Доклад на деканското ръководство на факултета по славянски филологии за периода 30. 10. 2007 06. 11. 2011 г

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ 1504, СОФИЯ, БЪЛГАРИЯ, БУЛ. ЦАР ОСВОБОДИТЕЛ 15 ТЕЛ. + 359 2/93-08-389; +359 2/987 10 68 www.slav.uni-sofia.bg

ОТЧЕТЕН ДОКЛАД НА ДЕКАНСКОТО РЪКОВОДСТВО НА

ФАКУЛТЕТА ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

ЗА ПЕРИОДА 30.10.2007– 06.11.2011 г.

Професори – 11

Доценти – 59

Гл. асистенти: 59

Асистенти – 12

Преподаватели с научни степени:

„Доктор на науките” - 14

„Доктор” – 96

25 главни асистенти!

12 асистенти
ВЪЗРАСТ НА ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ:

Под 29 години: 4

Между 30 и 34 години: 9

Между 35 и 39 години: 26

Между 40 и 44 години: 14

Между 45 и 50 години: 22

Между 50 и 54 години: 32

Между 55 и 59 години: 26

Над 60 години: 11
СЛУЖИТЕЛИ И ПЕРСОНАЛ:

През отчетния период бяха съкратени длъжностите „управител на базата в с. Синеморец” (1/2 бройка) и „организатор към сп. „Съпоставително езикознание”, но бяха „прехвърлени” от Ректората към ФСФ: двама инспектори в Отдел „Студенти”, петима чистачи и двама охранители.

Към 30.10.2011 г. на щат към ФСФ има 26 служители, от които 5-има чистачи и двама души охрана.
ОБЩ БРОЙ СТУДЕНТИ:
СЪОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СТУДЕНТИ, ПРЕПОДАВАТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ:

Съотношение преподаватели – студенти: 1 – 8.5

Съотношение преподаватели + служители – студенти: 1 – 7.2

Съотношение служители – преподаватели: 1 – 5.57

Съотношение служители – студенти: 1 – 47,4
БРОЙ СТУДЕНТИ ВЪВ ФАКУЛТЕТА ПРЕЗ ПОСЛЕНИТЕ ЧЕТИРИ УЧЕБНИ ГОДИНИ:
БАКАЛАВРИ (БЪЛГАРСКА И РУСКА ФИЛОЛОГИЯ):

2007-2008: 703

2008-2009: 748

2009-2010: 744

2010-2011: 742

2011-2012: 774

2007-2008: 319

2008-2009: 305

2009-2010: 294

2010-2011: 307

2011-2012: 329

2007-2008: 76

2008-2009: 98

2009-2010: 91

2010-2011: 125

2011-2012: 130

Висококачественото обучението и административното обслужване на студентите и докторантите са основно задължение на колегиума на ФСФ. Преподавателите са основен субект на обучението, но обекти на оценяването са едновременно и студентите, и преподавателите. Неотложно е въвеждането на анонимни оценки на преподавателските курсове, умения и компетентност от студентите след всеки семестър. Надяваме се новоучреденият Университетски център по качеството да ускори и администрира студентските оценки.

Като изключим мензата и университетския театър, в рамките на СУ все още не съществува битово-културно пространство, в което студентите могат да починат и оползотворят свободното си от занятия време. Подходящо за създаване на реален Студентски център от европейски и американски тип е занемареното помещение на клуб “Яйцето”. Истинско студентско пространство трябва да стане и Филологическата библиотека (т. нар. “Гълъбарник”), чийто иницииран и всячески подпомаган от деканското ръководство основен ремонт закъснява с повече от три години.
БАКАЛАВЪРСКИ ПРОГРАМИ:

През отчетния период броят на приетите студенти в бакалавърските програми „Българска филология” и „Руска филология” – редовно обучение в общи линии остава непроменено. Трябва да се отбележи, че през последните години не успяваме да запълним местата по време на редовните класирания. Същото, в още по-голяма степен, се отнася за задочната бакалавърска програма по „Българска филология”. Може би назрява моментът задочното обучение (което поради продължителността си от 5 години и поради това, че преобладаващата част от студентите живеят в София, вече не е атрактивно) да бъде трансформирано във вечерно. Необходимо е бакалавърската програма по „Руска филология” да стане по-привлекателна чрез разширяване на профила си и/или чрез комбиниране с други приложни специалности – туризъм, икономика, западни езици и др.

От втората година на мандата седмичното разписание на аудиторните занятия се изготвя електронно с помощта на софтуер, за чието осигуряване, разучаване и прилагане заслугата е на гл. ас. д-р Атанас Атанасов от Катедрата по български език и г-ца Валентина Вълева – филолог-специалист към Катедара по руска литература. Разписанието се съобразява (в рамките на възможното) с обективни времеви ограничения на преподавателите, предварително заявени от катедрите. Недостигът на аудитории налага част от упражненията да се провеждат в кабинети, като стремежът е това да става в ранните сутрешни и късните следобедни часове, за да се затруднява минимално работата на инспекторите. Възможните други решения – изнасяне на част от часовете в други сгради – биха изглеждали приемливи само на хартия. Разписанията се изготвят в срок и са достъпни в интернет страницата и на информационните табла на Факултета. Електронният разпис е улеснение за студенти, преподаватели и служители и е реална крачка към подобряването на организацията и прозрачността на обучението. Електронната програма съдържа и все още недостатъчно добре използван рекламен потенциал.

Към материалите, които всеки първокурсник получава от Студентския съвет в началото на всяка учебна година, от Факултета се добавят разпечатаното седмично разписание и учебният план на специалността. За съжаление и през тази година не успяхме да осигурим средства за отпечатване на брошура-пътеводител, която да улесни пълноценното участие на постъпващите студенти в академичния живот на ФСФ, СУ и прилежащите им библиотеки.
ОКС “МАГИСТЪР СЛЕД СРЕДНО ОБРАЗОВАНИЕ”:

Въпреки че специалностите „Славянска филология” и „Балканистика” продължават да бъдат сред предпочитаните специалности във Факултета и СУ, през последните три години славистиката попълва отпуснатите по държавна поръчка бройки след допълнителни класирания. Поддържането на сегашния висок брой часове по практически езици и някои други дисциплини в прогнозно бъдеще все по-често ще се конфронтира с икономическите и финансови дадености в СУ и държавата.

През изтеклия отчетен период учебният процес в програмите за ОКС “Магистър” се проведе в съгласие с нормативните документи и академичните традиции. През последната година не стартираха нови програми, но бяха актуализирани учебните планове и променени названията на 3 програми. С оглед организацията на учебния процес много важно беше взетото от ФС решение (по предложение на деканското ръководство) заплащането на хоноруваните преподаватели да минава през финансовите план-сметки на програмите. Това е стъпка към икономическата оптимизация на учебния процес.

За качеството и притегателността на магистърските програми на ФСФ може да се съди най-добре по приетите, записани и успешно завършили студенти. За учебната 2011/2012 г. са приети 114 студенти, като предстои евентуално записване на още шестима кандидати, които поради различни причини не са влезли в двете класации.

Резултатите от приема в последните 4 години са обобщени в таблицата:

Както се вижда, налице е възходяща тенденция, която е особено видна в приема за 2010/2011 г. (почти 40% увеличение), като този ръст е задържан и дори увеличен през настоящата учебна година. Друг радващ факт от тазгодишната кампания е, че студентите са разпределени сравнително равномерно в отделните програми и само 3 програми ще стартират с редуциран хорариум (т.е. имат по-малко от 6 студенти). Тези радващи резултати се дължат най-вече на работата на ръководителите на програми и преподавателските екипи, както и на добрата организация на процедурата по приема на документи, представянето на програмите на интернетната страница на Факултета и другите форми на реклама.

Учебните планове на всички програми, както за спецалисти, така и за неспециалисти, са качени на сайта на Факултета в удобен за ползване от студентите вид. В рамките на секунди всеки, който се интересува, може да разбере какви дисциплини се преподават в дадена програма, колко часа и през кой семестър. В повечето случаи е достъпна и информация за самата дисциплина – анотация, теми на отделните лекции, библиография.
ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН “ДОКТОР“:

За периода 2007–2011 г. броят на обучаваните докторанти се е удвоил – от 25 през учебната 2007–2008 г. на 53 през 2010–2011 г.

За последните 4 години успешно са защитили над 20 докторанти, което е свидетелство за протичащ на високо ниво образователен и изследователски процес. Необходимо е усъвършенстването на докторантските училища и създаването на общи за докторантите на Факултета учебни курсове. Абсолютно наложително е въвеждането на дисциплини като методика на преподаването във висшите училища и научно-изследователски методи и ефективно използване на докторантите по време на редовния курс на обучение.

През периода 2008–2010 г. член на деканското ръководство участва в Експертния съвет, създа­ден за изпълнение на задачите по проекта на СУ “Докторантско училище. Устойчиво развитие на институционалната и социалната среда на докторантите по социални и хуманитарни науки”, с ръководител проф. Ивайло Знеполски.

Преподаватели от ФСФ участваха като лектори в Докторантското училище за учебната 2008–2010 г. (доц. д-р Миглена Николчина, проф. дфн Искра Христова-Шомова, доц. д-р Татяна Ангелова). В тези курсове взеха участие 19 докторанти на ФСФ.

ДОКТОРАНТИТЕ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ, ЧЕ НА СВОЕТО ПОСЛЕДНО ЗАСЕДАНИЕ АС НА СУ ПОТВЪРДИ ИЗИСКВАНЕТО НЕЗАЩИТИЛИТЕ В СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА СЛЕД ОТЧИСЛЯВАНЕТО ИМ С ПРАВО НА ЗАЩИТА ДОКТОРАНТИ САМИ ДА ПОЕМАТ РАЗНОСКИТЕ ПО ПРОЦЕДУРАТА!
ОБУЧЕНИЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КАТО ЧУЖД:

През мандата български език като чужд бе преподаван от преподавателите в Катедрата по български език като чужд на слушатели в подготвителния курс, чуждестранните студенти в СУ и пребиваващите въз основа на международни договори и програми във ФСФ чужди студенти и докторанти.

През изминалата 2010– 2011 г. в подготвителния курс по български език се обучаваха 47 слушатели, а през настоящата те са 41 (заплатили такса към 2.11.2011 г.) Подадени са документи от 70 чуждестранни граждани, които имат удостоверения от МОМН, но все още не са се записали.
АДМИНИСТРИРАНЕ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС:

След предаването на индивидуалните отчети за учебната заетост в максимално кратък срок се изготвя списък на преподавателите с наднормени часове. Списъкът се прилага към доклад на декана на ФСФ до ректора на СУ с искане да бъдат изплатени допълнителни възнаграждения за наднормената аудиторна натовареност. През първите две години от мандата наднормените часове (до 180 приравнени към упражнения академични часа) бяха изплатени. През учебната 2009/10 г. Академичният съвет на СУ гласува мораториум върху изплащането на наднормени часове. Деканатът на ФСФ е подговил документите с искане за изплащане на наднормената аудиторна заетост на преподавателите за учебната 2010/11 г.

- Нови програми. От такива има смисъл, ако бъдат с подчертано практическа насоченост, или пък се водят на английски или руски език и привличат чуждестранни студенти.

- Кръстосани курсове. В сегашния си вид повечето програми са като оградени със стени помежду си. Добре е да има общи курсове, да се фиксира определен процент кредити, които да бъдат придобивани от други програми, и т.н.

- Намаляване на броя часове в някои от програмите. От икономическа гледна точка – а тя в Софийския университет ще става все по-важна, заради и независимо от кризата, – не е оправдано предлагането на програми с много голям хорариум. Разбира се, намирането на оптимума между икономическите и академическите аргументи трябва да стане след внимателна дискусия.

- Даване на повече възможности за избор на студентите. В някои програми има респектираща доминация на задължителните курсове за сметка на избираемите – 90%, което е странно за магистърска програма.

- Развиване на курсовете за следдипломната квалификация в отговор на растящия интерес към допълнителна квалификация на учителите по български език и литература и по руски език, както и към допълнително чуждоезиково обучение. Основната част от средствата от тези курсове, съгласно Правилника на СУ за СДК, ще постъпват в бюджета на ФСФ.

Дали ще има развитие в тези посоки обаче зависи най-вече от активността на членовете на Факултета. Деканското ръководство досега само е администрирало учебния процес, без да се намесва в конструирането на учебните планове на отделните програми. Дано изпитанията, пред които са изправени Факултетът и Софийският университет като цяло, провокират един по-засилен диалог между бъдещото деканско ръководство и преподавателската общност, за да се намерят онези решения, които ще съчетават икономическата ефективност с добрите академични традиции и перспективи.

Следващото деканско ръководство следва да продължи да настоява преподаванията в други факултети на СУ да бъдат обезпечавани финансово чрез преразпределение на държавната субсидия. Прилагаме справка за водените часове в други факултети:

Общо лекции: 1612

Общо упражнения: 3298
Общо 4910
* Част от часовете по руски език (около 50 % от общо 90 часа упражнения и 30 часа лекции) се изплащат от ФФ.

НАУЧНА И АКРЕДИТАЦИОННА ДЕЙНОСТ:

Научното развитие и кариерното израстване на преподавателите в отчетения период бе осъществено въз основа на два различни закона: до май 2010 г. научните степени и звания се придобиваха с решение на Висшата атестационна комисия по предложение на съответните научни съвети, а след февруари 2011 г. – според новия Закон за развитието на академичния състав в Р. България и приетия на 20.04.2011 г. Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ.

След конституирането на Факултетския научен съвет през 2008 г. до прекратяваненто на дейността му през май 2010 г. бяха разкрити процедури за присъждане на научното звание „доцент” по 12 обявени конкурса – за нуждите на катедрите по Славянско езикознание, Теория на литературата, Кирилометодиевистика, Българска литература, Руски език, Общо, индоевропейско и балканско езикознание, Български език и Български език като чужд. Конкурсите завършиха с гласувани и внесени предложения до ВАК за избор, а всички бяха утвърдени от ВАК. В резултат на това Факултетът посрещна следните новоизбрани доценти: Величко Панайотов, Паулина Стойчева, Калин Михайлов, Антония Замбова, Петя Осенова, Таня Лекова, Иван Иванов, Ани Липовска, Русана Бейлери, Тодор Христов Дечев, Силвия Атанасова Петкова и Мирена Атанасова Пацева.

За същия период Президиумът на ВАК присъди научното звание професор на: дфн Боян Вълчев и дфн Анна Мария Тотоманова; научната степен доктор на педагогическите науки на доц. Адриана Дамянова и доктор на филологическите науки на доц. Румяна Станчева и доц. Юлияна Стоянова.

За период от почти една година (от май 2010 до април 2011) поради проблеми с някои текстове в Закона за развитието на академичния състав всички процедури бяха спрени. Възобновяването им бе възможно, след като на 20.04.2011 г. бе приет новият Правилник за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ, изработен в съгласие със Закона за развитието на академичния състав в Р. България.

По нова процедура бе проведена защита на дисертация за придобиване на образователната и научна степен „ доктор” от докторант Мария Калинова. В момента четирима докторанти са в процедура за защита (Галина Иванова, Камелия Спасова, Биляна Радева и Славея Димитрова), а двама колеги бяха избрани за доценти: Албена Сеизова (Славянско езикознание) и Антония Радкова (Методика). Доц. дфн Румяна Станчева от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание бе избрана за професор.

Към октомври 2011 г. деканското ръководство е осигурило заплащане на всички процедури по защита на докторати на преподаватели на основен трудов договор със СУ, както и на някои бъдещи и бивши преподаватели.

Новите условия и ред за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ поставят ФСФ пред научни, финансови, а може би и морално-етични изпитания. Безспорното предимство на Закона за развитието на академичния състав в Р. България е възможността за ускорена университетска кариера. В същото време е необходимо да бъде изяснен начинът на финансиране на процедурите по защитите и конкурсите за научни звания и длъжности и обезпечаването на съответните финансови ресурси за заплати.

Деканът на ФСФ два пъти постави въпроса за начина на финансиране пред Съвета на деканите на СУ. Въпреки това в настоящия бюджет на СУ няма конкретно перо за този вид разходи и по всяка вероятност средствата се черпят от перото, предназначено за издателска дейност.

Във връзка с актуализираните процедури за следакредитационно наблюдение и контрол, изработени от Националната агенция за оценяване и акредитация, ежегодно се изготвяха следакредитационни отчети, последният от които – през февруари 2011 г. Деканското ръководство контролираше изпълнението на препоръките, направени от Постоянната комисия при получаване на програмна акредитация на професионалното направление 2.1. „Филология” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Отчетени бяха научната и проектната дейност на преподавателите, студентската мобилност, проблемите, свързани с поддържане на връзка между обучението на сту­дентите и реализирането им в практиката и т.н.

Изготвянето на следакредитационен отчет през есента на 2009 г. бе последвано от задачата Факултетът да актуализира мястото си в национален мащаб и извън страната ни. Така бяха подготвени акредитационни отчети с цел изготвяне на новата рейтингова система на висшите училища. И за националното, и за външното оценяване на Факултета се наложи да се съобразим с нови критерии, например като отчитаме отделно публикациите в реферирани и в нереферирани списания, но същевременно приравняваме монографиите с т.нар. „глави” от книги. Тъй като тези критерии бяха нови не само за нашия Факултет, а и за ФКНФ, с който попадаме в професионалното напраление „Филология”, и за останалите три хуманитарни факултета, трябваше не само да обобщим информацията за научната дейност на колегите, но и да отговорим на новите изисквания за отчитане, съобразявайки се със спецификата на нашето професионално направление. Същевременно критериите за външно оценяване, частично въведени и от НАОА, бяха повод да преразгледаме публикационните си стратегии, тъй като научна статия с едни и същи качества придобива различна тежест в зависимост от изданието, в което е публикувана. Като отговор на тези изисквания възникна необходимостта съществуващата българска филологическа научна периодика да бъде качествено преобразувана в международно признати реферирани списания. Бяха предприети стъпки за включване на сп. „Съпоставително езикознание“ и на извънуниверситетското, но високо ценено сп. „Език и литература”, към списъка на реферираните издания ERIH, които се увенчаха с успех, така че при последното отчитане на публикационната активност на колегиума през м. октомври т.г. българските реферирани списания, в които можем да публикуваме, са 8.

След гласуването на Закона за развитието на академическия състав на Р. България НАОА изготви нови критерии за акредитиране и през юни 2011 г. Факултетът представи данни за нова програмна акредитация на направлението 2.1. Филология.

Резултатите от неколкократните акредитации на Факултета, новите, международно признати критерии, по които се отчита публикационната активност на преподавателския състав, както и промените в Закона за развитието на академическия състав на Р. България и Правилника за приложението му, приет от АС на СУ, се оказаха стимулиращи за научните изяви на колегиума; резултатите вече се забелязват, въпреки кратките срокове на действие на този Закон.

Според изследването на Фондация „Отворено общество” специалностите на Факултета заемат най-високи места в общонационалния рейтинг.