Доклад на Ханс Алтендорф, директор на Федералния комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата Германска демократична република (фкащ) „



Дата24.07.2016
Размер92.32 Kb.
#4444
ТипДоклад
Доклад на Ханс Алтендорф, директор на Федералния комисариат за архивите на Държавна сигурност на бившата Германска демократична република (ФКАЩ)
Развитие, значение и перспективи за властите, занимаващи се с миналото, чрез примера на Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ”
Уважаеми г-н Костадинов,

Членове на Комисията,

Уважаеми дами и господа

Уважаеми колеги,


В доклада си бих искал да обърна внимание на няколко важни аспекта от историята на учредяването на Федералния комисариат за архивите на ЩАЗИ. След революциите през 1989-90 година и падането на комунистическата диктатура, ФКАЩ е първата агенция, създадена, за да поеме отговорността за съхранение на документите, оставени от тайната полиция и да гарантира, че те ще бъдат отваряни и управлявани по конституционен начин. По това време не беше сигурно и ясно как ще се развият нещата в бъдеще. Независимо от това бяха създадени стандартите за работата и развитието на Комисариата. Същите стандарти, които днес се оказват основополагащи и важни и за много други страни в ЕС.
Политическите основи на ФКАЩ са положени точно преди 24 години, през есента на 1989 г., когато стотици хиляди граждани на Германската демократична република излязоха по улиците и свалиха диктатурата чрез мирна революция. Това е прецедент в историята на Германия!
В края на ноември – началото на декември 1989 г., кълба дим, издигащи се от сградата на Министерство на държавната сигурност (МДС), сигнализират, че неговите служители са започнали да унищожават документи. Гражданите отговарят чрез окупация на офисите на ЩАЗИ, намиращи се все още на територията на Източна Германия. Тяхната цел е да запазят документите. В офисите откриват купища хартия и претъпкани рафтове с архивни материали. Междувременно, правителството на ГДР (все още действащо) се опитва да съкрати и преименува институциите си в опит да бъдат прикрити структурите на тайните служби. Но на Кръгла маса, опозиционни граждански организации успяват да приемат резолюция, която настоява за пълна яснота относно работата на Министерство на държавната сигурност. За да бъде осъществено това искане, на 15 януари 1990 г. в Берлин е организирана голяма демонстрация, която приключва с окупация на централното седалище на Министерство на държавна сигурност.
Федералният комисариат започва да функционира на 29 декември 1991 г., когато Законът за архивите на ЩАЗИ влиза в сила. Институцията е наследник на Агенцията на специалния федерален комисар за лични досиета на бившите служби на Държавна сигурност, която е създадена на 3 октомври 1990 г., в деня на германското обединение.
Всички федерални парламенти и правителства, избрани след 1990 г., заявяват ясно, че помирението с тоталитарното минало е политически необходимо и достъпът до архивите на ЩАЗИ играе ключова роля в този процес. Йоахим Гаук, настоящият президент на Федерална република Германия, е основателят на ФКАЩ. Наследници на неговия пост са Мариане Биртлер и Роланд Ян, и двамата избрани с огромно мнозинство от парламента. В Германия никога не е имало голям политически спор относно досиетата, а по-скоро последователна позиция, утвърждавана повече от 20 години. Законът за архивите на ЩАЗИ обединява политическите искания на опозицията в ГДР, че досиетата трябва да бъдат отворени и конституционните принципи на Федералната Република, които защитават личните данни. Това беше предпоставката за успеха на закона, който гарантира едновременно правото на обществеността до информация, отнасяща се до действията на държавата в близкото тоталитарно минало, и правото на всеки гражданин на личен живот.

Задачата на ФКАЩ е да съхранява, управлява и архивира документите на ЩАЗИ, следвайки принципите на Архивистиката, като ги направи достъпни за гражданите, изследователите и представителите на медиите. Така те могат да бъдат използвани за исторически, политически и правен анализ или преоценка на миналото. През първите 15 години от съществуването на Комисариата досиетата са били използвани основно за проучване на принадлежност към бившите тайни служби на лица, заемащи публични постове в държавата. Архивите все още се използват за тази цел, макар и в по-малка степен.


Министерство на държавната сигурност, което е създало и събирало тези документи, е функционирало в продължение на четиридесет години. Въпреки че много от досиетата, индексите и електромагнитните устройства за съхранение на данни са били унищожени през 1989 г. и 1990 г., активистите за граждански права успяха да съхранят голяма част от документите. Като цяло, документите в нашите архиви възлизат на 111 километра. Ако добавим към това число и филмираните документи, дължината на архива би възлязла на 158 километра. Отделно от това имаме около 15 500 контейнера, пълни със скъсани и увредени документи, повече от 1,7 милиона снимки и около 30 000 филмови и аудио записа.
Тъй като голяма част от документите са били безразборно унищожавани от архива на МДС веднага след окупацията на централата през 1989 /90, те бяха в състояние на пълен хаос. В резултат на това се наложи задълбочено архивно индексиране. Това бе единственият начин да отговорим на нуждите на гражданите, изследователите и представителите на медиите, като предоставим информацията, събрана от МДС за различни хора и конкретни теми. Естествено, въпросът за това, как ние в Германия трябваше да се помирим с диктатурата на Германската социалистическа партия, беше спорен.
Ще дам пример: съществуваха и все още съществуват организации и сдружения, които настояват да се „тегли чертата” и да се загърби близкото минало. Активното ядро на тези групи се състои предимно от бивши кадри – офицери и висши партийни служители. Други, в това число и водещи политици от Западна Германия, първоначално се опасяваха, че интензивният стремеж за разкриване на миналото може да се окаже пагубен за Германия, че той би разделил обществото, би застрашил вътрешния мир и че би похарчил големи количества енергия, които е по-добре да се инвестират в обединението на нацията. Ние сме добре запознати с тези аргументи още от следвоенния период на Германия. В крайна сметка, последният свободно избран парламент на ГДР взима решение, че отварянето на досиетата и конституционната им употреба играят ключова роля в обединението на германското общество.
Законът за архивите на ЩАЗИ противодейства успешно на изложените по-горе мотиви. Активистите за граждански права също положиха усилия за неговото приемане, за да бъде възможна мирната и законна „смяна на елита”: секретните сътрудници на МДС бяха лишени от възможността да възстановят влиянието си, или поне, не без да бъдат идентифицирани като бивши служители на ЩАЗИ. Следователно в Германия, установяването на принадлежност към Държавна сигурност не води до автоматично изключване от публичния живот. Всеки конкретен случай трябва да се прецени индивидуално. Това е отговорност на различните ведомства – общинска администрация или министерства, в които въпросното лице кандидатства за работа. Нашият Комисариат не разполага с тази власт. Работа ни е да предоставим наличната информация на институциите, така че те да могат вземат информирано решение.
Въпреки осемте поправки, Законът за архивите на ЩАЗИ, с неговите фундаментални принципи, остава непокътнат в продължение на почти 23 години. Броят на персоналните проверки е многократно по-малък, отколкото през първите 15 години, но достъпът, предоставен на изследователите е значително разширен. Законът предоставя възможност за лична, историческа, политическа и правна преоценка на дейността на Държавна сигурност и механизмите за управление на бившата ГДР, като по този начин насърчава изучаването на втория диктаторски режим в Германия през 20-ти век.

В обобщение, Законът предвижда следните права, които стриктно се спазват до ден днешен:



  • Правото на всеки човек да знае дали и как личният му живот е бил повлиян от МДС, било чрез наблюдение или други мерки;

  • Правото на всички хора да бъдат защитени срещу злоупотреби с информацията, събирана и съхранявана за тях от МДС;

  • Правото на публичните и частните институции да проверят дали техни служители са били официални или секретни сътрудници на МДС;

  • Правото на широката общественост да използва документи за целите на реабилитацията или наказателното преследване;

  • Правото на Комисариата да информира обществеността, под формата на гражданско образование, научни изследвания и медийни изяви за дейността на МДС.

В Германия ФКАЩ работи в тясно сътрудничество с различни граждански организации, музеи и публични институции като Федералната фондация за преоценка на диктатурата на ГЕСП и Федералната агенция за гражданско образование. Това сътрудничество става възможно благодарение на специално разработената от Федералното правителство концепция за помирение с миналото. Тази концепция формира широка политическа основа за консенсус между федералното правителство и парламента. Комисариата се ръководи от принципа да служи на обществото, това означава да осигурява възможно най-голяма подкрепа на различните социални инициативи включително на Асоциациите на жертвите на комунистическия режим.


Наш дълг е да подсигурим процеса на трансформация в обществото, да защитим интересите на жертвите на диктатурата и да насърчим гражданското образование. Но нашата роля не е пасивна. Ние активно участваме във формирането на възпоменателната и историческа култура с цел да осмислим събитията от близкото тоталитарно минало. Чрез разпространяване на знания за това как е функционирала диктатурата на ГЕСП, ние подчертаваме важността на демокрацията и образоваме по-младите поколения.
В заключение бих искал да направя някои забележки по отношение на националните,

европейските и международните перспективи:


След парламентарните избори в Германия, започнаха преговори за така наречената „голяма коалиция” – правителствена коалиция между Християндемократическата и Социалдемократическата партии. Една от точките в тези преговори е бъдещето на ФКАЩ след 2019 г. – 30 години след мирната революция и почти толкова, в които Комисариатът съществува. Очаква се, че парламентарна комисия от експерти ще трябва да реши този въпрос.
ФКАЩ е част от наследството на мирната революция в ГДР. Но това не означава, че той е свързан само с тази историческа епоха. Комисариатът трябва да изпълни задачите, заложени в мандата, който му е даден и да се адаптира към променящите се условия. Въпреки че все още няма решение за неговата съдба, аз съм убеден, че следните параметри ще бъдат следвани и в бъдеще – след 2019 година:


  • Достъп на всяко лице до документите и информацията, събирани за него, най-малкото в степента, в която е съществувал и до сега;

  • Достъп на медиите и учените до досиетата, на базата на стандарти, които са разработени през последните десетилетия;

  • Достъп до документите за целите на наказателното преследване и реабилитацията, ако това все още е необходимо;

  • Продължение на образователната работа и международното сътрудничество.

Като казвам всички тези неща, аз отговарям на често изразяваното безпокойство, че няма да има „теглене на чертата” в тази история: изучаването на диктатурата и достъпът до досиетата няма да престанат. Но дискусиите за институцията, която ще отговаря перманентно за администрирането на досиетата, тепърва предстоят. Засега това е достатъчно относно националната перспектива.


На европейско ниво, седемте институции, които бяха създадени в Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Румъния, България и Германия, за да гарантират, че с досиетата на тайната полиция ще се работи по конституционен начин, създадоха високи стандарти. В учредителния документ на Европейска мрежа за съхранение на архивите, създадена през 2008 г., подписан в Берлин, ние се ангажирахме със следните четири принципа:

  • да предоставим пълен достъп на лицата, засегнати от дейността на тайната полиция до наличните документи, събирани за тях;

  • да гарантираме цялостното и обстойно изследване на дейността на тайните полицейски служби, базирано на научен анализ и да насърчим социалната и политическата преоценка за тяхната работа;

  • да гарантираме, че с досиетата се борави в съответствие с върховенството на закона и че институциите, избрани с мандат да администрират архивите на ДС, ще бъдат единни в своята позиция и в унисон с европейските ценности по отношение на тези въпроси;

  • да се обърне специално внимание на професионалното и независимо изпълнение на тези функции, така че политическото вмешателство да бъде предотвратено.

С тази европейска мрежа ние искаме да покажем, че това не е изолиран национален проблем и че усилията, които се полагат, за да се помирим с миналото, са интегрирани в рамките на европейския, международния контекст. Съвместната цел на мрежата е нейните членове да се подкрепят взаимно в изпълнението на тези задачи.

Искаме да гарантираме независимостта на архивните изследвания. Искаме да се предотврати всякаква форма на политическа намеса. Искаме да говорим за тези проблеми публично.


Независимо от националните проблеми, различията и несъответствията, общото усилие и връзката помежду ни са актив, който ние, като част от Европейската възпоменателна култура, трябва да ценим.
Повече от двадесет години в Европа говорим за наследството на комунистическите диктатури. Създадохме международните стандарти. Не в смисъл на конкретен модел, който може да бъде транспониран в различни социални контексти, а като важен образователен опит в процеса на трансформация от диктатура към демокрация. Налице е силно търсене на нашия модел: от скорошните арабски движения за демократизиране на техните общества до страните в Южна Америка, които все още се борят с тежестта на последните военни диктатури. Ние, обаче, не трябва да гледаме толкова далеч. Не всички държави от бившия Съветски лагер успяха да изградят демократични структури и да заговорят открито за досиета на тайните служби. Върховният комисар Роланд Ян заговори за това само преди няколко дни, по време на посещението си в Москва.
За да обобщим: Въпреки характерните национални особености и различия, ние работим на базата на минималните европейски стандарти за историческа памет и те трябва да бъдат гарантирани и за в бъдеще. Ние внимателно ще наблюдаваме развитието на събитията в тази област в страните от ЕС. Наясно сме с международното въздействие на тези демократични процеси на трансформация – независимо от произхода на диктатурата, която бе свалена. Нашите институции в Европа, а също и по-далечните от нас, показват, че съществуват успешни модели за помирение с миналото, без да се следва политиката на „теглене на чертата”, която има за цел да остави миналото зад нас.


Каталог: media
media -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на
media -> Curriculum vitae Georgi Merdzhanov
media -> Отчет на разходите за държавно подпомагане на филмовата индустрия по бюджета на иа "нфц" за 2010 г
media -> Организират четвърта Национална експертна среща
media -> До районен прокурор гр. Казанлък м о л б а
media -> Програма „Околна среда 2007-2013г. Bg161PO005/10 11/03/19
media -> Музеят за история на София открива изложбата "Среща с египетски жрец" в новата си сграда


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница