Доклад херман хесе „сидхарта" изготвила: боряна юрукова X а клас зпг"климет тимирязев"

Публикуваният през 1911 г. роман „Gertrude“ по-късно е определян от самия него като несполучлив.През този период възниква напрежение между Хесе и съпругата му и през 1911 г. той предприема сам пътуване до Шри Ланка и Индонезия. През 1912 г. семейството се премества в Берн. Семейните проблеми на Хесе са отразени в романа от 1914 г. „Rosshalde“.С началото на Първата световна война през 1914 г. Хесе се записва за доброволец в германската армия, но, тъй като е негоден за фронтова служба, е изпратен да работи в лагер за военнопленници. На 3 ноември 1914 г. той публикува есето си „O Freunde, nicht diese Töne“, в което призовава германските интелектуалци да не се поддават на национализма. То предизвиква нападки, широко тиражирани в пресата, и отдръпването на някои негови стари приятели. Сред тези, които го подкрепят е приятелят му Теодор Хойс, както и френският писател Ромен Ролан, с когото се срещат през август 1915 г.В разгара на тези спорове, Хесе изпада в още по-тежка криза след поредица лични нещастия - на 8 март 1916 г. умира баща му, синът му Мартин е тежко болен, а съпругата му получава пристъп на шизофрения. Хесе напуска военната служба и е подложен на психотерапия. През този период започват заниманията му с психоанализа, във връзка с които се запознава с Карл Юнг. За три седмици през есента на 1917 г. той пише романа си „Демиан“ („Demian“), публикуван след примирието през 1919 г. под псевдонима Емил Синклер. Когато Хесе се връща към цивилния живот през 1919 г., бракът му е разрушен. През пролетта той се премества в Монтаньола. Той наема четири стаи в сграда, известна като Каза Камуци, където остава да живее 12 години. Там той започва да рисува, дейност, която е отразена в книгата му „Klingsors letzter Sommer“, публикувана през 1920 г. През 1922 г. се появява романът му „Сидхарта“ („Siddhartha“). През 1924 Хесе се жени за певицата Рут Венгер, дъщеря на писателката Лиза Венгер и леля на Мерет Опенхайм. През същата година той получава швейцарско гражданство.Следващите по-големи произведения на Харман Хесе, „Курортист“ („Kurgast“; 1925) и „Нюрнбергско пътуване“ („Die Nurnberger Reise“; 1927) имат автобиографичен характер. Те са засенчени от следващия му роман, „Степният вълк“ („Steppenwolf“), който също е публикуван през 1927 г. Малко по-късно той се жени за еврейката Нинон Долбин Ауслендер. През 1931 г. двамата се местят в новата си къща в Монтаньола. През 1931 г. Хесе започва да обмисля последното си голямо произведение, „Игра на стъклени перли“ („Das Glasperlenspiel“). Като подготовка за него през 1932 издава новелата „Пътуване към изтока“ („Die Morgenlandfahrt“).Хесе наблюдава със загриженост вземането на властта в Германия от националсоциалистите. През 1933 г. той помага на Бертолт Брехт и Томас Ман да напуснат страната, обявява се публично в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. Въпреки това е обвиняван в подкрепа за режима, тъй като не обявява ясна политическа позиция. В същото време от края на 30-те години издаването на произведенията му в Германия е забранено.Изолирайки се от политическите конфликти и Втората световна война, Хесе работи върху романа си „Игра на стъклени перли“, който е издаден през 1943 г. в Швейцария. През 1946 г. той получава Нобелова награда за литература. След войната Хесе пише по-малко, главно разкази и стихове. Той умира на 9 август 1962 г. в Монтаньола, където е прекарал голяма част от живота си.

Първата част от книгата „Сидхарта” е посветена и на първата част от живота на младият брамински син Сидхарта.Той израстнал заедно с неговия другар Говинда.Сидхарта участвал в жертвоприношенията,в разговорите на мъдреците,упражнявал се с Говинда в словесни битки,в изкуството на съзерцанието,в дълга на вглъбяването.Той вече умеел да изрича ОМ,словото на словата.Сидхарта бил обичан от всички,от своята майка,от великият брамински баща,браминските дъщери преливали от любов по него,но най-много от всички го обичал Говинда.Той знаел,че Сидхарта не ще бъде обикновен брамиски син,знаел,че той ще стане велик мъдрец,и му се възхищавал.Сидхарта създавал радост за всички,само той самия не бил щастлив.Той не искал да следва баща си,не искал да става като него, винаги е искал да научава нови и нови неща.Винаги се е стремял към новото и непознатото.Един ден през града минали неколцина самани,странстващи отшелници,раздърпани,мръсни,с прашни и разкървавени рамене,обгорели от слънцето.Вечерта Сидхарта споделил с Говинда,че на сутринта ще последва саманите и той самият ще стане самана.След това отишъл при своя баща и му съобщил,това което мислел да направа.Баща му бил твърдо против това негово решение,цяла вечер Сидхарта стоял в стаята на своя баща.На сутринта баща му казал да отиде да се сбогува със своята майка и да направи това което той желае.Така и направил,рано сутринта се отправил при саманите,но видял,че след него има човек,обърнал се и видял своя любим другар Говинда,така двамата продължили заедно към саманите.Вечерта вече били пристигнали при саманите,помолили ги да ги съпровождат и били приети.Сидхарта заприличал на тях,пораснала му дълга брада,дълги нокти.Започнал да пости,хранел се само с плодове.За Сидхарта светът станал жалък,за него всичко било лъжа,гледал на всичко с презрение,пред него имало само една цел: да се освободи от всичко,от жаждата,от желанието,да бъде мъртъв за самия себе си и сърцето му да намери покой.Така Говинда и Сидхарта прекарали цели три години при саманите,като обикаляли от град на град и просели милостиня,молили се,съзерцавали.Докато един ден не се разнесла вестта,че е дошъл мъдрец,който е превъзмогнал в себе си мъката на света,бил спрял колелото на преражданията,наричали го Гаутама,Възвишения,Буда.Той обикалял по света със своите ученици и проповядвал своето учение.Тази вест стигнала и до ушите на Сидхарта и Говинда.Те много искали да отидат и да изслушат проповедта на този велик отшелник,но най-възрастният от саманите бил твърде против тяхното заминаване. Един ден младият самана Сидхарта,открил пред най-възрастният самана тяхното решението,но той се разгневил и за изричал груби думи,тогава Сидхарта казал на Говинда,че ще докаже на стария,че все пак е научил нещо докато е бил самана:

„- И като застана близо до учителя и се съсредоточи,той улови погледа му със своите очи,усмири стария,накара го да замълчи,отне му волята,подчини го на своята воля,заповяда му безгласно да върши всичко,което той поиска от него. Старият човек занемя,погледът му се вцепени,,волята му отпадна,ръцете му провиснаха,обзе го немощ и той се подчини на магията на Сидхарта.А мислите на Сидхарта държаха в своята власт най-стария самана и той трябваше да върши всичко,което му повеляваха те.Така се поклони няколко пъти,направи няколко благославящи жеста,изрече със запъване едно пожелание за добър път.А младежите отвърнаха с благодарност на поклоните,отвърнаха на пожеланието и като поздравиха, си заминаха.”

Не много далеч от града се намирало най-любимото място на Гаутама,а именно горичката Йетавана,която му била подарък от Анатапиндика.Когато пристигнали в града двамата самани влезли още в първата къща и попитали дали тук се намира Буда,Възвишения.Жената,която била в къщата казала,че са на правилно място и ги упътила към горичката.Там те видели много хора,които са дошли да слушат проповедта на Възвишения.На сутринта Сидхарта веднага забеляза Буда и двамата самани се приближиха към него,проведоха следния разговор.

„- Сидхарта рече: Учението ти,о,Възвишени ме удиви най-вече с едно. Всичко в него е напълно ясно, доказано: ти показваш света като една съвършена, непрекъсната, вечна верига от причини и след­ствия. Никога това не е изричано по-ясно, никога не е предста­вяно по-неоспоримо, сърцето на всеки брамин наистина трябва да тупти по-силно, когато гледа света през твоето учение, като съвършена последователност, без празноти, бистър като крис­тал, неподвластен както от случая, така и от боговете. Дали той е добър или лош, дали животът в него представлява страдание или радост, това е без значение, може би е съвсем несъществе­но, ала целостта на живота, връзката между всичко, което се случва, това че всичко велико и дребно е обхванато от един и същи поток, от един и същи закон на причините, на пораждане­то и умирането - всичко това, о, Съвършени, ясно се откроява във възвишеното ти учение. Ала според твоето учение това един­ство и тази неотменна последователност все пак се прекъсват в едно място, през една малка пролука в този свят на единството прониква нещо чуждо, нещо ново, което по-рано не е същест­вувало и не може да бъде доказано: това е учението ти за над­могването на света, за спасението. Но с тази малка пролука, с това незабележимо прекъсване целият единен и вечен световен закон се отменя и рухва. Прости ми, че изговарям това възра­жение. Гаутама го изслуша без да промълви дума, без да трепне. С милостивия си, внимателен и ясен глас Съвършения каза:

- О, брамински сине, ти чу учението ми, хвала ти, че тъй дълбоко си размишлявал над него. Ти намери в него една праз­нина, една грешка. Размишлявай по-нататък над нея. Но позво­ли ми, жадни за знание човече, да те предупредя да се пазиш от гъсталака на мненията и от спора за думите. Мненията не са важни. Те могат да бъдат верни и грешни, умни или глупави, всеки може да ги признае или отхвърли. Но учението, което изслуша от мен, не е мнение и целта му не е да обясни света на любознателните. То има друга цел: целта му е избавлението от страданията. Това учи Гаутама и нищо друго.”

Сидхарта се извинил на Гаутама,че е изговорил това възражение и продължил напред,но без своя приятел Говинда,който вече се е бил приобщил към учението на Възвишения.Когато напуснал горичката Сидхарта разбрал,че животът му започва от начало,огледал се около него и видял колко красив е светът и се изпълнил с радост.

Втората част от книгата е посветена и на втората част от живота на Сидхарта.Както си вървял през гората и попаднал на една много красива река,поогледал се наоколо и видял малко колибка,запознал се беше с лодкаря,който на сутринта помоли да го прехвърли на отсрещния бряг.По пътя към отсрещния бряг те разговаряли и лодкарят споделил на Сидхарта,че от тази река е научил много неща.Когато Сидхарта бил прехвърлен на отсрещния бряг,той казал на лодкаря,че няма никакви пари и няма с какво да му се отблагодари,тогава лодкаря казал,че друг път ще му се отблагодари и за сега му стига само неговото приятелство.Сидхарта много се зарадвал,че е намерил нов приятел,и продължил своя път напред.Малко преди да влезе в града той видял една горичка,а там имало много хора,слуги,които носели една жена в разкошно украсено носило,която седяла на червени възглавници-това била господарката.След това той погледна красивата жена,тя се усмихна и продължи напред,Сидхарта се спрял и си помислил,че добре го посрещат в този град,после попитал първият човек в града,дали знае коя е тази тайнствена жена в горичката,разбрал,че това е Камала-прочутата куртизанка,и че освен горичката тя имала и една красива къща в града.Когато се свечерило Сидхарта се подслонил при един бръснарски чирак,на сутринта Сидхарта вече бил обръснат и подстриган,а косите му били намазани със зехтин,той отишъл на реката и се изкъпал.По късно той пак видял красивата Камала на същото място в горичката,дръпнал един слуга и казал да съобщят на своята господарка,че един млад брамински син иска да говори с красивата господарка.След това той отиде при Камала,тя го попитала дали той не е същият,който е бил вчера на това място и я е поздравил,добавила,че вчера той бил с дълга брада и коси посипани с прах.Така поговорили и Сидхарта научил,че това е най-великата любовница и помолил дали ще може Камала да го учи на любов.Тя го попитала дали има нещо с което да и се отплати,а той казал,че умее само да мисли,да чака,да пости.Камала се изсмяла и казала,че при нея идват богати хора,който са със скъпи дрехи и обувки и ухаят добре.Сидхарта добавил,че може също така да чете и пише,и заради нея ще каже едно стихотворение,ето какво било то:

„-Към сенчестия лес пристъпи красивата Камала,

на границата му стоеше мургав самана,

щом зърна цвета на лотоса, той се поклони.

Камала му благодари с усмивка,

а младежът си помисли: прекрасно е

да си жрец на боговете, но още по-прекрасно е

да служиш на прекрасната Камала.”

Тогава Камала плеснала с ръце и за награда целунала Сидхарта.Това била най-хубавата целувка за Сидхарта.

Минали се няколко дни и Камала повикала Сидхарта в своя дом казала му,че ще го запознае с много влиятелен човек,който е вече на възраст и търси своя заместник.Той се занимавал с търговия,Камала казала на Сидхарта да не му се подчинява,но и да не се надценява пред него,тя искала Сидхарта да бъде на равно с него.При срещата си с видния търговец на име Камасвами,Сидхарта показал,че имал големи знания,той прочел и написал всичко,което искал Камасвами от него.Той бил много доволен от своя нов помощник и го приютил в своя дом.Така Сидхарта заживял с Камасвами,той извършвал всички сделки,но в него нямало желание,това не доставяло никакво удоволствие на Сидхарта,той го правел само за да има пари и да прави подаръци на Камала,която в замяна да го учи на любов.Това забелязвал и Камасвами,че търговията не е за Сидхарта,той сключвал сделките с такава лекота и с такова спокойствие,дори някога да загубят пари Сидхарта приемал загубата съвсем спокойно.Така станало и при поредната сделка,която Сидхарта трябвало да направи-той отишъл в някакво село,където трябвало да закупи голямо количество ориз,но когато отишъл там оризът вече бил продаден на друг търговец,но Сидхарта не се върнал веднага в града при Камасвами,ами останал в селото при тамошните хора.След няколко дни,когато се върнал при Камасвами,той бил посрещнат с упреци и уроки задето не е сключил сделката и на всичкото отгоре похарчил парите.Сидхарта съвсем спокойно казала на Камасвами да не се ядосва толкова,че това са само едни пари,а дните които бил прекарал в селото били едни от най-хубавите,че там той се веселял с децата на хората,дори присъствал на една сватба, и че това пътуване за него била една страхотна екскурзия.Сидхарта винаги се е присмивал на хората деца,затова че те са зависими от парите,тяхната цел е да имат колкото се може повече пари,това винаги е разсмивало Сидхарта и той е гледал по от високо на такива хора.Такъв бил и Камасвами,не се различавал по нищо от хората деца,за него били важни само и единствено парите,и според Камасвами тези пари,които Сидхарта похарчил били напразно похарчени,но според Сидхарта това било едно от най-хубавите неща,които му се били случвали.Защото в това село той вече имал много нови приятели и следващият път,когато той пак има някаква работа там на драго сърце ще бъде посрещнат от своите другари.Сидхарта не го интересувало нищо,освен прекрасната Камала-неговата господарка.Той и затова все още е бил при Камасвами,защото са му нужни пари за да задоволява всички капризи на своята господарка.Лека-полека без да забелязва Сидхарта започвал да прилича все повече,и все повече на хората деца,на тези на които досега бе гледал с насмешка и винаги бе мислил,че той е повече от тях,защото той бе притежавал три неща,който другите нямали,а именно-той умеел само да мисли,да чака,да пости.Но той не забелязвал как тези негови качества започвали да изчезват.Как той се станал като другите,като хората деца.Станал богат,влиятелен търговец,имал много пари,но вече не бил предишния Сидхарта,този който давал на бедните и не чакал нещо да му бъде върнато,този който се оставял да бъде излъган от продавача с някоя дребна монета.Но този Сидхарта вече го нямало,в него се родили завистта и желанието да притежава колкото се може повече пари.Той по нищо не се различавал от другите,за жалост обаче не забелязвал как от един човек се превръщал в друг.Имал достатъчно за да задоволи всички капризи на Камала,но той искал все повече и повече.Научил се и да пие и да прахосва своите пари на зарове,досущ като всички останали,зажаднели за власт хора.Играта на зарове му доставяло удоволствие,само там той намирал тръпка,само там му било интересно,за него нищо друго нямало значение,дори и на Камала не обръщал толкова голямо внимание.Но една нощ след голяма загуба и много алкохол той сънувал сън,а сънят бил следният:

„-Камала държеше в златен кафез една малка и рядка пойна птичка и тъкмо тази птичка му се присъни.Присъни му се следното:птичката,която инак огласяше сутринта,бе замлъкнала и понеже това му направи впечатление,той пристъпи към кафеза,погледна в него и видя,че тя е мъртва и лежи бездиханна,Извади я,задържа я за миг в шепата си и после я изхвърли навън,на улицата;и в същия миг ужасно се изплаши,сърцето го заболя,сякаш ведно с мъртвата птичка,бе изхвърлил от себе си всякаква ценност,всякаква доброта.”

Когато се събудил Сидхарта се чувствал ужасно,усещал,че в него нещо е умряло както птичката,усещал че в него няма капка добро,че всичко се е изпарило.Седнал под едно дърво в своята градина,седял с часове наред,до вечерта той вече напуснал града,без да се сбогува с никого.Камасвами решил,че бил откраднат от разбойници,а Камала изобщо не се учудила.Тя била сигурна,че това рано или късно ще се случи,въпреки Сидхарта да бил богат човек,вътрешно той си останал брамински син,самана.Но това,което Сидхарта незнаел,е че при последната му среща с Камала,тя забременяла от него.Сидхарта се скитал по гората,но непреставал да мисли как така се е превърнал в такъв човек,той който най-смело се подиграваше на всички,този който си играеше с парите,сега е станал зависим от тях.Колкото повече мислел,толкова повече се отчайвал от себе си,толкова повече не можел да повярва в какво се е превърнал.Той прочутият брамински син,който всички смятали за велик,той който се опълчвал на всички и всички се подчинявали на него.Всички млъквали,когато той започвал да говори.Не можел да повярва,че той се е превърнал в такова същество.Той крачел из гората,вече далеч от града и незнаел нищо друго,освен това,че вече не можел да живее предишния си живот и не можел да се върне обратно в града.Сидхарта ходел известно време докато не стигнал до познатата река,там където преди време срещнал старият лодкар,който на драго сърце го пренесъл от другата страна на брега на тази красива река.Сега реката се струвала мътна за Сидхарта,той седнал под едно кокосово дърво близо до нея.Бил толкова отчаян,дълбоко гледал надолу и му се струвало как реката още съвсем малко и ще го погълне,и тогава Сидхарта ще намери покой а ,неговото най-голямо желание било да намери покой,да умре,да не чувства вече нищо,нито болка нито радост.Сидхарта видял своя образ във водата и от погнуса към себе си го заплюл.Вече се отпускали неговите ръце,водата го дърпала към себе си и той не се съпротивлявал,когато от някакви затънтени кътчета на душата му,от миналото на неговия живот се родил някакъв звук.Било само дума,сричка,която той без каквато и да било мисъл изговорил едва чуто,с пресекващ глас прастарата дума,с която започвали и завършвали всички брамински молитви,свещената дума ОМ,която означавала „съвършенство” или „пълнота”.И в мига, в който звукът ОМ докоснал слуха на Сидхарта,неговият потънал в дрямка дух внезапно се пробудил и разбрал какво безразсъдство върши.След това вече много по спокоен той си повтарял непрекъснато тези велики слова-Ом.Отпуснал се до кокосовото дърво и заспал.Както никога досега той не сънувал нищо,сънят му бил повече от спокоен.Когато се събудил видял до себе си един човек облечен в жълти дрехи,веднага познал неговият стар приятел Говинда.Вече и двамата били остарели минали се много години откакто се били разделили в горичката Йетавана,когато там Говинда останал при Буда,за да учи неговата проповед.Сега той обикалял по градове и села и проповядвал наученото от неговия учител,не бил сам с него имало още 2 ученици на Буда,който вървели напред,но той се спрял за да бди над съня на този непознат господин-Сидхарта.Говинда не могъл да познае своя стар другар,никога не си го бе представял облечен в скъпи дрехи,обут в скъпи обуща,и ухаещ на благовонни води.Това обаче бил той-непознатият за всички Сидхарта.Когато поговорили Говинда познал своят стар другар,поразпитал го как е той,а Сидхарта му отговорил,че скита,тогава Говинда се извинил предварително за словата които ще изрече,но за него скитник не бил човек облечен в скъпи дрехи и обувки.Тогава Сидхарта казал,че тленното бързо се променя и изпратил своя стар приятел с усмивка на уста.После Сидхарта си каза:

„- Ще остана край тази река,тя е същата,през която минах някога на път за хората деца;един приветлив лодкар ме превози тогава,него искам да потърся,от неговата колиба пътят ме отведе някога в един нов живот,който вече остаря и днес е мъртъв-нека и сегашния ми път,сегашният ми нов живот започнат от там!”

С тази мисъл той продължил своя път,за да потърси лодкарят и неговата колиба.Той вървял само напред,когато пред него видял същата тази ладия,която преди много години го бе прехвърлила на отсрещния бряг.Тя била готова да отплава,а в нея седял същият лодкар,е естествено по сбръчкан,но със същата тази приветлива усмивка на лицето.Сидхарта поздравил лодкаря и помолил дали може да го прехвърли на другият бряг,лодкарят се съгласил.Тогава те започнали своя разговор и към неговият край лодкарят познал Сидхарта.Той помолил дали може да остане като негов чирак в колибата и да му помага с каквото може,понеже миналият път нямало с какво да отплати на лодкарят,сега свалил скъпата дреха от себе си и я подарил на старият човек за дето бил така добър с него.Името на лодкарят било Васудева. И така заживели заедно двамата лодкари,Сидхарта помагал с каквото можел,ходел на нивата с ориза,понякога помагал и за лодката.Васудева не говорел много,но пък за сметка на това Сидхарта не познавал друг човек,който можел да изслушва по-добре от Васудева.На това го била научила реката,да изслушва внимателно човекът до него и да го кара да продължава своя разказ.Не се минало много време,двамата живеели много добре.когато един ден мълвата се разнесла и до тях.Буда,Възвишения бил на смъртно легло,стичали се хора от всички краища на света,за да видят за последно този велик мъдрец.През това време Камала,вече имала син и тя се била приобщила към учението на Буда,дори била подарила своята разкошна градина на отшелниците.Както всички така и Камала тръгнала на път със своя син за последната среща с Буда.По пътя обаче детето било недоволни,защото било разглезено и постоянно искало да си почиват,на една такава почивка те седнали до едно дърво и в същия момент Камала започнала да крещи с всичко гърло.До нея се била приближила малка,черна змия,която я ухапала.Детето започнало да вика за помощ и те били чути от Васудева.Той ги подслонил в колибата,когато Сидхарта влязъл той веднага познал своята любима Камала и тя също го познала.Казала му,че неговият син е тук и е време да се запознаят.Не се минало и ден и Камала починала,а детето било принудено да стой при своя баща.То било свикнало на лукса при своята майка,свикнало бе да му се поднасят вкусни храни от слугите,а не да се храни с плодове и ориз.Свикнало бе да се къпе в благовонни води,а не на реката.Сидхарта едва сега познал обичта,едва сега разбрал какво е да обичаш някой с цялото си сърце и да се страхуваш да не го загубиш.Сега видял всъщност какви са били хората деца.Той се стараел по всякакъв начин да угоди на своя капризен син,но така и не успявал.Той никога не му се карал,още по-малко пък да го удари,това още повече ядосвало детето.Сидхарта го обичал повече от всичко,но неможел да замени скъпите дрехи,вкусната храна и удобното легло,което имал при своята майка.Минали се няколко години,но момчето така и не се променяло,останал си същият както преди.Един ден след поредната разправия той си тръгнал,Сидхарта хукнал след него,но така и не го намерил.Тогава той почувствал болката,която изпитал и неговият баща,великия брамин при заминаването му от бащината къща.Сидхарта дълго не могъл да се примири с заминаването на своя син,дори веднъж отишъл в града при градината на неговата любима Камала,а там имало само отшелници,който видели,че стой от доста време там и му подхвърлили два банана,той изобщо не ги забелязал.След това при него дошъл Васудева тогава взели бананите и си заминали.Никога вече Сидхарта не потърсил своя син,въпреки че раната никога не зараствала,той винаги си спомнял за неговият син.Един ден Сидхарта разбрал,че Васудева бил повече от един обикновен лодкар,той бил мъдрец,човек който успял да живее в съвършенство,тогава Васудева му споделил,че той ще се оттегли в гората и там ще посрещне своята смърт,така и направил.Сидхарта го изпратил с усмивка на уста като дълго гледал след него,тогава разбрал,че всичко в него било съвършено-усмивката му,движенията му,стъпките му.След няколко дни при Сидхарта дошъл Говинда,който чул,че на реката живеели двама стари мъже ,които се смятали за мъдреци,какъвто бил и Буда,той не се сдържал и отишъл.Сидхарта веднага го познал,но Говинда пак не могъл да познае стария си другар.Сидхарта казал на Говинда,че неможе да намери вечното спокойствие,защото винаги търси нещо ново,иска да научи нещо ново,това търсене го погубвало.Казал,че той не е като Буда,че Възвишеният обръща повече внимание на думите,а думите за Сидхарта не значели нищо,той вярвал в делата,в това което можеш да направиш,а не това което можеш да кажеш.Говорили още дълго,тогава Говинда разбрал,че Сидхарта бил същият като Буда,велик мъдрец,а такива хора рядко се срещали.

Говинда имал видение,там всичко било много странно,след като се върнал в реалността не знаел колко било продължило то дали секунди или години,но знаел едно,че той вече не бил същият.	Той се поклони доземи пред неподвижно седналия човек, чиято усмивка му припомняше всичко, което бе обичал в живо­та си и всичко, което му бе скъпо и свято.”
„Говинда се поклони дълбоко, сълзи, каквито не познаваше, потекоха по старческото му лице. чувството на най-съкровена обич, на най-смирено благовоние, като огън искреше в сърцето му.	Така завършва една велика книга,книга от която могат да се научат хиляди неща,книга която може да те накара да се замислиш над някой важни неща от живота,книга която си заслужава да се прочете!

Каталог: wiki -> images
images -> Съдържание: Обща информация за града Забележителности Снимки и информация за най-известните места в града Личности, родени във Венеция Снимки, професия и години на личностите
images -> Националноосвободителното движение до 1876 г може да се определи най-точно с една дума стихийно
images -> Операционна система®
images -> Презентация за град Чикаго
images -> Джейсън Стейтъм
images -> Видове рекламни банери
images -> Най-пълноводните реки през пролетта са реките в Източна Европа. През зимата те замръзват за 2 месеца на юг, а на север за 7 месеца. Поради малкия наклон реките текат бавно. Те са дълги и имат широки речни легла
images -> Избрах да пиша за поредицата „Безсмъртните, защото в момента съм (фен) и чета книгите
images -> Някои известни вирусни заболявания при човека
images -> Имало едно време един град, който се наричал Мед. Този град бил много красив, но никой не бил весел, защото вече не валяло сняг