както преди, чл. 64, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ предвижда, че прокурор може да разпореди задържане до 72 часа на обвинено лице с оглед довеждането му пред съда, компетентен да постанови налагането на мярка за неотклонение задържане под стража7.
В докладите за предишните си посещения8, Комитетът няколкократно е изтъквал, че горепосочените разпоредби могат да се (и наистина често се) тълкуват така, че да позволяват лишаването от свобода на лица– преди изправянето им пред съда – до 96 часа, срок, който явно е твърде дълъг и е в противоречие с юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)9.
12. В началото на посещението си през 2014 г., делегацията бе уведомена от отговорни длъжностни лица на Министерството на вътрешните работи и от висши прокурори, че, след горепосоченото решение от ЕСПЧ, са били издадени инструкции до всички полицейски служители и прокурори, за да се изясни, че срокът за полицейско задържане (и на мярката за неотклонение задържане под стража) трябва се счита от същинския момент на задържането; и, че когато се прилага мярката, предвидена в чл. 64, ал. 2 от НПК с решение на прокурора, първоначалният срок на полицейско задържане трябва систематично да се включва в 72-часовия период. С други думи, никой не трябва да бъде лишаван от свобода – преди да бъде изправен пред съда – за срок по-дълъг от 72 часа.
Тези инструкции изглежда се прилагат на практика по отношение на болшинството лица, задържани в посетените полицейски заведения и следствени арести.

Имайки предвид горепосоченото, подобно на положението, описано в доклада за посещението, извършено през 2010 г.10, бяха установени изключения от това правило, по-конкретно в София. Например, делегацията установи случаи, където 72-та часа се броят след първоначалния период на полицейско задържане, или при които лица са били държани в няколко райони полицейски управления в продължение на последователни 24-часови периоди преди да бъдат задържани с прокурорска заповед. Делегацията също така попадна на няколко изолирани случаи, в които очевидно, имаше разминаване от няколко часа между момента на задържането и времето, посочено в заповедта за задържане, както и между края на 72-часовия срок и изправянето пред съда. Вследствие на това, КПИ препоръчва българските власти да предприемат допълнителни мерки за осигуряване на правилно тълкуване и изпълнение на съответните разпоредби на ЗМВР и НПК (както и на посочените по-горе в настоящото инструкции) в цялата страна.


2. Малтретиране
13. Делегацията на КПИ получи много твърдения за умишлено физическо малтретиране на лица, задържани от полицията (в това число непълнолетни и жени), както по време на задържането, така и по време на разпитите (последното с оглед на изтръгване на признания или получаване на информация). Твърдяното малтретиране се състои главно от плесници, удари с юмруци, ритници и удари с палки. В няколко изолирани случаи, делегацията изслуша твърдения за малтретиране с такава жестокост, каквато се равнява на изтезания, такива като удари с палки по петите на краката, удари с палки на лице с белезници, завързано към куките на рамката на врата (и по този начин обездвижено, поставено в неподвижно изпънато положение)11 и нанасяне на токови удари с използване на оръжие с електрически разряд (тазер). Няколко задържани лица, с които бе проведено събеседване в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров” в София също така заявиха, че около главите и рамената им са били поставяни стари автомобилни гуми, и че са били или удряни, или принуждавани многократно да клякат и да се изправят.
Освен това, редица задържани лица заявиха, че им е оказван психологически натиск, под формата на вербален тормоз, отправяне на заплахи за физическо малтретиране или за възможни последствия за членовете на семействата им, за да ги накарат да признаят, че са извършили престъпление,.
14. Прегледът на медицинските архиви в посетените следствени арести и затвори (особено в Бургас и София) разкриха няколко случая на новоприети лица, чиито наранявания потвърждават показанията, направени от тях за малтретиране от полицията.

Тук може да се спомене като пример следният случай, разгледан от делегация в следствения арест в София: „Б” заяви че, в следобеда на 6 февруари 2014 г., докато е разпитван във II РПУ в София, е бил удрян с юмруци, ритан и удрян с палка от трима полицаи. Съгласно постъпилата информация той получил счупване на челюстта и кракът му е бил наранен по време на разпита. След това е бил върнат в килията за задържане, където се е оплакал на дежурния офицер, който извикал линейка. Медицинското му досие съдържа, наред с другите неща, следното вписване, направено след приемането му в болницата на Министерството на вътрешните работи в София (вечерта на 6 февруари 2014 г.): „Фрактура на долния ъгъл на мандибулата без изместване”. След това е бил прехвърлен в болницата на Медицинската академия (също в София), където е препоръчано да се извърши лицево-челюстен преглед. След прегледа е прехвърлен в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров” в София.



При поискване от здравния персонал от горепосочения следствен арест (адресирано до компетентния прокурор на 11 февруари 2014 г.), той е бил изпратен (на 17 февруари 2014 г.) в клиниката по лицево-челюстна хирургия, където му е било извършено хирургическо обездвижване. Писмото при изписването му от клиниката упоменава, че „фрактурата е причинена от удар”; важно е да се отбележи, че тази информация не е упомената в медицинските документи на следствения арест или на болницата при затвора в София.
На 19 февруари 2014 г., „Б“ е бил прехвърлен в болницата към Софийския затвор, където останал до 7 март 2014 г. По постъпилата информация той е изпратил официална жалба до Министерството на правосъдието. КПИ би искал да бъде уведомен за резултата от тази жалба.
15. Освен това, в някои случаи, самата делегация е събрала директни медицински доказателства, потвърждаващи получените твърдения за физическо малтретиране. Например:
• Лице, разпитано в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров” в София, твърди, че е било малтретирано (удряно с юмруци, ритано, удряно с дървена пръчка и натискано с ръце) по време на разпита му в IX РПУ в София, което е станало някъде в средата на месец март 2014 г. При прегледа му от медицинско лице – член на делегацията, е установено, че въпросното лице има: в медиалната част на дясната си ръка от лакътя до китката многобройни кръгли или овални червено-жълти синини, варирайки в размер от 1/0.3 до 1.5/2 см; в медиалната част на лявата си ръка от лакътя до китката шест кръгли или овални червено-жълти сини, варирайки в размер от 0.5/0.3 до 1/0.7 см; в кубиталната част на горната трета на дясната си ръка от лакътя до китката, област на абразия (9/5 см), частично покрита с тъмночервени насядания; в лявата задна страна на гръдния кош, линейна абразия с дължина 5 см, частично покрити с тъмночервени насядания (черни точки); в левия хълбок успоредно на последното ребро продълговато натъртване (10/1.5 см, заобиколено от линейна абразия 6 см). Освен това, десният му глезен беше подут, особено отстрани, и на десния му външен малеол се виждаше тъмночервено натъртване 2/1.2 см. Трябва да се отбележи, че съответното вписване в регистъра на медицинските прегледи при приемането му в следствения арест (от 26 март 2014 г.) просто се споменаваха „хематоми и натъртвания на двете ръце” и „подут глезен”, без да се споменават обстоятелствата, при които са причинени горепосочените наранявания12;
• Лице, разпитано от делегацията в Софийския затвор, заяви, че в хода на задържането му в VII РПУ в София около десетина дни преди това, е било многократно удряно с юмрук и удряно с палка и е използвано оръжие с електрически разряд (тазер). При прегледа му от медицинско лице – член на делегацията на КПИ, е установено, че въпросното лице има голяма натъртена област от страни на дясното си коляно (10/12 см), с разнороден цвят (тъмночервен-жълт-светлозелен); голяма натъртена област (9/6 см) встрани на дисталната трета на лявото му бедро, с разнороден цвят (жълто-светлозелен); линейна рана (с дължина 2 см) встрани от лявата патела, частично покрита с червеникаво-кафяви насядания. Важно е да се отбележи, че горепосочените наранявания не са отбелязани при приемането му в Софийския затвор13.
16. В началото на посещението през 2014 г., делегацията бе уведомена от българските власти за мерките, предприети за борба с малтретирането от страна на полицията в контекста на препоръките, направени в доклада от посещението на КПИ през 2010 г. Тези мерки включват подобрено полицейско обучение (първоначално и текущо), с нови учебни планове и ръководства, разработени частично благодарение на чуждестранна помощ14; интензивни курсове за практическите аспекти на полицейската етика15, и провеждането на специализирани курсове за разследване на престъпления от омраза (под егидата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)). Висшестоящи длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи увериха делегацията, че в България вече е в сила политика на „нулева толерантност” по отношение на малтретирането от всички правоприлагащи агенции.
Същото послание бе повторено от българските власти в писмото им от 29 април 2014 г., където се прави препратка също така към инструкциите, издадени от висшестоящото ръководство на Министерството на вътрешните работи до всички полицейски служители, което изисква от тях, наред с другите неща, да се запознаят още веднъж с разпоредбите на Етичния кодекс за полицейските служители в МВР и Наредбата и Методическите инструкции за процедурата за прилагане на спомагателни средства от полицейските органи.
Докато Комитетът отдава необходимото внимание на тези различни мерки, констатациите на неговата делегацията по време на посещението през 2014 г. ясно сочат, че лицата в следствените арести в България все още са подложени на значителен риск от малтретиране. Следователно, КПИ призовава българските власти да впрегнат всичките си сили в борбата с малтретирането от страна на полицейските служители. Това трябва да включва ясното послание за „нулева толерантност” по отношение на малтретирането, което трябва да се направи публично, многократно и лично от министъра на вътрешните работи, и да се подкрепи от интензивни и непрестанни обучителни дейности. На полицейски служители от цялата страна трябва строго да им се напомни, че всички форми на малтретиране (в това число вербален тормоз) на лица лишени от свобода са незаконни и ще бъдат наказвани по съответния начин.
17. По време на първоначалната среща в Министерството на вътрешните работи, делегацията на КПИ беше също така уведомена, че правната рамка за използване на „спомагателни средства” от полицията (в това число, по-конкретно, оръжия с електрически разряд (тазери) е подобрена неотдавна, с по-стриктни и ясно определени критерии за прилагането им. Например, всяко използване на тазер сега изисква изрична оторизация от висшестоящо полицейско длъжностно лице и строго се забранява прилагането на тазери по отношение на определени категории лица (непълнолетни, бременни жени и прочие). Новите разпоредби са придружени от подобрено обучение и процедури за отчитане.
Като приветства тези мерки, и взема под внимание твърденията и медицинските доказателства, упоменати в параграфи 13 до 15, Комитетът трябва да повтори коментарите си, направени в доклада за посещението през 2010 г.16 и – в по-общи линии - в 20-тия общ доклад за дейностите на КПИ17, който определя главните принципи, на които трябва да е предмет използването на оръжия с електрически разряд18.
КПИ повтаря препоръката си, че българските власти трябва да осигурят съобразяването с тези принципи, когато на полицейски служители или други правоприлагащи длъжностни лица се дават оръжия с електрически разряд.
18. По мнението на Комитета, също така е от съществено важно значение да се поощри полицейската култура, където се счита за непрофесионално да се работи и да се общува с колеги, които прибягват към малтретиране. По-точно, трябва да се насърчава правилно поведение от полицейския персонал по отношение на задържани лица, по-конкретно като се правят повече неща за насърчаване на полицейските служители да не позволяват на колегите си да малтретират задържани лица и да докладват, посредством подходящи канали, за всички случаи на малтретиране, извършвано от колегите им. Трябва да съществува ясно разбиране, че виновността за малтретиране се простира извън действителните извършители до всяко лице, което знае или трябва да знае, че се извършва / или е извършено малтретиране и не е предприело действия да го предотврати или да докладва за него. Това включва разработката на ясно определена линия за отчетност на определен орган извън съответното полицейско звено, както и рамка за правна защита на лицата, които разкриват информация за малтретиране или друга зловредна практика. КПИ препоръчва приемането на такива „сигнални” защитни мерки от българските власти.
19. В доклада си за посещението извършено през 2010 г.19, КПИ призова българските власти да въведат единна национална система за събиране на статистическа информация за оплаквания и дисциплинарни и наказателни производства и санкции срещу полицейски служители свързани с малтретиране.
За съжаление такава единна национална система все още не е разработена, в резултат на което статистическите данни, предоставени на делегацията по време на посещението й през 2014 г. (от Министерството на вътрешните работи и Върховната касационна прокуратура) не са напълно съвместими и следователно не предоставят възможност на КПИ да получи ясна представа за ситуацията в страната. Следователно, Комитетът препоръчва въвеждането на такава система като приоритет. След като веднъж се задейства, тя ще е от помощ за българските власти, за да могат да оценят съществуващите тенденции и ще им помогне да вземат съответните свързани с политиката решения.
Освен това, след като веднъж се създаде и започне да функционира новата система, Комитетът би желал да получи следната информация по отношение на първата година от функционирането на новата система:

  • Броя оплаквания за малтретиране, предявени срещу полицейски служители и броя наказателни / дисциплинарни производства, заведени в резултат на това;

  • Отчет на наказателните / дисциплинарни санкции, наложени вследствие на такива оплаквания.

20. Както бе вече подчертано от КПИ в доклада за посещението му през 2010 г.20, наличието на ефективни процедури за разглеждане на оплакванията и друга съответна информация във връзка с твърдение за малтретиране от полицията е важна предпазна мярка срещу малтретиране на лица лишени от свобода.


В този контекст, делегацията бе уведомена в началото на посещението си през 2014 г., че, след реорганизацията на българската прокуратура през 2013 г., бившето специализирано звено21 е разпуснато, чиято роля бе да осъществява надзор върху наказателни процедури свързани с нарушения, извършени от или срещу полицейски служители, длъжностни лица в затворите и военен персонал и на негово място е учредено специално отделение във Върховната касационна прокуратура, със задача главно да разследва свързани с корупция случаи сред държавни служители, както и разследване на случаи свързани с предполагаемо малтретиране от правоприлагащи длъжностни лица22. За делегацията бе от интерес да отбележи, че според слуховете прокурорите, назначени в горепосоченото отделение, са имали на свое разположение свой собствен екип от следователи, които не работят към Министерство на вътрешните работи. Делегацията бе уверена, че полицейски следователи никога няма да участват в разследване на случаи свързани с предполагаемо малтретиране от други полицейски служители23.
КПИ приветства новата система, която – при условие, че е правилно обезпечена с ресурси – наистина разполага с потенциал да гарантира независимост и безпристрастност на наказателните разследвания на случаи свързани с малтретиране от полицейски служители (и други правоприлагащи длъжностни лица). Ясно е, че при бъдещите посещения на КПИ в България, Комитетът ще обърне голямо внимание на функционирането на тази система. Междувременно, Комитетът би желал да получи по-подробна информация за структурата, състава, наличните ресурси и практическото функциониране на горепосоченото специално отделение.
21. Ролята, която трябва да играе здравния персонал (и, по-конкретно, лекарите) за предотвратяване на малтретиране, бе многократно подчертавана от КПИ в миналото.
В доклада по посещението си през 2010 г. Комитетът вече изказа положителна оценка за съществуващите разпоредби за отчитане на наранявания, установени върху лица, приети в следствените арести и затворите24. За съжаление, подобно на наблюденията, направени по време на това посещение, практиката в следствените арести и затвори, посетени през 2014г, в общи линии е далеч от изискванията на горепосочените разпоредби.

Например, съответните вписвания, водени в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров” в София (и, в по-малка степен, в други посетени следствени арести) почти никога не споменават обстоятелствата, при които са били причинени тези наранявания, и тяхното описание са най-малкото повърхностни. Що се отнася до изискването всички съответни случаи да се изпращат на наблюдаващия прокурор, лекарят, който работи в следствения арест в София, каза на делегацията че „не съществува [такова] официално задължение”. Положението в останалите посетени затвори не беше по-добро, където нараняванията, по новопостъпилите затворници, не бяха систематически записвани, а описанията (ако, изобщо, са съставяни такива) бяха крайно повърхностни и отчетната система не беше напълно действаща25.


В контекста на горепосоченото, КПИ призовава българските власти да предприемат спешни мерки, за да осигурят адекватно изпълнение на Заповед № L-6399 от 26 юли 2010 и Наредба № 2 от 22 март 2010 г. във всички следствени арести и затвори в цялата страна.
22. Трябва също така да се отбележи, че медицинските прегледи на новопостъпилите задържани лица в следствените арести (и новопостъпилите затворници в затворите), най-често, се провеждат в присъствието на немедицински персонал (полицейски служители или длъжностни лица от затворите). Както бе вече подчертано в миналото, такива практики съставляват очевидно нарушение на принципа за лекарската тайна и могат явно да попречат на съответните лица да направят достоверни изявления за това, което им се е случило.
КПИ призовава българските власти да направят така, че всички медицински прегледи на лица постъпващи в следствените арести и в затворите да се извършват в отсъствието на полицейските служители и служителите на затворите, освен, ако съответният лекар изрично не изиска това в конкретен случай. –.
23. В по-общи линии, Комитетът е на мнение, че е важно да се прави ясно определена разлика между, от една страна, прилагането на административните процедури при предаването на задържани лица под опеката на следствените арести или затвор и, от друга страна, щателните медицински прегледи, които трябва да го последват. От съществено значение е, при горепосочените административни процедури, здравният персонал да не участва директно в първоначалната процедура за предаване на задържането и че задържаните лица, върху които са установени наранявания при приемането им, да не бъдат разпитвани за произхода на тези наранявания в присъствието на персонал, който не е свързан със здравните услуги.
КПИ препоръчва да се изменят и допълнят горепосочените разпоредби, определени в параграф 21 по-горе в настоящото, за да се гарантира, че:

  • Здравният персонал като правило не е пряко включен в административната процедура по предаване на задържани лица в следствения арест или в затвор26;

  • Лица, за които е установено, че имат наранявания при постъпването им, не се разпитват от никого за произхода на тези наранявания по време на свързаната с предаване горепосочена процедура;

  • Всяко извършено вписване, и направени снимки на нараняванията по време на свързаните с предаването процедури, незабавно се изпращат на здравните специалисти в следствения арест или затвора;

  • Всички лица, постъпили в следствените арести или затворите трябва правилно да се разпитват и щателно преглеждат от квалифициран здравен персонал веднага щом това е възможно, и не по-късно от 24 часа след постъпването им; същият подход трябва да се приема всеки път, когато лице се върне в следствения арест или затвор, след като е било задържано от друга структура за свързани с разследване или други цели;

  • Здравният персонал може да уведомява надзорно охранителния състав за здравното състояние на задържано лице / затворник, до колкото това е необходимо; предоставената информация, обаче, трябва да се ограничава до тази, необходима за предотвратяване на сериозен риск за задържаното лице/затворник или други лица, освен ако задържаното лице / затворникът не изрази съгласието си за предоставяне на допълнителна информация;

  • Здравните специалисти съобщават на задържаните лица / затворници, загрижени за наличието на задължението за съобщаване, обяснявайки че изготвянето на такъв доклад попада в рамките на система за предотвратяване на малтретиране и че изпращането на доклада до съответния орган не замества подаване на жалба в подходяща форма;

  • Задържаните лица / затворниците и, при поискване, адвокатите им имат пълното право да получават копия от медицинските досиета. Когато е възможно, трябва да се правят снимки на нараняванията и да се прилагат към медицинските досиета;



  • Когато на вниманието на Прокуратурата се предоставя доклад за наранявания, незабавно се търси мнението на специалисти от съдебна медицина и задържаното лице / затворник се преглежда незабавно, физически, щателно и лично от специалист по съдебна медицина.

Освен това, КПИ препоръчва на здравните специалисти, които работят в следствените арести и затворите, да преминат специално обучение. В допълнение към създаването на необходимата юрисдикция в документацията и тълкуването на нараняванията, както и предоставяне на пълни познания за свързаните с отчетност задължения и процедури, това обучение трябва да покрива похватите за разпитване на лица, които може да са били малтретирани.
3. Предпазни мерки срещу малтретиране
24. Както бе вече споменато в доклада за посещението си през 2010 г.27, правната рамка във връзка с основните предпазни мерки срещу малтретиране на лица лишени от свобода от полицията в България (в това число правата за уведомление за задържане, достъп до адвокат и достъп до лекар от самото начало на лишаване от свобода) е в общи линии28 задоволителна.

В началото на посещението през 2014 г., делегацията бе уведомена, че Министерството на вътрешните работи наскоро е напомнило на всички полицейски служители за задължението им да спазват горепосоченото законодателство. Въпреки това, установените от делегацията резултати по време на посещението й, допускат, че са необходими допълнителни усилия, като се вземе под внимание фактът, че практическото изпълнение на тези разпоредби не се е подобрило в действителност (и, в някои отношения, дори се е влошило) от 2010 г.


25. По-конкретно, по отношение на уведомлението за задържане, делегацията получи многобройни твърдения от лица, които са били – или наскоро са – задържани от полицията, според които не им е била предоставена възможност незабавно да уведомят най-близките си роднини за задържането им. Много лица заявяват, че роднините им са били уведомени едва след като са били заведени в следствения арест (т.е. след до 24 часа от момента на задържането им), или след като са се срещнали с адвоката си (което често се е случвало по-късно от 24 часа след задържането им, вижте параграф 26)29. В няколко случаи, дори са чути твърдения, според които уведомлението за задържане изобщо е било отказано преди първото изслушване на лицето в съда (в хода на което лицето е било задържано в ареста). В този контекст, КПИ приветства информацията, предоставена от българските власти в писмото им от 29 април 2014 г., според която висшестоящото ръководство на Министерството на вътрешните работи още веднъж е инструктирало целия персонал на полицията да осигури своевременното уведомяване на най-близките роднини на задържаните лица за задържането им. Комитетът препоръчва упражняването на непрекъсната бдителност в това отношение от ръководството на Министерството на вътрешните работи.

Няколко задържани лица, които са искали да упражнят правото си да уведомят роднините си за задържането им, се оплакаха, че не са знаели дали действително е връчено уведомление. Следователно, КПИ повтаря препоръката си, че българските власти трябва да предприемат мерки, за дагарантират, че на задържаните от полицията лица систематично се предоставя информация дали роднините им са били уведомени за задържането им.


26. Що се отнася до достъпа до адвокат, не се наблюдава напредък от посещението през 2010 г. Делегацията установи, че все още прекалено рядко (и дори като изключение) задържани лица могат да се възползват от присъствието и услугите на адвокат още от самото начало на лишаването им от свобода от страна на полицията и в общи линии по време на първоначалния период от 24 часа от задържането им30; още повече, някои лица твърдяха, че са могли да се срещнат с адвоката си единствено по време на първото си изслушване от съда (когато се разглежда въпросът за възможното налагане на превантивна мярка).
Също така стана ясно (след проверка в съответните регистри и документите по делото) че, дори, когато (обикновено служебно) адвокатът е помолен да дойде от полицията, това неизменно се случва в самия край на 24-часовия период на задържане, като по този начин това обикновено става след като задържаното лице вече е разпитано и след като признанието или изявлението му вече е снето от полицията. Поради това общото впечатлението е че присъствието на адвокат има чисто формален характер, с цел да се осигури, че протоколът по задържането е „надлежно” изпълнен и съдържа подписа на адвоката.
Освен това, делегацията получи няколко оплаквания, съгласно които полицията активно е разубеждавала задържаните от нея лица да упражнят правото си да разполагат с присъствието на адвокат, който да ги подпомогне, като или заявява, че „те не се нуждаят от адвокат” на този етап от процедурата, или като твърди, че „не може да се свърже с адвоката” (по-конкретно, когато лицето изисква да извикат собствения му адвокат) или, че „адвокатът не желае” да дойде в полицейското заведение.
В контекста на горепосоченото, КПИ още веднъж призовава българските власти да предприемат незабавни и ефективни мерки, за да осигурят прилагането на правото на достъп до адвокат за лишени от свобода лица още от самото начало на лишаването им от свобода от полицията. Комитетът също така препоръчва да се напомни на всички полицейски служители, че всякакви опити да се убеждават задържани лица да се откажат от правото си на адвокат са незаконни.
27. Делегацията на КПИ отново изслуша много твърдения, според които, дори в редките случаи, когато задържани лица са се срещали с адвокатите си, докато са в ареста, такива срещи системно са се провеждали в присъствието на полицейски служител. Това е напълно неприемливо.
Правото на достъп до адвокат трябва да включва правото им на среща с него насаме. Считано като предпазна мярка срещу малтретиране (като различна от средство за осигуряване на справедлив процес), ясно е, че е от съществено важно значение адвокатът да е в директното физическо присъствие на задържаното лице. Това е единственият начин да може да се направи точна преценка за физическото и психологическо състояние на въпросното лице. Ако срещата с адвокат не се провежда насаме, задържаното лице може да не се чувства свободно да разкрие начина, по който е третирано.
Следователно, КПИ призовава българските власти да гарантират, че лицата, задържани от полицията разполагат във всички случаи с правото да разговарят с адвокат насаме.
28. Както при предишни посещения, няколко задържани лица, които се бяха възползвали от услугите на служебни адвокати се оплакаха за качеството на работата им; по-конкретно, служебните адвокати по постъпилата информация често съветвали клиентите си да не се оплакват за твърдяното от тях малтретиране и/или не довеждали информацията за предполагаемото малтретиране до знанието на съответните органи. В контекста на тези твърдения, КПИ препоръчва да се извърши преглед на системата за служебна правна помощ, в сътрудничество с Висшия адвокатски съвет. По-конкретно, на служебнитеадвокати трябва да се напомни, по съответния ред , значението на ролята им за предотвратяване и, ако е необходимо, докладване за малтретиране от полицията.

29. Във връзка с достъпа до лекар, събраната от делегацията информация сочи, че полицията обикновено не се колебае да извика линейка, ако изглежда, че задържано от нея лице се нуждае от медицинска помощ. За други (очевидно неспешни) здравни грижи, изглежда няма единна процедура и практика: докато в някои районни полицейски управления (например в Белене) всички задържани лица системно се преглеждат от лекар при постъпването им (освен, ако не откажат да бъдат прегледани)31, в някои други (например в Бяла Слатина) тази процедура единствено се прилага към задържани непълнолетни лица, като в болшинството от посетените полицейски заведения изобщо не се практикува такъв системен медицински преглед. КПИ ще приветства получаването на наблюденията на българските власти по тази тема.


30. Много по-проблематична е ситуацията, наблюдавана от делегацията в София, където процедурата е такава, че, преди прехвърлянето им в следствените арести, задържаните лица се водят в болницата на Министерството на вътрешните работи, за да бъдат прегледани от лекар и да получат удостоверение, потвърждаващоче са „подходящи за настаняване” в следствен арест32. От наблюденията на делегацията стана ясно, че тази процедура на практика не служи за предотвратяване на малтретиране от страна на полицията, даже напротив: медицинските прегледи са съвсем повърхностни (задържаните лица често се преглеждат от лекар за съвсем кратко време, често в коридора), като въпросните лица системно са с белезници и са придружени от полицейския им ескорт33; освен това, дори очевидни видими наранявания обикновено не се описват правилно и докладват от лекарите от болницата на Министерството на вътрешните работи, които изглежда систематично не докладват на съответните органи дори за вписаните наранявания. Положението се влошава още повече от факта, че като правило, здравният персонал в следствения арест34 не разпитва за или не проверява наблюденията и изводите от лекарите от горепосочената болница.
В контекста на горепосоченото, КПИ се позовава напрепоръките, вече посочени в параграфи 21 до 23 по-горе и в контекста на тези препоръки призовава българските власти да преразгледат действащата системата на територията на София. За предпочитане, задържаните лица трябва (преди прехвърлянето им в следствен арест) да се водят до лечебни заведения под ръководството на Министерството на здравеопазването.
В по-общи линии, Комитетът препоръчва предприемането на ефективни мерки за да се гарантира, че във всички полицейски заведения натериторията на България се прилагат разпоредбите на Инструкция № Із-1711 от 15 септември 2009 на Министерството на вътрешните работи относно достъпа до лекар35.
31. Що се отнася, по-конкретно, до лекарската тайна при медицинските прегледи на лица, задържани от полицията, КПИ има удоволствието да отбележи, че (съобразно обявеното на Комитета от българските власти в писмото им от 29 април 2014 г.) висшестоящото ръководство на Министерството на вътрешните работи наскоро е напомнило на полицейските служители, че могат единствено да присъстват по време на такива прегледи по изричното настояване на лекаря. Комитетът силно се надява, че от българските власти ще се упражнява системен надзор върху изпълнението на тези инструкции.
32. По мнение на КПИ, навременното осигуряване на съдебно-медицински доказателства често ще е от решаващо значение за ефективността на разследванията при твърденията за малтретиране.
От информацията събрана по време на посещението е ясно, че съдебно-медицинските прегледи на лица, които твърдят че са били малтретирани, не винаги се извършват незабавно, ако изобщо се провеждат. Като пример, делегацията попадна на случай, в който лице, заявило че е било малтретирано от полицейски служител през месец ноември 2013 г., е било прегледано от съдебен лекар едва през месец март 2014 г. Делегацията бе уведомена от висши прокурори, с които се срещна в началото на посещението си, че на частни лица (при условие, че не са били лишени от свобода) е била предоставена възможност по тяхна собствена инициатива и срещу заплащане на такса да се извършва медицински преглед от лекар по съдебна медицина. Прегледът на лица лишени от свобода от съдебен лекар, обаче, трябва да се оторизира от следовател, прокурор или съдия, отговарящи за случая.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница