Доклад на центъра за икономическо развитие под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева
Изтегляне 1.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Макроикономическа динамика
- Фигура 1. Реален темп на БВП, БДС и корективи, %
- Таблица 1. БВП - Производствен метод, 2008-2010 г.
- Фигура 2. Селско, горско и рибно стопанство (А). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 4. Строителство (F). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 5. Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство (G_I). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 6. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (J). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 7. Финансови и застрахователни дейности (K). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 8. Операции с недвижими имоти (L). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 9. Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности (M_N). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 10. Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа (O_Q). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 12. Компоненти на крайното използване на БВП. Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
- Фигура 13. Показатели на бизнес климата и на доверие на потребителите, %
- Фигура 14. Промишлено производство, строителна продукция, търговски оборот, процентно изменение спрямо съответния месец на предходната година, %
|
ИКОНОМИКАТА НА БЪЛГАРИЯ Октомври 2011 ДОКЛАД НА ЦЕНТЪРА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ Под общата редакция на: д-р по икономика Георги Прохаски, Лиляна Дудева Авторски колектив: д-р по икономика Анелия Дамянова, Бленика Джелепова, Елена Туйова, Калоян Стайков, Лиляна Дудева, Мариета Цветковска, д-р по икономика Мария Прохаска, Станислав Славов Съдържание Макроикономическа динамика 2 Икономически растеж 2 Текуща сметка 16 Външна търговия 17 Преки чуждестранни инвестиции 18 Инфлация 19 Заетост и безработица 21 Политика към предприятията 23 Публични финанси 34 Социална и здравна политика 37 Финансова система 38 Банкова система 39 Лизингов пазар 42 Застрахователен сектор 44 Капиталов пазар 46 Енергетика 48 Транспорт 54 Туризъм 60 Селско стопанство 64 Регионална политика. Европейски фондове 66 Макроикономическа динамикаИкономически растежРастежът на българската икономика е слаб, и предвид забавянето на растежа в основните ни партньори, очакваме да се забави и у нас до края на годината. Започна тенденция на балансиране на структурата на растежа. От страна на производството на БВП приносът на промишлеността ще намалява, но ще бъде подкрепен от растеж в услугите. От страна на използването ще се свива приноса на нетния износ, но ще расте приноса на вътрешното търсене. За третото тримесечие на 2011 г. очакваме растеж в диапазон 1-1.5%, а за годината – под 2%. От гледна точка обвръзката на темповете по тримесечия и години, за формиране на очакванията си ние продължаваме да ползваме динамиката на сезонно неизгладените данни. Засега предвижданията ни за общия икономически растеж за първото и второто тримесечие (0.5-1% и около 2%) се оказват приемливо близки до регистрираните от НСИ растежи на годишна база по сезонно неизгладените данни (за БВП съответно 1.5% и 2.2%, за БДС съответно 0.6% и 2.2%). Сезонно неизгладеният растеж на БВП за второто тримесечие на годишна база е толкова, колкото и на добавената стойност (2.2%), тъй като позицията „Корективи“1 расте с горе долу същия темп (2.1%) (Фиг.1). На тримесечна база и БДС и БВП растат, но растежът на БВП се забавя (от 0.5% за първото на 0.3% за второто тримесечие), докато растежът на БДС общо за икономиката, обратното – се ускорява, съответно от 0.2% на 0.6%.
Източник: НСИ (06.09.2011г.) От септември 2011 г. НСИ започна да публикува данните за БВП по производствения метод съгласно Класификацията на икономическите дейности 2008 (КИД-2008, NACE Rev. 2)2 и представени в агрегиран вид по номенклатура А10 (виж каре). Въвеждането на актуализирана класификация на икономическите дейности в ЕС цели да отразява по-детайлно сектора на услугите и технологичния напредък в икономиката.
В таблицата по-долу сме избрали да проследим според новия начин на представяне (по номенклатура А10) производствената структура и динамика на икономиката в изминалите последни три години (2008-2010) – предкризисна, кризисна и първа следкризисна. Таблица 1. БВП - Производствен метод, 2008-2010 г.
Данните показват, че в условията на всеобща финансова и икономическа криза незасегнат от нея у нас е само сектор „Финансови и застрахователни дейности“, тъй като и досега той продължава да расте, макар и със забавящи се темпове. От 2000 до 2007 г., та дори и в самата кризисна 2009 г., той набъбва с двуцифрени темпове. Доста слабичък е растежът му обаче за 2010 г. – едва 1.2%, и това сигнализира, че може би има дълбоко скрити проблеми в него, които тепърва могат да се проявят. За 2010 г. делът на сектора в БВП е 6.7%. През кризисната за нас 2009 г. с положителна динамика на добавената стойност са били още две от 10-те групи сектори: „Професионални дейности и научни изследвания; Административни и спомагателни дейности“ (с дял в БВП 4.6% за 2010 г.) и „Култура, спорт и развлечения; Други дейности; Дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; Дейности на екстериториални организации и служби“(2% от БВП за 2010 г.). Трябва да отбележим обаче, че първата група, след положителна динамика от 2000 до 2007 г., за 2008 г. е регистрирала спад, последван от растеж през 2009 и нов спад, макар и по-слаб, през 2010 г. Втората група расте ежегодно от 2002 г. насам, включително и през кризисната 2009 г., и регистрира спад чак през 2010 г. Освен в тези две групи, през 2010 г. спад има и в „Строителство“, като при това той е много по-дълбок отколкото за 2009 г. Прави впечатление, че група „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; Транспорт, складиране и пощи; Хотелиерство и ресторантьорство“ (с 16.8% от БВП за 2010 г. е на второ място след промишлената група), след като расте ежегодно от 1998 г. до 2007 г. - регистрира спад още през 2008 г., който се задълбочава през 2009 г., и – расте през 2010 г. с цели 7.6%. Оказва се, че това е групата с най-висок растеж през 2010 г., следва я сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ (4.6%). В останалите секторни групировки растежът е значително по-слаб. В промишлената групировка (с дял 20.9% от БВП за 2010 г.) растежът е едва 1.6 %, а в другите е още-по-нисък. През 2010 г. спад имат само три секторни групировки с общо 13% дял на добавената стойност в БВП за 2010 г.: „Строителство“ (с дял в БВП 6.4%), „Професионални дейности и научни изследвания; Административни и спомагателни дейности“ (с дял в БВП 4.6%) и „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби“ (с 2% дял в БВП). Предвид по-подробната, и на практика нова производствена структура на икономиката – показана по А10 – ще разгледаме по-подробно графично тенденциите в динамиката и очакванията ни въз основа на тях за 10-те групи отрасли до края на годината. Тримесечната динамика на добавената стойност в аграрния сектор до средата на тази година, сравнена с миналогодишната, не е оптимистична в перспективата на цялата 2011 година (Фиг.2). Слабо е вероятно да има растеж за годината, и ако такъв се реализира, той едва ли ще е повече от 2 %. Фигура 2. Селско, горско и рибно стопанство (А). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
В промишления сектор можем да очакваме, че тенденцията на положителни изменения на годишна база (Фиг.3.) ще продължи устойчиво, макар и с понижаващи се растежи и за годината като цяло е възможно да се реализира ръст от около 7%. Фигура 3. Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване (B_E). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
Тримесечната динамика на строителството – както на годишна, така и на тримесечна база - не е много обещаваща за преминаване към устойчив растеж до края на годината. Най-вероятно и 2011 г. ще завърши на спад, макар и по-слаб отколкото през 2010 г.(16.7%). Фигура 4. Строителство (F). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
Динамиката в група „Търговия…Транспорт…Хотели…“ в първата половина на 2011 г. е доста по-слаба отколкото в същия период на предходната година (Фиг.5.). Има индикации, че можем да очакваме по-високи темпове през третото и четвъртото тримесечие, с което годината да приключи с растеж, макар и по-слаб отколкото през 2010 г. (който беше 7.6%). Фигура 5. Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство (G_I). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
В „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (J)“ динамиката тази година е в доста по-умерени амплитудити в сравнение с 2010 г. За цялата 2011 г. е възможно да се постигне растеж над миналогодишния. Фигура 6. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения (J). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
Сектор Финансови и застрахователни дейности (K) се представя по-добре през второто тримесечие, след две последователни тримесечия със спадове както на годишна, така и на тримесечна база. За годината е най-вероятно растежът му да е около миналогодишния (1.2%). Фигура 7. Финансови и застрахователни дейности (K). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
През второто тримесечие динамиката в сектор „Операции с недвижими имоти (L)“ излиза над нулата и на годишна и на тримесечна база, за годината като цяло обаче едва ли ще се отбележи растеж, след дълбокия спад през първото тримесечие. Фигура 8. Операции с недвижими имоти (L). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
Вече три последователни тримесечия групата „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности (M_N)“ расте на годишна база. Спадът на тримесечна база през второто тримесечие е сигнал, че за втората половина на годината обаче можем да очакваме свиване на растежите на годишна база. За годината като цяло все пак е по-вероятно да има слаб растеж, за разлика от спада предходната година (с 4.2%). Фигура 9. Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности (M_N). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
В първата половина на годината група „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа (O_Q)“ регистрира спадове на годишна база и съвсем слаби растежи на тримесечна (Фиг.10). На фона на досегашната динамика засега няма индикации да се очаква растеж за годината. Фигура 10. Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа (O_Q). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
Миналата година група „Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби (R_U)“ приключи с почти 10% годишен спад. Динамиката през първото полугодие на 2011 г., и по-специално през второто тримесечие, когато и на годишна и на тримесечна база са регистрирани растежи, и то не символични, дава известни индикации за възстановяване на растежа. За годината вероятно ще има растеж, но слаб, едва колкото да покрие миналогодишния спад. Фигура 11. Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби (R_U). Темп на прираст на годишна и на тримесечна база, %
Динамиката на компонентите на използването на БВП изглежда доста противоречива по отношение крайното потребление и инвестициите и доста по-еднозначна по отношение износа и вноса на стоки и услуги (Фиг. 12). За профила на растежа от страна на използването през второто тримесечие на годината можем да кажем със сигурност, че вече започна да се изчерпва ефектът от нетния износ на стоки и услуги и се засилва положителния принос на крайното потребление. Крайното потребление расте на тримесечна база от второто тримесечие на миналата година със слаби ръстове доста под 1%. На годишна база по сезонно изгладените редове то започва да расте от последното тримесечие на 2010 г., а по неизгладените – за първи път слаб растеж е отбелязан през второто на 2010 г. и след това ту намалява, ту отново расте. За второто тримесечие на 2011 г. вече се наблюдава нарастване както на годишна (и по изгладени и по неизгладени данни), така и на тримесечна база. Ако нарастването на годишна база се стабилизира до края на годината, то можем да очакваме, че по този показател за годината ще се регистрира ръст, макар и малък, под 2%. Смущаваща е динамиката на инвестициите. На тримесечна база те тръгнаха силно нагоре през последното тримесечие на 2010 г., когато отбелязаха 8.1% ръст (и съответно на годишна база 3.2% неизгладен ръст и 0.9% изгладен спад) и продължиха да растат и през първата половина на тази година, но вече доста по-слабо. За второто тримесечие на 2011 г. виждаме също две трудни за интерпретация числа – на годишна база ръст по сезонно изгладените данни (8.4%) и спад по неизгладените (-9.1). Доколкото разглеждаме неизгладените редове като по-релевантни към годишната динамика, нашите очаквания са, че инвестициите ще приключат 2011 г. отново със спад, както и 2010 г. (16.5%), но значително по-слаб. Тъй като и крайното потребление и инивестициите регистрират последователни растежи на тримесечна база, това все пак е заявка за предстоящи растежи и на годишна база. За разлика както от 2010 г., когато слабият растеж от страна на използването се дължеше изцяло на ръста на износа (с 16.2%, при 4 пъти по слаб растеж на вноса - с 4.5%), така и от първото тримесечие на 2011 г., когато растежът на износа на стоки и услуги изпреварва значително този на вноса, за второто тримесечие износът расте доста по-слабо - с около 12%, при забавяне растежа на вноса до 7.5% на годишна база. Това е резултат от буксуването на глобалния икономически растеж и може да се очаква подобно свиване на растежите и на износа и на вноса и занапред. В краткосрочен план промишлеността ще продължава да бъде мотор на растежа от гледна точка отрасловата структура на икономиката ни, вече подкрепена и от някои услуги, а от гледна точка на търсенето - очакваме свиващия се принос на нетния износ на стоки и услуги да бъде подкрепен от трайно преустановяване спада на крайното потребление и свиване на спада на инвестициите.
Източник: НСИ (06.09.2011г.) Месечната информация до август 2011 г. показва, че за третото тримесечие можем да очакваме забавянето на растежа на добавената стойност в промишлеността на годишна база да продължи (Фиг. 14). Както и през второто тримесечие, това ще е свързано със забавянето на темповете в преработващата промишленост. В строителството спадът на строителната продукция за юли и август е сравнително по-слаб спрямо този през месеците на второто тримесечие и може да се очаква, че за третото тримесечие – при благоприятна динамика на междинното потребление - добавената стойност ще регистрира отново слаб растеж, но все пак леко по-висок в сравнение с този за второто тримесечие (0.9% по сезонно неизгладени данни). От началото на годината спадовете в продукцията на сградното строителство продължават да са по-слаби в сравнение с тези в гражданско-инженерното строителство. След 8 месеца с растеж на годишна база, търговският оборт във вътрешната търговия пада под нулата през юли и август, и това се дължи както на търговията на едро, така и на търговията на дребно, и по-специално на търговията с нехранителни стоки. Търговията с хранителни стоки също варира съвсем близо около нулата. Високите темпове на търговията с автомобили, която е на плюс от ноември м.г., показват свиване с 10 пр.п. от май до август. Много е вероятно за третото тримесечие сектор търговия да има спад на добавената стойност на годишна база, и това поставя също така под въпрос растежа на крайното потребление в този период. По-оптимистични са очакванията ни за последното тримесечие на годината, доколкото скокът в нивата на бизнес климата в търговията на дребно през август и септември се дължи точно на подобряване на очакванията за поръчки и продажби в следващите три месеца. В услугите обаче, бизнеснаблюденията регистрират влошаване на бизнес климата, свързано с влошаване на очакваното търсене на услуги през следващите три месеца. В случай че забавянето в промишлеността продължи, възможно е четвъртото тримесечие да приключи с още по-нисък растеж отколкото третото. Наблюдението на потребителите от юли показва, че те продължават да са по-скоро резервирани, след влошаването на нагласите им през април (Фиг.13). Това потвърждава очакванията ни, че до края на годината едва ли ще сме свидетели на ускоряване на общия икономически растеж на годишна база, по-скоро обратното е по-вероятно. Фигура 13. Показатели на бизнес климата и на доверие на потребителите, %
Източник: НСИ, Бизнес наблюдения към 09.2011г., Наблюдение на потребителите към 07.2011г. В резултат на данните за БВП до второто тримесечие и месечните данни до септември, очакванията ни за общия икономически растеж за третото тримесечие са 1-1.5%, а за годината – под 2%. Фигура 14. Промишлено производство, строителна продукция, търговски оборот, процентно изменение спрямо съответния месец на предходната година, %
Източник: НСИ, 07.10.2011г. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
