Доклад на Групата специалисти по обществените медии в информационното общество (mc-s-psm) Кратко изложение

ОЕМ съзнават, че изпълняват решаваща роля при насърчаването на демократичното участие на гражданите, което е важна предпоставка за особения им статус в европейската медийна среда. Стратегиите, които ОЕМ следват, все повече отчитат отварянето на възможностите на новите технологии. Това започва от изполването на допълнителен спектър, който се освобождава при цифровото излъчване, улесняването на достъпа чрез нелинейни продуктил, като включва и увеличаването на интерактивните услуги, предлагани по интернет.

За да оцелеят в съвременната медийна среда ОЕМ трябва все повече да се стремят в посока на разширяване диалога и предоставяне достъп на обществото до разнообразна информация както и възможността да се участва в демократичния дебат. За да продължат да са адекватни на медийната обстановка, те ще трябва да бъдат изобретателни и да се възползват от новите технологични възможности по бърз и решителен начин. Необходимо е също така да се стремят към отличителност от останалите медии, което може да им наложи готовността да правят промени, когато се установи, че тази отличителност се загубва.

Една от най-значимите задачи, с които ОЕМ може да допринесе за насърчаването на демократично участие на гражданите и да изполва по полезен начин новите технологии, остава достоверното и обективно информиране на обществото относно политиката и всичко онова, което е нужно да се знае. От друга страна, ОЕМ биха могли да играят същесвтена роля в образованието на активни и отговорни граждани, осигурявайки не само качествена информация, но и поле за обществен дебат, отворен към разнообразни идеи и убеждения в обществото, както и платформа за разпространяване на демократични ценности. Една от ролите на ОЕМ трябва да бъде насочена към подхранване интереса на гражданите към обществените въпроси и насърчаването им да бъдат по активни участници.

За постигане на тези цели, ОЕМ трябва да адаптират своите стратегии и вътрешни правила към новия технологичен и социален контекст. Държавите членки, от своя страна, трябва да определят ясен ангажимент за ОЕМ и осигурят подходящи условия, даващи възможност на ОЕМ да използват новите технически и технологични стредства за по-добро изпълнение на този ангажимент, така както е предвидено в Препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2007) 3 относно обществения ангажимент на електронните медии в информационното общество.

Въведение

Мандат и работа на групата
Предметът на работа на групата от специалисти по обществените медии в информационното общество обхваща изготвянето на компендиум на най-добрите практики за това как обществените медии допринасят за демократичното участие на гражданите, включително и с помощта на нови интерактивни технологии.

Повреме на работата си през 2007 и 2008, групата предприема разнообразни действия за събиране на информация за добрите практики на общесвените медии в областта на демократичното участие. По специално, използвана е работата на външни експерти, които оформят специализирани доклади по този въпрос. Групата имаше на разположение два такива доклада, а именно:

Доклад на Грегъри Феръл Лоу, «Ролята на обществените електронни медии за разширяване индивидуалното участие в европейската демокрация»;

Доклад на Института за европейско медийно право, «Как обществените електронни медии насърчават и улесняват по-широкото демократично участие на гражданите».

Настоящият доклад е основан на информацията, събрана от тези два доклада и споменатите в тях примери за добри практики. Двата доклада дават възможност за по-задълбочен подход към предмета на изследване. Този доклад черпи информация и от други източници, например среща в Съвета на Европа през 2005 г. относно ролята на обществените медии за насърчаване на по-широко демократично участие на гражданите с помощта на нови интерактивни технологии, а също и информация, предоставена от Европейския съюз за радио и телевизия (EBU).
Съдържание и структура на доклада
Докладът е разделен на две основни части. Първата се отнася до общия подход, който ОЕМ предприемат за постигане целите на по-широкото демократично участие на гражданите, що се касае до свързаните с това нормативни изисквания и вътрешни правила, стратегии на ОЕМ и средствата, използвани от тях за общуване с гражданите, както и обхвата на нови обществено медийни услуги. Втората част дава няколко конкретни примери за програми и услуги на ОЕМ, които се стремят да разширят демократичното участие на гражданите, повечето от които са свързани с възможностите, предлагани от новите медии.

Според структурата, предложена от г-н Лоу, тези примери са организирани в подраздели, които отразяват различните нива за постигане на по-активно демокрачтично участие чрез ОЕМ и които, наред с това, могат да се разграничат според степента и формата на взаимодействие на ОЕМ с обществото и в рамките на самата тяхна публика.

Докладът на Института за европейско медийно право обхваща ситуацията в Дания, Финландия, Германия, Латвия, Словения и Обединеното кралство като всяка от тези държави олицетворява добрите практики на обществени медии във връзка с насърчаването на широко демократично участие на гражданите. Докладът показва, че стратегиите на обществените медии в тези страни само до известна степен се основават на специфични изисквания за демократично участие като част от обществената им мисия. Такива конкретни изисквания има за финландските и датски медии YLE и DR, докато обществената мисия на германските, английските, латвийските и словенски медии се определя в по-общи линии. Обхватът на тази мисия също варира измежду различните национални медии (както при Обединеното кралство). Ето защо ангажиментът на каналите 3 и 5, който изисква „предоставяне на определен набор от висококачествени и разнообразни програми”, не означава непременно по-широко демократично участие на гражданите. От друга страна, мисиите на Канал 4 и особено на BBC са по-здраво фокусирани върху демократичното участие. Кодексът на BBC уточнява, че една от обществените мисии на BBC е да „утвърждава гражданството и гражданското общество” и да отразява нациите във Обединеното кралство, регионите и общностите.

Основното задължение на ОЕМ да бъдат обективни и неутрални в отразяването на събитията е особено важно по отношение на дейността на публичната власт. Една медия не трябва при никакви обстоятелства да поема ролята на правителството за популяризиране на дейността му, тъй като това носи опасност за медията да загуби доверието, което има и разстоянието си от управляващата сила, необходимо за безпристрастно подаване на информация. Ако този е смисълът, който се влага в прозрачността, следва, че публичната власт е сама по себе си отговорна за прозрачната си работа и това не е задача на ОЕМ. Също така е очевидно, че медията няма свойството да бъде средство за достъп до правителствени услуги или да предоставя своите канали за събиране на информация по дейността на правителството или да получава достъп до официални документи. Задължението за обективност и неутралност влияе и върху решението дали ОЕМ трябва да се занимават с разследваща журналистика при същите условия както и частните медии. Държавите вероятно ще имат различни позиции по този въпрос.

За целите на този доклад връзката на ОЕМ с насърчаването на демократично участие на гражданите и прозрачността на публичната власт се състои в тяхната задача да информират за и да коментират политически въпроси, ориентирайки обществото в демократичната система. Примери за това могат да са информационни услуги, парламентарни програми и дори инициативи, подготвящи обществото за участие в граждански кампании.

Обществените медии и насърчаването на демократично участие
ОЕМ трябва да си поставят цели и планове за постигането им по отношение на очакването за принос в демократичния процес. Изпълнението на тези функции и свързаните с тях стратегически цели, от една страна, предполага отстояване на традиционни роли, особено обществената роля и гражданската идентичност и, от друга страна, акцентира върху развитието на партньорски отношения между ОЕМ и обслужваните от тях обществени групи.

Ролята на ОЕМ се основава на обществената мисия, която въпреки традиционните положения демонстрира способност за устойчиво развитие като същевременно запазва обществените нрави, от които тя черпи социална легитимност. Електронните медии са крайно необходими за изграждането ценностите на обществото, тъй като осигуряват разбирателство и диалог между различните култури. Намиращи се в ера на изобилие от медии и на пазарна фрагментация, ОЕМ имат важната роля да гарантират от една страна единство и сплотеност, а от друга – разнообразие и плурализъм.

Съществуват четири основни задължения за ОЕМ, извлечени от нормативни теории относно връзката на медиите с обществото: задължението за предоставяне на информация и контрол; задължението за представителство; задължението за дискусионен форум; и задължението за гражданско участие. Последното задължение, което представлява интерес за този доклад, е същността на въпроса за засилено участие на отделния гражданин в демократичния процес. За развитието му се изискват много усилия и инвестиции, тъй като то стои в центъра на поддържаната връзка между ОЕМ и обществото. Задължението се отнася до степента, до която хората могат да въздействат върху вземането на решения от техните политически представители; също така може да се тълкува и като степента, до която хората влияят на съдържанието, произвеждано от медиите.

Медиите имат значителни градивни и посреднически функции по отношение на публичната сфера в разнообразните и плуралистични общества. Тази сфера се развива в хода на и от обществения диалог, събития и процеси с обществен интерес. Бъдещето изисква от ОЕМ да се развиват в посока на това да бъдат ефективен партньор на обществото, което обслужват. Това е най-съществения елемент за разширяването на гражданското участие в съвременната демокрация. От гледна точка на ОЕМ, аудиторията трябва да се разглежда като граждани, както и потребители, които са по-скоро активни партньори отколкото пасивни получатели.

Този раздел разглежда четири основни теми – (1) Нормативни изисквания и вътрешни правила, отнасящи се до стратегиите за демократично участие; (2) Стратегии за насърчаване и подобряване на услугите за разширяване на демократичното участие; (3) Средства, използвани от ОЕМ за обратна връзка с гражданите; и (4) Аудиторен обхват на нови услуги на ОЕМ. Институтът за европейско медийно право и Европейският съюз за радио и телевизия изследват ситуацията в ограничен брой страни – Дания, Финландия, Германия, Латвия, Норвегия, Словения и Обединеното кралство.


Нормативни изисквания и вътрешни правила, отнасящи се до стратегиите за демократично участие

Дания
Стратегията на DR е подкрепена от законодателството (по-специално в Глава 3 от Закона за електронните медии, 2006), а също и от действащия Договор за обществени услуги, който регулира дейността на DR. Последният, сключен между Министерството на културата (от името на датския парламент „Folketinget”) и DR, доразвива ролята на DR за демокрацията. В Глава 1 от Договора Министерството на културата заявява, че, наред с другите си задачи, DR трябва чрез своите програми и услуги да засилва способността на гражданите да участват ефективно в демократичното общество:

• 
  DR трябва да осигурява достъп до информация относно обществото;
  
• 
  DR трябва да насърчава участието в публични дебати и демократичния процес;
  
• 
  DR трябва да популяризира новите цифрови медии като създават нови програми и информационни услуги, които спомагат за запознаването на зрителите, слушателите и потребителите с технологиите и наред с това ги насърчават да ги използват.
  

От 1 януари 2006 година в сила влиза последното изменение на закона, с което се дава определение на задължението за предоставяне на обществена услуга, акцентиращо върху развитието на технологиите. Текстът на закона е адаптиран към епохата на интернет като формулировката радио и телевизионни програми е разширена с „всички приложими допълнителни услуги” във всички телекомуникационни мрежи. Освен това, докато законът все още задължава YLE да поддържа демокрацията като предоставя информация, сега вече се подчертава, че това трябва да се направи като се гарантира възможността за гражданско участие и взаимодействие, което е сравнително нова и до известна степен трудна задача за един традиционен обществен радио оператор.

Също така в закона залягат още шест аспекта на обществената програма (популяризиране на финландската култура, образователни програми и програми на езика на малцинствата, многообразие на културите и взаимодействие между тях, предаването на официални съобщения).

YLE изработва стратегиите си и вътрешните си правила, следвайки принципите, определени в закона, с цел да изпълни тези нормативни задължения и да насърчи демократичното участие на гражданите.

Германските федерални области (Bundesländer) са отговорни за регламентирането на радио и телевизионните предавания като част от техния суверенитет; подписани са няколко споразумения между тях, едно от които е т.нар. Rundfunkstaatsvertrag. Това споразумение полага основните принципи за частни и публични медийни оператори (§§1-10) и съдържа особени правила за двата вида институции (§§11-19 за обществените и §§20-47 за частните медийни компании). Страните по споразумението признават, че обществените медии носят отговорност за процеса на свободно създаване на обществено и лично мнение. Също така се определят и основните програмни принципи (например уважаването на човешкото достойнство), без да се предлага отделна стратегия за насърчаване на демокрацията.

§11 от Rundfunkstaatsvertrag дава по-подробно определение на социалната мисия на обществените радио и телевизионни оператори: те трябва да действат като „посредник и фактор за формирането на публичното и лично мнение”. Затова медиите са длъжни да осигуряват изчерпателен преглед на всички важни международни, европейски, национални и регионални въпроси с цел да допринасят за разбирателството и интеграцията.

За Германия основата на стратегията, посветена на насърчаването на демокрацията, са §11 от Rundfunkstaatsvertrag, в съзвучие с ръководните принципи и декларации за задължения, които самите оператори налагат върху програмите си.

За дълго време какъвто и да е процес на иновация в обществените медии на Латвия бе изключително труден поради това, че нивото и на финансиране е едно от най-ниските в Европа.

Въпреки това, в латвийските телевизия и радио е имало много проекти, стимулиращи диалога на операторите с хората като ги включват в дискусии по въпроси от обществено значение, а също и като им дават възможност да поднесат мнението си на политическия елит. Интерактивността в двете медии не само засяга социалнополитически въпроси, но също така и позволява на потребителите да организират програмите за забавление чрез пожелания, избирайки филми, музика, театрални представления, каквито харесват.

Както вече бе споменато, инициативата за тези дейности се приписва най-вече на програмните директори и състава от продуценти. Основните принципи и развитие на тези дейности са диктувани от програмните приоритети за годината и залягат във вътрешни нормативни документи като етичен кодекс, структурни регламенти за професионална дейност и описания на длъжности.

Очевидно е, че бързото технологично развитие и промените в навиците на зрителите и слушателите отправят предизвикателства към обществените медийни оператори. Последните трябва да станат по-разнообразни, отворени и интерактивни. Подобни изисквания са указани във вътрешните програми за развитие на медиите.

В политиката си на управление, новият генерален директор на Латвийската телевизия характеризира промяната в статуса от обществен оператор на обществена електронна медия като развитие в концептуална посока. Гледайки на медията като на сложна компания на много нива, която използва съвременни технологии, той я прави по-широко достъпна за всеки обитател на страната, а също и спомага за активен диалог с широка част от обществото и отделни негови групи.

„NRK е инструмент за насърчаване на публичния дебат и трябва да подпомага цялото общество в добиването на достатъчно информация, за да има активна роля в демократичните процеси.”

По-нататък се посочва, че:

„Компанията трябва да има присъствие и да развива нови услуги за всички важни медийни платформи, така че да достига до най-широката аудитория с цялостната си програма”.

Основните принципи, които могат да бъдат изведени, са тези на откровеността, безпристрастността и целостта на информацията; уважаването на човешката индивидуалност и достойнство; придържането към политическия баланс и плурализъм на гледните точки; спазване на конституцията на страната и императивите за толерантност; придържането към принципа на политическата независимост и автономия на журналистите; уважаването на всеобщите човешки ценности; и др.

Независимо от това, политическите и етническите малцинства претендират за специална протекция на закона. Според конституцията в Словения има две автохтонни етнически малцинства – италианското и унгарското малцинство. В последния закон за RTV Словения се допускат специални радио и телевизионни програми за италианци и унгарци, а също и за ромското етническо малцинство. Словенският пример за обществена електронна медия със сигурност е достоен образец за цяла Европа.

Обединеното кралство
Законът за комуникациите (Communications Act 2003) уточнява, че медиите трябва да отговарят на определени критерии и залага рамките на обществената мисия за всяка търговска наземна медия, които, както беше споменато по-горе, не са еднакви. Тези изисквания се допълват от лицензни условия. Според този закон, медиите са длъжни да изработват годишно т.нар. изявления за програмната си политика (ИПП) както и годишен анализ на работата през изминалата година въз основа на тези ИПП. BBC също се задължава според устава си да изработи ИПП и годишен анализ, който се разглежда от BBC Trust за съответствие с ИПП. Ofcom (регулаторният орган за комуникационната индустрия във Обединеното кралство) задава ръководните принципи за съставяне на ИПП.

Според Communications Act 2003, Ofcom е органът, отговорен за това да гарантира, че обществените електронни медии като цяло отговарят на определени условия, заложени в Communications Act, включително има задължението да:

„Осигури достатъчно количество програми, отразяващи живота и грижите на различните общности и културни интереси и традиции във Обединеното кралство

до степен, до която е уместно с цел подпомагане на разбирателството между гражданите и честния и добре осведомен дебат относно новини и текущи въпроси във и в различните части на Обединеното кралство и по света…”.

Следва да се отбележи, че всички медии трябва да се съобразяват с изискването, че новините трябва да се поднасят безпристрастно: в случай на оплакване Съветът на Ofcom за оценка на съдържанието (Ofcom Content Board) ще установи наличието или липсата на безпристрастност, но досега рядко е откривано нарушение на това изискване. Предполага се, че изискването за безпристрастност спомага за примиряването на отделни групи, така защото е възможно да приглуши различните и крайни мнения. Наскоро Ofcom поставя въпроса дали е необходимо изискването за безпристрастност да се облекчи поне във връзка с някои не наземни оператори.