Доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи



страница1/7
Дата25.07.2016
Размер498.72 Kb.
#6723
ТипДоклад
  1   2   3   4   5   6   7


ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2004



2009

{LIBE}Комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

LIBE_PV


Проектодоклад

на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи

относно посещението на нейна делегация в центрове за прием на търсещите убежище и имигрантите в Обединеното кралство

ДОКЛАДЧИК: Panayiotis DEMETRIOU
ВЪВЕДЕНИЕ:
Делегация от четирима членове на ЕП (вж. списък с участниците - приложение 1) осъществи пътуване до Обединеното кралство, където към делегацията се присъединиха трима членове на ЕП (вж. списък с участниците - приложение 1), които вече бяха на място и взеха участие в част от посещението. Мисията се председателства от г-жа Martine ROURE (PSE), докладчик беше г-н Panayiotis DEMETRIOU (EPP-ED). Посещението се състоя на 21, 22 и 23 ноември 2007 г.
Целта на делегацията беше да направи анализ на положението с центровете за задържане на имигранти и да придобие преки впечатления за ситуацията с приемането на лица, търсещи убежище, и мигранти с нередовни документи в Обединеното кралство, както и да направи оценка на начина, по който се прилагат съответните европейски директиви и регламенти:
- Директива 2003/9/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище1 (Директива за приемането);

  • Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки2 (Директива за процедурите);

  • Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава3 (Регламент Дъблин II).



Във връзка с това в програмата на делегацията беше предвидена размяна на позиции с правителствени органи и представители на гражданското общество (приложение 2)1.
Това посещение е част от поредицата посещения на членове на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи с оглед придобиване на преки впечатления за условията, при които се посрещат имигрантите в различните държави-членки на ЕС. Това посещение до Обединеното кралство се предхожда от подобни делегации до Италия (Лампедуза), Испания (Сеута и Мелиля, Канарските острови), Франция (Париж), Малта, Гърция (Самос и Атина) и Белгия.
Посещението беше съсредоточено върху три основни центъра:


  • Център за отвеждане на имигранти Ярлс Ууд2 (Клапам);

  • Център за приемане на имигранти в Оукингтън3 (близо до Бедфорд);

  • Център за отвеждане на имигранти Хармъндсуърт4 (близо до летище Хийтроу).

Преди да посети тези центрове, делегацията получи значителна информация от различни организации, включително неправителствени, осъществяващи дейност в сферата на имиграцията и убежището, като AVID (Сдружение на посетителите на задържани имигранти), Съвета за бежанците, Службата на йезуитите за бежанците, британската Barbed Wire, комисията по правата на човека на Северна Ирландия, на които делегацията изказва благодарност.


В Лондон беше проведена и среща с няколко организации5, участващи в посещенията на задържани лица в центровете за задържане.
Преди посещението на делегацията на участниците бяха предоставени доклади, съставени от главния инспектор на местата за лишаване от свобода, вследствие на посещенията й в трите центъра за задържане. Делегатите получиха и доклади от независими контролни съвети.
Делегацията се придружаваше от аудиовизуалната служба на Европейския парламент, която работеше съвместно с местен телевизионен екип. Идеята на начинанието беше тази европейска дейност да бъде представена чрез програмата „Европа по сателит“ (EbS).6 Посещението беше широко отразено в средствата за масова информация. Журналистите не бяха допуснати в центровете. В последния ден от посещението членовете на ЕП дадоха пресконференция.


ПРЕДИСТОРИЯ

През 2005 г. британското правителство прие петгодишен план за осъществяване на новата политика в областта на убежището и имиграцията. По същество планът включва прилагане на нов модел на убежище, включително процедура за бързо проследяване за разглеждане на молби от определени лица, търсещи убежище, и увеличаване на случаите на отвеждане и депортиране на транзитно преминаващи лица или на лица, по отношение на които е приключило производството по молбата за предоставяне на убежище.


Агенцията по гранични и имиграционни въпроси (BIA), изпълнителна агенция към Министерството на вътрешните работи, към момента на посещението на членовете на Европейския парламент отговаря за граничния контрол, управлението на имиграцията в Обединеното кралство и разглеждането на молбите за издаване на разрешение за престой, предоставяне на гражданство и убежище.
На 14 ноември 2007 г. министър-председателят обяви, че през 2008 г. ще бъде създадена нова организация, която ще замени Агенцията по гранични и имиграционни въпроси. Новата Гранична агенция на Обединеното кралство поема дейността на Агенцията по гранични и имиграционни въпроси и визовата служба (UK visas), както и дейността на граничните служители на Агенция „Държавни приходи и митници“.
Обединеното кралство се присъедини към Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и към Европейската конвенция за правата на човека, в които не се допуска връщането на лице в страна, в която съществува реална опасност да бъде подложено на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание.
Обединеното кралство направи резерва към Конвенцията на ООН за правата на детето1 по отношение на децата, на които Обединеното кралство отказва право на достъп и пребиваване.
Европейските директиви и регламенти за убежището се прилагат по отношение на Обединеното кралство (Директива за приемането, Директива за процедурите и Регламент Дъблин II, цитирани по-горе). Въпреки това, съгласно доклад на Европейската комисия от ноември 2007 г.2, Обединеното кралство е сред споменатите от Комисията държави-членки, които не прилагат Директивата за приемането в центровете за задържане. Комисията припомня, че цитираната директива не допуска изключения относно нейната приложимост и обстоятелството, че разпоредбите й се прилагат по отношение на всички видове помещения, включително центрове за задържане.

Процедури по предоставяне на убежище
Когато дадено лице пристигне в Обединеното кралство без редовни пътнически документи, въпросното лице се разпитва относно причините за липсата на документи. Ако са налице основателни причини за липсата на документи, лицето може да бъде настанено в приемен център.
Въпреки това, в случай на фалшиви документи или неправдоподобни обяснения относно липсата на съответните изискуеми документи, срещу лицето е възможно да се образува наказателно производство и да му се наложи мярка за неотклонение „задържане под стража“. След престоя им в място за лишаване от свобода тези лица (задържани чужденци) се настаняват в центрове за задържане в очакване на връщането им в страната на произхода.
Лицата, за които може да се направи непосредствен извод, че нямат право на убежище, могат да бъдат задържани с оглед бързото връщане в страната им.
Малцинството лица, подали молба за убежище (до 30% съгласно целта, определена от правителството в Петгодишната стратегия за имиграцията и убежището) могат да бъдат задържани в един от 10-те центъра за отвеждане, ако имиграционните служители счетат, че съществува риск от укриване, ако тези лица произхождат от т.нар. „безопасни“ страни1 и се прилагат разпоредбите за непрекратяване на изпълнението в случай на обжалване (NSA) или ако се очаква молбата им да бъде разгледана в кратки срокове, като в случай на отхвърляне, те могат впоследствие да бъдат върнати в страната на произхода. Лицата, за които е необходимо по-високо равнище на сигурност и контрол, могат да бъдат задържани в редица места за лишаване от свобода. В Северна Ирландия, където не съществуват специално обособени места за задържане, лицата, търсещи убежище, се задържат в местата за лишаване от свобода.

Молбите за убежище могат да се подават на контролно-пропускателните пунктове при влизане в Обединеното кралство или, ако лицето вече се намира в страната, пред отдел за разглеждане на молби за убежище под ръководството на BIA в Кройдън или Ливърпул.
Лицето може да бъде задържано, докато молбата му за убежище се разглежда.
От март 2007 г. всички нови молби за предоставяне на убежище се управляват от система, съгласно която се разпределят на лице, което се занимава с всички аспекти на молбата от началото до края. Въпросното лице е известно като „отговорник по случая“.2
Отговорникът по случая отговаря за:

  • провеждане на интервю с кандидата за убежище;

  • вземане на решение по молбата;

  • управление на помощите, на които кандидатът за убежище има право;

  • предоставяне на официални документи;

  • представлява Агенцията по гранични и имиграционни въпроси, ако кандидатът за убежище предприеме съдебно обжалване;

  • взема мерки за интегриране в живота на Обединеното кралство или за връщането в страната на произхода, доброволно или чрез принудително отвеждане.

Съществуват няколко етапа при разглеждането на молбата за убежище:

  1. Кратко интервю – „преглед“. Лицето се регистрира като кандидат за убежище и започва процес на кандидатстване за убежище. Кандидатът трябва да представи паспорт или пътнически документ за установяване на самоличността и гражданството му, както и за прилагане като доказателство към молбата. Снемат се пръстови отпечатъци, правят се снимки и се набира всякаква друга информация за физическо идентифициране. Задават се няколко основни въпроса относно молбата. Възможно е да се осигури преводач, ако кандидатът се нуждае от такъв.

В зависимост от резултата от прегледа и като се допусне, че разглеждането на искането е от компетентността на Обединеното кралство, кандидатът може да бъде настанен при семейство или приятели или в център за временно настаняване, или да бъде задържан в някой от центровете за отвеждане.


Лицата могат да бъдат задържани на всеки етап от разглеждането на молбата им за убежище.


  1. Пълното интервю е единствената възможност да се обясни на BIA страха от връщане в страната на произхода, да се представят доказателства и документи, подкрепящи молбата.

След интервюто имиграционните органи могат да задържат кандидата или да препоръчат задържането да продължи, ако счетат, че случаят може да се разреши в кратки срокове или че кандидатът няма да остане на разположение, или могат да го допуснат временно в Обединеното кралство, обикновено с изискване за периодично явяване, докато кандидатите изчакват произнасяне на решение по случая.




  1. Отговорникът по случая се стреми да се произнесе с решение в срок около 30 дни от подаване на молбата. Той/тя основава решението си на интервюто относно убежището, предоставените доказателства и информацията на BIA за страната на произхода.




  1. Ако отговорникът по случая реши, че не са налице основания за предоставяне на убежище, кандидатът има право да подаде жалба до съда по имиграцията и убежището, който е независим от Агенцията по гранични и имиграционни въпроси. Подаването на жалба е обвързано със срок.




  1. В случай че молбата за предоставяне на убежище бъде отхвърлена, кандидатът може да бъде задължен да се явява периодично пред BIA. Ако лицето не се яви пред BIA в указания срок, може да бъде задържано.



Жалби, които не спират изпълнението (NSA)

В някои случаи – ако не са налице основания за искане на убежище („очевидно неоснователно искане“) и ако кандидатът идва от определени класифицирани страни – лицето няма право на жалба, докато пребивава в Обединеното кралство. Лицето се отвежда от страната и предприема действия по обжалване извън Обединеното кралство.


Този вид обжалване е „обжалване, което не спира изпълнението“ и съответните държави са известни като „страни, определени за неспиращи изпълнението обжалвания“.
Системата за бързо проследяване се прилага по отношение на част от лицата, търсещи убежище: лица, идващи от държави, считани за „безопасни“1 (Пакистан, Индия и т.н.), получават решение, че ще бъдат върнати в страната на произхода. Те могат да подадат жалба срещу решението, но тази жалба не спира изпълнението. Следователно те биват експулсирани и могат да подадат жалба от страната на произхода си.

Центрове за задържане
Понастоящем съществуват 10 центъра за отвеждане, действащи на територията на Обединеното кралство, с общ капацитет 2541 места.
В посетените центрове за задържане бяха настанени лица в очакване на депортирането им:


  • лица, на които е отказано убежище, чиято процедура се намира в заключителен етап и изчакващи отвеждане,

  • лица, чиито искания за убежище се преценяват,

  • имигранти, на които е отказано пребиваване на територията на Обединеното кралство,

  • лишени от свобода чужденци.


Приоритет за Обединеното кралство към момента е отвеждането на лишени от свобода чужденци – с други думи, лица, осъдени за престъпление, за които Министерството на вътрешните работи е предприело постъпки за депортирането им в страните на произхода. По тази причина около 1200 места са отделени за този вид задържане – почти половината от наличните места.
Повечето от местата за задържане се управляват от частни дружества. От част от делегацията бяха изразени известни опасения, че би било необходимо по-ясно да се определят отговорностите на частните дружества и на публичните органи в процедурите по отвеждане.


  • Ярлс Ууд и Оукингтън: изпълнител GSL UK Ltd.,

  • Хармъндсуърт: UKDS (Служба „Места за задържане на Обединеното кралство“).

Планира се изграждането на нови центрове: един нов център в близост до Гатуик – Брук Хауз - 450 места (2008 г.) и друг нов център – 2009 г. - 350 места.


Задържането е с неопределен срок.
В доклада си от ноември 2007 г. относно прилагането на Директивата за приемането1, Комисията припомня, че като се има предвид, че задържането е изключение от общото правило за свободно придвижване, което би могло да се използва само когато „се окаже необходимо“, автоматичното задържане без преценяване на ситуацията при въпросното лице е в противоречие с директивата. Освен това период на задържане, с изключение на надлежно обосновани случаи (например обществен ред), който пречи на задържаните, търсещи убежище, да се възползват от правата, гарантирани от директивата, също е в противоречие с нейните разпоредби.

Уязвими лица
Доколкото е необходимо да бъдат взети предвид потребностите на уязвимите лица, търсещи убежище, в член 17 от Директивата за приемането е предвидено, че държавите-членки са задължени да установят тези потребности.

В доклада си относно прилагането на Директивата за приемането2 Комисията припомня, че съгласно член 10 от директивата, задържаните непълнолетни лица имат право на достъп до образование. Според този доклад Обединеното кралство е сред държавите-членки, по отношение на които са изразени опасения относно степента, в която са изпълнени тези конкретни разпоредби.
Образованието в центровете за задържане е гарантирано на практика, но независими проверки установиха, че предоставянето на образователни услуги в центровете за задържане е недостатъчно. Понастоящем в местата за задържане са обособени класни стаи, но в същото време изглежда не са отпуснати средства и не са въведени процеси, чрез които образованието да получи реален смисъл.3 При неотдавнашна проверка в един от центровете за задържане на имигранти с обособени отделения за семейства се откроиха случаи на деца, чието образование е било сериозно ощетено поради задържането им (главен инспектор на местата за лишаване от свобода, Доклад по планова проверка на Центъра за отвеждане на имигранти в Ярлс Ууд, 28 февруари-4 март 2005 г.).4
Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците и неправителствените организации могат да имат достъп до центровете за задържане на имигранти.
Главен инспектор на местата за лишаване от свобода
Главният инспектор на местата за лишаване от свобода (Anne Owers, CBE) е началник на Инспектората за местата за лишаване от свобода. Главният инспектор осъществява независим надзор върху задържането в Англия и Уелс, като извършва планови и внезапни проверки в местата за задържане. Обхватът на тези проверки включва места за лишаване от свобода, поправителни домове за непълнолетни престъпници и центрове за задържане към имиграционните служби.
Съществува и отделна длъжност главен инспектор на местата за лишаване от свобода за Шотландия.
Независими контролни съвети (НКС)
Съгласно закона (Закон за имиграцията и убежището от 1999 г. - Immigration and Asylum Act 1999), към всеки център за отвеждане на имигранти трябва да има независим контролен съвет.
Членовете на НКС се назначават от доброволци от широката общественост, които могат да кандидатстват за тази длъжност. Членовете на НКС имат право да влизат и да извършват проверки на условията в центровете за отвеждане.
На съветите по-конкретно е възложена задачата да се уверят, че лицата, настанени в центрове за отвеждане на имигранти, получават човешко и справедливо отношение и да докладват на държавния секретар.
С оглед на това да се даде възможност на съвета да изпълнява тези задължения ефективно, членовете му имат право на достъп до всеки задържан и всяка част от центъра, както и до регистрите на центъра.
Някои статистически данни1
В писмо до комисията по вътрешни работи от 20.11.2007 г., изпълнителният директор на агенцията по гранични и имиграционни въпроси, Lin Homer, потвърди, че агенцията е предприела постъпки за депортиране на 4000 задържани чужденци тази година.

Lin Homer каза: Нашите екипи по принудително отвеждане осъществяват отвеждането на повече лица от всякога, като тази година сме отвели около 1000 повече задържани чужденци в сравнение с цялата 2006 г.


С изключение на лицата на издръжка, броят на молбите за убежище, получени през 2006 г., е бил 23 610, 8 % по-малко в сравнение с 2005 г.
Съотношението на молбите, подадени от страната (т.е. от лица, които вече са влезли в Обединеното кралство, вместо на контролно-пропускателен пункт) е бил 85 % през 2006 г. в сравнение с 84 % през 2005 г. и 78 % през 2004 г.
Най-голям брой молби са подадени от граждани на Еритрея, Афганистан, Иран, Китай и Сомалия.
Общо 6225 (26 %) от молбите през 2006 г. са довели до предоставяне на убежище (10 %), хуманитарна закрила (Humanitarian protection)/временно разрешение за пребиваване (Discretionary Leave) (9 %) или до допускане на обжалване (8 %).
Отвежданията на лица, търсещи убежище (включително подпомагани връщания, лица, напуснали доброволно след започване на действия по принудително отвеждане срещу тях и лица, по отношение на които е установено, че са напуснали Обединеното кралство без да информират имиграционните органи) са се увеличили през 2006 г. на 16 330, с изключение на лицата на издръжка, 19 % повече в сравнение с 2005 г.
Гражданите с най-голям брой основни кандидати, които са били отведени или са напуснали доброволно през 2006 г., са били иракчани (1780), турци (1665), сърби и черногорци (1420), афганистанци (1185) и пакистанци (875).

Включително лицата на издръжка, 18 280 лица, търсещи убежище, чиято молба е била отхвърлена, са били отведени през 2006 г., 17 % повече в сравнение с 2005 г. (15 685). Данни за лицата на издръжка, които са били отведени, са събирани само от април 2001 г нататък.


Отвеждане на имигранти и кандидати за убежище
Броят на лицата, които са били отведени или са напуснали доброволно Обединеното кралство през 2006 г., е 63 865 - увеличение от 10 % в сравнение с 2005 г. (58 215). От отведените или доброволно напуснали лица през 2006 г.:

  • 55 % са били отведени, след като първоначално им е отказано влизане в страната на контролно-пропускателен пункт,

  • 36 % са били отведени в резултат на принудителни действия и

  • 10 % са получили пребиваване по програми за подпомагано доброволно връщане, осъществявани от Международната организация по миграция (IOM).

От общия брой лица, които са били отведени през 2006 г., 16 330 лица са потърсили убежище на определен етап като основни кандидати. Включително лицата на издръжка, общо 18 280 лица, търсещи убежище, чиято молба е била отхвърлена, са били отведени през 2006 г., 17 % повече в сравнение с 2005 г. (15 685).

Задържане на имигранти
На 30 септември 2006 г. в Обединеното кралство е имало задържани 2010 лица само съгласно правомощията по Закона за имиграцията, с изключение на лицата, задържани в места за лишаване от свобода.
От тях 1455 лица (72 %) са регистрирани като лица, потърсили убежище на определен етап. Мнозинството (98 %) от задържаните имигранти са настанени в центрове за отвеждане на имигранти, а останалите 2 % са настанени в специални домове за временно настаняване на чужденци.
Страните с най-голям брой задържани са били Ямайка (155), Нигерия (140), Индия (115) и Пакистан (110).
28 % от задържаните са били задържани за по-малко от 14 дни;

14 % между 15 и 29 дни;

16 % между един и два месеца;

22 % между два и четири месеца;

3 % са били задържани за една или повече години.


Каталог: RegData -> commissions -> libe -> proces verbal -> 2007
commissions -> Заседание Понеделник, 8 октомври 2012 г., 15. 00-18. 30 ч. Вторник, 9 октомври 2012 г., 00-12. 30 ч и 15. 00-18. 30 ч
commissions -> {peti}Комисия по петиции
proces verbal -> Доклад за прилагането на регламентите и европейските директиви за убежище, като например
libe -> Докладчик: Улрике Луначек pr ini съдържание страница предложение за резолюция на европейския парламент 3
2007 -> Доклад на делегацията на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи относно посещението в Гърция


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница