Доклад на „Евридика Oбразование и обучение Механизми за подпомагане за



страница1/9
Дата11.01.2018
Размер1.27 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9

Механизми за подпомагане разработването на политики, основани на факти в образованието



Доклад на „Евридика“





Oбразование и обучение


Механизми за подпомагане за

разработването на политики, основани на факти в образованието

Доклад на „Евридика“



Образование и

обучение
Образование и

обучение

Настоящият документ е публикуван от Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA, Анализ на образованието и политиката за младежта).





Молим тази публикация да се цитира като:
Европейска комисия/EACEA/“Евридика“, 2017 г. Механизми за подпомагане на разработването на политики, основани на факти в образованието. Доклад на „Евридика“. Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз

ISBN 978-92-9492-429-2 doi:10.2797/575942 EC-01-17-003-EN-N


Текстът е завършен през януари 2017 г.


© Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура, 2017 г.


Възпроизвеждането е разрешено, при условие че източникът е признат.

Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура

Анализ на образованието и политиката за младежта
Avenue du Bourget 1 (J-70 – блок A7)
BE-1049 Брюксел
Тел. +32 2 299 50 58
Факс +32 2 292 19 71
Ел. поща: eacea-“Евридика“@ec.europa.eu
Уебсайт: http://ec.europa.eu/ eurydice




СЪДЪРЖАНИЕ



Въведение

5

Контекст на политиката

5

Понятия и системна рамка на изготвянето на политики, основани на доказателства

6

Обхват, структура и методология на доклада

8

Част 1: Сравнителен преглед

9

1.1. Институции и практики в разработването на политики, основани на факти

9

Фигура 1.1: Източници на надеждна информация в разработването на политики в областта на образованието, 2016 г.

10

1.2. Достъпност и услуги за медиация/посредничество

11

Фигура 1.2: Улесняване на достъпа до надеждна информация и услуги за медиация/посредничество за създателите на политики в областта на образованието, 2016 г.

12

Фигура 1.3: Мерки за улесняване на потока от информация между доставчиците на надеждна информация и създателите на политики в




областта на образованието, 2016 г.

13

Заключения

13

Част 2: Информация по държави




Белгия (Френска общност)

15

Белгия (Немскоезична общност)

15

Белгия (Фламандска общност)

16

България

16

Чешка република

17

Дания

18

Германия

19

Естония

20

Ирландия

20

Гърция

21

Испания

22

Франция

22

Хърватия

23

Италия

24

Кипър

24

Латвия

25

Литва

26

Люксембург

27

Унгария

27

Малта

28

Нидерландия

29

Библиография


Речник
Благодарности






15

Австрия

30

Полша

31

Португалия

32

Румъния

33

Словения

33

Словакия

34

Финландия

35

Швеция

35

Обединено кралство




(Англия, Уелс и Северна Ирландия)

36

Обединено кралство (Шотландия)

38

Босна и Херцеговина

38

Швейцария

39

Исландия

40

Лихтенщайн

40

Черна гора

41

Бивша югославска република Македония

41

Норвегия

42

Сърбия

43

Турция

44




45




47




49

3


ВЪВЕДЕНИЕ

Контекст на политиката

Създаването на солидна доказателствена база за ефективно разработване на политики е ключов фактор от много години в насърчаването на непрекъснато развитие в образователните системи и стандарти в цяла Европа. Първата фаза в изграждането на европейски системи за мониторинг е Отвореният метод на координация (OMC), който е помогнал на държавите да идентифицират най-добрата практика в различни области на политиката. Тематичните работни групи в областта на образованието бяха създадени през 2001 г. като част от OMC и са неделима част от различните стратегии за образование и обучение, прилагани оттогава, включително настоящата стратегия ET 2020. Работните групи обхващат различните области от образованието, от образование и грижи в ранна детска възраст (ECEC) до висшето образование, както и ученето за възрастни и трансверсалните ключови компетенции. Техният основен фокус е да съдействат на държавите – членки в задълбочаване на разработването на политики чрез взаимно учене и идентифициране на добра практика, както и разбиране на това, което върши работа в образованието.


Първите критерии за мониторинг на най-ефективните практики и учене между държавите – членки на ЕС (т.е. за недопускане на ранното отпадане на учениците от системата на образованието и за образование и грижи в ранна детска възраст) вече са включени в Лисабонската стратегия през 2000 г. (1). Освен това, от 2001 г. Европейската комисия дава своя принос към доказателствената база чрез публикуване на статистически анализи за предизвикателствата пред системите за образование и обучение и постигнатия напредък в преодоляването на тези трудности. В допълнение, в Обзора на образованието и обучението от 2012 г. се описва схематично развитието на системите за образование и обучение и показва напредъка по постигането на европейските цели и критерии, като по този начин той действа като допълнителен стимул за разработването на политики, основани на факти.
Освен това в съобщенията на Комисията и заключенията на Съвета обичайно се призовава за изграждане на стабилна доказателствена база за подкрепа на вземането на решения. През 2006 г. Съобщение на Европейската комисия набляга на това, че
ефективните дългосрочни политики трябва да се основават на солидни доказателства. За да могат държавите – членки да разберат напълно и да следят какво се случва в техните системи, те се нуждаят от канали за провеждане и достъп до съответни изследвания, статистическа инфраструктура с капацитет за събиране на необходимите данни и механизми за оценяване на напредъка при прилагането на политиките (2).
Като пример за събирането на надеждна информация на европейско ниво това съобщение беше подкрепено с аналитичен доклад Ефективност и справедливост в европейските системи за образование и обучение, съставен от Европейската мрежа на експертите в областта на икономиката на образованието (EENEE).
Преди почти 10 години в Европейската комисия свой документ, директно насочен към разработване на политики, основани на факти: „Към политика, основана на повече знания и практика в образованието и обучението“ отправи повторно призив за разработване на политики, основани на факти, като настоя „Държавите – членки и европейските институции … да използват политика, основана на надеждна информация и практика, включително солидни оценъчни инструменти, за да установи кои реформи и практики са най-ефективни и да ги прилага успешно“ (Европейска комисия 2007 г).

(1) Европейски съвет в Лисабон, 23 и 24 март 2000 г. Заключения на Председателството (http://www.europarl.europa.eu/summits/lis1_en.htm)

(2) Съобщение от Комисията до Съвета и до Европейския парламент: Ефективност и справедливост в европейските системи за образование и обучение, COM(2006) 481 окончателна версия. Брюксел, 08.09.2006 г. (http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/ALL/?uri=CELEX%3A52006DC0481)

5


Механизми за подпомагане на разработването на политики, основани на факти в образованието




Тази покана за разработване на политики, основани на факти на европейско ниво беше включена и в Заключения на Съвета от 2009 г. (3) стратегическата рамка за европейско сътрудничество (2010 - 2020 г.), която гласи, че


Европейското сътрудничество в образованието и обучението за периода до 2020 г. трябва да бъде утвърдено в контекста на стратегическа рамка, обхващаща системите за образование и обучение като цяло в перспективата на ученето през целия живот. (…) Периодичният мониторинг на напредъка по определена цел осигурява съществен принос към разработване на политики, основани на факти“.
Това е последвано в Съвместния доклад от 2015 г. (4), в който се казва, че

„сериозни аналитични доказателства и наблюдение на напредъка са от основна важност за ефективността на рамката на ET 2020 (…) От Съвместния доклад от 2012 г. управлението на ET 2020 е отбелязало подобрение, по-конкретно чрез укрепване на изграждането на доказателствена база (Обзорът на образованието и обучението) и оперативния характер на работните групи и редовните платформи за обмени между основните заинтересовани страни като Форума за образование, обучение и младежта (ETY)“.


Освен европейските институции, други институции като ОИСР и Международната асоциация за оценка на постиженията в образованието (IEA) са разработили добре познати проучвания като PISA (за тестване на 15-годишните), PIAAC (Програмата за международна оценка на уменията на възрастните) (умения на възрастните) за оценка на постиженията в ключови области (и двете на ОИСР), PIRLS ( (за четвъртокласници), TIMSS (четвъртокласници и осмокласници) (и двете на IEA), като по този начин допринасят за наблюдението на напредъка, описано в Заключенията на Съвета. Тези проучвания се използват за акцентиране върху сравнителните силни и слаби страни на образователните системи.
Някои държави – членки са активни в организирането на европейски събития за разработване на политики, основани на факти. Например семинарът „Анализ на разходи/ползи и ефективност на разходите в политиката в областта на образованието“ е организиран в Стокхолм през ноември 2013 г. като съвместно събитие между Европейската комисия, литовското Председателство, шведското Министерство на финансите и шведското Министерство на образованието и научните изследвания. През април 2016 г. нидерландското Председателство заедно с Европейската комисия организира конференция в Хага с цел обсъждане на начините за подобряване на разработването на политики, основани на факти и данни(5). Конференцията призовава за разбиране на ситуацията в областта на разработване на политики, основани на факти и настоящият доклад се вписва в този процес.
Понятия и системна рамка за разработване на политики, основани на факти

Докато от една страна разработването на политики, основани на факти може да изглежда подразбиращо се понятие, същото е трудно за дефиниране (вижте например Cairney 2016 г.). Въпреки това, за целите на настоящия доклад се използва твърде еднозначно определение като обхватът на това предварително картографиране на разработването на политики, основани на факти не дава възможност за широкообхватна дискусия по въпроса. Davies (1999 г.) е определил разработването на политики, основани на факти като подход, който „помага на хората да вземат добре информирани решения относно политики, програми и проекти като поставя най-добрите налични доказателства в центъра на разработването и прилагането на политиките“. Основаните на научни изследвания знания са един от многото оказващи влияние фактори върху политиката и практиката.




(3) Заключения на Съвета of 12 май 2009 относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и

обучението ('ET 2020'), ОВ C 119, 28.05.2009 г., стр. 2. (http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2009:119:0002:0010:en:PDF)

(4) Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Проект от 2015 г. на Съвместния доклад на Съвета и Комисията относно прилагането на Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението (ET2020): Нови приоритети за европейско сътрудничество в образованието и обучението, COM (2015) 408 окончателна версия. Брюксел, 26.08.2015 г. (http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/repository/education/documents/et-2020-draft-joint-report-408-2015_en.pdf).

(5) https://evidence-seminar.teamwork.fr/en/programme


6


Въведение




По отношение на разработването на политики, например, Davies (2004 г.) акцентира върху шест фактора, различни от доказателствата от проведени проучвания, които не могат да бъдат пренебрегнати:




  • опит, експертни знания и оценка




  • ресурси




  • ценности




  • навици и традиции




  • лобисти, групи за упражняване на натиск и консултанти




  • прагматични съображения и непредвидени обстоятелства.

Независимо от определението на понятието, Комисията (Европейска комисия 2007 г., стр. 13) предполага, че за да могат образованието и обучението да реализират своя потенциал, за образователния сектор би било полезно да се учи от други области на политиката, които са по-успешни в използването на научните и други доказателства за подобряване на практиките си. Какъвто е случаят с всяка друга област на обществена политика, образованието е комплексен сектор, особено имайки предвид неговите четири измерения (ОИСР 2016 г., стр. 22):




  • Образователните системи са системи на много нива (местни, регионални, национални в много държави) и хармонизацията между различните нива е основно предизвикателство, особено в децентрализирани държави (Hopfenbeck et al., 2013 г.; Blanchenay, Burns и Köster, 2014).




  • Нашите общества стават все по-многообразни по отношение на своята демография (ученици, преподаватели и общности) и ценностите и идентичностите, които приписваме на себе си.




  • Нараства броят на заинтересованите страни в образованието, които все повече изразяват желанията си не само по отношение на себе си и на своите деца, но и за образователните системи като цяло.




  • Образованието е област, в която съществуват силни a priori убеждения, свързани с нашите идентичности и опит и с това какво образователните системи трябва да осигуряват, както и с това кое работи и кое не.

Според Niemi (2007 г.),


„целта на практиката, основана на научни изследвания/доказателства или изхождаща от научни изследвания/доказателства практика е да насърчава икономическата конкурентоспособност и социалното сближаване чрез подобряване на образователните ресурси, структури и практики. За насърчаване на тези две цели се нуждаем от образователна инфраструктура, която предоставя възможности на всички учащи да получат образование на най-високо ниво, съпоставимо с техния растеж и потенциал за растеж.
Това означава, че вземането на решения в образованието трябва да е стратегически насочено към подобрения в образованието и обучението и за тази цел се нуждаем от повече проучвания и доказателства (Европейска комисия 2007 г., стр. 11).
В този доклад има широко разбиране за това какво представляват доказателствата. Той разглежда информация, проучвания и статистика от държавни органи, институции на висшето образование, както и други организации. В допълнение, са взети под внимание консултации с експерти и заинтересовани страни, които имат за цел представяне на надеждна информация чрез диалог за процеса на разработването на политики

7

.




Механизми за подпомагане на разработването на политики, основани на факти в образованието



Обхват, структура и методология на доклада

Този доклад описва механизмите и практиките, подпомагащи разработване на политики, основани на факти и обхваща страните членки на „Евридика“. Той проучва както публичните, така и частните институции, които могат да осигурят надеждна информация на създателите на политики. Не включва доказателства, използвани за оценка на политиките, т.е. оценки, с изключение на случаите, където оценката на предишна политики изрично се използва като надеждна информация за политическа реформа. Докладът има предназначението само да осигури първоначално картографиране на механизмите за подпомагане на разработването на политики, основани на факти, но би могъл да действа като база за по-подробен анализ в бъдеще.


Въпросите, свързани с разработване на политики, основани на факти в образованието са комплексни. Затова докладът се опитва само да събере основна информация за действащите лица, потокът от доказателства и видовете доказателства, използвани в разработването на политики. Работният документ на Комисията „Към повече политика и практика, основани на знанието в образованието и обучението' (2007 г.) идентифицира три предизвикателства в разработването на политики, основани на факти: създаване на знания, медиация и прилагане. Този кратък доклад ще идентифицира действащите лица и институции, участващи в създаване на знания (напр. катедри във висши учебни заведения и статистически служби), медиация на знанието (напр. бази данни, консултативни групи и посредници в областта на знанията) и приложение на знанието (актуални примери за използване на надеждна информация за подпомагане на политическата реформа). Действащите лица, участващи в разработване на политики, основани на факти могат да се разделят на създатели на политики (напр. политици/държавни служители), доставчици на научно-изследователски услуги ( напр. университети, изследователски агенции, консултанти, мозъчни тръстове) и други заинтересовани страни (напр. учители, родители, местни администрации). Докладът ще включва доказателства за създатели на политики в процеса за разработване на политики от началния етап до реализирането на политиката от образователните организации/институции.
Докладът е разделен на две части: 1. Кратък сравнителен преглед, който разглежда институциите, участващи в разработване на политики, основани на факти (раздел 1) и предприетите мерки за улесняване на достъпа до надеждна информация, включително услуги за медиация и информационно посредничество за създатели на политики (раздел 2); като и двата раздела предлагат примери от съответни държави. Втората част съдържа по-подробна информация за всяка държава, с практически примери за политика, основана на надеждна информация, използвана в скорошни или текущи реформи на образователната политика. В края на доклада има речник.
Настоящият доклад се базира на отговорите, предоставени от Националните звена на мрежата „Евридика“ на въпросника, разработен от Звено А7 Еразъм+: Анализ на образованието и политиката за младежта, което координира мрежата „Евридика“ в рамките на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA). Данните се основават на официална информация за законодателството, регламентите и политиките на централните/висшите ръководни органи с отговорност за образованието, намиращи се на национално (държавно) ниво в мнозинството от държавите. В някои държави регионите (Общности, Länder и др.) отговарят за всички въпроси, свързани с образованието. В Белгия, Германия и Обединеното кралство различните юрисдикции имат свое собствено образователно министерство.
Подготовката и изготвянето на доклада се координира от Звено A7 (EACEA) през втората половина на 2016 г. и началото на 2017 г. Той е проверен от всички участващи Национални звена. Всички съавтори са получили признание в края на документа.

8


ЧАСТ 1: СРАВНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД




  1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница