Доклад на „Евридика Oбразование и обучение Механизми за подпомагане за


Институции и практики в разработването на политики, основани на факти



страница2/9
Дата11.01.2018
Размер1.27 Mb.
#44378
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9

1.1. Институции и практики в разработването на политики, основани на факти
Докато от една страна е налице широк спектър от надеждна информация, предизвикателството е да се гарантира, че надеждната информация, използвана в разработването на политики е свързана с актуалните политически въпроси. Тук съществуват две важни предизвикателства: своевременност и целесъобразност. Първо, постоянната обществена промяна предполага, че политиките трябва да бъдат приспособени, така че да засягат нови и възникващи въпроси (като справянето с мигрантите, радикализацията, младежката безработица и др.). Като следствие от това надеждна информация, която да подпомогне разработването на политики често не съществува, когато е необходима. Второ, сложността и многоизмерният характер на образователната система създават предизвикателства за извеждането на актуална и надеждна информация посредством подходяща методика. Както посочват Pierre and Peters (2005 г.) „там, където преди имахме централно правителство, сега имаме управление, което може да се определи като процесите на определяне на приоритети при формулиране и прилагане на политиките и носене на отговорност в комплексни мрежи с много различни действащи лица“. Образователните системи могат също да се опишат като „сложни, заплетени, съставени от много политики и практики, от регулаторни норми и от физически лица, всеки със собствените си съзнателни намерения“ (Mason 2016 г., стр. 437). Наистина тези разлики биха могли да означават, че съществуват различни видове договорености (правни изисквания или насоки) за разработване на политики, основани на факти, които са подходящи за конкретна политическа система.
В направеното проучване за този доклад държавите съобщават за голямо разнообразие от договорености за събирането на надеждна информация за подпомагане на разработването на политики. Повечето държави имат договорености, които са оформени в официални документи и/или законодателство, описващо процедурите, които трябва да се следват. В някои случаи относително строги изисквания са предписани в законодателството.
Например латвийското законодателство гласи, че създателите на политики са задължени по закона да провеждат оценка на въздействието на етапите на планиране и реализация от разработването на политики. Латвия също така задължава законово създателите на политики да канят социалните партньори и професионални организации за участие в процеса на планиране на политиката.
В някои държави надеждна информация се събира на ранните етапи на политическия процес. В Унгария, ако политическа намеса се финансира от централния бюджет, от държавните органи или подкрепяни от министерства институции (Унгарският институт за научни изследвания и развойна дейност в образованието, образователен орган) се изисква да осигурят надеждна информация. Такава надеждна информация може да осигури базата за анализ на проблема или да разкрие текущи тенденции. Проучвания може също да се извършват като средство за изучаване на целите на политиката и определяне на обхвата на намесите. Тези органи не участват в по-късните етапи на политическия процес, освен с изключение на някои случаи, когато интервенцията се финансира от Европейския социален фонд (ЕСФ).
В Чешката република законът предписва методика за изготвяне на стратегически документи, които може потенциално да бъдат включени в законодателството. Тази методика признава нуждата от политика, основана на данните, която изисква експертите да бъдат подбирани от обществеността посредством публични тръжни процедури на ранен етап от политическия процес. В Ирландия от различни институции може да бъде поискано да представят надеждна информация по конкретен въпрос на политиката на всеки етап от процеса на разработването на политики, от определянето на обхвата на политиката до нейното прилагане. Докладите и надеждната информация може също да бъдат възлагани от частни институции в Ирландия и отвъдморските територии. Организациите може също да предприемат свои собствени изследователски дейности и да представят резултатите на Департамента по образование за разглеждане.
Когато става за официални договорености, може да се направи разграничение между установените норми в законодателството, които изискват представянето и/или употребата на надеждна информация в разработването на политики, и не толкова строги насоки, изложени в официални документи, които препоръчват представяне и/или употреба на надеждна информация. Освен това има разлика между видовете надеждна информация, които следва да се използват: доказателства от проведени проучвания, статистика или други данни, или консултации със заинтересовани страни.

9


Механизми за подпомагане на разработването на политики, основани на факти в образованието


Според констатациите по-често срещано е законово изискване за включване на заинтересованите страни (18 образователни системи (6)) отколкото законово изискване за представяне на изследване/статистика или други видове данни от доставчиците на надеждна информация (12 образователни системи (7)). 11 от 12 образователни системи изискват представянето и на двата вида надеждна информация.


Докато от една страна има законови изисквания за използване на надеждна информация в разработването на политики, това не е задължително изискване за всички области на политиката. Например в Германия изискванията са приложими само за професионалното образование и обучение. В Австрия законовото изискване засяга само училищното образование, но на практика факти се използват и за политиките за висшето образование.
Четири държави (България, Дания, Кипър и Норвегия) не съобщават за наличие на официални договорености, но имат ad hoc договорености за разработване на политики, основани на факти. Въпреки че официалните договорености може да бъдат задължителни и да се разглеждат като по-“строги“ отколкото ad hoc договореностите, в настоящия документ не се изразява мнение, че официалните договорености са задължително по-добри. Например ad hoc-договореностите може да бъдат добре внедрени в институционалните практики, но създателите на политики разполагат с повече свобода да определят начина, по който ще събират и използват надеждната информация отколкото чрез официалните споразумения.
Например в Дания съответните партньори и заинтересовани страни участват в първоначалния етап на процеса на събиране на доказателства на ad hoc база. Продължителността на процеса може да варира и понякога няма достатъчно време за задълбочен диалог със заинтересованите страни, но фазата за изслушване/консултация трябва да бъде от четири до шест седмици.
В няколко други държави надеждна информация се използва на всички етапи от политическия процес. Например в Норвегия надеждна информация обикновено се събира на ранните етапи от разработването на политиката, но работата по конкретните факти и диалогът със съответните институции и заинтересовани страни може да продължи до вземане на окончателните решения.




Фигура 1.1: Източници на надеждна информация, използвани в разработването на политики в областта на образованието, 2016

Катедри във висшите

учебни заведения/научно-

изследователски агенции


Оценка на изпитващите

организации


Национална статистика

и/или изследователски

отдели в министерството

на образованието.


Обществени консултации

или със


заинтересованите страни
Мозъчни тръстове/консултанти
Профсъюзи/работодателски организации

UK (1) = UK-ENG/WLS/NIR



Ляво

Дясно

Официални договорености

Училища

Висше образование

Ad hoc договорености










Източник: „Евридика“.
Обяснителна бележка
Ако държавата има едновременно официални и ad hoc договорености за дадена категория, фигурата показва само официалните договорености.




(6)

Белгия (френски и фламандски общности), Чешка република, Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Латвия, Унгария,



(7)

Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Швеция, Швейцария, Лихтенщайн

Чешка република, Гърция, Италия, Латвия, Унгария, Австрия, Румъния, Словения, Словакия, Лихтенщайн, Швейцария

10


Част 1: Сравнителен преглед




Фигура 1.1 показва институциите или организациите, от които потенциално излиза надеждна информация. Като цяло държавите имат много различни опции за събиране на надеждна информация за разработването на политики, но конкретната област на политиката може да бъде определящият фактор при решаването кои източници да се използват и някои източници се използват повече от други.


Всички държави имат или официални или ad hoc договорености в институциите на висшето образование или научно-изследователски агенции. Официалните договорености обикновено включват научно-изследователски отдели в рамките на министерствата на образованието или национални статистически служби (31 образователни системи). Катедри в институциите на висшето образование и/или специализирани научно-изследователски агенции имат официални договорености със създателите на политики в 24 образователни системи.
Обществени консултации и/или консултации със заинтересованите страни се провеждат чрез официални договорености в 26 образователни системи. Аналогично, профсъюзи и/или работодателски организации са ангажирани чрез официални договорености в 23 образователни системи.
Доказателства от консултанти и/или мозъчни тръстове са най-малко вероятно да бъдат поискани като част от официалните договорености за събиране на надеждна информация (10 образователни системи). Не е изненадващо, че тези източници се използват по-малко в сравнение с институциите от публичния сектор, тъй като е възможно да съществуват политически съображения и финансови последици при вземането на решение от кои институции да се поискат конкретни факти.
Като цяло, не са много държавите със значителни различия между разработването на политики за училища и разработването на политики за висшето образование по отношение на използваните процедури и доставчици при събирането на доказателства. В Люксембург има едновременно официални и ad hoc договорености най-вече за политиките за висшето образование, докато само катедри в институциите на висшето образование и/или научно-изследователски агенции участват в политиките за училищното образование. В Словакия има официални договорености за доставчици на надеждна информация само във връзка с политиките за висшето образование.
1.2. Достъпност и услуги за медиация/посредничество
Работният документ на Комисията от 2007 г. (Европейска комисия, 2007 г.) е идентифицирал предизвикателство, свързано с медиацията на знанието. Според Работния документ,
„Медиацията е мостът между създаването и приложението, без които успешното управление и употреба на знанието е невъзможна. Медиацията включва пренос и разпространение на знания и резултати от образователните проучвания чрез мрежи, платформи, уебсайтове и медиите, които могат да информират и да влияят върху политиката и практика“.
Според ОИСР (2016 г., стр. 19-20),
„За създателя на политики, натоварен със задачата да изготви отговор на конкретен проблем, често не е напълно ясно какви доказателства са необходими за адресиране на основните въпроси на политиката – и всъщност може да има множество пътища към едно основани на факти решение. Освен употребата на знания от страна на създателите на политики, важни въпроси са как и къде се създава знанието и как се пренася до създателите на политики. В този контекст ролята на посредническите агенции става все по-важна“.
Описателните данни от системата (например за постижения или завършено образование) трябва да бъдат комбинирани с резултати от проучвания, чрез които може да се определи дали нещо работи или не. В тези процеси например посредниците в областта на знанията могат да изиграят своята роля, комбинирайки различни източници на данни, за да представят надеждна информация (Fazekas and Burns, 2012 г.), и също така адаптирайки резултатите от проучвания, така че да могат да бъдат по-лесно използвани от създателите на политики.

11


Механизми за подпомагане на разработването на политики, основани на факти в образованието


Употребата на посредници в областта на знанията не е много често срещана в европейските държави, участващи в настоящия доклад. Такива се използват само в около една трета от образователните системи (виж Фигура 1.2) (8). Посредниците в областта на знанията са разбирани по два доста различни начина в някои държави (Белгия (френски и фламандски общности), Дания, Германия, Естония, Франция, Латвия и Словения), има посредници в областта на знанията в рамките на държавните образователни администрации, които са специализирани в тълкуването на надеждната информация за създателите на политики. Например в Германия посредниците в областта на знанията са съвместни предприятия от и/или за федералното правителство и Länder (провинциите) и следователно консултират и двете нива на държавно управление по въпроси на образованието (напр. немският Съвет за наука и хуманитарни науки, Институтът за подобряване качеството на образованието, Федералният институт за професионално образование и обучение и немският Институт за международни образователни изследвания). В Северна Ирландия, северноирландската Агенция за статистика и научни изследвания (NISRA), агенция на Министерството на финансите създава и разпространява статистически данни и научни изследвания за вземане на информирани решения и подобряване на разбирането. Нейната роля на информационен посредник включва образованието, но не се ограничава само до него.


Другият тип информационен брокер е външен и включва различни видове институти и агенции. Такива може да се намерят в Чешката република, Австрия, Обединено кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия), Швейцария и Норвегия. Например в Австрия, Федералният институт за образователни изследвания, иновации и развитие (BIFIE) действа едновременно като изследователска агенция и като информационен брокер.




Фигура 1.2: Улесняване на достъпа до надеждна информация и услуги за медиация/посредничество за създатели на политики в областта на образованието, 2016 г.

Официални договорености за улесняване на достъпа до надеждна информация




Вътрешни посредници в областта на знанията и/или посреднически агенции




Външни посредници в областта на знанията и/или посреднически агенции




Вътрешни и външни посредници в областта на знанията/посреднически агенции с официални договорености




Вътрешни и външни посредници в областта на знанията/посреднически агенции без официални договорености




Не се съобщава за договорености


Източник: „Евридика“.
Около половината от държавите съобщават за три от четирите типа договорености за улесняване на потока от информация между доставчици на надеждна информация и създатели на политики. Както е показано на Фигура 1.3, бази данни и научно-изследователски портали са най-често срещания начин за осъществяване на това (34 образователни системи). Също така, публикации в специализирани академични списания и редовни консултативни групи са относително често срещани (в около половината от държавите). Адаптирането на резултатите от проучвания за удовлетворяване на нуждите на създателите на политики е най-малко използваният метод.


(8) Белгия (френски и фламандски общности), Чешката република, Дания, Германия, Естония, Франция, Латвия, Австрия, Словения, Обединеното кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия), Швейцария и Норвегия.


12


Част 1: Сравнителен преглед



Фигура 1.3: Договорености за улесняване на потока от информация между доставчици на надеждна информация и създатели на политики в областта на образованието, 2016 г.


База данни/научно-изследователски

портали
Публикации в специализирани

академични списания


Адаптиране на резултатите от

проучвания за създателите на

политики
Редовни консултативни групи за

информиране на създателите на политики



Източник: „Евридика“ Няма договорености UK (1) = UK-ENG/WLS/NIR
В Обединеното кралство, Дирекция ‚Правителствена канцелария“ (правителствена служба, подпомагаща министър-председателя и осигуряваща ефективното функциониране на правителството) финансира инициатива за подобряване на начина, по който правителството и други организации създават, споделят и използват (или „генерират, предават и приемат“) актуални и надеждни доказателства, за да дадат възможност на създателите на политики, комисионери и практикуващи специалисти да вземат решения, основани на надеждна информация за това какво върши работа и да предоставят рентабилни услуги. Тази инициатива не е конкретно обвързана с образованието. Други видове финансиране отиват например за организиране на конференции или работни групи (например в Дания и Люксембург).
Заключения

От това начално картографиране на механизмите за подпомагане на разработването на политики, основани на факти, произтичат две основни констатации. Първо, повечето държави съобщават за официални договорености с голям брой организации, които потенциално биха могли да предоставят надеждна информация. Въпреки това тези договорености се простират от строги правила, предписани в законодателството до не толкова ограничителни насоки относно това кой трябва да предоставя надеждна информация и с кого трябва да се правят консултации по време на процеса на разработване на политики. Второ, налице са както външни, така и вътрешни посредници в областта на знанията, на които е възложена задачата да тълкуват фактите и да посредничат между доставчици на научно-изследователски услуги и създатели на политики. Въпреки това само около една трета от държавите са докладвали за такива договорености и така те не сформират мнозинство.


Ограниченият обхват на настоящия доклад не позволява подробен преглед на разработването на политики, основани на факти, но повдига някои въпроси, които биха могли да бъдат проучени в бъдеще. Например, как видът на политическата система се отразява върху начина, по който се разработват механизмите за подпомагане на разработване на политики, основани на факти? Може да има разлики в зависимост от сложността на системата (едно спрямо множество нива на управление). Освен това по-подробна картина би могла да се формира чрез изучаване на ограничен брой случаи по по-всеобхватен начин. Също така въпросът как надеждната информация влияе на политиката може да се проучи в повече подробности.
В следващите страници е представена информация по държави относно механизмите за подпомагане на разработване на политики, основани на факти, включително практически примери за това как разработване на политики, основани на факти се предприема като част от скорошни или текущи политически реформи.



13

ЧАСТ 2: ИНФОРМАЦИЯ ПО ДЪРЖАВИ




Тази част съдържа информация по държави, заедно с конкретни примери за скорошни или текущи политически реформи, предприети чрез разработване на политики, основани на факти.


Белгия (Френска общност)
Френската общност в Белгия законово изисква всички нормативни актове за образованието да бъдат договаряни с представители на асоциациите, представляващи работодателските организации (Fédérations de Pouvoirs Organisateurs) (9) (Член 4 от Постановлението от 20 юли 2006 г.) and профсъюзи (Постановление от 19 май 2004 г.). За тази цел създателите на политики провеждат официални консултации на заинтересованите страни с тези органи и други заинтересовани страни като Родителската организация (Association de Parents) по време на процеса на разработването на политики. Освен това Общността има официални договорености с всички френскоезични белгийски университети и европейски организации (напр. „Евридика“ и Eurostat) и също така има достъп до данни от статистическия отдел към Министерството на образованието. В допълнение, в зависимост от въпроса Министерството на образованието може да организира публични консултации. За насърчаване на потока от информация между създатели на политики и доставчиците на надеждна информация, Министерството на образованието има бази данни, статистически отдел, Комитет за оценка на публичната политика (Comité de l'Évaluation des Politiques Publiques), както и научно-изследователски отдел (Service Général du Pilotage de l'Enseignement). Освен това Управителният комитет (Commission de Pilotage) и Съветът за образование и обучение (Conseil de l'Éducation et de la Formation – CEF) периодично консултират Министерството на образованието. Независимо от това, Общността няма упълномощени органи, които да действат като медиатори между създатели на политики и доставчици на надеждна информация. От Общата администрация (L'Administration Générale de l'Enseignement) се очаква да поеме тази роля като част от нейните консултативни задължения към Министъра на образованието.
Като част от Пакта за върхови постижения в преподаването (Pacte pour un enseignement d’excellence) (10) Министерството на образованието е поискало от френскоезичните университети в Белгия да споделят своя опит като част от по-голям проект за общо подобряване на образованието. Администрацията на френската общност в Белгия е дала своя принос чрез предоставяне на собствена статистика, данни, опит и информация като част от процеса на участие в Пакта. Други партньори също са се присъединили към различни работни групи по широк кръг от теми. Съветници на кабинета, членове на администрацията и други участници са изпълнявали ролята на посредници в областта на знанията.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница