Доклад на делегацията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно посещението в Гърция
Изтегляне 258.46 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Брюксел, 2 юли 2007 г. Доклад на делегацията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно посещението в Гърция (Самос и Атина)
- Докладчик: Jeanine HENNIS-PLASSCHAERT 1. Цел и програма
- 3. Официални процедури при пристигане за търсещите убежище според UNHCR
- 4. Посещение на центровете за задържане на остров Самос (14.6.2007 г.) „ Новият“ център на остров Самос във Вати
- Старият“ център на Самос, използван понастоящем
- 5. Срещи с органи и неправителствени/международни организации на о-в Самос (14.6.2007 г.)
- 6. Среща с гръцкия омбудсман, г-н Giorgios KAMINIS, и неговия заместник г-н Andreas TAKIS (14.6.2007 г.)
- 7. Посещение на центъра за задържане в Атина (15.6.2007 г.) Специализиран център за задържане „Petrou Ralli“
- 8. Среща с министъра на обществения ред, г-н Vyron POLIDORAS (15.6.2007 г.)
- 9. Срещи с представители на неправителствени и международни организации в Атина (15.6.2007 г.)
- 10. Среща с министъра на вътрешните работи, администрацията и децентрализацията, г-н Prokopis PAVLOPOULOS (15.6.2007 г.)
- 12. Изявление пред Съвета
- ANNEX European Parliament
- Wednesday 13 June 2007 20:00: Arrival in Athens, bus to the hotel Thursday 14 June 2007
- European Parliament Committee on civil liberties, justice and home affairs Delegation to Greece 13 - 16 June 2007
- MEPs assistants Pauline CHAIGNE (Martine ROURE) Eirini GEORGIOPOULOU (Panayiotis DEMETRIOU) Nanda KELLIJ (Jeanine HENNIS-PLASSCHAERT) LIBE political advisors
- LIBE Commitee Secretariat Ana DUMITRACHE Lena VESTBERG EP Office in Athens
Брюксел, 2 юли 2007 г. Доклад на делегацията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно посещението в Гърция (Самос и Атина) Докладчик: Jeanine HENNIS-PLASSCHAERT 1. Цел и програма Делегация от 9 членове на Европейския парламент посети Гърция (Самос и Атина) на 14 и 15 юни 2007 г. Председател на делегацията бе г-жа Martine ROURE. Виж приложения списък. Целта на посещението бе да се събере информация и да се направи непосредствена оценка на ситуацията с приема на търсещите убежище и с (не)легалните мигранти в Гърция, да се направи проверка на условията в центровете, както и да се обменят мнения с представители на гражданското общество и на държавните органи. Визитата в Гърция е поредната от серия подобни посещения в Италия (Лампедуза), в Испания (Сеута и Мелия, и на Канарските острови), във Франция (Париж) и в Малта. Делегацията посети 3 центъра с ограничен достъп: два на остров Самос (стария център в централен Вати и новия център) и един в Атина (Специализирано заведение за задържане „Petrou Ralli”) Наред с останалите делегацията имаше срещи с:
В края на посещението делегацията се срещна и с представители на различни организации:
Делегацията организира една пресконференция. Визитата й бе отразена от гръцките медии. Седмица преди визитата, на 6 юни 2007 г., заместник-председателят на Европейската комисия, европейският комисар по правосъдието и вътрешния ред Franco FRATTINI, постави в пленарната зала на Европейския парламент въпроса за критичната ситуация в Средиземноморските области като подчерта, че възникващите в Средиземноморието проблеми, дължащи се на масовия наплив на мигранти, изискват незабавни действия на европейско равнище. Какво неприятно съвпадение, че в първия ден от нашата визита Съветът по правосъдие и вътрешни работи в Люксембург така и не можа да постигне съгласие относно така необходимите незабавни мерки. Препотвърждаването на принципа за солидарност в заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 12 и 13 юни 2007 г. следва да се счита за лишено от смисъл. 2. Предистория До средата на 80-те Гърция принадлежеше към страните, традиционно изпращащи емигранти, или беше само транзитна страна за емигранти и бежанци, възнамеряващи да се установят в други европейски страни. В началото на 90-те обаче за много кратко време Гърция се превърна в домакин за много мигранти без документи от Източна, Югоизточна и Централна Европа и за нарастващ брой мигранти от Третия свят. Драматичното и внезапно нарастване на броя на мигрантите беше ново и неочаквано явление както за гръцкото правителство, така и за гръцкото население. Тази нова ситуация се характеризираше с административно и политическо объркване по отношение на миграционната политика. Гърция нямаше законова рамка за контрол и управление на миграционните процеси. С течение на годините стана все по-явно, че новото явление не може да бъде овладяно единствено чрез строг граничен контрол и масови операции по извеждане. Превъзмогвайки липсата на опит, гръцките власти се стараят да разработят една по-съгласувана и всеобхватна миграционна политика, реалистична и дългосрочна по отношение на действията и целите й. Гръцките власти признават, че управлението на миграционните потоци е една от най-сложните и в същото време една от най-чувствителните сфери на политиката. Често е съпроводена и с конфликт на интереси. Министерството на вътрешните работи, администрацията и децентрализацията (ВРАД) отговаря за въпросите, свързани с националността, легалната миграция и интеграцията на имигрантите. От компетенциите на Министерството на обществения ред (ОР) е да упражнява контрол върху легалния статут на мигрантите, да взема и изпълнява решения за административно експулсиране, да разглежда молбите за убежище и да предоставя на Министерството на ВРАД информация по въпросите за националността. В Гърция съществуват два вида центрове:
Някои факти и цифри:
3. Официални процедури при пристигане за търсещите убежище според UNHCR Във всички държави-членки на ЕС предоставянето на убежище е въпрос изключително от компетенциите на държавата. В Гърция Министерството на обществения ред (полицията) е отговорният орган. Гръцкото представителство в UNHCR си сътрудничи с гръцките власти в мониторинга върху законодателството за бежанците и неговото прилагане или поне полага усилия за това. При пристигане в Гърция търсещият убежище трябва да се яви незабавно пред полицейските власти и да подаде молба за убежище. Лице, което е влязло нелегално в Гърция (дори поради причини, независещи от него) и бъде арестувано, ще бъде задържано за максимален период от три месеца. В очакване на решение относно статута търсещият убежище може да пребивава в Гърция законно. Търсещият убежище е задължен да остане на посочения от него адрес. В случай че той/тя напусне приемния център или промени адреса си, без да уведоми по съответния ред полицията, процедурата по предоставяне на убежище се прекратява. Тя бива възобновена единствено в случаите, когато отсъствието му от посочения адрес е по причини, независещи от него. Тази практика предизвика критика от страна на UNHCR и на омбудсмана, тъй като представлява ефективно отнемане на правото на разглеждане и на обработване на молбите за убежище за лицата, напуснали Гърция. На този въпрос гръцките власти заявиха, че са преустановили тази практика. По време на периода на разглеждане на молбата търсещият убежище не може да бъде връщан в страната на произход, или в друга страна. Търсещият убежище има право на обществени медицински, фармацевтични и болнични грижи. Нещо повече, той има право да работи легално, а децата имат право да ходят на училище и могат да посещават безплатни езикови и образователни курсове. В случаите, в които е предоставен статут на бежанец, лицето получава идентификационна карта за бежанец, както и разрешение за пребиваване за срок от пет години. Ако не му бъде предоставен статут на бежанец, лицето има право на обжалване (в повечето случаи в 30-дневен срок от издаването на отказа). В случай че е подадено обжалване, заминаването/депортирането бива отлагано. Ако молбата е отхвърлена повторно, лицето се задължава да напусне страната. По време на нашето посещение научихме от много източници (UNHCR, омбудсмана и други), че има сериозни проблеми при известяването на търсещите убежище относно издаден отказ, което от своя страна възпрепятства обжалването в установения срок. Също така беше обърнато внимание и на натрупания огромен брой молби за убежище. Беше ни съобщено за лицата от Ирак в частност, че всички техни обжалвания са били отложени. След отхвърляне на молбата за бежански статут гръцките власти биха могли да предоставят разрешение за пребиваване по хуманитарни причини за срок от една година. Например в случаите, когато обстоятелствата в страната на произход представляват реална опасност при завръщане. Влизането, пребиваването и социалната интеграция на лица от Третия свят, влизащи в Гърция по причини, различни от международна защита, се определят от разпоредбите на гръцкото законодателство за миграцията (Закон № 3386/2005). Лица от Третия свят без легален статут са задължени да напуснат страната. Разбрахме, че в много случаи тези лица са оставени сами да се справят с детайлите по заминаването си. Очевидно това поражда редица тревоги. 4. Посещение на центровете за задържане на остров Самос (14.6.2007 г.) „Новият“ център на остров Самос във Вати Работата по изграждането му, която продължава вече 2 години с бюджет от 3 милиона евро, все още не е завършена. Целта е новият център (с ограничен достъп), изцяло съобразен със законодателството на общността, да бъде с капацитет 400 души. Задържаните да могат да се разхождат в ограден с бодлива тел периметър. Да има отделни помещения за жените и децата. Предвижда се да има и развлечения за свободното време, да бъде сключен договор с кетърингова компания и да се вземат под внимание хранителните навици на задържаните, а неправителствени организации ще имат право на ежедневен достъп. Последният и особено важен въпрос е дали ще бъде осигурен достатъчен брой квалифициран персонал, в това число социални работници, лекари и сестри, психолози, преводачи, адвокати и специализирани полицейски сили. Нещо повече, имайки предвид местния климат, възниква въпросът за целесъобразността в случая на строителството с хоризонтален покрив тип „колиба“. Префектът обяви, че центърът трябва да бъде отворен след два месеца. В крайна сметка всичко зависи от решенията на двете засегнати министерства. Изграждането на този нов център е отнело няколко години. Според префекта подкрепата от страна на националните органи не е била голяма, имайки предвид спешната необходимост от нов център на остров Самос. „Старият“ център на Самос, използван понастоящем Сградата е неизползвана цигарена фабрика от 1928 г. След кратко представяне на делегацията бе предоставен неограничен достъп до помещенията в центъра. По принцип сградата побира 200—400 души. По време на нашата визита имаше 115 задържани и вече изглеждаше твърде пренаселено. Всички задържани бяха мъже. Въпреки че практиката не е била такава досега, жените и децата (ако има такива) вече биват държани в отделни помещения. Според властите задържаните получават информация за това как да поискат убежище, но не го правят. Един адвокат е на разположение на центъра, отчасти финансиран по линия на инициативата EQUAL. Префектът страда от недостатъчната подкрепа от страна на националните власти. И в действителност не може да му бъде търсена отговорност за управлението на центъра, ако не са му предоставени необходимите средства. Като цяло условията могат да бъдат описани като занемарени, отвратителни и нечовешки. Префектът посочи, че самите задържани рушат сградата. Според него на всеки два или три месеца се налага обновяване на водопроводната и електрическата инсталация. Виждайки състоянието на сградата, човек се чуди какво ли е останало за рушене. Разрушителното поведение може да бъде обяснено и с условията, в които задържаните са принудени да живеят. Центърът е наистина в отчайващо състояние до степен, която го прави опасен за задържаните в него. Стените бяха покрити с графити и дупки. Големи късове мазилка и цимент от таваните бяха изпопадали. Подът беше мръсен и навсякъде се виждаха следи от паразити и мръсотия. Дори само със 115 задържани към момента мястото изглеждаше изключително пренаселено, мръсно и нехигиенично. Качеството на въздуха бе лошо и с висока влажност. Нямаше съоръжения за развлечение или хранене. Единственото подобие на мебели бяха мръсните матраци и леглата на два етажа в някои стаи, които бяха очевидно недостатъчни. Задържаните спят в крайно претъпкани и мизерни условия. Баните, без врати и общи за жени и мъже, бяха в такова отчайващо състояние, че на практика бяха неизползваеми. Подът беше потънал под около 1 см течаща/отпадъчна вода и беше изключително мръсен. Счупени казанчета/водопроводни тръби буквално висяха от стените и беше трудно да открием функционираща тоалетна или душ. Условията бяха изключително унизителни и нехигиенични. Освен това в центъра очевидно има недостиг на служители — само 2-ма полицаи на редовни смени (до 5-ма полицаи във времето за хранене според доклада), 1 лекар, няма психолог, 1 социален работник (отскоро), няма преводачи (дори по време на нашето посещение). Някои от задържаните се оплакаха, че са били бити от граничната полиция при задържането им. Беше ни съобщено, че трябва да подкупват пазачите, за да могат да се обадят по телефона. Основното лекарство за болните е аспирин, тъй като в центъра няма никакво медицинско оборудване. Поради недостига на пазачи е невъзможно транспортирането на хора до болница. Ако е възможно организирането на транспортиране, то болницата няма необходимия капацитет да се погрижи за тях. Физическите оплаквания често са свързани с душевното състояние. Всеки, посетил центъра, разбира защо. Изпитахме осезаемо чувство за несправедливост/недоумение защо някои групи (иракчани, палестинци и други хора, говорещи арабски) автоматично са задържани за 3 месеца, докато други (афганистанци, сомалийци и еритрейци) само за 15 дни. Повечето от задържаните, с които делегацията разговаря, се идентифицираха като иракчани, афганистанци и палестинци, но заявиха, че при приемането им властите произволно са ги регистрирали като „либийци“. От своя страна властите посочиха, че повечето от задържаните пристигат без документи и твърдят, че са от други страни, защото смятат, че така ще получат по-добро отношение. Става ясно, че властите нямат надеждна стандартна процедура за установяване на произхода на чуждестранни лица, които не притежават документи (например с професионални преводачи). Имаше многобройни оплаквания и за това, че нямат достъп до адвокат и до преводач и че не са получили документ, обясняващ защо са задържани. Напускайки центъра, всички членове на делегацията останаха с чувството, че той е трябвало да бъде затворен още преди години. Делегацията разбира и е наясно с проблемите и предизвикателствата, произтичащи от миграционния наплив. При все това нехуманните условия не могат да бъдат оправдани и представляват пълно незачитане на задълженията, определени от директивите за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище и относно минималните норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки (2003/9/EC и 2005/85/EC). 5. Срещи с органи и неправителствени/международни организации на о-в Самос (14.6.2007 г.) През последните 10 години миграционният наплив е нараснал значително и броят на хората, идващи от Турция, се е утроил. Много от тези хора не желаят да остават в Гърция, а да продължат за други държави-членки на ЕС. Всички присъстващи органи потвърдиха, че условията в стария център са действително ужасни и че новият център трябва да бъде завършен и да влезе в действие възможно най-скоро (отварянето му е предвидено за м. август 2007 г.) и с необходимия брой персонал. Въпреки че приемът на търсещите убежище и мигрантите е най-вече и изключително от компетенциите на националните и европейските органи, в действителност местните органи са тези, които се опитват да решат проблемите на място. Те изразиха своите напълно основателни надежди за една ясна и интегрирана европейска политика, която да се справи на първо място с факторите, които карат хората да напускат собствените си страни. На въпроса защо е бил необходим толкова дълъг период от време за построяването на нов център отговорът бе, че националното правителство е дало зелена светлина за намирането на терен и сграда едва през 2005 г. Префектът също така посочи, че по-раншните опити да се осигурят средства за нов център са се провалили поради липсата на съпричастност от страна на предишния префект и поради спорове относно разпределението на отговорността за управлението и за осигуряването на персонал между местната власт и правителството. Незнанието как да бъде изграден приемен център, както и липсата на координирани усилия от страна на двете засегнати министерства, също е довело до забавяне. Липсата на каквото и да било финансиране от страна на ЕС също е допринесла за забавянето. Бежанците и/или незаконните мигранти ще бъдат преместени в новия център веднага след завършване на строителните работи и осигуряването на достатъчен брой служители. За преходния период властите са опитали да намерят хотели и/или други места за временно пребиваване, но местното общество (и най-вече собствениците на хотели) не е пожелало да сътрудничи, тъй като туризмът е основният им източник на доходи. Някои неправителствени организации смятат, че това е просто извинение. Длъжни сме да споменем, че са били открити хотели под наем на други острови (Лерос, Патмос, Калимнос и дори Кос). Присъстващите неправителствени и международни организации, както и единственият адвокат, работещ в центъра, посочиха ясно, че информацията, предоставяна на задържаните, е изключително недостатъчна и че стандартният период на задържане е различен за различните националности. Онези, които не подават молба за убежище, биват освобождавани по-бързо и имат срок от 1 месец да подготвят заминаването си. Повечето от тях просто изчезват. Нашето впечатление е, че умишлено се прилага политика на ненасърчаване на търсещите убежище, подкрепяно от факта, че (очевидно) не се вземат пръстови отпечатъци на задържаните за по-нататъшното им идентифициране. 6. Среща с гръцкия омбудсман, г-н Giorgios KAMINIS, и неговия заместник г-н Andreas TAKIS (14.6.2007 г.) Омбудсманът разкри предисторията на ситуацията в Гърция — от изпращаща емигранти страна към страна, приемаща имигранти. Той спомена, че много незаконни мигранти са жертви на трафика на хора. В повечето случаи трафикантите им казват да захвърлят документите си за самоличност. При все това те не осъзнават (или осъзнават съвсем бегло), че не са добре дошли в Европейския съюз. Той потвърди, че Гърция е просто транзитна страна за много от пристигащите. Фактът, че много нелегални мигранти успяват да „живеят“ в границите на Гърция, е свързан с все още процъфтяващата неофициална (черна) икономика. По-нататък омбудсманът посочи, че законодателството предвижда търсещите убежище да бъдат задържани по изключение. Въпреки това е налице обратната тенденция. Полицията не прави разлика между търсещите убежище и нелегалните мигранти. Той изрази съмнение, че полицията действително разглежда молбите за убежище (ако изобщо има някакво разглеждане) и посочи сериозни проблеми в прилаганите процедури, например без връчване на известие за взето решение не е възможно обжалване. По негово впечатление търсещите убежище, както и нелегалните мигранти, не са информирани за възможностите или невъзможностите (отнасящи се до процедурите/исканията). Съществен проблем е липсата на квалифициран персонал. По негови наблюдения непълнолетните са третирани като закононарушители, а не като нуждаещи се от помощ. Опасенията, че „демонстрирането на висока хуманност“ би могло да подейства като мотив за други потенциални нелегални мигранти, също играят своята роля. Ако хората не могат да бъдат депортирани (какъвто е случаят с Дарфур или Ирак), то безсмислено е те да бъдат задържани за 3 месеца, каза той. По-конкретно омбудсманът посочи следните проблеми, свързани със защитата на хора, търсещи убежище:
Той заключи, че е налице и известно положително развитие, но продължаващите неуспехи и пропуски следва да направят проблема приоритетен за гръцките власти. 7. Посещение на центъра за задържане в Атина (15.6.2007 г.) Специализиран център за задържане „Petrou Ralli“ Центърът „Petrou Ralli“ е с ограничен достъп и с капацитет за 380 души. Посещението на делегацията бе под контрола на полицейския началник на центъра и неговия персонал. Правенето на снимки беше забранено. Все пак имахме възможност да разговаряме със задържаните и ни бяха осигурени преводачи. Като цяло условията са много по-добри и хигиенични, отколкото в Самос. При все това бяха забелязани някои недостатъци. Центърът има отделни помещения за непълнолетни без придружители, жени и мъже. Непълнолетните обитават малки единични килии. Жените и мъжете са настанени в по-големи килии за 4-8 души. До този момент задържаните не са можели да прекарват време извън килиите си поради липсата на пазачи. Тоест, задържаните прекарват по-голямата част от деня (ако не и целия ден) в килиите си. Този факт и наличието на единични килии означава, че непълнолетните на практика са държани като в затвор. Необходимо е разрешение, за да отидат дори до банята. Въпреки че беше отречено от служителите на центъра, някои от задържаните се оплакаха от недостатъчен (или от липсата на) достъп до юридическа помощ, адвокати и социални работници. Тук също недостигът на информация, предоставяна на задържаните, бе очевиден. В сравнение с впечатленията ни от Самос условията в този център в материално отношение бяха много по-добри. При все това непълнолетни да бъдат държани като в затвор не е в най-добър интерес на децата. Това е в противоречие с международните задължения и трябва да бъде избягвано във всички случаи. Изобщо задържането следва да бъде изключение, а не правило. Освен това медицинският персонал посочи, че лошото покритие на пода реално допринася за разпространението на болести и че един практикуващ лекар и един психолог, които да преглеждат 80 пациенти на ден от задържаните, са крайно недостатъчни. 8. Среща с министъра на обществения ред, г-н Vyron POLIDORAS (15.6.2007 г.) В началото на срещата атмосферата бе леко напрегната. На твърденията на председателката на делегацията, че условията в Самос са окаяни, министърът отговори рязко и я „порица“ заради липсата на „тактичност“ от нейна страна. Все пак той продължи с това, че би искал да обсъди открито проблема с „неканените гости“, както ги нарече той. Той наблегна на географското положение. Гърция е на предна линия, подложена е на форсмажорни влияния и напрежението е голямо. Той потвърди, че миграционният наплив трябва да се третира като особено критичен проблем. На европейско ниво той чувствал силно подкрепата на комисар FRATTINI, но не и на Съвета. Също като Малта, Кипър, Италия и Испания — Гърция изпълнява ролята на филтър към ЕС и разходите за това са огромни (но Гърция не е получила никакво финансиране от ЕС). Министърът подчерта, че ситуацията не е идеална. Ситуацията е критична и Гърция се опитва да се справи с нея по възможно най-добрия начин. Паневропейската солидарност е единственият начин за това, каза той. По нататък министърът обясни, че Министерството на ВРАД поема всички разходи за приемащите заведения и техния персонал, Министерството на общественото здраве се занимава със здравните проблеми, а Министерството на обществения ред отговаря за реалното охраняване и задържане. Ще бъде осигурен целият нужен специализиран полицейски персонал за новия център в Самос, който трябва да започне да функционира от август 2007 г., обеща той. Според министъра нелегалните мигранти са отчаяни и често заблуждавани от трафикантите на хора. Когато са пресрещани в морето и им се казва да се върнат обратно от гръцкия флот, те пробиват лодките си и операцията се превръща в спасителна според международното право. Той заяви, че през 2006 г. в Гърция са пристигнали 100 000 нелегални мигранти, от които 80 000 биха могли да бъдат върнати. В крайна сметка 20 000 души годишно, които остават в Гърция, са тежко бреме, каза той. Министърът заключи, че има положителна нагласа в Съвета по правосъдие и вътрешни работи, но в същото време той е изправен пред липсата на действия и крайни решения. Само положителната нагласа не е достатъчна. Не бива да се правят отстъпки от хуманитарни подбуди, когато се приемат „неканени гости“ — става въпрос за управление на глобално ниво, каза той. Хуманното отношение трябва да бъде гарантирано чрез междудържавни споразумения. 9. Срещи с представители на неправителствени и международни организации в Атина (15.6.2007 г.) Повечето представители подчертаха, че брифингът на делегацията за ситуацията в приемните центрове е точен и съвпада с техния опит. Получи се кратък дебат относно това дали е предоставян достатъчен достъп до юридическа помощ на задържаните и, ако е така, дали тя трябва да бъде безплатна. Очевидно проблемът за Гърция е липсата на система за безвъзмездна юридическа помощ, финансирана от държавата. Неправителствените организации и адвокати доброволци се опитват да предоставят безплатна юридическа помощ, но не могат да покрият съществуващите нужди, особено що се отнася до хора, които не търсят убежище. Беше подчертана необходимостта от ясна институционална рамка: кой, кога и за какво отговаря на местно и национално равнище. Представителите признават, че като цяло е постигнат известен напредък, но на Гърция все още й предстои да измине дълъг път. Наред с останалите неща те посочиха ужасните обстоятелства в Патра, а също и продължаваща практика на полицейските участъци, като за пример посочиха региона Еврос. Този регион е на границата с Турция и е изправен пред миграционен наплив от Турция (в това число много иракчани). Те са арестувани и държани в малки полицейски участъци. В много от случаите тяхната самоличност не се регистрира и те не са информирани за правата си. Просто биват изгонвани в Турция. Една от неправителствените организации заяви, че Гърция не е ратифицирала 4-ия протокол от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (член 4 забранява масовото депортиране). 10. Среща с министъра на вътрешните работи, администрацията и децентрализацията, г-н Prokopis PAVLOPOULOS (15.6.2007 г.) Министърът насочи вниманието към географското положение на Гърция: обширната морска и сухоземна граница, съседството със страни, нечленуващи в ЕС, обстоятелството, че Гърция е първата спирка към ЕС, и т. н. Той призна, че и Гърция, и ЕС са се събудили твърде късно. Той порица липсата на единодушие вътре в ЕС и призна, че институционалната рамка в Гърция трябва да бъде подобрена. Министърът подчерта, че не става въпрос само за разходи. Пълното зачитане на правата на човека изисква много повече. На въпроса относно протокола между Гърция и Турция във връзка с борбата с престъпността (и най-вече тероризма, организираната престъпност, незаконния трафик на наркотици и нелегалната имиграция) министърът отговори, че действащият към момента протокол не се зачита от Турция. Турция не е предприела никакви реални мерки за прекратяване или предотвратяване на трафика на хора. Няма санкции, няма и контрол. Протоколът не предвижда задължението да се сключи споразумение между ЕС и Турция за реадмисия и такова споразумение все още не е подписано поради нежеланието на Турция да стане част от подобен акт. Той наблегна на необходимостта от продължаване на преговорите между ЕС и Турция по това споразумение. Трябва да споменем и сериозните съмнения на делегацията дали настоящата практика е в съответствие с международните конвенции и споразумения. Министърът също така каза, че напливът на мигранти е европейска/международна отговорност. Конфликти по целия свят с изразено международно участие пораждат подобни напливи. Ако например Турция бе нападнала Северен Ирак, би могло да се очаква и нарастване на броя на мигрантите. Освен това е необходимо да се прекъсне течението още от извора му. Хората напускат, защото са бедни и отчаяни. Политиката на ЕС по отношение на страните на произход, е от изключителна важност. Проблемът опира до нещо, което е извън контрола на отделния член на ЕС Министърът призова делегацията да вземе предвид и усилията, които Гърция полага в момента (строителството на нови центрове, подобряване на институционалната рамка и т. н.). Министерството осигурява на администрациите на префектите необходимите средства, които да покрият оперативните разходи. Същото министерство финансира (и пак изключително с национални средства) строителството на нови приемни центрове, както и подобряването на съществуващите видове инфраструктура. Новият център в Кипринос, префектура Еврос, вече функционира и се очаква новият център във Вати, префектура Самос, да бъде завършен скоро. Очаква се строителството на нов център в Халкида, префектура Евиа, да започне тази година. Гърция е била страна на емигранти в миналото, по-голямата част от населението е чувствителна на тема миграционни проблеми, каза той. За последните 3 години е постигнат голям напредък. При все това решаването на проблема не е по силите на една държава-членка. 11. Заключения
12. Изявление пред Съвета „На теория“ Съветът разбира проблемите, породени от масовия поток мигранти. Въпреки това не се предприемат никакви действия и вземането на решения се е превърнало в безкраен процес. В същото време хора живеят в отвратителни условия и/или умират. Отново и отново Съветът признава, че трагедиите в Средиземноморския район изискват политически отговор от страна на Европейския съюз под формата на всеобхватно решение, включващо мерки в областта на имиграцията, убежищата и управлението на границите. Многократно Съветът потвърждава важността на спазването от страна на всички страни на международните им задължения и особено на онези, свързани с правата на човека и международната закрила. За пореден път Съветът подчертава значимостта на европейската солидарност и споделената отговорност като основните принципи, които ръководят европейската дейност в управлението на външните граници на ЕС. Ясно е, че приемането на гореспоменатите изявления, както и на всички подобни декларации (като Берлинската), е напълно безсмислено, ако в същото време държавите-членки не са единни в действията си. И наистина би трябвало да се очаква, че Съветът ще процедира съответно. Не такъв е случаят обаче. Крайно време е Съветът да осъзнае, че повтарянето на принципа за солидарност „на хартия“ няма да премахне натиска върху отделните държави-членки и че подобни актове не са от полза за хората в критично положение в открито море. В съответствие със задълженията съгласно международното право в най-скоро време трябва да бъдат приети насоки, определящи отговорността за спасените или задържани по море, както и механизъм, който да подобрява разпределянето на отговорността между държавите-членки и да не натоварва отделни държави-членки. Очевидно солидарността не бива да се ограничава единствено до граничния контрол и други полицейски мерки за недопускане на мигранти, а да включва и международната защита, която следва да бъде предоставяна на търсещите убежище и на други лица, имащи нужда от закрила. Съветът трябва да даде приоритет на мерките, свързани с приемния капацитет на страните с външна граница, и да гарантира, че всички, търсещи убежище и влезли в ЕС, ще получат стандартната защита, предвидена в Тампере през 1999 г., като е поет ангажимент през 2010 г. да бъде създадена обща европейска система за убежище. Управлението на миграционните потоци е без съмнение една от най-сложните и в същото време една от най-чувствителните сфери на политиката. Конфликти на интереси възникват лесно. В този смисъл самокритичното отношение от страна на Съвета е от основна важност. Съветът не може да се обвие в мълчание. Националните интереси, подкопаващи европейските отговорности и международните задължения, не бива да надделеят. Без намерение да омаловажаваме предизвикателството, пред което сме изправени, трябва да сме наясно, че 70 % от бежанците в световен мащаб са приемани от развиващите се страни (2 милиона иракски бежанци само в Йордания и Сирия). ЕС не бива да губи представа за това, а да поеме своя дял от глобалната отговорност. ANNEX
PROGRAMME Wednesday 13 June 2007 20:00: Arrival in Athens, bus to the hotel Thursday 14 June 2007 6:45 - 7:45 Bus to the airport 8:45: Internal flight from Athens to the Island of Samos (Olympic Airways, OA 752) 9:45: Arrival in Samos 9:45 - 10:00 Bus to the detention centre 10:00 - 12:00: Visit of the detention centre for illegal migrants and asylum seekers Will be present with our delegation: From IO and NGOs:
Representatives of authorities:
12:00 - 13:30: Lunch with representatives of the authorities and NGOs - Restaurant Ta Kotópoula 13:30 - 15:15: Continuation of the visit of the centre of detention; discussion with the authorities and NGOs and, if the time will allow us, visit of the new detention centre and tour on the coast where the boats of immigrants arrive 15:15 - 15:40: Bus to the airport 16:40: Return Flight to Athens (Aegean Airways, A3 245) 17:30: Arrival in Athens, bus to the hotel 19:00 - 20:00: Meeting with Mr. Giorgios KAMINIS, the Greek Ombudsman and Mr Andreas TAKIS, Deputy Ombudsman - Location: Ombudsman's office Friday 15 June 2007 9:30 - 10:00 Travel by bus to the Petrou Ralli Special Holding Facility, Athens 10:00 - 11:30 Visit of the Petrou Ralli Special Holding Facility 11:30 - 12:00 Return travel by bus from Petrou Ralli 12:00 - 13:00 Meeting with the Minister of Public Order Mr Vyron POLIDORAS 13:15 - 14:30 Lunch - restaurant Kuzina 15:00 - 15:30 Press conference - Location: Ombudsman's office, Hadziyanni Mexi 5, Postal Code 115 28 15:30 - 17:30 Meeting with the Greek National Commission for Human Rights, International Organisations (UNHCR, IOM) and NGOs (Amnesty International, ARSIS, Caritas Athens, Centre National Jeunesse, ECRE, Ecumenical Programme for Refugees, European Association for Human Rights, Greek Council for Refugees, Hellenic League for Human Rights, Hellenic Red Cross, Marangopoulos Foundation for Human Rights) - Location: Ombudsman's office 19:00 - 20:00 Meeting with the Minister for the Interior, Public Administration and Decentralisation, Mr Prokopis PAVLOPOULOS and with the President of Institute of Immigration Policy (IMEPO), Mr Alexandros ZAVOS 20:00 Dinner - Restaurant: Dafni Saturday 16 June 2007 9:10: Return flight to Brussels (Olympic Airways, OA 145)
LIST OF PARTICIPANTS MEPs Martine ROURE (PES) France, Head of Delegation Jeanine HENNIS-PLASSCHAERT (ALDE) Netherlands, Rapporteur Adamos ADAMOU (GUE/NGL) Cyprus (hors quota) Giusto CATANIA (GUE/NGL) Italie (hors quota) Panayiotis DEMETRIOU (EPP-ED) Cyprus Wolfgang KREISSL-DORFLER (PES) Germany Stavros LAMBRINIDIS (PES) Greece (hors quota) Georgios PAPASTAMKOS (EPP-ED) Greece (hors quota) Georgios TOUSSAS (GUE/NGL) Greece (hors quota)
Eirini GEORGIOPOULOU (Panayiotis DEMETRIOU) Nanda KELLIJ (Jeanine HENNIS-PLASSCHAERT)
Annie LEMARCHAL (PES) Anders RASMUSSEN (ALDE) Chiara TAMBURINI (GUE/NGL) LIBE Commitee Secretariat Ana DUMITRACHE Lena VESTBERG EP Office in Athens Ioannis Coccalas Interpreters EL, EN, FR, DE, IT - 10 persons PV\675423BG.doc PE BG BG Каталог: RegData -> commissions -> libe -> proces verbal -> 2007 commissions -> Заседание Понеделник, 8 октомври 2012 г., 15. 00-18. 30 ч. Вторник, 9 октомври 2012 г., 00-12. 30 ч и 15. 00-18. 30 ч commissions -> {peti}Комисия по петиции 2007 -> Доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи proces verbal -> Доклад за прилагането на регламентите и европейските директиви за убежище, като например libe -> Докладчик: Улрике Луначек pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3 Изтегляне 258.46 Kb. Сподели с приятели:
|
