Доклад международен консултативен съвет за българия доминик дьо Вилпен
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Доминик дьо Вилпен Пол Демаре
- Антонио Виторино Касимир дьо Далмо
| България в ЕС
Изграждане на ново партньорство ДОКЛАД МЕЖДУНАРОДЕН КОНСУЛТАТИВЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИЯ Международен консултативен съвет за България Доминик дьо Вилпен Пол Демаре Жосеп Пике Онюс Салми Антонио Виторино Казимир дьо Далмо София,
Май 2009 г. Съдържание I. Увод: общ поглед 5 II. България в Европейския съюз: предизвикателството на отговорността 11 II.1. България в Европейския съюз: пътят към присъединяването 11 II. 1.1. Сегашното положение: пътят към членството 11 II.1.2. Оценка: последствията от приемането на България като нова държава членка 16 II.2. Правосъдие и вътрешни работи: сърцевината на кризата 18 II.2.1. Сегашната ситуация: много дългия път до изграждане на системата 18 II.2.2. Самонаблюдение и самооценка на напредъка 35 II.2.3. Предложения: съблюдаване на върховенството на закона, все още липсващият отговор 37 II.3 Слабости на българската администрация: преодоляване на липсата на административен капацитет 40 II.3.1 Сегашното положение: липса на административен капацитет 40 II.3.2. Оценка: процесът на модернизация на държавната администрация 41 II. 3.3. Предложения: приоритетни реформи и незабавни подобрения 44 III. Европейският съюз и България: тест за европейската солидарност 45 III.1. Спирането на европейските фондове за България: безпрецедентно решение 45 III.1.1. Сегашното положение: решението на Европейската комисия от 23 юли 2008 г. за спиране на европейските фондове 45 III.2 Управление на фондовете на ЕС: за запазване на европейската солидарност 48 III.2.1 Сегашното положение: опитът на България с фондовете на ЕС 48 III.2.2 Оценка: мерките, одобрени и изпълнявани от българските власти 49 III.2.3. Предложения: приоритетни реформи и подобрения в краткосрочен и средносрочен план 55 III.3. Икономически и социални реформи: постигане на европейски жизнени стандарти 56 III. 3.2. Диагностика на положението: икономическа интеграция в ЕС 56 III.3.2. Оценка: подобряване на жизненото равнище на българското население 57 III. 3.3. Предложения: необходимостта от по-нататъшна реформа 60 IV.1. Изграждане на динамично партньорство 61 IV.1. Засилване на диалога: по-добро сътрудничество между Европейската комисия, държавите членки и българското правителство 61 IV.1.1. Сегашното положение: липса на структурирано сътрудничество 61 IV.1.2.Оценка: необходимост да се създаде координационна схема 62 IV.2. България в ЕС: определяне на национална европейска програма 65 IV. 2.1. Оценка: необходимостта от национална европейска програма 65 IV. 2.2. Предложения: Европейската програма като ключов приоритет за българското правителство 72 IV.3. Роля на българското общество в процеса на европейска интеграция: необходимостта от пълна ангажираност 74 IV.3.1. Сегашното положение: българското гражданско общество и неговите отношения с ЕС 75 IV.3.2. Предложения: публично-частно сътрудничество по въпросите на ЕС 78 IV.4. Отвъд българския случай: нов модел на партньорство 78 V. Заключения: стратегически препоръки 81 98
I. Увод: общ поглед След няколко десетилетия на комунистическа диктатура и в известна степен трудeн преход към демокрация България избра да стане част от най-напредничавата и благоденстваща група нации в света от политическа, икономическа и социална гледна точка: Европейския съюз. През 1999 година Европейският съвет, заседавал в Хелзинки, прие решение от жизнена важност за бъдещето на България като прие заявката на страната за присъединяване към Европейския съюз по политически причини. ЕС искаше да избегне създаването на център на нестабилност на източната си граница, зорко следена от Русия.
    За България това означаваше дълбоко да се ангажира с върховенство на закона, демокрация и свободна пазарна икономика. За Европейския съюз това беше нова стъпка към обединяване на континента, разделен от историята и идеологията, конкретният израз на чувството, че Европа не може без България и че България споделя обща съдба с останалите държави членки.
   Съществуваше голям риск и двете страни да помислят, че страницата е затворена в деня на присъединяването на България към ЕС, което стана на 1 януари 2007 г. Тази дата определено отбеляза приключването на процес, започнал през 1999 година. Но и за двете страни тя беше началото на нов процес. Липсата на разбиране за динамиката на взаимоотношенията доведе до дълбоко погрешни схващания. Затова е необходимо като че ли да се разгледат всички усилия, обещания и слабости на България и на Европейския съюз в изграждането на стабилно партньорство от 2007 година насам, като се поставят в тяхната историческа, социална и политическа перспектива, така че да се избегнат грешките от миналото. Нещо повече, за да се оцени правилно сегашният критично важен момент в процеса на присъединяване на България към ЕС, трябва да се отчете, че дълбокото културно различие между двете действителности представлява фактор от ключово значение.
Тези взаимоотношения бяха подложени на наистина голямо напрежение след 1 януари 2007 година. Категоричното спиране от Европейската комисия през ноември 2008 г., след приемането на доклада й от 23 юли, на плащанията на средствата по някои европейски фондове, поради сериозни злоупотреби, беше изява на липсата на комуникация между българското правителство и Европейската комисия и в същото време показа, че липсва ефективна система на взаимоотношения между българското правителство и институциите на Европейския съюз. Това решение несъмнено се отрази като шокова вълна сред българското гражданско общество и така може да допринесе за постигане на общи решения. Но такъв шок не може да бъде повторен без това да породи известни опасности и нито България, нито ЕС могат да си позволят да пропуснат тази възможност да огледат по новому своите взаимоотношения и да се опитат да изградят ново партньорство.   Тази ситуация породи необходимостта да се опитат с всички възможни средства да разкрият нови начини за разрешаване на кризата и да погледнат по нов начин на бъдещето. С оглед именно на това Н.Пр. министър-председателят на България г-н Сергей Станишев реши да създаде Международен консултативен съвет, състоящ се от подписалите настоящия доклад, с цел те да дадат своето експертно мнение и външен поглед за сегашното положение в България и да допринесат за преодоляване на големите предизвикателства, пред които страната е изправена. Така, с ясната идея, че служи на българското общество и без да се стреми да се намесва в работата, осъществявана от Европейската комисия или в суверенитета на българската държава, Международният консултативен съвет беше създаден официално през ноември 2008 г. като независим орган, неизразяващ никакви институционални или партийни интереси.
 Непрестанната воля, изразявана от Международния консултативен съвет, е била да подчертава взаимните отговорности и взаимозависимости между ЕС и България по тази материя, така че да даде възможност на всички страни да определят своя принос към общите решения. Тук не става въпрос Международният консултативен съвет да взема страна. Въпросът е в това да помогне да се намери общата почва за най-добра защита на интересите на България и на Европейския съюз. Тъй като залогът е много голям, както за България, така и за Европа.
За България това е предизвикателство, което ще трансформира дълбоко нейната съдба във всички отношения през идващите десетилетия. България трябва да вкорени и обезпечи сигурността на големите промени, през които е преминала през последните десетилетия. Тя трябва също и да се възползва от европейската интеграция, за да превъзмогне структурните си трудности и осъществи втората фаза на дълбочинните промени. Като възприеме позицията на самовзискателност и отговорност, България трябва да покаже, както правителството, така и обществото като цяло, че е способна да бъде надежден член и че се ангажира с целите на ЕС, без да изоставя националната си идентичност. От тоталитарен комунизъм към парламентарна демокрация, от държавна икономика към пазарна икономика, от Варшавския договор към НАТО и от Съветската орбита към членство в Общността: за по-малко от двадесет години България преживя огромен завой в историческото си развитие, при това осъществен при главоломна скорост. С адско темпо и смяна на посоката, за да може страната да се развива в нова политическа, институционална, икономическа и социална рамка. Обаче, отвъд реформите на политическите структури, които са неизбежни, за да може страната успешно да се изправи пред новите предизвикателства, българското общество не разполагаше с достатъчно време да възприеме и осмисли цялостно промените – истинска революция – произтичащи от новата ситуация. Дълбочината на предприетите промени изисква нови нагласи и нови модели на поведение: с други думи – нов манталитет. Новите ангажименти, поети от страната, пораждат необходимостта от правни, икономически и социални реформи във вътрешен план и предефиниране на новата геостратегическа роля в континента в контекста на европейската и международната политика. Казано накратко, това определено е изключителна възможност за модернизация на страната.
   Процесът на пълноправното присъединяване на България към ЕС се сблъска още в самото начало с трудностите в прилагането и транспонирането на европейското законодателство в националното законодателство, дължащи се на липсата на административен капацитет на различните равнища на държавната администрация. Освен това, недостатъците в работата на съдебната система, която в някои сфери все още изглежда не е склонна да упражнява функцията, отговаряща на една независима и отговорна власт в държава, където трябва да господства върховенството на закона, създава мрачна картина за положението. Освен това, запазването на висока степен на корупция в публичните сфери на управление и в стопанския сектор, въпреки наскоро предприетите усилия за предотвратяването и санкционирането й, продължава да бъде едно от главните предизвикателства, срещу които страната трябва да се изправи много решително.
Установените слабости в българската институционална система попречиха или блокираха прилагането на Общностното право и също така пряко засегнаха финансовите интереси на ЕС. Това положение наложи прилагането на коригиращи мерки от страна на Европейската комисия, някои от които бяха така извънредни и сериозни, като вече споменатото решение от юли 2008 година. Макар че пазителят на Договорите е осъществявал ефективно надзорната си функция, следва да се анализира какви са причините за повтарящото се неизпълнение: липсата на политическа воля или изразена неспособност да се изгради правилна система и да се адаптират институциите към промените? Настоящият доклад ще се опита да даде отговор на тези въпроси. Става въпрос не само за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството, за пълното прилагане и зачитане на достиженията на правото на ЕС и приемане на правилата на играта, установени чрез Договорите. Става въпрос най-вече за това страната да бъде активен член на ЕС, което означава да допринася чрез институционалната рамка на ЕС по най-положителния и конструктивен начин за успеха на общия европейски проект, без при това да изпуска от вниманието си националния интерес. „България трябва напълно да се възползва от своето членство” изявление, неколкократно повтаряно в Докладите за оценка, изготвяни от Европейската комисия. Става въпрос за това да се намери конкретното уравнение при „което печелят всички”, да се съчетаят правилно националните интереси и интересите на ЕС: пълноправното членство започва тогава, когато цялата страна започне да надгражда върху това основно разбиране. То не е самоцел, то е правилният начин за разбиране на договора, подписан в деня на присъединяването между България и ЕС. Това представлява важен тест и за Европейския съюз, тъй като се случва в период на съмнения относно бъдещето на европейския проект след отказа на французите, холандците и ирландците да подпишат новите Договори. Това е и първият случай, при който ЕС се изправя пред проблем от такъв мащаб в интеграцията на наскоро приета държава членка. В този смисъл действието, предприето от европейските институции, е тест за други сравними ситуации или за бъдещото разширяване на Съюза. Недостатъците на българската институционална система в адаптирането към конкретната специфика на ЕС и засилените макроикономически дисбаланси по отношение на средните стойности за Европа, не бяха изненада за никой, който беше дори и минимално информиран за българската действителност и наследство, нито пък би трябвало да бъдат изненада за европейските институции или държавите членки. Когато се разглежда трудната интеграция на страната в ЕС, спецификата на българския случай не винаги се е вземала предвид. Същото може да се каже и за Румъния. Макар че Европейската комисия наблюдава ефективно и систематично недостатъците и неизпълнението, приписвани на българските власти, вярно е и това, че Брюксел не винаги успяваше да управлява насоката на изпълнението и жизнеспособността на някои нужни реформи по отношение на тяхното краткосрочно, средносрочно и дългосрочно въздействие. От България се искаше да постигне в много кратък срок това, което често отнемаше много години за по-старите държави членки – например, относно финансирането на политическите партии. Затова изпълнението на България в постигането на стандартите на ЕС трябва да се оценява по-скоро в относителния напредък, отколкото в абсолютно измерение. Създаването на специфичния механизъм на ЕС за организиране на наблюдение на прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност, между българските институции и институциите на ЕС, разкри своята недостатъчност за решаване на наличните проблеми. Фактически, и това е становището на Международния консултативен съвет, трудностите на България в изпълнение на задълженията към ЕС се коренят в социален, културен, икономически и политически проблем от структурно естество. Следователно, перспективата за ново, подобрено партньорство изглежда най-доброто решение за превъзмогване на сегашните политически и институционални трудности, възникнали между България и ЕС. Това означава, от една страна, да се изградят реалистични взаимоотношения на базата на това, което вече съществува и да се анализира ефективността и неправилното функциониране на механизмите, въведени след фазата на присъединяването. От друга страна, то означава да се изгради изцяло ново партньорство между България и Европейския съюз, базиращо се на твърди принципи, приемливи за двете страни. Успешната интеграция на България в Съюза може да бъде постигната само като се заложи на принципите на отговорността и солидарността. Този факт подчертава колко неотложна е потребността България и нейните партньори от ЕС да определят условията за взаимно доверие и сътрудничество. Оценката, дадена от Европейската комисия, че в ЕС има общо чувство за „умора от помощта” сама по себе си е тревожен фактор, който трябва да бъде отчетен, за да се подходи правилно към ситуацията. От една страна, българите, твърде често нерешителни, сблъсквайки се с измерението на структурните си недостатъци, се изправят пред тях повече или по-малко успешно и проявявайки повече или по-малко добра воля, а от друга страна Европейската комисия, фокусирана повече върху механизма като политически инструмент, отколкото върху ефективните резултати на процеса, попречиха за изграждането на смислен и откровен диалог между двете администрации, за да се установят приоритетите и определят ясни и обективни цели, които да могат разумно да бъдат изпълнени в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Отвъд стриктното изпълнение на изискванията за членството – спазване на правилата – крайно време е България да създаде своя собствена, специфична, успешна „Европейска програма”. Това определено е основната задача на политическите заинтересовани страни, но институциите на гражданското общество също трябва да поемат своите задължения като представители на икономическите, социалните и културните интереси на страната, като определят собствените си програми и помогнат да се оформи националният европейски интерес. Зрелостта на „активното членство”, което ще се упражнява съгласно националната Европейска програма, ще се прояви щом категорично приключи преходният период и нацията като цяло стане готова да поеме и реализира избора си да бъде член на Европейския съюз. Сериозната институционална криза между България и ЕС представлява голямо предизвикателство за участващите в нея страни. Изисква се нов модел на солидарност, за да помогне за укрепването на българската демократична система и за достъпа на страната до модерността. Междувременно разривът между надеждите на българите и реакциите на ЕС е пред риска да се разширява. Жизнено важно за преодоляването на сегашната ситуация е да се предприеме съвместен подход от държавите членки, европейските институции и България, който да хармонира с политическото решение, дало зелена светлина за присъединяването на страната към ЕС. Това е от особено значение в контекста на световната финансова и икономическа криза. В този контекст Международният консултативен съвет получи шестмесечен мандат – от декември 2008 година до май 2009 година – за да даде съвет на българските институции с цел засилване на осъществяващите се реформи в областта на правосъдието и вътрешните работи, административния капацитет, управлението на публичните средства и икономическите и социални реформи. За да изработи настоящия доклад Международният консултативен съвет се срещна не само с представители на основните български политически институции, областни и местни администрации, но и с представители на основни български университети, културни институти, НПО, медии, политически партии, стопански организации и търговски предприятия, представители на икономическите и социални сектори, профсъюзи и международни организации и други. Накрая, членовете на Международния консултативен съвет поддържаха контакти и с представители на европейските институции, както и на някои държави членки. Председателят и членовете на Международния консултативен съвет искат да изкажат благодарност на всички лица и институции, които се съгласиха да се срещнат с тях. В настоящия окончателен доклад Международният консултативен съвет разглежда сегашната ситуация в България по всяка от анализираните теми, давайки своята оценка и правейки предложения по конструктивен начин, като избягва ненужна полемика и отчита изцяло деликатното естество на някои от разглежданите въпроси. София, Барселона, Брюж, Хелзинки, Лисабон, Париж и Брюксел, 30 май 2009 г. Доминик дьо Вилпен Пол Демаре Бивш министър-председател на Франция Ректор на Колежа на Европа Председател на Съвета Член на Съвета
Бивш министър на външните работи, Испания Бивш член на Европейската сметна палата Член на Съвета Член на Съвета
Бивш Европейски комисар Европейски правен съветник за правосъдие и вътрешни работи Професор по европейските въпроси Член на Съвета Секретар на Съвета Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|