Доклад може да става единствено и само с посочване на възложителя на изследването

Логиката – те живеят в нечовешки условия, ще искат да избягат от тях и нямат никакъв друг шанс, освен да се въвлекат в престъпност – кражби, наркотици, проституция и др.

На практика, голяма част от хората споделят: Не можем да им помогнем реално и това ще се стовари обратно върху нас – бунтове, безредици, престъпност, нарастваща ксенофобия и нетърпимост.

живият език – цитати от интервютата
***

„Неспазване на правилата, законите в страната, кражби, обири, грабежи. Нападения – вече започнаха. Какво чакат още политиците? Да ни изкормят ли? Няма да се дадем! Сами ще се защитаваме!”

„Мисля, че са по страшни от ромите.”

„В България има много бедни хора, които се нуждаят от помощ и вместо да им се помогне на тях, средствата отиват за бежанците.”

„Опасност от тероризъм. Безконтролно нахлуване на нелегални емигранти.”

„Ако се съюзят с нашите турци, къде отиваме – утре ще са и в парламента.”

„Ако продължат да идват по толкова много на ден, какво ще стане в България, какво ще ги правим, къде ще живеят?”

„Ще залеят цялата страна с арабчета и ще станем мюсюлманска държава. Ще изчезне България.”

„Настъпване на още по-голяма беднотия, престъпността ще се завиши, безработица – още по-голяма.”

„Могат да възникнат нови болести, които ги няма в нашата страна.”

„Не се знае дали всички са бежанци. Между тях има и престъпници.”

„България е бедна страна и няма възможност да предлага добри условия за живот на бежанците. Това е предпоставка за избухване на бунтове и да извършват престъпления.”

„Ще заемат част от работните места на местните хора.”

„Зарази, болести. Нарушаване на етническия мир.”

„Размирици. Побоища и нападения, конфликти между тях и българите.”

„Убийства, кражби, обири.”

„Много са различни от нас.”

„Нечистоплътни; като роми са; престъпници.”

„Създава се напрежение, конфликти. Престъпността нараства. Излишни финансови разходи.”

„Те си идват със своите болести. Ще избухне някоя епидемия.”

„Един бежанец струва на държавата 400 лв. Аз за толкова работя и издържам 4 гърла..”

Най-сериозен е страхът от извършване на престъпления, кражби, избухване на бунтове. Следващият аргумент „против” бежанците е липсата на финансов ресурс. Бедността е един от основните дразнители – бежанците „натоварват бюджета”, „харчат пари, които нямаме”, „изразходват средства, които могат да отидат за нас, бедните българи”.

Страхът от разпространение на болести и зарази също е много силен. Това притеснение често е в тясна връзка със своеобразното „обвинение” към държавата, че не се справя с осигуряването на място и условия за живот. Лошите условия на живот, недостатъчната храна могат да провокират бежанците, според част от изследваните, да се опълчат на държавата, да станат повод за бунтове и безредици.

Не е за подминаване и разпространеното схващане, че не всички са бежанци. Част от преминаващите границата на България се привиждат като престъпници, като неясни субекти, които могат да сторят големи злини на хората тук и страната като цяло. Част от хората се страхуват да няма терористи и призовават за по-строг контрол на границата.

Особено притеснително е появата на мотива „религия”. Разделението „ние, християните” и „те, мюсюлманите” е взривоопасно. Страховете от ислямизация могат да бъдат основа на силни ксенофобски настроения.

Все пак, основното, което обединява всички страхове е, че една значителна част от българите усещат своеобразен капан, пред който ни изправя бежанската вълна. От една страна, те отчитат, че България трудно ще може да гарантира приемливи човешки условия за живот на бежанците (”Бедни сме!”). Съответно разбират и естественото желание на човешките същества (бежанците) да се измъкнат от неприемливи за тях условия на живот. Същевременно не виждат и как това може да стане по нормален път за хора, незнаещи езика, в условия на висока безработица. Логично следва заключението – „Ние не можем да им помогнем реално и това ще се стовари обратно върху нас – кражби, престъпност, бунтове, нарастваща нетолерантност и противопоставяне!”

Основните проблеми на хората са свързани с икономическата криза и несигурността, която тя влече след себе си. Безработица, бедност, нисък жизнен стандарт, проблемите на икономиката и последствията от икономическата криза са основните неща, които вълнуват българите.

„Утежняващи” обстановката елементи са нестабилност в обществените системи (здравеопазване, образование, социална система) и политическата нестабилност.

Всички тези фактори създават напрежение, пораждат усещане за несигурност и непредвидимост на бъдещето, незащитеност от държавата.

Същевременно, значителна част от българите живеят с усещането за нарастваща безнаказана битова престъпност.

В този смисъл, значителна част от обществото не чувства реална (институционална) подкрепа от правоохранителните органи.

Естествени са и страховете, че бежанците няма да могат да бъдат ефективно контролирани и това ще увеличи престъпността.

На практика, недоверието към работата на правоохранителните органи засилва ксенофобията, нетолерантността.

УСЕЩАНЕ ЗА НАРАСТВАЩА ПРЕСТЪПНОСТ И НЕЗАЩИТЕНОСТ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА
ДЯЛ НА ХОРАТА, ОБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ В ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА
„ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 12 МЕСЕЦА (ПОСЛЕДНАТА 1 ГОДИНА) СЛУЧВАЛО ЛИ ВИ СЕ Е /НА ВАС, НА ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО/ ДА БЪДЕТЕ ОБЕКТ НА ПРЕСТЪПНО ПОСЕГАТЕЛСТВО – ОБИР, ГРАБЕЖ, РЕКЕТ, ПОБОЙ ИЛИ ДРУГО НАСИЛИЕ?”
% от всички

„АКО СТЕ БИЛИ ОБЕКТ НА ОБИР ИЛИ ДРУГО ПРЕСТЪПНО ПОСЕГАТЕЛСТВО, ОБЪРНАХТЕ ЛИ СЕ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ КЪМ ПОЛИЦИЯТА?”

„ПОМОГНА ЛИ ВИ ПОЛИЦИЯТА ДА ПОЛУЧИТЕ ОБРАТНО СОБСТВЕНОСТТА СИ /ИЛИ ЧАСТ ОТ НЕЯ/ ИЛИ ПЪК ДА ЗАЛОВИ ПРЕСТЪПНИЦИТЕ?”

Настоящото изследване регистрира ръст на битовата престъпност от около 4 % за период от една година.

Една трета от претърпелите някакво престъпление, обаче, изобщо не се обръщат за помощ към полицията. На 80 % от потърсилите съдействие полицията не е помогнала да възстановят собствеността си (част от нея) или пък да залови престъпниците.

Естествена последица от това е несигурност и усещане за незащитеност от страна на държавата. Нещо повече, половината от хората живеят с усещането за нарастваща престъпност.

„СПОРЕД ВАС, КАТО ЦЯЛО ПРЕСТЪПНОСТТА В СТРАНАТА НАМАЛЯВА ИЛИ НАПРОТИВ – УВЕЛИЧАВА СЕ?”

На този фон се появява бежанската вълна, която засилва страховете, а заедно с това и ксенофобията и нетолерантността.

Прави впечатление, че над половината от хората не могат да отговорят на този въпрос. Голяма част от обществото няма не само досег, но и фрагментарна представа за бежанците.

Отношението се формира не от впечатления, а от страхове, общи щампи, а често и от националистически и истерични крясъци.

Незнанието, неинформираността, неяснотата какви хора са бежанците, какви хора влизат в България водят до, на пръв поглед, парадоксален извод: „Те не са хора като нас!”.

„Смятате ли, че ако бежанците бяха например арменци, а не араби нещата щяха да са по-добри (положението щеше да е различно, по-приемливо)?”

„Смятате ли, че ако бежанците бяха християни, а не мюсюлмани нещата щяха да са по-добри (положението щеше да е различно, по-приемливо)?”

Извън посочените фактори за нарастващата нетолерантност е религиозната принадлежност на бежанците. Това, за много хора, автоматично води до тяхното отхвърляне, категорично неприемане. Над една четвърт заявяват, че положението с бежанците би било по-добро, ако те изповядваха християнската религия.

На практика, България се включва в общите за мнозина европейци страхове от исляма.

„Смятате ли, че сирийските беЖанщи ще могат постепенно да се приобщят (интегрират) и след време да станат нормални български граждани?”

Важен фактор за нарастващата нетолерантност е това, че „бежанския проблем” не се разглежда като временно явление. (Като хора, на които трябва да се помогне, докато могат да се завърнат.) Обществото мисли бежанците като хора, които трайно ще се заселят, ще останат за постоянно в България. Логично следствие от това е мисленето, че те ще представляват още една трайна неинтегрирана, маргинална общност, генератор на престъпност и проблеми.

„БихтЕ ли СЕ СЪГЛАСИЛИ да приемем, например, 20 000 бежанци, ако Европа ни предложи голяма финансова помощ и покрие разходите за бежанците?”

Икономическият фактор („Бедни сме! Не можем да отделим ресурс за бежанци”) в нарасналата нетолерантност е много съществен. Като един от основните проблеми, свързан с бежанците, хората виждат в липсата на средства от страна на държавата за тяхната издръжка и безпроблемно обезпечаване на техния престой на територията на страната.

Показателно е, че 20 % от заявяващите крайни позиции („да ги изгоним”; „да не се допускат бежанци и емигранти”; „не трябва да им помагаме”) са склонни да променят мнението си, ако България би получила финансови компенсации или помощ от ЕС за справяне с проблема.

Като цяло, общественото настроение се консолидира около схващането – „Бедна България е натоварена с решаването на чужд проблем, инспириран от „големите” геополитически играчи, които няма да си мръднат пръста, за да ни помогнат!” Съответно жест на съпричастност и помощ може значимо да тушира тези обществени настроения и да намали нивото на ксенофобията и нетолерантността.

Като цяло, нараства не толкова ксенофобията и нетолерантността в обществото като цяло. Нараства крясъкът, истерията, агресивността в една миноритарна, но значителна по обем, част от обществото (около 20 % от пълнолетното население). Оформят се две групи. От една страна е мнозинството с относително по-висока толерантност – „трябва да помогнем”; „и те са хора като нас”; „не можем просто да ги изгоним”. От друга е малцинството, но едно яростно и силно агресивно малцинство.