Доклад на комисията до европейския парламент и съвета

Настоящият доклад е насочен към резултатите от изпълнението на съфинансираните от ЕС програми за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните и зоонози, както се изисква в член 41 от Решение 2009/470/ЕО на Съвета относно разходите във ветеринарната област¹.

Съфинансирането за програмите за ликвидиране, контрол и мониторинг на болести по животните (наричани по-долу „ветеринарни програми“) представлява несъмнено най-голямото разходно перо в бюджета на ЕС за безопасност на храните². В оценявания период повече от 1,17 млрд. EUR са били изразходени от ЕС за съфинансиране на изпълнението на програми, насочени към тринадесет болести³. През тези седем години всички 27 държави членки (ЕС-25 до 31 декември 2006 г.) са се възползвали от финансов принос от ЕС.

Независимо от някои области, предизвикващи загриженост, ветеринарните програми продължат да имат ключова роля в ефективното управление на определените болести по животните, като гарантират надзор и ликвидиране на болестите, по-добро насочване на контрола на трансграничните болести от голямо значение за ЕС, както и предотвратяване и бързо реагиране на нововъзникващи и повторно възникващи болести по животните, като тези действия са крайъгълен камък на стратегията на ЕС за здравеопазването на животните. Това на свой ред предоставя ясни нетни икономически ползи за съответните сектори на икономиката на ЕС и за безпрепятственото функциониране на единния пазар, както и за защитата на потребителите и опазването на общественото здраве (в случаите на зоонози), които представляват ключови обществени блага за обществото на ЕС.

Като се вземат предвид бъдещите заплахи и предизвикателства за съфинансираните от ЕС ветеринарни програми, извършеният анализ позволява да се направят определени заключения относно бъдещите действия, необходими за подобряване на управлението на програмите, по-специално за: по-добро определяне на приоритетите, намаляване на разходите за управление на програмите на както Комисията, така и на държавите членки, подобряване на проектирането, изпълнението и анализа на разходната ефективност на съфинансираните от ЕС ветеринарни програми.

На 29 юни 2011 г. Комисията предложи нов регламент⁴, който обхваща цялата област, свързана с разходите за безопасност на храните. Целта е да се оптимизира съществуващата финансова рамка, което ще доведе до по-голямо опростяване, прозрачност и гъвкавост, и да се докаже ефективността на разходите за безопасност на храните, включително за ветеринарни програми. Предложението ще бъде прието официално от съзаконодателите през първото полугодие на 2014 г.

В член 41 от Решение 2009/470/ЕО на Съвета относно разходите във ветеринарната област се предвижда, че „на всеки четири години Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за ситуацията със здравето на животните и разходната ефикасност от изпълнението на програмите в различните държави членки, включително подробности за приетите критерии“⁵.

В рамките на настоящата система за мониторинг и оценка не са въведени конкретни инструменти за измерване на ефективността на разходите за храни и фуражи и поради това настоящият доклад основно се отнася до предварителен анализ на разходите и ползите на осъществените програми.

Трябва да се отбележи, че много ветеринарни програми, по-специално дейности по ликвидиране (например на туберкулозата), по своята същност са дългосрочни дейности. Поради това резултатите често се постигат дълго време след прилагането на конкретните мерки.

Тъй като е първият доклад, изготвен в тази рамка, с него се удължава оценявания период, така че да се включат седемте години 2005—2011 г.

2. Обща информация

Финансовият принос на ЕС за програмите за ликвидиране, контрол и мониторинг на болестите по животните представлява несъмнено най-голямото разходно перо в бюджета на ЕС за безопасност на храните. Той има за цел постепенното ликвидиране на болестите по животните и въвеждането на мерки за мониторинг на болестите в държавите членки и в ЕС като цяло. Той е и част от цялостната стратегия на ЕС за здравеопазването на животните⁶, целяща осигуряването на високо ниво на опазване на здравето на животните и общественото здраве и на защита на потребителите. Крайните цели на ветеринарните програми са да се гарантира високо ниво на опазване на здравето на животните, както и на общественото здраве, да се насърчи подобряването на продуктивността на сектора на животновъдството и да се допринесе за икономическата устойчивост на секторите, пряко или косвено засегнати от дадено огнище на болест по животните⁷.

Болестите по животните и зоонозите, които са допустими за съфинансиране от ЕС, са посочени в приложение I към Решение 2009/470/ЕО на Съвета.

Приоритетите при финансирането се определят и коригират от Комисията ежегодно, за да се гарантира, че то е напълно подходящо за ситуацията към момента. Най-голяма тежест се дава на болестите, които са от значение за здравето на животните или за общественото здраве (като зоонозите), и на тези, които имат голямо икономическо въздействие поради последиците за търговията и загубата на приходи за сектора на животновъдството в ЕС. Предложеното подреждане по приоритет се обсъжда с държавите членки чрез Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните⁸ (SCoFCAH). Вътрешната оценка на Комисията се основава на данните, предоставени от държави членки, на докладите на Хранителната и ветеринарна служба (FVO)⁹, на докладите от финансовите одити¹⁰ и на резултатите от Работната група за мониторинг на ликвидирането на болести¹¹ (РГ).

През 2006 г. беше въведен многогодишен подход за ветеринарните програми, за да се осигури по-ефикасно и ефективно постигане на техните цели.

Съфинансираните от ЕС ветеринарни програми обхващат широк набор от мерки, сред които ваксинация, изследване на животните и предоставяне на обезщетение в случаите на клане или умъртвяване на животни. По принцип финансовият принос на ЕС е в размер на 50 % от разходите, направени от държави членки за прилагане на конкретните мерки¹², до достигането на определена максимална сума, с изключение на разходите за мониторинг, тестване и определяне на генотипа на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ), които са били финансирани на 100 % до достигането на определен таван, и разходите, свързани с програмите срещу бяса (за закупуването и разпространението на ваксини, извършването на лабораторни изследвания), които от 2010 г. насам са били съфинансирани със ставка от 75 %. През 2011 г. всички болести, които преди това са били съфинансирани на 50 %, са съфинансирани при по-висока ставка, т.е. 60 %, като помощ за бюджетното възстановяване на държавите членки, борещи се с финансовата и икономическата криза. През периода 2005—2011 г. общият размер на плащанията от ЕС е възлизал на над 1,17 млрд. EUR¹³, обхващащи програмите, свързани с тринадесетте болести.

Трябва да се отбележи, че общата сума на финансирането се е различавала значително в зависимост от естеството на болестта, както и от броя на програмите, одобрени за всяка болест.

През тези седем години всички 27 държави членки (ЕС-25 до 31 декември 2006 г.) са се възползвали от съфинансиране от ЕС. Разпределението на финансирането през разглеждания период съответно по съфинансирани болести и по държави членки е показано на фигура 1 и фигура 2 от работен документ на службите на Комисията SANCO/11377/2013, глава III.¹⁴

Развитието на финансирането (фигура 3) показва много голямо увеличение от 2009 г. насам: тази възходяща тенденция главно се дължи на значителното увеличение на финансирането на програмите за ликвидиране на болестта син език, особено във Франция и Испания (вж. работен документ на службите на Комисията SANCO/11377/2013, глава IV.2 за повече подробности) и на туберкулозата по говедата, по-специално в Ирландия и Обединеното кралство (вж. работен документ на службите на Комисията SANCO/11377/2013, глава IV.3 за повече подробности). Това се дължи и на увеличения процент на финансирането за всички болести през 2011 г., както беше обяснено по-горе.

През разглеждания период две държави членки, а именно Франция и Испания, са усвоили почти 38 % от общия финансов принос на ЕС, както е показано на фигура 1. Другите основни получатели на финансиране, чиято усвоена сума общо представлява други 35 % от плащанията от ЕС, са: Италия (9,5 %), Обединеното кралство (10,1 %), Германия (7,7 %) и Ирландия (7,7 %).

Останалите 27 % от разходите са разпределени между другите 21 държави членки, като индивидуалният разпределен дял надвишава 3 % само по отношение на Полша, Португалия и Нидерландия.

Развитието на плащанията, насочени към шестте основни държави получатели, е показана на фигура 4, която също така предоставя информация относно разпределението на плащанията по болести в рамките на всяка държава членка¹⁵.

Фигура 4 Държави членки, които са основни получатели на финансиране за ветеринарни програми (2005—2011 г.)

Както е показано на фигура 2, повече от 74 % от плащанията от ЕС, направени през разглеждания период, са насочени към три основни ветеринарни програми. ЕС е инвестирал в мониторинга на трансмисивните спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) и ликвидирането на спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) и на болестта скрейпи около 44,5 % от общото съфинансиране. Второто важно разпределение (в размер на около 15,5 % от съфинансирането от ЕС) обхваща ликвидирането на туберкулозата по говедата, последвано от ликвидирането на болестта син език (над 14 %).

Други 20,5 % са разпределени между четири болести, а именно: ликвидирането на бруцелозата по говедата (6 %), бяса (5,5 %), бруцелозата по овцете и козите (4,7 %) и контрола на салмонелата (4,3 %).

Съфинансирането на програми за останалите седем болести представлява останалите 5,2 % от разходваните средства от страна на ЕС.

Като цяло качествената и количествената оценка на ветеринарните програми, съфинансирани на равнището на ЕС и изпълнени в периода 2005—2011 г., показва, че те ефективно са допринесли за подобряването на здравословното състояние на животните в рамките на ЕС и следователно са били икономически ефективни. В повечето случаи са били постигнати положителни резултати с изключение на определени болести в някои държави членки, където все още съществуват области, предизвикващи загриженост.

В някои случаи въпреки напредъка резултатите се различават в зависимост от различните болести и все още има някои региони в ЕС, където продължават да съществуват местни проблеми. Причините за това включват епидемиологични фактори — по-специално ролята на дивите животни или вектори — които влияят на ефективността на мерките, предприети в рамките на определени програми, но също така и конкретни проблеми при изпълнението на програмите на равнището на държавите членки.

Засегнатите държави членки често са били изправени пред структурни трудности, включително проблеми с бюджета или с персонала (недостатъчно персонал или неподходящо разпределение на персонала), които въпреки всички положени усилия са възпрепятствали правилното изпълнение на определените в програмите действия. Комисията има за цел да осигури допълнителна подкрепа на държавите членки при преодоляването на посочените трудности, като например намали разходите, свързани с управлението на програмите, и подобри приоритизирането на болестите.

Неуспехите се дължат и на социално-културни проблеми, като например липсата на координация между националните и регионалните/местните участници или липсата на диалог (комуникация) между заинтересованите страни от публичния и частния сектор. За преодоляването на посочените недостатъци ще бъде засилена ролята на работната група при разпространението на добри практики и споделяне на опита на държавите членки.

Резултатите от анализа са разгледани по болести в следващите раздели.

В повечето случаи болестите, към които са насочени програмите, са ефективно ограничени и заболяемостта от тях или тяхното наличие е поставено под контрол. Много от тях са били постепенно ликвидирани в големи райони от ЕС. Доказателство за това е значителното увеличаване на „зоните, свободни от болестта“ в ЕС през този период (например по отношение на туберкулозата по говедата, бруцелозата по говедата и класическата чума по свинете)¹⁶.

• Изпълнението на задължителните програми за мониторинг и ликвидиране на СЕГ сред едрия рогат добитък беше необходим елемент в поредицата от мерки, предприети на равнището на ЕС, които са довели до рязко намаляване на откритите случаи на СЕГ в периода 2005—2011 г. и до наблюдавано средногодишно намаление от 38 %. До 2011 г. са били открити само 28 положителни случая от над 6,3 милиона извършени изследвания. Търговията с жив едър рогат добитък, говеждо месо и говежди продукти от най-засегнатите държави членки е възстановена, а доверието на потребителите — възвърнато. Задължителните мерки на ЕС за мониторинг на болестта скрейпи и нейното ликвидиране по отношение на заразените стада овце и кози са довели до много повече знания относно географското разпространение на болестта скрейпи, а чрез разграничителни тестове — до увереността, че понастоящем заболяемост от СЕГ сред овцете и козите не съществува или тя е незначителна.

• Програмите за болестта син език са имали важна роля за контрола и ликвидирането на тази болест, особено за контрола на епидемиите, причинени от серотипове BTV-8 и BTV-1, които се появиха неочаквано през 2006 г. и 2007 г. ЕС мобилизира значителни финансови ресурси, което даде възможност на държавите членки да започнат координирана кампания за ваксиниране във всички заразени области. Тази кампания се оказа много успешна, тъй като болестта син език беше ефективно поставена под контрол и серотиповете BTV-1 и BTV-8 на практика бяха елиминирани в цяла Европа.

• По отношение на бяса съфинансираните програми за перорална ваксинация, започнати в края на 80-те години на ХХ в., се оказаха много успешни, тъй като доведоха до трайно ликвидиране на болестта бяс в няколко държави членки. В периода 2005—2011 г. общият брой на положителните случаи на бяс на равнището на ЕС е намалял много съществено от 2575 случая на 518. Целта за ликвидиране на бяса в Европа понастоящем почти е изпълнена. Това е уникална ситуация в света, тъй като ЕС е постигнал ликвидиране на бяса в такъв мащаб, какъвто преди не е бил постиган никъде другаде¹⁷. Болестта сега вече е ограничена до източната част на ЕС и Комисията понастоящем финализира предоставянето на финансиране за създаването на ваксинационни пояси чрез двустранни споразумения между заинтересованите държави членки със съответните им съседи, в които бясът все още е заплаха¹⁸.

• Задължителните съфинансирани програми за контрол на салмонелата, въведени стъпка по стъпка от 2007 г. насам, са довели до забележимо подобрение на ситуацията при домашните птици. Броят на докладваните случаи на заразяване на хора в ЕС е намалял с 50 %. Тенденцията на спад на равнището на ЕС на случаите на заразяване на хора през периода 2005—2011 г. е статистически значима, със средно годишно намаление от 12 % (по данни на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ))¹⁹. Намаляването на разпространението на серотиповете на салмонела, които са от значение за общественото здраве, е постигнато чрез ефективно и координирано изпълнение на националните програми за контрол на салмонелозата (включително, наред с другото, на рутинните програми за мониторинг както от селскостопанските производители, така и от компетентните органи) в определени популации домашни птици, насочени към серотиповете, които в най-голяма степен са отговорни за заразите при човека.

• Инфлуенцата по птиците (ИП), която все по-често навлизаше в ЕС през последните години, най-вече посредством разпространението ѝ от дивите птици, е овладяна успешно с помощта на задължителните програми за надзор. Тяхното изпълнение се е оказало ефективно по отношение на осигуряването на ранно предупреждение с цел навременно откриване на огнищата на високо и нископатогенни щамове, намалявайки риска от икономически загуби за селскостопанските производители, както и на риска от появата на опасен за хората зоонозен щам. След настъпилите кризи те също така са били изключително полезни за ранното откриване на високопатогенна инфлуенца по птиците (HPAI) при дивите птици, като по този начин са предотвратили по-нататъшното ѝ разпространение сред стадата с търговско значение и са намалили риска от експозиция на хора. От 2008 г. броят на изследваните диви и домашни птици е намалял. Намаляването на броя на изследваните птици трябва да се разглежда във връзка с положителната тенденция по отношение на броя на възникналите огнища, при която може да се наблюдава значителен спад от 2007 г. насам както при домашните, така и при дивите птици. През 2007 г. са се появили 25 огнища на HPAI при домашните птици, докато през 2011 година не е имало нито едно. Огнища при дивите птици не са възниквали от 2010 г. насам.

• Класическата чума по свинете (КЧС) до 2004 г. вече е била ликвидирана в повечето държави — членки на ЕС-15, с изключение на някои области в Германия, Люксембург и Франция, където болестта все още се е появявала при дивите свине. Разширяването на ЕС е довело до повишен риск поради източниците на КЧС в Централна Европа и Балканския регион, както и поради ендемичната ситуация с КЧС в България и Румъния по време на присъединяването им към ЕС. След увеличението на финансирането с цел прилагане на мерките за контрол през последните години в тези региони е постигнат добър напредък по отношение на ликвидирането на КЧС. Най-големите огнища през този период са били при домашните свине в Румъния в периода 2006—2007 г. и при дивите свине в Унгария през 2008 г. През 2009 г. не е имало нито едно огнище при домашните свине, а през 2010 г. и 2011 г. не са докладвани никакви огнища нито при домашните, нито при дивите свине.

• По отношение на туберкулозата по говедата (ТГ) епидемиологичните данни за държавите членки, подпомагани чрез съфинансираните програми, показват, че през периода 2005—2011 г. е постигнат известен напредък в посока към ликвидиране на болестта. В Испания, Италия, Португалия и Полша се наблюдава ясно намаляване на случаите на туберкулоза по говедата, а през 2009 г. Полша е получила статута на „официално свободна от туберкулоза“ (ОСТ) държава, какъвто статут са получили и няколко региона в Италия през последните няколко години. Епидемиологичната ситуация с туберкулозата в Ирландия (съфинансираните от ЕС програми са започнали през 2009 г.) показва известни подобрения. Ситуацията трябва да бъде потвърдена през следващите години.

Като цяло значителен напредък е постигнат и при ликвидирането на бруцелозата по говедата, както и на бруцелозата по овцете и козите, като само някои части на ЕС все още продължават да бъдат засегнати от тези болести.

• Бруцелозата по говедата (БГ) е почти напълно ликвидирана в повечето държави от ЕС: от 2005 г. насам разпространението на БГ сред едрия рогат добитък, изследвани в тези държави членки в рамките на съфинансираните програми, е намаляло или е останало слабо в повечето държави (Кипър, Ирландия, Испания и на територията на Азорските острови). В Северна Ирландия се наблюдава увеличение след 2005 г., въпреки че изходното равнище е било много ниско, като от 2009 г. е започнал спад на заболяемостта. Успешното изпълнение на програмите е довело до предоставянето на статут на „официално свободна от бруцелоза“ (ОСБ) държава през 2009 г. на Република Ирландия като цяло, както и на няколко региона и провинции в Италия и на испанските Канарски острови.

• По отношение на изпълнението на програмите за ликвидиране на бруцелозата по овцете и козите е постигнат отличен напредък в Кипър, Северна и Централна Италия, Португалия и Испания, като разпространението сред стадата е намаляло значително през периода 2005—2011 г. При удължаване на времевата рамка на епидемиологичния анализ успехът в Испания е дори още по-забележителен: в страната е отчетено значително намаляване на разпространението сред стадата със спад от около 30 % през 1999 г. на 0,54 % през 2011 г.

• Успешното изпълнение на програмите за ликвидиране на ензоотичната левкоза по говедата (ЕЛГ) е довело до значително намаляване на заболяемостта в държавите в рисково положение, а именно Португалия, Полша и Италия.

• Подобна положителна тенденция се наблюдава и при болестта на Ауески (БА), като е нараснал броят на държавите членки, които са свободни от болестта. През периода 2005—2011 г. основният резултат от програмите за ликвидиране е, че болестта е ликвидирана в Германия и Словакия, както и в много региони на Обединеното кралство, като същевременно е отбелязан напредък и в някои други региони. След успеха при изпълнението на тези програми и промяна в подреждането на болестите по приоритет, направена от Съвета през 2006 г.²⁰, съфинансирането от ЕС е спряно през 2010 г.

• Бруцелоза по говедата: поради особените обстоятелства, свързани с изпълнението на програмите за ликвидиране на бруцелозата по говедата в някои региони, в Португалия и Италия съществуват значителни различия в изпълнението на програмите на регионално равнище. В Италия наличието на бруцелоза по говедата/биволите значително се различава в отделните региони. В Северна и Централна Италия няколко региона и провинции официално са свободни от болестта, докато в южните региони нейното разпространение и заболяемостта от нея са все още големи при говедата и биволите. В континентална Португалия съществуват и географски различия по отношение на разпространението на болестта, което е по-голямо в определени региони в сравнение с останалата част на страната. Въпреки това има значителни подобрения, по-специално в случая, когато изпълнението на програмата за ваксиниране на Азорските острови е дало отлични резултати, като разпространението на болестта сред стадата е спаднало от над 3 % през 2006 г. до малко над 1 % през 2011 г.

• Бруцелоза по овцете и козите: Гърция и Южна Италия са основните области, предизвикващи загриженост, по отношение на ликвидирането на болестта, с конкретни проблеми при изпълнението, които са се отразили неблагоприятно на цялостното изпълнение на програмите. Важно е да се отбележи, че когато програмите не са имали резултат поради лошо или неправилно изпълнение на равнището на държава членка или на местно равнище, Комисията ефективно е предприела корективни действия или е наложила санкции под формата на неодобрение на програмата или намаляване на финансирането през следващите години, или намаляване на финансовия принос за съответните години.

• Туберкулоза по говедата в Обединеното кралство: от 2010 г. насам в държавата са изпълнявани съфинансирани програми за ликвидиране, обхващащи цялата територия с изключение на Шотландия (която официално е свободна от болестта от 2009 г. насам). Епидемиологичната ситуация е била повод за загриженост по време на разглеждания период и продължава да изисква специално внимание, особено в Англия: мерките по одобрените програми трябва да се прилагат правилно.

• Африканска чума по свинете в Италия (Сардиния): болестта е напълно ликвидирана от територията на ЕС с изключение на Сардиния. Въпреки благоприятната низходяща тенденция през предходните години е имало сериозна повторна поява на болестта по време на второто полугодие на 2011 г., дължаща се главно на лошото изпълнение на одобрените програми.

Изпълнението на мерките, приложени в рамките на съфинансирането от ЕС през периода 2005—2010 г., беше оценено както вътрешно, така и чрез външни проучвания, проведени през последните няколко години²¹, въз основа на конкретните резултати от действията на ЕС за подпомагане на държавите членки при ликвидирането, контрола и мониторинга на някои болести по животните. Тези проучвания показаха цялостния успех на ветеринарните програми, но също и подчертаха редица слабости в случаите, когато конкретни проблеми при изпълнението са имали неблагоприятно отражение върху резултатите от програмата, както вече беше описано в раздел 3. Очаква се тези недостатъци да бъдат преодолени например чрез модернизацията на инструментите за финансово управление, която вече е в ход, и чрез оптимизирането на дейностите, извършвани от работната група.

Трябва да се припомни (вж. раздел 2), че през 2011 г. допустимите мерки, преди съфинансирани на 50 %, са съфинансирани при по-висока ставка, т.е. 60 %, както и че е съфинансирана една допълнителна мярка²².

В работен документ на службите на Комисията SANCO/11377/2013, глава IV са представени резултатите от анализа на разходите и ползите за болестите, за които финансовият принос от ЕС за ветеринарните програми е бил с по-голям размер.

Администрирането на фондовете на ЕС и изразходването им изисква значителни ресурси както на национално равнище, така и на равнището на ЕС. Ресурсите, които са били необходими, не се различават значително в зависимост от размера на програмите. За всеки от случаите има изискване за изготвяне и внимателен преглед на програмата, изготвяне и приемане на решение за изпълнение на Комисията, финансово управление и проверки на изпълнението.

Въпреки значителните разходи, свързани с кандидатстването за малък финансов принос и неговото получаване, държавите членки признават ползите от тези плащания по-специално поради причини, свързани с изграждането на капацитет и постигането на консенсус.

През периода 2005—2011 г. са извършени 825 плащания с обща стойност на съфинансирането от ЕС в размер на 1 174 253 269,46 EUR. На фигурата по-долу е представено развитието на финансирането през този период, като плащанията са групирани според тяхната стойност.

Както може да се види, плащанията на суми, по-малки или равни на 200 000 EUR (четирите най-ниски прага), са представлявали много малък дял от общото съфинансиране от ЕС през периода, като са били малко над 1,5 % от общата сума. От друга страна, сумата от тези четири най-ниски категории представлява почти 42 % от общия брой плащания.

Фигура 5 Разпределение на плащанията по нарастване на сумите (2005—2011 г.)

Противно на това най-високият праг (плащания над 10 000 0000 EUR) сам по себе си представлява повече от 35 % от финансирането на ЕС през периода, докато същевременно съответства само на 2,6 % от броя на извършените плащания.

Това означава, че значителна част от плащанията са на сравнително малка стойност, по-специално:

• почти 19 % от плащанията са били за суми, по-малки от или равни на 25 000 EUR, което съответства на около 0,1 % от общото финансиране;

• повече от 26 % от плащанията не са надвишавали 50 000 EUR, което представлява около 0,3 % от сумата, съфинансирана през разглеждания период.

По-подробна информация за отделните стойности на плащанията в рамките на съфинансирането от ЕС за ветеринарни програми може да бъде намерена в работен документ на службите на Комисията SANCO/11377/2013, глава V.

През разглеждания период съфинансираните от ЕС ветеринарни програми са доказали своя катализиращ ефект за постигането на:

• подобряване както на общественото здраве, така и на здравето на животните: намаляване на разпространението на болестите/заболяемостта; опазване на общественото здраве (в случаите на зоонози); изпълняване на ролята им на основен инструмент за превенция/управление на болестите в контекста на стратегията на ЕС за здравеопазването на животните;

• ползи от икономическа гледна точка за ЕС като цяло: защита на стойността на сектора; допринасяне за пазарната стабилност; гарантиране на безопасна търговия; нарастване на търговията с участници извън ЕС; намаляване на разходите за опазване на човешкото здраве²³.

Основните силни страни, допринесли за успеха на съфинансираните от ЕС ветеринарни програми, са:

• Подходът отдолу-нагоре към идентифицирането и справянето с проблемите, свързани със здравеопазването на животните, като пример за такъв подход са програмите, разработени на равнището на държавите членки, и подходът отгоре-надолу, който гарантира спазването на правилата и критериите на ЕС, като пример за това са програмите, одобрявани от Комисията.

• Гъвкавостта при разпределянето на наличните ресурси благодарение на годишните корекции (съобразно епидемиологичната ситуация и подреждането на болестите по приоритет) и на възможността да се прилагат различни финансови ставки.

• Капацитетът на системата на ЕС за реагиране при изключително сериозни здравни ситуации (напр. кризи, свързани със СЕГ, епидемии на болестта син език), като се използват ограничени финансови ресурси по отношение на като цяло високата икономическа стойност на сектора на животновъдството.

• Устойчивостта на финансовия принос на ЕС, позволяваща средносрочно и дългосрочно планиране на ветеринарните програми в държавите членки.

• Подходът на регионално сътрудничество, предоставящ ценна помощ на държавите кандидатки и на трети държави, граничещи с ЕС, който е възпрепятствал навлизането на болести в ЕС (гарантирайки също така и устойчивост на резултатите, постигнати до момента в държавите членки).

• Обменът на знания, опит и добри практики между държави членки също и в рамките на работните групи за мониторинг на ликвидирането на болести.

Изтъкнати са обаче и редица слабости: някои от тях вече са частично разгледани от Комисията, а други предстои да бъдат разгледани в близко бъдеще:

• Липсата на систематичен подход, основан на ясен набор от цели и показатели, който би спомогнал да се оцени ефективността на изпълнените програми. Това ограничава и възможността да се докаже разходната ефективност на различните мерки.

• Значителните различия във ветеринарните системи и животновъдните структури на държавите членки, които водят до различия в изпълнението на програмите и до риска резултатите, постигнати на равнището на ЕС, да бъдат застрашени, по-специално по отношение на трансграничните болести.

• Представянето на многогодишни програми от страна на държавите членки все още не се извършва в достатъчна степен, което ограничава възможността за съсредоточаване върху постигнатия напредък, изясняване на средносрочните цели и намаляване на усилията, необходими за администриране на програмата.

В същото време в периода до 2020 г. ЕС ще бъде изправен и пред редица конкретни предизвикателства, които е възможно да застрашат ефективността на програмите на държавите членки. Те са свързани предимно с:

• 
  Трансграничното движение на възприемчиви диви животни (особено към КЧС, африканска чума по свинете и бяс в държавите членки от Източна Европа и балтийските държави членки).
  
• 
  Незаконният внос на месо от трети държави, които не са членки на ЕС (по-специално във връзка с класическата чума по свинете и африканската чума по свинете по протежението на източната граница на ЕС).
  
• 
  Откриването на спорадични случаи на СЕГ и несигурността по отношение на „атипични СЕГ“ (във всички държави членки).
  

• 
  Рискът от поява в граничните райони на ЕС на опасности, съществуващи в съседни трети държави.
  
• 
  Рискът, свързан с потенциалното внасяне на новопоявили се болести и повторното внасяне в ЕС на известни патогени от съседни трети държави.
  

• 
  Все по-голямата сложност на международните вериги за доставки.
  
• 
  Все по-големият риск от векторно преносими болести и възможните последици от изменението на климата по отношение на промените в моделите на появяване и разпространение на болестите по животните.
  
• 
  Потенциалното смекчаване на мерките за надзор, когато основната цел по отношение на ситуацията с болестта е постигната.
  
• 
  Усилията за повишаване на устойчивостта на публичните финанси както на равнището на държавите членки, така и на равнището на ЕС могат да доведат до намаляване на бюджета, което може да има отрицателно въздействие върху устойчивостта на програмата. Това ще засегне предимно програмите, които изискват дългосрочна приемственост, за да бъдат постигнати желаните резултати. Резултатите и въздействията на програмите трябва да бъдат оценени в средносрочен и дългосрочен план, за да се оцени напълно тяхното изпълнение: достигането до заключения чрез сравняване на резултатите в краткосрочен план може да бъде подвеждащо, тъй като постиженията в областта на здравето на животните могат да проличат само след определен период от време (в зависимост от епидемиологията на болестта).