Доклад на Комисията 3 е изготвен въз основа на анализа и оценката на обобщените доклади, представени от държавите-членки през 2010



Дата23.10.2018
Размер159.5 Kb.
#93812
ТипДоклад




СЪДЪРЖАНИЕ

1. Контекст и преглед Error: Reference source not found

2. Изпълнение на приоритетите на Общността Error: Reference source not found

3. Хоризонтални въпроси Error: Reference source not found

4. Перспективи Error: Reference source not found

Настоящият доклад за 2011 г. е първият доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно изпълнението на националните стратегически планове (НСП)1 и стратегическите насоки на Общността (СНО) за развитие на селските райони (2007―2013 г.)2.

Настоящият доклад на Комисията3 е изготвен въз основа на анализа и оценката на обобщените доклади, представени от държавите-членки през 2010 г.4, както и на други налични данни, по-специално на финансовите и физическите общи показатели за мониторинга и на някои резултати от Европейската мрежа за развитие на селските райони.

Той дава обобщение на основните аспекти на настоящото развитие, тенденциите и предизвикателствата, свързани с изпълнението на националните стратегически планове и СНО.

Важно е да се отбележи, че данните, използвани в обобщените доклади от 2010 г. от държавите-членки, обхващат сумарно времето от началото на периода на програмиране през 2007 г. до края на 2009 г. Корекциите на НСП и съответните програми за развитие на селските райони (ПРСР) след прегледа на състоянието на ОСП и Европейския план за икономическо възстановяване (ЕПИВ)5 не са взети предвид в настоящия доклад. Измененията са финализирани едва в началото на 2010 г.

1. Контекст и преглед

1.1 Приоритети на Общността за развитието на селските райони през периода 2007―2013 г.

През февруари 2006 г. Съветът на Европейския съюз прие стратегически насоки за развитие на селските райони през периода 2007―2013 г.2 въз основа на трите основни тематични приоритета, изложени в Регламент (EО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)6:



Подобряване на конкурентоспособността на секторите на земеделието и горското стопанство. ЕЗФРСР трябва да допринесе за силен и динамичен европейски сектор на селскостопанските хранителни продукти, поставяйки ударението върху приоритети, като трансфер на знания, модернизация, иновации и качество в хранителната верига, както и върху приоритетни сектори за инвестиции във физически и човешки капитал. Мерките, групирани по „ос 1“, трябва да допринесат преди всичко за постигане на целта „конкурентоспособност“ на ПРСР.

Подобряване на околната среда и ландшафта. С цел запазване и подобряване на природните ресурси и ландшафта на ЕС в селските райони, ресурсите, предназначени за този приоритет, следва да дадат своя принос в три приоритетни области на равнището на ЕС: биологично разнообразие, съхранение и развитие на земеделие и горско стопанство с висока природна стойност, развитие на традиционни селскостопански природни дадености; води и изменение на климата. Мерките, групирани по „ос 2“ на ПРСР, трябва да допринесат преди всичко за постигане на целта „околна среда“.

Подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на разнообразяването на селската икономика. Ресурсите, отделени за областите на разнообразяване на селската икономика и качеството на живот в селските райони, следва да допринесат за основния приоритет ― създаване на възможности за заетост и на условия за растеж. Мерките следва да се използват по-специално за насърчаване на изграждането на капацитет, усвояването на умения и организацията за стратегия за местното развитие, както и да помогнат селските райони да запазят привлекателността си за бъдещите поколения. Когато се насърчават обучението, информацията и предприемачеството, следва да се имат предвид специфичните потребности на жените, младите хора и по-възрастните работници. Мерките, групирани по „ос 3“ на ПРСР, трябва да допринесат преди всичко за постигане на по-широките цели за развитие на селските райони, заедно с тези по ос 4 (вж. по-долу).

В допълнение на тематичните приоритети, стратегическите насоки изтъкнаха също необходимостта от:

Изграждане на местен капацитет за създаване на заетост и разнообразяване, като същевременно се дава принос за тематичните приоритети. Тази хоризонтална ос, наречена също „Ос Leader“ (ос 4), следва да изпълнява важна функция за подобряване на управлението и мобилизиране на вътрешния потенциал за развитие на селските райони чрез стратегии за местно развитие.

Осигуряване на съгласуваност при програмирането. Трябва да се постигне максимално полезно взаимодействие между осите и във всяка една от тях. Когато е уместно, следва да се имат предвид други стратегии на равнище ЕС. Необходимо е да се мобилизират начини за подобряване на управлението и изпълнението на политиката. По-специално европейските и националните мрежи за развитие на селските райони трябва да се изграждат като платформи за обмен между заинтересованите страни на най-добра практика и експертни познания във всички аспекти на изработване, управление и осъществяване на политиката.

Взаимно допълване между инструментите на Общността. За да засилят полезното взаимодействие между структурните политики, политиките по заетостта и развитието на селските райони, държавите-членки следва да осигурят взаимно допълване и съгласуваност между действията, подлежащи на финансиране от различни фондове на ЕС.

Тези стратегически насоки предоставиха рамката, въз основа на която държавите-членки подготвиха своите НСП, транспониращи приоритетите на ЕС в национални приоритети и служещи като база за ПРСР. Последните изпълняват приоритетите чрез набори от подбрани мерки, групирани по оси (вж. таблица 17 със списъка на мерките по оси). Програмите могат да са национални или регионални и бяха одобрени от Комисията през 2007 и 2008 година. Тяхното изпълнение е предмет на мониторинг и оценка въз основа на общата рамка за мониторинг и оценка (CMEF).





1.2 Преглед на първоначалния бюджет и оперативни цели

Общият бюджет на ЕЗФРСР е възлизал на 90,98 млрд. EUR (преди измененията във връзка с прегледа на състоянието и с ЕПИВ)8 за целия период на програмиране 2007―2013 г. За да се гарантира балансирана стратегия, ЕЗФРСР има минимални равнища на разходите за всяка тематична ос, приложими във всяка ПРСР (10 %, 25 % и 10 % съответно за оси 1, 2 и 3). За оста Leader е запазено не по-малко от 5 % (2,5 % за новите държави-членки) от финансирането на ЕС за всяка програма. Финансовото участие на ЕЗФРСР в ПРСР се допълва от национално публично финансиране (съфинансиране9). Това участие на ЕЗФРСР се финансира в контекста на споделеното управление между държавите-членки и Съюза10.

След като програмирането бе направено на равнище държави-членки, финансовата разбивка между различните оси, както и определянето на основните целеви показатели за 2013 г., дадоха следните резултати към юни 2008 г.11:

Ос 1, „подобряване на конкурентоспособността на секторите на земеделието и горското стопанство“, получава 36 % от общия бюджет на ЕЗФРСР. Очаква се до 2013 г. тази ос да подпомогне 590 000 инвестиционни проекта за модернизиране на земеделските стопанства, да подкрепи 68 000 предприятия за добавяне на стойност към продуктите на земеделието и горското стопанство и да обхване 2,2 милиона участници, преминали успешно обучение в областта на земеделието и/или горското стопанство.

Ос 2, „подобряване на околната среда и ландшафта“, поема основната част (46 %) от общия бюджет на ЕЗФРСР. Очакваният резултат е да има 45 млн. ha земеделска земя под агроекологично управление, 600 000 ha новозалесена земя, 1,1 млн. ha земеделска земя подпомогната, за да отговори на изискванията на Натура 2000 и увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници с 20 500 хил. т. н.е. (хиляди тона нефтен еквивалент)12.

Ос 3, „качество на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика“, има по-малък дял (18 %) от общия бюджет на ЕЗФРСР. Очакванията са до 2013 г. оста да допринесе за подобряване на услугите за 71 милиона жители на селските райони и да подпомогне 32 400 проекта за обновяване на селата.

Делът на оста Leader е 6 % от общия бюджет на ЕЗФРСР. Подкрепата за изпълнение на стратегиите за местно развитие се разпределя пропорционално по трите основни оси, за които е предназначена тази подкрепа.

На равнище мерки основна мярка остават плащанията за агроекология (214), на които се падат 20,3 млрд. EUR за целия период. Следващите по важност мерки по отношение на бюджетните средства са помощите за необлагодетелстваните райони (211+212) с 12,6 млрд. EUR и мярката за модернизация на земеделските стопанства (121), за която са отделени 9,7 млрд. EUR.



Фигура 1: Общ бюджет за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) преди прегледа на състоянието и ЕПИВ, разбит по мерки (млрд. EUR)13.



2. Изпълнение на приоритетите на Общността

2.1 Преглед на резултатите, трудностите и решенията

Общите плащания по линията на ЕЗФРСР, извършени от 27-те държави-членки на ЕС за периода на програмиране 2007―2009 г., възлизат на 19,4 млрд. EUR14, което представлява 21,3 % от общия бюджет за 2007―2013 г. в размер на 90,98 млрд. EUR. Като се има предвид, че разглежданата времева рамка представлява 33 % от периода на плащанията (3 години от общо 915), тази цифра показва малко закъснение при усвояването. Изпълнението на програмите обаче се нуждае от повече време през първите години, преди да достигне нормалния ритъм, особено като се има предвид, че много ПРСР са одобрени към края на 2007 г., а 41 ПРСР (от всичко 94) бяха одобрени едва през 2008 г.

Картината далеч не е еднородна в отделните държави-членки (фиг. 2): само 2 държави-членки имат равнища на разходите над 40 %, докато 3 държави-членки са изразходвали по-малко от 10 %. Трябва да се отбележи, че в няколко случая плащанията са направени по поети задължения за предходния период на програмиране 2000―2006 г., както се предвижда в преходните правила. Това може да доведе до известно изкривяване на картината по отношение на равнището на усвояване за някои държави-членки и някои мерки.

Фигура 2: Общо изпълнение на бюджета на ЕЗФРСР в края на 2009 г. в сравнение с общо отпуснатите средства за 2007―2013 г.

Някои мерки по ос 2 са отбелязали по-бърз ръст от други поради преходните правила, посочени по-горе. От друга страна, ос 1 и ос 3 са били значително забавени от финансовата криза, която е намалила наличните национални средства на равнище държави-членки. Това е направило по-трудно за бенефициерите да получат необходимото частно финансиране. Що се отнася до ос 4, налице е типично бавен старт, което се обяснява с изработването на местни стратегии и подбора на местни групи за действие, преди да започне изпълнението на проекта (вж. таблица 3).

Фигура 3: Общ бюджет за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) преди прегледа на състоянието, по оси (млрд. EUR), и дял на усвоените средства към края на 2009 г.16

Изпълнението на показателите за осъществени дейности в сравнение с общите целеви показатели за 2013 г., определени от държавите-членки в техните програми, съответства като цяло на финансовата степен на изпълнение. Цялостното изпълнение на показателите за осъществени дейности е представено в таблица 2.

Общи трудности при изпълнението, намерени решения

Освен интервалът от време, който е необходим за одобряване на ПРСР, най-честият проблем, сочен от държавите-членки, е икономическата криза. Това е довело до трудности при усвояване на инвестиционните мерки поради недостиг на собствени ресурси на бенефициерите, трудности при получаването на заеми от страна на кандидатите и бюджетни ограничения на публичните инициативи. Частният сектор е бил по принцип по-малко готов да поема рискове и някои инвестиции може да са били пренасочени към не толкова амбициозни проекти или просто отложени. Затрудненото положение в сектора на млякото и млечните продукти през 2009 г. също е оказало отрицателно въздействие върху изпълнението на ПРСР.

Високите административни разходи и сложните процедури са изтъкнати от някои държави-членки като пречки за безпроблемното изпълнение. В допълнение някои ПРСР са били изправени пред недостатъчен капацитет на органите за управление и контрол, някои трудности при установяването на системи за мониторинг, както и правна несигурност. По-специално някои държави-членки са посочили закъснения при прилагането на равнище държави-членки на екологичното законодателство (като например Рамковата директива за водите, Натура 2000 и др.), свързани с някои мерки (напр. 213), и необходимостта от тълкуване на правилата за държавни помощи (по-специално проектите за производство на енергия от възобновяеми източници).

Недостигът на осведоменост и опит на потенциалните бенефициери може също да доведе до бавно усвояване, по-специално в някои от държавите-членки на ЕС-12 (като бавен напредък по мерките, свързани с човешкия капитал; неправилно прилагане) или във всичките 27 държави-членки на ЕС, когато се въвеждат нови мерки. Някои държави-членки предвиждат предлагане на достатъчно критична маса от услуги в сферата на обучението и за съвети в селското стопанство като начин за решаване на тези проблеми.

Решенията са намерени или са в процес на намиране ― те са вече до голяма степен въведени в програмите чрез изменения. В условията на финансова криза държавите-членки направиха различни адаптации на програмите, като: изменение на обхвата на държавните помощи, равнището на безвъзмездните помощи, интервенционните проценти за по-малко атрактивните мерки, корекция на критериите за подбор, увеличаване на дела на съфинансиране от ЕС и/или преразпределение на средствата. Що се отнася до първоначалните административни и правни затруднения, повечето от тях са вече преодолени.

2.2. Подобряване на конкурентоспособността на секторите на земеделието и горското стопанство

Общите разходи по ос 1 на ЕЗФРСР, регистрирани през периода 2007―2009 г., възлизат на 16,3 % от общата отпусната сума за 2007―2013 г. (средна стойност за ЕС-27).

Основните резултати по тази цел към края на 2009 г. са:


  • Брой на участниците, успешно завършили обучение, свързано със земеделието и/или горското стопанство: 696 000 (32 % от прогнозния целеви показател за 2013 г.).

  • Брой на стопанствата, въвеждащи нови продукти или нови техники: 33 400 (10 % от прогнозния целеви показател за 2013 г.).

Изпълнение на мерките17

Мярка 121 (модернизация на земеделските стопанства) е най-голямата мярка по ос 1 по отношение на отпуснатия бюджет (9,7 млрд. EUR). Усвояването на плащанията по тази мярка е 23 % от нейния общ бюджет, като вече са подпомогнати 106 000 проекта за модернизация (18 % от целевия показател за 2013 г.).Това положително усвояване доказва големия интерес на земеделските производители към инвестициите. Там, където процентите на изпълнение са под прогнозните, основното обяснение, давано от държавите-членки, беше икономическата криза, която е повлияла отрицателно на възможностите на стопанствата да инвестират. В някои други държави-членки процентът на изпълнение се оказва по-висок от очаквания, което налага да се увеличи прогнозният бюджет за М121 (вж. таблица 3).

Мярка 123 (добавяне на стойност към земеделските и горските продукти), която е втората по големина мярка по ос 1 по отношение на отпуснатите средства, има усвояване от 9,6 % при 7 060 подпомогнати стопанства (от общо 68 000 стопанства като целеви показател за 2013 г.). Сред останалите мерки по ос 1 се наблюдава следното равнище на усвояване: 141 (полупазарни земеделски дейности — 29 % и 8 885 подпомогнати полупазарни стопанства), 113 (ранно пенсиониране — 28 % и 17 385 бенефициери) и 112 (установяване на млади земеделски производители) — 20 % и 36 660 подпомогнати млади земеделски производители).

2.3. Подобряване на околната среда и ландшафта

Общите разходи по ос 2 на ЕЗФРСР за периода 2007―2009 г. представляват 32,6 % от общата отпусната сума. Степен на изпълнение, значително по-висока от средната за ЕС-27, е постигната в няколко държави-членки (вж. таблица 3). Други държави-членки имат усвояване под 20 %, по-специално там, където мерките по ос 2 са нови или сравнително нови за бенефициерите и административните органи в тези страни.

Основните резултати по тази цел към края на 2009 г. са по-специално:


  • 43 млн. ha под успешно управление на земята, допринасящо за биологичното разнообразие;

  • 27 млн. ha за подобряване качеството на водата;

  • 25 млн. ha за справяне с проблемите, свързани с изменението на климата;

  • 30 млн. ha за подобряване качеството на почвите18.

Изпълнение на мерките

Трите най-крупни мерки по отношение на отпуснатия бюджет са и тези с най-голямото усвояване сред мерките по ос 2, а именно: 211 (плащания за неблагоприятни природни условия на земеделски производители в планински райони — с усвояване 42 %), 212 (плащания на земеделски производители в области с неблагоприятни природни условия, различни от планинските райони — с усвояване 40 %) и 214 (плащания за агроекология — с усвояване 33 %).

Мерките 211 и 212 подпомагат общо 50,9 млн. ha, а агроекологичната мярка подпомага 21,519 млн. ha. Този голям интерес се подкрепя в ЕС-15 от дългия опит, събран през последователните периоди на програмиране. Високото усвояване се обяснява и с изплащането на средства по задължения, поети през предходния период на програмиране, които са значителни в много държави-членки.

По отношение на усвояването, след тези три мерки се нареждат мярка 215 (хуманно отношение към животните — с финансово усвояване 33 % и подпомогнати досега 126 700 договора) и мярка 221 (първо залесяване на селскостопански площи — с финансово усвояване 20 % и залесени досега 72 500 ha).



2.4. Подобряване на качеството на живот в селските райони и разнообразяване на селската икономика

Общите разходи по ос 3 на ЕЗФРСР за периода 2007―2009 г. представляват 6% от общата отпусната сума за 2007―2013 г. при значителни разлики между държавите-членки (вж. таблица 3). Според държавите-членки основните проблеми, обясняващи това бавно усвояване, са финансовата криза (недостиг на частни и национални/местни средства) и някои административни затруднения (закъснения при определяне на националните правила за изпълнение, задължения за контрол, сложност на заявките и пр.). Освен това в някои държави-членки изпълнението по ос 3 се осъществява главно чрез Leader и затова закъсненията при изпълнението на подхода Leader са повлияли и на усвояването по ос 3.

Основните резултати по тази цел към края на 2009 г. са:


  • Ос 3 е подпомогнала създаването на работни места (повече от 4 000) в условията на нарастваща безработица в селските райони20.

  • Население в селските райони, ползващо се от подобрени услуги с подкрепата на ЕЗФРСР: 23 милиона души21.

  • Нови 1 милион домакинства в селските райони имат достъп до интернет.

Изпълнение на мерките22

Най-крупните мерки по ос 3 по отношение на общо отпуснатите средства са 322 (обновяване и развитие на селата, финансово усвояване 5 % и 12 800 села, в които са извършени дейности по обновяване) и 321 (основни услуги за икономиката и селското население, финансово усвояване 7 % и подпомогнати 8 700 проекта).

Най-голямото усвояване сред мерките по ос 3 е регистрирано за мярка 341 (придобиване на умения, мероприятия за насърчаване и прилагане на стратегии за местно развитие) с 14 % и подпомогнати 5 500 проекта, следвана от мярка 323 (съхраняване и възстановяване на наследството в селските райони), регистрирала второто по големина усвояване с 10 % и подпомогнати досега 23 500 проекта.

2.5. Изграждане на местeн капацитет за създаване на заетост и разнообразяване

Държавите-членки трябваше да подберат местните групи за действие (МГД) не по-късно от две години след одобряването на ПРСР23. В края на 2009 г. подборът бе приключил в 20 държави-членки с около 2 000 МГД. Броят на местните групи за действие се е увеличил двойно в сравнение с Leader+, а половината от териториите прилагат подхода Leader за първи път.

Поради това че процедурата за подбор на МГД приключи съвсем неотдавна в държавите-членки, много от подбраните местни групи за действие не бяха започнали да изпълняват проекти, свързани с тяхната стратегия за местно развитие. Това обяснява ниската степен на финансово усвояване по ос 4 на ЕЗФРСР, което представлява само 2,9 % от общата отпусната сума по тази ос за периода на програмиране, но неотдавна бяха одобрени значителен брой проекти.

В някои държави-членки бяха посочени специфични трудности. Интегрирането на Leader е засегнало по-специално гъвкавостта на подхода, тъй като много държави-членки са ограничили избора на проекти до предварително определените мерки, докато проектите на Leader често не отговарят на критериите за приемливост на предварително определените мерки. Това е наложило значителни административни промени (административна реорганизация, обучение на персонала).



3. Хоризонтални въпроси

3.1. Осигуряване на съгласуваност при програмирането

Полезно взаимодействие между осите и във всяка една от тях бе осигурено през целия процес на програмиране благодарение на:

  • общото изискване за съгласуваност със СНО за развитие на селските райони;

  • обосновката на ПРСР с анализа на положението по отношение на силните и слабите страни;

  • предоставяне в ПРСР на конкретна информация относно осите и предложените мерки по всяка една от тях и тяхното описание, включващо конкретни проверяеми цели и показатели, които позволяват да се оцени напредъкът, ефикасността и ефективността на ПРСР;

  • оценка ex-ante на ПРСР.

Мониторингът на изпълнението на ПРСР дава възможност за извършване на проверки, с цел да се гарантира спазването на разпоредбите.

Понастоящем обаче кръстосаните ефекти и непреките приноси на дадена мярка за друга ос, различна от нейната, не се измерват чрез въведената система за мониторинг (напр. принос във връзка с адаптиране към изменението на климата от всички оси). Само оценките могат да предоставят по-задълбочени данни за тези допълнителни полезни взаимодействия и взаимовръзки.



Други стратегии на равнище ЕС са взети предвид в отделните НСП и ПРСР, като например Стратегията за горите в ЕС и Шестата програма за действие на Общността за околната среда. Увеличеното използване на възобновяеми източници на енергия и адаптирането към изменението на климата и неговото смекчаване са взети определено предвид в стратегиите и програмите, по-специално чрез въвеждането на количествено измерими целеви показатели24. Приносът на ПРСР към биологичното земеделие се изследва чрез специално проучване на Европейската комисия относно публичното подпомагане на биологичното земеделие.

Трябва да се отбележи, че допълнително ударение върху възобновяемата енергия и изменението на климата ― както и върху биологичното разнообразие, управлението на водите и подкрепата за преструктуриране на млечния сектор ― бе поставено чрез прегледа на състоянието на ОСП, а принос към стратегията на ЕС за широколентов достъп бе осигурен чрез ПРСР в рамките на ЕПИВ. Нови целеви показатели бяха определени през 2010 г.25



Националните мрежи за селските райони (НМСР) и Европейската мрежа за развитие на селските райони (ЕМРСР) допринесоха значително за съгласуваността при програмирането, по-специално чрез осигуряване на обмен на информация и практики между ръководителите на ПРСР и заинтересованите страни и чрез извършване на съвместни анализи26.

Действайки съвместно и съгласувано, НМСР и ЕМРСР работят за подобряване на управлението и изпълнението на политиката. Допълнителна работа е извършена по прилагането на подхода Leader, а тематична група проучва различни механизми за изпълнение чрез примери от практиката. Посредством тези мрежи се засилва диалогът между административните органи и заинтересованите страни.

Работата в мрежа обаче е сравнително дългосрочен процес. Изграждането на тези мрежи е било сравнително бавно, с различни времеви рамки в различните страни. Повечето НМСР и ЕМРСР работят едва в последно време с нормален ритъм.

Дейността на държавите-членки за информиране и публичност се осъществява по принцип отделно от дейностите на НМСР, като се използва техническа помощ. Тази дейност е насочена към заинтересованите страни в селските райони в качеството им на потенциални бенефициери, към настоящите бенефициери, както и към широката общественост, като ги информира за ролята на Общността в програмите и резултатите от тях.

3.2. Взаимно допълване между инструментите на Общността

Наред с ЕЗФРСР, други структурни фондове на ЕС могат да изпълняват важна функция в селските райони, като например Европейския фонд за регионално развитие, насочен към регионалното развитие, икономическата конкурентоспособност и инфраструктурата, Европейския социален фонд, насочен към развитието на човешките ресурси, и Европейския фонд за рибарство.

В повечето случаи осигуряването на взаимно допълване между тези фондове е приело формата на установяване на разграничителни линии и механизми за координиране. Само в някои случаи държавите-членки са предпочели по-стратегическа визия за координираното използване на фондовете на ЕС. Водещите принципи са установени в НСП, а в ПРСР е дадено подробно описание.

Разграничаване

Критерии за разграничаване са използвани от държавите-членки за изпълнение на строгото изискване на ЕС да се избягва двойно финансиране и никой проект да не ползва повече от един фонд на ЕС. В зависимост от конкретната ос и мерки, критериите за разграничаване са различни: вид на бенефициерите, вид на проектите (големина, териториален мащаб), вид на операциите или вид на икономическия сектор.

Разграничаването е извършено успешно, тъй като е осигурило избягване на дублирането между фондовете. Имало е само отделни трудности, породени от различни тълкувания на критериите в някои държави. Критериите за разграничаване могат да бъдат адаптирани през периода на програмиране, за да се вземат предвид евентуални недостатъци или трудности.

Механизми за координиране

Ефективното координиране е необходимо, за да се гарантира прилагането на разграничителните линии и оптималното използване на фондовете чрез механизми като междуведомствени комитети или представителство на различни ведомства в Комитетите за мониторинг, а в някои случаи — и чрез общ ИТ инструмент.

Някои държави делегират част от контролните функции на органите ― или дори на местните групи за действие ― на подчертано местни равнища. Това може да позволи на местните лица, отговорни за вземането на решения, да гарантират, че схемите на разграничаване и взаимно допълване отговарят на специфичните обстоятелства и нужди на техните територии.

Наличието на специален орган за координиране (напр. междуведомствен орган) улеснява по принцип процеса на координиране. Източник на затруднения е разликата в равнището на програмиране, например когато е необходимо координиране между една национална и няколко регионални програми.



Взаимно допълване и полезно взаимодействие

Някои държави-членки са създали успешно ефективни взаимни допълвания, но като цяло липсва глобален стратегически подход за гарантиране на пълно взаимно допълване и полезно взаимодействие между структурните фондове.

На местни равнища има повече примери за подход, насочен към полезно взаимодействие. Така например в някои държави стратегията за местно развитие на дадена МГД може да надхвърли целите на ПРСР и част от нейните амбиции може да се осъществят чрез структурните фондове; понякога се създава една обща МГД за програми по ЕЗФРСР и по Европейския фонд за рибарство; в някои държави-членки групи на Leader се учредяват като дружества за местно развитие, осъществяващи не само мерки по ПРСР, но и елементи от други национални програми, от които може да се възползва населението на селските райони.

Според някои национални доклади елементи, които могат да помогнат за полезното взаимодействие между фондовете, са:



  • хармонизирането на правилата между различните фондове на ЕС по отношение на допустимите разходи (ДДС и пр.);

  • съгласуваност между различните системи за мониторинг и оценка, даваща възможност за обща оценка на фондовете на ЕС на регионално и тематично равнище.

Също така би било полезно предоставянето на допълнителна информация от управляващите органи на (потенциалните) бенефициери относно критериите за разграничаване, за да насочи бенефициерите към съответния фонд на ЕС.

4. Перспективи

За много програми изпълнението е започнало едва през 2008 г. Числените данни за 2009 г. обаче показват вече ускоряване на ритъма въпреки някои неблагоприятни условия, като например икономическото положение.

Проблемите на изпълнението на отделните програми са били предмет на редовни обсъждания между Комисията и държавите-членки. В Комитета за развитие на селските райони и чрез Европейската мрежа за развитие на селските райони е осъществен допълнителен обмен относно проблемите на изпълнението. Направени са вече много изменения на ПРСР за отстраняване на първите срещнати трудности; въведени са и допълнителни адаптации за включване на допълнителни средства за справяне с новите предизвикателства (преглед на състоянието) и с икономическата криза (Европейски пакет за икономическо възстановяване).

Общата рамка за мониторинг и оценка предостави полезна информация за докладване и текущо проследяване на напредъка при изпълнението и постиженията на програмите. Предварителните числени данни за 2010 г. показват, че повечето програми са достигнали своя нормален ритъм. Обобщението на средносрочните оценки на ПРСР, което се очаква през 2012 г., ще предостави допълнителна информация относно това до каква степен програмите са на път да постигнат своите цели и да отговорят на приоритетите на Общността.



1Вж. дял ІІ, глава ІІ от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

2Решение на Съвета от 20 февруари 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за развитие на селските райони (период на програмиране от 2007 г. до 2013 г.) (2006/144/ЕО).

3Вж. член 14 „Доклад на Комисията“ от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г.

4Вж. член 13 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. Тези обобщени доклади описват постигнатия напредък при изпълнението на националните стратегически планове и цели, както и приноса за постигането на стратегическите насоки на Общността.

5Вж. http://ec.europa.eu/agriculture/healthcheck/index_fr.htm за информация относно прегледа на състоянието на ОСП и Европейския план за икономическо възстановяване, както и за достъп до съответното законодателство, прието през 2009 г.

6Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

7Всички таблици са представени в работния документ на службите на Комисията.

8Оттогава бюджетът на ЕЗФРСР за периода на програмиране 2007―2013 г. бе увеличен (по-специално от прегледа на състоянието и ЕПИВ) на 96,2 млрд. EUR.

9Всички финансови данни в доклада се отнасят само до ЕЗФРСР.

10Член 4 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета относно финансирането на общата селскостопанска политика.

11Част от средствата, предоставени на Leader, за техническа помощ и директни плащания, бяха разпределени пропорционално между трите основни оси съгласно фигурите и таблицата по-долу.

12Целеви показатели за 2013 г. за земеделието и горското стопанство, поставени от държавите-членки в техните програми.

13Вж. легендата за мерките в таблица 1 от работния документ на службите на Комисията.

14Плащания, извършени от държавите-членки, за 2007, 2008 и 2009 календарна година.

15Плащанията може да се извършват 2 години след последното поето задължение (края на 2013 г.), т.е. до края на 2015 г.

16Част от средствата, предоставени на Leader, за техническа помощ и директни плащания, бяха разпределени пропорционално между трите основни оси съгласно фигурите и таблицата по-долу.

17Вж. таблица 4 за разбивката по пол и възраст в съответствие с член 81, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005.

18Показател за резултати от CMEF; една и съща площ може да допринася за решаването на няколко проблема.

19Поети задължения само от 2007 г. нататък.

20Безработицата се е увеличила общо от 7,1 % през 2007 г. на 8,9 % през 2009 г. в преобладаващо селските райони и от 7 % през 2007 г. на 9 % през 2009 г. в полуселските райони (източник: Евростат).

21Това включва населението, ползващо се косвено от тези услуги.

22Вж. таблица 4 за разбивката по пол и възраст в съответствие с член 81, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1698/2005.

23С изключение на Румъния и България, които имат 3 години за подбор на групите.

24Вж. списъка на целевите показатели в приложение VІІІ към Регламент (ЕО) № 1974/2006 на Комисията за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (EO) № 1698/2005 на Съвета.

25Бюлетин: Обзор на прегледа на състоянието на ОСП и Европейския план за икономическо възстановяване: http://enrd.ec.europa.eu/app_templates/filedownload.cfm?id=5ACE6F64-F5FA-701C-70FD-E059E8462395.

26За допълнителна информация вж. enrd.ec.europa.eu.

BG   BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница