Доклад към Проучване на въздействието "Завод за рециклиране на отработени масла, град Олтеница, окръг Кълъраш"


IV. ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТРАНСГРАНИЧНО, ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И МЕРКИТЕ ЗА НЕГОВОТО НАМАЛЯВАНЕ



страница8/11
Дата23.10.2018
Размер4.68 Mb.
#94526
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

IV. ПОТЕНЦИАЛНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТРАНСГРАНИЧНО, ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА И МЕРКИТЕ ЗА НЕГОВОТО НАМАЛЯВАНЕ

1. ВОДАТА

1.1. Основна информация за водните тела

Актуалното състояние

Хидрографската мрежа е изцяло свързана с река Дунав, която ограничава окръга на юг и югоизток. Извън долните сектори на реките Арджеш и Дъмбовица, които дренират югоизточната част на окръга, другите водни пътища с по-малка важност принадлежат към местната мрежа, а тук споменаваме: Мостищя, която извира в окръг Яломица, а и водната система Барза - Гълъцуй. Трябва да се отбележи, че в североизточната част на окръга хидрографската мрежа практически е нула, като единствената водна повъхрност на зоната е Езерото Жегалия. Река Дунав преминава повече от 154 км от територията на окръга, нагоре от селото Късчоареле до железопътна линия Фетещ - Черна Вода от Балта Борчей. Близо до граничния пропускателен пункт Кичу (разположен по горното течение на реката, на разстояние от 8 км нагоре от Кълъраш), Дунав има двa клона - Борча наляво и Дунъреа Веке (Старият Дунав) надясно, които разграничават окръзите Кълъраш и Констанца.

На левия бряг на Борча има промишлен канал (с дължина 10 км) подреден с цел да позволява на натоварените с суровини баржи да достигат до S.C. Donasid S.A (Донасид СА). Беше построено и специално пристанище за минерали, с съоръжения за товарене / разтоварване и докерна зона. Над канала има модерен мост (предвиден с четири ленти) който свързва града с ГКПП Кичу-Остров (окр.Констанца), като същевременно представлява отлична развлекателна зона за риболов и водни спортове. Двете клона, между които се намира Балта Борчей, се свързват помежду си чрез клон Бала, който играе важна роля в разпределението на потоците по двете клона. Средногодишен поток на реката е 5470 куб.м./сек. към влизането в окръга. Река Арджеш влиза в окръг в близосста до селото Будещ и се влива в Дунав нагоре от Олтеница, пресичайки окръг Кълъраш по дължина 37 км. Средногодишен поток е малък при влизането в окръга (56 куб.м./сек) и чувствително се увеличава при вливането в реката Дъмбовица. Що се отнася до езерата, в окръг Кълъраш се срещат особено антропични езера, които в мнозинството се намират в долината на Мостищя и нейните притоци: Раса, Луика, Збойл, Барза и Пасъря. Сред естествените езера се различават дунавските лимани, а именно: Мостищя, Гълъцуй и Поткоава. Също така тук се намират придунавските езера Бояну и Чаку, езерото Митрени в района на река Арджеш и езерото Тътарул в района на река Дъмбовица.
1.1.2. Фаза на строеж

A. Емисии на замърсители и защита на качеството на водите

При строителната фаза, междинното (насипно) съхранение на строителни материали (особено прахообразните вещества) се измиват от дъждовна вода, а фини частици се подават в съседни земи. За да се избегнат евентуални неудобства, причинени от наличието на временни складове, се препоръчва платформите да се ограничават с канавки.



Б. Потоци и концентрации на замърсители според действащите законови разпоредби

Дъждовните води, които могат да бъдат натоварени с прахообразни прахове, поради наличието на временни складове на материали, могат да се вливат в природните водни течения при спазване на разпоредбите на NTPA 001 и специфичните условия, наложени от Националната Компания Апеле Ромъне (Румънските води). За водоползването, свързано с работите, е необходимо да се спазват действащите нормативни актове, а именно:

- Закон за околната среда

- Закон за водите

- NTPA 001, тоест Нормативна уредба за определяне на концентрациите на замърсители на промишлени и градски отпадъчни води до евакуация до естествени рецептори

За да се намали въздействието върху повърхностните води, са необходими следните мерки:

- покриването на суровини и материали, за да се намали последиците на вятъра

- периодичното проверяване на оборудването от техническа гледна точка

- използването на машини и камиони от ново поколение, оборудвани с ефикасни системи за минимизиране и задържане на замърсителите в атмосферата

- периодичното поливане на пътища, използвани от строителни съоръжения, особено при топло време.

- използването на течни горива, необходими за машини и камиони, които да отговарят на приложимите законови разпоредби за замърсяването.
1.1.3. Фаза на експлоатация

По време на работата по проектираните обекти няма предвидени мерки за опазване на водата като фактор на околната среда, като няма лоши влияния от действието на обекта.

Отпадъчните води, получени от пречистването на газовете и дехидратацията на маслото, ще бъдат прекарани през пречиствателна станция, преди да бъдат евакуирани в канализационната мрежа.

Годишно ще бъдат евакуирани водите използвани за охлаждане на инсталацията. Преди евакуацията в канализационната мрежа те ще преминат през пречиствателната станция.

Звеното ще сключи договор за водоснабдяване и канализация с SC Ecoaqua SA (ЕКОАКУА АД) Кълъраш за водоснабдяване на съоръжението и за изхвърляне на битови отпадъчни води в градската канализация.

Концентрации и масови потоци водни замърсители на околната среда


Таблица - показатели за качество

Индикатор

Eдиница мярка

Допустима гранична стойност

N.T.P.A. 002/2002

Праг

за предупреждение

Заповед но. 756/97

Биохимична консумация на

кислород до 5 дни (CBO5)




mgO2/l

300

210

Химическа консумация на кислород (CCO-Cr)

mgO2/l

500

350

Разтворими вещества

mg/l

350

245

Амониев азот (NH4+)

mg/l

30

21

Фосфор тотал (P)

mg/l

5

3,5

1.2. Водоснабдяване - Описание на източниците на водоснабдяване

1.2.1. Актуалното състояние

Понастоящем на територията на обекта няма водна мрежа, защото там не се работи.


1.2.2. Фаза на строеж

Доставката на питейна вода по време на строителството ще бъде осигурена от външни източници: бутилирана вода.

По време на строителните работи:

- Изкопаването на фундаменти и подготовката на подсилванията не включва използването на водата или образуването на отпадъчни води;

- Подготовката на технологични платформи и на пътищата за достъп не изисква използването на вода;

- Бетон, изискващ технологична вода, се приготвя в най-близкото предприятие и се транспортира до мястото на работа, като се използва подходящи съоръжения.


1.2.3. Фаза на експлоатация

Водоснабдяването ще се реализира от обществената мрежа на SC ECOAQUA SA Кълъраш - Клон Олтеница чрез разклонения на тръби.

Водата от обществената мрежа ще се използва:

- за хигиенни и санитарни цели от служителите на дружеството;

- технологично (произвеждане на пара, охлаждане на инсталацията (водата която рециркулира);

- в лабораторията (ще се изплакват съдовете, които се използват в лабораторията);

- хигиенизиране на площите;

- за готвене и измиване на кухненски съдове – иска се да се построи столова само за служителите на дружеството;

- за осигуряване на резерва за противопожарна охрана – предвиден е един резервоар за пожар с оглед захранване на пожарните кранове, при необходимост.

Фабриката ще използва основно деминерализирана вода. Необходимостта от пара е много малка, като основно ще се използва за почистване на оборудването, при спиранията. Вакуумните помпи не изискват пара, като конвенционалните ежектори, използвайки следователно най-модерните технологии в областта.

Необходимостта от охлаждане ще се осигурява от система от рециркулираща вода, охладена в охладителна кула. Следователно, евентуалните течове на нефтопродукти няма да засегнат подземните води, т.к. се използва затворен кръг.
1.3. Стопанисване на отпадъчните води

1.3.1. Актуалното състояние

Понастоящем няма източници за отпадъчни води.
1.3.2. Фаза на строеж

По време на строителството ще бъдат осигурени мобилни екологични тоалетни за персонала на обекта, които ще бъдат изчистени от специализирани фирми или от компанията, която ги наема, на договорна основа.

Строително-монтажните дейности не генерират отпадъчна или замърсена вода.
1.3.3. Фаза на експлоатация

Битовите отработени води, заедно с водите, образувани от хигиенизирането на площите и тези от измиенето на съдовете (от лабораторията) ще се извеждат чрез връзка R1 в обществената канализационна мрежа на SC ECOAQUA SA КЪЛЪРАШ - КЛОН ОЛТЕНИЦА.

Отпадъчните води, получени от пречистването на газовете и дехидратацията на маслото, ще бъдат прекарани през пречиствателна станция, преди да бъдат евакуирани в канализационната мрежа. Годишно ще бъдат евакуирани водите използвани за охлаждане на инсталацията. Преди евакуацията в канализационната мрежа те ще преминат през пречиствателната станция.

Дъждовните води ще преминат през сепаратор на въглеводороди и ще се изведат в обществената канализационна мрежа чрез връзка R2.


1.4. Очакваното въздействие

1.4.1. Актуалното състояние

Няма нужда

1.4.2. Фаза на строеж

По време на строителството трябва да се избягва употребата и неконтролираното съхранение на строителни материали. Също така, използваните машини ще трябва периодично да се проверяват, за да се избегнат технически неизправности, водещи до загуби на нефтопродукти.
1.4.3. Фаза на експлоатация

Ако са изпълнени параметрите за евакуация на отработените води, въздействието ще бъде незначително.


1.5. Предсказуемо въздействие върху екосистемите

1.5.1. Актуалното състояние

Понастоящем екосистемите в района не са засегнати.
1.5.2. Фаза на строеж

По време на изграждането на обекта намесата в екосистемите ще бъде краткотрайна, така че да не засяга състоянието на околната среда.


1.5.3. Фаза на експлоатация

По време на експлоатацията, екосистемите около обекта няма да претърпят големи промени, освен ако не са спазени правилата за опазване на околната среда.

Имайки предвид споменатото по-горе и контекстовите елементи на проекта, ние вярваме, че реализирането и използването на обекта няма да въздействат върху екосистемата.
1.6. Възможни случайни течове на замърсители

1.6.1. Актуалното състояние

Понастоящем няма възможност за разтоварване на замърсяващи вещества.
1.6.2. Фаза на строеж

Чрез постоянно проверяване на техническото състояние на съоръженията и машините, използвани в строителния процес, възможността на изхвърлянето на замърсяващи вещества се свежда до минимум.


1.6.3. Фаза на експлоатация

Ако напълно се спазват техническите спецификации за изграждането и експлоатацията на канализационната мрежа и пречиствтелните станции, няма да има неконтролирани разливи на отработени води. В случай на физическо увреждане на тръбите, образуващи мрежата на отпадъчни води, може да възникне случайно изпускане.

1.7. Трансграничното въздействие

1.7.1. Актуалното състояние

Понастоящем няма опасност за замърсяване с трансграничен ефект.
1.7.2. Фаза на строеж

По време на изграждането на обекта няма опасност да се предизвика трансгранично въздействие.


1.7.3. Фаза на експлоатация

Възможните бедствия, които могат да възникнат по време на експлоатация на рафинерията и които могат да засегнат българската част, са следните:

- Опасност от напукване на резервоарите за съхранение

- Опасност от наводняване


1.8. Мерки за намаляване на въздействието

1.8.1. Актуалното състояние

Понастоящем не са необходими мерки за намаляване на въздействието.

1.8.2. Фаза на строеж

За да се намали въздействието върху акватичните екосистеми, по време на строителните работи се препоръчва:

- покриването на суровини и материали, за да се намали последиците на вятъра

- периодичното проверяване на оборудването от техническа гледна точка

- използването на машини и камиони от ново поколение, оборудвани с ефикасни системи за минимизиране и задържане на замърсителите в атмосферата

- периодичното поливане на пътища, използвани от строителни съоръжения, особено при топло време.

- използването на течни горива, необходими за машини и камиони, които да отговарят на приложимите законови разпоредби за замърсяването.

- избягване на биогенни, органични и токсични химически вложения чрез измиване на оборудването, използвано за извършване на строителни работи;

- избягване на промени в дебита и дълбочината на водата през отвори или отлагания на строителни материали и баласт на дъното на водата.

Въз основа на целите, формулирани в Закона за опазване на околната среда, се обръща внимание на опасностите от всякакъв вид замърсяване и промени в биотопа, като се преместват строителни материали от строителната платформа до речните корита. Смята се, че добре организираната дейност на строителната платформа може да избегне посочените екологични рискове, като осигури защита на биоценозите и поддържата на екологичното равновесие.
1.8.3. Фаза на експлоатация

Титулярът на дейността се задължава:

 да предприема всички необходими мерки за предотвратяване на големи аварии и за ограничаване на последиците им за здравето на населението и качеството на околната среда;

- да информира компетентните публични органи, ако някои промени на: инсталацията, единицата за съхранение, естеството или количеството на опасните вещества, намиращи се в обекта по това време, могат да окажат значително въздействие върху риска от големи аварии;

 да предостави на собствения си персонал и на лицата, които могат да бъдат засегнати, в случай на голяма авария, причинена от обекта, информация за действащите мерки за сигурност и действията, необходими за бърза намеса;

- незабавно да информира териториалните органи за гражданска защита и опазване на околната среда в случай на голяма авария

Звеното трябва да изготви План за действие при случайно замърсяване.

Съгласно Плана, в случай на такива замърсявания, се установява следното:

- Списък на критичните точки на Обекта, където може да се получи случайно замърсяване;

- Информационен лист за потенциалния замърсител;

- Програма от мерки и работи за предотвратяване на случайно замърсяване;

- Състав на екипа, създаден за решаване на вътрешните аварийни ситуации с отговорностите на водачите;

- Състав на екипите за контрол на аварията;

- Списък на оборудването и материалите, необходими за спиране на случайно замърсяване;

- Процедура за записване на информация за настъпване на произшествия от случайно замърсяване;

- Процедура за предупреждение при случайно замърсяване.

Планът ще бъде преразглеждан ежегодно и съответно актуализиран.

Планът трябва да бъде на разположение на контролните органи по всяко време .

Неизправностите при функциониране, които могат да окажат значително въздействие върху околната среда, трябва да бъдат записани писмено. В такива писмени документи, които трябва да се предоставят на отговорните органи, трябва да се посочи:

• Вид, време и продължителност на неизправността;

• Количеството отделени вредни вещества (ако е нужно, се изисква оценка);

• Последиците от неизправността, както във вътрешността, така и извън обекта;

• Всички предприети мерки;

Неизправностите, чиито последици могат да се разпространят по цялата повърхност на обекта или които представляват опасност за здравето или живота трябва обявени:

- незабавно до Инспектората за спешни случаи

- спешно на органа, отговарящ за опазването на околната среда.


Що се отнася до риска от наводняване на площадката, рафинерията и резервоарите за съхранение ще се издигнат колкото е необходимо, за да се избяга опасността.

2. Въздухът

2.1. Общи данни

2.1.1. Климатични и метеорологични условия

Климатът е континентален умерен с прекомерна сянка, с топло и сухо лято и студена зима, доминиран от честото наличие на континентални студени въздушни маси от Изтока или арктични, от Севера, и от силни ветрове, предизвикащи снежна виелица.
2.1.2. Информация за температурата, валежите, вятъра, слънчевата радиация, условията на транспортиране и разпространението на замърсители

A. Режим на температурата на въздуха

Средната многогодишна температура показва относително малки изменения, вариращи между 10,8 и 11,2 градуса по Целзий. Средната температура през месец януари е около -3 градуса по Целзий.

Изотермата от -3 градуса по Целзий през януари е от голямо значение, тъй като в системата Kopen се разделя умерения климат от бореалния климат. Средната температура през юли е около 30 градуса по Целзий.

Първият ден на студа е около 1 ноември, а последният ден е записан около 11 април. От тази гледна точка може да се заключи, че вегетационният период е доста дълъг, а топлинният режим благоприятства еволюцията на растителността.
Б. Режим на валежите

Средногодишните валежи са около 560 мм. Валежите са налице през цялата година, с някои акценти в началото на лятото (средните валежи през юни достигат 76 милиметра). Намаляването на обема на валежите се отчита в началото на есента и през зимата (особено през февруари).

Сезонното разпределение на валежите е както следва: през зимата 76 - 100 мм, през пролетта 125 - 150 мм, през лятото 150 - 175 мм, през есента 100 - 125 мм.

Годишният индекс на суша е 24-28.

Атмосферна влажност

Средната годишна относителна влажност е 72%. Най-ниската стойност е регистрирана през юли (61%), а най-високата през декември (80%). По време на растителността относителната влажност е 64%.


В. Режим на вятъра.

Районът е напълно изложен на действието на вятъра. Преобладаващи ветрове са североизточно и югозападно, с най-висока интензивност през зимата, достигайки до 5-7 градуса по скалата Beaufort, което съответства на скорост от 27 до 54 км / ч.

Максималната интензивност на движението на въздушната маса възниква средно за 10 дни в годината, като в оставащото време е по-ниско.
2.2. Източници на замърсяване

2.2.1. Актуалното състояние

В момента няма източници на замърсяване на въздуха.
2.2.2. Фаза на строеж

Източниците на обекта на строежа, за експлоатация и преработка, са:

• Източници на земята.

• Прекъснати източници.

• Съществуването им е строго ограничено до времетраенето на обекта на строежа.

• Не може да се контролира според O.M. 462/93.

Емисиите на замърсители са причинени от евакуацията на газовете, генерирани от работата на двигателите, с които са оборудвани работните и транспортните съоръжения и от въздушните течения, които тренират суспендирани частици.

Характерните замърсители за този етап са специфични за строителните работи, а именно прахови частици и отработени газове.


2.2.2.1. Работи на мястото на обекта на строежа

Емисиите в хода на работата са свързани главно с движението на земята, обработката на други материали както и с самото изграждане на специфични съоръжения.

Емисиите на прах често варират значително, в зависимост от нивото на дейността, от специфичните операции и от преобладаващите метеорологични условия. Голяма част от тези емисии се генерират от трафика на оборудването и превозните средства на строителната площадка.

Времененият характер на строителните работи ги отличава от други източници на прах, както по отношение на оценката, така и по отношение на контрола на емисиите. Работата се състои от поредица различни операции със собственни продължителност и потенциал за генериране на прах. С други думи, емисиите от дадена строителна площадка имат начало и край, които могат да бъдат добре определени, но които се различават значително от един етап на друг в строителния процес. Тези особености ги отличават от огромното мнозинство други източници на прах, чиито емисии са или с относително неподвижен цикъл, или с лесен за проследяване годишен цикъл.

Изпълнението на строителните работи включва използването на оборудване, специфично за различни категории операции, което води до появата на източници на замърсители, характерни за двигателите с вътрешно горене. Освен това доставката на полезните строителни материали включва използването на транспортни средства, които на своя ред генерират замърсители, характерни за двигателите с вътрешно горене.

Режимът на емисиите на тези замърсители зависи, подобно на праховите емисии, от нивото на дейност и специфичните операции, показвайки значителна променливост от един ден на друг, от една фаза на друга.

Следователно, подходът за оценка на емисиите от строителните работи, използван и препоръчан в развитите страни (Европейската агенция за околната среда - EEA, Агенция за околната среда на САЩ - USA EPA) се основава на общо разглеждане на строителните работи които се изпълняват на цялата област или, според случая, върху части от тази зона, без да се разглежда подробно плана за изпълнение на проекта на даден строеж.

В този документ, като се имат предвид типовете и обемите на строителните работи, видовете материали използвани в процеса, категориите специфични операции, както и предложеният период на изпълнение, бяха идентифицирани източниците на замърсяване на въздуха и беше изготвена инвентаризацията на характерните емисии за един час и за целия период на изпълнение.

Малка част от изпълнителните работи включва дейности, които представляват източници на прах в атмосферата. Тези операции са свързани с обработката на земните и баластните материали, както и с нарушаването на повърхностите.

Допълнителен източник на прах представлява вятърната ерозия, явление което по същество придружава строителните работи. Феноменът възниква поради наличието, за определен период от време, на непокрита площ, изложена на вятъра.

Прахът, генериран от манипулация на материали и вятърна ерозия, е предимно от естествен произход (частици на почвата, минерален прах).

Основните фази на работа, които представляват източници на прахови емисии в атмосферата, са:

- пълнежите

- настилане на баластра

Тези източници на прах са придружени от източници на замърсители, специфични за двигателите с вътрешно горене, представени от двигателите на машините които изпълняват съответните операции.

Друг източник на замърсители, специфични за двигателите с вътрешно горене, е трафикът на работещите автомобили (превозни средства, превозващи материали и продукти, необходими за строителството).

Съоръженията, независимо от техния тип, работят с дизелови двигатели, като изпусканите в атмосферата отпадъчни газове съдържат целия комплекс от замърсители, специфични за вътрешното горене на дизеловото гориво: азотни оксиди (NOx), неметанови летливи органични съединения (COVnm), метан (CH4), въглеродни оксиди (СО, СО2), амоняк (NH3), частици от тежки метали (Cd, CU, Cr, Ni, Se, Zn), полициклични въглеводороди (HAP), серен диоксид (SO2).
Комплексът от органични и неорганични замърсители, изпускани в атмосферата чрез отработените газове, съдържа вещества с различна степен на токсичност. Към обикнобените замърсители (NOx, SO2, CO, частици) се отбелязва наличието на потенциално канцерогенни вещества, разкрити от епидемиологичните изследвания, проведени под егидата на Световната здравна организация, а именно кадмий, никел, хром и полициклични ароматни въглеводороди (НАР). Също така се отбелязва наличието на азотен оксид (N2O) - веществото отговарящо за изчерпването на стратосферния озонов слой - и на метан, който заедно с СО, оказват глобално въздействие върху околната среда като парникови газове.

Количеството замърсители, изпускани в атмосфера от съоръженията, зависи главно от следните фактори:

- технология за производство на двигатели

- мощност на двигателя

- разход на гориво на единица мощност

- капацитета на съоръжението

- възраст на двигателя / съоръжението

Очевидно е, че емисиите на замърсители намаляват колкото е по-напреднала производителността на двигателите, като световната тенденция е производството на двигатели с по-ниска консумация на единицата мощност и с най-строг контрол на емисиите. Всъщност тези два елемента се отразяват в динамиката както на законодателството на ЕС, така и на законодателството на САЩ в дадената област.

Източниците на емисии на замърсители във въздуха, специфични за обекта на строежа, са наземни или близко до земята (реални височини на излъчване до 4 m над нивото на земята), открити (при обработката на баластни системи) и подвижни.

Характеристиките на източниците и геометрията на обекта се вписват като цяло в категорията на линейните източници.

Споменава се, че емисиите на атмосферни замърсители, съответстващи на дейностите по проекта, са с прекъсвания.
Определянето на масовите потоци от замърсители, евакуирани в атмосферата по време на строителните работи на платформата, е направено със следните методологии:

- методологията на US EPA / AP-42/1998 за частици, излъчвани от манипулиране на материалите, повърхностни разрушения, ветрова ерозия;

- методология на ЕЕА / EMEP / CORINAIR-1997, разработена под егидата на Европейската агенция за околната среда за замърсители, изпускани от машините.

Емисиите на замърсители, генерирани от автомобилния трафик, ще бъдат представени в раздел 2.2.2.2.

Споменава се че източниците, които са характерни за дейностите на обекта, не могат да имат концентрации в емисията, те са свободни и открити източници. По същата причина те не могат да бъдат оценени в съответствие с разпоредбите на ОМ 462/93, нито с други норми за емисии.

За да се определят емисиите на замърсители в атмосферата в района на който ще се извършват строителните работи, бяха разгледани следните елементи:

- видове дейности, които трябва да бъдат изпълнени

- количествата материали, които се обработват по всяка дейност

- интензивността на работата

- видове съоръжения

- брой на различните видове съоръжения

- капацитета и разхода на гориво на различни видове съоръжения

- продължителност на работата / период на експлоатация.
Базата данни, използвана за определяне на замърсяващите емисии в атмосферата, е представена по-долу.

Източници на замърсяване на въздуха

Изкопни работи (натоварен баласт) - 300000 куб.м. в прибл. 300 дни = 1000 куб.м. / ден, съответно 100 куб.м. / ч.


Изисква се 100 куб.м. / ч = 2.77 екскаватора вид Набор (Nabor)

36 куб.м. / ч

2.77 * 120 к. с * 0,2 л/ч= 66.48 л/ч дизелово гориво

Пълнеж - 300 000 куб.м. в прибл. 300 дни = 1000 куб.м. / ден, прибл. 100 куб.м/ч.

Изисква се сложна инсталация от прибл. 200 к.с., която осигурява нужния работен поток.

1 * 200 * 0.2 = 40 л / час дизелово гориво


Така че, машините които ще работят на строежната площадка ще могат да консумират най-много:

66.48 + 40 = 106.48 л / час дизел


Времетраенето на емисиите на замърсители в атмосферата е равно на работното време (основно 10 часа / ден), с вариации от един час до друг и от един ден до следващ. Също така, като се има предвид, че годишната експлоатация на обекта е 7-9 месеца / година (пролет + лято + есен), през зимния сезон емисиите спират. В годишния режим на работа също ще бъдат вариации на емисиите, както поради оперативните работи извършени в даден момент, така и поради промените в метеорологичните условия.

Eмисиите на частици в резултат на вятърната ерозия могат да се получават непрекъснато през целия период на строителството, като масовите потоци ще са равни на скоростта на вятъра.

Споменава се, че за да се избегне евентуално подценяване на ситуацията, се взеха предвид:

- максимален интензитет на работа

- условия, благоприятстващи най-високите емисии (едновременно изпълнение на работи, максимално съдържание на частици с малки диаметри, по-малко от 75 μm в обработваните материали, минимална влажност на почвата и на баласта и т.н.)

- увличане на частици чрез вятърна ерозия както на разрушените повърхности, така и на купчините земя

- използване на класически машини, оборудвани с дизелови двигатели, без система за контрол на емисиите (обикновено използвани на строителни площадки в Румъния: булдозери, багери, скрепери, скрепители и др.).

Посочено е, че емисиите на частици по време на работата по почвата са правопропорционални на съдържанието на малки частици (d < 75 μm), обратно пропорционална на влажността на почвата / земята и, където е уместно, на скоростта на движението и на теглото на съоръжението.

Определяне на масовия поток от частици, изпускани в атмосферата се провежда, съгласно измерения спектър характерен за емисиите на частици и за материала използван във всяка дейност/всеки източник. Масовите потоци на частици специфични за споменатите дейности/източници се определиха за следните еквивалентни диаметри (d) на частиците:

• частици с d ≤ 30 μm;

• частици с d ≤ 15 μm;

• частици с d ≤ 10 μm;

• частици с d ≤ 2,5 μm (частици които влизат в бронхите и белите дробове, така наречените "вдишвани” частици)

Повечето от частиците от отработените газове от съоръженията попадат в категорията на вдишвани частици. Частици с диаметър ≤ 15 μm са открити като частици в атмосферата. Онези с по-големи диаметри бързо се депозират на земята.



Резултатите от масовите потоци замърсители са показани в присъединените таблици.


  • Масови потоци от частици, излъчвани в атмосферата по време на работа

  • Дължина и време на емисиите

Категория на работа / операция

Масов дебит на дименсионален спектър (кг.м / ч)

d  30 m

d  15 m

d  10 m

d  2,5 m

разкопки

4,8857

1,1142

0,857

0,5142

автотоварене

0,3857

0,1285

0,0857

0,0085

разтоварване

1,1571

0,3428

0,3

0,0428

разпръскване

31,0714

7,1142

5,3142

3,2571

уплътняване

0,4714

0,1285

0,0857

0,0428

скарификация

0,4285

0,0857

0,0857

0,4285

ЕРОЗИЯ

1,3285

0,9

0,6857

0,0171

ОБЩО

43,5857

9,8142

7,4142

3,9257




  • Масови потоци от частици, излъчвани в атмосферата по време на работа

  • Общи емисии на площ и време за изпълнение –

Категория работа

Масов дебит на дименсионален спектър (t - време за изпълнение )

d  30 m

d  15 m

d  10 m

d  2,5 m

РАЗКОПКИ

19,5

4,5857

3,4714

1,9285

ПЪЛНЕЖИ

122,5714

28,37

21,4285

12,5142

ОБЩО

142071,429

32,9571

24,9

14,4428

ЕРОЗИЯ

4,9285

3,3428

2,5285

0,0857

ОБЩО

147

36,3

27,4285

14,5285

Общите стойности в таблиците са за емисиите на частици и представляват максимални масови потоци които могат да възникнат хипотетично, ако цялата гама дейности щяла да се изпълни едновременно, това което е малко вероятно.




  • Масови потоци от частици, излъчвани в атмосферата по време на работи за консолидиране

  • - Максимални масови потоци на часа –




- Максимални масови потоци на часа (г/ч)

NOx

CH4

COVnm

CO

NH3

N2O

Part.

SO2

112885

394,28

16380

36548,5

16,2

3008,57

13,242

23100




Cdx10-3

Cu x10-3

Cr x10-3

Ni x10-3

Se x10-3

Znx10-3

HAPx10-3




23,1428

3934,28

115,7

162,85

23,14

2314

7680



  • Общи масови потоци –

Общи масови потоци (кг/ период на изпълнение)

NOx

CH4

COVnm

CO

NH3

N2O

Part.

SO2

31371

111,43

4551,4

10157,1

0,4714

835,71

3685

6428




Cdx10-3

Cu x10-3

Cr x10-3

Ni x10-3

Se x10-3

Znx10-3

HAPx10-3




6,42

1092,85

32,14

47,14

6,43

643

2134,28

Общите стойности в таблиците за емисиите замърсители от съоръженията представляват хипотетична ситуация, при която всичките машини работят едновременно, за да извършват цялата необходима работа в рамките на оценения период от време. Максималните часови стойности представляват възможните пикове на емисиите, характерни за работата на набор от съоръжения.


2.2.2.2. Трафик на работните превозни средства

Масовите емисии на замърсители, генерирани от пътния работен трафик, бяха определени по методологията EEA / EMEP / CORINAIR-1997 (за замърсители от превозните средства) и методологията US EPA / AP-42/1998 за емисиите на частици от пътните артерии (считани за неасфалтирани или покрити с прах, в периоди без валежи).

Изчисляването на емисиите е направено, като се вземат предвид подробностите, представени в раздел 2.2.2.1.

Инвентаризацията на емисиите от работния трафик е максимизиране на ситуацията, тъй като освен споменатите по-горе характеристики на пътната инфраструктура, се взеха предвид превозните средства, оборудвани с дизелови двигатели без системи за контрол на емисиите.



Резултатите са показани в таблицата по-долу:
Емисии на замърсители в атмосферата - Трафик на работните превозни средства (период на изпълнение)

Максимални масови потоци на часа

Максимални масови потоци на часа (г/ч)

NOx

CH4

COVnm

CO

N2O

Part.

SO2

10542,8

60

2014

8443

30

255253

2468




Cdx10-3

Cu x10-3

Cr x10-3

Ni x10-3

Se x10-3

Znx10-3




2,48

420

12,34

17,27

2,48

248


Общи масови потоци (на обекта и на останалата част от структурата)

Общи масови потоци (кг/ период на изпълнение)

NOx

CH4

COVnm

CO

N2O

Part.

SO2

48120

283

9197

38541

137

42776

11271




Cdx10-3

Cu x10-3

Cr x10-3

Ni x10-3

Se x10-3

Znx10-3




11,27

1916

55,7

77

11,27

1127

Източниците на замърсяване на атмосферата, свързани с дейностите, които ще се извършват на изследваното място, са свободни, открити източници, разпространени на земната повърхност, имащи съвсем други особености от източниците, свързани с промишлени или подобни дейности. Следователно, не може да се говори за системи за улавяне - пречистване - изхвърляне в атмосферата на заразения въздух / отработени газове.

Подробностите за всички видове замърсители и отрицателните ефекти върху околната среда и здравето бяха анализирани в глава I, подглава 6.3.
2.2.3. Фаза на експлоатация

По време на експлоатационния период източниците на замърсяване ще бъдат представени от:

- технологичната пещ за отопление на термични течности, работеща на основата на метан и технологични газове;

- технологичен бойлер работещ на основата на метан;

- Две отоплителни инсталации за отопление на работни места работещи на основата на метан;

- Факел с непрекъснато изгаряне на факелни горива, работещ на основата на метан


2.3. Прогнозиране на въздействието на замърсяването на въздуха

2.3.1. Актуалното състояние

Няма въздействие за въздуха.
2.3.2. Фаза на строеж

2.3.2.1. Законови норми

Действащите законови норми не предвиждат стандарти за емисиите от разхвърлени и свободни източници. Що се отнася до мобилни източници са предвидени правила за емисиите от моторни превозни средства, като за спазването им са отговорни собствениците на превозните средства, които ще работят по пътищата.

Оценката на въздействието на дейностите по консолидация се извършва чрез математическо моделиране, като резултатите се основават на стойностите на максимално допустимите концентрации (CMA), осигурени от:

- Национален стандарт за качество на въздуха (STAS 12574-87)

- Стандарти за качество на въздуха в ЕС

- Референтните стойности за качеството на въздуха, препоръчани от Световната здравна организация

- Референтните стойности препоръчани от Международния съюз на организациите за изследване на горите (IUFRO) за опазване на растителността

По-долу се описват максимално допустимите концентрации (CMA), граничните стойности (VL) и референтните стойности препоръчани от Националния стандарт и от споменатите международни организации, за замърсителите специфични за изследваните източници.



CMA предвидени от STAS 12574-87

30 минути годишно

 SO2: 750 g/m³ 60 g/m³

 NO2: 300 g/m³. 40 g/m³

 CO: 6000 g/m³ -

 частици: 500 g/m³ 75 g/m³

 NH3: 300 g/m³ м. -

 Cd: 0,06 g/m³ (изчисленa от CMA24 ч) -

 Cr 6+: 4,5 g/m³ (изчисленa от CMA24 ч) -

 Pb: 2,1 g/m³ (изчисленa от CMA24 ч) -

 вещества със синергично действие: C1/CMA1 + ……+ Ci/CMAI < 1 -

 формалдехид 35. -

STAS не предвижда CMA за други издадени тежки метали или за HAP.


Гранични стойности предвидени от Директивите на ЕС

NOx VL = 200 g/m³ за време ≤ 1 час

VG = 135 g/ m³ за време ≤ 1 час

Горните стойности представляват концентрации, свързани с 98-ия персентил.


VL = 40 g/ m³ за предложено време - една година

VG = 30 g/ m³ за време = една година – за защита на чувствителните екосистеми в неконструирани райони

CO VL = 10.000 g/m³ за време = 8 часa

SO2 VL = 80-120 g/m³ медианата на дневна средна стойност, измерена за 1 година, свързана със средната дневна стойност, измерена за 1 година за частици:> 40 g / m³ и ≤ 40 g / m³

VG = 100-150 g/m³ за време = 24 часa

VG = 40-60 g/m³ за време = една година

VL = 350 g /m³ - стойността на 98-ия персентил за стойностни низове за време t ≤ 1 час, свързана с ≤ 150 g /m³ за частици

VL = 250 g /m³ - стойността на 98-ия персентил за стойностни низове за време ≤ 1 час, свързана с > 150 g /m³ за частици

VL= 125 g /m³ за време = 24 часа

VL= 20 g /m³ за време = една година, защита на екосистеми

VL= 10-15 g /m³ за време = една година в зони с инструменти (уреди и т.н.) чувствителни към SO2 увреждане

Pb 0,5 g /m³за време = една година

Суспендирани частици

VL = 80 μg/m3 медианата на дневните стойности измерени за една година общо тегло

VL = 250 μg/m3 - стойността на 98-ия персентил за дневни стойностни низове с време t ≤ 1 час

VG = 40-60 μg/m3 за време = 1 година

VL= 100-150 μg/m3 за време = 24 часa

Суспендирани частици c Φ ≤ 10 m

VL = 50 μg/m3 за време = 24 часа

VL = 40 μg/m3 за време = 1 година si 20 μg/m3 от 2010 г.

Суспендирани частици с Φ ≤ 2,5 μg/m3

VL = 50 μg/m3 за предложено време = 30 минути

VL = 20 μg/m3 за предложено врене = 24 часа от 2010 г.

VL – текуща пределна стойност

VG – референтна стойност

Референтни стойности препоръчани от Световна Здравна Организация

Cd - потенциално канцерогенно, допустимо при средногодишна концентрация от 0,005 μg/m3;

Cr - при дълготрайно излагане на средна концентрация от 1 μg/m3 риск за рака e 4 . 10-2;

HAP (като бензапирен) при дълготрайно излагане на средна концентрация от 0,001 μg/m3 риск за рака е 8,7 . 10-5;

Ni - при дълготрайно излагане на средна концентрация от 1 μg/m3 риск за рака e 3,8 . 10-4;

Pb - 0,5 μg/m3 като годишна средна стойност;

CO - 60.000 μg/m3 за време t = 30 минути и 10.000 μg/m3 за време = 8 часа;

NO2 - 400 μg/m3 за време t ≤ 1 час, 150 μg/m3 за време t = 24 часа

формалдехид - 100 μg/m3 за време t = 30 минути

Референтни стойности препоръчани от IUFRO за защита на растителността



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница