Доклад на комисията до съвета, европейския парламент, европейския икономически и социален комитет и комитета на регионите



Дата21.01.2018
Размер245.86 Kb.
#50687
ТипДоклад


BG



КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 13.11.2008

COM(2008) 770 окончателен





ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ


ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ В ПЕРИОДА 2002—2006 ГОДИНА

съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 2236/1995



ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ
И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ


ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМАТА ЗА ТРАНСЕВРОПЕЙСКИ ЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ В ПЕРИОДА 2002—2006 ГОДИНА

съгласно член 16 от Регламент (ЕО) № 2236/1995



1. Въведение

Комисията представя на Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Доклад за изпълнението на Програма „Трансевропейски енергийни мрежи (TEN-E)“ през 2002—2006 г.“ съгласно член 16 от Регламент (ЕО) 2236/95 на Съвета1 от 18 септември 1995 г. относно общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи (наричан по-долу „Финансовия регламент за трансевропейските мрежи“).

Настоящият доклад се отнася до проектите TEN-E, съфинансирани в рамките на бюджета на TEN-E в периода 2002—2006 г. (проучвания и дейности). Проучен е и конкретният напредък, постигнат в изпълнението на приоритетни проекти по TEN-E в разглеждания период.

Разглежданият период е регулиран от Насоките за трансевропейски енергийни мрежи, приети през 1996 г.2 (наричани по-долу „Насоките за TEN-E от 1996 г.“), които обхващат 2002 и 2003 г., Насоките за трансевропейски енергийни мрежи, приети през 2003 г.3 (наричани по-долу „Насоките за TEN-E от 2003 г.“), които обхващат 2004—2006 г., и Финансовия регламент за трансевропейските мрежи, приет през 1995 г., който обхваща целия период 2002—2006 г. Промяната на правната рамка през 2003 г. е взета предвид в настоящия доклад относно изпълнението.

Най-важното събитие през този период беше приемането на десет нови държави-членки през 2004 г. С цел пълно съобразяване с новата европейска политика за добросъседство, на 6 септември 2006 г. бяха приети преработени насоки за трансевропейски енергийни мрежи4.

Комисията счете за важно да разгледа въпроси в областта на инфраструктурата в Европейския стратегически енергиен преглед (SEER), както беше поискано от Европейския съвет през март 2006 г. На 10 януари 2007 г. като част от пакета SEER беше представено съобщение относно приоритетен план за взаимно свързване5, основано на Насоките за TEN-E, приети през 2006 г.



2. Законодателство, приложимо в периода 2002—2006 гОДИНА

2.1.1. Насоките за TEN-E

Първите насоки на Европейската общност за трансевропейски енергийни мрежи бяха приети през 1996 година6. Тези насоки определиха списъка на потенциални допустими проекти за съфинансиране от ЕС, както и критериите за тяхната допустимост. Първоначалният списък на проекти от общ интерес, потенциално допустими за финансово подпомагане от Общността, беше изменян два пъти — през 1997 година7 и през 1999 година8.

През 2003 г., Насоките за TEN-E9 бяха преразгледани в рамките на пакет от предложения на Комисията относно енергийната инфраструктура. Преразглеждането беше предмет на задълбочена оценка на въздействието.

От изключително значение беше приключването на подбора на проекти по приоритетните оси, които са от презгранично естество, или които оказват значително въздействие върху трансграничния капацитет за пренос.

Поради това, в резултат от преразглеждането на насоките беше изменен и допълнен списъкът на проекти от общ интерес, определени преди това в приложението към Насоките от 1996 г. (изменени през 1997 и 1999 г.), и бяха определени 12 оси за приоритетни проекти. При тези оси се отчитат връзките, които са изисквани за ефективното функциониране на вътрешния пазар и за достигане на високо ниво на сигурност на енергийните доставки. Предизвикателствата за електроенергийните и газовите мрежи са различни, а именно:

i) Наличният капацитет на линиите за свързване на електрическите мрежи помежду им беше счетен за недостатъчен с оглед на по-нататъшното нарастване на обмена и търговията. В резултат от това, през март 2002 г. на Европейския съвет в Барселона държавните и правителствени ръководители се споразумяха да определят индикативна цел за държавите-членки, според която към 2005 г. капацитетът на линиите за свързване на електрическите мрежи помежду им за всяка страна следва да е равностоен на поне 10 % от инсталираната производствена мощност на страната.

ii) Що се отнася до природния газ, очаква се нарастваща зависимост от внос на газ през следващите 20—30 години поради изчерпването на местните ресурси в рамките на ЕС. В рамките на политиката за TEN-E, реалистична цел е създаването до 2013 г. на допълнителен капацитет за внос на 70 милиарда кубични метра газ от източници в Русия, Северна Африка, региона на Каспийско море и Близкия изток. Понастоящем основни доставчици на природен газ са Норвегия, Русия и Северна Африка. В бъдеще Каспийско море, Близкият изток и Персийският залив ще станат допълнителни важни доставчици, благодарение на развитието на производството на втечнен природен газ (LNG), пренасян с кораби. Тези източници определят естествените транзитни пътища и нуждата от терминали за LNG и мощности за регазификация.

2.1.2. Финансов регламент за трансевропейските мрежи

Що се отнася до енергетиката, Финансовият регламент за трансевропейските мрежи, приет през 1995 г., беше изменен с Регламенти (ЕО) № 788/200410 и 807/200411 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. Той определя условията, съгласно които проектите TEN-E, определени в Насоките за TEN-E са допустими за съфинансиране. По-специално, той уточнява процента на финансиране за проучвания (до 50 % от разходите за проучване) и за дейности (до 10 % от стойността на проекта).

Член 5 от Финансовият регламент за трансевропейските мрежи, изменен от Регламент (ЕО) № 807/2004, представляваше действителен напредък, тъй като беше разрешен по-висок процент на финансиране за дейности — до 20 % за проекти, разположени върху приоритетни оси, определени в Насоките за TEN-E от 2003 г. Въпреки това, той остана зависим от нуждаещи се от опростяване правила за прилагането му и възпрепятстван от ограничени бюджетни ресурси.

3. Напредък с конкретни проекти

Напредъкът на проекти от общ интерес, както е определено в приложението към Насоките за TEN-E от 1996 г. за до 2003 г. и в приложение III към Насоките за TEN-E от 2003 г. от 2003 г. нататък, беше отчетен в доклада относно изпълнението на Насоките за трансевропейските енергийни мрежи в периода 2002—2004 г.12, публикуван през 2006 г., и в проучването „Изпълнение на проекти TEN-E (2004—2006 г.) — оценка и анализ“13, осъществено през 2006 г. от независими експерти за Генерална дирекция „Енергетика и транспорт“.



В периода 2002—2006 г. бяха завършени 57 проекта от общ интерес в областта на електроенергията и 23 проекта от общ интерес в газовия сектор14. От тези 80 проекта, 68 бяха разположени върху приоритетни оси, както е определено в Насоките, приети през 2003 г. Тези резултати са обобщени в таблица 1.

Таблица 1: Проекти от общ интерес, приключили в периода 2002—2006 г.




2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2002—2006 г.

Електроенергия

15

21

6

9

6

57

Приоритетни проекти

14

20

6

9

5

54

Газ

4

4

3

9

3

23

Приоритетни проекти

2

3

1

7

1

14

ОБЩО

19

25

9

18

9

80

Приоритетни проекти

16

23

7

16

6

68

От 80-те проекта, завършени през разглеждания период, 17 бяха съфинансирани в рамките на бюджета за TEN-E (между 1995 и 2006 г.). Подробен списък на завършените проекти от общ интерес в периода 2002— 2006 г. е представен в приложение.

4. Финансиране на TEN-E

4.1. Частен сектор

Собствените средства на операторите на преносни мрежи (ОПМ) са основният финансов източник за изпълнените проекти. Точни или показателни данни за общите инвестиции на ОПМ в проекти за трансевропейски енергийни мрежи е трудно да бъдат получени, особено за проекти, за които не е било поискано финансиране по TEN-E.



4.2. Финансиране от държави-членки

Държавите-членки в повечето случаи не участват пряко във финансирането на проекти на трансевропейски енергийни мрежи, тъй като тези проекти се изпълняват най-вече от ОПМ.



4.3. Програма за финансиране TEN-E

Финансирането по TEN-E на трансевропейски енергийни мрежи в повечето случаи има доста ограничен дял в общите разходи. Ролята на финансирането по TEN-E е да действа като катализатор за привличане на други инвестиционни източници и/или да улесни изпълнението на проекта чрез „етикета“ TEN-E .



От 2002 г. до 2006 г. Комисията получи 132 заявления за финансиране по TEN-E, по 7215 от които беше предоставена финансова подкрепа: 42 се отнасяха до електроенергийни проекти, а 30 — до газови проекти. Освен това, 3 от 72-те решения за финансиране се отнасяха до дейности (2 в електроенергийния сектор и един в газовия сектор); останалите финансирани проекти бяха свързани с проучвания. Подробна информация относно процеса на подбор е представена в таблица 2.

Таблица 2: Подробности относно резултатите от подбора за предоставяне на финансиране по TEN-E в периода 2002—2006 г.




2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2002—2006 г.

Получени предложения

28

37

35

18

14

132

Електроенергия

Проучвания

Дейности

13

10

3

24

14

10

15

13

2

12

10

2

10

10

0

74

57

17

Газ

Проучвания

Дейности

15

11

4

13

12

1

20

17

3

6

6

0

4

3

1

58

49

9

Издадени решения за финансиране

12

13

18

16

13

72

Електроенергия

Проучвания

Дейности

6

6

0

7

7

0

10

9

1

10

9

1

9

9

0

42

40

2

Газ

Проучвания

Дейности

6

6

0

6

6

0

8

8

0

6

6

0

4

3

1

30

29

1

В периода 2002—2006 г. по бюджетния ред TEN-E беше предоставено подпомагане на обща стойност от около 93 726 000 EUR (вж. таблица 3). От тази сума 57 % бяха изразходвани за газовия сектор и 43 % — за електроенергийния сектор. От тази сума 94 % бяха изразходвани за съфинансиране на проучвания (до 50 %) и 6 % — за съфинансиране на дейности (до 10 %).

Подробна информация относно задълженията по TEN-E в периода 2002—2006 г. е представена в таблица 3.



Таблица 3: Задължения по TEN-E в периода 2002—2006 г. (милиони EUR)




2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2002—2006 г.

Бюджет за TEN-E

21,0

21,62

21,5

21,5

21,55

107,170

Задължения

Електроенергия

Проучвания

Дейности

Газ

Проучвания

Дейности

14,505

3,427

3,427

0

11,078

11,078

0

18,498

6,133

6,133

0

12,365

12,365

0

20,106

10,205

9,199

1,006

9,901

9,901

0

20,585

9,042

6,042

3,000

11,543

11,543

0

20,032

11,223

11,223

0

8,809

7,089

1,720

93,726

40,030

36,024

4,006

53,696

51,976

1,720

Повечето от получените през 2002 г. предложения бяха отхвърлени в процеса на подбор поради неизпълнение на критериите за допустимост, липса на зрелост и/или непълнота на предложението. Вследствие на това с договори бяха обвързани само 70 % от наличния бюджет.

През 2003 г. почти 100 % от наличния бюджет бяха предоставени за подпомагане по TEN-E на подбрани проекти. С договори бяха обвързани обаче само 86 % от наличния бюджет поради оттеглянето на вносител на един от подбраните проекти.

През 2004 г. подпомагането по TEN-E за подбрани проекти възлезе на 21 484 260 евро, което представлява почти 100 % от наличния бюджет. Въпреки това, одобрено през 2004 г. предложение също така беше оттеглено от заявителя, така че с договори бяха обвързани 94 % от наличния бюджет.

През 2005 г. 96 % от наличния бюджет бяха обвързани с договори.

През 2006 г. бяха получени ограничен брой предложения, едно от които не отговаряше на критериите за допустимост. Всички допустими предложения успешно преминаха процеса на оценяване и съответното подпомагане по TEN-E възлизаше на 20 032 000 EUR. В резултат, само 93 % от наличния бюджет бяха обвързани с договори.

Що се отнася до сумата, изразходвана за приоритетни проекти, както са определени в Насоките за TEN-E от 2003 г. и подбрани за финансиране в периода 2004—2006 г., почти 61 % от наличния бюджет бяха предоставени за проекти, разположени върху приоритетни оси, а 39 % бяха предоставени за проекти от общ интерес. Електроенергийните и газовите мрежи получиха съответно 47 % и 53 % от бюджета, изразходван за приоритетни проекти, и съответно 55 % и 45 % от бюджета, изразходван за проекти от общ интерес.

Програмата за трансевропейски енергийни мрежи (TEN-E) е съсредоточена главно върху съфинансирането на проучвания на по-ранен етап от разработването на проекти, на който има по-голям риск от оттегляне или анулиране на предложение от потенциални вносители на проекти. Нарастване на бюджета за TEN-E би позволило да се разшири съфинансирането на проекти на по-късен етап от изпълнение (етап на изграждане), особено когато трябва да се гарантира сигурността на доставките.

4.4. Заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ)

Откакто през 1990-те години започна инициативата за трансевропейски мрежи, те остават за ЕИБ важен приоритет за отпускане на заеми.



Заемите от ЕИБ, свързани с енергийната инфраструктура, обхващат проекти, включени в Насоките за трансевропейските енергийни мрежи16, както и проекти по енергийната инфраструктура, които не са включени, но отговарят на критериите, посочени в приложения І и ІІ към Насоките за TEN-E. В периода 2002—2006 г. отпуснатите от ЕИБ заеми възлизат на 831 милиона EUR за електроенергийния сектор и 2 185 милиона EUR за газовия сектор. Около 36 % от общата сума бяха предоставени на приоритетни проекти, близо 50 % бяха предоставени на проекти от общ интерес и около 14 % на други проекти за трансевропейски енергийни мрежи, които не са изброени в приложение ІІІ към Насоките за TEN-E, но са разположени върху приоритетни оси, както е определено в приложения І и ІІ към Насоките за TEN-E (вж. таблица 4). Тези заеми бяха в подкрепа на големи презгранични проекти (междусистемни връзки за електроенергия, газоснабдителни тръбопроводи), разширяване и/или укрепване на преносни мрежи включително съхранение и терминали за LNG.

Таблица 4: Отпуснати от ЕИБ заеми в периода 2002—2006 г. за енергийна инфраструктура от трансевропейски интерес (в милиони EUR)




200217 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2002—2006 г.

Електрoeнергия (количества)

50

140

0

615

26

831

Приоритетни проекти TEN

0

0

0

125

0

125

Проекти TEN от общ интерес

50

140

0

330

0

520

Други проекти TEN

0

0

0

160

26

186

Газ (количества)

155

273

1 272

277

208

2 185

Приоритетни проекти TEN

0

230

705

0

22

957

Проекти TEN от общ интерес

0

43

500

277

186

1 006

Други проекти TEN

155

0

67

0

0

222

ОБЩИ КОЛИЧЕСТВА

205

413

1 272

892

234

3 016

Приоритетни проекти TEN

0

230

705

125

22

1 082

Проекти TEN от общ интерес

50

183

500

607

186

1 526

Други проекти TEN

155

0

67

160

26

408

4.5. Кохезионна политика

Енергийната инфраструктура получава значителна помощ от структурни фондове. Значителна част от тази помощ често е предназначена общо за енергийната инфраструктура, включително разпределителни мрежи, а не само за междусистемни връзки. В периода 2000—2006 г. пряката финансова подкрепа по кохезионната политика за енергийни инфраструктури (производство и доставяне) възлезе на 293 283 755 EUR по цел 1 и 26 306 822 EUR по цел 218.



4.6. Финансиране на инфраструктурата в трети страни

4.6.1. ФАР

Програмата за презгранично сътрудничество, осъществена по програмата ФАР в държавите от Централна и Източна Европа, финансираше действия, включително за подобряване на инфраструктурата и на местното снабдяване с вода, газ и електроенергия, както и мерки в областта на енергетиката и транспорта, целящи развитието на трансевропейски мрежи.



4.6.2. Помощ от Общността за възстановяване, развитие и стабилизация (CARDS)

В края на 2001 г. беше взето решение за регионална стратегия, както и за стратегии по страни за Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, бивша югославска република Македония и Федерална република Югославия, обхващащи периода 2002—2006 г. Една от специфичните цели за регионално сътрудничество на регионалната стратегия на CARDS беше „държавите в процес на стабилизация и асоцииране да бъдат интегрирани отново в европейските инфраструктурни мрежи, а именно за транспорт, граничен контрол и енергия“, като бъдат подпомогнати „в разработването на съгласувани стратегии за инфраструктура с международно измерение в транспорта и енергетиката“.

Тази правна рамка може да се разглежда като подготвителна мярка за интегриране на намиращите се в процес на присъединяване държави в трансевропейските енергийни мрежи и за осигуряване на съгласуваност между мрежата на ЕС и съседните страни.

4.6.3. ИСПА

Сферите на действие на Инструмента за структурни политики за предприсъединяване (ИСПА) за страните кандидатки от Централна и Източна Европа в периода 2000—2006 г. не включваха политиката в областта на енергетиката.



4.6.4. TACIS

През периода 2000—2006 г. програмата TACIS обхващаше държави от Източна Европа и Централна Азия и включваше разходи за инфраструктурни мрежи и по-специално тръбопроводи и енергийни преносни мрежи19.



4.6.5. MEDA

Програмата MEDA обхващаше Алжир, Кипър, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Малта, Мароко, Сирия, Тунис, Турция и окупираните територии на Газа и Западния бряг и включваше разходи за подобряване на икономическата инфраструктура, включително сектора на енергетиката20.

Помощта от Общността по програмата MEDA за създаването на евро-арабски пазар на газ в Mashreq (EAMGM) през 2005 г. възлезе на 6 милиона EUR. EAMGM допринася между другото за завършването на важна свързваща инфраструктура в региона (Арабския газопровод и др.) и насърчава използването на газ. Участващите държави са Египет, Йордания, Ливан и Сирия. Планирано е този проект да бъде завършен в края на 2008 г.

От 2007 г. насам MEDA и TACIS бяха заменени от новия Европейски инструмент за съседство и партньорство.



5. Оценка

5.1. Междинна оценка

През 2004 г. независими експерти направиха за Комисията междинна оценка21 на програмата за трансевропейски енергийни мрежи за периода 2000—2006 г.

Двете основни цели на междинната оценка бяха да се установи въздействието на проучванията и проектите, финансирани по програмата TEN-E, и да се издадат практически препоръки за подобряване на общата ефективност на програмата.

В оценката се заключи, че има положително въздействие от изпълнението на проектите, определени още в приетите през юни 2003 г. Насоки TEN-E, и бяха изтъкнати следните основни въпроси за новите насоки:

- сближаването — чрез интегриране на енергийните мрежи на новите държави-членки;

- околната среда — чрез улесняване на свързването на производствата на енергия от възобновяеми източници;

- вътрешния енергиен пазар — чрез увеличаване на търговския капацитет;

- сигурността на енергийните доставки — чрез увеличаване на мощностите и чрез диверсификация на източниците и маршрутите;

- сътрудничеството със съседните държави.

Въз основа на препоръките, направени в доклада за оценката, бяха предприети следните действия:

- - укрепване на отношенията с държавите-членки с цел по-добре да се разберат техните нужди и политики относно енергийните мрежи;

- по-нататъшно концентриране на финансирането от Комисията върху проекти от най-голяма важност (проекти от европейски интерес и приоритетни проекти);

- засилване на сътрудничеството чрез други свързани инструменти като например структурни фондове, ЕИБ и т.н. с цел да се постигнат вътрешни ефекти на синергия и изцяло да се оползотвори мрежата TEN-E като референтна.

5.2. Последваща оценка

Последващата оценка на проекти, финансирани от програмата TEN-E в периода 2000—2006 г., ще бъде извършена през 2008 г. за Комисията от независими експерти в съответствие с член 15 от Регламент (ЕО) № 2236/9522 на Съвета от 18 септември 1995 г. за определяне на общите правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските мрежи.



5.3. Наблюдение и контрол върху решенията за финансиране

Наблюдението и контролът върху договорите и решенията се основават главно на задължението на бенефициера да докладва относно напредъка на съфинансираното проучване или дейност и надлежно да обосновава всяко искане за изменение на договор или решение.

На Комисията бяха изпратени 28 искания за удължаване, свързани с 20 от общо 72 решения за финансиране, взети в периода 2002—2006 г. , от които 26 (11 за електроенергия и 15 за газ) бяха приети от Комисията. Основните причини за закъснения бяха, както следва: закъснения в процедурите за разрешение, развитие на пазара, което може да доведе до изменения в стратегията, прехвърляне на дейности към нов бенефициер в съответствие с Директива 2003/55/ЕО23 и Директива 2003/54/ЕО24, нуждата да се преодолеят технически трудности и корпоративни промени.

6. Външни отношения

Извършеното през 2003 и 2006 г. преработване на Насоките за TEN-E подсили външното измерение на трансевропейските енергийни мрежи чрез увеличаване на връзките със страните, на които предстои да се присъединят, и съседни държави. Особено преработването през 2006 г. беше съобразено с нуждата от пълно интегриране на новите държави-членки, както и на страните, на които предстои да се присъединят, и страните кандидатки в тези насоки и за по-нататъшно адаптиране при необходимост на тези насоки към новата политика на добросъседство на Европейския съюз.

Поради това Насоките за TEN-E предоставят приоритет на нови тръбопроводи от газовите полета в Русия, Алжир и Каспийско море до ЕС, допълвани от терминали за LNG и подземни съоръжения за съхранение на газ. Те се съсредоточават също така върху електрическите връзки между средиземноморските държави-членки и страните от южното Средиземноморие и по-специално чрез синхронна връзка към системата на Обединението за координация на преноса на електроенергия (UCTE), чрез увеличаващи се връзки с Югоизточна Европа, включително към Турция, и чрез по-добро свързване на балтийските държави с пазарите в Централна Източна и Северна Европа.

През 2001 г. започна „енергиен диалог“ между ЕС и Русия с цел да се подпомогнат отношенията между ЕС и Русия в областта на енергетиката. Най-важните резултати от енергийния диалог между ЕС и Русия бяха публикувани в няколко доклада за напредъка25. През 2006 г. бяха създадени три тематични групи, занимаващи се с: i) енергийната ефективност, ii) развитието на енергийния пазар и iii) прогнозиране и сценарии. В рамките на групата за развитието на енергийния пазар беше създадена подгрупа по енергийна инфраструктура за разглеждане на енергийните връзки между Русия и Европейския съюз. Особено внимание се обръща на проучването на проекти от общ интерес за Русия и ЕС. Освен това, по бюджетния ред за TEN-E за 2004 г. финансово е подпомогнато проучване на възможността за синхронна връзка между системата на UCTE и руската система IPS/UPS (ЕЭС/ОЭС), което продължава в рамките на гореспомената подгрупа.

Украйна и Молдова съвместно кандидатстваха за пълно членство в UCTE. В рамките на UCTE беше създаден специален технически комитет за подготовка на проучване относно мерките, които ще трябва да вземат Украйна и Молдова за свързване към европейската електроенергийна система.

7. Други политики на Европейския съюз, свързани с TEN-E

7.1. Околна среда

Приоритетите на TEN-E отразяват заключенията на Европейския съвет от Стокхолм от 23 и 24 март 2001 г. относно развитието на инфраструктурата, необходима за функционирането на енергийния пазар. Специални усилия следва да се положат за осъществяване на целта за по-пълноценно използване на възобновяеми енергийни източници като принос към политиката за устойчиво развитие. Беше изтъкнато, че екологичното законодателство на ЕС оказва съществено влияние. По-специално, трябва да се спазват директивите за птиците26, естествените местообитания27, оценката на въздействието върху околната среда (EIA)28 и за стратегическата екологична оценка (SEA)29, както и Рамковата директива за водите30.

Властите в държавите-членки са отговорни за процедурите за планиране и издаване на разрешителни и трябва да осигурят спазване на екологичното законодателство; окончателното решение се взема от местните власти.

При предоставянето на средства от бюджета за TEN-E специално внимание се обръща на спазването от съфинансираните действия на екологичното законодателство на Общността. По-специално, в зависимост от характера на предложените за финансиране действия, се изискват свързани с опазването на околната среда документи като:

— информация за действия, които вероятно (или не) ще имат сериозни отрицателни последици за обекти, включени в „Натура 2000“ (сертификати по „Натура 2000“);

— нетехническо резюме на проучванията на въздействието върху околната среда, извършени относно действието;

— информация относно консултации с екологични органи, заинтересованата общественост и, ако е приложимо, с други държави-членки.

Финансирането по TEN-E се одобряваше, след като службите на Комисията дадат положителна оценка въз основа на анализа на тези документи.



7.2. Научноизследователска и развойна дейност

Европейският съюз подкрепя научноизследователската и развойна дейност в областта на енергетиката по различни програми за финансиране като рамкови програми (РП) и програмата „Интелигентна енергия – Европа“. Тази програми насърчават и постигането на някои цели по трансевропейски енергийни мрежи като повишена сигурност и разнообразие на енергийните доставки. По 6-а РП, обхващаща периода 2002—2006 г. бяха подкрепени няколко проучвания, свързани с TEN-E, като например:

- IRED — интегриране на възобновяеми енергийни източници и разпределено производство в европейската електроенергийна мрежа (6-а РП);

- FENIX — гъвкави електроенергийни мрежи за интегриране на очакваната „енергийна еволюция“ (6-а РП);

- ENCOURAGED — оптимизация на енергийните коридори за европейските пазари на газ, електроенергия и водород (6-а РП).

Освен това, по програмата „Интелигентна енергия – Европа“ бяха подкрепени проекти като:

- RESPOND — електроснабдяване от възобновяеми енергийни източници — взаимодействие с традиционното производство на енергия, мрежи и търсене

- TRADEWIND — интегриране на производството на електроенергия от вятърна енергия и търговията с нея в трансевропейските енергийни пазари.



7.3. Конкуренция

При предоставяне на финансиране по TEN-E, специално внимание се обръща на съответствието на подбраните проекти за газопроводи с режима на достъп на трети страни, както е определено в Директива 2003/55/ЕО31 за газа и по-специално с член 22. Режим за достъп на трети страни е приложим и за електроенергийни проекти, както е посочено в Директива 2003/54/ЕО32 за електроенергията.



1ОВ L 228, 23.9.1995 г., стp. 1—7.

2Решение № 1254/96/EО от 5 юни 1996 г., ОВ L 161, 29.6.1996 г, стр. 147.

3Решение № 1229/2003/EО от 26 юни 2003 г., ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 11.

4Решение № 1364/2006/EО от 6 септември 2006 г., ОВ L 262, 22.9.2006 г., стр. 1.

5COM(2006) 846

6Решение № 1254/96/ЕО, ОВ L 161, 29.6.1996 г., стр. 147.

7Решение № 1047/97/ЕО, ОВ L 152, 11.6.1997 г., стр. 12.

8Решение № 1741/99/ЕО, ОВ L 207, 6.8.1999 г., стр. 1.

9Решение № 1229/2003/ЕО, ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 11.

10ОВ L 138, 30.4.2004 г., стр. 17.

11ОВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 46.

12COM(2006) 443 и SEC(2006) 1059 Работен документ на службите на Комисията, 7.8.2006 г.

13Окончателният доклад е наличен на уебсайта на http://ec.europa.eu/ten/energy/studies/index_en.htm

14Проектите от общ интерес, разглеждани в настоящия параграф и в таблица 1 са тези, определени в приложение III към Насоките за TEN-E от 2003 г., които изменят и допълват списъка на проекти от общ интерес, определен в Насоките за TEN-E от 1996 г.

15Списъкът на финансираните проекти е наличен на http://ec.europa.eu/ten/energy/studies/index_en.htm.

16В този параграф и в таблица 4 се имат предвид Насоките за TEN-E, публикувани през 1996 г. за подпомагани през 2002 г. проекти, и тези, публикувани през 2003 г. за проекти, подпомагани през 2003 г. и след това.

17Никой от проектите, подкрепени от ЕИБ през 2002 г., не е бил разположен върху приоритетни оси, определени в Насоките за TEN-E, приети през 2003 г.

18SEC(2007)1456, Работен документ на службите на Комисията, приложение към доклада на Комисията „18-и годишен доклад за изпълнението на структурните фондове (2006 г.)“.

19Регламент (ЕО) № 99/2000 на Съвета от 29.12.1999 г., ОВ L 12, 18.1.2000 г., стр. 1—9.

20Регламент (ЕО) № 1488/96 на Съвета от 23 юли 1996 г., ОВ L 189, 30.7.1996 г., стр. 1—9.

21Окончателният доклад от междинната оценка е наличен на http://ec.europa.eu/ten/energy/studies/index_en.htm.

22ОВ L 228, 23.9.1995 г., стp. 1—7.

23ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57—78.

24ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37— 56.

25Докладите за напредъка са налични на http://ec.europa.eu/energy/russia/joint_progress/index_en.htm.

26Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 г. (ОВ L 103, 25.4.1979 г., стр. 1—18).

27Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7—50).

28Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 г. (ОВ L 175, 5.7.1985 г., стр. 40—48).

29Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 г. (ОВ L 197, 21.7.2001 г., стр. 30—37).

30Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. (ОВ L 327, 22.12.2000 г., стp. 1—73).

31ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 57—78.

32ОВ L 176, 15.7.2003 г., стр. 37—56.

BG BG

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница