Доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед р-5 от 8 януари 2015 г на Министър Председателя



страница1/8
Дата15.06.2017
Размер0.61 Mb.
#23622
  1   2   3   4   5   6   7   8


СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА 2015-2020 г.

19 февруари 2015 г.

Настоящият доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед Р-5 от 8 януари 2015 г. на Министър Председателя.

Съдържание


Съдържание 2

1 Резюме 3

2 Увод 6

3 ЦЕЛ И ПРИНЦИПИ НА АНТИКОРУПЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ 19

4 ПРИОРИТЕТИ НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА 20

5 ДЪРЖАВНИ ПОЛИТИКИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРИОРИТЕТИТЕ 26

6 МЕХАНИЗЪМ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОТЧИТАНЕ НА АНТИКОРУПЦИОННАТА СТРАТЕГИЯ 46

7 Финансиране на антикорупционната стратегия 49

8 ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ 49

Приложение 1. Единни антикорупционни органи: правомощия и функции 51




1Резюме

Общото становище на международни наблюдатели и гражданското общество е, че към момента България не разполага с основополагащ стратегически документ за противодействие на корупцията. Действащата Интегрирана стратегия за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност приета през 2009 е оценена като неефективна, а целите неизпълнени. Анти-корупционните институции и политики продължават да са некоординирани, без конкретни цели, и обект на остри криткити от страна на ЕК и гражданското общество.

Докладът на Европейската комисия (ЕК) по Механизма за сътрудничество и проверка (2015), както и Антикорупционния доклад на ЕС (2014) отбелязват ясно че корупцията продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства пред България, анти-корупционните политики и институции неефективни. Последните изследвания на Центъра за изследване на демокрацията, както и на Евробарометър отбелязват влошаване на корупционната ситуация в страната през 2014 г.

ЕК ясно отбелязва в доклада по МСП нуждата от нова стратегия, която да очертае политическата визия за институционална уредба и зададе ясни посоки за противодйествие на корупцията. Необходими са решителни действия и радикална промяна в антикорупционните политики и в работата на институциите, имащи отношение по превенция и противодействие на корупцията.



Стратегически приоритети

За да може да превъзмогнат идентифицираните проблеми е нужно както да се изгради модел за координация на противодействието, така и да са доизградят анти-корупционните институции, и да се очертаят и реализират конкретни политики за противодействие на корупцията. Предлагат се следните осем приоритета на антикорупционната стратегия за постигане на реална промяна в сегашното състояние на ефективността на антикорупционните институции.




  • Приоритет 1: Изграждане на ефективна система от антикорупционни органи ще бъде осъществен чрез провеждането на цялостна политика за повишаване на независимостта, капацитетът, и правомощията на анти-корупционните политики. Освен създаване на координационен механизъм чрез Съвет за антикорупционни политики, се предлагат и допълнителни правомощия редица институции, превръщането на Комисията за установяване и предотвратяване на конфлист на интереси в единен анти-корупционен орган, и създаване на Специализирано звено за разследване на корупционни деяни на служители, заемащи висши държавни и други длъжности.




  • Приоритет 2: Изграждане на система за противодействието на корупцията по високите етажи на властта, може да бъде постигнат, както чрез радикално увеличение на ресурсите и капацитетът на институциите за превенция и наказателно преследване на корупцията по високите етажи, така и чрез промяна на ключови аспекти на наказателната политика (НК и НПК) с цел по-ефективно и ефикасно разследване на коруцпията по високите етажи.




  • Приоритет 3: Противодействие на политическата корупция с акцент върху „изборната корупция“ ще бъде постигната чрез увеличаване на прозрачността и контрола върху финансирането на политическите партии, чрез приоритизиране на разследвания на високите етажи на купуването на гласове, както и промени в изборното законодателство.




  • Приоритет 4: Преодоляване на корупцията в съдебната власт може бъде осъществена както чрез постигане на целите на Стратегията за реформа на съдебната система и Стратегията за превенция и противодействие на корупцията в съдебната система, така и чрез значително увеличиване на капацитета за разследване на корупция в съдебната система, въвеждане на нова система и принципи за анализ на декларациите за имуществено състояние, и изграждане на помощно звено „Интегритет" към етичната комисия на ВСС.




  • Приоритет 5: Освобождаване на гражданите от дребната корупция, ще се постигне чрез осъществяване на на приоритетни секторни антикорупционни стратегии в системите на Министерствата на вътрешните работи, финансии, здравеопазване, земеделие, както и чрез засилване на независимистта, капацитета и правомощията на инспекторатите към тези институции. От ключово значение за постигането на целите е и осъществяването на Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014 – 2020 г.




  • Приоритет 6: Намаляване на корупцията при възлагане на обществени поръчки, ще бъде постигната както чрез осъществяване на целите на Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки, включително развиване на електронни обществени поръчки, засилване на капацитета на институциите за предварителен и последващ контрол, и приемането на нов Закон за обществените поръчки.




  • Приоритет 7: Намаляване на регулаторни и административни тежести при обслужването на бизнеса и гражданите чрез осъществяване на последователни реформи за електронизация на предоставяните услуги и преориентиране на фокуса на контрoлните и регулаторни институции от контрол към обслужващи функции. Масовостта на контролните функции ще бъде заменена от превенция и анализ на риска и фокусиране върху най-сериозните нарушения.




  • Приоритет 8: Утвърждаване на политически независима държавна администрация. Нужно е въвеждането на допълнителни механизми и мерки, които да гарантират политическия неутралитет на държавната администрация, особено на служителите на ръководно ниво.



Изпълнение и мониторинг на антикорупционната стратегия

За да се избегне приемането на пореден стратегически документ без реалното му прилагане, се предлага механизъм за мониторинг, базиран както на механизми за мониторинг на корупцията от ЕК и гражданското общество, така и на нови принципи за прозрачност и отчетност на институциите с отговорности по изпълението на стратегията.

В допълнение към предложените политики и общ план за действие се предлага да се разработят и планове за действие за противодействие на корупцията в секторите, които са най-засегнати от корупция: правоприлагане, съдебна система, здравеопазване, земеделие, отбрана, енергетика.
Финансиране на антикорупционната стратегия

Финансирането на прилагането на стратегията може да се осъществи в рамките на сегашните бюджети на институциите, но не и без промяна на приоритетите на институциите и за сметка на други техни дейности, така и чрез сливане и окрупняване на дейността на съществуващи вече институции. Допълнително финансиране в рамките на Фонд „Вътрешна сигурност“ и двустранна помощ също следва да бъдат използвани.




Каталог: files -> 231
files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност
files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
231 -> Република българия администрация на министерския съвет
231 -> Списък на научните трудове на проф. Димо Гиргинов Гиргинов вмф – ТрУ, Стара Загора
231 -> Библиография проф д-р Калин Порожанов, д ист н
231 -> Доклад е разработен от работна група, съставена със Заповед р-5 от 8 януари 2015 г на Министър Председателя


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница