Доклад към Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

Член 19 – Информация

Като непосредствена последица от насилието, жертвите невинаги са в състояние да вземат напълно информирани и оправомощени решения, а на много от тях липсва и подкрепяща среда. Тази разпоредба специално подчертава необходимостта да се гарантира, че на жертвите ще бъде предоставена информация за различните видове услуги за подкрепа и за правните мерки, с които те разполагат. Това изисква предоставяне на информация за мястото, където да получават такава помощ, каква по вид помощ да бъде това, ако е необходимо на език, различен от официалния език, и своевременно, което означава по време, когато тази помощ ще бъде от полза за жертвите. Това обаче не задължава Страните по Конвенцията да предлагат информация на всички езици, а да се концентрират върху най-разпространените езици в страната, и то в достъпна форма. Терминът „подходяща информация „се отнася до информацията, която удовлетворява в достатъчна степен нуждата на жертвата от информация. Това може да включва например не само името на организация, която предоставя услуги за подкрепа, но също така и даване на брошура, съдържаща данни за контакт, работно време и информация за конкретните услуги, които тя предлага.

Член 20 – Общи услуги за подкрепа

При предоставянето на услуги на жертвите, се прави разграничение между общи и специализирани услуги за подкрепа. Под ‘общи услуги за подкрепа’ се разбира помощта, която се предлага от органите на държавната власт, като например социални услуги, здравни услуги, услуги за наемане на работа, които осигуряват дългосрочна помощ и не са предназначени изключително и само в полза на жертвите, а служат на гражданите като цяло. От друга страна специализираните услуги за подкрепа са специализирани в предоставянето на подкрепа и помощ, съобразени с – често непосредствените – нужди на жертвите на специфични форми на насилие над жени и домашно насилие, които не са отворени за широката общественост. Докато първите могат да бъдат услуги, ръководени или финансирани от държавни органи, по-голямата част от специализираните услуги се предлагат от неправителствени организации.

Задължението, съдържащо се в член 20, параграф 1, изисква публичните социални услуги, като например настаняване, намиране на работа или помощи за безработни, предоставяне на държавно образование и обучение, обществени психологически и правни консултантски услуги, но и финансови услуги, които при необходимост да се съобразят със специфичните потребности на жертвите на формите на насилие, обхванати в тази Конвенция. Много от жертвите вече могат да бъдат намерени сред клиентите на тези услуги, но тяхното особено затруднено положение и травма невинаги са достатъчно или систематично вземани под внимание. Ето защо от Страните по Конвенцията се изисква да гарантират, че на жертвите ще бъде предоставен достъп до такива услуги, че те ще бъдат третирани по подкрепящ ги начин и че услугите ще бъдат подходящо съобразени с техните нужди.

Здравните и социалните служби често са първите, които влизат в контакт с жертвите. Параграф 2 цели да бъде гарантирано, че за тези услуги ще има адекватни ресурси, които да отговарят на техните дългосрочни нужди. Освен това той поставя акцента върху значението на обучението за членовете на персонала във връзка с различните форми на насилие, специфичните нужди на жертвите и как да бъде отговорено на тях с разбиране и подкрепа.

Член 21 – Помощ за индивидуални/колективни жалби

Тази разпоредба установява задължението на Страните да гарантират, че жертвите имат информация и достъп до приложими регионални и международни механизми за подаване на жалби. Терминът „приложими“ се отнася само до тези регионални и международни механизми за подаване на жалби, които са ратифицирани от Страните по Конвенцията. Държавите-членки на Съвета на Европа са страни по значителен брой регионални и международни договори за правата на човека, като повечето от тях са приели компетентността на съответните органи по договорите и механизмите за подаване на жалби. Ето защо при изчерпване на националните правни средства за защита, жертвите на всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, имат право да прибягнат до съществуващи регионални и международни механизми за подаване на жалби. Такова право имат всички граждани, които могат например да се обърнат към Европейския съд по правата на човека или до Комитета CEDAW за допълнителна правна защита. Тези жалби могат също да бъдат от колективен характер, което означава, че те са на разположение за групи от жертви – един такъв пример е механизмът за колективни жалби в рамките на Европейската социална харта.

Чрез осигуряването на гаранция, че жертвите ще имат „информация и достъп до“ тези механизми, съставителите на проекта са искали да подчертаят, че на жертвите трябва да бъде предоставена информация за правилата за допустимост и процедурните изисквания, свързани с приложимите регионални и международни механизми за подаване на жалби, и че при изчерпване на националните средства за правна защита Страните не трябва по никакъв начин да възпрепятстват достъпа до тези механизми.

Тази разпоредба има за цел също да насърчи предоставянето на прецизна и информирана помощ на жертвите при завеждането на такива жалби, която може да бъде осигурена от държавата, адвокатските колегии, съответните НПО или други възможни действащи лица. „Помощта“ може да се състои в предоставянето на информация и правни консултации. Предоставяната помощ трябва да бъде добре информирана и адаптирана към нуждите на жертвата, така че да улесни достъпа до приложимите механизми за подаване на жалби от страна на жертвата.

Член 22 – Специализирани услуги за подкрепа

В допълнение към задължението, съдържащо се в член 20, тази и следващите разпоредби изискват от Страните по Конвенцията да осигурят или уредят добре обезпечени сектори за експертна подкрепа.

Целта на тази специализирана помощ е да се гарантира сложната задача за овластяане на жертвите чрез оптимална подкрепа и помощ, съобразена с техните специфични нужди. Голяма част от нея се гарантира най-добре от женските организации и от услугите за подкрепа, осигурени например от местните власти с помощта на специализиран и опитен персонал със задълбочени познания за насилието, основано на пола. Важно е да се гарантира, че тези услуги са достатъчно разпространени в цялата страна и достъпни за всички жертви. Нещо повече, тези служби и техните служители трябва да бъдат в състояние да отговорят на различните видове насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция, и да осигурят подкрепа за всички групи жертви, включително трудно достъпните групи. Видовете подкрепа, които тези специализирани служби трябва да предоставят, включват предоставяне на подслон и безопасно място за живеене, незабавна медицинска помощ, събиране на съдебно-медицински доказателства в случаи на изнасилване и сексуални посегателства, краткосрочно и дългосрочно психологическо консултиране, грижи за нанесени травми, правни консултации, застъпнически и информационни услуги, телефонни линии за помощ за насочване на жертвите към подходящата услуга и специфични услуги за деца жертви или свидетели.

Член 23 – Подслони

Този член изисква от Страните да предвидят създаването на достатъчен брой подходящи, лесно достъпни подслони като важно средство за изпълнение на задължението за предоставяне на закрила и помощ. Целта на подслоните е да се осигури незабавен, за предпочитане денонощен достъп до безопасно място за настаняване на жертвите, особено на жените и децата, когато те вече не са в безопасност в дома си. Местата за временно настаняване или общите подслони, като тези за бездомните, не са достатъчни и няма да осигурят необходимата подкрепа или овластяване. Жертвите са изправени пред многобройни взаимосвързани проблеми, свързани с тяхното здраве, безопасност, финансово състояние и благополучието на техните деца. Специализираните подслони за жени са най-добре подготвени да се справят с тези проблеми, тъй като техните функции надхвърлят осигуряването на безопасно място за настаняване. Те осигуряват на жените и техните деца нужната подкрепа, като им дават възможност да се справят със своите травматични преживявания, да изоставят насилствените взаимоотношения, да си възвърнат самочувствието и да поставят основите на един независим живот по свой избор. Освен това подслоните за жени играят централна роля в изграждането на мрежи, междуведомственото сътрудничество и повишаването на осведомеността в техните общности.

С оглед изпълнението на основната им задача за осигуряване на безопасност и сигурност на жените и децата, от решаващо значение е всички подслони да прилагат определен набор от стандарти. За тази цел трябва да се оцени сигурността на всяка жертва и да бъде изготвен индивидуален план за сигурност въз основа на тази оценка. Техническата сигурност на сградата е друг ключов въпрос за подслоните, тъй като насилствените атаки от страна на извършителите са заплаха не само за жените и техните деца, но и за персонала и други хора в околността. Освен това е незаменимо и ефективното сътрудничество с полицията по въпросите на сигурността.

Тази разпоредба изисква да бъдат създадени достатъчен брой подслони, за да се осигури подходящо временно настаняване на всички жертви. Всеки вид насилие изисква различен вид подкрепа и защита, а служителите трябва да бъдат обучени да предоставят тези видове подкрепа и защита. Терминът „достатъчен брой“ има за цел да гарантира, че са посрещнати нуждите на всички жертви по отношение на подслон и специализирана помощ. Окончателният доклад за дейността на Работната група на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени, включително домашното насилие (EG-TFV (2008)6) препоръчва безопасно настаняване в специализирани подслони за жени, които да са на разположение във всеки регион, с място за едно семейство на всеки 10 000 души от населението. Въпреки това броят на местата за подслон трябва да зависи от действителните нужди. От гледна точка на приютите за други форми на насилие, броят на местата, които да се предлагат, отново ще зависи от действителните нужди.

Член 24 –Телефонни линии за помощ

Горещите телефонни линии са един от най-важните начини за създаване на възможност за жертвите да намерят помощ и подкрепа. Една гореща телефонна линия с широко рекламиран публично известен номер, която осигурява подкрепа и консултиране в кризисни ситуации и насочва към персонални услуги, като например подслони, центрове за консултиране или полицията, е крайъгълният камък на всяка услуга за подкрепа и консултации във връзка с всички форми на насилие, попадащи в обхвата на тази Конвенция. Ето защо този член съдържа задължението да се създадат национални телефонни линии, които да са на разположение денонощно и които да са безплатни. Много от жертвите често се оказват без документи и ресурси и им е трудно да си купят телефонна карта или да намерят монети, за да се обадят от уличен телефон. Това че трябва да заплатят макар и минимална сума пари може да затрудни много от търсещите помощ, откъдето идва и изискването повикването към телефонната линия за помощ да се предлага безплатно. Освен това в много телефонни системи платените разговори могат да бъдат проследени чрез сметката за телефон, което да покаже на извършителя, че жертвата търси помощ и това евентуално да застраши жертвата допълнително. Окончателният доклад за дейността на Работната група на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени, включително домашното насилие (EG-TFV (2008)6) препоръчва създаването на най-малко една безплатна национална гореща телефонна линия, обхващаща всички форми на насилие срещу жените, работеща 24 часа на ден, 7 дни в седмицата и осигуряваща кризисна подкрепа на съответните езици.

Много от жертвите срещат трудности при активното търсене на помощ, а прагът за предприемане на такова обаждане и споделяне на интимна и лична информация е много висок. Ето защо е важно обажданията да могат да останат анонимни, да осигуряват консултация със специалисти, които са обучени за справяне с такива ситуации, а линиите за помощ да предоставят информация и да запазват конфиденциалност, ако обаждащите се пожелаят това. В някои страни е също толкова важно да се осигури помощ на няколко езика с цел облекчаване на езиковата бариера, която може да срещнат някои от обаждащите се.

Член 25 – Подкрепа за жертви на сексуално насилие

Травматичният характер на сексуалното насилие, включително изнасилванията, изисква особено деликатна и чувствителна реакция от обучен и специализиран персонал. Жертвите на този вид насилие се нуждаят от незабавна медицинска помощ и подкрепа за преживяване на травмата, комбинирани с непосредствени съдебно-медицински прегледи с цел събиране на необходимите за съдебното преследване доказателства. Освен това често има огромна нужда от психологическо консултиране и терапия – често седмици и месеци след събитието.

Ето защо член 25 поставя особен акцент върху предоставянето на този вид специализирана помощ, като задължава Страните да предвидят създаването на достатъчен брой достъпни кризисни центрове за жертви на изнасилване или центрове за насочване на жертви на сексуално насилие. Важно е да се отбележи, че Страните имат алтернативна възможност, а не задължението да създадат и двата типа центрове.

Кризисните центрове за жертви на изнасилване могат да имат много и различни форми. Обикновено тези центрове предлагат дългосрочна помощ, която се съсредоточава в консултиране и терапия чрез предлагане на индивидуални консултации, групи за подкрепа и контакти с други служби. Те също подкрепят жертвите по време на съдебни производства, като им предоставят застъпничество от страна на други жени и друга практическа помощ.

Центровете за насочване на жертви на сексуално насилие от друга страна могат да се специализират в неотложни медицински грижи, висококачествена съдебно-медицинска практика и кризисна интервенция. Те могат например да се създадат в болнични условия, за да се отговори незабавно на претърпяното сексуално насилие чрез извършване на медицински прегледи и насочване на жертвата към специализирани организации в общността за допълнителни услуги. Те също така могат да се концентрират върху незабавното и адекватното изпращане на жертвата към подходящи, специализирани организации, които да осигурят необходимите грижи, определени в член 25. Изследванията показват, че е добра практика да се извършват съдебно-медицински прегледи, независимо от това дали полицията ще бъде уведомена за случая, като се предложи възможността за взимане на проби и тяхното съхраняване така, че решението за това дали изнасилването да се докладва на полицията или не да може да се вземе на по-късен етап.

Изискването да се предвиди създаването на такива центрове създава задължение за Страните по Конвенцията да гарантират, че това ще бъде направено в достатъчен обем, а също така да гарантират лесен достъп до тях и че техните услуги ще се извършват по подходящ начин. Окончателният доклад за дейността на Работната група на Съвета на Европа за борба с насилието срещу жени, включително домашното насилие (EG-TFV (2008)6) препоръчва да има един такъв център на всеки 200 000 жители, а тяхното географско разпределение да бъде също толкова достъпно за жертвите в селските райони, колкото и в големите градове. Терминът „подходящи“ има за цел да гарантира, че предлаганите услуги са съобразени с нуждите на жертвите.

Член 26 – Защита и подкрепа на деца свидетели

Излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие или на насилие между родители или други членове на семейството има силно въздействие върху децата. То поражда страх у тях, причинява им травми и влияе неблагоприятно върху тяхното развитие.

Поради тази причина член 26 установява задължението да се гарантира, че при предоставяне на услуги и помощ на жертви с деца, които са свидетели на насилие, се вземат предвид техните права и нужди. Терминът „деца свидетели“ се отнася не само за децата, които присъстват по време на насилието и са активни свидетели, но и за тези, изложени на крясъци и други звуци на насилие, докато се крият наблизо или които са изложени на дългосрочните последствия от такова насилие. Важно е да се разпознава и да се разглежда виктимизацията на децата като свидетели на всички форми на насилие, обхванати в тази Конвенция, и правото им на подкрепа. Затова параграф 2 призовава за съобразени с възрастта и развитието на децата най-добри психо-социални интервенции, които са специално пригодени към децата с цел да се справят със своите травматични преживявания, когато това е необходимо. Всички предлагани услуги трябва надлежно да се съобразяват с висшите интереси на детето.

Член 27 – Съобщаване

Чрез изискването за насърчаване на съобщаването от всяко лице, което става свидетел на насилие или има достатъчно основания да подозира, че може да бъде извършен акт на насилие, обхванат от приложното поле на настоящата Конвенция, съставителите на проекта са искали да се подчертае важната роля, която гражданите – приятели, съседи, членове на семейството, колеги, преподаватели или други членове на общността – могат да играят за нарушаване на мълчанието, което често цари по отношение на насилието. Отговорност на всяка от Страните е да определи компетентните органи, на които могат да се съобщават такива подозрения. Това могат да бъдат правоприлагащите органи, агенциите за закрила на детето или други социални служби. Терминът „разумни основания“ означава искрено убеждение при добросъвестно съобщаване.

Член 28 – Съобщаване от специалисти

Според този член Страните по Конвенцията трябва да гарантират, че специалистите, които обикновено са задължени да спазват професионална тайна (като например лекарите и психиатрите), имат възможност да докладват на компетентните организации или органи, ако имат разумни основания да смятат, че е бил извършен сериозен акт на насилие, обхванат от тази Конвенция, и че могат да се очакват още сериозни актове на такова насилие. Това са кумулативни изисквания за съобщаване, които покриват например типични случаи на домашно насилие, при които жертвата вече е подложена на сериозни прояви на насилие и има вероятност от по-нататъшно насилие.

Важно е да се отбележи, че тази разпоредба не налага задължение за тези специалисти да съобщават за такива случаи. Тя единствено предоставя на тези лица възможността да направят това без никакъв риск от нарушаване на доверието. Макар законодателството да може да налага норми за конфиденциалност, въпросите, свързани с поверителността и нейното нарушаване, може да се ръководят и от етичните кодекси или професионалните стандарти за различните професионални групи. Тази разпоредба има за цел да гарантира, че нито едно правило за конфиденциалност няма да попречи на съобщаването на сериозни прояви на насилие. Целта на тази разпоредба е да защити живота и здравето на жертвите, а не започване на наказателно разследване. Ето защо е важно да се даде възможност на тези специалисти, които след внимателна преценка, искат да защитят жертвите на насилие.

Терминът „при съответни условия“ означава, че Страните могат да определят ситуациите или случаите, в които се прилага тази разпоредба. Например Страните могат да направят така, че задължението, съдържащо се в член 28, да зависи от предварителното съгласие на жертвата, с изключение на някои специфични случаи, като например когато жертвата е непълнолетно лице или не е в състояние да се защити поради физически или умствени увреждания. Освен това всяка Страна е отговорна за определянето на категориите специалисти, за които важи тази разпоредба. Терминът „някои специалисти“ има за цел да покрие произволен брой специалисти, чиито функции включват контакт с жени, мъже и деца, които могат да бъдат жертви на всяка от формите на насилие, обхванати от приложното поле на тази Конвенция. Освен това този член не засяга правата съгласно член 6 от ЕСПЧ на лицата, обвинени в актове, за които се прилага настоящата Конвенция, независимо дали това става в гражданско или наказателно производство.

Глава V – Материално право

Както и в други конвенции на Съвета на Европа за борба с конкретни форми на насилие, тормоз или малтретиране, материалноправните норми представляват важна част от инструментите. От проучването на националното законодателство в областта на насилието над жени и домашното насилие става ясно, че съществуват много пропуски. Ето защо е необходимо да се засили правната защита и обезщетяване, като се вземат предвид съществуващите добри практики при въвеждане на промени в законодателните системи на всички държави-членки с цел ефективно предотвратяване и борба с тези форми на насилие. Съставителите на проекта са изследвали съответните наказателни, граждански и административноправни мерки, които да бъдат въведени, за да се гарантира, че Конвенцията обхваща различните ситуации, свързани с разглежданите актове на насилие. В резултат на това тази глава съдържа набор от превантивни, защитни и компенсаторни мерки за жертвите и въвежда наказателни мерки срещу извършителите на тези форми на насилие, при които се изисква наказателноправен отговор.

Тази глава определя задължението за осигуряване на разнообразие от гражданскоправни средства за защита, с цел да се предостави възможност на жертвите да търсят правосъдие и обезщетение – преди всичко срещу извършителя, но също така и по отношение на държавните органи, ако те не са изпълнили своето задължение за надлежно вземане на превантивни и защитни мерки.

Глава V установява също определен брой наказателни престъпления. Този тип хармонизиране на националното законодателство улеснява действията срещу престъпността на национално и международно ниво по няколко причини. Често националните мерки за борба с насилието над жени и домашното насилие не се прилагат по систематичен начин или са непълни поради пропуски в законодателството.

Основната цел на наказателноправните мерки е да насочват Страните към въвеждане на ефективни политики за овладяване на насилието над жени и домашното насилие – и двете са все още, за съжаление, широко разпространени престъпления в Европа и извън нея.

Съставителите на проекта се съгласяват, че по принцип всички наказателноправни разпоредби на Конвенцията трябва да бъдат представени по неутрален за половете начин; ето защо полът на жертвата или извършителя по правило не трябва да е съставен елемент на престъплението. И все пак това не трябва да пречи на Страните да въвеждат разпоредби, свързани с пола.

Съставителите на проекта са преценили, че тази Конвенция трябва да избегне разглеждането на същите модели на поведение, които вече са разглеждани в други конвенции на Съвета на Европа, по-специално Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора (CETS № 197) и на Конвенцията за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие (CETS № 201).

Задълженията, които се съдържат в членове 33 до 39, изискват Страните по Конвенцията да гарантират, че дадени умишлени деяния ще бъдат криминализирани. Съставителите на проекта се съгласяват тази формулировка, за да задължат Страните да криминализират въпросното поведение. Въпреки това Конвенцията не ги задължава непременно да въвеждат специални разпоредби, криминализиращи описаните в Конвенцията модели на поведение. От гледна точка на член 40 (сексуален тормоз) и като се вземе предвид специфичното естество на това поведение, съставителите на проекта смятат, че то може да бъде предмет на правна защита чрез наказателноправни или други правни санкции. Накрая, престъпленията, посочени в тази глава, представляват минимален консенсус, който не изключва допълването им или създаване на по-високи стандарти в националното законодателство.

В съответствие с общите принципи на наказателното право правно валидното съгласие може да отмени наказателната отговорност. Освен това други правно обосновани актове, като например действия, извършени при самозащита, защита на имот или с оглед на необходими медицински процедури, не пораждат наказателни санкции по силата на тази Конвенция.