Доклад до българското правителство за посещението в българия


Комитетът призовава българските



страница4/8
Дата25.10.2018
Размер0.63 Mb.
#98117
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8

Комитетът призовава българските власти да предприемат решителни действия за справяне с насилието между затворници в българските затвори, като се вземат под внимание горепосочените бележки64.
55. В Софийския затвор, делегацията на КПИ попадна на случай на затворник, A, приет в заведението на 22 юли 2013 г. и починал в килията си на 25 юли 2013 г. при неизяснени обстоятелства. Справката в медицинския му картон разкри, че затворникът е бил прегледан от дежурен лекар в 1.30 ч. на 25 юли 2013 г. и че лекарят е отбелязал следното: „притеснение, обърканост, лека дезориентираност, видими натъртвания на двете колена, но задържаният отрича малтретиране, може да стои прав, кръвно налягане 155/95 мм HG; дадени са му две таблетки Thioridazin”. Когато лекарят бе повикан отново да прегледа затворника в 3.50 ч. същия ден, той е констатирал смъртта на затворника.
Последващо вътрешно проучване стига до заключението, че затворникът е бил нападнат от няколко съзатворници и надзорно-охранителният състав не е упражнил достатъчна бдителност и не е докладвал за инцидента; следствие, на което съответното длъжностно лице бе порицано. Причината за смъртта, посочена в медицинския картон на А, бе „вътрешен кръвоизлив поради разкъсване на далака”.
56. Както бе вече споменато в параграф 9 по-горе, с писмо от 10 април 2014 г., Председателят на КПИ поиска от българските власти да предоставят копие от доклада, изготвен от Прокуратурата след смъртта на A, както и информация за резултатите от разследването и за последващи предприети мерки, и копие от доклада за аутопсията, в това число снимки и резултати от проведените лабораторни тестове.
В писмото им от 29 април 2014 г., българските власти предадоха на КПИ копие от Заповедта, издадена от Началника на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за налагане на дисциплинарна санкция официално предупреждение за неизпълнение на служебни задължения за период от една година от 5 септември 2013 г. на дежурното лице в отделението, в което е починал А на 25 юли 2013 г.
От тази заповед може да се извлече следната информация: смъртта на A е установена в 3.50 ч. на 25 юли 2013 г., а смъртният акт сочи причина за смъртта „подозиран мозъчен кръвоизлив”. Освен това, предварителното заключение на аутопсията беше, че „причината за смъртта на А е несъвместима със загубата на кръв, причинена от травматична лезия на хилуса на далака”. Писмото от 29 април 2014 г. също така се отнася до предварително проучване за смъртта на А, предприето на 30 юли 2013 г. от Министерството на вътрешните работи и Софийския градски прокурор.
57. По времето на изготвянето на настоящия доклад, на КПИ все още не е предоставено копие от доклада, изготвен от Прокуратурата и копие от доклада за аутопсията. Комитетът е силно обезпокоен от очевидните несъответствия между горепосочените медицински доклади по отношение на причината за смъртта на А. Освен това, информацията, предоставена от българските власти в писмото им от 29 април 2014 г. не се позовава на никакъв свързан с насилие инцидент преди смъртта на затворника.
В контекста на горепосоченото, КПИ призовава българските власти да проведат щателно и независимо разследване за смъртта на A, като установят точните обстоятелства и причини за смъртта му в Софийския затвор. В допълнение, Комитетът повтаря молбата си да му бъде предоставено в рамките на един месец копие от доклада за аутопсията, в това число снимки и резултати от проведените лабораторни тестове, както и копие от доклада, изготвен от Прокуратурата след смъртта на А.


3. Материални условия на задържането

58. По време на посещението през 2014 г. , в следствения арест с местоположение на бул. „Г. М. Димитров” в София65 се извършваше основен ремонт и единият от етажите на следствения арест бе опразнен, за да се улесни извършването на тези работи. По време на посещението в следствения арест се помещаваха 221 лица, в това число 11 жени и пет непълнолетни лица.


Делегацията имаше удоволствието да отбележи, че, поради горепосочения текущ основен ремонт на следствения арест (в това число подновяването на килиите и общите душове), материалните условия в голяма степен се бяха подобрили в сравнение с посещението през 2010 г.; освен това, новоремонтираните килии се поддържаха чисти. Като се вземе това предвид, новите килии все още имаха основни недостатъци: те бяха твърде малки за предназначения си брой обитатели66, лошо осветени и проветрени. Освен това, въпреки критиките на това решение, изразени от КПИ в доклада за посещението му през 2010 г.67, всички прозорци в ремонтираните килии бяха оборудвани с непрозрачни стъкла, които възпрепятстваха гледката навън и пречеха на достъпа до естествена светлина.
59. През 1999 г. и 2002 г. следственият арест в Бургас вече бе посетен от КПИ68. По времето на посещението през 2014 г., заведението (с официален капацитет 38) помещаваше 17 възрастни мъже. В килии с площ около 8 м2 бяха настанени от две до три лица във всяка, килия с площ около 6 м2 можеше да помещава две лица, а две други килии с площ около 5 м2 бяха използвани за настаняване на едно лице. Нито една от килиите не разполагаше с достъп до естествена светлина (малки прозорчета над вратите позволяваха ограничен достъп до светлина, идваща от коридора), и те всичките имаха недостатъчно изкуствено осветление и вентилация. Както и преди, следственият арест в Бургас нямаше площ за разходки на открито и упражнения.
60. През 2002 г. бе посетен следственият арест във Враца69. По времето на посещението през 2014 г., заведението (с официален капацитет 26) помещаваше десет възрастни лица мъже. Килиите бяха много малки (с площ по-малка от 5 м2 всяка) и се използваха, за помещаването на двама души. Както в Бургас, нито една от килиите не разполагаше с пряк достъп до естествена светлина. Изкуственото осветление и вентилацията също бяха неподходящи.
61. Килиите в следствения арест в София бяха оборудвани с частично преградени прикрепени санитарни съоръжения (тоалетни и мивки), които, обаче, не предлагаха никакво уединение. Което е още по-лошо, тоалетните в килиите в следствения арест в Бургас изобщо не бяха преградени. Що се отнася до следствения арест във Враца, нямаше отделни санитарни съоръжения в килиите, и достъпът до тоалетна зависеше от отварянето на вратата на килията от страна на персонала (което по постъпилата информация е трудно през нощта и някои затворници се оплакаха, че им се налага през нощта да използват пластмасови бутилки).
62. Както и преди това, на лицата настанени в следствените арести не се предоставяха тоалетни принадлежности (с изключение на сапун), както и нямаше налични почистващи материали. Достъп до душ се предлагаше веднъж седмично за мъже и два пъти седмично за жени в следствения арест в София, два пъти седмично в следствения арест във Враца, и до три пъти седмично в следствения арест в Бургас. Общите санитарни съоръжения (тоалетни, умивални и душове) бяха като цяло приемливи.

63. Делегацията изслуша много оплаквания за качеството и/или количеството на храната, предоставяна в следствените арести в Бургас и София. Цялата храна се доставяше от местните затвори веднъж дневно и имаше оплаквания, че храната обикновено се сервира студена, на което самата делегация стана свидетел в следствения арест в София.

64. В обобщение, материалните условия в посетените по време на посещението през 2014 г. следствени арести продължаваха да не отговарят на стандартите на КПИ. С особена загриженост трябва да се отбележи, че при освежителните дейности в следствения арест в София не бяха вези под внимание препоръките, направени от Комитета в доклада му за посещението през 2010 г. КПИ призовава българските власти да предприемат незабавни мерки в посетените следствени арести, за да:


  • Се намалят процентите на населеност в килиите с оглед предлагане на минимум 4 м2 жилищна площ на задържано лице в килии с многобройни обитатели; килии с площ около 6 м2 (в следствения арест в Бургас) не трябва да помещават повече от един затворник всяка; килии с площ по-малка от 6 м2 (в следствените арести в Бургас и Враца) трябва или да се уголемят или да се изведат от експлоатация;

  • Се преразгледа проекта на прозорците на килиите, така че да се позволи на затворниците да виждат извън килиите си;

  • Се подобри осветлението (като се предостави достъп до естествена светлина и подходящо изкуствено осветление) и проветряване в килиите;

  • Се гарантира в контекста на бъдещо ремонтиране на съоръжението, безпрепятствен достъп до тоалетна по всяко време на деня и нощта в следствения арест във Враца, и да се обмисли пълното обособяване на тоалетни в килиите;

  • Се гаранира, че тоалетните в килиите са напълно отделени (т.е. с разделителна преграда до тавана) в следствените арести в Бургас и София;

  • Се увеличи честотата на къпане за затворниците до най-малко два пъти седмично, за задържани лица мъже в следствения арест в София, в контекста на Правило 19.4 на Европейските правила за затворите;

  • Се гарантира, че задържаните лица разполагат с достъп до основни продукти за лична хигиена;

  • Се предоставят на задържаните лица достатъчно материали за почистване на килиите им;

  • Се проверява количеството и качеството на храната, предоставяна в следствените арести в Бургас и София и да се гарантира, че приготвената храна при сервиране се затопля подходящо.

Освен това и като се вземат под внимание забележките, направени в параграфи 59 и 58, трябва да се предприемат спешни мерки за пълното подновяване на следствения арест в Бургас (в това число предоставянето на подходящи съоръжения за упражнения на открито) и за отстраняване на металните решетки пред прозорците на всички килии в следствения арест в София70.


б. Затвори


  1. Настаняване

65. При официален капацитет от 676 души, отделението от затворен тип в Софийския затвор помещаваше 885 затворници по времето на посещението през 2014 г., в това число 21 затворници, излежаващи доживотни присъди и 181 чуждестранни затворници. Делегацията насочи вниманието си към Група 1 (затворници осъдени на доживотен затвор и други затворници под специален режим), Групи 2, 7 и 12 (осъдени затворници при затворен тип), Група 8 (приемно отделение), Групи 10 и 13 (съответно осъдени чуждестранни затворници и чуждестранни затворници с мярка за неотклонение) и Група 11 (затворници с мярка за неотклонение).


КПИ е много обезпокоен от факта, че материалните условия, установени през 2014 г. в много отношения са подобни на (и понякога дори по-лоши от) тези, наблюдавани по време на предишното посещение в заведението през 2008 г.71. Като цяло, целият затвор беше силно пренаселен. Като пример, делегацията видя шест затворника, споделящи килия с площ около 9 м2, 13 затворника в килия с площ около 24 м2 (в Група 8), осем затворника в килия с площ около 15 м2 (Група 12), осем затворника в килия с площ около 16 м2 (Група 13), седем затворника в килии с подобен размер в Група 2, и подобно на това седем затворника в килии с приблизителна площ 20 м2 в Група 11.
Някои от отделенията за задържане бяха в много лошо състояние, особено Групи 8 и 11, където делегацията видя увредени подови настилки и тавани, стени покрити с мухъл и счупени прозорци; освен това леглата се състояха от скъсани дюшеци и мръсни одеяла. В редица килии в Група 12, достъпът до естествена светлина и вентилация беше изключително лош поради пренаселеността и много малкия размер на прозорците, разположени високо на стените. В група 13, делегацията видя затворник, който няма легло и е задължен да спи на дюшек, поставен директно на пода. Целият затвор бе нехигиеничен и пълен с паразити.
66. Не бе изпълнена нито една от препоръките свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора в Бургас по време на посещението през 2012 г. Не е изненадващо, че положението се беше влошило допълнително с неизбежното влияние върху нивото на насилие между затворниците (вижте параграф 54 по-горе). Въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително пренаселен с 844 затворника72 при официален капацитет за 371, от които 86 са с мярка за неотклонение, а останалите са осъдени (в това число 25 затворника с доживотни присъди). В много от килиите с многобройни обитатели, жилищната площ бее толкова малка, че на един затворник се полага 1 м2, като рядко имаше на разположение 2 м73.
В параграфи 22 до 25 на доклада за посещението, извършено през месец май 2012 г. вече е направено подробно описание на материалните условия в затвора в Бургас74. Достатъчно е още веднъж да се подчертае, че тези условия се характеризират с влошаващи се и нехигиенични условия (килиите са пълни с хлебарки, дървеници и други вредители) и, че, в съчетание с изключително голямото ниво на пренаселеност, те могат да се считат за нечовешки и унизителни. Също така трябва да се добави, че, както и преди, има редица затворници, които не разполагат със собствени легла (и трябва да спят на дюшеци, поставени директно на пода).
67. Затворът в Белене е разположен на остров на река Дунав, близо до малък град със същото име и до границата с Румъния. Обширното заграждение обхваща различни сгради, като най-старата от тях датира от петдесетте години на миналия век75, в това число пет блока за настаняване на затворници. По време на посещението, сградата с официален капацитет за 525 души, бе приела 618 затворници, от които 42 бяха с мярка за неотклонение, а останалите бяха осъдени (в това число девет затворника осъдени на доживотен затвор).
Цялостното състояние на ремонтите и хигиената в сградите за настаняване на затворници бе изключително лошо, очевидно в резултат на проявявана години наред небрежност и липса на съществени ремонти. Повечето от килиите бяха силно пренаселени76, с разрушаващи се стени и повредени подове, счупени мебели, износени и мръсни легла (не винаги пълни като комплект). Много затворници се оплакаха от масовото плъзване на хлебарки и дървеници. Като положителен аспект може да се отбележи, че достъпът до естествена светлина и вентилация беше в общи линии добър.
68. Затворът във Враца датира от края на двадесетте години на миналия век. По време на посещението, той помещаваше 547 затворника в участък от затворен тип77, от които 34 бяха с мярка за неотклонение, а останалите бяха осъдени (в това число 15 осъдени на доживотен затвор).

Материалните условия бяха в общи линии по-добри от тези в другите посетени затвори, поради значителните освежителни дейности , извършени през 2009 г. Всички килии разполагаха с добър достъп до естествена светлина и подходяща вентилация. Като се вземе това предвид, повечето от тях бяха пренаселени78, а цялото заведение показваше ясно изразени признаци на износване и се нуждаеше от пребоядисване.


69. Поправителният дом в Бойчиновци за непълнолетни момчета е разположен в село в северозападна България, между градовете Враца и Монтана; той е единственото съоръжение от този вид в страната. Първоначално построен (в периода между двете световни войни) като военна казарма, това огромно заграждение разполага с няколко големи сгради79 (някои от тях вече не се използват и се рушат) и обширни площадки на открито.
С официален капацитет за 261 лица, по време на посещението заведението помещаваше 67 непълнолетни момчета, в това число 13 с мярка за неотклонение,80. Последният (малък) ремонт бе извършен преди около десетина години, състоящ се от боядисване на стените и ремонт на санитарните съоръжения, но като цяло поправителният дом беше в лошо състояние и мръсен.
Големи помещения (с площ от 18 до 45 м2) очевидно бяха неоползотворени, с настанени във всяко едно от тях от едно до четири непълнолетни лица81. Всички те бяха добре осветени и проветрени, оборудвани с легла, шкафчета, маси и столове (понякога също така и шкафове). Повечето от леглата бяха стари и в лошо състояние82, а дюшеците и спалното бельо бяха скъсани и мръсни; освен това, по постъпила информация, дюшеците са пълни с дървеници. Дървените подове бяха силно износени в почти всички помещения. Делегацията получи много твърдения, че помещенията и коридорите стават много студени през зимата, тъй като отоплителната система явно е недостатъчна. Най-лоши условия бяха установени в приемното отделение, където мебелите бяха в особено лошо състояние.
70. По мнението на Комитета, цялостното състояние на затворническите помещения в затворите в Белене, Бургас и София, както и в Поправителния дом в Бойчиновци, беше толкова лошо, че представляваше сериозен риск за здравето, както за затворниците, така и за персонала. КПИ призовава българските власти да предприемат следнитемерки в заведенията, посочени в параграфи 65 до 69 по-горе:

  • Да прегледат (и, където е необходимо, да намалят) нивата на населеност в килиите с оглед да се гарантира най-малко 4 м2 площ на затворник в килии с многобройни затворници;

  • Да гаратнират, че всеки затворник разполага с легло (особено в затворите в Бургас и София), чист дюшек, а също така одеяла и спално бельо, които редовно се перат;

  • Да ремонтират обитаваните помещения, като обърнат особено внимание на състоянието на подовете (в Белене, София и Бойчиновци), стените и таваните (в Белене и София), както и мебелите;

  • Да подобрят достъпа до естествена светлина и вентилация в килиите в Софийския затвор;

  • Да осигурят ефективното и редовно извършване на дезинфекция в помещенията на заведенията (особено в Белене, Бургас, София и Бойчиновци).

71. В по-общи линии, що се отнася до затвора в Белене, Комитетът е на мнение, че единствено програма за пълен основен ремонт може удовлетворително да реши сериозните проблеми, описани в параграф 67 по-горе, тъй като недостатъците в структурата на затвора83 не могат да се изменят без да се инвестират значителни средства. КПИ приканва българските власти да обмислят затварянето на затвора в Белене и изграждането на ново заведение с местоположение на сушата и по възможност близо до голям градски и комуникационен център. В същия дух, Комитетът приканва българските власти да обмислят преместването на Поправителния дом от Бойчиновци в по-малко, целенасочено изградено съоръжение, което да разполага с по-добра достъпност84.


Що се отнася до затвора във Враца, КПИ разбира, че има планове да се поднови допълнителна сграда, неотдавна дарена на затвора (разположена близо до главния обитаван блок), с оглед, наред с другите неща, да се прехвърлят там около 90 затворника от понастоящем пренаселените килии. Комитетът би желал да бъде уведомен за времевата рамка за осъществяването на тези планове.

ii. Санитарни съоръжения и хигиенни норми
72. С изключение на затвора във Враца, където санитарните съоръжения бяха в приемливо състояние и чистота85, санитарните съоръжения в посетените пенитенциарни заведения бяха в общи линии нехигиенични и в ужасяващо състояние.
И водоснабдителната, и канализационната инсталации бяха развалени и имаше течове в много площи в затворите в София и Бургас. В Бургас, положението дори се беше влошило в сравнение с това установено през 2012 г., тъй като общите душове вече не работеха в Групи 7 и 8; освен това, имаше проблем с налягането на водата в целия затвор. Всички тоалетни съоръжения, видени от делегацията в затворите в Белене, Бургас и София бяха в изключително лошо състояние и изключително мръсни, като, наред с другите неща, механизмите за промиване често бяха развалени в Бургас и София86. В Бургас, въпреки многократните препоръки на КПИ, затворниците бяха все още задължени да използват кофи и бутилки, за да удовлетворяват природните си нужди през нощта. Освен това, условията бяха дори по-лоши от тези, упоменати по-горе в настоящото в приемните отделения в затворите в Белене и София (както и в Поправителния дом в Бойчиновци), където общите санитарни съоръжения бяха във възмутително състояние (счупени тръби, неизправни душове, износени подове, рушащи се стени, изключително мръсни тоалетни).
В Затвора в Белене, делегацията беше затрупана с оплаквания за качеството на водата, която съдържа големи количества пясък. Освен това, водоснабдяването очевидно бе проблем през зимата поради факта, че тръбите често замръзват.
Като положителен факт може да се отбележи, че във всички посетени пенитенциарни заведения действително се предлага достъп до душ два пъти седмично.
73. Единствената тоалетна принадлежност, предоставяна на пълнолетни затворници бе малко сапун (до два малки калъпа на месец). На затворниците не се предоставят продукти за почистване на килиите им, с изключение на затвора във Враца, където (единствено) на затворниците без средства се дават малко безплатни препарати за почистване и малко прах за пране. За разлика от това, всички непълнолетни в Бойчиновци получават сапун, паста за зъби, самобръсначки за еднократна употреба и тоалетна хартия от заведението.
74. КПИ призовава българските власти да предприемат следните спешни мерки в контекста на бележките, направени в параграфи 72 и 73:

  • Да ремонтират водоснабдителната и канализационната инсталации във всички посетени пенитенциарни заведения;

  • Да ремонтират тоалетните вътре в килиите, общите санитарни съоръжения и душове в затворите в Белене, Бургас и София, както и в Поправителния дом в Бойчиновци и да осигурят редовното им почистване; в процеса на ремонта, на всички тоалетни в килиите трябва да се подсигури цяла разделителна преграда (т.е. до тавана);

  • Да гарантират, че всички затворници в затвора в Бургас разполагат с пряк достъп по всяко време до подходящо тоалетно съоръжение; трябва да се прекрати прибягването до кофи и бутилки за удовлетворяване на природни нужди;

  • Да гарантират, че затворниците във всички посетени заведения разполагат с достъп до набор от основни хигиенни продукти и редовно им се предоставят материали за почистване на килиите им.

Освен това, в контекста на оплакванията, упоменати в параграф 72, Комитетът приканва българските власти да направят проучване за предполагаемото качество на водата и проблема с водоснабдяването в затвора в Белене.


iii. Изхранване
75. С изключение на Затвора във Враца и, до известна степен, Поправителния дом в Бойчиновци, делегацията бе засипана с оплаквания за лошото качество и недостатъчното количество на храната, предлагана на затворниците. По-конкретно, по постъпилата информация, яйца, млечни продукти и плодове рядко присъстват в менюто. Самата делегация стана свидетел, че сервираната храна обикновено се състои от хляб, картофи, фасул, супа или яхнии (главно с картофи, домати и лук) и, че месото обикновено се състои от мазнини или кокали с малки парченца месо. КПИ призовава българските власти да предприемат стъпки за преглед на качеството и количеството на храната, предоставяна на затворниците, по-специално, в затворите в Белене, Бургас и София.
Освен това, Комитетът би желал да получи информация за разпределянето на бюджета за храна на затворник на ден, както и за свързаните калорийни стандарти, които се прилагат (за възрастни и непълнолетни лица) с индикация за ежедневното предоставяно количество протеини.

Състоянието на кухните и хигиената в тях варира от един затвор до друг. Най-лошите условия отново бяха наблюдавани в затвора в Бургас, където не бе изпълнена нито една от препоръките, направени през 2012 г.87. Кухнята в затвора в Белене беше в такова лошо състояние и толкова нехигиенична колкото и останалата част на заведението и приблизително половината от кухненското оборудване беше развалено.


За разлика от това, цялостното състояние на кухните в затвора във Враца и Поправителния дом в Бойчиновци може да се счита за приемливо. Освен това, делегацията с удоволствие отбеляза, че състоянието на кухнята и чистотата й в Софийския затвор са се подобрили от посещението през 2010 г. и сега като цяло са подходящи.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница