Доклад до българското правителство за посещението в българия


Комитетът призовава българските власти незабавно да предприемат мерки напълно да ремонтират кухните в затворите в Белене и Бургас



страница5/8
Дата25.10.2018
Размер0.63 Mb.
#98117
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8

Комитетът призовава българските власти незабавно да предприемат мерки напълно да ремонтират кухните в затворите в Белене и Бургас. Освен това, трябва да се обърне специално и постоянно внимание на осигуряването на подходящо ниво на хигиена във всички кухни на посетените заведения.
4. Дейности
i. Следствени арести
76. Липсата на организирани дейности в следствените арести остава въпрос на сериозна загриженост за КПИ, като се вземе предвид факта, че много лица прекарват в такива заведения продължителни периоди от време (месеци, а понякога и повече от година). В следствените арести в София и Враца, затворниците поне разполагат с достъп до упражнения на открито в продължение на един час на ден88, но в следствения арест в Бургас не съществува такава възможност (поради липсата на открито пространство за упражнения). В резултат на това, задържаните лица в този следствен арест не са го напускали с месеци.
С други думи, и, както Комитетът бе видял по време на предишните си посещения в България, болшинство от лицата, настанени в следствените арести прекарват 23 часа (ако не и 24 часа, като в Бургас) заключени в килиите си, без друго развлечение освен книги и вестници (предоставяни от семействата им) и понякога малки транзистори, работещи на батерии. В допълнение на това, въпреки че по принцип е разрешено, затворниците на практика нямаха възможност да гледат и телевизия, поради липсата на електрически контакти в килиите и (във Враца) липсата на централна телевизионна антена. Положението беше дори още по-тревожно по отношение на непълнолетните, за които липсата на целенасочени дейности е особено вредна, като се вземат предвид конкретните им нужди от физическа дейност и интелектуално стимулиране.
77. КПИ изразява крайна загриженост от факта, че отдавнашните му препоръки по отношение на необходимостта българските власти да разработят подходящ режим на дейности за лицата, настанени в следствени арести, който, наред с другите неща, да е създаден за защита на психическото и физическо здраве на задържаните лица по време на периода, който прекарват в такива места и тези препоръки още не са изпълнени.
Комитетът призовава българските власти да предприемат спешни мерки за разработване на такава програма с дейности (като се обръща особено внимание на специалните нужди на непълнолетните лица), с оглед да се предостави възможност на задържаните лица, които подлежат на продължително предварително разследване, да прекарват приемлива част от деня (осем часа или повече) извън килиите си, ангажирани в целенасочени дейности от различен характер (работа, за предпочитане, с професионална насоченост; образование; спорт; развлечение / общуване); ако е необходимо, трябва да се измени съответното законодателство.
В допълнение, трябва да се предприемат незабавни стъпки, за да се предостави възможност на затворниците във всички следствени арести да разполагат всеки ден с поне един час за упражнения на открито.
ii. Затвори
78. Както бе вече посочено в параграф 47 по-горе, във всички посетени затвори има още какво да се желае по отношение на ситуацията с дейностите. Въпреки текущите усилия, които се полагат, за да се предложи работа и (в някои от посетените заведения), образование или професионално обучение на осъдените затворници, все още голяма част от затворническата популация (в това число почти всички затворници с мярка за неотклонение и най-малко две трети от осъдените затворници) нямат достъп до организирани дейности извън килиите им и през по-голяма част от деня са в състояние на бездействие.
Като се вземе това предвид, положението в затвора във Враца, бе значително по-добро от това в другите посетени заведения, като по-голям процент затворници разполагаха с достъп до организирани дейности89, а политиката на ръководството беше да се опита да ангажира всички осъдени затворници за най-малко четири часа в дейности извън килиите. Тези положителни усилия трябва да се приветстват и насърчат.
79. Що се отнася до работа по-конкретно, 212 затворници (в това число пет с мярка за неотклонение) от участък от затворен тип на Софийския затвор работеха по време на посещението90, както и 173 осъдени затворници в Бургас91, 74 осъдени затворници във Враца92 и по постъпила информация около 30% от всички затворници в затвора в Белене93. По отношение на Поправителния дом в Бойчиновци, поради законодателни ограничения само четирима от затворниците работеха по време на посещението (те имаха платена работа, състояща се от обща поддръжка и почистване)94.

Във връзка с образованието и професионалното обучение, 116 осъдени затворници посещават училището в Бургаския затвор и 272 в София, докато 237 затворници посещават основното училище и гимназията, както и професионалните учебни курсове в затвора във Враца. Що се отнася до Бойчиновци, приблизително 50 непълнолетни лица посещават основното училище и гимназията в продължение на шест часа всеки ден95; като се вземе това предвид, делегацията със загриженост научи, че предлаганите преди това професионални курсове от няколко години не се провеждат96. Най-лошото положение бе наблюдавано в затвора в Белене, където по време на посещението не се предлагаха образователни или професионални дейности.


Други дейности включваха часове за IT (информационни технологии) и малки работилници97, както и езикови курсове (посещавани от около 100 затворника в Софийския затвор).
80. Трябва също така да се отбележи, че, в Софийския затвор, на около 480 затворници се предлагаха група курсове98, които можеха в общи линии да се считат като сформиращи елементи на подготовката за освобождаване99. По време на посещението във Враца подобни курсове се предлагаха на 18 затворници100.

Що се отнася до Поправителния дом в Бойчиновци, по постъпилата информация в него се извършваха няколко терапевтични и социални дейности101, които включваха от пет до десет затворника на курс.


81. Във всички посетени затвори, в общите жилищни площи имаше свободен режим през деня (за разлика от приемното отделение и отделението със строг тъмничен режим) и затворниците можеха да се придвижват свободно в рамките на съответните си отделения, което представляваше известно облекчение на жилищните им условия. Всички лишени от свобода лица в затворите за пълнолетни разполагаха с телевизионни и радио приемници в килиите си и имаха достъп до библиотека и стая за молитви за различни религии. По отношение на Поправителния дом в Бойчиновци, всяко отделение разполагаше с общо помещение оборудвано с телевизор.

82. В затворите в Белене и Враца затворниците можеха да правят упражнения на открито в продължение на един час на ден, час и половина в Софийския затвор и два часа в Бургаския затвор. Освен това затворниците в затворите в Бургас, София и Враца разполагаха с достъп до гимнастически салон най-малко в продължение на един час.


Непълнолетните в Поправителния дом в Бойчиновци разполагаха най-малко с два часа спортни занимания всеки ден (футбол, волейбол, баскетбол и тенис на маса) и, освен това три пъти седмично с достъп до вътрешен гимнастически салон.
83. Като приветства текущите усилия на българските власти в тази област, и във връзка с общата препоръка дадена в параграф 47 по-горе, КПИ препоръчва във всички посетени затвори усилията в тази насока да продължават с цел разширяване обхвата на предлаганите организирани дейности на открито (в това число работа, образование и професионално обучение). Изискват се конкретни мерки за увеличаване предлагането на дейности (по-специално професионално обучение) за непълнолетните лица в Поправителния дом в Бойчиновци.


5. Затворници с доживотни присъди102
84. Положението на затворниците с доживотни присъди в България, разгледано от делегацията на КПИ в хода на посещението й през 2014 г. показа, че малко – ако изобщо нещо - е било направено за подобряване на положението им в контекста на отдавнашните препоръки на Комитета. В допълнение не е постигнат напредък по отношение на премахването от НК на наказанието „доживотен затвор без замяна” (т.е. без възможност за условно предсрочно освобождаване)103. Това е много жалко.
КПИ трябва отново да подчертае, че е нечовешко да се затвори лице до края на живота му без никаква реална надежда за освобождаване. Следователно, Комитетът трябва да повтори, че има сериозни резерви относно самото понятие, според което се счита, че затворниците с доживотни присъди винаги ще бъдат считани за постоянна заплаха за обществото и се лишават от всякаква надежда за условно освобождаване. Тук трябва да се направи препратка към параграф 4(a) на Препоръката на Комитета на министрите Rec (2003) 22 относно условното освобождаване (условното предсрочно освобождаване) от 24 септември 2003 г., която ясно сочи, че законът трябва да предвиди условно освобождаване на всички осъдени затворници, в това число тези с доживотни присъди. Трябва да се отбележи, че това мнение се подкрепя от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека104.
КПИ препоръчва на българските власти да изменят законодателството с оглед предвиждането на условно освобождаване (условно предсрочно освобождаване) за всички затворници с доживотни присъди, като се направи преценка дали представляват обществена опасност, въз основа на индивидуално оценка на риска.
85. Всички посетени затвори разполагаха със специално отделение със строг тъмничен режим, в което се настанява болшинството затворници с доживотни присъди, като на останалата малка частсе позволява да се интегрира в главната затворническа популация. По времето на посещението имаше 25 затворници с доживотни присъди в Бургаския затвор (18 от които бяха настанени в специално отделение със строг тъмничен режим - Група 1), 21 в Софийския затвор (15 в специално отделение със строг тъмничен режим - Група 1), 15 в затвора във Враца (12 от които са настанени в специалното отделение със строг тъмничен режим) и девет в затвора в Белене (от които осем са настанени в специалното отделение със строг тъмничен режим).
При липсата на промяна в законодателството относно критериите за промяна на режима на затворници с доживотни присъди (въпреки многократните препоръки от КПИ в тази връзка), едва ли е изненадващо да се установи, че на много малка част от затворниците с доживотни присъди се позволява да общуват с други осъдени затворници (които не са с доживотни присъди). КПИ призовава българските власти да направят преглед на нормативната уредба с оглед на това изолирането на лицата с доживотни присъди да се основава на индивидуална оценка на риска и да се прилага не по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо.
86. В затворите в Белене и Бургас единичните килии, използвани за настаняване на затворници с доживотни присъди бяха много малки (те обикновено бяха приблизително с площ между 4 и 5 м2, но в Белене делегацията видя, две килии с площ по-малко от 4 м2, в това число санитарния възел)105. Килиите на затворниците с доживотни присъди видени в София и Враца бяха по-големи (с площ между 8 и 9 м2) и много от тях бяха използвани от по двама души.
Материалните условия варираха от една килия на затворници с доживотни присъди до друга във всеки затвор, но се характеризираха с лошо състояние и нехигиеничност (плесен по стените, вода на пода и прочие). Килиите в Софийския затвор разполагаха с много лош достъп до естествена светлина, но изкуственото осветление беше подходящо. Що се отнася до Бургаския затвор, изкуственото осветление бе включено и през нощта, въпреки критиката на КПИ спрямо тази практика в доклада от посещението през 2012 г.106.
87. Затворници с доживотни присъди можеха да взимат душ два пъти седмично в четирите от посетените затвори. С изключение на Бургаския затвор, всички килии на затворници с доживотни присъди бяха оборудвани с (частично преградени) санитарни възли, състоящи се от тоалетна и мивка. За разлика от тях, затворниците с доживотни присъди в Бургас все още трябваше да прибягват през по-голямата част от времето до кофи, тъй като им беше позволено единствено да посещават общите тоалетни само шест пъти дневно (и това изобщо не се разрешаваше през нощта).
С положителното изключение на затвора във Враца, санитарните възли в килиите, както и общите душове, тоалетни и умивални в общи линии бяха в такова лошо състояние и толкова мръсни, колкото и във всички други посетенизатвори107. Освен това, ситуацията по отношение на тоалетните принадлежности и материалите за почистване бе същата, както при останалите затворнически популации108.
88. В контекста на наблюденията в параграфи 86 и 87, КПИ призовава българските власти да предприемат следните мерки в посетените затвори по отношение на материалните условия в отделенията за затворници с доживотни присъди:

  • Да се изведат от експлоатация всички единични килии, в които жилищната площ е по-малко от 6 м2, като се изключат санитарните възли в килиите; това се отнася по-специално до килиите в затворите в Белене и Бургас;

  • Да се продължи ремонтът на килиите в Бургаския затвор, като се следва примерът на двойните килии с площ 9 м109;




  • Осигуряване на безпрепятствен достъп до тоалетни по всяко време на всички затворници с доживотни присъди в Бургаския затвор, включително през нощта; използването на кофи трябва да се прекрати;

  • Ремонтиране на килиите на затворниците във всички затвори, като се обърне специално внимание на достъпа на естествена светлина в Софийския затвор; в хода на ремонтните работи, всички килии трябва да са оборудвани с напълно преградени санитарни възли (т.е. с разделителна преграда до тавана);

  • Да се намали яркостта на изкуственото осветление през нощта в килиите в Бургаския затвор110.


Тези препоръки се относят, със съответните особености,към всички килии, разположени в специалните отделения със строг тъмничен режим в затворите в Белене, Бургас, София и Враца, в това число дисциплинарните и изолационни килии111.
Що се отнася до санитарните възли в килиите, общите тоалетни, миялни и свързани с душове съоръжения в затворите в Белене, Бургас и София, и предоставянето на основни хигиенни продукти, както и материали за почистване на килиите, се прави препратка към препоръката в параграф 74 по-горе..
89. По отношение на дейностите, девет затворници с доживотни присъди (пет от които са в специалното отделение със строг тъмничен режим) работеха в Бургаския затвор, двама в Софийския затвор112 и нито един в Белене и Враца. Един от затворниците с доживотни присъди, интегриран в общата затворническа популация в Бургаския затвор, посещаваше училище.
Що се отнася до други дейности, затворниците с доживотни присъди във всички посетени затвори разполагаха с телевизори и/или радио приемници в килиите си, както и с книги, вестници и (понякога) DVD плейъри и плейстейшъни. Затворниците с доживотни присъди в Софийския затвор имаха право на час и половина дневно престой в общо помещение, което често не ползваха, тъй като то беше оборудвано единствено с маса и столове и нямаше какво да се прави там. Във Враца директорът понякога позволяваше на затворниците с доживотни присъди да се посещават взаимно в килиите си (до 2 часа наведнъж). В Белене и Бургас не съществуваха такива възможности за общуване (освен по време на упражненията на открито и в гимнастическия салон, вижте по-долу).
90. В Бургаския затвор упражнения на открито се позволяваха по един час два пъти дневно (но само веднъж през почивните дни и рядко по време на официални празници), час и половина дневно в Софийския затвор и по един час дневно в затворите в Белене и Враца. В допълнение, в затворите в София и Враца затворниците с доживотни присъди разполагаха с достъп до гимнастически салон за един час пет дни седмично.
91. КПИ все още е на мнение, че в България режимът на затворниците с доживотни присъди следва да бъде преразгледан основно, така че да включва структурирана програма за конструктивни и за предпочитане извън килийни дейности; образователни работници и психолози трябва активно да работят с затворниците с доживотни присъди, за да ги насърчават да се включват в тази програма, както и да се стремят да им осигуряват безопасно общуване с другите затворници поне един път дневно.
Следователно, Комитетът повтаря препоръката си към българските власти да продължат да развиват режима за дейности на затворниците с доживотни присъди, чрез осигуряване на повече колективни дейности (включително достъп до работа и образование). По отношение на Бургаския затвор, трябва да се предприемат мерки за да се гарантира, че по време на официални празници на затворниците с доживотни присъди систематично им се предлагат упражнения на открито.
92. В затвора в Белене изглежда, че всички срещи между затворници, настанени в специалното отделение със строг тъмничен режим (в това число осъдените на доживотен затвор) и адвокатите им се провеждат в подобна на клетка конструкция в определено за целта помещение под видеонаблюдение (CCTV), в рамките на разстояние, от което може да се чува разговора им от служители на затвора. По мнение на КПИ, такъв подход не само може да се счита за унизителен, но той също така е в пълно противоречие с принципа за поверителност на контактите между затворниците и адвокатите им съобразно препотвърденото в Правило 23.4 на Преразгледаните Европейски правила за затворите113, както и българския Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
КПИ препоръчва незабавно да се спре практиката свързана с използване на такива, подобни на клетки, конструкции. Освен това, срещите между затворниците и адвокатите им трябва да се провеждат в условия, които да гарантират поверителност.
93. Като цяло, делегацията забеляза в посетените затвори, че мерките за сигурност по отношение на затворниците с доживотни присъди се прилагат въз основа на индивидуална оценка на риска; освен това, те редовно се преразглеждат с цел постепенно да се намали нивото на ограниченията, налагани на затворниците. Делегацията бе положително впечатлена от практиката, наблюдавана в затвора във Враца, където (по решение на директора) затворниците с доживотни присъди вече не са с белезници, когато се намират извън килиите си, освен, когато се ескортират извън специалните отделения със строг тъмничен режим на затвора; освен това, надзирателите, които работят със затворници с доживотни присъди не носят палки. Също така в Бургас и София, повечето затворници с доживотни присъди вече не бяха с белезници, докато се придвижват в рамките на отделенията си.
За разлика от това, в затвора в Белене преобладаваше „традиционният” строг подход, където на всички, освен един от затворниците с доживотни присъди, системно се поставяха белезници всеки път, когато напускат килиите си114, а персоналът, работещ в отделението, носеше изложени на показ дълги палки. По мнение на КПИ, този подход е прекомерен. Комитетът препоръчва да се прекрати редовната практика в затвора в Белене да се поставят белезници на затворниците с доживотни присъди, когато те се извеждат от килиите им. Що се отнася до практиката на надзорно-охранителният състав да носи пред затворниците палки изложени на показ, се прави препратка към препоръката в параграф 120 по-долу.
В обобщение, по отношение на горепосочения похват, наблюдаван в затвора в Белене, състоящ се от редовната практика затворниците с доживотни присъди да бъдат с белезници по време на медицински (в това число зъболекарски) консултации, КПИ смята, че това може да бъде сметнато за унизително, както за затворниците, така и за персонала. В допълнение, това не е благоприятно за развитието на добри взаимоотношения между персонала / затворниците и истински терапевтичната връзка по време на медицински консултации. КПИ призовава българските власти да прекратят тази практика.
6. Здравно обслужване
94. Що се отнася до следствените арести, медицинският екип в следствения арест в София се състои от общопрактикуващ лекар, стоматолог, фелдшер и медицинска сестра, всичките на пълен щат. Имаше и психолог, обслужващ двата следствени ареста, разположени в столицата, също назначен на пълен щат, което представлява положително развитие в сравнение с положението, видяно от КПИ по време на посещението през 2010 г.115. По отношение на следствените арести в Бургас и Враца, във всеки един от тях работеше фелдшер на пълен щат. През нощта и през почивните дни, горепосочените два следствени ареста разчитаха на общински спешни медицински услуги.
95. Здравните услуги във всички посетени затвори представляват сериозна загриженост за Комитета, поради крайния недостиг на персонал и ресурси, и очевидното незачитане на много от отдавнашните препоръки на КПИ по този въпрос.
Медицинският екип в Софийския затвор се състои от двама общопрактикуващи лекари (един на пълен щат, един на непълно работно време116), две медицински сестри на пълен щат и един стоматолог също на пълен щат117. Длъжността психиатър е свободна през последните пет години, като също така има и втора свободна длъжност за стоматолог. Такъв брой на персонала очевидно е недостатъчен, за да поеме здравните нужди на около 900 затворника. Като се вземе горепосоченото предвид, трябва да се отбележи, че затворниците имат достъп до медицински персонал, работещ в съседната затворническа болница, и че болницата предоставя 24 часово спешно медицинско обслужване.
В Бургаския затвор, положението беше все така драматично като това, установено по време на посещението, направено през 2012 г., т.е. медицинският екип се състоеше единствено от стоматолог, фелдшер118 и медицинска сестра, всички на пълен щат. Двете длъжности на общопрактикуващ лекар и психиатър бяха вакантни119.
По отношение на затвора в Белене, медицинският екип се състоеше от общопрактикуващ лекар на пълен щат120, фелдшер121 (по договор, който идва четири пъти седмично) и медицинска сестра на пълен щат. Затворът също така има договор със стоматолог, който да се намесва „когато е необходимо” и от месец януари 2014 г., психиатър посещаващ заведението приблизително два пъти месечно. Има две вакантни длъжности за лекари (на стоматолог и психиатър) и се очаква в близко бъдеще да се открие трета вакантна длъжност (за общопрактикуващ лекар).
Медицинският екип в затвора във Враца се състоеше от общопрактикуващ лекар122, психиатър123 и фелдшер, всичките на пълен щат. Имаше също така стоматолог на лекар, психиатър и фелдшер, всички на пълен щат. Имаше също така и зъболекар на граждански договор (който идва два пъти седмично) и вакантна длъжност за зъболекар. В затвора не работеха квалифицирани медицински сестри.
Що се отнася до Поправителния дом в Бойчиновци, медицинският екип се състоеше от педиатър, психиатър и фелдшер (всичките на пълен щат). Длъжността стоматолог е била вакантна от 2005 г., но заведението е имало договор, сключен с външен зъболекар, който е идвал два пъти седмично. Терапевтичният екип се допълваше от двама психолози на пълен щат.
Въпреки предишните препоръки на КПИ, все още няма квалифициран медицински персонал през нощта или през почивните дни в Бургаския затвор; същото положение бе видяно и в затворите в Белене и Враца, както и в Поправителния дом в Бойчиновци.

96. Гореописаното състояние по отношение на персонала прави практически невъзможно предоставянето на истински здравни грижи във всички посетени заведения. Освен това, в затворите в Бургас, Белене и Враца (както и, в по-малка степен, в Поправителния дом в Бойчиновци) липсата на лекари (в това число стоматолози) води до прекалено разчитане на фелдшерите, което ги принуждава да практикуват извън границите на своята компетентност.


По отношение на психиатричната помощ, Комитетът е силно притеснен от липсата (или силно ограниченото присъствие) на психиатри, като се вземе предвид фактът, че делегацията срещна във всички посетени затвори затворници, които явно се нуждаеха от такава помощ124.
В контекста на горепосоченото, и като се вземат предвид отдавнашните препоръки на КПИ в тази област, Комитетът призовава българските власти да наблегнат върху увеличаването на медицинските екипи в посетените затвори. По-специално:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница